№ 82
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 260577/09.02.2022г. от М.В. М.
,представлявана от адв. Р. против решение № 260001/14.01.2022 г.
,постановено по гр.д.55 / 2019 г. по описа на ОС – Стара Загора , с което е
отхвърлен предявеният от нея против Й. В. В. иск за заплащане на сумата от
225 000 лв. ,представляваща главница по договор за заем от 22.11.2013 г. и
сумата от 68 500 лв. ,представляваща мораторно обезщетение за периода
22.05.2016 г. – 22.05.2019 г. По съображенията ,подобно изложени в жалбата
жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно,необосновано
,издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено друго , с което предявения от нея иск да бъде уважен , а
възражението за прихващане ,заявено от ответника да бъде отхвърлено както
претендира разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна Й. В. В.,представляван от адв.Н. и адв.Д. е
постъпил отговор ,с който счита въззивната жалба за неоснователна и заявява
искане същата да бъде оставена без уважение като претендира разноски.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Гр.д. 55 / 2019 г. по описа на ОС – Стара Загора е образувано по искова
молба от М.В. М. против Й. В. В. за осъждане последния да й заплати сумата
225 000 лв. ,представляващи главница по договор за заем от 22.11.2013 г.
,както и сумата от 68 500 лв. мораторно обезщетение за периода 22.05.2016 г.
– 22.05.2019 г. Ищцата е въвела твърдения ,че на 22.11.2013 г. между страните
е сключен договор за заем за сумата от 230 000 лв. ,която е предадена на
ответника по банков път ,който се е задължил да я върне в срок до 22.11.2015
г. ,което не сторил ,поради което е предявила и разглеждания тук иск.
С влязло в сила решение ,постановено по гр.д.3303/2018 г. по описа на
РС – Казанлък е уважен частичен иск от М. против В. за заплащане на сумата
от 5 000 лв. ,претендирана на горепосоченото договорно основание като
съдът е приел,че между страните е налице валидно заемно правоотношение
,задължението по което да върне заетата сума ответникът не е изпълнил .
Поради казаното и в светлината на ТР № 3 / 2019 г. ,постановено по
т.д.3 / 2016 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме ,че решението по
частичния иск преклудира със сила на присъдено нещо правопораждащите
вземането на ищцата юридически факти в последащ процес относно
разликата до пълния размер на същото ,поради което следва да се приеме ,че
М. има вземане ,произтичащо от заемно правоотношение по отношение на В.
за сумата от 225 000 лв. ,който не е изпълнил задължението си ,поето по
договора ,да върне същата в уговорения там срок.
В настоящия процес ответникът Й.В. противопоставя правопогасяващо
вземането на М. възражение ,а именно възражение за прихващане със сумата
от 358 748 ,81 лв. ,което парично задължение към 18.03.2021 г. на М. към В.
произтича от два договора за цесия от 14.12.2020 г. ,сключени както следва :
между „СГГ „ ЕАД в качеството му на цедент и В. в качеството му на
цесионер за сумата от 36 000 лв. ,част от вземането на „ П. „АД по договор за
банков кредит ,по който М. е солидарен длъжник ,и законна лихва за периода
14.12.2020 г. до 18.03.2021 г. в размер на 940 лв. ,както и от договор за цесия
,сключен между „К. Б. „ АД в качеството му на цедент и В. в качеството му на
цесионер за сумата от 305 336,14 лв. ,представляваща вземане на „Ю. Б. „АД
по договор за кредит ,по който М. е солидарен длъжник , законна лихва върху
2
тази сума за периода 14.12.2020г. до 18.03.2021 г. в размер на 7972,67 лв. и
сумата от 8 500лв. за процесуално представителство на В. по гр.д.55 / 19 г. по
описа на ОС – Стара Загора.
Това си възражение ответникът е направил с молба от 18.03.2021 г.
,депозирана по делото след срока за отговор и след изготвения от съда проект
за доклад ,с която молба е заявил ,че вземането на ищцата е погасено изцяло
поради направено прихващане от негова страна с насрещни изискуеми
парични вземания ,както са описани по –горе като със същата молба е
представено уведомление до ищцата за извършеното прихващане,представени
са и договорите за цесия от 14.12.2021 г. ведно с уведомления по чл.99 ал.3 от
ЗЗД до длъжника ,изходящи от цедентите чрез Й.В. в качеството им на техен
пълномощник.
От представените договори за цесия от 14.12.2021 г. е видно ,че на
посочената дата „СГГ „АД е прехвърлил на ответника вземане в размер на
36 000 лв. ,което е предмет на договор за цесия между дружеството и „П. „ от
19.12.2019 г. ,а самото прехвърлено вземане произтича от договор за банков
кредит № ******** г. ,по който ищцата е солидарен длъжник ,и което вземане
е предмет на индивидуално принудително изпълнение по изп.д.298 / 2012 г.
по описа на ЧСИ Д. Ц..
На 14.12.2021 г. е сключен договор за цесия между „К. Б.“ ЕАД в
качеството му на цедент и ответника в качеството му на цесионер ,с който е
прехвърлено вземане в размер на 305 336 ,14лв. ,което вземане е предмет на
договор за цесия ,сключен между „Ю. Б.“АД и посоченото дружество от
27.03.2020 г. и произтича от договор за банков кредит за покупка на
недвижим имот и допълнителни споразумения към него от 2008 г. ,по който
ищцата е длъжник и за което вземане банката се е снабдила с изпълнителен
лист от 20.02.2012 г.,въз основа на който е образувано изпълнително дело №
3647/2020г. по описа на ЧСИ Г. И..
От допълнителното заключение на изслушаната по делото ССЕ се
установява ,че в счетоводството на „С.Г.Груп „ЕАД и на „К. Б. „ЕАД има
осчетоводени плащания по договорите за цесия в размер на 35 000 лв. по
договора с първото дружество и 30 000 лв. – по договора с второто дружество.
Както се каза с молбата на ответника от 18.03.2021 г. ведно с
представените други писмени доказателства, са представени и уведомления
3
до длъжник по чл.99 ал.3 от ЗЗД ,които уведомления са връчена на М.
посредством нейния процесуален представител адв.Р. в проведеното с.з. на
18.03.2021 г. В тази връзка настоящата инстанция намира ,че няма пречка
уведомленията по чл.99 ал. 3от ЗЗД да бъдат връчени на длъжника чрез
пълномощник ,поради което счита ,че същите са редовно връчени на
посочената дата и цесиите имат действие по отношение на М. в качеството й
на длъжник. Ведно с уведомленията по чл.99 ал.3 от ЗЗД на ищцата е
връчено,посредством пълномощника й ,уведомление за прихващане ,в която
връзка и изхождайки от изявлението на ответника в молбата му до съда от
18.03.2021 г. настоящия въззивен съд счита ,че не се касае за съдебно
прихващане ,а за материално правно изявление до ищцата за прихващане с
насрещни ликвидни и изискуеми вземания на ответника ,произтичащо от
юридически факти – договорите за цесия,настъпили след срока на отговора и
в хода на висящ исков процес ,което е правопогасяващо възражение ,с което
се оспорва основателността на предявения иск ,заявено в хипотезата на чл.147
от ГПК и не се явява преклудирано.
Ищцата е оспорила ответникът да има изискуеми и ликвидни вземания
спрямо нея ,произтичащи от договорите за цесия ,тъй като е възразила
същите да са нищожни поради противоречие на добрите нрави.Това си
възражение ищцата не е мотивирала по никакъв начин в заявеното от нея
становище ,но доколкото е изложила аргументи в представената писмена
защита може да се приеме ,че счита ,че е налице накърняване на добрите
нрави поради нееквивалентност на престациите по договорите за
цесия.Веднага следва да се отбележи ,че ищцата като трето за договорите за
цесия лице не може да се позове на нищожност на същите поради
нееквивалентност на престациите ,тъй като това касае единствено
отношенията между цедента и цесионера ,но не и третите за
правоотношението лица.В този смисъл – решение № 137 /19.11.2021 г.
,постановено по гр.д. 2499/2020 г. на ВКС ,4 ГК.
Ищцата е направила и възражение за погасяване по давност на
прехвърлените с договорите вземания.Доколкото се касае за вземания ,които
са предмет на индивидуално принудително изпълнение и следователно са
съдебно признати за погасителна давност може да се говори след влизане
сила на съдебните актове , с които тези вземания са установени.По делото
няма данни кога вземанията по договорите за банкови кредити със съответно
4
„П. „АД и „Ю. Б. „АД ,по които ищцата има качеството на длъжник са
установено с влезли в сила актове ,но има данни ,че „ПИБ „ АД е взискател по
изпълнително дело № 298 / 2012 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. ,а в полза на „Ю. Б.
„ АД е издаден изпълнителен лист от 29.03.2012 г. ,което прави възражението
на ищцата за изтекла към 14.12.2020 г. погасителна давност по отношение на
тези вземания вероятно основателно ,но доколкото към 2012г. тези вземания
,произтичащи от договори за банкови кредити ,предмет на двата договора за
цесия, са били ликвидни и изискуеми като съдебно признати ,а падежът на
вземането на ищцата спрямо В. по договора за заем е настъпил на 22.11.2015
г. ,то следва да се приеме ,че прихващането е можело да се извърши и преди
изтичане на давността на активните вземания,поради което, дори и същите да
са погасени по давност , на основание чл. 103 ал.2 от ЗЗД прихващане може
да се допусне .При това положение следва да се приеме,че правните
последици на упражненото от В. материално правно възражение за
прихващане с молбата от 18.03.2021 г. ,са настъпили с отправяне на
изявлението до ищцата за това,от който момент следва двете насрещни
,ликвидни и изискуеми вземания да се считат погасени до размера на по-
малкото от тях ,.т.е до размера на вземането на М. ,предмет на настоящето
дело – главница и мораторно обезщетение .
Следователно налага се крайният извод ,че предявените от М. против В.
искове за заплащане на сумата от 225 000 лв. ,представляваща главница по
договор за заем от 22.11.2013 г. с падеж 22.11.2015 г. ,както и за сумата от 68
500лв. – мораторно обезщетение за периода 22.05.2016 г. до завеждане на
иска , са неоснователни ,тъй като тези вземания са погасени чрез
прихващане,считано от 18.03.2021г. с ликвидни и изискуеми насрещни
вземания на В. спрямо М. ,произтичащи от два броя договори за цесия от
14.12.2020г. и поради това следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният окръжен съд е постановил решение в същия
смисъл ,макар и с по-различни мотиви ,поради което същото ще следва да
бъде потвърдено.
На въззиваемия Й. В. В. следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 7 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното ,съдът,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260001/14.01.2022 г. ,постановено по
гр.д.55 / 2019 г. по описа на ОС – Стара Загора , с което са отхвърлени
предявените от М. В. М. ЕГН ********** против Й. В. В. с ЕГН **********
искове за заплащане на сумата от 225 000 лв. ,представляваща главница
,дължима по договор за заем между страните от 22.11.2013г. ,както и сумата
от 68 500 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2016 г.-
22.05.2019 г. поради ПОГАСЯВАНЕ на вземанията чрез прихващане
,упражнено с отправено изявление от В. до М. ,считано от 18.03.2021 г. с
насрещни вземания на първия в размер на 36 000 лв. ,предмет на договор за
цесия от 14.12.2020г. ,сключен между „СГГ „ЕАД като цедент и Й. В. В. като
цесионер и произтичащо от договор за банков кредит № 359-019 / 28.01.2008
г. между „П. „АД и М. В. М. като солидарен длъжник, и вземане в размер на
305 336,14 лв. ,предмет на договор за цесия от 14.12.2021г. ,сключен между
„К. Б.“АД като цедент и Й. В. В. като цесионер,произтичащо от договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 05.08.2008 г. ,сключен между „Ю.
Б.“АД и М. В. М. като длъжник.
ОСЪЖДА М. В. М. ЕГН ********** с адрес гр.К., ул. С., № *, вх. *, ап.
** да заплати на Й. В. В. с ЕГН ********** с адрес гр.С. З., ул. А. М., № **,
ет. *, ап. * деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 7 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6