№ 3583
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110119601
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ.
Предявен е от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ иск с правно основание чл.
411 КЗ за сумата от 1169.68 лв. – регрес по щета № 44010312107023,
образувана при /ФИРМА/, с включени 15 лв. ликвидационни разходи.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, както
и направените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния пълномощник
адвокат С. С. в писмен отговор на исковата молба от 02.11.2022 г. поддържа
становище за неоснователност на предявения иск, като излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в заверени от страните
преписи, проведения разпит на свидетелите Г. Д. П. и Р. Р. С., както и от
заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от съда в
открито съдебно заседание на 15.12.2023 г., като неоспорено от страните и
1
което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице,
не се установяват твърдените в обстоятелствената част на исковата молба
обстоятелства, релевантни за предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ.
При заявените от страна на ответника оспорвания, в тежест на ищеца е
било да проведе в процеса главно и пълно доказване на твърдените от него
факти и обстоятелства, релевантни за спорното право, съобразно правилата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, включително и на обстоятелството, че посоченото в
исковата молба пътно транспортно произшествие е реализирано поради
виновното противоправно поведение на Р. С., която като водач на автомобил
„Тойота Аурис“ с ДК № ******* е отнела предимството на другия участник в
ПТП.
Не се установява твърдяното в исковата молба застрахователно събитие
от 04.09.2021 г. в гр. Варна да е настъпило по вина на застрахования по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на
МПС „Тойота Аурис“ с ДК № *******. Твърденията за неспазване на
нормативно установените правила за движение по пътищата от лицето Р. С.,
поради неправомерно навлизане в процесното кръстовище, без да пропусне
движещото се по път с предимство МПС „Дачия Докер“ с ДК № *****,
застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, не се
установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните в процеса
доказателства.
От показанията на свидетеля Г. Д. П., дадени пред районен съд Варна по
реда на съдебната делегация се установява, че именно той е попълнил
двустранния констативен протокол за ПТП от 04.09.2021 г., в което е
участник като водач на увредения процесен автомобил „Дачия Докер“ с ДК №
*****. В протокола е записана от свидетеля забележка относно участник А –
„при излизане от улица „Алеково“ не спазва знак СТОП и навлиза в ул. „Арх.
Манол Йорданов“. При разпита пред делегирания съд, свидетелят излага:
„Там от моята страна няма никакъв знак “. Относно пресечката вдясно, от
която излязъл автомобил без да спре, свидетелят П. сочи, че не е сигурен
„дали в тази пресечка има знаци, но там постройките са близко и няма място“.
Като има предвид тези показания, скицата на ПТП, съставена от свидетеля Г.
П. в протокола от 04.09.2021 г., заключението на автотехническата експертиза
и обстоятелството, че по делото не са ангажирани от страна на ищеца никакви
доказателства, установяващи твърдяното в исковата молба обстоятелство, че
автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ***** при навлизане в процесното
кръстовище се е движил по път, сигнализиран като път с предимство, намира,
че не се установява основанието по чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), при което водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат
по пътя с предимство. При така събраните в процеса доказателства, може да
се направи обоснован извод за обстоятелството, че кръстовището, на което е
реализирано на 04.09.2021 г. процесното пътнотранспортно произшествие, е
нерегулирано с пътни знаци кръстовище на равнозначни пътища и на
основание чл. 48 ЗДвП водачът на автомобил „Дачия Докер“ с ДК № *****,
Г. Д. П. е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
2
намират или приближават от дясната му страна, в конкретния казус – бил е
длъжен да пропусне „Тойота Аурис“ с ДК № *******, при излизането му от
пряката вдясно ул. „Алеково“. Горното мотивира настоящия съдебен състав
да приеме, че водачът на последния автомобил – Р. Р. С. не е нарушила
правилата за движение на пътя и с поведението си не е станала причина за
реализиране на 04.09.2021 г. на процесното пътнотранспортно произшествие.
При това положение няма основание същата да отговаря за вредите,
причинени на другия участник в пътния инцитент, нито отговорен за тях е
ответника –застраховател по сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение „Тойота Аурис“ с ДК № *******.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1169.68 лв. – регрес по щета
№ 44010312107023, образувана при /ФИРМА/, с включени 15 лв.
ликвидационни разходи, се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло, със законните последици.
Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски по производството.
Видно от Фактура № 548 от 02.11.2022 г. и Преводно нареждане от
08.12.2022 г. е, че ответникът е направил разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат в размер на 384 лв. с ДДС. Последната сума
не е прекомерна, а преценена съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и §2а от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
явява под минимума, установен от цитираните норми, а възражението на
ищеца, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Предвид горното, при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в общ размер на 784 лв., от които 50 лв. – депозит за разпит
на свидетел, 350 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице, както и 384 лв. – направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от /ФИРМА/, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ******** срещу /ФИРМА/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ******** иск с правно основание чл. 411
КЗ за сумата от 1169.68 лв. – регрес по щета № 44010312107023, образувана
при /ФИРМА/, с включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2022 г. до окончателното й
плащане, като недоказан по основание.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ******** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *******, със
3
седалище и адрес на управление ******** общата сума от 784 лв. –
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4