Р Е
Ш Е Н
И Е № ______
гр.Сливен, 17.03.2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2405
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество ” Агенция за събиране на
вземания” ЕАД се твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 от ГПК, което е образувано в ЧГД № 1147 по описа на СлРС за 2019
година и срещу ответната страна Л. С. Д. е издадена заповед за изпълнение № 828 от 06.03.2019 година, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърди се, че сумата 2 962,19 лева, представляващ
непогасена главница за периода от 20.12.2016 година до 20.06.2020 година по
Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-11303606 от 04.06.2015 година и Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 27.07.2017 година не е платена и е дължима. Ответникът дължи й 488,81
лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва дължима за периода от
20.12.2016 година /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2020
година /падеж на последна погасителна вноски/, както и сумата 282,02 лева,
представляваща лихва /обезщетение за забава/ дължима за периода от 21.01.2017
година до датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 година.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът Л. С. Д. дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение № 828 от 06.03.2019 година по ЧГД № 1147 по описа на СлРС за 2019
година. Претендира се за присъждане на разноски.
В
случай, че не бъдат уважени изцяло или частично главните искове се иска съдът
да се произнесе по предявените кумулативно обективно съединени осъдителни
искове. Обоснован е правният интерес от предявяването на последните при
условията на евентуалност осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79
от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
В
законоустановения срок назначеният особен представител на ответника е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се
представлява от представител или пълномощник. Представено е писмено становище,
съгласно което исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им.
Ответникът,
редовно призован не се явява в съдебно заседание, но се представлява от назначения
му особен представител, който поддържа изразеното с отговора на исковата молба становище
и счита, че исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като
кредитор и ответника по делото Л. С. Д. е сключен по Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-11303606 от
04.06.2015 година.
Въз
основа на сключения Договор БНП ”Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставила на
кредитополучателя Л. С. Д., потребителски заем в размер на 5 000 лева.
Към Договора е начислена и дължима
застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в
размер на 1 680 лева.
Съгласно т. 2 от Условията по
договора е разпределена във всяка от погасителните месечни вноски. Преведена
директно на застрахователния агент при отпускане на кредита.
Договорено е предоставената в заем
главница да се олихвява с лихвен процент в размер на 12,64 %, при ГПР - 15,17 % .
Подписвайки Договор за паричен заем
паричен кредит № PLUS-11303606 от 04.06.2015 година
ответникът е приел условията по договора
за заем и се е задължил да върне заетата сума на заемодателя, като заплаща
погасителни вноски указани по размер от 141,50
лева за срок от 60
месеца, считано от
20.07.2015 година до 20.06.2020 година Общият размер на дължимите плащания по кредита възлиза на сумата
8 490 лева.
С подписване на Договора,
кредитополучателя се е задължил да заплати и такса за ангажимент в размер на 175 лева, срещу която кредиторът
фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
посочена в поле „Такса ангажимент” от общия размер на кредита.
Сумата на отпуснатия паричен заем е
договорено да бъде преведена по банкова сметка, ***вията по договора - IBAN *** „Уникредит
Булбанк”. На 04.06.2015 година чистата
сума на отпуснатия паричен заем е преведена по сметка на кредитополучателя с платежно
нареждане за кредитен превод № 5653935 . С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 27.07.2017 година между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумата на вземането по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 11303606/04.06.2015 година
с кредитополучател Л. С. Д., е прехвърлена на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. Към датата на прехвърлянето по счетоводни данни към
09.08.2018 година остатъка по
главницата на кредита е бил в размер на 2 962,19 лева.Със сумата на направените
плащания са погасени главници в размер на 2 093,81 лева, договорна лихва - 1 321,19
лева, застрахователни премии - 980 лева и разноски за събиране на просрочени
вноски - 48 лева или общата сума на погасяванията възлиза на 4 443 лева. Съгласно т. 35 от Условия към договора
за потребителски паричен кредит № PLUS - 11303606/04.06.2015 година при
просрочване на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава, в размер на действащата законна лихва за периода
на забава. Пак там е регламентирано, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени надбавки, дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. Видно от разпределението на направените плащания по
дължимата главница и договорна лихва, последната погасена месечна вноска е с
падеж 20.12.2017 г.
Експертизата установи, че първата
неплатена погасителна вноска е с падеж - 20.01.2018 година, а не посочената в
исковата молба дата -20.12.2016 година
С оглед на направените погасявания, по дължимите главница и
договорна лихва има непогасена част, а именно: главница - 2 962,19 лева (главница
2 906,19 лева и застрахователна премия - 56 лева), дължима в периода от 20.01.2018
година до 20.06.2020 година и договорна лихва
в размер на 488,81 лева ,
дължима в периода от 20.01.2018 година до 20.06.2020 година
Общият размер на дължимите главници и договорна лихва в
периода от 20.01.2018 година - установената от
експертизата дата на падеж на първата неплатена погасителна вноска до 20.06.2020 година (датата на последната погасителна вноска) е 3 451,00 лева (три
хиляди четиристотин петдесет и един лев). Размерът
на неплатените главница и договорна лихва за периода от 20.01.2018
година -
установената от експертизата дата на падеж на първата неплатена погасителна
вноска до 20.02.2019 година (датата на последната
падежирала вноска към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение) е 1 635, 00 лева , от които 1
299,10 лева – главница и застраховка и
335.90 лева – договорна лихва.
При представянето
на експертното заключение вещото лице заявява , че е констатирало друга дата,
на която не е платена погасителна вноска от тази, която е посочена в исковата
молба. Съобразно с поставената задача вещото лице е изчислило лихвите според датите в исковата
молба, които не отговарят на установената от същото дата на първа погасителна
вноска. В исковата молба е посочена дата
20.12.2016 година като падеж на първа неплатена погасителна вноска, а от
направената проверка вещото лице установява, че това е 20.01.2018 година, респ.
дължимите суми са за периода 20.01.2018 до
20.06.2020 година. От тук във въпрос 5 и 6 вещото лице дава изчисление
на лихвата така, както е изискана съгласно исковата молба, считано от
21.01.2017 година като денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, посочен в исковата молба, а не както е установило, че това би
следвало да бъде 21.01.2018 година. В случай ,че последната констатация бъде
възприета от съда , прави преизчисление като заявява, че за периода от 21.01.2018 година до подаване на исковата молба в съда на 09.05.2019
година размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и
договорната лихва възлиза на сумата 454,38 лева, а за периода от 21.01.2018 година до подаване
на заявлението в съда на 05.03.2019
година размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и
договорната лихва възлиза на сумата 392,07 лева.
По
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания договор за продажба и
прехвърляне на вземания БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е цедирало на ищцовото
дружество на 27.07.2017 година. Цесионера е упълномощен от цедента да извърши
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. За цесията
длъжника се счита надлежно уведомен в хода на процеса, когото е получена препис
от исковата молба и приложенията към нея, измежду които и уведомление за
извършена цесия.
Въз основа на заявлението
подадено от заявителя - ищец на 05.03.2019 година е издадена заповед за
изпълнение № 828 от 06.03.2019 година по
частно гражданско дело № 1147 по описа на СлРС за 2019 година за следните суми:
2 962,19 лева, представляваща главница за периода от 20.12.2016 година до 20.06.2020 година,
по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.01.2017 година, съгласно Договор за
потребителски кредит № PLUS-11303606 сключен на 04.06.2015 година и Договор за цесия, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.03.2019 година
до окончателното й изплащане; сумата 488,81 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.12.2016 година
до 20.06.2020 година; сумата 282,02 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 година,
до датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 година и сумата 149,66 лева,
представляваща разноски по делото.
Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В срока
по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил исковите си
претенции, предмет на настоящия спор.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това
число и експертното заключение, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
положителни установителни искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество –основателни
предвид следните съображения.
От
представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че ответникът
като страна по подписан на 04.06.2015 година
Договор за потребителски кредит № PLUS-11303606 не е изпълнил в срок поето задължение
за заплащане на договорени месечни погасителни вноски, съобразно погасителен
план. Безспорно по делото се установи,
че на 21.01.2018 година е настъпил
падежа на цялото задължение по кредита, респ. целият неизплатен остатък от
главницата, неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и
уговореното обезщетение за забава на погасителна вноска към посочената дата е
бил изискуем. Установено по безспорен и категоричен начин е, че непогасената
част от задължението на ответника по Договор
за потребителски кредит № PLUS-11303606 сключен на 04.06.2015 година е както следва: сумата 2 962,19
лева, представляваща главница за периода от 20.01.2018 година до 20.06.2020 година, по отношение на която е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 21.01.2018 година,
съгласно Договор за потребителски кредит № PLUS-11303606 сключен на 04.06.2015 година и Договор за цесия, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.03.2019 година
до окончателното й изплащане; сумата 488,81 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.01.2018 година
до 20.06.2020 година; сумата
282,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 година, до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2019 година.
Посочената последна сума, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата и договорната лихва се признава, като дължима в търсения размер от 282.02 лева, въпреки, че доказания размер е по
– висок, като възлизащ на сумата 392,07 лева. Описаното произнасяна е наложително, тъй като страната не е заявила
процесуално искане за изменение на тази претенция, а и с цел спазване правилото
да не се допуска присъждане свръх петитум. За тези суми по ЧГД № 1147 по описа
на СлРС за 2019 година е издадена по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №
828 от 06.03.2019 година, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разноските по заповедното производство следва да
се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1143.58 лева и
включват държавни такси и юрисконсултски възнаграждения и възнаграждение, изплатено на особен
представител, внесен депозит за вещо лице.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. С. Д. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 828 от 06.03.2019 година по ЧГД № 1147 по описа на СлРС за 2019 година, както следва:
-
сумата 2 962,19 лева /две хиляди
деветстотин шестдесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
главница за периода от 20.01.2018 година до 20.06.2020 година, по отношение на която е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 21.01.2018 година, съгласно Договор за
потребителски кредит № PLUS-11303606 сключен на 04.06.2015 година и Договор за цесия, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.03.2019 година
до окончателното й изплащане;
- сумата
488,81 лева /четиристотин осемдесет
и осем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 20.01.2018 година до 20.06.2020 година;
-
сумата 282,02 лева /двеста осемдесет
и два лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.01.2018 година, до датата на
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 година.
ОСЪЖДА Л. С. Д. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
1 143.58 лева /хиляда сто четиридесет и три лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: