№ 19619
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110145468 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 228487/14.08.2023 г., с която
от името на ****** против М. Я. М., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 82129/24.03.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Я. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/
сумата от 2 132,72 лева (двe хиляди сто тридесет и два лева и 72 стотинки), представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
в имот, представляващ ******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 200,24 лева (двеста лева и 24
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 23.02.2023 г.,
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 53,26 лева
(петдесет и три лева и 26 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот,
представляващ ******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
24.03.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,03 лева (девет лева и 03 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 23.02.2023 г., върху
1
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
На 29.03.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 15431/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в тази връзка
заявителят /***/ е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането
си на 19.07.2023 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на
14.08.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „****“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за процесния имот, в
качеството си на собственик на последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД. В тази
връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния имот
топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на което не е
погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в
забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за
забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено,
че М. Я. М., ЕГН ********** дължи в полза на *** суми, както следва: 1/ сумата от 2 132,72
лева (двe хиляди сто тридесет и два лева и 72 стотинки), представляваща цена на доставена
и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот,
представляващ ******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
24.03.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 200,24 лева (двеста лева и 24
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 23.02.2023 г.,
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 53,26 лева
(петдесет и три лева и 26 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот,
представляващ ******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
24.03.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,03 лева (девет лева и 03 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 23.02.2023 г., върху
2
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за
които суми на 29.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 15431/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не e депозиран
отговор на исковата молба.
В проведеното на 27.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото, от името на
ответника, чрез упълномощения му процесуален представител – адвокат Василева – САК, е
направено признание на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Същевременно от страна на ищеца не е направено искане за постановяване на
решение при признание на иска, поради което и за съда не е налице възможност за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК /което е видно и от протокола от проведеното
открито съдебно заседание по делото, в който съдът не е обявил, че ще се произнесе с
решение при признание на иска, доколкото не е имало такова искане от ищеца, нито в
проведеното открито съдебно заседание, нито с исковата молба/.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да
докаже съществуването на договорни отношения между него и ответника с съществуването
на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в
това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно
на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане в полза на ***.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
3
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена
при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и
пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл
са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
4
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща
арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за
мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "****" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, включително предвид извършеното
от името на ответника признание на предявените за разглеждане в настоящото производство
искове, съдът намира, че са установени в производството, при условията на пълно и главно
доказване, всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното право, в това
число, че през процесния период между ищеца и ответникът са съществували договорни
отношения, с предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на
топлинна енергия през заявения в исковата молба период /тези обстоятелства се установяват
и от събраните по делото писмени доказателства в това число договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на Закона за държавната собственост от 23.12.1998 г./, че в
процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в количеството
твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума /които
обстоятелства не се оспорват и изрично се признават от ответника/, поради което и за
ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната
главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил паричните си задължения. От страна на същия не са представени такива
5
доказателства, но е изразена готовност за заплащане на сумите, предмет на предявените
искове.
Предвид гореизложеното и с оглед направеното признание на исковете от страна на
ответника в производството, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно
право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на
делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда
изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая по
отношение на настоящото исково производство тези предпоставки са налице. Съдът е
сезиран с разглеждането на предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск
за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и
за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК. Заповедта за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.д. № 15431/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепяне на уведомление/.
Същевременно от приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Установява се също, че през процесния период страните са били обвързани от влезли в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти
в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на “****” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се налага извод, че
ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от
2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за
съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението, като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г., тоест и за вземанията, предмет на предявените искове.
По делото не са ангажирани доказателства, нито наведени твърдения, че процесните
задължения /чиято дължимост бе призната от ответника/ са изпълнени в установения, както
се посочи по-горе, срок, респективно се налага извод, че ответникът не е погасил
задълженията си в уговорения срок, изпаднал е в забава. Следователно е дал повод за
6
завеждане на делото и следва в негова тежест да се възложат разноски по делото, извършени
от страна на ищеца.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство по ч.гр. д. №
31216/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/ за
заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 95,41 лева; 2/ за заплатена
държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 15431/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав в размер на 47,91 лева; 3/ за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр. д. № 15431/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 100,00
лева. От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. Я. М., ЕГН
**********, с адрес: в ***********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
******, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 147,91 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по гр.д. № 15431/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. Я. М., ЕГН
**********, с адрес: в ***********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
******, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 195,41 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 45468/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******, със седалище и адрес на
управление: **** срещу М. Я. М., ЕГН **********, с адрес: в *********** обективно
кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. Я. М., ЕГН ********** дължи в полза на
Т*** суми, както следва: 1/ сумата от 2 132,72 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот,
представляващ ******, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
24.03.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 200,24 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 23.02.2023 г., върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 53,26 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за имот, представляващ ******, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 23.02.2023 г., върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за
7
които суми на 29.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 15431/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
ОСЪЖДА М. Я. М., ЕГН **********, с адрес: в *********** да заплати в полза на
******, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
147,91 лева, представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. № 15431/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА М. Я. М., ЕГН **********, с адрес: в *********** да заплати в полза на
******, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
195,41 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 45468/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8