№ 52
гр. Кубрат, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100604 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 22 ЗПК.
Образувано е по предявени от Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в ***
чрез адв. Б. Й. от САК срещу „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от В. М. В. и Г. А. А.
искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД вр. Чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и чл.22 ЗПК, за
прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit № 9052-
00176942/22.03.2024 г. и на Договор за допълнителни услуги към Договор за
заем Microcredit № 9052-00176942/22.03.2024 г.
С исковата молба се поддържа, че между страните били сключени
атакуваните договори. Поддържа, че договорите за заем и за допълнителни
услуги са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК, като навежда следните
основания: 1/договорът за допълнителни услуги е нищожен, тъй като
противоречи на добрите нрави, заобикаля закона съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е
в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т .10 от ЗПК, защото създава задължение
за ищеца за заплащане на пакет за допълнителни услуги в размер на 5088.96
лв.; 2/договорът за заем не е индивидуално уговорен, а има типов характер,
1
което е противоречие съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК; 3/дължимата сума за
възнаграждение по договора за допълнителни услуги е посочена общо, без да
е ясно посочена стойността на всяка услуга, нейния вид и брой; 4/
възнаграждението за допълнителни услуги по същество представлява „скрит
разход“ и следва да се включи в годишния процент на разходите, а когато се
включи – надвишана законоустановения максимален размер на ГПР; 5/в
договора за заем не е спазено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;
6/липсва конкретизация относно начина на формиране на ГПР, при което е
налице нарушение на изискването клаузите да са описани по ясен и разбираем
начин; 7/ГПР е различен от посочения в договора, а кредиторът е заблудил
потребителя като е посочил по-нисък от действителия ГПР.
Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради
заобикаляне на закона, т.к. таксите за услуги са на практика договорна лихва,
която не е включена в ГПР. Навежда и основание за нищожност на договора –
поради противоречие с добрите нрави, т.к. договорната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва. Поддържа претенция и за нищожност
на договора за допълнителни услуги поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона. Твърди, че договорът за допълнителни услуги е
сключен в нарушение на чл. 10а от ЗПК, т. к. част от услугите са действия по
усвояване и управление на кредита.
Ответникът „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** чрез адв. Г. М. с депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост и
неоснователност на исковете.
Заявява, че договорът за допълнителни услуги има напълно
самостоятелно действие и съдържа напълно независими права и задължения
за страните, различни от договора за заем.При този договор възнаграждението
е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и
продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е
постигнат. Твърди, че разпоредбите на ЗПК са приложими само по отношение
на договорите за кредит, а процесният договор за допълнителни услуги не е
такъв.
Оспорва твърдението на ищеца, че в договора за заем не е посочен
начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран
2
същия, както и че с предоставянето на процесните допълнителни услуги се
заобикаляли ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Включването на
процесните допълнителни услуги в ГПР по съвсем отделно облигационно
правоотношение според ответника противоречи на всякаква икономическа и
правна логика. При изчисляване на ГПР, ищецът взема предвид допускането,
уредено в т.3, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, а именно, че
договорът за кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и
кредиторът, и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие
с условията и сроковете по договора. В договора не е уговорена друга, освен
посочената в ОУ възможност за промяна на ГПР, поради което не са
предвидени други допълнителни допускания. Заявява, че няма законово
изискване в договора да е посочен механизмът за пресмятане на
ГПР.Изискването за яснота, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
спазено, защото в процесния договор съвсем ясно е посочена общата дължима
сума в размерна 4 051.26 лева. Оспорва твърдението, че предоставянето на
допълнителни услуги представлява „заблуждаваща реклама“, както и че
същите са свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на
договор за заем и/или получаване на заем Microcredit. Оспорва твърдението,
че процесния договор за допълнителни услуги е нищожен, поради
противоречие на клаузите му с добрите нрави, тъй като същите водели до
нееквивалентност на насрещните престации по договорните съглашения и
облагодетелстване на кредитора. Ищецът не само е имал възможност, а
реално се е възползвал напълно безплатно от редица услуги. Оспорва и
твърдението, че клаузите на договора за допълнителни услуги са
неравноправни. Отделно заявява, че дори и да се приеме, че договорът за
допълнителни услуги е недействителен, това не води автоматично до
недействителност и на договора за заем. Претендира за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и присъждане на сторените по делото
разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Приобщен към доказателствения материал по делото е Договор за заем
Microcredit № 9052-00176942/22.03.2024 г. по силата на който кредиторът
3
„Микро Кредит“ АД предоставя на кредитополучателя Е. Е. Х. сумата от 3000
лева. Уговорено между страните е връщането на заетата сума за срок от 18
месеца, на 18 погасителни вноски, всяка в размер на 225.07 лв., като е посочен
и падежа на всяка една от тях. Уговорен е ГПР от 48.90 %, като общата сума,
която кредитополучателя се е задължил да възстанови на кредитора възлиза на
4051.26 лева. Представен е Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9052-00176942/22.03.2024 г. сключен между „Микро Кредит“
АД и Е. Е. Х., по силата на който на кредитополучателя се предоставя пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“, със срок 18 месеца и вноска в размер на
282.72 лв. месечно. Пакетът от допълнителни услуги, предмет на договаряне е
посочен в чл. 3, както следва: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка по банкова сметка на заемодателя; безплатно
внасяне на вноска директно в офис на заемодателя; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; разглеждане до минути, преференциално обслужване,
право на участие в специални промоции; В чл. 4 е разписано, че услугите се
предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем
Microcredit, след попълване и подписване на формуляр искане за
допълнителни услуги. Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не са
предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е извършил плащания по договорите в размер на
1323.37 лева. Към датата на подписване на договора за заем законната лихва е
била в размер на 13.79%. Договореният ГПР, изчислен по формулата в
Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, е в размер на 48.90%, като в него е
включена само възнаградителната лихва в размер на 40.48%.Общото
задължение по допълнителните услуги при вноска в размер на 282.72 лв. при
18 падежа възлиза на 5088.96 лева.
Действителният ГПР по отношение на заема от 3000 лева и по
отношение пакета допълнителни услуги в размер на 5088.96 лв. е в размер на
190.64 пункта.
Заключението на експерта като компетентно извършено, обосновано и
относимо към правния спор се възприема от съда изцяло.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
4
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно изложеното от фактическа страна, и предвид приетите от
съда за безспорни факти, между „Микро Кредит“ АД като заемодател и Е. Е.
Х. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 3000 лв. Неразделна част от договора за кредит е и
процесният Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-
00176942/22.03.2024 г.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем, по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит. Посоченият нормативен акт е приложим и
към свързаният с кредитното правоотношение Договор за допълнителни
услуги към заем № 9052-00176942/22.03.2024 г.
По отношение на отразеното в чл. 3 от договора за допълнителни услуги
вземане в размер от 282.72 лв. месечно за пакет „Комфорт“, съдът счита, че
същото е договорено в нарушение на норматата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Прочитът на клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги налага
разбирането, че кредиторът задължава ищеца да му заплати възнаграждение за
услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност, тъй като
ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите по
услугата по чл. 3 от договора за допълнителни услуги, касаещи „безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема“, „разглеждане до минути“,
„преференциално обслужване“ и „безплатно внасяне на вноските от името и
5
за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД са такива,
свързани с усвояването и управлението на кредита и са присъщи за ответното
дружество. Несъстоятелно от правна гледна точка е кредиторът да изисква
заплащане на месечна база за услуга по „внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД и да
обозначава същата като „безплатна“. Дейностите по предоговаряне,
разсрочване на заема и разглеждането на кредитната заявка са директно
свързани с усвояването на главница и последващото управление на кредита.
Що се касае до предоставената с пакета „Комфорт“ допълнителна услуга по
„право за участие в специални промоции“, то същата е напълно неясно
формулирана и не съдържа каквато и да било конкретика – нито е посочено
какво е естеството на промоциите, в които участва потребителят, нито
периодът, в който се провеждат.
Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на ЗПК, е нищожна. Единствената цел, с която е сключен
процесният Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-
00176942/22.03.2024 г. е да натовари потребителя с допълнителни финансови
задължения и то за „услуги“, които са пряко свързани с дейността на
кредитора – ответник. Предвид това, Договор за допълнителни услуги към
заем № 9052-00176942/22.03.2024 г. се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2
ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ) и на основание чл.
10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК е цялостно недействителен.
От заключението на изготвената ССчЕ се установи, че кредиторът не
включва вземането за допълнителни услуги при формиране на приложимия
към договора за кредит ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
6
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не
същият да бъде поставен вположение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В договора за кредит не е посочено
изобщо какво е процентното изражение на разходите. В случая, акцентът се
поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага
заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс,
но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно, то той
би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Всъщност
невключването на вземането за пакет „Комфорт“ по договора за допълнителни
услуги към разходите по договора за кредит, следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел.
Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането
на задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за
допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно
събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То увеличава
неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в
7
правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни.
Това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита. Това положение е несъвместимо и с
разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Липсата на ясно
посочен краен размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи.
Доколкото в процесния случай кредиторът неправилно и
недобросъвестно посочва в договора ГПР, който драстично се различава от
действителните разходи, то на практика целият договор за потребителски
кредит е недействителен (в тази връзка – постановеното по т. 2 от диспозитива
на Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/22, с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен
съд).
Гореизложеното води до извод за цялостна недействителност на
сключения между страните Договор за заем № 9052-00176942/22.03.2024 г., а
доколкото процесният Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-
00176942/22.03.2024 г. се явява акцесорен, то последният също губи своето
основание. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че
договорът за допълнителни услуги е самостоятелен, защого неговият предмет
е пряко свързан с предоставянето на заемната сума. Този извод следва и от
прякото договаряне в него в чл.4.1, че услугите се предоставят като
допълнение към подписан договор за заем. Така, ако потребителят не сключи
договор за заем, то този договор реално би бил лишен от своя предмет. Ето
защо уговорката, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка
за сключване на договора за заем е само формално постигната, защото тези
услуги нямат самостоятелно значение. С въпросния пакет услуги, на практика
потребителят е заставен да заплати възнаграждение за предоставена
възможност, а не за реално предоставени допълнителни възможности или
8
преференциални условия. Тези услуги не са същински такива по смисъла на,
чл.10а, ал.1 ЗПК, а по естеството си представляват действия свързани с
усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК,
уговарянето на цена на който законът забранява.
Предвид гореизложеното следва да бъде обявена нищожността на
процесните Договор за заем № 9052-00176942/22.03.2024 г. и Договор за
допълнителни услуги към заем № 9052-00176942/22.03.2024 г.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната
страна ще следва да заплати на ищеца направените в производството разноски
в общ размер от 1465.60 лв., от които: за държавна такса – 365.60 лв., 450 лв. –
депозит за вещо лице и за адвокатско възнараждение – 650.00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за заем № 9052-
00176942/22.03.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-
00176942/22.03.2024 г., сключени между „Микро Кредит“ АД и Е. Е. Х.
поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона по иска на Е. Е.
Х., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. Б. Й. от САК срещу „Микро
Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД .
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в ***
сумата 1 465.60 лева (хиляда четиристотин шестдесет и пет лева, шестдесет
ст.) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9