Р Е Ш Е Н И Е № 367
Гр. Сливен, 13.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 333 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Дими
Кар-89“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Кортен, общ. Нова Загора,
ул. „Антон Иванов“ № 2, п. от у. Б. Й. Д., ЕИК ********* срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0261-000083/22.08.2023 г. по чл. 171
т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник РУ –
Елхово при ОД на МВР - Ямбол, с която по отношение на дружеството е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца, с
отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табела с рег. № ********. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че с договор от 21.08.2023 г. процесният автомобил е отдаден
под наем на трето лице (И. П. Н.) и дружеството няма вина за установеното
административно нарушение – управление на МПС от неправоспособен водач – И. Л.
Б. С последния жалбоподателят нямал никакви отношения, а превозното средство
било във фактическата власт на Николов, който е страна по договора за наем. В
т.см към момента на извършване на деянието отговорност за управлението на
автомобила носел Николов, но не и дружеството. Счита мярката за
незаконосъобразна, доколкото дружеството не било осъществило от субективна страна
нарушението по чл. 171 т. 2а б. 4а от ЗДвП. Управлението на превозното средство
от неправоспособен водач било без съгласието на дружеството – собственик и
отговорността за това се носела от И. Н.. Позовава се на чл. 11 от ЗАНН и чл.
11 ал. 2 от НК досежно формите на вината, както и на разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН. Заявява, че в контекста на принудителните административни мерки
отдаването под наем на собствен автомобил не съставлява административно
нарушение. Счита още, че от издадената заповед не може да се установи каква е
необходимостта от прилагането на принудителната административна мярка, каква
нужда е имало от нея и какъв обществен интерес защитава същата. ПАМ била против
интереса на оспорващото дружество и накърнявала същия. Моли съда за отмяна на
атакувания административен акт, с претенция за разноски.
В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен адв. М. Д. ***, който поддържа жалбата на
посочените в същата основания. Сочи, че дружеството няма вина в нейната форма
„умисъл“ за извършеното нарушение, тъй като МПС не е било във фактическата
власт на същото. В настоящия случай ПАМ пречела на много хора, тъй като
лишавала дружеството от възможността да ползва автомобила си, а и други
граждани да ползват такава услуга от търговеца, доколкото един от предметите на
дейност на същия било отдаването под наем на автомобили. Претендира
разноски.
В с.з. административният орган Началник РУ - Елхово при ОД на МВР – Ямбол,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено
становище от упълномощен представител оспорва жалбата и с подробно изложени
съображения моли съда да я отхвърли. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.08.2023 г. полицейски служители в РУ – Елхово осъществявали
автопатрул на главен път I-7 и около 00.15 ч. в участъка на км. 282+667 край
тях преминал натоварен лек автомобил Опел Зафира с рег. № ********, движещ се в
посока гр. Ямбол. Последвали превозното средство и спрели същото за проверка
със звуков и светлинен сигнал на патрулния автомобил. При извършената проверка
установили, че водачът И. Л. Б не притежава свидетелство за управление на
МПС. За така установеното от фактическа
страна срещу Б. бил съставен АУАН сер. № GA865018/22.08.2023 г., в който
деянието било квалифицирано като такова по чл. 150 от ЗДвП. На същата дата
Началник РУ - Елхово при ОД на МВР – Ямбол издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0261-000083, с която по отношение на
собственика на автомобила „Дими Кар-89“ ЕООД разпоредил прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца, с отнемане на
СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ********.
Заповедта била връчена на представляващ дружеството – собственик на 05.09.2023
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 14.09.2023 г.
Към доказателствата по делото е приобщена извадка от информационните
масиви на МВР, от която се установява собствеността върху процесния автомобил,
с който е извършено административното нарушение; Договор за наем на автомобил
от 21.08.2023 г., с наемодател „Дими Кар-89“ ЕООД и наемател И. П. Н. срещу наем
в размер на 70 лв. дневно и Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД
на МВР – Ямбол, с която за прилагане на принудителни административни мерки по
чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП измежду оправомощените
длъжностни лица са и началниците на РУ в ОД на МВР – Ямбол за съответната
обслужвана територия.
По делото по искане на ответната страна са разпитани като свидетели М. М.,
В. П. и Я. С. – полицейските служители, извършили описаната по – горе проверка.
От показанията на същите се установява по несъмнен начин фактическата
обстановка по установяване на административното нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената
заповед е издадена от Началник РУ – Елхово при ОД на МВР – Ямбол, действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР
– Ямбол персонална, териториална и материална компетентност. Като издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен валидна,
при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
като неоспорени от страните и съдържанието на оспорената заповед, същата се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като законосъобразна – постановена
в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за движението
по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите,
при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните
административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, закононарушение и неговите
вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на
административна принуда е прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6
месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен
акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е
регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации
е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви
доказателства. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл.
171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на
процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена
точно според указаното в нормата и е определена на посочения минимум. Същият е
в рамките на указания от законодателя срок, за който е допустимо и
законосъобразно да се приложи съответната ПАМ – от шест месеца до една година,
като административният орган е определил мярката на минимума, въведен от
законодателя. Според указаното от законодателя в приложената разпоредба на чл.
171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на
обвързана компетентност, от което следва, че при наличие на въведените в
нормата хипотези, компетентният административен орган следва да постанови акт
от такъв характер. Необосновано е твърдението на жалбоподателя в насока - за
противоречие на оспорената мярка с целта на закона, в която връзка се твърди
накърняване интересите на дружеството – собственик на процесния автомобил. Както
се отбеляза по – горе, приложената ПАМ, обективирана като прекратяване
регистрацията на ППС за определен от законодателя срок е от категорията на
превантивните мерки и съответства напълно на целта на закона, ясно очертана в
чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото
на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. В контекста на така очертаната цел на закона,
следва да се отбележи, че управлението на превозно средство от неправоспособен
водач създава потенциален риск за живота и здравето на неограничен кръг от лица
- участници в пътното движение. Това
нормативно разрешение, създаващо гаранции за защитата на описания значим
обществен интерес обосновава напълно въведената в закона мярка на
административна принуда, обективирана в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП като
„прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за определен времеви
период. Наличието на потенциална опасност от засягане на основни човешки права,
каквото е правото на живот е напълно противопоставимо
на друго такова право, а именно -
правото на лична собственост, чието засягане може да е в допустими от закона
граници. В синхрон с този принцип, въведен и в ЕКСПЧ е и цитираната норма,
според която прилагането на принудителна административна мярка от категорията
на процесната е в условията на обвързана компетентност на органа. Задължението
на държавата да охранява обществения интерес се явява разумен аргумент за
законосъобразното използване на предвидената ПАМ по временно прекратяване на
регистрацията на МПС – собственост на трето лице. Противно на доводите в жалбата,
законодателят не е въвел като
предпоставка за прилагане на мярката допустителство
под никаква форма. Такова като изпълнително деяние е предвидено за наказуемо
само в изрично предвидени в нормата на чл. 171 от ЗДвП случаи – при
противоправни деяния, нормирани в чл. 171 т. 2б б. „м“. Следователно, за
прилагане на процесната мярка не е необходимо да се обследва наличието на пряко
субективно отношение на собственика на превозното средство към извършеното
нарушение, т.е. знание или допускане водачът да е неправоспособен или лишен от
правоуправление. Както се отбеляза по – горе, мярката, обективирана като
„прекратяване регистрацията на ППС“ се прилага при доказано осъществяване на
законовите предпоставки в чл. 171 т. 2а б. „а“ – управление на превозното средство
от лице, което е неправоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс. В настоящия случай е установено по
безспорен начин, че водачът на лекия автомобил Б. към датата на извършване на
нарушението (22.08.2023 г.) е бил неправоспособен (не притежава свидетелство за
управление на МПС). При тези безспорни фактически установявания, компетентният
административен орган е бил длъжен да приложи закона в посочената му обективна
форма, като на неговата свободна преценка е нормативно предоставено единствено
определянето срока на мярката. В оспорената заповед последната е фиксирана на
законовия минимум, което налага извода за материална законосъобразност и
целенасоченост по закон на оспорения административен акт. Настоящият съдебен
състав не споделя и съжденията на оспорващата страна за липса на вина.
Независимо от формата на същата, в отговор на заявеното в жалбата следва да се
отбележи, че по презумпция отговорността на юридическите лица по повод
извършени от тях административни нарушения е безвиновна,
но цитираните от оспорващата страна в тази насока норми на ЗАНН и НК са
неприложими в разглеждания случай, доколкото с процесната заповед не е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството. Принудителните
административни мерки по своята правна природа не са идентични с
административните санкции, налагани за извършени противоправни деяния с административнонаказателен характер, а съставляват временно
ограничително и принудително въздействие върху правен субект от страна на
държавен орган при изпълнение на неговите властнически функции в обхвата на конкретна
нормативна разпоредба. Макар да са дефинитивно посочени в чл. 22 от ЗАНН,
техния нормативен обхват, вид, ред за прилагане и идентификация са регламентирани
в различни закони (чл. 23 от ЗАНН). Дефинитивното им обсъждане в процесуалния Закон
за административните нарушения и наказания е единствено с оглед правната връзка
между извършено административно противоправно деяние и ограничителната мярка,
чиято конкретна нормативна уредба е постановена от законодателя в съответния закон,
чиито разпоредби са нарушени. В настоящия случай това е Законът за движението
по пътищата, а приложената и оспорена в настоящото съдебно производство
принудителна административна мярка е съобразена изцяло с материалноправните
изисквания и целта на закона.
Заповедта е надлежно мотивирана, като в същата са посочени изчерпателно
както фактическото, така и правно основание за нейното издаване. Както се
отбеляза по – горе, мярката е съобразена в пълна степен с относимата и
приложена от органа разпоредба и постановена при доказаност на административното
противоправно деяние от фактическа страна. Да се приеме доводът на
жалбоподателя, че процесната разпоредба е приложима само ако е налице знание у
собственика за обстоятелствата в същата, би означавало да се тълкува
разширително и по недопустим начин волята на законодателя, респ. да се игнорира
неговата воля, която е ясно изразена в относимата и приложена норма на чл. 171
т. 2а б. „а“ от ЗДвП.
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че
оспорената принудителна административна мярка е приложена при спазване на
изискванията за компетентност и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на
заповедта са спазени материалноправните основания и
всички съществени административнопроизводствени
правила. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0261-000083/22.08.2023
г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник РУ - Елхово при ОД на МВР - Ямбол е законосъобразна, а подадената
срещу същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на разноските в производството. Основателна се
явява и следва да се уважи претенцията на ответния административен орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дими Кар-89“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление с. Кортен, общ. Нова Загора, ул. „Антон Иванов“ № 2, п. от у. Б. Й.
Д., ЕИК ********* срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0261-000083/22.08.2023 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за
движението по пътищата, издадена от Началник РУ – Елхово при ОД на МВР - Ямбол,
с която по отношение на дружеството е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“
с рег. № ******** за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр.
табели с рег. № ********.
ОСЪЖДА „Дими Кар-89“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.
Кортен, общ. Нова Загора, ул. „Антон Иванов“ № 2, п. от у. Б. Й. Д., ЕИК
********* да заплати на ОД на МВР - Ямбол
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на препис от същото.
Административен съдия: