№ 2
гр. Свищов, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
в присъствието на прокурора В. А.
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Административно
наказателно дело № 20224150200176 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба Г. М. М. , ЕГН: **********, гр. *******, срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-0352-000514/16.08.2022 г., издадено
от началника на РУ – гр. Свищов , с което на жалбоподателя: (1) за
нарушение по чл. 103 ЗДвП, изразяващо се в това, че не е спрял
управлявания от него л. а. на посочено място или в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган със
„Стоп!“ палка, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена
„глоба“ от 50 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за един
месец; (2) за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП , изразяващо се в това, че не е
съобразил поведението с пътната маркировка, поради което на основание чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 1-2 ЗДвП му е наложена „глоба“ от 150 лв.; (3) за
нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП , изразяващи се в това,
че е управлявал МПС, без да носи със себе си СУ на МПС и контролния талон
към него, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП са му били
наложени „глоби“ от по 10 лв.
Жалбоподателят твърди, че:
На 07.08.2022 г. бил пътувал с личния си л. а. от гр. Плевен към гр.
Созопол. На разклона на главния път гр. Плевен – гр. Бяла за гр. Свищов (в
ляво) и гр. Павликени (в дясно), където се намирал „караул“ на КАТ, имало
служебен автомобил на МВР. Според Г. М. автомобилът му се бил движел в
колана от други автомобили на разстояние от около 50 м. дистанция със
скорост от 60 км./ч.; неговият автомобил бил втори, а пред него имало друг,
марка „Пежо 307“. При навлизането на двата автомобил в кръстовището един
от служители на МВР бил излязъл рязко на лентата за движение и подал знак
1
„Стоп!“ с палка за това. Първият автомобил, „Пежо 307“, бил намалил
скоростта си, а автомобилът на жалбоподателят го изпреварил, тъй като той,
жалбоподателят, считал, че знакът бил за л. а. пред него, но освен това искал
да избегне ПТП с предния автомобил. След това М. бил ускорил скоростта си
до максималната допустима за извънградски условия – 90 км./ч. По-късно
обаче Г. М. бил видял в огледалата на л. а., че знакът „Стоп!“ не бил за л. а.
„Пежо“, понеже последният л. а. бил продължил движението си. В този
момент жалбоподателят бил съзрял и че полицаите били се качили в
служебния си автомобил и го били последват. При това М. бил отбил в
първата лява пресечка на главния път, за да ги изчака, и то на около 20 м.
навътре.
Г. М. М. признава нарушенията си, че не бил съобразил поведението си
маркировката (чл. 6, т. 1 ЗДвП), че не бил носил със себе си СУ на МПС (чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП) и контролен талон към него (чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП), но
оспорва нарушението, че не е спрял на подаден сигнал „Стоп!“ с палка от
контролен орган (чл. 103 ЗДвП). Моли Свищовския районен съд (СвРС) да
постанови решение, с което да отмени НП в частта, с която на М. е наложено
наказание за нарушение по чл. 103 ЗДвП по чл. 175, ал 1, т. 4 ЗДвП като
неправилно и незаконосъобразно, а в останалата част – моли съда да
потвърди НП.
Наказващият орган (НО) не взема становище по жалбата, не се явява в
о. с. з., не изпраща представител. – Свищовското ТО към ВТРП в о. с. з. на
09.01.2023 г. намира, че жалбата е неоснователна, моли СвРС да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното НП изцяло.
СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за
това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана
по същество, жалбата е неоснователна.
ПО ФАКТИТЕ:
На 07.08.2022 г. в 12:30 ч. в общ. Свищов на ПП I-3 при км. 25+875 в
посока от гр. Плевен към гр. Бяла Г. М. М. е управлявал собствения си л. а.
„*****“ (сив) с рег. № *****. В него са се намирали още и дъщеря му и две
жени, една от които е св. Г. Г.а. При навлизане в кръстовище на този път, по
който се е движел, и пътят от гр. Свищов за гр. Павликени, на водача на л. а.
„Фолксваген“ е бил подаден сигнал за със „Стоп!“ палка по образец от
контролен орган – служителите на МВР, В. Н. и М. К., които осигурявали
безопасност на движението в участъка. Макар и да възприел подадения му
сигнал, Г. М. – вместо да спре на посочено място или в най-дясната част на
платното за движение – ускорил скоростта на автомобила си, като дори
изпреварил движещия се пред него л. а. „Пежо 307“. Последното той
направил въпреки наличието на маркировка М2, „двойна непрекъсната
линия“, която не позволявала това в тази част от пътя. По този начин М. е
създал опасност за него и за останалите участници в движението, като
навлязъл неправомерно в насрещната лента за движение. След това той е
продължил движението си в посока гр. Бяла, като се отклонил в ляво от
пътното платно за движение на около 20 м. по междуселски път, водещ до с.
2
Горна Студена, който бил в лошо състояние. Това станало на не по-малко 500
м. и не повече от километър разстояние от процесното кръстовище, на
главния път от гр. Плевен за гр. Бяла. Когато на това място (на междуселския
пък за с. Горна Студена) бил настигнат от служители на МВР, В. Н. и М. К.,
които му били подали сигнал за „Стоп“ на кръстовището преди това, Г. М.
бил афектиран и първоначално отказал да представи документи за
самоличност, СУ на МПС, контролен талон и документи на л. а. Когато
минало известно време той все пак предоставил л. к. и документите на л. а.,
но не и СУ на МПС и контролен, тъй като те не били в него.
За всичко това бил съставен АУАН № 638572/07.08.2022 г., Серия GA,
от мл. автоконтрольор В. Г. Н., който е подписан от свидетеля на деянията Г.
М. М.. АУАН е подписан и от Г. М. М., макар и първоначално да е отказвал
това. По-късно било издадено процесното НП № 22-0352-000514/16.08.2022
г., издадена от началник на РУ – гр. Свищов, с което на М. (1) за нарушение
по чл. 103 ЗДвП, изразяващо се в това, че не е спрял управлявания от него л.
а. на посочено място или в най-дясната част на платното за движение при
подаден сигнал за спиране от контролен орган със „Стоп!“ палка, като на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена „глоба“ от 50 лв. и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец; (2) за
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че не е съобразил
поведението с пътната маркировка, поради което на основание чл. 179, ал. 1,
т. 5, пр. 1-2 ЗДвП му е наложена „глоба“ от 150 лв.; (3) за нарушения по чл.
100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, изразяващи се в това, че е управлявал МПС,
без да носи със себе си СУ на МПС и контролния талон към него, като на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП са му били наложени „глоби“
от по 10 лв. Недоволен от НП, Симеонов е подал въззивна жалба срещу него,
по повод на която е образувано настоящето производство пред СвРС.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния
анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото: НП №
22-0352-000514/16.08.2022 г. на Началник РУ МВР–Свищов; АУАН Серия
GA Акт № 638572 от 07.08.2022 г.; пощенски плик, справка за
нарушител/водач; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министерство на
вътрешните работи; както и от разпита на свидетелите В. Н., М.а К. и Г. Г.а,
така и от обясненията на Г. М.. Доказателствената съвкупност е еднопосочна
и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните
доказателства и доказателствени средства, освен в една част:
Първоинстанционният съд не дава вяра на обясненията на жалбоподателя в
частта, с която той отстоява, че – макар и да е видял „Стоп!“ палката,
подадена му от контролния орган при навлизането му в кръстовището – е
считал, че този сигнал е била за движещия се пред него л. а. („Пежо 306“).
Това е така, понеже обясненията на жалбоподателя освен доказателствено
средство са и средство за защита – чрез тях той се опитва да изгради
защитната си теза, че не е действал умишлено. (Този довод обаче е
неприемлив, както ще стана ясно по-долу при подвеждането на установените
факти под правните норми.)
ПО ПРАВОТО:
3
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от наказващия орган (НО), и то не в рамките на
подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107,
ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 2
ЗАНН; НП също му е връчено надлежно: чл. 58, ал. 1 ЗАНН. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.
Съдът намира за установено, че на 07.08.2022 г. в 12:30 ч. в общ.
Свищов на ПП I-3 при км. 25+875 в посока от гр. Плевен към гр. Бяла Г. М.
М. е управлявал собствения си л. а. „*****“ (сив) с рег. № *****. При
навлизане в кръстовище на този път и пътят от гр. Свищов за гр. Павликени,
на М. е бил подаден сигнал за със „Стоп!“ палка по образец от контролен
орган – служителите на МВР, В. Н. и М. К.. Макар и да възприел подадения
му сигнал, Г. М. не само не на посочено място или в най-дясната част на
платното за движение, но ускорил скоростта на автомобила си, като дори
изпреварил движещия се пред него л. а. „Пежо 307“. Последното той
направил въпреки наличието на маркировка М2, „двойна непрекъсната
линия“, която не позволявала това в тази част от пътя. След това той е
продължил движението си в посока гр. Бяла, като навлязъл в ляво от пътното
платно за движение на около 20 м. по междуселски път, водещ до с. Горна
Студена, който бил в лошо състояние. Това станало на не по-малко 500 м. и
не повече от километър разстояние от процесното кръстовище, на главния път
от гр. Плевен за гр. Бяла. Когато на това място М. бил проверен от служители
на МВР, В. Н. и М. К., предоставил л. к. и документите на л. а., но не и СУ на
МПС и контролен, тъй като те не били в него.
По нарушението на чл. 103 ЗДвП:
С оглед на изложеното съдът намира, че Г. М. М. е осъществил от
обективна страна съставът на чл. 103 ЗДвП: „При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“ От субективна страна Г. М. е действал виновно при форма вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 in fine НК: Деецът е знаел, че
подаденият сигнал за спиране от контролните органи са задължителни за него
като водач на МПС и го обвързват да спре плавно на посоченото от
представителя на службата за контрол място или в най-дясната част на
платното за движение (чл. 103 ЗДвП). Въпреки това, макар и да е могъл да
спре, М. е решил да продължил движението си, като дори ускорил скоростта
на движение. Ето защо съдът приема, че деецът е знаел, че действа
противоправно, и независимо от това е искал да не изпълни сигнала за
спиране на контролните органи на МВР.
4
Възражението на М., че е смятал, че подаденият сигнал е бил за
автомобила пред него, е несъстоятелен. След като е изпреварил този
автомобил „Пежо 306“, Г. М., е видял, че сигналът не е бил за л. а. „Пежо
306“, понеже л. а. „Пежо 306“ е продължил движението си след разговор с
полицаите, а които от своя страна веднага след това са потеглили със
служебния автомобил след М.. Следователно, дори и М. да е считал, че
сигналът не е бил за него, а за първия л. а., щом е видял, че служителите на
реда не са спрели този л. а., а продължават след него (М.), той, М., е трябвало
да спре веднага в дясно от пътното платно. Той обаче е продължил,
ускорявайки скоростта си, като дори се е опитал да се укрие в първата пряка в
ляво (пътят за с. Горна Студена). В тази връзка той първоначално е заявил на
органите на реда, че е спрял, за да отиде до тоалетна, и дори е отказвал да си
предостави личните и на л. а. документи.
За нарушение по чл. 103 ЗДвП законодателят е предвидил кумулативни
наказания в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП: лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. НО е определил двете
наказания в техния минимум. СвРС приема, че така определените
наказанията са несправедливи. Съображенията за това са следните: От една
страна, отсъстват смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна,
налице са две отегчаващи отговорността обстоятелства: едно –
жалбоподателят се е опитал да се укрие, и второто – видно от справката му за
нарушения, той е лице, което е било санкционирано за множество нарушения
по ЗДвП, но въпреки това не е било превъзпитано. Това показва, че у него е
налице трайно изградено чувство за незачитане на правилата за движение по
пътищата. Затова би трябвало да му се определят по-тежки наказания с цел да
се превъзпита по смисъла на чл. 36, ал. 1 НК. Така или иначе, понеже по арг.
от противното чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 2 ЗАНН въззивният съд не
разполага с правомощие да влоши положението на жалбоподателя, то НП
следва да бъде потвърдено в тази му част.
По нарушението на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение с пътната маркировка. В настоящия случай се
установи, че Г. М. М. е навлязъл в кръстовището на главен път гр. Плевен –
гр. Бяла с пътя от гр. Свищов за гр. Павликени, където има маркировка М2,
„двойна непрекъсната линия“, забраняваща изпреварването. Но въпреки това
М. е изпреварил движещия се пред него л. а. „Пежо 306“. Така той е създал
опасност за движението, тъй като е навлязъл неправомерно в насрещната
лента за движение. Чрез всичко това Г. М. е осъществил съставът на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП от обективна стана, а също и от субективна
страна – при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 in fine
НК: М. е знаел, че пътният участък, по който се движи, има пътна маркировка
М2, забраняваща изпреварването, но въпреки това е предприел
изпреварването. Независимо, че могъл да не изпреварва, М. е решил да
направи това, за да не спре на подаден му знак „Стоп!“ с палка от контролен
орган. Ето защо съдът приема, че деецът е знаел, че действа противоправно, и
независимо от това е искал да наруши маркировката, изпреварвайки л. а. пред
него. За нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП е предвидено абсолютно определено
наказание в чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП – „глоба“ от 150 лв. То е било правилно
приложено от НО, при което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
5
По нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП:
След като бил проверен от органите на МВР, В. Н. и М. К., Г. М. е
признал, както се установява и по делото, че не е носил в себе си СУ на МПС
и контролния талон към него – нарушения от обективна страна на чл. 100, ал.
1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП. От субективна страна деянието е било виновно –
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 in fine НК. М. е
знаел, че е длъжен, за да управлява правомерно МПС, да носи със себе си СУ
на МПС и контролния талон към него. Но въпреки това е управлявал л. а.
„Фолксваген“, без да носи тези документи, макар и да е можел да ги вземе със
себе си. Ето защо съдът приема, че деецът е знаел, че действа противоправно,
и независимо от това е искал да извърши нарушенията: да управлява МПС,
без да носи със себе си СУ на МПС и контролния талон към него. За
нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП са предвидени
абсолютно определени наказания в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП –
„глоби“ от по 10 лв. Те са били правилно приложени от НО, при което НП и в
тази му част следва да бъде потвърдено.
Изводите на съда относно обективна и субективна страна на деянията се
налагат преди всичко от разпита на свидетелите очевидци: В. Н., М. К., Г. Г.а,
и частично на обясненията на Г. М. (съгласно на направения по-горе анализ на
доказателствения материал по делото), но също така и от останалите
доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд намира, че не са налице факти за квалифицирането на
някое от административните нарушения като маловажен на случая (чл. 28
ЗАНН). По делото не се установяват особени обстоятелства, които да
отличават конкретните деяния от общите случаи на нарушения било по чл.
103, било по чл. 6, т. 1, било по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 или пък пр. 2 ЗДвП,
нито такива, които да не са били съобразени от законодателя при
определянето на съответното административно нарушение (чл. 56 НК). Макар
и обществената опасност на деянията да не е висока, обществената опасност
на нарушителя, който е било няколкократно наказван за нарушения по ЗДвП,
се явява пречка за приложението на института по чл. 28 ЗАНН. Съдът счита,
че целите на административните наказания по смисъла на чл. 12 ЗАНН не
биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение,
каквато е визираната възможност по чл. 28 ЗАНН.
С оглед на съвпадащите крайни извод на СвРС и НО издаденото
НП се явява законосъобразно и обосновано, което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба – оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно постановление №22-
6
0352-000514/16.08.2022 г., издадено от началник на РУ – гр. Свищов, с което
на Г. М. М. , ЕГН: **********, гр. *******, за нарушение по чл. 103 ЗДвП,
изразяващо се в това, че не е спрял управлявания от него л. а. на посочено
място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за
спиране от контролен орган със „Стоп!“ палка, като на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 ЗДвП му е наложена „глоба“ от 50 (петдесет) лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за един месец; за нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че не е съобразил поведението с
пътната маркировка, поради което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1-2
ЗДвП му е наложена „глоба“ от 150 (сто и петдесет) лева; за нарушения по
чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, изразяващи се в това, че е управлявал
МПС, без да носи със себе си СУ на МПС и контролния талон към него, като
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП са му били наложени
„глоби“ от по 10 (десет) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7