РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. М.а Въззивно гражданско дело №
20223000500298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Ц. Н. С., чрез процесуалния му представител адв.Р.Н.,
против решение №260005/21.03.2022г., постановено по гр.д.№229/18г. по
описа на РОС, в частите му, с които: 1/ Ц. Н. С. е осъден да заплати на ЗП С.
Ст. Д. сумата от 33 600лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на извършено престъпно деяние, за което
ответникът Ц. Н. С. е признат за виновен с влязла в сила Присъда
№17/11.09.2019г. по НОХД №238/18г. по описа на РС-Исперих, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2015г. до окончателно изплащане на
сумата; 2/ Ц. Н. С. е осъден да заплати на ЗП С. Ст. Д. сумата от 1 200лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение; 3/ Ц. Н. С. е осъден да
заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата от 1 344лв. държавна
такса върху уважения размер от иска.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е недопустимо на осн. чл.299 от ГПК. Претендира се
да бъде обезсилено и производството по предявените искове прекратено.
Евентуално се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поР. необоснованост по
изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
1
него постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемата С. Ст. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.М.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на РОС в
обжалваните му части да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищцата С. Ст. Д., излага, че е регистрирана и работи
като земеделски производител. В периода 2012г.-2013г. реализирала няколко
търговски сделки с „Хранекспорт БГ“ООД, гр.Бургас, представлявано от
управителя А. А. А., като при осъществяване на сделките посредничил
ответникът Ц. Н. С., който идвал на място, вземал проби и съдействал за
сключване на договорите с дружеството, като ищцата не се е съмнявала, че
същият действа като негов представител, натоварен да намира земеделски
производители, от които да купува за дружеството различни видове
земеделска продукция.Контактите се осъществявали чрез съпруга на ищцата
Д. В. Д., който е дългогодишен председател на земеделската кооперация и
запознат с производството и реализацията на земеделска продукция. През
месец юли 2013г. ответникът и съпругът й разговаряли и се постигнала
договореност за продажбата на 100 тона хлебна пшеница, реколта 2013г.,
произведена от ищцата като земеделски производител, на „Хранекспорт
БГ“ООД, като по думите на С. се подготвял договор, който ще се подпише
по-късно. Съставили фактура №50/26.07.2013г. на стойност 33 600лв. за 100
тона пшеница.На 30.07.2013г. ищцата получила чрез банков превод сумата от
33 600лв., постъпила от банкова сметка на „Хранекспорт БГ“ООД в „Банка
Пиреос България“АД. Пшеницата била натоварена на изпратените от
ответника Ц. Н. С. товарни камиони, съответно на 01.08.2013г. 34 960 кг., на
10.09.2013г. 36 520 кг. и също на 10.09.2013г. останалите 28 520 кг. Били
съставени и подписани експедиционни бележки, като водачите на камионите
приели стоките за експедиция до „Хранекспорт БГ“ООД.В началото на 2014г.
получила нотариална покана от „Хранекспорт БГ“ ООД, с която дружеството
я уведомило, че не е получило заплатената стока-100 тона пшеница, реколта
2013г., и настоявало да получи стоката или да му бъде възстановена
стойността. През м.04.2014г. получила препис от искова молба по предявен
от дружеството иск за заплащане на сумата от 33 600лв., дължима по развален
договор за покупко-продажба на пшеница, ведно с мораторна лихва и
разноски.След получаване на материалите по делото се свързала с
представители на дружеството и установила, че ответникът С. не е доставил
взетата от нея пшеницата на „Хранекспорт БГ“ ООД. След водени преговори
сключила с „Хранекспорт БГ“ ООД съдебна спогодба на 27.04.2015г., с която
се задължила да заплати на същото сумата от 35 820лв., включваща сумата от
33 600лв.-главница по фактура №50/26.07.2013г. и остатъкът до 35 820лв.
разноски по делото, която и сума му възстановила /в брой 12 000лв. на
20.10.2014г. и остатъкът чрез доставка на 100 тона пшеница, реколта 2015г.,
2
съгласно последващи уговорки в споразумение от 10.08.2015г., изпълнени на
12.08.2015г./.
За действията на ответника ищцата сезирала ОП-Разград. Било образувано
ДП №ЗМ-Их-344/14г. Същият бил привлечен към наказателна отговорност.
Бил внесен обвинителен акт в съда, впоследствие делото върнато на
прокуратурата, като с ново постановление от 07.08.2018г. му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Предстои внасянето на обвинителен акт в съда. Предвид
изложеното претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 35
800лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от
така осъществения от същия деликт, ведно със законната лихва, считано от
14.09.2013г./датата на довършване на деянието/ до окончателното
изплащане.
Ответникът Ц. Н. С. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявените искове. Възразява за неспазена
местна подсъдност. Излага, че соченото от ищцата наказателно дело е в
процес на възобновяване, като по него не е доказано, че е отклонил
въпросното количество пшеница. Поддържа, че ищцата отправя имагинерни
обвинения, а сама е посочила, че виновно не е изпълнила задължението си
към „Хранекспорт БГ“ ООД за доставка на 100 тона пшеница, предвид което
и е сключила спогодба с дружеството. Видно от търговското дело е, че той не
е бил упълномощаван и не е бил посредник между търговците и няма каквато
и да била съпричастност с липсващото зърно. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение искането за присъждане на законна лихва.
В първото по делото о.с.з. моли производството по делото да бъде прекратено
поради наличието хипотезата на чл.299 от ГПК, т.к. идентична като
настоящата претенция на ищцата е била разгледана в наказателното
производство.
По искане на ищцата, направено в срока и по реда на чл.214, ал.1 от ГПК,
е допуснато от първоинстанционния съд с протоколно определение от
28.02.2022г. изменение в размера на предявения иск, а именно от 35 820лв. на
33 600лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Възражението за неспазена местна подсъдност е неоснователно предвид
разпоредбата на чл.115, ал.1 от ГПК и т.к. местоизвършването на деянието е в
съдебния район на ОС-Разград.
За да се осъществи фактическият състав, предвиден в нормата на чл.45 от
ЗЗД, е необходимо да се установи, че е налице осъществено противоправно
деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
3
Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди.Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда
подлежат на установяване от ищеца.
След образуване на производството пред първоинстанционния съд е
постановена по НОХД №238/18г. по описа на Районен съд - Исперих присъда
№17/11.09.2019г., с която Ц. Н. С. е признат за виновен в това, че от месец
юли до средата на месец септември 2013г. в гр.Исперих и в с.Райнино, при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Д. В. Д., че като посредник на сделка за
покупко-продажба на 100 тона пшеница реколта 2013г. между ЗП С. Ст. Д., в
качеството й на собственик и продавач, и „Хранекспорт БГ“ООД, гр.Бургас, в
качеството му на купувач, ще организира извозването на пшеницата до място,
указано от купувача-Пристанище Варна, наредил извозването на зърното, но
не го закарал до Пристанище Варна, с което причинил имотна вреда на ЗП С.
Ст. Д. в размер на 33 600лв., като причинената вреда е в големи размери, с
което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено с
четиригодишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. Присъдата е обжалвана
от Ц.С., отменена е с присъда №3/09.03.2020г. по ВНОХД №379/19г. по описа
на РОС и същият е оправдан. Присъдата по ВНОХД №379/19г. по описа на
РОС е протестирана от РОП и обжалвана от С.Д., като е отменена от ВКС с
решение №130/02.04.2021г., постановено по н.д.№511/20г. и делото е върнато
на РОС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.След връщане на
делото е образувано ВНОХД №101/21г. по описа на РОС.С решение
№75/13.08.2021г., постановено по ВНОХД №101/2021г. по описа на РОС, на
основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК наказанието е намалено на една година
лишаване от свобода и е редуциран размерът на изпитателния срок на три
години, като в останалата част присъдата на ИРС е потвърдена.Като
неподлежащо на обжалване, решението е влязло в сила на 13.08.2021г.,
съответно от тази дата е влязла в сила и присъдата, в частта й, с която Ц.С. е
признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление.С
решение №53/06.04.2022г., постановено по н.д.№7/22г. по описа на
ВАпС/неподлежащо на обжалване/ е оставено без уважение искането на Ц.С.
за възобновяване на НОХД №238/18г. по описа на ИРС и отмяна на решение
№75/13.08.2021г., постановено по ВНОХД №101/21г. по описа на РОС.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.Предвид цитираната императивна
разпоредба и съдът е длъжен да приеме, че ответникът виновно е извършил
противоправно деяние - престъплението измама, като с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил заблуждение у Д. В. Д., че като посредник на
4
сделка за покупко-продажба на 100 тона пшеница реколта 2013г. между ЗП С.
Ст. Д., в качеството й на собственик и продавач, и „Хранекспорт БГ“ООД,
гр.Бургас, в качеството му на купувач, ще организира извозването на
пшеницата до място, указано от купувача-Пристанище Варна, наредил
извозването на зърното, но не го закарал до Пристанище Варна, с което
причинил имотна вреда на С. Ст. Д. в размер на 33 600лв.Видно от мотивната
част на присъдата е, че, за да се приеме, че е причинена имотна вреда в
размер на 33 600лв., е констатирано, че С.Д., въз основа на сключената на
07.04.2015г. спогодба по т.д.№28/14г. по описа на РОС/приобщено към
доказателствения материал/ по предявен иск от „Хранекспорт“ БГ за
заплащане на сумата от 33 600лв., претендирана като цена на заплатени по
фактура №50/26.07.2013г., но недоставени 100 тона пшеница, реколта 2013г.,
е възстановила първоначално получената на 30.07.2013г. по посочената
фактура сума в размер от 33 600лв. на „Хранекспорт“ БГ. Частта от 12 000лв.
е била заплатена към момента на одобряване на спогодбата, според
посоченото в същата/заплатена на 20.10.2014г., съгласно представеното по
делото платежно нареждане/, а остатъкът е заплатен чрез доставка на 100 тона
пшеница, реколта 2015г., според допълнително споразумение от 10.08.2015г.,
сключено между „Хранекспорт“ БГ и ЗП Светла Стилиянова Димитрова и
съгласно представените експедиционни бележки от 12.08.2015г. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между осъщественото от ответника деяние
и причинената на ищцата имуществена вреда в размер от 33 600лв.,
представляваща стойността, която ищцата е възстановила по силата на
сключената спогодба на „Хранекспорт“БГ поР. недоставянето на пшеницата,
а последната недоставена, въпреки, че е била изпратена от ищцата, поР.
осъществената от ответника измама.
Предвид осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, предявеният главен иск за присъждане на обезщетение за причинената
имуществена вреда в размер на 33 600лв. е основателен. Неоснователно е
оплакването на ответника за неговата недопустимост.Действително
първоначално против ответника е бил внесен обвинителен акт на 09.11.2015г.
за извършено престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК/обсебване в големи размери/ за това, че в периода 01.08.2013г.-края на
месец септември 2013г. присвоил незаконно чужда движима вещ-100 тона
пшеница на стойност 33 600лв., като е било образувано НОХД №264/15г. по
описа на ИРС. В това съдебно производство с молба от 07.12.2015г. С. Ст. Д. е
поискала да бъде конституирана в качеството й частен обвинител и в
качеството й на граждански ищец, и е предявила граждански иск против
подсъдимия Ц.С. за сумата от 33 600лв., като с протоколни определения от
30.03.2016г. по НОХД №264/15г. същата е конституирана като частен
обвинител, като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство гражданският й иск за присъждане на сумата от
33 600лв., представляваща обезщетение за причинени й от престъплението
имуществени вреди, ведно със законна лихва от 01.01.2013г. до
5
окончателното изплащане. С присъда №24/29.06.2016г. подсъдимият е бил
оправдан по така повдигнатото му обвинение и предявеният граждански иск е
бил отхвърлен. Присъдата е била протестирана от ИРП и обжалвана от С.Д.
като по жалбите е образувано ВНОХД №272/16г. по описа на РОС. С решение
№64/21.11.2016г., постановено по ВНОХД №272/16г. по описа на
РОС/неподлежащо на обжалване/, присъдата на ИРС е отменена изцяло/т.е.
вкл. и по гражданския иск/ и делото е върнато за ново разглеждане на
прокурора, т.е. в досъдебната фаза за отстраняване на допуснати в
досъдебната фаза съществени нарушения на процесуални правила/за
привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл.246 от
НПК/.
С връщане на делото на прокурора е прекратена висящността на съдебното
производство, съответно и производството по предявения граждански иск.За
да може такъв да бъде разглеждан в последващо съдебно производство/ако от
прокуратурата се приеме, че следва да бъде внесен нов обвинителен акт/ е
било необходимо ново искане за конституиране на пострадала като
граждански ищец и ново предявяване от нея на граждански иск, каквото
искане и предявяване може да се извършва единствено в съдебната фаза на
наказателното производство-чл.84 и сл. от НПК. След изменение на
обвинението в досъдебното производство е внесен нов обвинителен акт на
04.04.2018г., с който по отношение на Ц.С. е повдигнато обвинение по чл.210,
ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по който е образувано НОХД
№94/18г по описа на ИРС. По това дело с молба от 10.05.2018г. С. Ст. Д. е
поискала да бъде конституирана в качеството й частен обвинител и в
качеството й на граждански ищец, и е искала да предяви граждански иск
против подсъдимия Ц.С. за сумата от 33 600лв. По исканията й съдът не се е
произнесъл, т.к. с протоколно определение от 10.07.2018г. в първото о.с.з., в
което е даден ход а делото, е прекратил съдебното производство на осн.
чл.249, ал.2 от НПК и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения, т.е. и новото съдебно производство е
било прекратено, като по него и не е приеман за разглеждане граждански иск.
По внесен трети обвинителен акт на 20.08.2018г. е образувано НОХД
№238/18г. по описа на ИРС.В това производство с молба от 20.09.2018г. С.Д.
е поискала да бъде конституирана само като частен обвинител, но не й като
граждански ищец, съответно и не е предявявала граждански иск в съдебното
производство, като е посочила, че за претърпените от нея вреди вече е
предявила иск против Ц.С. пред граждански съд/производството по гр.д.
№229/18г. по описа на РОС/. Предвид горното и в производството по НОХД
№238/18г., по който е постановена осъдителната спрямо Ц.С. присъда, няма
предявен, съответно и разгледан граждански иск. Такъв не е имало и висящ
след постановяване на решение №64/21.11.2016г., постановено по ВНОХД
№272/16г. по описа на РОС.В тази връзка и възражението за недопустимост
на настоящия иск на осн. чл.299 от ГПК се явява неоснователно.
На осн. чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД върху размера на обезщетението се
6
дължи закона лихва от извършване на деянието.Основателно е възражението
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
законна лихва за период от 3 години преди предявяване на иска-чл.111, б.“в“
от ЗЗД.Исковата молба е подадена на 10.09.2018г., т.е. претенцията е погасена
за периода преди 10.09.2015г. Искът за присъждане на законна лихва е
основателен за периода от 10.09.2015г. до окончателното изплащане.
Възражение за изтекла погасителна давност за главното вземане не е
направено от ответника в отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, предвид което и съдът не се произнася по направеното такова във
въззивната му жалба като преклудирано.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът дължи на
ищцата обезщетение за така причинените й имуществени вреди в размер на
33 600лв., ведно със законна лихва за периода от 10.09.2015г. до
окончателното изплащане на задължението. Предвид съвпадане крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението на РОС следва да бъде потвърдено в неговите обжалвани части.
С.Д. не претендира разноски за въззивното производство, съответно такива не
й се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005/21.03.2022г., постановено по гр.д.
№229/18г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1/ Ц. Н. С. е осъден да
заплати на ЗП С.Ст. Д. сумата от 33 600лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на извършено престъпно деяние, за
което ответникът Ц. Н. С. е признат за виновен с влязла в сила Присъда
№17/11.09.2019г. по НОХД №238/18г. по описа на РС-Исперих, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2015г. до окончателно изплащане на
сумата; 2/ Ц. Н. С. е осъден да заплати на ЗП С. Ст. Д. сумата от 1 200лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение; 3/ Ц. Н. С. е осъден да
заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата от 1 344лв. държавна
такса върху уважения размер от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7