Решение по дело №143/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260101

 

гр. Пловдив, 10 юни 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                       ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                 

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ характер дело № 143 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на гл. 21 НПК.

 

С присъда № 10/15.10.2019 г., постановена по НОХД № 53/2017 г., Смолянският окръжен съд е признал подсъдимия В.Л.П., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че в периода от м. декември 2014 г. до 14.02.2015 г. включително, в гр. Ч., обл. С., на ски писта М.ч., на  кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4, в близост до долната лифтова станция, като изпълнителен директор на „Ч. С.“ АД – гр. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – управление, ползване и поддръжка на ски п. и съоръжения за развитие на зимен С. в ски зона М.ч. – гр. Ч., изразяващо се в това, че не е изпълнил задълженията си по чл. 37 ал. 3 т. 2 от Устава на дружеството, да организира неговата дейност и осъществява оперативното му ръководство, съобразно законите на Република България, като е нарушил нормативните изисквания по обезопасяване на ски п. М.ч. – чл. 152 ал. 1, ал. 2 т. 1, чл. 154 ал. 1 т. 5, чл. 156 т. 2 от Закона за туризма, чл. 1 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. приложение № 1, както и чл. 5 от Наредбата за категоризиране на ски п. /отм./, като е организирал предлагането на туристически услуги и ползването на ски писта М.ч., без да е била категоризирана същата по надлежния ред, в нарушение на чл. 2 ал. 1 т. 1 и чл. 4 т. 1 от Наредбата за категоризиране на ски п., като съответните органи не са извършили проверка дали тя отговаря на минималните задължителни изисквания за безопасност, информационна обезпеченост и сложност на ски п., съгласно приложение № 1 от Наредбата; е организирал ползването на строеж от трета категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 3 б. Б ЗУТ „ски съоръжения за изкуствен сняг“, намиращ се в землището на гр. Ч., ски център Ч., ски писта М.ч., представляващ поземлен имот с идентификатор *по КК, одобрена със заповед № РД 18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, за който няма одобрени проекти и няма издадени разрешения за строеж от главния архитект на О. Ч., като строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137 ал. 3 ЗУТ и чл. 148 ал. 1 ЗУТ, не е бил въведен в експлоатация от компетентен орган по чл. 177 ЗУТ и е ползван в нарушение на чл. 178 ал. 1 ЗУТ. Не е разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента, намиращо се на финалната част от червената писта, което място е опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено по силата на разпоредбата на т. 1.5  „опасни места колона 4 червена, средна“, дял първи, сложност на ски пистата и достъп до планински участък от раздел първи, П. ски и с., част първа на приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски п., не е разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента, съгласно т. 11 „Осигуряване на оградни мрежи, дюшеци и колове *3“, т. 11.3 „Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата“ от дял втори „Изисквания за безопасност“ от раздел 1 „П. ски и с.“, част първа на приложение № 1 на категоризиране на ски П.те и на 14.02.2015 г., около 15 часа е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д. К. от гр. Ш., поради което и на основание чл. 123 ал. 1 НК вр. чл. 54 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 3 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години.

Подсъдимият В.Л.П. е признат за НЕВИНОВЕН да е извършил престъплението поради незнание и е ОПРАВДАН по това обвинение.

 

Със същата присъда подсъдимият С.П.М., със снета по делото самоличност, е признат за виновен в това, че за периода от м. декември 2014 г. до 14.02.2015 г. включително, в гр. Ч., обл. С., на ски писта М.ч., на  кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4, в близост до долната лифтова станция, като П. на „Ч. С.“ АД – гр. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – управление, ползване и поддръжка на ски П. и съоръжения за развитие на зимен С. в ски зона М.ч. – гр. Ч., изразяващо се в това, че не е изпълнил задълженията си по чл. 3 т. 1 и чл. 3 т. 2 от договора му с „Ч. С.“ АД от 18.12.2014 г. и задълженията, възложени му със заповед № 2/29.12.2014 г. на изпълнителния директор на „Ч. С.“ АД във връзка с началото на зимен сезон 2014 г. – 2015 г.  –  чл. 154 ал. 1 т. 5, чл. 156 т. 2 от Закона за туризма, чл. 1 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. приложение № 1, както и чл. 5 от Наредбата за категоризиране на ски п. /отм./, като е организирал предлагането на туристически услуги и ползването на ски писта М.ч., без да е била категоризирана същата по надлежния ред, в нарушение на чл. 2 ал. 1 т. 1 и чл. 4 т. 1 от Наредбата за категоризиране на ски п., като съответните органи не са извършили проверка дали тя отговаря на минималните задължителни изисквания за безопасност, информационна обезпеченост и сложност на ски п., съгласно приложение № 1 от Наредбата; е организирал ползването на строеж от трета категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 3 б. Б ЗУТ „ски съоръжения за изкуствен сняг“, намиращ се в землището на гр. Ч., ски център Ч., ски писта М.ч., представляващ поземлен имот с идентификатор *по КК, одобрена със заповед № РД 18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, за който няма одобрени проекти и няма издадени разрешения за строеж от главния архитект на О. Ч., като строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137 ал. 3 ЗУТ и чл. 148 ал. 1 ЗУТ, не е бил въведен в експлоатация от компетентен орган по чл. 177 ЗУТ и е ползван в нарушение на чл. 178 ал. 1 ЗУТ. Не е разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента, намиращо се на финалната част от червената писта, което място е опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено по силата на разпоредбата на т. 1.5  „опасни места колона 4 червена, средна“, дял първи, сложност на ски пистата и достъп до планински участък от раздел първи „П. ски и с.“, част първа на приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски п., не е разпоредил обезопасяването на шахтата за оръдието за изкуствен сняг – мястото на инцидента, което попада в категорията „Обезопасяване на съоръженията“ по т. 4.1. – „Мерки за безопасност на туристите и обслужващия персонал на сградите и съоръженията“ и т. 4.4. – „Обезопасяване на съоръженията и стълбовете“, от дял втори „Изисквания за безопасност“ от раздел първи „П. на алпийски ски и с.“, част първа на приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски п., не е разпоредил обезопасяване на мястото на инцидента чрез поставяне на предпазна мрежа и дюшеци върху шахтата и съоръжението за изкуствен сняг, където е съществувала опасност от излизане извън пистата и задължително е трябвало да бъде обезопасено съгласно т. 11 „Осигуряване на оградни мрежи, дюшеци и колове *3“ т. 11.3 „Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата“ от дял втори „Изисквания за безопасност“ от раздел първи „П. ски  и с.“, част първа на приложение № 1 на Наредбата за категоризиране на ски п.  и на 14.02.2015 г., около 15 часа е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д. К. от гр. Ш., поради което и на основание чл. 123 ал. 1 НК вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода от 3 години, изтърпяването на което  е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години.

Подсъдимият С.П.М. е  признат за НЕВИНОВЕН да е извършил престъплението поради незнание и е ОПРАВДАН по това обвинение.

 

С присъдата Смолянският окръжен съд е признал подсъдимият К.М.Я. за виновен в това, че за периода 01.01.2015 г. до 14.02.2015 г. включително в гр. Ч., област С., на ски писта М.ч., на кръстовището между червена писта № 1 и зелена писта № 4, в близост до долната лифтова станция, като оператор на система за технически сняг към седалкова въжена линия за превоз на пътници при „Ч. С.“ АД – С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – поддръжка на ски П. и съоръжения за развитие на зимен С.  в ски  зона М.ч., гр. Ч., не е изпълнил допълнителните функции, възложени му в т. 7 от длъжностна характеристика, „като оператор на система за технически сняг“ към седалкова въжена линия за превоз на пътници при „Ч. С.“ АД – С., утвърдена от изпълнителния директор на дружеството, като е нарушил нормативните изисквания по обезопасяване на ски п. М.ч. – чл. 152 ал. 1, ал. 2 т. 1, чл. 154 ал. 1 т. 5 и чл. 156 т. 2 от Закона за туризма, не е извършил обезопасяване на мястото на инцидента, по силата на т. 1.5 „Опасни места, колона 4 „червена средна“, дял първи „сложност на ски пистата и достъп до планинския участък“ от раздел първи „П. ски и с.“, част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски п.“ не е извършил обезопасяването на шахтата за оръдието за изкуствен сняг – мястото на инцидента, което попада в категорията „Обезопасяване на съоръженията“ по т. 4.1. – „Мерки за безопасност на туристите и обслужващия персонал на сградите и съоръженията“ и т. 4.4. – „Обезопасяване на съоръженията и стълбовете“, от дял втори „Изисквания за безопасност“ от раздел първи „П. на алпийски ски и с.“, част първа на приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски п. , не е извършил обезопасяване на мястото на инцидента чрез поставяне на предпазна мрежа и дюшеци върху шахтата и съоръжението за изкуствен сняг, където е съществувала опасност от излизане извън пистата и задължително е трябвало да бъде обезопасено съгласно - т. 11 „Осигуряване на оградни мрежи, дюшеци и колове *3“, т. 11.3 „Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата“ от дял втори „Изисквания за безопасност“ от раздел първи „П. ски  и с.“, част първа на приложение № 1 на Наредбата за категоризиране на ски п.  и на 14.02.2015 г., около 15 часа и причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д. К. от гр. Ш., поради което и на основание чл. 123 ал. 1 НК вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода от 1 година, изтърпяването на което на основание чл. 66 НК е отложил с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият К.М.Я. е признат за НЕВИНОВЕН да е извършил престъплението поради незнание и е ОПРАВДАН по това обвинение.

        

Недоволни от посочената присъда са останали подсъдимите С.М., В.П. и К.Я., които чрез своите защитници са я обжалвали с искане тя да бъде отменена и се постанови нова, с която те да бъдат признати за невинни и оправдани.

 

Присъдата е обжалвана и от частните обвинители, чрез техния повереник с искане наложените наказания на подсъдимите В.П.  и С.М. да бъдат увеличени.

 

Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде потвърдена.

 

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено следното.

 

ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

За да постанови атакуваната присъда, Смолянският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 13.02.2015 г. Д. К. и приятелката му св. Р.А.пристигнали в гр.Ч. да карат ски. Пострадалият бил сравнително добър скиор и не е имал сериозни здравословни оплаквания. Страдал от високо кръвно налягане, но пиел редовно хапчета и се чувствал добре.

На 14.02.2015 г. св. Р.А.и Д. К. около 09:30 ч. отишли на писта “М.ч.“ да карат ски. п. им били непознати, тъй като и двамата за първи път идвали в гр. Ч.. С лифта се изкачили на най-горната част и до обяд заедно направили няколко спускания до междинната лифтова станция. Д. К. карал със своите ски, не ползвал каска, а на главата си имал само шапка и маска.

Почивали около час и обядвали в колата, след което отново се придвижили с лифта до най-горната част на ски пистата. Направили няколко спускания, само до междинната станция, след което решили да се спуснат по цялата писта и карали по няколко П., които се редували „червена“ със „зелена“. Преди последния стръмен участък от червената писта, св. Р.А.спряла, за да си оправи очилата, а приятелят й преминал покрай нея и продължил по стръмния участък на червената писта. Било около 15:50. Релефът на местността, в края на последния стръмен участък от „червената“ писта, представлявал от стръмно в равно, непосредствено преди кръстопът на две П. - „червена” и „зелена”, преминаващи в една „зелена“ писта.

Първоинстанционният съд е приел, че участъкът от пистата не отговарял на изискванията за информационна обезпеченост, въпреки че имало знак за опасност “кръстопът“. Същият не бил поставен на достатъчно разстояние, преди кръстопътя и по този начин не осигурявал съответното време и възможност за реакция на скиорите. Също така не била поставена и разделителна мрежа на кръстопътя, която трябвало да разделя двете П.. В края на стръмния наклон от „червената“ писта и при навлизането на равния участък Д. К. загубил равновесие и контрол в управлението на ските. Опитал се да спре, прикляквайки и навеждайки тялото си вляво и вдясно. Не успял да вземе завой надясно и да продължи към долната лифтова станция. В един момент излезнал извън пистата, върховете на ските му се ударили в бетонна шахта, която е част от съоръжението за изкуствен сняг, откачили се от краката му, а той паднал напред и с предната част на шията си се ударил в ръба на шахтата. Тя се намирала на полегата част, непосредствено до мястото, където се съединяват червената и зелената П.. Около нея по-голямата част от пространството било оголено, без снежна покривка и на места около нея се виждала трева.

Смолянският окръжен съд е приел в мотивите си, че шахтата била изградена от бетон, с размери около метър на метър. Имало поставен метален капак, който бил захванат към бетона с метални болтове, като горния ръб на шахтата бил на височина около 20 - 25 см. от повърхността на земята, над която стърчал. Самата шахта не била затрупана със сняг и не била обезопасена. Пред нея липсвала поставена табела, че следва заледен участък и дори, че има кръстовище на две П., които се съединяват в една писта; нито обезопасителна мрежа пред нея; нито дюшек, който да обвива шахтата, за да предпазва от евентуални удари на скиори в нея.

Тялото на Д. К. останало да лежи неподвижно върху оголилата се трева около шахтата, като краката му сочели надолу към началната лифтова станция, гърбът му към пистата, а главата му с лявата си страна върху най-горната част на шахтата.

В същото време св. М.П.и св. Д.П., които били в непосредствена близост, видели случилото се и се приближили на 2 - 3 метра от падналия скиор, като пострадалият изхъркал няколко пъти, но не мърдал. Пристигнала със ските си св. Р.А., която изпаднала в паника при гледката на приятеля си и дала телефона си на приближил се скиор, който съобщил на тел. 112 за инцидента. Малко след това пристигнали спасители от планинска служба – св. Я. П. и св. Г.У.и медицински екип - св. Д. М., който констатирал, че Д. К. е починал.

На този ден температурите на въздуха за района на ски-център „М.ч.”, гр. Ч., обл. С. са били с минимални стойности от минус 8,5° С и максимална стойност от 0,3° по Целзий, според метеорологична справка на Н. и. по м. и х. изх. № НО 114-1339 от 13.07.2016г. За предишните два дни стойностите на температурата на въздуха са били само отрицателни, съответно за 12.02.2015 г. минимални стойности от минус 16,0° С и максимална стойност от минус 5,6° С. За 13.02.2015 г. минимални стойности от минус 9,0° С и максимална стойност от минус 1,3° С. Тези температурни стойности за трите дни сочат, че не е имало условия за снеготопене на 14.02.2015г. и предишните два дни.

 

В мотивите на атакуваната присъда е прието, че от началото на 2015 год., вкл. и към 14.02.2015 г. п. „М.ч.” се стопанисвали от „Ч. С.” АД гр. С..

На 18.12.2014 г., в гр. С. е проведено учредително събрание на акционерите на „Ч. С.” АД. Прието е решение да се учреди акционерно дружество „Ч. С.” АД с капитал 50 000 лева и седалище и адрес на управление ***, офис *, с предмет на дейност: управление и поддръжка на съоръжения за развитие на зимен С. в гр. Ч., както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. Приет е и Устав на „Ч. С.” АД. Избрана е едностепенна система на управление и съответно Съвет на директорите за срок от 3 години, в чийто състав бил избран и обв. В.Л.П..

Според разпоредбата на чл. 37 от устава: "Съветът на директорите възлага управлението на Дружеството на един или повече от своите членове - изпълнителни директори, или на Председателя на Съвета на директорите. Съветът на директорите може да определи Дружеството да се представлява заедно от И. д. и П..” И. д., съгласно устава, има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с дейността на Дружеството, да го представлява и да упълномощава други лица за извършване на определени действия. И. д. организира изпълнението на решенията на съвета, дейността на Дружеството, осъществява оперативното му ръководство, осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество.

На свое заседание от 18.12.2014 г. Съветът на директорите избрал подс. В.П. за Изпълнителен директор, който да представлява „Ч. С.” АД. На същото това заседание Съветът на директорите избрал и П. на дружеството - подс. С.П.М.. Приел и решение по т. 4 дружеството да се управлява и представлява от Изпълнителния директор В.П. и П.а на дружеството С.М., само заедно.

В мотивите към атакувания съдебен акт е прието, че съгласно договор от 18.12.2014 г., сключен между „Ч. С.” АД и подс. С.М., в раздел III са разписани правата и задълженията на страните, съответно и задълженията на подсъдимия, като П. на „Ч. С.” АД.

В чл. 3, т. 3.1. от договора, като негово задължение е прието да организира, наблюдава и контролира извършването на дейността на дружеството във връзка със съоръженията за развитие на зимен С. в гр. Ч., които са наети от дружеството или са негова собственост. В т.3.2. е предвидено и задължение да осъществява управление и контрол на персонала на дружеството, нает за упражняване на дейността му и експлоатацията на съоръженията за развитие на зимен С. в гр.Ч., които са наети от дружеството или са негова собственост.

Според хипотезата на чл. 4 от договора, П. изпълнява задълженията си по чл. 3 само заедно с изпълнителния директор на дружеството, с изключение на задълженията си по т.3.4., които може да упражнява и самостоятелно.

Със Заповед № 2/29.12.2014 г. на Изпълнителния директор на „Ч. С.“ АД /т.2 л.202 ДП/, във връзка с началото на зимен сезон 2014-2015 год., на П. а е възложено да упражнява контрол по изпълнението на заповедта, във връзка с безопасната експлоатация на ски зона “М.ч.“, като се обезопасят с мрежи всички опасни участъци и се обезопасят посредством дюшеци и оръдията за сняг.

Като ръководители на дружеството, което стопанисвало ски писта „М.ч.”, изпълнителният директор на „Ч. С.“ АД - подс. В.П. и П. на дружеството подс. С.М. не са изпълнили задълженията си за осигуряване на необходимата организация и контрол по обезопасяването на ски писта „М.ч.“ в зоната на инцидента и са нарушили нормативните изисквания, разписани в чл.152, ал.1, ал.2, т.1, чл. 154, ал. 1, т. 5 и чл.156, т.2 от Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на ски П.те(отм.)/приета с ПМС № 30 от 28.02.2005 г., обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 15.03.2005 г., изм., бр. 51 от 21.06.2005 г., в сила от 21.06.2005 г., бр. 98 от 27.11.2007 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., отм., бр. 9 от 03.02.2015 г. в сила от 1.10.2015 год./.

 

Подсъдимият К.Я. е назначен с трудов договор № 9/30.12.2014 год. в „Ч. С.“ АД на длъжност „М.о., производство на лед“. По класификатора на НОИ няма длъжност „М. о.“ за производство на изкуствен сняг, но на практика отговарял за съоръжението за изкуствен сняг в ски зона „М.ч.“. На тази длъжност работил до 22.04.2015 г., когато трудовото му правоотношение с дружеството било прекратено.

По време на произшествието подс. К.Я. не бил на работа. На 13.02.2015 год. получил разрешение да отсъства на 14.02.2015 г., тъй като искал на същия ден да бъде в гр. С.. Около 17.30 ч. му се обадил чичо му - св. Я. Я., който също този ден бил в гр. С. и му съобщил, че на ски писта „М.ч.“ е паднал скиор и е починал.

Подсъдимият К.Я. също не е изпълнил задълженията си, които са му били вменени като допълнителните функции, възложени му в т. VII от Длъжностна характеристика за длъжност „Оператор на система за технически сняг“ към седалкова въжена линия за превоз на пътници, при „Ч. С.“ АД - гр. С.. Същата е утвърдена от Изпълнителния директор на дружеството подс. В.П. и подписана от подс. К.Я. на 01.01.2015 г. Според нея, той трябвало да познава ски-зона „М.ч.“, да следи за нейната информационна обезпеченост и безопасност, да поставя информационни табели и знаци за вида писта, нейната трудност и всичко необходимо. Според стандартите за информационната обезпеченост на ски – П. следвало да поставя обезопасителни мрежи и дюшеци навсякъде, където е необходимо така, че да се гарантира безопасността на всички посетители на ски зоната.

Според хипотезата на чл. 152, ал.1 от Закона за туризма: „Ползването на туристическите обекти - ски П., и предоставянето на туристически услуги на територията им трябва да бъде обезопасено и информационно обезпечено. В алинея втора на същия текст са посочени видовете ски П.: 1. за алпийски ски и с. - обособен, сигнализиран и обезопасен наклонен планински терен за състезателно или любителско каране на ски и с.; 2. за ски бягане - обособено, обезопасено и сигнализирано планинско трасе за практикуване на състезателно ски бягане на дистанции или любителско ски бягане; 3. детски ски зони; 4. снежни паркове.

В разпоредбата на чл.154, ал.1 ЗТ са регламентирани изискванията за обезопасеност и информационна обезпеченост по чл. 152, ал. 1 и чл. 153, ал. 2, а именно:

1. определяне степента на сложност на ски пистата според характера и профила на терена, която да е оповестена по подходящ начин на туристите:

а)       зелена - за начинаещи;

б)      синя - лека писта;

в)      червена - средна писта;

г)       черна - трудна писта;

        2. поставяне на видно място на територията на ски пистата, както и в местата за настаняване, разположени в непосредствена близост до съответната писта, на задължителни правила за безопасно поведение на туристите скиори, определени с наредбата по чл. 159;

       3. предотвратяване ползването на ски пистата едновременно за ски, шейни, туристи и други, както и за излитане и кацане на делтапланеристи и парапланеристи от необособени за целта места;

4. предотвратяване движението на превозни средства по п. през времето, когато те са отворени, с изключение на превозните средства за поддържане на пистата и спасителни акции, при наличие на необходимата сигнализация;

5.     поддържане на територията на ски пистата;

Според разпоредбата на чл. 156 ЗТ поддръжката на територията на ски писта по чл. 154, ал. 1, т. 5 включва извършване на следните дейности през летния, съответно зимния сезон:

       1. рекултивация на терена: затревяване на оголени участъци, косене, почистване от храстовидна растителност, отстраняване на камъни, скални парчета, дънери, дупки и други неравности, причинени от порои и ерозия, отводняване, дрениране, изграждане на укрепителни шкарпи;

      2. снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и временни ограждения, обезопасявания.

В действащата към момента на инцидента Наредба за категоризиране на ски п.(отм.)/приета с ПМС № 30 от 28.02.2005 г., обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 15.03.2005 г., изм., бр. 51 от 21.06.2005 г., в сила от 21.06.2005 г., бр. 98 от 27.11.2007 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., отм., бр. 9 от 3.02.2015 г., в сила от 01.10.2015 г./ са посочени минималните задължителни изисквания за обезопасеност, информационна обезпеченост на ски п.

            Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат:

      1. категоризирането на ски П. - туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Закона за туризма;

      2.минималните задължителни изисквания за обезопасеност, информационна обезпеченост, сложност на ски пистата и достъп до планинския участък и предоставяни туристически услуги на ски п.

                     (2) Минималните задължителни изисквания по ал. 1, т. 2 са определени в приложение № 1.

               Изрично е предвидено в чл.5 на цитираната наредба - Туристически услуги се предлагат само в категоризирани ски П. или в ски П. с открита процедура за категоризиране. Към деня на инцидента - 14.02.2015 год. ски писта „М.ч.” не е била категоризирана, нито е била в открита процедура за категоризиране.

                В чл.2 от Наредбата са изброени ски п, подлежащи на категоризиране, съответно в т.1 са посочени ски п. ски и с..

                 Категорията на ски п., съгласно чл.4 от Наредбата, се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за

                1. обезопасеност;

      2. информационна обезпеченост;

 3. сложност на ски пистата и достъп до планинския участък;

 4. предоставяни туристически услуги.

Както изпълнителният директор на „Ч. С.“АД - подс. В.П., така и П. на дружеството подс. С.М. не са изпълнили задълженията си, понеже не са разпоредили обезопасяването на мястото на инцидента, намиращо се на финалната част от червената писта. Същото е било опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено по силата на т.1.5 „Опасни места”, колона 4/”червена” (средна) писта от Приложение № 1, дял I „Сложност на ски пистата и достъп до планинския участък”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Наредбата за категоризиране ски п. Съгласно Наредбата - допускат се по изключение опасни места за червена писта, но те задължително се обезопасяват.

Това изискване не е било изпълнено и от подс. К.Я., който е имал такива задължения, вменени му като допълнителни функции, възложени му по смисъла на длъжностната характеристика.

Изпълнителният директор на „Ч. С.“АД - подс. В.П. и П. на дружеството подс. С.М. не са разпоредили обезопасяване на шахтата на оръдието за изкуствен сняг - мястото на инцидента, което попада в категорията „обезопасяване на съоръженията“ по т.4.1 „Мерки за безопасност на туристите и обслужващия персонал, на сградите и съоръженията” и т.4.4 „Обезопасяване на съоръженията и стълбовете” от дял II „Изисквания за обезопасеност”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски-П. /отм./ и е било необходимо да бъде обезопасено, вкл. и чрез поставяне на разделителна мрежа между двете П. — червена и зелена и чрез поставяне на указателната табела за опасност „кръстопът“, така, че да дава възможност за своевременна реакция на спускащите се скиори по червената и зелената П..

Обезопасяването на шахтата на оръдието за изкуствен сняг - мястото на инцидента не е било фактически извършено от подс. К.Я. и по този начин опасното място е останало необезопасено и не е било спазено изискването на обезопасяване на съоръженията, в случая шахтата, като част от съоръжението за производство на изкуствен сняг.

Изпълнителният директор на „Ч. С.“АД - подс. В.П. и П.ът на дружеството подс. С.М., като преки ръководители на дружеството, стопанисващо ски писта „М.ч.” и подс. К.Я., като лице, на което е било възложено фактически да извърши обезопасяването на ски п. „М.ч.” са имали задължението, но не са го изпълнили, да обезопасят мястото на инцидента, чрез поставяне на предпазни мрежа и дюшеци върху шахтата от съоръжението за изкуствен сняг, където е съществувала опасност от излизане извън пистата и задължително е трябвало да бъде обезопасено, съгласно т.11 „Осигуряване на оградни мрежи, дюшеци и колове *3”, т.11.3 „Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата” от дял II „Изисквания за обезопасеност”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Приложение № 1 на Наредбата за категоризиране на ски-п./отм./.

Отделно от това Изпълнителният директор на „Ч. С.“ АД - подс. В.П. и П. на дружеството подс. С.М. са организирали през зимния сезон 2014 год. - 2015 г. използването на строеж от трета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.3, б.” б” ЗУТ  - ”Ски съоръжение за изкуствен сняг”, намиращ се в землището на гр. Ч., Ски - център - Ч., ски писта „М.ч.”, представляващ поземлен имот с идентификатор *по КК, одобрена със Заповед №РД-18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, за който няма одобрени проекти и няма издадено разрешение за строеж от главния архитект на О. Ч., като строежът е бил изпълнен в нарушение на чл. 137, ал.3 от ЗУТ „Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон” и чл.148, ал.1 ЗУТ „Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон” и не е отговарял на изискванията за безопасност, не е бил въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ и е ползван в нарушение на императивната разпоредба на чл. 178, ал.1 ЗУТ „Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177.” Въпреки съзнаването на факта, че строежът /ски съоръжението за изкуствен сняг/ е незаконен и не е въведен в експлоатация по надлежния ред, Изпълнителният директор на „Ч. С.“АД - подс. В.П. и П. на дружеството подс. С.М. са допуснали да се използва това съоръжение.

 

От изготвената съдебно-медицинска експертиза № 6/15.02.2015 г. (т 1, л. 114). на вещото лице д-р Т.Д.се установява, че по време на инцидента, възникнал на 14.02.2015 г., около 15.50 ч., на ски-писта „М.ч.“, на Д. К. е било причинено:

Тежка шийна травма: счупване на тялото на пети шиен прешлен, разкъсване на хрущялните дискове между четвърти-пети и пети-шести шийни прешлени, разтягане на хрущялните връзки (лигаментите) по предната и страничните повърхности на телата на прешлените, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, размекчение и пропиване с кръв на гръбначния мозък на това ниво; кръвонасядане на мускулите и на меките тъкани на шията на това ниво; Масивно линейно охлузване на предната и на страничните повърхности на това ниво; оток на мозъка и на белите дробове, оскъдни точковидни кръвоизливи под плевралните листове, кръвонапълнени вътрешни органи (кръвен застой във вътрешните органи).

  Смъртта на Д. К. се дължи на тежката шийна травма, причинила възходяща парализа и прекъсване на жизнено важни мозъчни центрове и пътища, на нивото на пети шиен прешлен. Травматичните увреждания по тялото му са причинени от директното действие на твърд тъп предмет - удар или притискане от такъв - това е тежката шийна травма. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията. Напълно е възможно те да са получени от директен удар от твърд тъп предмет с ограничена лентовидна повърхност със значителна кинетична енергия в областта на шията, израз на което е описаното охлузване в областта на шията - контактна точка между предмета и шията на Д. К., каквито са и данните от огледа на местопроизшествието и от съдебномедицинското изследване на трупа.

 

Според химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, взети от трупа на Д. К. не се установени наличие на алкохол в кръвната проба, взета от трупа му /л.125/.

 

Според заключението на вещите лица доц. К.З., проф. В. Ф. и П.Д. /л.164 т.2 ДП/, при изясняване механизма на инцидента, едно от правилата за безопасно поведение на туристите скиори и с.  от Приложение № 3 към. чл. 10, ал.1 и чл. 13, ал.4,чл.18, ал.1, т.2 от Наредбата за категоризиране на ски п. в сила от 24.11.2009 г. гласи: “Ползващите ски и с. лица съобразяват скоростта и начина си на придвижване с възможностите си, с особеностите на терена, снежната покривка, климатичните условия и натовареността на движението.”

         Снежните условия в периметъра на инцидента се характеризират с покритие от изкуствен сняг, който има висока плътност, изискваща добре поддържана ски екипировка (заточени кантове).

Участъци, както и препятствия от снежни натрупвания, нанесени от скиорите, всички неравности на снежната покривка, които са резултат от промяна в метеорологичните условия или са резултат от подготовката на п., не се считат за препятствия. Такива условия са характерни за следобедните часове на ползване на п., тъй като в следствие на карането по тях или на промяна в метеорологичните условия се влошават снежните условия. Контролът на траекторията на спускането и скоростта се затрудняват при такива снежни условия и затова ползващите ски и с. лица трябва да се съобразяват с горе цитираното правило от Приложение №3.

          Релефът на пистата, преходът от стръмно в равно непосредствено преди кръстопътя, е елемент от релефа на ски п., който затруднява каращите ски и с. и с който релеф трябва да се съобразяват всички те при практикуване на снежни спортове, защото: центробежната сила действа по вертикално направление, което е причина да се проявява по-висока сила на тежестта, действаща в същото направление. Поради тази причина много от каращите губят контрол на спускането си.

         Друг фактор, който може да е причинил загубата на контрол, е натрупаната умора от продължително каране. Актуалната снежна обстановка, която е била влошена, както и преминаването на пострадалия през прехода, са предполагаемите причини за загубата на контрол върху спускането. Тази загуба на контрол, констатирана от свидетели, се изразява в компенсаторни движения за възстановяване на равновесие и невъзможността на пострадалия да приложи адекватни технически прийоми за движение по желаната от него траектория на спускане. Това е най-вероятната причина за насочването към шахтата извън пистата.

Линията на червената писта във финалната част е насочена към шахтата, т.е. в този участък пистата прави завой надясно /погледнато отгоре надолу/.

         Участъкът на пистата, където е станал инцидента е отговарял на изискванията за: произведен изкуствен сняг, снегоутъпкване, поставена обезопасителна мрежа на противоположната страна на шахтата, обезопасяваща съществуващ напречен наклон.

Участъкът от пистата, където е станал инцидента, не е отговарял на изискванията за информационна обезпеченост, въпреки че е поставен знак за опасност “кръстопът“, той е трябвало да бъде поставен на достатъчно разстояние преди кръстопътя, поотделно за червената и зелената писта, така че да дава възможност за достатъчно време за реакция на каращите и по двете П..

Не е била поставена разделителна мрежа на кръстопътя, която трябва да разделя двете П..

Шахтата, мястото на инцидента, е извън пистата, липсва напречен наклон към нея и е позиционирана в полегат участък, но поради факта, че е на място, където пистата прави завой и е след кръстовище и е било необходимо да бъде обезопасена.

         Пистата е за алпийски ски и с.. Участъкът, където е станал инцидента, е под кръстопът на две П. - „червена” и „зелена”, преминаващи в една „зелена“ писта. Разгледаната зона, по представените технически характеристики, отговаря, според Наредбата за категоризация на ски П., на „зелена писта“ за начинаещи: по сложност на пистата-лек наклон, напречен и надлъжен от 5 до 15%, с профил на терена-лек, равномерен наклон, с място за спиране. Пистата не отговаря на критерия широчина за „зелена“ писта от 15 до 40 метра /тя е с широчина 14,40м/.

         Според действащата тогава Наредба за категоризация на ски п. от 24.11.2009 г. за категорията „зелена писта“ опасни места не се допускат. Ако се приеме, че мястото на инцидента е финалната част на червена писта, за нея Наредбата казва, че се допускат по изключение и задължително се обезопасяват.

Според експертите, мястото на инцидента попада в категорията „опасно място“ и е следвало да бъде обезопасено. В тази връзка експертизата се позовава на Приложение №1 към Наредбата за категоризация на ски п. „Изисквания за обезопасеност“ „11.3. Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата, задължително се обезопасяват“.

         Пистата в участъка на инцидента е отговаряла към 14.02.2015 г. на изискванията на т. 1.6, била е с подходяща снежна покривка, обработена, без оголени места, но шахтата не е била обезопасена, било е необходимо да има и насочваща мрежа на кръстопътя за червена и зелена писта, указателната табела за опасност „кръстопът“ не е била на подходящото място.

         Не са били спазени в участъка на инцидента изискванията, разписани в т.4.1 и т.4.4, отнасящи се до безопасност на туристите и обезопасяване на съоръженията и стълбовете. Шахтата за оръдието за сняг е в категорията „обезопасяване на съоръжения“ и е било необходимо да бъде обезопасена, както и да бъдат сложени разделителна мрежа между двете П. -червена и зелена и да се поставят необходимите знаци на правилните места.

         В участъка на инцидента към 14.02.2015 год. е съществувала опасност от излизане извън пистата и е било необходимо той да бъде обезопасен.

         Представените по делото три сертификата в случая регламентират провеждането на състезания под егидата на М. по ски. Според Наредбата за категоризиране на ски П.те от 24.11.2009 г. в чл.5 е записано “туристически услуги се предлагат само в категоризирани ски П. или ски П. с открита процедура за категоризиране“, т.е. сертификати за одобрение на М. по ски не премахват необходимостта от категоризация на ски П.те.

         Заключението на тройната експертиза е, че мястото на инцидента представлява „ опасност“ по смисъла на Наредбата за категоризиране на ски п. и е следвало да бъде обезопасено. Съгласно чл.157 ЗТ, собственикът или лицето, на което са предоставени правата за ползване, е трябвало да обезопаси мястото на инцидента с предпазна мрежа и дюшеци.

 

Видно от строително-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.С./л.186 т.2 ДП/, към момента на инцидента собственик на ски П. „М.ч." е О. Ч., съгласно АОСЧ №250/17.07.2012 год. - за поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта на гр.Ч., с площ 100093 кв.м. и АОСЧ №251/17.07.2012 г. - за поземлен имот с идентификатор № 80371.145.14 по кадастралната карта на гр. Ч., с площ 11988 кв.м.

Ски пистата и съответно съоръжението за изкуствен сняг са стопанисвани от „Ч. С." АД-гр. С., съгласно Договор за наем от 30.12.2014 год. между „И." ЕАД - гр. С., представлявано от А.Х.Б. и „Ч. С." АД - гр. С., представлявано от В.Л.П. – И. д. и С.П.М. - П..

Има сертификати за ски пистата, че отговаря на стандартите за провеждане на международни състезания.

 Възложител на изграждането на съоръжението за изкуствен сняг на ски писта „М.ч." гр.Ч. е „Ч. К." АД - гр.Ч..

„Ски съоръжение за изкуствен сняг", находящо се в землището на гр. Ч., С. ц. - Ч., писта „М.ч." е съоръжение на техническата инфраструктура и представлява строеж съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е трета категория , съгласно чл.137, ал.1, т.3, б."б" от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.2 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи от 30.06.2003 год. За неговото изграждане е необходимо да има- одобрен-инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж и че При извършената проверка е установено, че няма одобрен проект и издадено разрешение за строеж от гл.архитект на О. Ч..

Има разрешение за строеж № 73/01.12.2008 г., издадено на „Ч. К." АД за изграждане на ПВЛ „М.ч." - реконструкция и модернизация" Демонтаж на съществуващи съоръжения и Реконструкция и укрепване на съществуващи фундаменти от ф1 до ф23; одобрен Общ устройствен план - Ски център Ч.; Заповед № 343/17.08.2010 год. на кмета на О. Ч. за Учредяване на безвъзмездно право на строеж на „Ч. К." АД - гр. Ч. на БКТП „Л." и за „Гараж за четириседалковия лифт, горна лифтова станция, сграда за управление, БКТП „М.ч." и фундамент на стълб към горна лифтова станция"; Заповед № 404/07.10.2010 год. на кмета на О. Ч. за Одобряване на Парцелиран план за обект „Външно ел. захранване на съоръжение - ПВЛ „М.ч."; Заповед № 495 и №496/10.12.2008 г. на кмета на общ.Ч. за Учредяване право на прокарване за обект „Външно ел.захранване на съоръжение - ПВЛ „М.ч."; Заповед № 839/08.06.2009 г. на Областния Управител на Област С. за правото на прокарване през държавен имот; Има Разрешение за строеж №67/27.09.2010 г. за изграждане на „Външно електрозахранване, съоръжения на ПВЛ „М.ч." - гр. Ч., има Разрешение за ползване. Тъй като строежът е незаконен и не се представят документи относно строежа му, не може да се установи кой е строителят на обекта. В документите на досъдебното производство е представен проект на Система за изкуствен сняг гр. Ч., изработен от „В. - чисти води" ООД. Този проект не е одобрен  и не е внасян за одобряване, но е изработен от лицензирани проектанти и системата за изкуствен сняг е изградена по него. Изграждането е станало през 2009 г.

Няма документи, от които да става ясно кой е определял точното място на шахтите от напорния водопровод и конкретно шахтата на кръстовището, преди долна лифтова станция, на която се е ударил скиора Д. К..

          Строежът е трета категория и за изграждането му е необходимо да има одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, като преди това се учреди право на преминаване през поземлените имоти - в зависимост от собствеността и начина на трайно ползване. Строителството е необходимо да се извърши, спазвайки изискванията на ЗУТ. В конкретния случай обектът е изграден без строителни книжа, без строителен надзор, без да е ясно кой е строителят и съответно не е приет и въведен в експлоатация по предвидения по ЗУТ ред. Шахтите, съгласно този проект и по свидетелските показания, са били поставени така, че да може монтираните оръдия да разпръскват изкуствения сняг на определените места по пистата. По проект изискванията за изграждане на съоръжението за изкуствен сняг, респ. за отстоянията на шахтите от пистата е спазено, но проектът не е одобрен по съответния ред.

 

От заключението на графологическата експертиза и допълнителна такава, изготвена от вещото лице Р.Г./л.195 т.2 ДП/, се установява, че ръкописният текст “1 К.Я.“ на гърба на оригинал на Заповед №2/29.12.2014 г. не е изписан от К.Я., подписът след ръкописния текст не е положен от него.

 От допълнителното заключение на вещото лице /л. 204 т.2 ДП/, досежно подписът на подс. К.Я. по длъжностната му характеристика: подписът на позиция „Запознат” върху нея е положен от него.

 

Според комплексната съдебномадицинска експертиза, изготвена от вещите лица Г.Б., Н.Б.и Т.Д./л.626 т.2 НОХД – подписаните екзепляри от експертизата са поставени на корицата на т.2 от съдебното производство/, на пострадалия е причинена тежка шийна травма: счупване на тялото на пети шиен прешлен, разкъсване на хрущялните дискове между четвърти - пети, и пети - шести шийни прешлени, разтягане на хрущялните връзки (лигаментите) по предната и страничните повърхности на телата на прешлените, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, размекчение и пропиване с кръв на гръбначния мозък на това ниво; кръвонасядане на мускулите и на меките тъкани на шията на това ниво; масивно линейно охлузване на предната и на страничните повърхности (на шията) на това ниво; състояние след оперативно отстраняване на единния - левия бъбрек (в минало време); оток на мозъка и на белите дробове, оскъдни точковидни кръвоизливи под плевралните листове, кръвонапълнени вътрешни органи (кръвен застой във вътрешните органи).

Смъртта на Д. К. е в пряка причинно - следствена връзка с травматични увреждания и усложненията им, получени при инцидента на 14. 02. 2015 г. Тя се дължи на тежката шийна травма, причинила възходяща парализа и прекъсване на жизнено важни мозъчни центрове и пътища, на нивото на пети шиен прешлен.

Установено е също така, че при удар фронтално в процесната шахта с върха на ските, при значителна скорост на скиора, ще се получи следния механизъм:

- тялото на скиора, респ. главата, ще опише дъговидна траектория, обусловена от: линейната скорост от праволинейното движение, с която се движи в момента на удара; кръгова скорост, зависеща от радиуса между центъра на завъртане /точката на съприкосновение на върха на ските в бетонната шахта/ и главата в/ кръгова скорост, зависеща от радиуса между центъра на завъртане от евентуално освобождаване на автоматите на ските и главата на скиора.

Експертите не разполагат с данни за линейната скорост на скиора в момента на удара при такъв механизъм, както и липса на данни за неговата стойка в същия момент /колко е приклекнал, в каква степен са свити колената и кръста/, т.е. за разстоянието между върха на ските и главата не е известно. Не може категорично да се изчисли величината на траекторията при падането, т.е. разстоянието, което би прелетял след такъв удар.

Вещите лица са категорични, че посоката на тази траектория - тя винаги ще бъде в посоката на движение преди удара - т.е. от „червената“ писта през шахтата и напред. След удара тялото на скиора би трябвало да спре след шахтата, извън пистата, към поляната. Ските биха останали на пистата пред шахтата, евентуално по-надолу от самата шахта при прехлъзване.

От данните по делото за положението на тялото непосредствено след удара са, че то е останало пред шахтата, с глава на края на шахтата и крака надолу и че от данните за ските - от фотоалбум - сн.6 и сн.7 на л.18 и л. 19 от т.1 на ДП/.

 От направения оглед на върховете на ските в съдебно заседание не се установяват механични нарушения на върховете, каквито неминуемо биха се получили при удара и че може категорично да се заключи, че удар на скиора със ските в процесната шахта не е имало, поради което експертите те не могат да обяснят механизма и начина на получаването на травматичните увреждания в конкретния казус.

Експертите са установили, че при движението на скиора по „червената“ писта в средната част, след преминаване на поредната отсечка "стръмно-равно-стръмно" с висока скорост, от инерционната и центробежна сила реакцията на опората намалява, триенето между ските и снега намалява /възможност и за прелитане/ и скоростта на скиора в последния стръмен участък се увеличава. Навлизайки в следващия /последен/ "равен" участък на пистата, центробежната сила, увеличава теглото на скиора, /възможно е да достигне значителна стойност, което зависи от линейната скорост и радиуса на дъгата на пистата, насочена радиално на дъгата на повърхността-пистата/. Вероятността контролът върху ските да излезе извън възможностите на скиора, като се има предвид и състоянието на снежната покривка /заледени участъци/, както и стремежа на скиора за оставане на пистата - десен завой увеличават възможността за падане. Има възможност също така и за отваряне на автоматите на ските, тъй като теглото на скиора в този момент надвишава значително 90 кг / в дъгата на преминаване "стръмно-равно"/. При такова развитие ските се отделят от скиора, възможно е да продължат известно разстояние надолу, а скиора да продължи падането на снега на значително по-голямо разстояние поради по-голямата маса от тази на ските.

Отчитайки всички тези фактори при движението на прехода "стръмно-равно" с едновременен десен завой управлението на ските се оказва над възможностите на скиора, още повече, че същият преминава за първи път през това место и са приели, че посочения по-горе механизъм на падане е най-вероятен, подкрепен както от редица свидетелски показания, така и от теоретичната обосновка на движението и топографското разположение на п., шахтата, ските и трупът. При такова падане е възможно да бъде достигната шахтата с достатъчно голяма скорост и енергия и съприкосновението с масивната твърда ръбеста повърхност да нанесе пораженията, установени при аутопсията. Тялото ще се спре в бетонната шахта. Ските ще останат на пистата, както е видно от фотоалбума /сн.6 и сн.7 на л. 18 и л.19 от т.1 на ДП/.

По върховете на ските няма да има механични повреди, както е установено в с.з. и анализирайки страничната повърхност на предния ръб /този към пистата/ на ламаринения капак на бетонната шахта от снимки 8 на л.19 и сн.5,сн.10, сн.11 и сн.13 на листове 21-23 от т.1 на ДП, се установяват няколко закривявания в различна степен с различни дъговидни извивки. Ламариненият капак е с дебелина 4-5 мм и е достатъчно масивен и съпоставяйки формата и размера на увреждането на шията на пострадалия скиор и формата и дебелината на предния ръб на ламаринения капак на бетонната шахта са установили съвпадения, достатъчни за обективно предположение, че увреждането на шията е получено именно от този ръб.

Категорично е установено, че в периметъра на местопроизшествието няма друг масивен твърд предмет освен шахтата, който би могъл да нанесе описаните увреждания. Първоночалният удар е настъпил директно в областта на шията, при движение на тялото с достатъчно голяма скорост /енергия/, и съприкосновение с масивен твърд предмет - предния /към пистата/ ръб на ламаринения капак на бетонната шахта в областта на шията и разположението на шахтата успоредно на зелената писта, под малък ъгъл, почти фронтално спрямо червената писта - виж л. 17, 18 и 19 от д.пр. и че силата на удара е била достатъчна да нанесе получените увреждания, като не може да се изчисли по абсолютна стойност, тъй като не са известни необходимите величини: моментна скорост при удара и маса на скиора /тегло с облеклото/.

Установено е по категоричен начин, че при гръбначномозъчната травма (ГМТ) в резултат на механичното въздействие, в една или друга степен се нарушават структурните елементи на гръбначния стълб и неговите функционални възможности. Нарушават се и анатомо-физиологичните взаимоотношения между гръбначния костен канал и гръбначния мозък и неговите коренчета, което има за последица увреждане на споменатите анатомични структури, с появата на тежка неврологична симптоматика. ГМТ са свързани с висока инвалидност, смъртност и с животозастрашаващи усложнения. Според различни статистики 15-40% от всички гръбначни фрактури се съпровождат с увреди и на гръбначния мозък. При отделни локализации (напр. долни шийни прешлени), както и при определени видове фрактури-луксации (т.е. счупване с изкълчване), неврологичните усложнения достигат 60-96%.

Механизъм на травмата: фундаментални биомеханични, аутопсионни и клинични изследвания доказват връзката между механизма на травмата, силата и посоката на нейното въздействие и специфичността на получените костни и лигаментарни (сухожилни) увреждания. Тези промени настъпват след абнормна флексия (сгъване напред), екстензия (отмятане назад), компресия (вертикално, аксиално натоварване), латерална флексия, ротация, разпъване (тракция) - изолирано или най-често в комбинация.

Най-честият механизъм на получаване на ГМТ е хиперфлексионен: засягат се най- подвижните участъци на шийния гръбначния стълб - долните шийни прешлени. Флексионното натоварване (рязко и силно сгъване на шията напред и надолу, понякога надвишавайки анатомо-физиологичната нормална подвижност на шията и най-често дължащо са на инерционни сили по посока на движението), след превишаване на физиологичната флексия, предизвиква патологично въздействие върху предните отдели на прешленните тела, както и преразтягане на задните лигаменти (здрави сухожилия, които покриват отзад гръбначните прешлени). Създават се условия за клиновидно “смачкване” на прешлена, респективно на флексионна клиновидна фрактура на прешленното тяло (без или с наличие на костен фрагмент от предно-горната или предно- долната част на тялото). При изразена хиперфлексия и значителна деформация на прешленните тела, се разкъсват и задните (супра- и интерспиналните) лигаменти. При флексионния механизъм могат да се създадат условия и за предна дислокация (хиперфлексионна дислокация) с двустранна луксация и разкъсване на ставните капсули, с или без счупване на артикуларните израстъци.

Освен това съществува и хиперекстензионен механизъм - при внезапно и рязко отмятане на главата назад става сближаване на ставните израстъци и бодилестите израстъци. Разкъсват се предната надлъжна връзка и предната част на междупрешленния диск, като може и да се отдели фрагмент от предната повърхност на прешленното тяло.

Съществуват и други механизми, като компресионен механизъм. При него увредите се получават при неутрално положение на главата и значително аксиално натоварване на гръбначния стълб по вертикалната му ос - падане от височина, директен удар върху главата, скокове в плитка вода. При така наречения ротационен механизъм увредите се получават в резултат на завъртващи се по отношение на надлъжната ос сили.

Възможно е да има и съчетаване на механизмите при шийната ГМТ, напр.

В конретният случай най-вероятно се касае за комбиниран механизъм на травмата, който е довел до тежка шийна травма: компресионно счупване на тялото на пети шиен прешлен, разкъсване на хрущялните дискове между четвърти - пети, и пети - шести шийни прешлени, разтягане на хрущялните връзки (лигаментите) по предната и страничните повърхности на телата на прешлените, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, тежка контузия с размекчение и пропиване с кръв на гръбначния мозък на това ниво.

Съдейки по мекотъканните наранявания на шията, последвалото счупване на пети шиен прешлен, разкъсването на междупрешленните дискове и сухожилни връзки, както и тежките контузионни промени на шийния гръбначен мозък в областта на пети шиен прешлен и около него, най-вероятно ударът, при който е причинено счупването на прешлена, е по комбиниран механизъм:

-хиперфлексионен (от съответните инерционни сили в момента на съприкосновение с твърдата повърхност на шахтата),

-компресионен (при директната травма върху прешленните тела и особено на пети шиен прешлен (С5 прешлен) в момента на съприкосновението шия-твърда изпъкнала повърхност)

-ротационен (т.е. действието на усукващи, отново инерционни сили в момента на травмата), като най- застъпена е хиперфлексията!

Травмата основно е настъпила във фронтална (т.е. предна) повърхност на шията, посока, съчетана с тангенциално направление (т.е. странично) с лек превес наляво.

Предвид локалните промени и наранявания на кожа и меките тъкани на шията, може да се твърди, че травмата е настъпила при съприкосновение с предмет с ограничена площ, т.е. ламариненият капак на бетонна шахта, който е с дебелина 4-5 мм, достатъчно масивен. Освен това формата и размера на увреждането на шията на пострадалия скиор и формата и дебелината на предния ръб на ламаринения капак на бетонната шахта са сходни, което показва, че увреждането на шията е получено именно от този ръб. При локалното съприкосновение на шията във въпросния капак е напълно възможно по главата и лицето да няма видими наранявания.

Експертите са посочили, че най-вероятно всички части на тялото на скиора са контактували със земната повърхност /снега/ след падането му от ските и претъркалянето напред по посока на движението към шахтата. Областта на шията е контактувала първа при съприкосновението с предния ръб на ламаринения капак, при което и движението на тялото се спира.

Приела също така, че при падането си на тялото на пострадалия е контактувало с повърхността на пистата - с широка, плоска повърхност. Ръцете на пострадалия също са контактували с повърхността на пистата - с широка, плоска повърхност. От друга страна - по време на карането на ските, при движението на тялото във въздуха преди удара в ръба на металния капак, и по времето в момента на самия удар тялото на Д. К. е имало множество посоки на движение на различните подвижни анатомични структури - крайниците, главата, дори и снагата.

 

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: М.Й./л.140 НОХД/, В.Г./л.142 НОХД/, И.С./л.145 НОХД/, Л.И./л. 146 НОХД/, С.П./л. 147/,  Я. Я. /л.149 НОХД/, Т.Б. /л.155 НОХД/, Г.К./л.158 НОХД/, Б.Х./л. 160 НОХД/, Л.К./л.161 НОХД/, Я. П. /л.162 НОХД/, Г.У./л.163 НОХД/, В. К. /л.165 НОХД/, Д. М. /л.166/, Д.К. /л.167/, М.К. /л.167 НОХД/, Р.Д./л.211 НОХД/, Б.И./л.217 НОХД/, Г.Б./л. 219 НОХД/, Д.П. /л.224 НОХД/, П.Т./л. 232 НОХД/, Т.П./л.233 НОХД/, Р.А./л. 234 НОХД/, Н.Ч./л. 237 НОХД/, Я.Х./л. 238 НОХД/, В. Ш. /л. 241 НОХД/, А.К./л.251 НОХД/, М.П./л.271 НОХД/, П.К./л. 279 НОХД/, А.Г./л.285 НОХД/, М.Х./л. 292 НОХД/, Н.Х./л. 343 НОХД/, А.Д.  /л. 343 НОХД/, В.Ж./л.427 НОХД/.

Показанията на посочените по-горе свидетели следва да бъдат кредитирани, понеже същите са дадени добросъвестно, кореспондират едно с друго, а така също и с останалите доказателства, събрани по делото:

В том 1 ДП – протокол за оглед на местопроизшествие /л.2/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.6/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.10/, фотоалбум /л.14/, фотоалбум /л.16/, фотоалбум /л.20/, протокол за доброволно предаване /л.52/, удостоверение за наследници /л.55/, справка от Дирекция „Н.с.112“ /л. 57/, справки от О. Ч. /л.66 и сл./, договор за наем /л.74/, скица на поземлен имот /л.81/, скица на поземлен имот /л.82/, вх. номера /л.83- л.85/, справка от Търговския регистър /л.86/;

В том 2 ДП – протокол за оглед на местопроизшествие /л.27/, фотоалбум /л.30/, заповед №2/29.12.2014 г. /л.202/, длъжностна характеристика /л.212/, протокол за вземане на образци /л.214/; сертификати за регистрация /л.216/;

В том 3 ДП – справка за служители и работници на „Ч. С.“ АД /л.5/, протокол от заседание на съвета на директорите на „Ч. С.“ АД /л.6/, договор /л.8/, трудов договор /л.11/, длъжностна характеристика /л.12/, заповед /л.13/, граждански договор /л.19/, граждански договор /л.18/, длъжностна характеристика /л.23/, трудов договор /л.25/, длъжностна характеристика /л.26/, заповед /л.29/, заповед /л.30/, констативен акт /л.35/, констативен акт /л.37/, акт за частна собственост /л.38/, акт за частна собственост /л.39 /, решение на О. избирателна комисия /л.44/, трудов договор /л.45/, заповед /л.46/, длъжностна характеристика /л.47/, заповед /л.53/, заповед /л.54/, трудов договор /л.56/, заповед /л.57/, длъжностна характеристика /л.58/, заповед /л.63/, заповед /л.65/, заповед /л.66/, заповед /л.67/, заповед /л.68/, длъжностна характеристика /л.69/, граждански договори /л.82 и сл./, писмо с приложения от ДНСК /л.90 и сл./, справка от ДНСК /л.119/, писмо от БДУВ /л.123/, писмо с приложения от ДНСК /л.127/, справка от НИХМ /л.140/, справка от Дирекция „Н.с.112“, писмо от „Т.“ /л.151/, писмо от М./л.156/, декларации /л.228 и сл./, справки за съдимост /л.231 и сл./;

В том 4 ДП – документи за „Ч. К.“ АД и „Ч. С.“ АД.

Напълно правилно са кредитирани и заключенията на компетентните вещи лица, понеже те са изготвени, професионално, задълбочено, с необходимите познания в съответните области. Освен това кореспондират изцяло с всички останали гласни, писмени и веществени доказателства доказателства по делото.

 

При така установената безспорна фактическа обстановка Смолянският окръжен съд законосъобразно е преценил, че подс. В.Л.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл.123, ал.1 НК, понеже в периода от месец декември 2014 год. до 14.02.2015 год. включително, в гр. Ч., обл. С., на ски-писта „М.ч.“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4, в близост до долната лифтова станция, като Изпълнителен директор на „Ч. С.“ АД, гр.С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност — управление, ползване и поддръжка на ски П. и съоръжения за развитие на зимен С. в ски зона „М.ч.“ — гр. Ч., изразяващо се в това, че не е изпълнил задълженията си по чл.37, ал.3, т.2 от Устава на дружеството, да организира неговата дейност и осъществява оперативното му ръководство, съобразно законите на Република България, като е нарушил нормативните изисквания по обезопасяване на ски-п. „М.ч.“, както следва:

не е изпълнил задълженията си, регламентирани в чл. 152, ал.1, ал.2, т.1, чл. 154, ал. 1, т. 5 и чл.156, т.2 от Закона за туризма, като не е организирал и контролирал по надлежния ред /съгласно чл.152, ал.1 от ЗТ/ ползването и обезопасяването на ски пистата в участъка на инцидента, посочен по-горе, където е имало необезопасена шахта от съоръжението за изкуствен сняг, която шахта е следвало да се обезопаси с предпазни мрежа и дюшеци;

не е изпълнил минималните задължителни изисквания за обезопасеност на ски п. „М.ч.“, разписани в чл.1, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с Приложение №1, както и чл.5 от Наредбата за категоризиране на ски п.(отм.)/приета с ПМС № 30 отг., обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 15.03.2005 г., изм., бр. 51 от 21.06.2005 г., в сила от 21.06.2005 г., бр. 98 от 27.11.2007 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., отм., бр. 9 от 3.02.2015 г., в сила от 1.10.2015 г./, като:

е организирал предлагането на туристически услуги и ползването на ски писта „М.ч.“, без да е била категоризирана същата по надлежния ред, в нарушение на чл.2, ал.1, т.1 и чл.4, т.1 от Наредбата за категоризиране ски п., като съответните органи не са извършили проверка, дали тя отговаря на минималните задължителни изисквания за безопасност, информационна обезпеченост и сложност на ски п., съгл. Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски п.; организирал е използването на строеж от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.”б” от ЗУТ /Закон за устройство на територията/ - ”Ски съоръжение за изкуствен сняг”, намиращ се в землището на гр. Ч., Ски - център - Ч., ски писта „М.ч.”, представляващ поземлен имот с идентификатор *по КК, одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г.. на ИД на АГКК, за който няма одобрени проекти и няма издадено разрешение за строеж от главния архитект на О. Ч., като строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137, ал.3 от ЗУТ „Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон” и чл.148, ал.1 от ЗУТ„Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон” и не е отговарял на изискванията за безопасност, не е бил въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ и е ползван в нарушение на императивната разпоредба на чл. 178, ал.1 от ЗУТ „Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.”

не е разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента, намиращо се на финалната част от червената писта, което място е опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено по силата на разпоредбата на т. 1.5 „Опасни места”, колона 4/”червена” (средна)/ - „Допускат се по изключение и задължително се обезопасяват”, дял I „Сложност на ски пистата и достъп до планинския участък”, от раздел I „П.ски и с.”, част първа на Приложение №1 от Наредбата за категоризиране ски п.;

не е разпоредил обезопасяване на шахтата за оръдието за изкуствен сняг - мястото на инцидента, което попада в категорията „обезопасяване на съоръженията“ по т. 4.1 „Мерки за безопасност на туристите и обслужващия персонал, на сградите и съоръженията” и т. 4.4 „Обезопасяване на съоръженията и стълбовете” от дял II „Изисквания за обезопасеност”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски – п. и е било необходимо да бъде обезопасено, вкл. и чрез поставяне на разделителна мрежа между двете П. — червена и зелена и чрез поставяне на указателната табела за опасност „кръстопът“, така, че да дава възможност за своевременна реакция на спускащите се скиори по червената и зелената П.;

не е разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента, чрез поставяне на предпазна мрежа и дюшеци върху шахтата от съоръжението за изкуствен сняг, където е съществувала опасност от излизане извън пистата и задължително е трябвало да бъде обезопасено, съгласно т.11 „Осигуряване на оградни мрежи, дюшеци и колове *3”, т.11.3 „Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата” от дял II „Изисквания за обезопасеност”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Приложение № 1 на Наредбата за категоризиране на ски-П.те, като по този начин, с бездействието си на 14.02.2015 г., около 15,50 часа, е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д. К. ***, който при управление на ски на писта „М.ч.“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал и се ударил върху необезопасената шахта от съоръжението за изкуствен сняг и вследствие на получената тежка шийна травма починал.

Въззивният съд констатира, че при прономероването на т.2 от делото е допусната техническа грешка при подреждането на страниците с номера от 695 до 697, в които са приложени в обратен ред листовете по присъдата. Въпреки това волята на първостепенния съд е безпределно ясна. 

 

Подсъдимия С.П.М. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. чл.123, ал.1 НК, понеже в периода от м.декември 2014 г. до 14.02.2015 г. включително, в гр.Ч., обл.С., на ски-писта „М.ч.“, на кръстовището в долната част, между червена писта №1 и зелена писта №4, в близост до долната лифтова станция, като П. на „Ч. С.“ АД - гр.С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - управление, ползване и поддръжка на ски-п. и съоръжения за развитие на зимен С. в ски-зона „М.ч.“ - гр.Ч., не е изпълнил задълженията си по чл. 3 т.1 от Договора му с „Ч. С.„ АД от 18.12.2014 г. - да организира, наблюдава и контролира извършването на дейността на Дружеството във връзка със съоръженията за развитие на зимен С. в гр.Ч. и по чл.3.2 от Договора му с „Ч. С.“ АД от 18.12.2014 г. - да осъществява управление и контрол на персонала на дружеството, нает за упражняване на дейността му и експлоатация на съоръженията за развитие на зимен С. в гр.Ч., и задълженията, възложени му със заповед Заповед № 2/29. 12.2014 г. на И. д. на „Ч. С.“ АД, във връзка с началото на зимен сезон 2014-2015 г. и частично отваряне на ски зоната, да упражнява контрол по изпълнението на заповедта във връзка с безопасната експлоатация на ски-зона „М.ч.“, като се обезопасят с мрежи всички опасни участъци и се обезопасят посредством дюшеци оръдията за сняг, като е нарушил нормативните изисквания по обезопасяване на ски-п „М.ч.“, както следва:

не е изпълнил задълженията си, регламентирани в чл. 152, ал.1, ал.2, т.1, чл. 154, ал. 1, т. 5 и чл.156, т.2 от Закона за туризма, като не е организирал и контролирал по надлежния ред /съгласно чл.152, ал.1 от ЗТ/ ползването и обезопасяването на ски пистата в участъка на инцидента, посочен по-горе, където е имало необезопасена шахта от съоръжението за изкуствен сняг, която шахта е следвало да се обезопаси с предпазни мрежа и дюшеци;

не е изпълнил минималните задължителни изисквания за обезопасеност на ски п. „М.ч.“, разписани в чл.1, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с Приложение №1, както и чл.5 от Наредбата за категоризиране на ски П.те(отм.) /приета с ПМС № 30 от 28.02.2005 г., обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 15.03.2005 г., изм., бр. 51 от 21.06.2005 г., в сила от 21.06.2005 г., бр. 98 от 27.11.2007 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., отм., бр. 9 от 3.02.2015 г., в сила от 1.10.2015 г./, като: е организирал предлагането на туристически услуги и ползването на ски писта „М.ч.“, без да е била категоризирана същата по надлежния ред, в нарушение на чл.2, ал.1, т.1 и чл.4, т.1 от Наредбата за категоризиране ски П., като съответните органи не са извършили проверка, дали тя отговаря на минималните задължителни изисквания за безопасност, информационна обезпеченост и сложност на ски п., съгл. Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране ски п.; е организирал е използването на строеж от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.”б” от ЗУТ ”Ски съоръжение за изкуствен сняг”, намиращ се в землището на гр.Ч., Ски  център - Ч., ски писта „М.ч.”, представляващ поземлен имот с идентификатор *по КК, одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, за който няма одобрени проекти и няма издадено разрешение за строеж от главния архитект на О. Ч., като строежът е изпълнен в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ „Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон” и чл.148, ал.1 от ЗУТ „Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон” и не е отговарял на изискванията за безопасност, не е бил въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ и е ползван в нарушение на императивната разпоредба на чл. 178, ал.1 от ЗУТ „Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.”

не е разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента, намиращо се на финалната част от червената писта, което място е опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено по силата на разпоредбата на т. 1.5 „Опасни места”, колона 4/”червена” (средна) - „Допускат се по изключение и задължително се обезопасяват”, дял I „Сложност на ски пистата и достъп до планинския участък”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Приложение №1 от Наредбата за категоризиране ски П.те;

не е разпоредил обезопасяване на шахтата за оръдието за изкуствен сняг - мястото на инцидента, което попада в категорията „обезопасяване на съоръженията“ по т. 4.1 „Мерки за безопасност на туристите и обслужващия персонал, на сградите и съоръженията” и т.4.4. „Обезопасяване на съоръженията и стълбовете” от дял II „Изисквания за обезопасеност”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски- п. и е било необходимо да бъде обезопасено, вкл. и чрез поставяне на разделителна мрежа между двете П. — червена и зелена и чрез поставяне на указателната табела за опасност „кръстопът“, така, че да дава възможност за своевременна реакция на спускащите се скиори по червената и зелената П.;

не е разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента, чрез поставяне на предпазни мрежа и дюшеци върху шахтата от съоръжението за изкуствен сняг, където е съществувала опасност от излизане извън пистата и задължително е трябвало да бъде обезопасено, съгласно т.11 „Осигуряване на оградни мрежи, дюшеци и колове *3”, т.11.3 „Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата” от дял II „Изисквания за обезопасеност”, от раздел I „П. ски и с.”, част първа на Приложение № 1 на Наредбата за категоризиране на ски-П., като по този начин, с бездействието си на 14.02.2015 г., около 15,50 часа, е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д. К. ***, който при управление на ски на писта „М.ч.“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал и се ударил върху необезопасената шахта от съоръжението за изкуствен сняг и вследствие на получената тежка шийна травма е починал.

 

Подсъдимия К.М.Я. и осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.123, ал.1 НК, за това че в периода от 01.01.2015 г. до 14.02.2015 г. включително, в гр.Ч., обл.С., на ски-писта „М.ч.“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4, в близост до долната лифтова станция, като „Оператор на система за технически сняг“, към седалкова въжена линия за превоз на пътници, при „Ч. С.“АД - гр. С., поради немарливо изпълнение на правно- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - поддръжка на ски-П. и съоръжения за развитие на зимен С. в ски зона „М.ч.“ - гр. Ч., не е изпълнил допълнителните функции, възложени му в т. VII от Длъжностна характеристика за длъжност „Оператор на система за технически сняг“ към седалкова въжена линия за превоз на пътници, при „Ч. С.“ АД - гр.С., утвърдена от Изпълнителния директор на дружеството - да познава ски зона М.ч. и да следи за нейната информационна обезпеченост и безопасност, да поставя информационни табели и знаци за вида писта, нейната трудност и всичко необходимо, съгласно стандартите за информационната обезпеченост на ски П., да поставя обезопасителни мрежи и дюшеци навсякъде, където е необходимо, така, че да се гарантира безопасността на всички посетители на ски зоната, като е нарушил нормативни изисквания по обезопасяване на ски-п. „М.ч.“, както следва:

не е изпълнил задълженията си, регламентирани в чл.152 ал.1, ал.2, т.1, чл.154 ал.1 т.5 и чл.156 т.2 от Закона за туризма, като не извършил обезопасяването на ски пистата в участъка на инцидента, посочен по-горе, където е имало необезопасена шахта от съоръжението за изкуствен сняг, която шахта е следвало да се обезопаси с предпазна мрежа и дюшеци.

не е извършил обезопасяване на мястото на инцидента, намиращо се на финалната част от червената писта, което място е опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено по силата на разпоредбата на т.1.5 „Опасни места, колона 4“/червена“/средна/ - „Допускат се по изключение и задължително се обезопасяват“, дял „Сложност на ски пистата и достъп до планинския участък“ от раздел 1“П. ски и с.“, част първа на Приложение №1 от Наредбата за категоризиране на ски п..

Не е извършил обезопасяване на шахтата за оръдието за изкуствен сняг- мястото на инцидента, което попада в категорията „обезопасяване на съоръженията“ по т.4.1, „Мерки за безопасност на туристите и обслужващия персонал на сградите и съоръженията“ и т.4.4 „Обезопасяване на съоръженията и стълбовете“ от дял П“Изисквания за обезопасеност“, от раздел I „П. ски и с.“, част първа на Приложение №1 , от Наредбата за категоризиране на ски п. и е било необходимо да бъде обезопасено, вкл. и чрез поставяне на разделителна мрежа между двете П. - червена и зелена и чрез поставяне на указателната табела за опасност „кръстопът“, така, че да дава възможност за своевременна реакция на спускащите се скиори по червената и зелената П..

не е извършил обезопасяване на мястото на инцидента, чрез поставяне на предпазна мрежа и дюшеци върху шахтата от съоръжението за изкуствен сняг, където е съществувала опасност от излизане извън пистата и задължително е трябвало да бъде обезопасено, съгл.т.11 „Осигуряване на оградни мрежи, дюшеци и колове *3“, т.11.3 „Участъци от пистата, в които съществуват опасности от излизане извън пистата“ от дял II “Изисквания за обезопасеност“ от раздел I „П. ски и с.“ , част първа от Приложение №1 на Наредбата за категоризиране на ски-П., като по този начин, с бездействието си на 14.02.2015г., около 15.50 ч. е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д. К. ***, който при управление на ски на ски- писта“М.ч.“, на кръстовището в долната част между червена писта №1 и зелена писта №4 паднал и се ударил върху необезопасената шахта от съоръжението за изкуствен сняг и вследствие на получената тежка шийна травма е починал.

От субективна страна престъплението е извършено и от тримата подсъдими по непредпазливост. Подсъдимите не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но са били длъжни и са могли да ги предвидят.

 

Пловдивският апелативен съд констатира, че в диспозитива на първоинстанционната присъда е допусната досадна техническа грешка при изписване името на пострадалия. Тя е пренесена механично от диспозитива на обвинителния акт, който е коригиран по време на съдебното следствие с изрично определение /л.254 НОХД/.

Неправилно съдът е посочил името на пострадалия, като Д. Д. К., вместо правилното име на Д. Д. К., ЕГН **********. Името на пострадалия е безспорно установено от приложеното удостоверение за наследници /л.55 т.1 ДП/. Това обаче е технически пропуск и не може да се приеме, че е процесуално нарушение, понеже с нищо не е довело до ограничаване правата на страните.

 

Макар и да не се развиват доводи в тази насока, настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че с молба от 09.10.2017 г. /л.191 т.1 НОХД/ от страна на защитата е посочено, че в протокола от съдебното заседание, проведено на 26.09.2017 г. не били отразени въпросите, задавани от страните по време на съдебното следствие и се иска „протоколът да се изготви в неговата цялост“.

Очевидно в случая не се касае за молба за поправка на съдебен протокол, макар като основание да е отразена разпоредбата на чл. 312 ал.1 НПК, понеже не е посочено какво конкретно е необходимо да се коригира в протокола. Очевидно е направено единствено искане за записване на въпросите на страните. Поради това и първоинстанционният съд е нямало как да се произнесе по тази молба. Отделен е въпросът, че в следващите заседание на практика в протокола ненужно са били записвани всички въпроси на страните, а не само най-съществените и то при необходимост.

 

Не може да се приеме за основателен доводът на защитата, който се поддържа пред въззивната инстанция, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т. 2 НПК. Мотивите към постановената още на 15.10.2019 г присъда на Смолянския окръжен съд, макар и пестеливи, отговарят на минималните изисквания, регламентирани в чл. 305 НПК. Съдът е посочил какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Изложил е своите правни изводи, досежно съставомерността на деянията, извършени от всеки един от подсъдимите и съображения защо в случая са осъществени от обективна и субективна страна признаците на деянията, предмет на настоящите обвинения.

 

Неоснователно е възражението на защитата, поддържано пред първостепенният съд, според което обвинителният акт  не отговарял на разпоредбата на чл. 246 НПК. Пловдивският апелативен съд счита, че в него подробно, ясно и изчерпателно са посочени всички факти и обстоятелства, които дават възможност да се очертаят рамките на наказателния процес в неговата съдебна фаза. Освен това обстоятелствената част в достатъчна степен дава възможност на подсъдимите да разберат въз основа на какви факти се позовава обвинението и въз основа на това да организират в пълен обем своята защита.

Няма спор, че разпоредбата на чл. 123 ал.1 НК има бланкетен характер и нейното съдържание се запълва от нормативни правила, конкретизиращи дължимото поведение на субекта на престъплението, извършващ дейност, източник на повишена опасност, който поради немарливото им изпълнение причинява смърт по непредпазливост в двете й форми.

Във внесения обвинителен акт са посочени подробно законовите и подзаконовите правила, които всеки един от подсъдимите е нарушил, според прокуратурата. В този смисъл същият е в съответствие с т.4.2 на ТР №2/2002 г. ОСНК, понеже в обстоятелствената част са описани всички факти и обстоятелства, които обуславят  обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на подсъдимите в него.

 В мотивите към атакуваната присъда също изчерпателно са отразени, за всеки един от подсъдимите, кои норми са нарушени и намират ли се те в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Правилно е прието, че задълженията, свързани с обезопасяването на ски пистата „М.ч.“ са произтичали от нормата на чл. 152 ал.1 и ал.2 т.1 ЗТ, където е регламентирано, че ползването на туристическите обекти – ски П. и предоставянето на туристически услуги на територията им трябва да бъде обезопасено и информационно обезпечено. Конкретно за алпийските П. и с. – обособен, същите следва да бъдат сигнализирани и обезопасени респ. за състезателно или любителско каране на ски и с..

 Според хипотезата на чл. 154 ал.1 т.5 ЗТ изискванията за безопасност и информационна обезпеченост са свързани с поддържането им на територията на ски пистата.

Текстът на чл. 156 т. 2 ЗТ поставя изискване за снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и временни ограждения, обезопасяване.

Детайлно дейностите по обезопасяване на ски п. са регламентирани в подзаконов нормативен акт – наредба, издадена от Министерски съвет.

Инкриминираният период за подсъдимите В.П. и С.М. е от месец декември 2014 г. до 14.02.2015 г., а за К.Я. от 01.01.2015 г. до 14.02.2015 г. Междувременно с ПМС №13/26.01.2015 г., обн. ДВ, бр. 9 от 03.02.2015 г. е приета Наредба за обезопасяване и информационната обезпеченост на ски П.те в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски п. и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Съгласно §5 от ПЗР наредбата влиза в сила от 01.10.2015 г. Следователно към инкриминирания период, посочен от обвинението е действала Наредбата за категоризиране на ски п., приета с ПМС № 30/28.02.2005 г, обн. ДВ бр. 22/15.03.2005 г., която е регламентирала посочените дейности в последната си редакция, направена в бр. 93/24.11.2009 г., в сила от същата дата.

 Законосъобразно Смолянският окръжен съд е преценил, че по време на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимите не са изпълнили задълженията се, вменени им от посочените норми на Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на ски П. /отм./, които подробно бяха посочени по-горе.

При промяна на нормативната уредба, която запълва бланкетна наказателна норма, от значение отговорността на дееца е само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието, което той не е спазил /Р-91-2019 ІІ н.о./. Това обстоятелство е било съобразено от решаващия съд при постановяване на съдебния акт.

По отношение подсъдимите В.П. и С.М. в пряка причинна връзка със настъпилия резултата е несъобразяване с изискването на чл. 137 ал.1 т.3 б. „б“, чл. 137 ал.3, чл. 148 ал.1, чл. 177, чл. 178 ал.1 от ЗУТ.

Отделно от това в мотивите на атакуваната присъда е посочено защо, в съответствие със своите служебни задължения, на всеки от подсъдимите е необходимо да бъде ангажирана наказателната отговорност.

Установено е, че подс. В.П., съгласно чл. 37 ал.3 т.2 от Устава на дружеството е трябвало да организира неговата дейност и осъществява оперативното му ръководство, съобразно законите на страната.

От своя страна подс. С.М. не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 3 т.1 от договора му с „Ч. С.“ АД от 18.12.2014 г. – да организира, наблюдава и контролира извършването на дейността на Дружеството, във връзка със съоръженията за развитие на зимен С.; чл. 3.2 от същия договор, според който е следвало да упражнява контрол на персонала на дружеството, нает за упражняване дейността му и  експлоатация на съоръженията за зимен С. и Заповед №2/29.12.2014 г на Изпълнителния директор на „Ч. С.“  за началото на зимен сезон 2014 г. – 2015 г.и частично отваряне на ски-зоната във връзка с безопасната експлоатация на ски-зона „М.ч.“.

По отношение на подс. К.Я. първоинстанционният съд също правилно е приел тезата на обвинението, че той не е изпълнил допълнителните функции, възложени му в т. VІІ от длъжностната му характеристика като „Оператор на система за технически сняг“. Негово задължение е било да следи за информационната обезпеченост и безопасност на ски-пистата, а така също и да поставя информационни табели, обезопасителни мрежи, дюшеци, навсякъде, където е необходимо, за да се гарантира безопасността на всички посетители на ски-зоната.

Всички тези задължения, които са имали подсъдимите, във връзка с безопасното експлоатиране на ски пистата са били детайлно посочени в обвинителния акт. Те са станали и предмет на проверка по време на проведеното съдебно следствие от първостепенния съд и са обсъдени в мотивите към атакуваната присъда.

С оглед на това и правилно е преценено, че всеки един от подсъдимите не е изпълнил вменените му задължения, разписани в законовите и подзаконовите нормативни актове.

Субекти на престъплението по чл. 123 ал.1 НК могат да бъдат, както преките изпълнители на правно-регламентираната дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по нейната организация, ръководство и контрол за правилното и безаварийно изпълнение. В случая безспорно е установено и наличието на пряка, непрекъсната причинна връзка между нарушението на конкретното нормативно правило и настъпилия противоправен резултат /Р-211-2018 ІІ н.о/.

 Не може да се сподели възражението на защитата, поддържано пред първата инстанция, че по отношение обвинението на подс. К.Я. било некоректно, относно нарушаване нормите на ЗУТ, понеже същият нямало как да знае, че ски-съоръжението за изкуствен сняг не е било въведено в експлоатация по съответния ред.

Нарушения, свързани с неизпълнение на нормативните изисквания по ЗУТ са вменени на подс. В.П. и подс. С.М..

Без значение е обстоятелството, че съгласно заключението на графологическата експертиза и допълнителна такава, изготвена от вещото лице Р.Г./л.195 т.2 ДП/, се установява, че ръкописният текст “1 К.Я.“ на гърба на оригинал на Заповед №2/29.12.2014 г. /т.2 л.202 ДП/ не е изписан от К.Я., подписът след ръкописния текст не е положен от него.

Подсъдмият К.Я. е обвинен в неизпълнение на служебни задължения, регламентирани в разпоредбите на Закона за туризма, Наредбата за категоризиране на п. /отм./ и допълнителните функции, възложени му в длъжностната му характеристика по обезопасяване на ски пистата.

 Поради изложеното, въззивната инстанция намира, че доводът на защитата, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 246 НПК не може да бъде възприет.

 

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че деянието по отношение на тримата подсъдими е несъставомерно поради обстоятелството, че към момента на инкриминираното деяние собственик на ски П. „М.ч.“ била О. Ч. /т.1 л.66 и сл. ДП/, съоръжението за изкуствен сняг е стопанисвано от „Ч. С.“ АД и „И.“ ЕАД гр. С., съгласно договор за наем между двете дружества /т.1 л.74 ДП/.

По време на инкриминираното деяние ски писта „М.ч.“ е била стопанисвана от „Ч. С.“ АД гр. С.. С оглед Устава на дружеството задълженията по обезопасяване на пистата са били вменени на подс. В.П. в качеството му но И. д., на подс. С.М. в качеството му на П., и на подс. К.Я., като „Оператор на технически сняг“, с оглед длъжностната му характеристика. Това са лицата, които съгласно чл. 152 ал.1, ал.2 т.1 от Закона за туризма са пряко отговорни за безопасността на ски пистата, понеже именно „Ч. С.“ АД е предоставяла туристическите услуги и е следвало да изпълни задълженията си по обезопасяване и информационно обезпечаване на пистата.

Внимателния прочит на договорите за наем показва, че Договорът за наем между  „Ч. С.“ АД и „И.“ ЕАД гр. С. е сключен на 30.12.2014 г. с първоначално определен срок до 09.01.2015 г. Видно от приложение № 1 към него, на „Ч. С.“ АД, като наемател са предоставени: четириместен лифт с откачащи се седалки, демо машина за обработка на ски П., машина за обработка на ски П., система за контрол на достъпа, автоматична система за сняг. Видно от представената стр. 6 от допълнително споразумение №4 към договор за наем от 30.12.2014 г. срокът на договора е продължен до 30.04.2017 г.

Очевидно е разминаването в отразеното в съпроводителното писмо /л.73 т.1 ДП/, подписано от подс. В.П.  и подс. С.М., с което предоставят на разследващите договор за наем от 31.12.2015 г. В случая е допусната фактическа грешка, понеже писмото е получено в ОД на МВР – С. на 11.03.2015 г. и явно договорът е от 30.12.2014 г. Това се потвърждава и от приложеното в пълен обем Допълнително споразумение №4 /л.115 т.3 ДП/, където като дата на неговото подписване е посочена 29.01.2015 г.

Изводът, който може да бъде направен е, че „Ч. С.“ АД, в качеството си на наемател е получил четириместен лифт и машини за обработка на П. и автоматична система за сняг.

Инцидентът е станал на бетонна шахта,  върху която се е монтирала въпросната машина. Изграждането на това съоръжение обаче е било възложено като строеж от „Ч. К.“ АД и О. Ч., а собственик на строежа е „И.“ ЕАД  Тези обстоятелства са били констатирани при проверката, извършена от органите на ДНСК /т.3 л.90 ДП/. При проверката изрично е било установено, че на практика ползвател на съоръжението е „Ч. С.“ АД. Въз основа на констатациите на контролните органи са издадени съответно: заповед №ДК-02-ЮЦР-03/28.04.2015 г. за премахване на незаконния строеж “Ски съоръжение за изкуствен сняг“, писта „М.ч.“, извършен от „Ч. К.“АД /л.96 т.3 ДП/ и заповед № ДК-19- СМ-01/07.05.2015 г. /л.101 т.3 ДП/, с която се забранява ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж „Ски съоръжение за изкуствен сняг“.

Следователно няма никакво съмнение, че по време на инкриминирания период ползвател на ски пистата „М.ч.“, и изграденото съоръжение за изкуствен сняг, където е станал инцидента е ползвано от „Ч. С.“ АД, а тримата подсъдими са отговаряли за безопасността информационното осигуряване на обекта.

 

Неоснователно е възражението на защитата, според което не е изяснен механизмът, при който е станало произшествието. Във внесения обвинителен акт е прието, че в края на стръмния наклон от червената писта и при навлизането в равния участък пострадалият Д. К. загубил равновесие и контрол в управлението на ските и се опитал неуспешно да спре, приклякайки и навеждайки тялото си вляво и вдясно. Не успял да вземе десен завой и продължил към долната лифтова станция, излезнал извън пистата, като върховете на ските му се ударили в бетонната шахта, която била част от съоръжението за изкуствен сняг, откачили се от краката му, а той паднал напред и с предната част на шията се ударил в ръба на шахтата.

В хода на досъдебното производство е била назначена, а по време на съдебното заседание пред първоинстанционния съд изслушана тройна комплексна С.-техническа експертиза. Според заключението й в том ІІ – л. 164, наред с всички други изводи, които бяха коментирани по-горе, са взети предвид снежните условия, релефът на пистата, а така също и линията на червената писта във финалната част, която е насочена към шахтата. В констативно-съобразната си част вещите лица са посочили (л. 173 – т. ІІ ДП), че според тях единствените показания на преки очевидци, въз основа на които може да се направят някакви изводи за механизма на настъпване на произшествието са на св. М.П.и на св. Д.П..

Експертите са посочили в т. 4 от своята констативно-съобразителна част (л. 172 – том ІІ ДП), че според двете свидетелки пострадалият след като загубил контрол в своето спускане от стръмния към равния участък се насочва към шахтата и върховете на ските му се удрят в бетонната шахта, вследствие на което ските са се откачили и скиорът полетял напред и с глава се ударил в ръба на шахтата.

В същото време вещите лица са анализирали като механизъм на причиняване на инцидента и показанията на св. Г.У.и св. Р.А., според които ските на пострадалия са били на пистата.

Действително, относно механизма на причиняване на произшествието са събрани противоречиви доказателства.

В своите показания св. Д.П. (л. 224 НОХД) споделя пред съда, че пострадалият не е бил много стабилен и по-точно зад ледените участъци. Тя действително е останала с впечатление, че той се е опитвал да завие леко с едната ска, дори да падне настрани и след като не е успял да вземе завоя, продължил към крайната станция. Според тази свидетелка върховете на ските просто са се блъснали в шахтата и момчето отскочило и паднало.

В същата насока са и показанията на св. М.П.(л. 271 НОХД), която също е потвърдила, че пострадалият се е движел с по-бърза скорост и се е ударил със ските в бетонната шахта. Според нея ските са се откачили настрани, когато пострадалият паднал върху шахтата.

В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката Р.А. (л. 234 НОХД) споделя, че отдалече видяла как просто има някакъв облак от снега, а след това само видяла якето на приятеля си.

В своите показания свидетелят Г.У.(л. 163 НОХД) заявява, че е пристигнал на мястото на инцидента след 10-15 минути като спасител и всъщност за начина, по който се е ударил Д. К., е разбрал от разказа на събралите се там свидетели.

В показанията си пред първоинстанционния съд св. М.Х. /л.292 НОХД/ споделя, че в един момент забелязал скиор, който минал покрай него с много висока скорост.Направило му впечатление, че момчето не владеело ските и интуитивно го проследил с поглед. Този свидетел възприел как пострадалия пада, дори останал с впечатление, че едната му ска се откачила и продължил да пада.

По време на изслушване на посочената експертиза пред първостепенния съд (лист между 449 и 450, който не е номериран) са били предявени веществените доказателства по делото, вкл. два броя ски и два броя автомати за тях. Действително, експертите не са дали категоричен отговор и след техния оглед, като единствено са заявили, че няма основание да се промени тяхното заключение.

Смолянският окръжен съд правилно е преценил, че за изясняване на механизма на настъпване на инцидента е необходимо да бъде назначена комплексна СМЕ.

От заключението на вещите лица д-р Г.Б., Н.Б.и д-р Т.Д./л.626 НОХД/ много по-детайлно и подробно е изяснен най-вероятният механизъм на настъпване на произшествието.

Безспорно е установено, че смъртта на Д. К. се дължи на тежката черепно-мозъчна травма, причинила възходяща парализа и прекъсване на жизнено важни мозъчни центрове и пътища на нивото на пети шиен прешлен. Експертите, в състава на които са включени не само съдебен медик, но и неврохирург и физик, в детайли са описали траекторията на тялото на скиора и от какво зависи тя.

Според тях категорично може да се заключи, че удар на скиора със ските в процесната шахта не е имало. Този извод те правят въз основа на това, че посоката на траектория на движение на скиора винаги ще бъде в посока на движение преди удара, т. е. от червената писта през шахтата и напред. След удара тялото на скиора би трябвало да спре след шахтата извън пистата към поляната. Ските биха останали на пистата пред шахтата, евентуално по-надолу от самата шахта при приплъзване.

Въз основа на своите анализи експертите са посочили, че според тях при движението на скиора по червената писта в средната част след преминаване на поредната отсечка „стръмно-равно-стръмно“ с висока скорост от инерционната и центробежна сила реакцията на опората намалява, триенето между ските и снега също намалява и скоростта на скиора в последния стръмен участък се увеличава. Навлизайки в следващия равен участък на пистата центробежната сила увеличава теглото му. Вероятността на контрола върху ските да излезе извън възможностите му увеличават възможността за падане. Има възможност също така за отваряне автоматите на ските, тъй като теглото на скиора в този момент надвишава значително 90 кг. При такова развитие ските се отделят от скиора, възможно е да продължат известно разстояние надолу, а скиорът да продължи падането на снега на значително по-голямо разстояние, поради по-голямата маса от тази на ските. При такова едно падане е възможно да бъде достигната шахтата с достатъчно голяма скорост и енергия и съприкосновението с твърдата ръбеста повърхност да понесе поражения, установени при аутопсията.

Пловдивският апелативен съд счита, че това заключение дава най-пълен, ясен и убедителен отговор на поставените въпроси. То е съобразено с обективните находки, намерени и установени при аутопсията на пострадалия от съдебния медик и изцяло кореспондира с научнообоснованите физични закони, обяснени убедително от експертите, а така също и на огледните протоколи, приложени по делото.

Въззивната инстанция счита, с оглед правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК, следва да се приеме като ново фактическо положение, че това е механизма, по който е настъпил удара на пострадалия в бетонната шахта, а не след като първоначалния контакт е бил с върха на ските му в нея, както е прието в обвинителния акт и при излагане на фактическата обстановка от Смолянския окръжен съд, а именно:

 Спускайки се  по червената писта в средната част, след преминаване на поредната отсечка „стръмно-равно-стръмно“ с висока скорост, пострадалият Д. К. от инерционната и центробежна сила е увеличил скоростта си. Навлизайки в следващия равен участък на пистата центробежната сила е увеличила теглото му. Контролът върху ските му е излязъл извън неговите възможности Ските са се отделили, продължавайки известно разстояние надолу, а скиорът е продължил падането на снега на значително по-голямо разстояние, поради по-голямата маса от тази на ските. В този момент е достигнал шахтата с достатъчно голяма скорост и енергия и е последвало съприкосновение с твърдата й ръбеста повърхност.

Независимо от приетото ново фактическо положение, настоящата инстанция намира, че не се налага промяна на изводите относно съставомерността на деянието по отношение на всеки от подсъдимите.

Впрочем, показателно по отношение на поставените обезопасителни средства и информационното обезпечаване на пистата в деня на инцидента са показанията на св. Г.Б.(л. 220 от НОХД), която  чистосърдечно споделила, че на мястото е нямало никакви обезопасителни мрежи, нито дюшеци, а на мястото, където го е видяла легнал, е нямало сняг.

В същата насока са и показанията на св. Б.И.(л. 219 от НОХД), която също е заявила пред съда, че не си спомня да е видяла мрежи, а дори е имало участъци, където е било стръмно, опасно, заледено, но мрежи е нямало.

Свидетелят Я.Х.(л. 239 от НОХД) описал състоянието на бетонната шахта, който след като разбрал за инцидента, още на следващия ден посетил местопроизшествието, подчертал е, че шахтата се е виждала над нивото на земята, а бетонните стени въобще не са били покрити, целият склон бил оголен, тревист и шахтата се е виждала – не е била покрита нито със сняг, нито с нещо друго. Свидетелят изрично е подчертал, че в деня на инцидента му е направило впечатление, че на това място е нямало предпазни средства. На други места по п. такива са били поставени, но на мястото на инцидента е липсвала предпазна мрежа.

По време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е бил разпитан и св. В. Ш., който в началото на 2015 г. работел като ски учител на ски пистата „М.ч.“. На него неколкократно му е направило впечатление, че пострадалият кара доста бързо, което е наложило да му прави забележка. Този свидетел също потвърдил, че на мястото, където се намирала шахтата, капакът й се виждал, той е възприел как момчето лежи там, нямало мрежи, нямало и дюшеци. Споделил е, че някога на това място се е обезопасявало.

В същата насока са и думите на св. А.Г.(л. 285 от НОХД), който е работел като оператор на снегоутъпкваща машина. Той лично е доверил пред съда, че шахтата не е била обезопасявана, но според него това не се е и налагало, тъй като участъкът е бил прав с противонаклон.

В показанията си пред съда св. Я. Я. /л.149 НОХД/ заявява, че като прокурст на „Ч. К.“ АД правил проверка на всички съоръжения. Тъй като изграденото съоръжение за изкуствен сняг не било прието се наложило да бъде организирана среща, на която присъствали кмета на Ч., представели на съответните фирми, включително и подс. В.П.. След дълги разговори решили съоръжението  да заработи, въпреки че не е пуснато в експлоатация. Това се налагало, поради необходимостта от произвеждането на изкуствен сняг и да може Ч. да заработи като К.. Свидетелят Я. Я. поел ангажимент да опита да обезопаси пистата, защото, според него, „няма критерии за обезопасяване“.

Обсъждайки показанията на този свидетел, съдът счита че същите следва да бъдат възприети в частта, в която той добросъвестно разяснява обстоятелствата на вземане на решение да бъде пуснато в експлоатация съоръжението, въпреки, че същото не е прието по съответния ред. Като П. на „Ч. К.“ АД той очевидно поел ангажимент да направи необходимото за обезопасяване на пистата. Междувременно е проведено учредителното събрание на 18.12.2014 г., когато е създадено „Ч. С.“ АД. Неговият предмет на дейност е свързан предимно с управление и поддръжка на съоръженията за развитие на зимен С. в  гр. Ч.. Следователно задълженията по обезопасяването на пистата и информационното обезпечаване вече са били за изпълнителния директор – подс. В.П., така и за П. С.М.. Отделно от това задължение в тази насока е имал и подс. К.Я., като „Оператор на система за технически сняг“.

Не може да се възприемат твърденията на св. Я. Я., според които нямало критерии за обезопасяване. Критериите ясно са били разписани в действащата тогава Наредба за категоризация на ски П./отм/, които не са били изпълнени от подсъдимите.

Не следва да се кредитират и думите на този свидетел, според които той и подс. В.П. са внесли документи за категоризация, но от министерството в С. не били дошли. Действително от представените заверени копия от входящите номера /т.1 л.83 ДП/ се установява, че са внесени документи в Министерството на икономиката енергетиката и туризма за отделните П.. Това е сторено на 24.01.2012 г. Междувременно в ДВ бр. 30/26.03.2013 г. е публикуван нов Закон за туризма, влязъл в сила на същия ден. Според §9 от ПЗР неприключилите процедури по категоризация на ски П. по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизане в сила на закона. Платените такси за разглеждане на заявленията подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизане в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.
           Следователно през 2012 г. е започната процедура по категоризация на ски пистата „М.ч.“, която по силата на новоприетия Закон за туризма е прекратена. След това обаче не е подадено ново искане за продължаване на процедурата, предвид възможността, регламентирана в §9 ПЗР ЗТ.

Въз основа на всички анализирани по-горе показания на свидетелите може да бъде направен единствения възможен и категоричен извод, че на 14.02.2015 г. на мястото, където се е ударил пострадалият Д. К., бетонната шаха, изградена, за да осигурява работата на машина за изкуствен сняг, не е била обезопасена съгласно Наредбата за категоризация на ски П.те /отм./ по начина, по който е предвидено в нея.

Поради този причина не може да се възприеме възражението на защитата, че не е изяснен механизма на настъпване на произшествието и съответно дали липсата на обезопасяване и информационно обезпечаване на ски-пистата е в съответствие със законовите и подзаконовите нормативни актове и съответно дали е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

 

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не може наказателната отговорност на подсъдимите да бъде ангажирана едновременно и по двете форми на изпълнителното деяние, визирано в чл. 123, ал. 1 от НК.

Незнанието и немарливото изпълнение на правнорегламентирана дейност са семантично различни. Незнанието означава, че субектът на престъпление няма представа за правилата, регламентиращи безопасността на дейността, докато немарливостта предполага и информираност за тяхното съществуване в комбинация с нарушаването им (Р № 91/2019 г. на ІІ н. о.) В конкретния случай в обвинителния акт са посочени и двете форми на изпълнителното деяние. Възможно е същият да съдържа и двете форми – и незнание, и немарливо изпълнение, доколкото въпрос на доказване пред съда е коя форма е налице. Недопустимо е обаче деецът да бъде признат за виновен и да бъде осъден и по двете, защото те не са в съотношение на взаимно допълване, а не изключване /Р – 162/2010 г. на ІІ н. о./.

Пловдивският апелативен съд счита, че в конкретния случай, с оглед на всички анализирани по-горе доказателства, законосъобразно е преценено, че престъпният състав по чл. 123, ал. 1 от НК е осъществен от подсъдимите В.П., С.М. и К.Я. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Това е така, защото в случая по безспорен начин е установено познаване на дължимите правила, които са свързани с обезопасяването и информационното обезпечаване на ски пистата и въпреки това в нарушаване на същите чрез неизпълнение на необходимото прогласено по съответния ред поведение.

 

При така установената правна квалификация Пловдивският апелативен съд счита, че наложените наказания на подсъдимите са справедливи и не може да бъдат споделени доводите на частните обвинители, свързани с искане за увеличаване размера на наложените наказания на подс. В.П. и подс. С.М..

При определяне размера на наказанията на подсъдимите В.П., С.М. и К.Я. Смолянският окръжен съд е подложил на необходимата преценка всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. С основание са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, тяхната трудова ангажираност, семейното и социално положение. Отделно от това е отчетен по-големия каузален принос по отношение подсъдимите В.П. и С.М., предвид по-големите им задължения, които са имали за осъществяване на контрол, свързан с обезопасяването и информационното осигуряване на ски-пистата. Отчетено е също така, че подсъдимият К.Я. е бил оператор на система за технически сняг и с оглед йерархията в дружеството неговият каузален принос е по-малък от този на другите двама подсъдими. Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че с оглед събраните по делото доказателства, очевидно възможностите на пострадалия като скиор не са отговаряли на трудността на пистата и условията за спускане в деня на произшествието.

С оглед на това Пловдивският апелативен съд счита, че наложените наказания са напълно справедливи, като санкциите са определени при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства.

От друга страна е отчетена и високата степен на обществена опасност на деянието.

С оглед на всичко това и настоящата инстанция счита, че напълно справедливо подсъдимият В.П. е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, подсъдимият С.М. – също на 3 години лишаване от свобода, а подсъдимият К.Я. – на 1 година лишаване от свобода.

 

Законосъобразно по отношение на тримата подсъдими е преценено, че са налице основанията на чл. 66 от НК. Същите не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за тяхното поправяне не е необходимо санкциите да бъдат изтърпени ефективно.

Изпитателните срокове за всеки от подсъдимите също са справедливо определени, като за В.П. и С.М. те са в размер на ПЕТ ГОДИНИ, който срок следва да се счита от влизане на присъдата в сила, а по отношение на подсъдимия К.Я. – ТРИ ГОДИНИ, който срок също следва да се счита от влизане на присъдата в сила.

 

По отношение направените разноски по делото е образувано ВЧНД № 140/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, тъй като Смолянският окръжен съд се е произнесъл по тях с отделно определение № 20989 от 27.11.2020 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

 

Пред настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат.

 

С оглед на изложеното по-горе, понеже не са налице предпоставките за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл. 338 НПК,  Пловдивският апелативен съд и 

 

Р   Е   Ш   И:

 

      ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 15.10.2019 г. по НОХД 53/2017 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

 

         РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок пред ВКС от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                   

 

 

 

 

                                                                                        2.