Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260006
гр. Перник, 15.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 16.12.2020 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа
гр. д. № 00234 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Р. срещу община Перник за заплащане: 1) на осн.
чл. 49 ЗЗД сумата 25 500 лв. – обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди -болки, страдания, уплаха и неудобства от тежко счупване на
двете гривнени стави на ръцете, вследствие от настъпило на *** г. около 8,30 часа в *** на *** на около 15 метра от ДСК
спъване в решетка /скара/ със задигнат стърчащ ръб и последвалото
политане и падане на земята, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
увреждането – ***г. до окончателното й изплащане.
Ответникът с писмен
отговор по чл. 131 ГПК по подробни доводи оспорва, че в резултат на процесния
инцидент ищецът е претърпял посочените в исковата молба увреждания – по вид и
степен, както и че същите са резултат на процесния инцидент, както и че
евентуално получените увреждания са довели до продължителни болки и страдания,
като представените доказателства не установяват данни и не доказват ищецът да е
претърпял такива. Оспорва, че оздравителният процес е бил продължителен, тъй
като доказателствата не установяват данни такъв да е протичал и като цяло
липсват. Възразява, че вредоносният резултат бил съпричинен от пострадалата,
защото инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, т.е. е имала
възможност да забележи препятствието и да предотврати настъпването на
вредоносните последици, предвид което иска намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва размера на претенцията като силно завишен с оглед
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Показанията на св.-очевидци Б.В. и М.П. установяват,
че на *** г., придвижвайки се пеш по *** в *** в близост до банка ДСК, ищцата се
спънала в решетка на отводнителна
шахта на площада, при което паднала на земята. Механизмът на злополуката
и настъпилите увреждания се потвърждават и от представената мед. документация
/епикриза ИЗ № ***г. на ТО на МБАЛ Р. А. и рецептурна бланка/ и
първоначалната и повторна съдебно – медицински експертизи (СМЕ). В СМЕ е
обоснован извод, че твърдяното от ищцата увреждане на *** г. отговаря и е могло
да се получат по механизма, описан в исковата молба. Вследствие на инцидента,
ищцата е получила тежки счупвания на двете лъчеви кости на предмишниците- в
долните краища на тези кости в областта на гривнената става; фрактурите са били
полифрагментарни – раздробени на множество костни парчета и с голямо
разместване с ъгъл отворен нагоре, при което пострадалата е изпитала
силни болки и страдания с невъзможност да си служи с ръцете. Появил се е голям оток с
дифузен покожен кръвоизлив и невъзможност за движения, лекувана е консервативно
като е приета за болнично лечение по спешност, извършено е наместване на
счупените кости под местна упойка с последваща гипсова имобилизация, обхващаща
двете предмишници от лактите до средата на дланите. Носила е гипсовите
имобилизации на двете ръце за срок от 40 дни, като през това време е търпяла
неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение, не е можела да се
самообслужва и храни без чужда помощ. След репозицията на счупванията в първите
10-15 дни е търпяла по-силни болки и страдания, като след отстраняването на
гипсовите имобилизации първоначално за 15-20 дни е търпяла по-силни болки и
страдания при раздвижването на гривнените стави и пръстите на ръцете. Възстановителният период
е продължил около 4 месеца. При прегледа на ищцата след инцидента, първоначалната
СМЕ констатира, че фрактурите са зараснали, но е налице деформация
в областта на двете гревнени стави от зарастването на фрактурите с натрупано
костно вещество около множеството фрактурирани костни фрагменти и от хематомите
получени при травмата. Гривнените стави са все още „сковани", налице е
ограничаване в навеждането на дланите надолу (флексия), която е 60 гр. за дясна
ръка и 70 гр. за лява (при норма 90), което ще я ограничава за дейности
изискващи максимално свиване на дланите в гривнените стави. При извършения
преглед вещото лице по повторната СМЕ е установило зараснало с разместване
счупване на дясна лъчева кост и ограничен обем в двете гривнени стави с
функционален дефицит около 50% от нормата.
Според така установените факти следва, че са налице
всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е непозволено увреждане,
изразяващо се в увреждане на здравето /травматично увреждане/ на ищцата, което
е настъпило вследствие спъване в
необезопасена и неподдържана решетка
/скара/ със задигнат стърчащ ръб на пътна настилка от участъка на *** в *** и последвалото политане и падане на земята, който
площад е собственост на община Перник /§ 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, вр. чл. 2, ал. 1,
т. 2 от ЗОС/, който
факт освен това е безспорен между страните. С оглед на което и на осн.
чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община Перник, тъй като в качеството й на
собственик общината е длъжна да полага системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация и изправно състояние на процесния площад в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /чл. 11 ЗОС/ в това число
и поддържане, а в случай на
необходимост от ремонт – да
бъде ремонтиран и обезопасен от нея /чл. 16 ЗОС/. Понятието
изправно състояние означава, че площад "***" следва да се поддържа
годен за обикновеното си предназначение, а именно - безопасното движение на
пешеходци. Това свое задължение Община Перник следва да изпълнява чрез
съответните служители или работници или чрез лице, на което изрично е възложено
поддържането на пешеходния участък.
За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е
достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на
служител на община Перник и без да е установено кое точно е това лице, тъй като
общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава,
когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди.
Същевременно при възложената му док. тежест ответникът не е установил, че на
процесната дата площадът в процесния участък е бил в добро състояние, поради
което не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието му с цел
осигуряване на безопасното придвижване по него. Неоснователни са възраженията
на ответника за това, че липсват доказателства, че телесното увреждане е
настъпило по описания в исковата молба начин. Напротив - видно от представената
медицинска документация и от двете СМЕ са установени данни, че ищцата е
получила счупвания на гривнените стави на двете ръце, както съобщава ищцата при
прегледа, което подкрепя твърденията й, като произшествието е описано безпротиворечиво
и от свидетелите В. и П.. Ответникът не е установил възможен друг източник на
установеното от първоначалния медицински преглед, свидетелите и СМЕ увреждане,
поради което следва, че това увреждане е от спъване в необезопасена
и неподдържана решетка /скара/ със задигнат стърчащ ръб на участъка от площада и последвалото политане и падане на земята. Ищцата е
доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и пълно доказване,
като тя не е длъжна да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно
увреждане, защото не може да й се вмени в задължение да доказва отрицателни
факти.
От събраните гласни и писмени доказателства, както и
от СМЕ не може да се направи извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в
причинна връзка с поведението на последния, т.е. че е съпричинил вредите,
поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. Не е
доказано по делото от ответника, че площадът в процесния участък е бил с означение за извършван ремонт или забрана
за ползване, което да позволи на ищцата да възприеме и избегне опасността. Не
е доказано по делото от ответника, че настъпилите увреждания е нямало да
настъпят или щяха да бъдат по- малки, ако ищецът е избрал алтернативен маршрут
или до каква степен е могло безпрепятствено да премине, за да се приеме
съпричиняване. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване
на правната сфера на увреденото лице и до автоматичен принос на всички
пешеходци ползващи площада, който има неравна и повдигната решетка на отводнителна шахта на площада
и не е обезопасен, която хипотеза е извън законово регламентираните. Напротив,
ако община Перник е била изпълнила задълженията си за поддръжка и обезопасяване
на площада, ищцата е щяла да премине безпрепятствено по него и е нямало да се
стигне до увреждането й, поради което не съществува основание размерът на
дължимото обезщетение да бъде намалено.
Съдът определя обезщетението на неимуществени вреди
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД като взе предвид конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики. По делото се установява,
че констатираното увреждане е причинило на ищцата болки и страдания. Не са
необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е
предизвикал стрес и негативни душевни изживявания у ищцата, което е потвърдено
и от показанията на св. С.. Видът и характерът на уврежданията /тежки
полифрагментарни счупвания на двете лъчеви кости на предмишниците- в долните
краища на тези кости в областта на гривнената става, раздробени на множество
костни парчета и с голямо разместване с ъгъл отворен нагоре/, продължителността
и интензитета на търпените болки и страдания /около 4 месеца, като
по-интензивни през първия месец и през първите 20 дни след отстраняването на гипсовите имобилизации/, както и
остатъчните увреждания и функционален дефицит в сгъване и разгъване /ограничаване в навеждането на дланите надолу
(флексия), която е около 50% от нормата. Възможните остатъчни явления –
болка, оток, дискомфорт, ограничена подвижност в мястото на счупването при
промяна на времето и при натоварване, т. е. оздравителният процес не е
приключил. Възрастта на пострадалата към момента на увреждането - 66 години,
която предопределя по-уязвимия й физически статус и по-трудното възстановяване
от увредата и с оглед на обществено-икономическите условия към момента на
увреждането. Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата – по време на
възстановителния период, който за конкретните травми е бил с продължителност
около 4 месеца след инцидента, което от своя страна е довело до непълноценност
в битовия и социален живот на ищцата, в т. ч. носене на гипсови имобилизации на двете ръце за срок от 40 дни. Създаденият
от съдебната практика ориентир по аналогични случаи /субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от
деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка да пропорционалност,
защото справедливостта е елемент от правната реалност - например Решение № 69
от 26.07.2019 г. на ВКС по т. дело № 2556/2018 г., I т. о., ТК, който съдебен
акт е сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело/. При
съвкупната преценка на тяхната тежест, характер и обхват, както и интензитета
на негативно въздействие в живота на ищцата, обсъдени по-горе, съдът приема, че
справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен
еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата 20 000 лв.
Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди - болките,
страданията и битовите неудобства, претърпени от ищцата за времето досега,
съставлява точно измерение на гражданската отговорност на ответника, а в общ
план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение
в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от 25 500 лв. искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
На осн. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД като
обезщетение за забава в изплащане на сумата за неимуществени вреди се дължи и
компенсаторна законна лихва от момента на увреждането – ***г. до окончателното
изплащане, така както изрично е поискано от ищцата.
По разноските
Ищцата доказва разноски общо 200 лв. -
възнаграждение за вещи лица (съгласно представените доказателства и списък по
чл. 80 ГПК), които й се дължат от ответника съразмерно с уважената част от иска
/20 000/ и пълния претендиран размер /25 500/, т.е. има право на 156,86 лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът на ищеца има право на възнаграждение, което съдът определя на 1295
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи от
ответника съразмерно с уважената част от иска, т.е. има право на 1015,69 лв.
Ответникът претендира разноски за ю.к. възнаграждение,
което с оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът определя на 300
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. От сумата 300 лв. на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати 64,71 лв., която е съразмерна с
отхвърлената част от иска /5500 лв./.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да
заплати дължимите държавни такси в размер на 800 лв. (4% върху уважения размер
на исковете).
По
изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община
Перник, ЕИК *********, ***, да заплати на В.И.Р., ЕГН ********** ***, на
осн. чл. 49 ЗЗД сумата 20 000 лв. – обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки, страдания, уплаха и неудобства от тежко счупване
на двете гривнени стави на ръцете, вследствие от настъпило на *** г. около 8,30
часа в *** на *** на около 15 метра от ДСК спъване в решетка /скара/ със
задигнат стърчащ ръб и последвалото политане и падане на земята, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от увреждането – ***г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. до пълния
претендиран размер от 25 500 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община
Перник, ЕИК *********, ***, да заплати на В.И.Р., ЕГН ********** ***, сумата 156,86 лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Перник, ***, да заплати
на адв. А.А. и адв. Д. Д. от АК – П., сл. адрес: ***, сумата 1015,69 лева – адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА В.И.Р., ЕГН ********** от
***,
да заплати на Община Перник, ЕИК *********, ***, сумата 64,71 лв. – ю.к. възнаграждение.
ОСЪЖДА Община
Перник, ЕИК *********, ***, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Окръжен съд – Перник сумата 800 лв.
– държавна такса върху уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: