№ 22255
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря К**
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20231110161000 по
описа за 2023 година
„**“ ООД е предявило срещу Ц. И. В. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата 279 лева, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 21.12.2020 г. –
12.01.2023 г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане за задължението и за
сумата от 35,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода 04.03.2021 г. – 15.06.2023
г., за имот, находящ се в гр. **, ул. „**, бл. 2, вх. А, ет. 2, ап. 6, аб. № **
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството на собственик на процесния недвижим имот въз основа на неформален
договор за предоставяне на ** услуги при публично известни общи условия, доколкото
наследодателят на ответницата е бил титуляр на партидата на процесния имот. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил ** услуги за процесния обект, като потребителят не
е заплатил дължимата цена. Сочи, че ответницата е придобила качеството на потребител на
** услуги на основание Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В законоустановения срок е постъпил отговора на исковата молба от ответницата чрез
особения представител, която оспорва предявените искове. Намира, че между страните не
е налице облигационно правоотношение. Възразява, че е собственик на целия имот, в която
връзка оспорва да е ползвала имота, както и по отношение на същия да са предоставяни
процесните услуги на процесната стойност. Оспорва съдържанието на представения по
делото карнет, както и наличието на метрологична годност на водомера.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
1
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
** услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ** услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ** са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, от която се установява,
че на 26.11.2014 г. ответницата е придобила собствеността върху ½ ид. част от процесния
имот в гр. **, ул. „**, бл. 2, вх. А, ет. 2, ап. 6.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Ц. И. В. е придобила
собствеността върху ½ ид. част от имот в гр. **, ул. „**, бл. 2, вх. А, ет. 2, ап. 6. Установява
се, че обектът е водоснабден и за него е открит аб. ***. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
** са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следователно ответницата е потребител на **
услуги за ½ ид. част от процесния имот, като облигационното отношение между страните
възниква по силата на закона въз основа правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на ** услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
** оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ** услуги на територията на гр. ** е ищцовото дружество. Следователно между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на ** услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ** системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ** услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
С оглед оспорването от страна на ответницата на предявените искове съдът е
допуснал изслушването на комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза,
2
според която процесния имот се намира в гр. ** на ул. ”Мл. Стоянов”, по която има
изградена улична ** инфраструктура. Блок № 2 е присъединен към нея и в процесния имот
вх. А, ет. 2 ап. 6 се ползват и трите вида услуги - доставка на вода с питейни качества,
отвеждане на канални води и тяхното пречистване. За измерване на ползваните ** услуги в
процесния имот на 01.01.1999 г. е монтиран индивидуален водомер, собственост на
ответницата с фабр. № 32718/пломба № 626319 с метрологична годност до 2004 г., която по
това време е 5 г. През годините той се е повредил на показание 495 м³ и не е бил сменен от
ответницата и по тази причина консумацията е била начислявана служебно по усреднена
консумация от предходни периоди на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В
интерес на ответницата не е приложено таксуването на база от 5 м³/месечно на човек за
нетоплофицирано жилище съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4, тъй като съгласно чл. 39,
ал. 6 базата следва на всеки три месеца да се увеличава с 1 м³ и за исковия период би се
утроила. Видно от карнета за исковия период 21.12.2020 г. - 12.01.2023 г. по партидата са
начислени 115 м³ индивидуална консумация и 0,012 м³ дял от разпределянето на „Общи
нужди“. На база извършен преглед на предоставените данни и документи от ищеца и
изложената по делото фактология за аб. № **на името на Ц. И. В. за обект с адрес: гр.**, ул.
„Мл. Стоянов“, бл. 2, вх. А, ет. 2, ап. 6 в счетоводството на „** ООД - ** експертизата е
констатирала за процесния период 21.12.2020 г. - 12.01.2023 г. незаплатени задължения по
партидата на абоната: главици в размер на 279 лв. и изчислени законни лихви в размер на
35,82 лв. за периода 05.03.2021 г. - 15.06.2023 г.
Според чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при установяване на повреда в
индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването , като
демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява
оператора и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или договора за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.
В конкретния случай от експертизата се установява, че за процесния период
водомерът в процесния имот е бил повреден, като няма данни ищецът да е дал предписание
в тази връзка на ответницата, нито пък ответницата да е предприела действия към
отстраняване на повредата. Поради това ищецът е начислявал служебна консумация. Съдът
счита, че доколкото индивидуалните водомери са собственост на потребителите, то за тяхна
сметка е поддържането им в изправност и метрологична годност. Доколкото в конкретния
случай това не е сторено от ответницата и същата не е осигурила отчитането на
предоставените ** услуги в имота с годно СТИ, то същата следва да понесе
неблагоприятните последици от бездействието си, като на същата са били начислени **
услуги служебно в размер, потвърден от експертизата.
Предявен е и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху претендираните суми. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ** услуги
на потребителите от ** оператор потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ** услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В чл. 44 е
3
посочено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните
услуги, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа. Доколкото денят на падежа е
определен, то не е необходима покана за поставяне на длъжника в забава. Съдебно-
счетоводната експертиза е изчислила законната лихва за всяко едно от задълженията от
датата, следваща датата на падежа му.
Ответницата чрез особения си представител в съдебно заседание релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
вземания. Съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. От цитираната разпоредба следва, че възражението за давност
следва да се направи с отговора на исковата молба, който срок е преклузивен и релевирането
му по-късно е недопустимо, с оглед на което и съдът не следва да го разглежда.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат уважени до размера от ½,
колкото е участието на ответницата в собствеността на процесния имот.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е сторил следните разноски: 50 лева – държана такса, 300
лева – депозит за особен представител и 500 лева – депозит за експертиза, от които следва да
му бъдат присъдени 424,98 лева съразмерно уважената част от предявените искове.
Ответницата е била представлявана от особен представител в производството и не е стрила
разноски. Съдът счита, че не следва да увеличава определение депозит за особен
представител, доколкото същият е съответен на фактическата и правна сложност на делото и
е определен в съответствие с чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. И. В., ЕГН **********, да заплати на „**“ ООД, ЕИК **, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 139,50 лева,
представляваща стойност на ½ част от предоставени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 21.12.2020 г. – 12.01.2023 г., ведно
със законната лихва от 06.07.2023 г. до изплащане за задължението и сумата 17,90 лева,
представляваща ½ част от мораторна лихва за периода 04.03.2021 г. – 15.06.2023 г., за имот,
находящ се в гр. **, ул. „**, бл. 2, вх. А, ет. 2, ап. 6, аб. ***, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата от 139,50 лева до пълния предявен размер от 279 лева и над сумата от
17,90 лева до пълния предявен размер от 35,81 лева.
ОСЪЖДА Ц. И. В., ЕГН **********, да заплати на „**“ ООД, ЕИК **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 424,98 лева – разноски в производството.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5