Р Е Ш Е Н И Е
№ 4353
Гр. Пловдив, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3904 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени евентуални искове с правно основание чл.439
от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
на И.Н.Д., ЕГН **********, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, с която се иска да бъде признано за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата 3 379.87 лева –
главница, дължима по договор за потребителски кредит *** г.; сумата от 549.96
лева – мораторна лихва за периода от 10.03.2009 г. до 30.11.2010 г.; сумата от
2 481.54 лева - законна лихва за периода от 30.11.2010 г. до 08.02.2018 г.,
както и сумата от 178.60 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ч.гр.д. № 20023/2010 г. по описа на РС -
Пловдив. В условията на евентуалност, искането е да се признае, че ищецът не
дължи на ответника сумите, обективирани в изпълнителния лист, поради
неизпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, тъй като цедентът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не го е уведомил за извършената цесия с
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Ищецът твърди, че въз основа на горецитирания
изпълнителен лист, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с молба от 06.04.2011 г.
е образувало изпълнително дело № ***г. по описа на ***, с ***, с район на
действие ОС - Пловдив. Твърди, че с ***г. до ищеца, връчена на майка му на
20.02.2012 г., но неподписана от нея, ***го уведомил, за задълженията му по
делото. До ищеца било изпратено и уведомление с изх. № 3701/15.02.2012 г.,
залепено на входната му врата. Сочи, че по делото са извършвани справки от ***,
като с Призовка за принудително изпълнение с изх. № 30318/10.06.2014 г., ищецът
бил отново уведомен за дължимите по делото суми.
Твърди, че ответното дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирало молба с вх. № 37346/03.08.2015 г. за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело, като цесионер на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като същото е конституирано като взискател. Твърди
още, че с разпореждане с изх. № 42174/28.04.2017 г., ***е насрочил опис на
движими вещи – собственост на длъжника Д. за 12.06.2017 г., а със запорно
съобщение с изх. № 7608/25.01.2018 г. налага запор върху вземанията на длъжника
на всички банкови сметки, въз основа на който за периода от 01.12.2017 г. до
22.02.2018 г. е наложен запор на ищеца в Банка ДСК ЕАД, където Д. получава
трудовата си заплата.
Излага, че
ищецът не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите са
погасени по давност. В тази връзка навежда доводи, че от молбата за образуване
на изп.дело № ***г. ***до молбата от взискателя –
ответник за конституирането му като взискател ***не
са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Също така от
образуването на изпълнителното дело до разпореждането на ***за насрочване на
опис на 28.04.2017 г., взискателят не е поискал, съответно ***не е предприел
принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния срок,
поради което счита, че на 06.04.2013 г. делото е прекратено по силата на
закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на т. 10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2013 г. на ВКС. Счита, че всички действия, извършени след
тази дата по изпълнителното дело, както от взискателя, така и от ***, вкл. и
конституирането на ответника като взискател по делото, не могат да прекъснат
давността и същите са извършени след като делото е прекратено по давност по
силата на закона. Счита, че процесните вземания са погасени с изтичането на
петгодишна давност – на 06.04.2016 г., считано от образуване на изп.дело -
06.04.2011 г.
На следващо място, в условията на евентуалност, счита,
че ищецът не дължи сумите, обективирани в изпълнителния лист, поради
неизпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, тъй като цедентът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не го е уведомил за извършената цесия с
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Предвид изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответната страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Намира, че позоваването на
изтекла погасително давност би могло да се извърши с възражение, но не и по
реда на предявяване на иск, поради което намира иска за недопустим. По
същество, счита исковата претенция за неоснователна, като посочва
обстоятелства, които са прекъснали течението на давността. Моли за оставяне без
разглеждане на предявения иск, евентуално за неговото отхвърляне като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът намира предявения иск за допустим. Разпоредбата
на чл.439 от ГПК изисква искът да се основава на новонастъпили обстоятелства,
каквото обстоятелство изтичането на погасителната давност несъмнено е. От
приложената справка за развитието на ч.гр.д. № 20023/2010г. на ПРС се
установява, че по същото дело била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на ищеца на 20.12.2010г. Следователно, срокът за възражение по
заповедта е изтекъл на 03.01.2011г., а заповедта е влязла в сила на
04.01.2011г., като въз основа на нея на 04.02.2011г. било разпоредено
издаването на процесния изпълнителен лист. Ето защо позоваването на изтекла
давност в периода 06.04.2011г. – 06.04.2016г. е новонастъпил след влизане в
сила на заповедта факт, което обуславя допустимостта на иска. Искът е допустим
и относно законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане,
за която се сочи конкретен размер и период, доколкото по изпълнителното дело се
търси изпълнение на това вземане, като се претендира от ищеца именно в
определен размер и за определен период съгласно изпратена му покана за
доброволно изпълнение.
По същество съдът намира предявения иск за
основателен. Установява се от приложеното изпълнително дело, че в двегодишен
период от образуване на изпълнителното дело, от 06.04.2011г. до 06.04.2013г. по
изпълнителното дело не са били извършени изпълнителни действия, които да
препятстват прекратяването на изпълнителното дело по право, както и да са годни
да прекъснат погасителната давност за задълженията. В този период до длъжника
били изпратени покани за доброволно изпълнение, били извършени справки във
връзка с проучване на имуществото му, насрочен бил опис на движими вещи на
длъжника на 11.04.2012г. Тези действия обаче нямат характер на същински
изпълнителни действия. Съгласно ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпращането и
връчването на поканата за доброволно изпълнение, извършването на справки и
проучването на имуществото на длъжника не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността. По отношение на насрочването на опис, на първо място,
следва да се посочи, че от разпореждането на ***, изобщо не е ясно коя е датата
на издаването на това разпореждане, за да се разсъждава дали на тази дата е
било извършено изпълнително действие и дали се е прекъснала или не давността.
Посочената дата 11.04.2012г. е датата, за която е насрочен описът, такъв обаче
не е извършен. Съгласно същото тълкувателно решение самото извършване на описа съставлява
изпълнителното действие и прекъсва давността. Извършването на действия,
подготвящи определено изпълнително действие, може да прекъснат давността с
оглед конкретния им характер, само ако в крайна сметка изпълнителното действие
е било извършено. В случая насроченият опис не е осъществен, поради което и
давността не се е прекъснала по силата на самото насрочване, нито на датата, на
която описът е бил насрочен. Още по-малко може да се приеме, че самото
насрочване има характер на изпълнително действие.
С оглед изложеното поради неизвършване на изпълнителни
действия в периода 06.04.2011г. – 06.04.2013г., изпълнителното производство се
е прекратило по право. В този период, както се обсъди, не са извършени
действия, които да прекъснат давността за задълженията. След 06.04.2013г.,
поради прекратяване на изпълнителното дело, никое от извършените действия по
изпълнителното дело не е валидно извършено, за да се приеме, че е прекъснало
давността. Ето защо, считано от 06.04.2011г. до 06.04.2016г., е изтекла
петгодишната погасителна давността за задълженията за главница и за разноски.
На основание чл.119 от ЗЗД, наред с главницата са се погасили и допълнителните
вземания за лихви. Поради изложеното искът е изцяло основателен поради
погасяване на сумите по изпълнителния лист по давност и не е налице
предпоставката за разглеждане на евентуалната претенция за недължимостта им
поради неуведомяване за цесията. Следва да се признае за установено, че ищецът
не дължи на ответника процесните суми, поради погасяването им по давност.
При този изход на спора, право на разноски има само
ищецът. Същият е поискал и доказал извършването на разноски, както следва: 241,
60 лв. за държавна такса, 500 лв. за адвокатски хонорар и 24 лв. – такса за
копие от изпълнителното дело. Същите ще се присъдят в тежест на ответника. Неоснователно
е възражението за прекомерност на хонорара,чийто минимум при този материален
интерес е 659, 50 лв.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иск с правно основание чл.439 от ГПК, че И.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6”, ет. 2, като погасени по давност, следните суми, за които е издаден
изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ч.гр.д. № 20023/2010 г. по описа на
РС – Пловдив, а именно: сумата 3 379.87
лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит *** г.; сумата от 549.96 лева – мораторна лихва
за периода от 10.03.2009 г. до 30.11.2010 г.; сумата от 2 481.54 лева - законна лихва за периода от 30.11.2010 г.
до 08.02.2018 г., както и сумата от
178.60 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* да плати на И.Н.Д., ЕГН ********** разноските по делото, както следва: 241, 60 лв. за държавна такса,
500 лв. за адвокатски хонорар и 24 лв. - такса за копие от изпълнително дело.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК