№ 109
гр. ЛЕВСКИ, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20234410100719 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че между ответника и „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД – праводател на ищеца е сключен договор за издаване
на кредитна карта „mastercard“ от 04.07.2005 г., по силата на който на В. Г. А.
е предоставена под формата на кредитен лимит сумата от 1300 лв. Твърди се,
че картодържателят може да използва предоставения му кредитен лимит по
различни начини, съгласно Общите условия за издаване и използване на
кредитна карта „Euroline“, като общите условия са предоставени на
картодържателя при подписване на договора и същия е потвърдил изрично че
е запознат с тях и ги приема без възражения. Твърди се, че между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ищцовото дружество е сключен договор за продажба
на предприятие, по силата на който правата и заълженията по всички
договори с картодържатели „Euroline“ са прехвърлени на ищеца. Твърди се
също, че на 29.11.2019 г. се е осъществило преобразуване на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД чрез вливане по реда на чл. 262 от ТЗ в „И Ар Би
лизинг България“ ЕАД, след което на 04.02.2020 г. се е осъществило
преобразуване и на „И Ар Би лизинг България“ ЕАД, чрез вливане в
дружеството на ищеца – „Юробанк България“ АД. Твърди се, че по силата на
извършените вливания, приемащото дружество става универсален
1
правоприемник на вливащото се дружество, като цялото имущество, както и
всички права и задължения на „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД по сключени
договори се прехвърлят върху Банката – ищец.
Твърди се, че поради специфичния характер на кредитния продукт,
предоставен на ответника, същия е усвоявал различни суми, през различни
периоди и е можел да използва предоставения му кредит под формата на
кредитен лимит с оглед на собствената си преченка и необходимост. Твърди
се, че в процесния случай картодържателят дължи като главница само това,
което е изтеглил /потребил като стойност от картата, като е възможно за
някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или
дължимите такива са заплатени, че всяко теглене от картата се дължи
отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Твърди се, че в
процесния случай претендираната главница е в размер на 820 лв. и е
формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателя е правил,
като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при
спазване на реда за погасяване съгласно чл. 76 ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че при
изплащане на задълженията на части, върху усвоената и непогасена част от
кредитния лимит се начислява възнаградителна лихва от датата на която
плащанията са осчетоводени по картовата сметка или от датата на сделката
/за сумите, отпускани в брой/. Твърди се също така, че според общите
условия, в случай че картодържателят избере да погасява задължението си по
картата на части, то трябва да изплати най-малко минималната месечна
вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с
които е превишил кредитния лимит, и че при неплащане на задължителната
минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължи неустойка за
забавено плащане.
Твърди се, че освен дължимата лихва в общите условия са изброени и
дължимите такси, като претендираната от заявителя сума е в общ размер на
141,20 лв. – такси по договора и представлява сбор от 8 бр. месечни такси за
обслужване на платежен инструмент на обща стойност 21,20 лв.; 8 броя такси
за изпращане на хартиено месечно извлечение в общ на размер на 16 лв.; 3
броя такси за теглене в брой от банкомат на друга банка в общ размер на 59
лв.; 1 бр. такса за блокиране на карта в размер на 15 лв.; 1 бр. такса за
администриране на просрочен кредит в размер на 30 лв.
Твърди се, че картодържателят не е изпълнил договорните си
2
задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с л. 10, 11 и 12
от Общите условия за издаване и използване на кредитната карта, поради
което от него се претендира и сумата от 63 лв. – обезщетение за уведомяване,
която представлява сбор от разходите на Банката във връзка с връчване на
покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното
задължение.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, Банката ищец е упражнила правото си да прекрати
договора за издаване и използване на кредитна карта, поради неплащане на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, с
краен срок на плащане съответно 03.09.2018 г. и 04.10.2018 г. и е обявила
цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, че волеизявлението на
банката е връчено на длъжника при условията на чл. 47 ал.1от ГПК на 06.07
2022 г., която дата ищеца счита за обявяване на предсрочна изискуемост.
Твърди се, че на 23.09.2022 г. Банката е пристъпила към принудително
събиране на вземанията си по процесния договор, като е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издаване
на изпълнителен лист срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д. 579/2022
г. по описа на РС Свищов, че след направена служебна справка в НБД
Население от Районен съд Свищов е констатирано, че настоящия адрес на
длъжника е в гр. Белене, обл. Плевен, поради което образуваното
производство е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от РС
Левски, където е образувано ч.гр.д. 672/2022 г. по описа на РС Левски.
Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника –
ответник по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано,
че може в 1 месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си,
което е сторено с настоящата искова молба.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на страните, че В. Г. А. дължи на ищцовото дружество
главница в размер на 820 лв., законната лихва върху главницата, считано от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 268,92
лв. – възнаградителна лихва за периода от 03.09. 2018 г.. до 06.07.2023 г.,
сумата от 139,98 лв. – мораторна лихва за периода от 03.09.2018 г. –
06.01.2020 г., сумата от 141,20 лв. – такси за периода от 30.07.2018 г. до
09.01.2020 г., както и сумата от 63 лв. – обезщетение за уведомяване за
3
периода от 27.07.2022 г. до 08.09.2023 г.
Претендират се и направените деловодни разноски както в настоящото,
така и в заповедното производство.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения
едномесечен срок от получаване на копие от исковата молба и от
доказателствата, не е направил доказателствени искания и не е представил
писмени доказателства.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Безспорно в производството е, че въз основа на подадено 23.09.2022 г.
заявление по чл. 417 от ГПК от „Юробанк България” АД гр. София е
образувано пред РС Свищов ч.гр.д. № 579/2022 г., което е изпратено по
подсъдност на РС Левски, въз основа на което е образувано в РС Левски
ч.гр.д. № 672/2022 г., по което е издадена заповед за изпълнение №
253/31.10.2022 г. по чл. 417 от ГПК срещу В. Г. А. за следните парични суми:
главница в размер на 820 лв., законната лихва върху главницата, считано от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 268,92
лв. – възнаградителна лихва за периода от 03.09. 2018 г.. до 06.07.2023 г.,
сумата от 139,98 лв. – мораторна лихва за периода от 03.09.2018 г. –
06.01.2020 г., сумата от 141,20 лв. – такси за периода от 30.07.2018 г. до
09.01.2020 г., както и сумата от 63 лв. – обезщетение за уведомяване за
периода от 27.07.2022 г. до 08.09.2023 г. Със заповедта за изпълнение са
присъдени и направените деловодни разноски, а именно 28,66 лв. държавна
такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Съобщението за издадената
заповед № 253 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 31.10.2022 г. е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК, след което с определение № 492/26.10.2023 г. съдията-докладчик е
указал на заявителя на основание чл. 415 ал.2 от ГПК, че може да предяви иск
за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса. В указания срок е предявен иск по настоящото дело.
Видно от представеното по делото заявление-договор е, че на 04.07.2005
г. В. Г. А. е подал заявление за издаване на кредитна карта, а на 18.07.2018 г.
между „Юробанк България” АД и В. Г. А. е постигнато допълнително
споразумение към заявление-договор за издаване на кредитна карта и е
запознат с условията за издаване на кредитна карта и предоставяне на
4
кредитен лимит, като се е подписал както върху заявлението-договор, така и
върху допълнителното споразумение, в които са посочени съответните такси
за разглеждане на заявлението, годишната такса обслужване, таксите за
рекламация, блокиране, доставка, преиздаване, използване на картата за
теглене в брой, за използване на картата за превод към друга платежна
сметка, за транзакции за залагания и хазарт, при получаване на суми по
картата от залагания и хазарт, за превалутиране на транзакции, за хартиено
извлечение по пощата, за дубликат на месечно извлечение, за съобщения
изпращани от Банката, за спешно предоставяне на пари в брой в чужбина, за
разсрочване на транзакции на различни по брой равни месечни вноски, с
посочване на съответните лимити, минимална месечна вноска, годишен
лихвен процент при покупки, при теглене на пари в брой и на годишна база,
обезщетение за просрочие и е посочен съответния ГПР, обяснен и с
конкретен пример за начина на изчислението му.
Към исковата молба са представени и месечни справки за дължимите
суми във връзка с използването на кредитната карта от които се установява,
че отпуснатия общ кредитен лимит по картата е 1300 лв., че годишната лихва
при покупки и при теглене в брой е в размер на 19,90 %, описани са по дати
съответните видове транзакции по картата за периода посочен в извлечението
– т.е. за период от 1 месец, посочена е общо дължимата сума по картата за
предходния период, сума на извършени плащания /ако е имало такива/, сума
на общите задължения по картата, посочени са сумата която следва
минимално да се плати, както и срока за плащане по картата. Видно
месечните справки е, че поради непостъпили поне минимални плащания за
съответните периоди са начислени лихви за просрочие. Към писмените
доказателства към исковата молба е представено и подробно извлечение от
сметката на В. А., от което е видно движението по издадената кредитна карта
по дати от 03.05.2006 г. до м. 09.2022 г., а към заповедното производство е
представено извлечение от счетоводните книги на банката кредитор, от което
се установяват дължимите от А. суми по издадената кредитна карта от
04.07.2005 г., който документ е послужил като основание за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
По делото ответникът е редовно призован, но същият не е представил
отговор на исковата молба, не е направил каквито и да било оспорвания на
търсените от него суми, нито по фактите изложени в исковата молба, не е
5
представил каквито и да било доказателства за извършени плащания на
търсените от кредитора суми по издадената кредитна карта.
Предвид представените писмени доказателства, съдът приема, че по
делото по един безспорен и несъмнен начин се установява, че действително
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е
издадена заповед за изпълнение, поради което следва да бъде прието за
установено вземането на ищеца по отношение на ответницата.
При този изход на делото и предвид направеното искане за това, следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни
разноски, както в настоящото, така и в заповедното производство.
Направените разноски от ищцовата страна, видно от представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК са в размер на 560,63 лв. в настоящото
производство и в размер на 388,66 лв. в заповедното производство по ч.гр.д.
672/2022 г. Тъй като съобразно изложеното по-горе искът следва да бъде
уважен в пълен размер, то и направените деловодни разноски следва да се
присъдят в пълен размер, предвид правилото на чл. 78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление *****, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *****,
представлявано от изп. Директор Д.Ш. и прокурист М.В. по отношение на В.
Г. А. от *****, ЕГН **********, за сумата от 820 лв., представляваща
главница, за законната лихва върху главницата , считано от 23.09.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, за сумата от 268,92 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 03.09. 2018 г.. до 06.07.2023 г., за
сумата от 139,98 лв. – мораторна лихва за периода от 03.09.2018 г. –
06.01.2020 г., за сумата от 141,20 лв. – такси за периода от 30.07.2018 г. до
09.01.2020 г., както и сумата от 63 лв. – обезщетение за уведомяване за
периода от 27.07.2022 г. до 08.09.2023 г. по договор за издаване на кредитна
карта „MASTERCARD” от 04.07. 2005 г. – за които суми е издадена от РС
6
Левски по ч.гр.д. № 672/2022 г. заповед за изпълнение № 253/31.10.2022 г. по
чл. 417 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. А. от *****, ЕГН ********** да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление *****,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *****,
представлявано от изп. Директор Д.Ш. и прокурист М.В. направените
деловодни разноски в размер на 560,63 лв. в настоящото производство и
направените деловодни разноски в размер на 388,66 лв. в заповедното
производство по ч.гр.д. 672/2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7