Решение по ВЧНД №444/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№……..                                       08.07.2020 г.                            гр.Плевен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав

На осми юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                            КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                              

 

Секретар :  Велислава Трифонова

Прокурор : Дойчо Тарев

Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВЧНД № 444 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Производство по реда на чл.163 ал.І от Закона за здравето.

            Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на В.И.Г., ЕГН ********** *** срещу Решение № 267 от 22.06.2020 година постановено по НЧД 1054/ 2020 година по описа на Районен съд Плевен.

            С атакуваното решение Плевенският районен съд е постановил настаняване на задължително лечение освидетелстваният В.И.Г., ЕГН ********** *** за срок от ТРИ МЕСЕЦА  в ДПБ – КАРЛУКОВО, при стационарен режим.

            В жалбата се навеждат доводи, че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е съобразил и обсъдил наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки по Закона за здравето обуславящи едно принудително лечение, като събраните доказателства са неправилно интерпретирани в насока относно вложеното психично здраве на освидетелстваният, който страда само от алкохолна зависимост и има желание за лечение .

            В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си. Заявява, че е желае по-кратък срок на лечение.

            Сл. Защитник ангажира становище, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че стационарната форма на лечение не е най-подходящия начин на лечение, тъй като лицето е напълно изолирано от външни контакти.

            Процесуалният представите на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди от съда.

            Плевенският окръжен съд, като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след извършване на цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е подадена в срока по чл.163 ал.І от Закона за здравето и като такава е процесуално допустима.

            Разгледана по същество обаче жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Производството пред Районен съд Плевен е образувано по искане на Районна прокуратура Плевен по реда на чл. 155 от Закона за здравето с искане да бъде постановено настаняване на задължително лечение в психиатрично болнично заведение на освидетелствания В.И.Г., ЕГН ********** ***.  В хода на първоинстанционното производство е изслушано лицето, като са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че лицето явно злоупотребява с  алкохол и няма волята сам да се контролира. Свидетелите заявяват, че не е опасен, не проявява агресия, но вреди на себе си и се самонаранява. Данни за тези обстоятелства се черпят и от заключението на вещото лице.Според вещото лице по назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, която се възприема като обективна и компетентна, освидетелстваният В.И.Г., страда от Психични и поведенчески разстройства, дължащ се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост F07.0 Органично разстройство на личността. От заключението на вещото лице се налага извода, че освидетелстваният има алкохолна зависимост и са налице психични увреди в резултат на системна и продължителна злоупотреба с алкохол и тежка черепно-мозъчна травма , получена през 2014г., като с това се покриват критериите на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ.  Както правилно е отбелязал и районният съд освидетелстваният представлява опасност най-вече за себе си, тъй като е със себеувреждащо го поведение и въпреки настъпили в тази връзка сериозни здравословни проблеми не може да контролира подтиците и влеченията си и продължава да употребява алкохол, което поставя в риск живота и здравето му.

Така установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд напълно се споделя от настоящата въззивна инстанция. Правилно районния съд е установил фактите относно моментното здравословно, и в частност психично състояние на Г., като от друга страна са събрани достатъчно безспорни доказателства относно нежеланието на лицето да се лекува. Тук следва да се отбележи, че събраните гласни доказателства относно моментното състояние на лицето са от независими източници, поради което не може да има никакво съмнение относно тяхната правдивост. С оглед на това въззивната инстанция приема, че при една правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е стигнал до единствения  възможен извод, че са налице предвидените в Закона за здравето предпоставки за настаняването. Плевенският окръжен съд приема, че в конкретния случай  са налице изискванията за настаняването на задължително лечение съгласно чл.155 от ЗЗ. Относно първоначалните възражения на защитата за амбулаторна форма на лечение, то съдът приема, че към настоящият момент последната няма да бъде ефективна. От данните по делото се установява, че такива опити за лечение са правени от лицето, но те са завършвали безуспешно, като освидетелствания сам е прекъсвал лечението и е продължавал с употребата на алкохол. Предвид на това, настоящата инстанция също възприема предложението на вещото лице, че състоянието му налага специализирано психиатрично лечение за срок от три месеца, което да се проведе в стационарни условия в ДПБ Карлуково.

            Въззивната инстанция приема, че при определяне на вида на лечение и неговия срок, първоинстанционния съд правилно се е съобразил със предложението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза, като е  приел, че В.Г. следва да се лекува при “ стационарен режим” в за срок от два месеца.

            При извършената цялостна проверка на обжалвания първоинстанционен акт, въззивната инстанция не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения довели до накърняване правата на страните в производството. Първоинстанционния съд правилно е провел съдебните заседания в зависимост от специалните изисквания на Закона за здравето, като е постановил едно правилно решение, в което е дал отговор на въпросите посочени в разпоредбата на чл. 162 ал.ІІ от Закона за здравето.

              Водим от горното и на основание чл. 163 ал.І от Закона за здравето , Плевенски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 267 от 22.06.2020 година постановено по НЧД 1054/ 2020 година по описа на Районен съд Плевен.

 

             

            Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

                                   

 

                                                                                        2.