Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 29.01.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седми декември Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 137 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцата адв. К. твърди, че в резултат на ПТП
били причинени телесни увреждания на доверителката ѝ П.Т.Д., на години.
Заявява,
че на *** г., около часа, на път ***, км., до разклона за с. Д., общ. К., се е
движил л.а. „***" с рег. № ***, с водач С.П.С., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие
на което предизвикал ПТП с правомерно движещия се л.а. „***" с рег. № ***,
управляван от Г. Н. И.. В резултат на ПТП били пострадали 4 лица, едното от
които било доверителката ѝ П.Т.Д..
Във
връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано НОХД 768/19 г. по описа
на РС - К., водено срещу С.П.С., приключило със Споразумение от 10.07.2019 г.,
с което подсъдимият бил признат за виновен в това, че на *** г. в землището на
с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при управление на МПС л.а. „***" с
рег. № *** е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 1,
чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като с деянието си е причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице. Одобреното
от съда Споразумение има последици на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383
от НПК и вината на деликвента е безспорно установена. В хода на
наказателното производство било установено, че основна причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача С.П.С., като с действията си същият грубо е нарушил основни
правила за движение по пътищата. С оглед на изложеното счита, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на С.С. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на доверителката
ѝ П.Т.Д..
Сочи, че
за увреждащия л.а. „***", с рег. № ***, с водач С.П.С. имало сключена
застраховка "Г.", з.п. г. със срок на валидност една година, считано
от 16.01.2018 г. до 16.01.2019 г. със З. „Д.Ж.и З." АД, ***. По силата на
този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на
10 000 000 лв., която сума представлявала минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по З.ължителната застраховка "Г."
на автомобилистите за 2019 г.
Твърди,
че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенцията
си за изплащане на обезщетение пред З. „Д.Ж.и З." АД и е представила
всички документа, с които разполага, получена от застрахователя на 28.02.2019
г., видно от приложена о.р. По случая била образувана щета с №, по която
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения за това срок.
Счита, че
с оглед на изложеното, в случая за доверителката ѝ е налице правен
интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Заявява,
че в резултат на процесното ПТП пострадалата П.Т.Д. е получила следните
травматични увреждания: фрактура на ребро, натъртвания в областта на гръдния
кош, травма на неуточнен кръвоносен съд на гръдния кош и други.
След инцидента на г.
пострадалата била прегледана в „Спешно отделение" на МБАЛ „Д-р Х. ***, с
оплаквания от болки в гърдите. При прегледа и извършените изследвания било
установено: фрактура на 1 ребро, натъртвания в областта на гръдния кош. На
10.12.2018 г. ищцата била прегледана от специалист - хирург, съгласно Амб. лист
№ г. При прегледа било установено подкожно кръвонасядане под ареолата с
инфхилтрация на паренхима. Поставена ѝ била диагноза ***, назначена ѝ била медикаментозна терапия и ХДР. На
25.10.2019 г. пострадалата била прегледана от специалист - хирург, съгласно
Амб. лист № г., с оплаквания от ***. От направените изследвания и последващия преглед
били установени в ЛМЖ в ГМК в ЦК и ДЛК няколко уплътнения с размери около 6-7
мм в диаметър. Поставена ѝ била диагноза Други доброкачествени дисплазии на ***, като ѝ е бил даден
съвет за оперативно лечение.
Твърди,
че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП доверителката ѝ
П.Т.Д. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при
процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. В резултат на инцидента пострадалата е получила
счупване на ребро и други травми на гръдния кош. Вследствие на травмите
пострадалата е трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се
натоварва, имала е ограничени движения и оплаквания за болки, като за известен
период от време е разчитала на близките си за З.оволяване на елементарните си
жизнени потребности в ежедневието. Преди процесното ПТП доверителката ѝ е
била в добро здравословно състояние, работоспособна и активна жена, която се е
грижила за всичките си домакИ.ки З.ължения и за семейството си, но след
инцидента за дълго време е била лишена от обичайния си начин на живот.
Изпитвала е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, като оплакванията
ѝ продължавали и към настоящия момент. Доверителката ѝ била
изживяла и изключителен стрес при инцидента, като преживяното от нея щяло да
остане за цял Ж.в съзнанието ѝ. Към настоящия момент доверителката
ѝ продължавала да изпитва болки в наранените области, имала нарушения на
съня, напрегната била, не била в състояние да се натоварва психически и
физически.
В
резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, доверителката
ѝ е претърпяла и имуществени вреди в размер на 29.40 лв., които също
следвало да ѝ бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за
закупуване на лекарства.
С оглед
на изложеното, счита, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат
по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното
обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Сочи, че
вредите на доверителката ѝ са в резултат на виновното поведение на водача
на увреждащия автомобил С.П.С., а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото З.„Д.Ж.и З." АД, ***.
Заявява,
че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с
оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни
увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната
компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид.
Предвид
гореизложеното моли съда да осъди ответника З.„Д.Ж.и З." АД да заплати на
доверителката ѝ П.Т.Д. обезщетение в размер на 20 000 лв. частичен иск от
30 000, за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП, както и обезщетение за причинените ѝ в тази връзка имуществени вреди
в размер на 29,40 лв. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от
23.11.2018 г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. З от КЗ, вр с чл.
430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира присъждането на
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, чрез юрисконсулт Б. М., в качеството му на пълномощник на ответното
дружество, с който заявява, че
оспорва така предявените искове по основание и размер и съда да постанови
съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло.
Пълномощникът на ответното дружество заявява, че в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, то моли да
намали размера на претендираното обезщетение, тъй като заявеното с исковата
молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период, с оглед релевантните
критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а от друга страна, на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания,
респективно, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания
от ищцата.
Моли съда да намали размера на
претендираното обезщетение и по съображения за съпричиняване на вредоносните
последици от ПТП от страна на пострадалата ищца, която с поведението си също е
станала причина за настъпване на вредоносните последици от произшествието.
Претенидира на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК присъждането на разноски в настоящото производство, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
I. Становище по редовността
на исковата претенция:
1. Считат процесната искова молба за нередовна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 127, ал. 4
от ГПК, съгласно която по иск за парично вземане ищцата посочва
банкова сметка ***, каквито в настоящия случай не се сочат и не са представени по делото, нито са представени с
доброволната претенция. Намират исковата молба за недопустима по
смисъла на чл. 380 от Кодекса за застраховането (КЗ) – пред дружеството им е заведена
претенция от името на П.Т.Д., като не им е представена необходимата банкова
сметка ***, по която евентуално да заплатят определеното обезщетение. Въпреки
няколкократните им уведомления не им е била предоставена банковата сметка, по
която в действителност да могат да изплатят застрахователно обезщетение. По
преписката им не е била приложена банкова сметка, ***, нито на трето лице по
смисъла на чл. 338 от КЗ. Помолили и приканват г-жа Д. и нейният адвокат с
Уведомление с изх. № 865 от 07.03.2019 г. - получено лично от нея на 14.03.2019
г. и от адвоката ѝ на 08.03.2019 г. и Уведомление с изх. № 1775 от
23.05.2019 г., получено лично от нея на 30.05.2019 г. и от адвоката ѝ на
30.05.2019 г., да представи своя собствена банкова сметка ***, че желае да
получи застрахователно обезщетение по сметка на трето лице, да представи
надлежното пълномощно за това, съгласно изискванията на чл. 338 от КЗ.
Пълномощното, което им било представено от адв. А.Б. да представлява
пострадалото лице не съдържало всички реквизита на чл. 338 от КЗ и не
отговаряло на изискванията на закона. ***.
338 от КЗ в случай, че пострадалото лице желае да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение по банкова сметка ***, за това е необходимо
нотариално заверено пълномощно, в което е необходимо изрично да бъде налично
изрично волеизявление на пострадалото лице в качеството му на ползвател на
застрахователни услуги, че е уведомен, че може да получи платеното обезщетение
си лично. Сочи, че в представеното пълномощно не се съдържало такова
изявление, нито банкова сметка съгласно чл. 380 от КЗ.
Твърди,
че след като не разполагат с банкова сметка, ***, нито в настоящото
производство, нито в извънсъдебната му фаза, по която да могат да изплатят по
определения от закона ред определеното застрахователно обезщетение, те са
изправени пред фактическата невъзможност да изпълнят З.ължението си, да
определят и изплатят.
В този
смисъл освен горепосоченото, считат, че исковата молба не отговаря и на
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК - по осъдителен иск за парично вземане ищцата
посочва банкова сметка ***. Такава банкова сметка ***та молба.
2. На следващо място заявяват, че в исковата молба не са
изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на
правото на обезщетение факта.
3. Считат
исковата молба за нередовна и поради това, че нито в нея е посочено, нито от
доказателствата приложени с нея, може да се установи, ищцата дали е била водач,
пътник в някое от трите МПС или е била пешеходец. Считат исковата молба за
нередовна, защото не може да се установи в какво качество ищцата е участвала в
процесното ПТП. Липсата на посочено за ищцата качество на участник в ПТП
затруднява и лишава дружеството им да организира адекватна защита и възражения.
4.
Заявяват, че исковата молба е нередовна и молят съда да я остави без движение
до отстраняване на допуснатата нередовност, изразяваща се в недиференциране на
претенцията за обезщетение за всяка от травмите, които ищцата твърди да е
получила в резултат на ПТП. Считат, че ищцата следва да посочи поотделно какъв
точно размер на обезщетение претендира в рамките на общата цена на иска за
главницата в размер на 20 000,00 лв., предявен като частичен от 30 000,00 лв.,
тъй като липсата на посочена цена на иска за всяко отделно увреждане затруднява
дружеството им да организира адекватна защита и възражения конкретно по всяка
претенция.
II.
Становище по допустимостта на иска:
Пълномощникът
на ответното дружество заявява, че счита предявеният иск за допустим, макар и
неоснователен и няма пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
III.
Становище по основателността на иска:
1. На
първо място твърдят, че за да възникне отговорността на „З.Д.Ж.и з." АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да съществуват
кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1)
валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно
поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и 6) вина. В конкретния случай, считат, че водачът С.П.С. не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така
както е описано в подадената искова молба.
Въз
основа на това твърдят, че липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно, противоправно поведение. Оттук, че не са налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което
не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на ищцата и предявеният срещу З. „Д.Ж.и З."
АД иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
2. На
второ място, твърдят, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано прекомерно
завишен. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и то не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото
лице.
3.
Считат, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като заявяват,
че водачът на МПС марка „П.", модел „", с рег. № *** не е имал вина
за настъпване на процесното ПТП. Протоколът представен с исковата молба, в
частта си относно обстоятелствата и причините за ПТП не е официален
свидетелстващ документ, който да разполага с материална доказателствена сила,
която да обвързва съда. В тази част полицаите, които са посетили
местопроизшествието, са отразили разказите на самите участници или други
свидетели-очевидци за настъпване на ПТП, каквито в настоящия случай няма
установени от служителите на МВР, техните версии и обяснения за случилото се,
но не са възприели непосредствено механизма на ПТП. Органите на реда, които са
посетили ПТП, не са възприели непосредствено какво и как точно се е случило, те
били са свидетели на динамиката на катастрофата, а са възприели статичното
положение и обстановка след това. Ето защо считат, че именно причините и
обстоятелствата за настъпване на ПТП са предмет на доказване по настоящото дело
и в тази си част констативният протокол не е достатъчно доказателство за
механизма на катастрофата, но е доказателство за статичното положение и
обстановка след това.
4.
Считат, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като нито в
исковата молба, нито в приложените доказателства към нея се установява ищцата П.Т.Д.
да е пътник в някой от автомобилите.
5.
Твърдят, че водачът С.П.С. не носи изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП, тъй като неговите действия са били съобразени с пътната
обстановка и всички пътни знаци, поставени по РП I-6,
км. 300+100 в района на с. Д.. Сочат, че следва да се има предвид,
че в уширение на пътя е имало спрял товарен автомобил , " с рег. № *** и
прикачено към него ремарке, с рег. № ***. Последният при опит да се включи в
движението е „засякъл" л.а. „П.", модел „" с рег. № ***, при
което при опит от страна на С. С. да избегне удар с тира, е влязъл в насрещното
движение.
6.
Твърдят, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на товарен автомобил „Д."
с рег. № *** и прикачено към него ремарке с рег. № ***, който в нарушение на
правилата чл. 25 от ЗДвП се е включил в движението от уширението на пътя, без
да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
и че няма да затрудни излишно тяхното движение, с което е станал предпоставка
за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствал останалите участници в
движението, вкл. и водачът на лекия автомобил „П.", модел „" с рег. №
***, да реагира своевременно и адекватно на неговите действия. В условие на
евентуалност твърдят, че товарен автомобил ,Д." с рег. № *** и прикачено
към него ремарке с рег. № *** е спрял в лентата за движение на л.а. „П.",
модел „" с рег. *** в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, с което всъщност
е станал причина за настъпване на ПТП, като е спрял на нерегламентирано за това
място.
7.
Твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. Н. И.,
в качеството му на водач на л.а. „О.", модел „***", като последният е
карал с превишена скорост при наличие на ограничение в участъка от 60 км/ч.
Считат, че Г.И. е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като е управлявал с
несъобразена скорост, като водача на МПС марка „О.", модел „***", с
рег. № *** е управлявал със скорост, която не му е позволила да намали, а в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Дори и да се приеме, че водачът на л.а. „П.",
модел „", а именно С.П.С. е извършил неправилна маневра, това по никакъв
начин не освобождава водача на МПС марка „О." от задължението му да се
движи със съобразена скорост, която да му позволи да спре при възникнала
внезапна опасност, особено при наличие на знак за ограничение на скоростта за
съответния пътен участък. В този смисъл Г.И. е нарушил и чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
като не е съобразил с поставения знак за ограничение 60 км/ч за пътния участък.
8.
Намират претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от ПТП от *** г. за прекомерно завишено и несъответстващо
на понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените ѝ
телесни наранявания, както и че същото не е съобразено и с приноса на пострадалата
за причиняване на претендираните от нея телесни увреждания.
9. В този
смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от съда за основателен,
правят възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, от една
страна, а от друга страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период.
10.
Твърдят, че ищцата е получила незначителни по вид и степен телесни наранявания,
от които се е възстановила бързо и без усложнения.
11.
Твърдят съпричиняване от страна на ищцата, в качеството ѝ на пътник,
изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а, ал. 1, чл. 137в, ал. 1
от ЗДвП – ищцата като пътник не е използвала обезопасителните колани, с които
моторното превозно средство е било оборудвано. Твърдят, че посоченото по-горе
нарушение от страна на ищцата се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносните последици от настъпилото ПТП, поради което и при евентуална
доказаност на исковата ѝ претенция, определеното от съда за справедливо
обезщетение следва да бъде намалено поне със 70% заради наличието на принос в
изложения по-горе аспект.
12. Под
условие на евентуалност твърдят съпричиняване на ПТП от страна на ищцата, в
качеството си на пешеходец, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.
108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 114 от ЗДвП, а именно: Ищцата не се е движила по тротоара или
банкета на пътното платно, като преди да навлезе внезапно при ограничена
видимост на платното за движение, не се съобразила с приближаващите се пътни
превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по
пътното платно.
13.
Уточняват, че ще конкретизират кое от горните две твърдения поддържат след като
ищцата отстрани нередовностите в исковата си молба, описани в параграф I от
настоящия отговор.
14.
Заявяват, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК,
защото според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил марка „П.",
модел „***", с рег. № *** не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по
това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП, ще навлезе внезапно
друго МПС, което ще се включи в движението от уширението на пътя, без да се
увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и че
няма да затрудни излишно тяхното движение, предвид че участъка в района на ПТП
е прав, с ясна видимост по смисъла на чл. 25 от ЗДвП. От друга страна водачът
на лекия автомобил марка „П.", модел „***", с рег. № *** не е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди и поведението на Г. Н. И., в качеството му на
водач на МПС марка „О.", модел „***", с рег. № ***, който е карал с
превишена скорост при наличие на ограничение в участъка от 60 км/ч. Тоест
водачът на МПС марка „П.", модел „***", с рег. № *** не е могъл и не
е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било
технически непредотвратимо, поради което същото се явявало случайно деяние.
Сочат, че за основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена причинна връзка между действията на водача на МПС марка „П.",
модел „***", с рег. № *** и претърпените вреди като резултат. Деянието в
резултат на което е станало пътно транспортно произшествие, е случайно, защото
поведението на водачите на МПС „Д." с рег. № ***, с прикачено към него
ремарке, с рег. № *** и МПС марка „О.", модел „***", с рег. № *** и
опасността, която те са създали на пътя, са били изненада за водача на МПС
марка „П.", модел „***", с рег. № *** и той и не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди, че в този пътен участък, ще се включи по посоката му на
движение МПС без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, а насрещно движещото се МПС, ще се движи с висока и
несъобразена скорост с пътните условия и няма да предприеме каквито и да е било
действия по намаляване на скоростта и спиране, в следствие на което ще настъпи
ПТП. В този смисъл е константната практика
на ВКС.
IV. Относно фактите:
§ 1.
Безспорни обстоятелства:
1.
Признават за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата *** г., по отношение собствеността и ползването на
л.а. марка „П.", модел „***", с рег. № *** по силата на
Застрахователна полица ГОА №, сключена със „ЗАД Д.Ж.и з." АД.
§ 2.
Спорни обстоятелства:
Оспорват
следните обстоятелства:
1. Вината на водача на лек автомобил Марка „П.",
модел „***", с рег. № *** - С.П.С., с оглед изложеното по-горе твърдение
за наличието на такава у водачите на МПС „Д." с рег. № ***, с прикачено
към него ремарке, с рег. № *** и МПС, марка „О.", модел „***", с рег.
№ ***, чиито действия водачът С. не е могъл нито да предвиди, нито да
предотврати.
2.
Оспорват изключителната вина на водача на лек автомобил марка „П.", модел
„***", с рег. № *** - С.П.С., с оглед наведеното по-горе възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна водачите М. и И.,
които твърдят с поведението си да са допринесли за настъпване на претендираните
от ищцата травматични увреждания.
3. На
отделно основание, оспорват изключителната вина на водача на лек автомобил
марка „П.", модел „***", с рег. № *** - С.П.С., с оглед наведеното
по-горе възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна
пострадалата П.Т.Д., която твърдят с поведението си да е допринесла за
настъпване на травматичните увреждания.
Твърдят,
че ищцата в момента, когато е настъпило произшествието, не е използвала
обезопасителния колан, с който е било оборудвано МПС, в което се е возила, с
което си действие е нарушила и разпоредбата на чл. 137а, ал. 1, чл. 137в, ал. 1
от ЗДвП. Във връзка с това и като се вземе предвид вида на претендираните
увреждания, местонахождението им и описания в исковата молба механизъм на
получаването им, считат, че обоснован би бил извода, че получените травматични
увреждания са в резултат от свободното движение и удара във вътрешните части на
автомобила, както и че ако пострадалата е била използвала предпазния колан по
време на ПТП, нямало да се осъществи твърдяната от нея неуточнена травма в
областта на гръден кош, съответно нямаше да получи твърдените увреждания.
Заявяват,
че в случая с поведението си - неизползването на предпазния колан, с който
автомобилът е бил оборудван - ищцата е извършила нарушение на императивната
норма на чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, което се намира в
причинно-следствена връзка с настъпването на претендираните с исковата молба
травматични увреждания по гръдния кош на пострадалата и е едИ.твена причина за
настъпването на тези травми. Водачът, от
чиято отговорност е обусловена и тяхната, дори да се приеме, че отговаря за
самото настъпване на ПТП, не следва и не може да отговаря за травмите, които са
настъпили в резултат на противоправно и виновно поведение на друг.
Отделно
от това заявяват, че не е налице пряка връзка между поведението на водача на
МПС марка „П.", модел „***", с рег. № *** и травмите на гръден кош,
доколкото тази връзка е прекъсната от поведението на ищцата, без което
вредоносните последици нямало да настъпят. В условията на евентуалност правят
възражение за съпричиняване, тъй като непоставянето на предпазен колан от
страна на ищцата обосновава извод за принос по смисъла на чл. 51. ал. 2 от ЗЗД.
Считат, че травматичните увреждания, респ. претендираните от тях болки и
страдания през оздравителния период, ако е имало такъв, се дължат, ако не
изключително, то преимуществено на принос на пострадалата, поради което за
търпенето на болки и страдания, произтичащи от тях, претендираното обезщетение
следва да бъде значително намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. (Решение
№ 8508 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 15979 / 2015 г. на Софийски районен съд)
4. Под
условие на евентуалност оспорват изключителната вина на водача на лек автомобил
марка „П.", модел „***", с рег. № *** - С.П.С., с оглед наведеното
по-горе възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна
пострадалата П.Т.Д., която твърдят с поведението си да е допринесла за
настъпване на травматичните увреждания.
Считат,
че ищцата е извършила нарушение на изискванията на чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2, и чл. 114 от ЗДвП, а именно: Ищцата не се е движила по тротоара
или банкета на пътното платно, като преди да навлезе внезапно при ограничена
видимост на платното за движение, не се е съобразила с приближаващите се пътни
превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по
пътното платно.
5.
Оспорват механизма на ПТП. Сочат, че същият не отговаря на така описания в
исковата молба и представения с нея протокол. Считат, че протоколът е официален
удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на
самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната. Отделно от
това липсва описание/обяснение в протокол, относно настъпването на самото ПТП.
Към протокола въпреки задължението на органите на полицията да изготвят
план-схема съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009 г. не е
изготвена такава. Съгласно чл. 179, ал.1
от ГПК, посоченият протокол, имащ характер на официален документ, има
удостоверителна доказателствена сила само по отношение на фактите и
обстоятелствата, които са се осъществили от или пред длъжностното лице, което е
изготвило този документ.
6. Възразяват
срещу твърдението, че ищцата П.Т.Д. е получила сериозни травми от ПТП -
фрактура на 1 ребро, натъртване в областта на гръдния кош, травма на неуточнен
кръвоносен съд на гръдния кош и други (неуточнени увреждания), които били
свързани с интензивни и продължителни болки и страдания.
7.
Твърдят, че така описаните увреждания, не са получени при настъпване на ПТП,
като същите не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Заявяват,
че по делото е приложен фиш за преглед на пациент в спешно отделение, където
такива травми не са установени към момента на ПТП. В деня на ПТП е свалена
анамнеза, от която единствено се установява оплакване от болка в гърдите, други
увреждания не са установени, тоест ищцата не е имал други оплаквания.
Считат,
че ако е имало към момента на ПТП някое от претендираните увреждания е следвало
да се потърси спешна медицинска помощ и в листа за преглед на пациент в спешно
отделение да има данни за тези травми и да са направени рентгенови снимки. По
делото не са представени каквито и да е доказателства и данни за претендираните
травми или да са направени рентгенови изследвания. П.Т.Д. до настоящия момент
не е представила изисканите документа. Твърдят, че липсата на изисканите
документа води до невъзможност да бъдат определени степента и характера на
уврежданията, спазено ли е предписаното лечение и неговата продължителност, ако
изобщо е извършено такова. По тези съображения оспорват описаните по-горе
травми да са причинени в резултат на процесното ПТП.
8.
Оспорват Амбулаторен лист № от г. -
съставен почти месец след настъпването на ПТП, тъй като в този амбулаторен лист
са отразени травми, които не са в пряка-причинно следствена връзка с процесното
ПТП. Считат, че подобни травми биха могли да се получат в резултат и от други
различни дейности – възможно ищцата да е получила травма неуточнена на
кръвоносен съд при упражняване на трудовата и общочовешката си дейност в
периода след ПТП до посещението при лекар един месец по-късно.
9.
Оспорват твърдението, че ищцата вследствие на ПТП е получила доброкачествени
дисплазии на ***. Считат, че така описаните уреждания, категорично не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На отделно основание, оспорват
представения Амбулаторен лист № от г.,
поради това, че същият е съставен повече от година след настъпването на
процесното ПТП.
10.
Оспорват и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата. Сочат, че
представените медицински документа са крайно недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документа, обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсват медицински
документа относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при
хирург, ортопед и/или друг специалист, които са необходими при твърдените в
исковата молба увреждания, липсват данни от направени контролни рентгенограми и
медицински документа за проведено лечение, както и от консултации с ортопед или
друг специалист. На отделно основание оспорват и твърдените с исковата
молба травми, установени почти месец след настъпване на процесното ПТП. Преди 10.12.2018 г., когато лекар е описал
Травма на неуточнен кръвоносен съд на гръдния кош, няма данни за извършен
преглед при специалист-хирург, ортопед, личен лекар или друг специалист, който
да е констатирал твърдените от ищцата увреждания преди 10.12.2018 г., по делото
няма направление за рентгенова снимка, нито самата рентгенова снимка. Твърдят,
че липсата на тези документа води до невъзможност да бъдат определени степента
и характера на уврежданията, спазено ли е предписаното лечение и неговата
продължителност, ако изобщо е извършено такова, тоест твърдените увреждания от
ищцата не се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По
тези съображения оспорват описаните по-горе травми да са причинени в резултат
на процесното ПТП.
11.
Оспорват твърдението, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителният процес на ищцата, както и че продължава да изпитва болки,
физически и психически дискомфорт, тъй като липсва актуална консултация с
какъвто и да е лекар, от която да е видно как е протекъл оздравителния процес,
има ли усложнения и невъзстановени травми, както и необратими последици за
здравословното състояние на ищцата. Заявяват, че не са представени медицински
документа, удостоверяващи, че ищцата е търсила допълнително медицинска помощ за
продължаващите болки и оплаквания, че е провела последващо лечение и
консултации със специалисти.
12.
Оспорват твърдението, че ищцата е изпитвала силна уплаха, емоционален стрес, че
е имала проблеми със съня и че била под непрекъснато напрежение. Считат, че
подобни оплаквания са често срещани при лицата, склонни към нарушаване на
установените правила (ЗДвП), вследствие на тяхното небрежно поведение са си
причинили сами на себе си определени физически травми, за които се
самообвиняват, поради което намират, че връзката между ПТП и оплакванията с
психологичен и психосоматичен характер, която е сред елементите на фактическия
състав на гражданската отговорност, остава недоказана, както и че същите за
непоносими към настоящото производство.
13.
Оспорват твърдението за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП.
Твърдят, че няма обективни данни П.Т.Д. да се е чувствала стресирана или е
имала проблеми с психиката след ПТП-то, както твърди. В случай, че все пак се е
чувствала зле или стресирана, последната е следвало да посети съответните
специалиста, както и да предостави медицинска документация, удостоверяваща, че
е посещавала съответните специалиста за това състояние, и/или че е провела
лечение в този смисъл. Сочат, че няма данни да е посещавала лекар специалист
психиатър/психолог, да са ѝ изписвани медикамента за лечение на подобна
диагноза, да е приемала и лекарствени продукта, които да ѝ помогнат за
справяне с психическата травма. Всички
твърдения на процесуалния представител на ищцата, наведени в исковата молба, че
стресът и страхът след ПТП са общоизвестни факта, които не подлежат на
доказване, са повече от абсурдни. Считат, че съгласно чл. 154 от ГПК всяка
страна носи доказателствената тежест да установи твърдените от нея
обстоятелства, върху които основава исканията си. Когато тази тежест не е
изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната,
която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни
последици. В този смисъл ищцата следва да проведе пълно и главно доказване на
всички твърдени от нея факта и обстоятелства, в това число и за преживения
страх и стрес. Следва да се вземе и обстоятелството, че в крайна сметка П.Т.Д.
не е предприела никакви мерки за успокояването на това свое състояние и не е
посетила нито един специалист в този смисъл, като не е и приемала медикамента,
които да подпомогнат справянето ѝ със стреса и страха.
14.
Оспорват твърдението, че тези травматични увреждания и наранявания са причинили
продължително разстройство на З.то, което се е отразило на ежедневието на
ищцата.
15. Оспорват
механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди – не са
представени медицински документа, удостоверяващи, че ищцата е търсила
медицинска помощ за претендираните телесни увреждания, или че е осъществила
някакво лечение;
16.
Оспорват наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие.
17.
Оспорват твърдените болки и страдания, които да са подлежали на компенсиране;
На отделно основание оспорват твърдените последици от инцидента и тяхната
продължителност.
18.
Оспорват претърпените имуществен и вреди, тъй като не се сочат каквито и да е
доказателства за тях. Считат, че необосновано ищцата претендира имуществени
вреди, тъй като по делото не са представени доказателства за реално и
физическото претърпяване на такива вреди. По делото е представена единствено
разписка за извършено плащане, чрез пост терминал, но не е представен касовия
бон към нея, както и не е представена фактура или друг счетоводен документ,
удостоверяващ за какво е заплатена сумата от 29,40 лв. В тази връзка намират,
че обосновано би било предположението, че ищцата е закупила козметични продукта
на стойност 29,40 лв. 6 (шест) месеца след настъпването на процесното ПТП.
19.
Предвид горното оспорват изцяло твърдението, че ищцата е претърпяла имуществени
вреди в размер на 29,40 лв. като официални (фискални) документи и доказателства
за тези твърдени вреди не са представени по делото, като считат, че е
преклудирана възможността на ищцата да ги представи след исковата молба, тъй
като не го е направила своевременно.
20.
Считат, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост“', по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обектавно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник
на обогатяване на пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, времето за
възстановяване и др. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
21. В
тази връзка считат, че искания размер на обезщетението от ищцата е прекалено завишен.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г.
на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда
само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди".
22.
Считат, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците изграждащи
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно,
противоправно поведение, ви***, вредоносен резултат и причинна връзка.
23.
Оспорват претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск. Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дата - изтичането на срока от 15 дни от
представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за
окончателно произнасяне от застрахователя по предявената претенция.
Заявяват, че банкова сметка на П.Т.Д. не им е била представена в нито един етап
от разглеждането на извънсъдебната претенция,
такава не е представена и до настоящия момент, доколкото не е посочената
и в исковата молба банкова сметка, ***, че ищцата е изпаднала в забава като
кредитор по смисъла на чл. 95 от ЗЗД с всички произтичащи от това последици,
като законна лихва. Чрез непредставянето на лична банкова сметка ***страхователната
претенция ищцата е изпаднала в хипотеза на забава на кредитора.
24. В
условие на евентуалност, считат, че тъй като процесната З.полица е издадена
след 01.01.2016 г. при действието на новия КЗ, законна лихва следва да се дължи
от окончателното произнасяне на застрахователя по преписките по щетите. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дата - изтичането на срока от 15 дни от представянето на
всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за окончателно
произнасяне от застрахователя по предявената претенция. С оглед това
обстоятелство при евентуална основателност на исковата претенция считат, че
дружеството им ще дължи лихва за забава окончателното произнасяне по преписката
по щетите от 28.05.2019 г., а не от датата на процесното ПТП, както твърди
процесуалният представител на ищцата.
§ 3.
Възражения:
1.
Възразяват срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди, тъй като
преживените от ищцата болки и страдания предстои да бъдат доказани в хода на
процеса. Въпреки това считат, че визираните наранявания в исковата молба не
обосновават неимуществени вреди в размер 20 000,00 лв. частично от 30 000,00
лв. и имуществени вреди в размер на 29.40 лв. заявявят, че същите се явяват
неоправдано завишени и дори прекомерни по подробно изложените съображения
по-горе в настоящия писмен отговор.
2.
Възразяват срещу акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за неоснователност
на главния иск.
3.
Възразяват срещу твърдяната изключителната вина само у водача на застрахованото
в ЗАД „Д.Ж.и З." АД МПС и считат, че ищцата с поведението и действията си
е допринесла за настъпването на претендираните неимуществени вреди,
по-конкретно правят възражение за причиняване от страна на ищцата, като
твърдят, че последната е нарушила разпоредбите на ЗДвП.
4.
Възразяват срещу твърдяната изключителната вина само у водача на застрахованото
в „ЗАД Д.Ж.и З." АД МПС и считат, че водачите на МПС „Д.", с рег. № ***,
с прикачено към него ремарке, с рег. № *** и МПС марка „О.", модел „***",
с рег. № *** с поведението и действията си са допринесли за настъпването на
претендираните неимуществени вреди, по-конкретно правят възражение за
причиняване от страна на водачите на МПС, Д." с рег. № ***, с прикачено
към него ремарке, с рег. № *** и МПС марка „О.", модел „***", с рег.
№ ***, като твърдят, че те са нарушили разпоредбите на ЗДвП.
5.
Възразяват срещу направеното искане за освобождаване на ищцата от такси и
разноски в производството. Уреждането на
институт за освобождаване от такси и разноски в гражданското производство цели
да се осигури достъп до правосъдие за всички граждани на страната, а не да се
даде възможност на всички правни субекти по собствено желание и усмотрение, без
наличие на обективна необходимост, да ощетяват бюджета на съдебната система.
Считат, че попълването на една декларация, въз основа на която се иска
освобождаване е само едно формално действие, способстващо предявяването на
необосновани по размер искове. Представената от ищцата декларация за
освобождаване от държавна такса и разноски, винаги следва да е придружена с
доказателства за декларираните обстоятелства. В противен случай искането за
освобождаване от държавна такса и разноски следва да се отхвърли. Считат, че
ищцата е длъжна да представи доказателства за твърдените от нея данни, за да
може да бъде извършена реална проверка на декларираните обстоятелства, както и
че при евентуално наличие на реални основания за освобождаване от такси и
разноски, поради недостатъчност на парични средства и имуществото от страна на
ищцата да заплати държавната такса, същата следва да бъде частично освободена,
като все пак с оглед процесуална дисциплина и добросъвестно упражняване на
процесуалните права същата да бъде задължена да внесе определена такса върху
заявения иск, съответно да понесе разноските за исканите от ищцата експертизи.
6. На
отделно основание възразяват срещу предявения размер на ищцовата претенция,
който се явява прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата - приносът
на пострадалият е основание за намаляване размера на застрахователните
обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По
изложените съображения молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан, а в случай, че го намери за основателен, то моли съда да не го
уважава в пълния му претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението
с направените от тях възражения за прекомерност на същото, както и за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат.
Ако ищцата не се яви в първото по делото
заседание моли съд ад прекрати делото и да им присъди сторените разноски, при
наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
В случай, че за първото съдебно заседание не се яви процесуален
представител за ЗАД „Д.“ АД, не възразяват делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
Третото лице помагач
на страната на ответника З.к. „Л. " АД, ЕИК:, с адрес за призоваване:,
представлявано от М.С.М., П.В.Д. и Г. Н. Г., чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С., заявява, че тежкотоварния автомобил не
е допринесъл или съпричинил, или е създал предпоставки за настъпване на
ПТП.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
С протоколно
определение от 10.07.2019г., постановено по НОХД № 768 по описа за 2019 г.
на Районен съд – К. на основание чл. 384, ал. 1, във вр. с чл. 382, ал. 1 от НПК съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, съгласно което
подсъдимият С.П.С.е признт за виновен в това, че на *** г. в землището на с. Д.,
общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „П.", модел „***" с рег. № ***, е нарушил
правилата по Закона за движение по пътищата: Чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 42 ал. 1 от ЗДвП , като с деянието си по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.И. С.а от гр. К.,
изразяваща се в контузия на гръден кош и счупване на VI, VII, VIII, IX и X
ребра в дясно, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и
трайно затруднение на движението на горния десен крайник, и средна телесна
повреда на Г. Н. И. ***, изразяваща се в счупване на левия ацетаобулум /ставна
ямка на таза, която участва в лявата тазобедрена става/, причинила трайно
затруднение на движението на левия долен крайник, като от деянието е настъпила
средна телесна повреда на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. "а", вр. с чл. 343 ал. 1 б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 343, ал. 3, б.
"а", вр. с чл. 343 ал. 1 б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 и чл.
54 от НК е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години. На
основаните чл.343 г вр. с чл.37,
ал.1,т.7 е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок една
година.
По делото не се спори, че към датата на ПТП *** г. л.а. „П.“
модел „***“, с рег. № *** е бил с
валидно сключена застраховка „Г. на автомобилистите“ в ЗД „ Д.“ АД, със срок на
валидност една година, считано от 16.01.2018г. до 16.01.2019г.
По делото
е представена и кореспонденцията между ищеца П.Т.Д. и ответника - застраховател във връзка с
изплащането на застрахователно обезщетение по заведена щета, по която е
отказано изплащане претенцията на ищеца.
По делото са представени два броя листове за преглед на пациент в КДБ и два броя амбулаторни листове на П.Т.Д.. По делото е
представен фискален бон издадена от „У.“
ЕАД, от които е видно, че П.Д. е заплатила сумата от 29.40 лева на аптека „Г.“.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите В.Б.И. и Г. Н. И.
Свидетелката Б. познавала П. от много години „комшии
сме“. В деня на катастрофата, есента ноември 2018 г. и се обадила П., че катастрофирала,
за да и помогне. Имала счупени ребра, синини по гърба. Сочи, че П. трудно
ставала и се е налагало да я вдига, за да стане. Имала счупени ребра и не
можела да диша. Повече от 2-3 месеца ходила
да й пазари, да й купува лекарства, готвела й.
Налагало се да я вдига от леглото “бърсах я с кърпички, после ходеше по стената,
за да се обслужва и да ходи до тоалетна“ . През това време се оплаквала, че я
болели гърдите. От кръвоизлива и излезли бучки по гърдата. Ходила на терапия.
Преди катастрофата П. била много жизнена жена. Сочи, че повече от месец не
можела да се обслужва и да си върши ежедневните домакински задължения. Твърди,
че след катастрофата П. получила стресово състояние не можела да спи и пиела
хапчета. Преди катастрофата не била се оплаквала от бучки. След катастрофата
ходила по доктори, на физиотерапия получила някакви кръвоизливи, появили й се бучки на гърдата.
Свидетеля И. пътувал в посока Съединение заедно с П.,
когато станал инцидента, около 18.00 часа .Сочи, че на село Д. станала
катастрофата като били уварени от друг автомобил. Заявява, че той карал в дясната лента посока
запад, когото ги ударил друг автомобил. Другият автомобил се движил в
противоположна посока и „направо се удари в моята страна“. Автомобилът бил
марка „П.“. В лявата страна на пътя имало спрял ТИР. Бил спрял половината на
платното, половината на банкета. След катастрофата пострадали били той и П.. На
него била счупена ябълката на таза, а П. имала счупени ребра и оток от колана.
По делото е назначена и изслушана съдебно- автотехническа експертиза. От заключението на
експертизата се установява, че произшествието е настъпило на сух, прав и
равнинен участък. Установено е, че лек автомобил марка „П.“ модел „***“ се е
движил в южната лента в посока изток, а
лек автомобил марка „О.“ модел „***“ управляван от И. се е движил в противоположната посока в
средната лента. Непосредствено преди настъпването на удара водача на л.а. „П.“
е променил траекторията на движение в посока североизток и е навлязъл косо
спрямо надлъжната ос на платното за движение в лентата на движение на л.а „О.“. От експертизата се установява още, че
непосредствено преди настъпване на ПТП двата процесни леки автомобила са се
движили праволинейно в своите лети. За
де не настъпи конкретното ПТП е следвало водача на л.а. „П.“ предварително
побрана праволинейна траектория на движение в своята лента. Непосредствено преди настъпване на ПТП водача на л.а. „П.“ е
предприел изпреварване на товарен автомобил „Д.“ с прикачено към него ремарке и
преди завършена маневра е настъпил първоначалния удар с л.а „О.“. В конкретния
случай, за да не настъпи ПТП е следвало водача на лек автомобил „П.“ да не
предприема изпреварване на попътно движещия се лек автомобил. Вещото лице сочи, че при конкретните пътни
условия водача на л.а „О.“ не би имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно
спиране. Вещото лице сочи, че в конкретния случай водача на л.а автомобил „О.“
с действията си не е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Вещото лице
сочи, че водача на товарния автомобил не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП Посочено е, че
тялото но пострадалата е било фиксирано в областта на седалището и
поясната област от предпазния колан в
две точки вляво и дясно. Така долната половина е фиксирана към купето. Горната
част на тялото е била фиксирана с колан също с две точки, но разположени
диагонално, което ограничава движението напред, но не и настрани. Вещото лице сочи, че към момента на
настъпване на местопроизшествието, пострадалата е ползвала предпазен колан.
По делото е назначена повторна съдебно – автотехническа
екпретиза , чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че водача на л.а „О.“ не имал техническа възможност да предотврати
настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка. Посочено, че водача на
товарен автомобил “Д.“ с прикачено към него ремарке е нямал възможност да
предотврати настъпването на ПТП и не е
допринесъл със своите действия за настъпването на ПТП. От отговорите на вещото
лице дадени в съдебно заседание се установява, че преднодвижещия се товарен
автомобил е бил в движение и лекия автомобил „***“ е предприел изпреварване на
този товарен автомобил, навлязъл е в лентата на движение на лекия автомобил „***“ и е настъпил
сблъсъка.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението на експертизата се установява, че при процесното ПТП П.Т.Д. е
получила сладните травматични увреждания : контузия на гръден кош, счупване на
ребро, травма на неуточнен кръвоносен съд на лявата гърда. Предписано е лечение
с болкоуспокояващи и медикамент за мазане, както и ХДР, като оздравителния
период е траел в рамките на 25 – 28 дни. Пострадалата към момента би трябвало
да е възстановена. Установено е след година фиброаденоза и фиброза /разрастване
на съединителна тъкан/ от специалист
хирург, който е приел, че това доброкачествено образувание на лявата гърда е
следтравматично . Вещото лице сочи, че в конкретния случай стреса и травмата в
областта на *** вследствие на ПТП- то в съвкупност, са фактори довели до
получаване на доброкачественото образование на ***. Всички описани увреждания
се дължат на процесното ПТП. Отразени са два броя прегледи при специалисти –
хирурзи. Няма данни за предхождащи заболявания, който да са попречели на нормалния възстановителен период като за
наличните травми не е било задължително
провеждането на някаква рехабилитация. Травматичните увреждания са
получени по време на процесното ПТП и са в резултат действието на предпазния колан, като същите са получени в купето на автомобила. Установените травматични увреждания счупване
на III –то ребро в ляво и натъртвания в ляво са получени при поставен предпазен колан.
Механизмът им е от задействие и притискане от предпазния колан, при наличната
кинетична енергия на тялото, придадена при удара на настъпилото ПТП.
Назначена и изслушана повторна съдебно – медицинска
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението се установява, че преживения стрес следствие ПТП у
ищцата може да бъде отключващ фактор за дисхормонални отклонения и в тази
връзка отключващ фактор за развитие на заболяване на *** при пострадалата. В
същото време доброкачественото
заболяване на *** може да бъде свързано с претърпяната травма следствие ПТП /контузия и хеметом на лява
млечна жлеза/.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Г.", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Г."
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че обезвредата,
която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може да бъде
търсена и директно от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/, какъвто е настоящия случай.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, не
е спорно обстоятелство по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда /в случая одобрено
споразумение, което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в
сила присъда / на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва
свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите,
чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда,
да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл. 300 ГПК, присъдата се ползва със силата на
присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на
престъпния състав. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 413 НПК. Предвид горното съдът приема
обстоятелствата, установени с одобреното
от наказателния съд споразумение за безспорно установени.
С оглед на така обсъдените доказателства и изложени
съображения съдът намира за безспорно установено по делото, че в резултат на
ПТП на ищцата са причинени множество телесни увреждания – счупване на III –то
ребро в ляво и натъртвания в ляво и установена фиброаденоза и фиброза /разрастване
на съединителна тъкан/. Съдът намира, че
установената фиброаденоза и фиброза /разрастване на съединителна тъкан/ на лявата гърда на ищцата е в причинно следствена
връзка с процесното ПТП. В този смисъл са и приетите заключения на съдебно
медицинските експертизи. От същите се установява, че преживения стрес следствие ПТП може да бъде
отключващ фактор за дисхормонолни отклонения и в тази връзка отключващ фактор
за развитие на заболяване на *** при пострадалата като доброкачественото
заболяване на *** може да бъде свързано с претърпяната травма следствие ПТП /контузия и хеметом на лява ***/.
Не се спори също така, че ищецът е подал заявление до
ответника съобразно изискванията на чл. 380 КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка "Г.".
С
оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка
и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява основателен.
От експертните
заключения и свидетелските показания се установява и наличието на неимуществени
вреди, настъпили в правната сфера на ищеца, както и причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната
съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в
зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай
преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за
размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и
степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на
травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на
претърпените болки, страдания и неудобства и др. Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата са причинени травматични увреждания : счупване на III –то
ребро в ляво и натъртвания в ляво и фиброаденоза и фиброза /разрастване на
съединителна тъкан/. Получените травматични увреждания са свързани с физическо
страдание и психически дискомфорт. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Иванова. От неговите показания се
установява, че след инцидента ищцата в период от около 1-2 месеца имала нужда
от помощ при извършване на ежедневните си дейности. Помагала, за да стане от
леглото, готвела й и си налагало да й пазарува. Описаните травматични
увреждания са свързани както с физическо страдание, така и с емоционален
стрес. След катастрофата ищцата се оплаквала от болки, не можела да спи, появили
й се бучки на гърдата. Травматичните увреждания са свързани с болки, страдания, значителни затруднения,
неудобства и физически неразположения за ищцата. След инцидента е нарушен
нормалния ритъм на живот на ищцата. Засегнато е и психическото здраве. Предвид
горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид
горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да
определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в
обществото, което да бъде в размер на 10 000 лева. Искът за неимуществени
вреди в останалата част до претендирания размер следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди
по делото са представен фискален бон на
стойност 29.40 лева. По делото обаче няма доказателства с представения касов
бон да са закупени лекарства и консумативи във връзка с лечението и възстановяването
на ищцата. Искът за имуществени вреди се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен
Съдът намира за неоснователно възражението на
пълномощника на ответното дружество за съпричиняване на вредата, тъй като
ищцата била без поставен предпазен колан, за неоснователно по следните
съображения :
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
само ако е налице противоправно деяние на увредения към момента на увреждането
му, което в пряка причинна връзка е допринесло за настъпването на вредите.
Всяко вредоносно поведение следва да бъде доказано. В случаите, когато се касае
за евентуално съпричиняване, неправилно е при доказано вредоносно поведение на
единия участник насрещното такова да се презумира. Сам по себе си факта, че
увреденият е пътувал в пътно превозно средство участвало в ПТП не обоснова
извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. /в т.с.решение №
206/12.03.2010 г. по търг. дело № 35/2009 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС; решение №
45/15.04.2009 г. по търг. дело № 525/2008 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 ГПК/.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че
от заключенията на представените по делото експертизи се установява, че към
момента на настъпване на местопроизшествието, пострадалата е ползвала предпазен
колан. Неоснователно е и възражението, че водача на товарния автомобил е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП. От заключенията на съдебно – автотехническите експертизи се
установява, че водача на товарен
автомобил “Д.“ с прикачено към него ремарке е нямал възможност да предотврати
настъпването на ПТП и не е допринесъл
със своите действия за настъпването на ПТП.
Тъй
като се касае за дължима от застрахованото лице лихва, а не за такава, дължаща
се на забавата на самия застраховател по "Г." да разгледа
претенцията, мораторната лихва следва да бъде присъдена именно от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция – считано от 28.02.2019 г. /видно от
известие за доставяне на молбата за плащане до застрахователя/.
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кога възлага разноските.
При
този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче пълномощникът му по
делото му е оказал безплатна правна помощ по същото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА, видно от
представените по делото договори за правна защита и съдействие, в които това е
изрично посочено (л. 4), а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде
осъден да плати посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете,
пълномощникът на ищеца по делото – адвокат П.К., има право на възнаграждение,
размерът на което съдът определи в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или сумата от 996 лева с ДДС и следва да осъди
ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената част от иска (чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 2, ал. 2/. Представено е
удостоверение от което е видно, че адвокат П. К. е регистрирана по ЗДДС.
Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява
разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали страната получател на
услугата има право на данъчен кредит /Определение № 109 от 18.02.2016г по
ч.т.д. №1983/2015г. на I
т.о на ВКС/.
Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника, направените от последния по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 945.33 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К. сумата от 400 лева, представляваща дължима държавна
такса за производството, от заплащането на която е бил освободен ищецът на
основание чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК, както и сумата от 25 лева представляваща възнаграждение
за вещо лице.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „З. Д." АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, , представлявано от Б. И., Р.М. и Ж.К., да заплати на П.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес *** обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ за причинените на П.Д., вследствие
ПТП, настъпило на *** г., причинено от С.П.С., при управление на лек автомобил,
марка "П.", модел "***", с рег. *** по отношение на който автомобил е била
сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка "Г."
на автомобилистите със застраховател "З.Д." АД, вреди, а именно:
сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
неимуществени вреди от причинените травматични увреждания – счупване на III
–то ребро в ляво и
натъртвания в ляво и фиброаденоза и
фиброза /разрастване на съединителна тъкан/ на лявата гърда, за претърпени
болки и страдания, психически дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г.
до окончателното им изплащане, като отхвърля предявения иск в останалата част – над присъдените 10 000
лева до претендираните 20 000 лева, предявени като частичен иск от сумата в
размер на 30 000 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес *** против „З.Д." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, , представлявано от Б. И., Р.М. и Ж.К.,
иск за сумата 29.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
направени разходи по лечение, като недоказан.
ОСЪЖДА „З.Д." АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, , представлявано от Б. И., Р.М. и Ж.К..да заплати на да заплати на адвокат
П. К., с адрес ***, офис 10 сумата от
996 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „З.Д." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ,
представлявано от Б. И., Р.М. и Ж.К.
сумата от 945.33 лева представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „З.Д." АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, , представлявано от Б. И., Р.М. и Ж.К. да заплати да заплати да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата в
размер на 425 лева.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от
ответника „З.Д." АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление, представлявано от Б. И., Р.М. и Ж.К.
по посочената от ищеца банкова сметка ***, банка „ОББ“ ЕАД.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач Застрахователна к. „Л."
АД, ЕИК:, с адрес за призоваване:, представлявано от М.С.М., П.В.Д. и Г. Н. Г. на
страната на ответника.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :