РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 03.08.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, и в
присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №108 по описа за 2022 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 203 от АПК във
връзка с чл. 284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа
на искова молба с вх.№721/25.02.2021 г. подадена от З.С.С. с ЕГН **********,
лишен от свобода, Затвора Л., гр.Ловеч, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София.
В исковата молба се твърди, че в периода
03.07.2020 г. – 28.01.2021 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на „административни органи и
длъжностни лица“ изразяващи се в това, че му се „дават лекарства, което няма никакво одобрение и всеки божи ден се
влошава“. Сочи се, че, като последица от медицинското обслужване, на
04.02.2021 г. ищецът е бил настанен в „психо
болница“ на Затвора Л., на 05.02.2021 г. му е поставена инжекция, а на
07.02.2021 г. около 16 ч. при престой навън на ищеца му е прилошало и изгубил
съзнание. При преглед при лекар е установено, че кръвното му налягане е много
ниско. Твърди се, че на ищеца се дават лекарства, които не му действат.
Иска се да се осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 10 000
лв. /десет хиляди лв./ за причинените неимуществени вреди.
С
определение от 10.03.2021 г. съдът е освободил ищеца от задължение за внасяне
на държавна такса и с определение от 19.03.2021 г. е предоставил правна помощ
за процесуално представителство по образуваното дел, с назначена адвокат В.Г.,
вписана в НРПП под № 994.
Ищецът моли да се уважат исканията му.
В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, се явява лично и с адв.Г.. Поддържа иска.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр.София, редовно призован, не се представлява. Депозиран е
отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура
–Ловеч изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се
определят от ищеца в исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца
при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната
действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във
вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по
конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите,
които е причинил виновно другиму.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От твърденията в исковата молба се
установява, че искането се основава на вреди, причинени от бездействие в периода
03.07.2020 г. - 08.02.2021 г. да се
осигури подходящо лечение на ищеца от Медицински център към Затвора Л. и в
СБАЛЛС към Затвора Л..
По делото са събрани писмени
доказателства.
За да се ангажира отговорността на
ответника на основание чл.284 във вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия
състав на посочената разпоредба – поставянето в неблагоприятни условия, в
случая липса на медицинско обслужване, чрез действия и бездействия от
административен орган, на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода,
претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между поставянето в неблагоприятни
условия и вредите.
За да възникне право на обезщетение, е
необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните
кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която
включва реално причинени нематериални вреди по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, причинени чрез действия или бездействия на
административен орган, като вредите трябва да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразните действия или бездействия на
административния орган по изпълнение на наказанията, т.е. тези вреди да са
закономерно настъпваща последица от действията и бездействията.
Съдът следва да съобрази и презумпцията
въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Вредата представлява накърняване на
имуществото на правните субекти или на техните неимуществени блага.
Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и
достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени
страдания.
Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
Нормативния акт, който урежда
медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското
обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за
активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения,
които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ.
В медицинските центрове към затворите
затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална
помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана
извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица.
Анализът на посочената нормативна уредба
сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за
опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това
наказание.
Видно от събраните по делото
доказателства, ищецът в периода от 03.07.2020 г. - 08.02.2021 г. е страдал от „смесено личностно
разстройство- емоционално нестабилна и дисоциална личност“.
На същия е предоставяна медицинска помощ
през целия процесен период в Медицински център при Затвора Л. и в СБАЛЛС при Затвора
Л.. По делото е представена История на заболяването № 22/21, с посочени
диагноза, лечение и бележки на лекуващия лекар, епикриза от 08.02.2021 г.,
както и декларация за отказ от лечение, подписана от ищеца.
Спорно по делото е дали претърпените на
07.02.2021 г. страдания – прилошаване и падане - причинени от ниско артериално
кръвно налягане, се дължат на незаконосъобразни действия или бездействия на административни
органи на ответника.
От доказателствата по делото е видно, че
ответникът ГДИН, като лице по чл. 12 от ЗИНЗС, е осигурил в Затвора Л.
материални условия за предоставяне на медицинско обслужване на лишените от
свобода – в Затвора Л. има Медицински център, в който се осигурява възможност
на лишените от свобода, включително и ищеца, да получат медицинска помощ, както
и СБАЛЛС. В изявление пред съда в заседанието по съществото на спора, ищецът заявява,
че действително в Медицинския център и в СБАЛЛС при Затвора Л. са му
предоставяни медицински грижи, но той приемал същите за неефективни, твърди, че
нямало ефект от лечението, поради което и подписал декларацията за отказ от
лечение. През периода на ищеца са давани лекарства за лечение на симптомите на
личностното разстройство, от което страда - тревожността и напрежението, както
и за лечение на ниските стойности на АКН.
Спорно по делото е, дали тези действия –
предписването на медикаменти и лечението в Медицински център и в СБАЛЛС, са административни
действия и бездействия на администрацията на ответника.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското
обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в
специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения в местата за
лишаване от свобода са част от националната система за здравеопазване и
извършват дейността си в съответствие с Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните
заведения към Министерството на правосъдието, лечебните заведения към Министерството
на правосъдието са специализирани болници за активно лечение на лишените от
свобода и лечебни заведения за извънболнична помощ - медицински центрове.
Дейността в лечебните заведения се координира и контролира от министъра на
правосъдието чрез Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а
министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и съдейства
за осигуряването на медицинска и стоматологична помощ на лишените от свобода.
Искът е предявен против ГДИН.
От данните по делото се установява, че
ответникът ГДИН е извършил нужната административна дейност, като е осигурил откриването
на Медицински център към Затвора Л. и на СБАЛЛС към Затвора Л., необходимите
материални условия, дежурства от медици, снабдяване с лекарства и др., т.е.
изпълнил е всички свои задължения по чл. 4 от Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието.
Твърденията на
ищеца по същество са не за липса на медицинска помощ или за отказана такава, а
за неосигуряване на ефикасно за заболяването му лечение. Тази дейност не е част
от административната дейност на ответниците, а е медицинска дейност - профилактична,
диагностична, лечебна и др.
Съгласно чл. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода при
осъществяване на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се
спазват правата на пациента и Кодексът на професионалната етика, а качеството
на медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от
свобода, съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра
медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването. Ал. 3 на същия
текст регламентира задължителния характер предписанията на медицинските
специалисти за началниците на затворите, поправителните домове и арестите, и
предвижда медицинското решение да се взема единствено в интерес на здравето на
лишения от свобода.
В случая твърденията на ищеца се отнасят
до качеството на медицинската дейност, като заявява, че от назначеното му
лечение няма ефект, но административният орган не отговаря за начина, по който
е лекуван ищецът. Това се установява безспорно от разпоредбата на чл. 5, ал. 3
от Наредбата.
Ако ищецът е претърпял вреди и
страдания, които произтичат от неправилно, неадекватно лечение на налично заболяване,
това не основава отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗИНЗС
във вр. със ЗОДОВ, тъй като не
касае дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на
извършената медицинска помощ /в този смисъл Решение № 12445 от 17.10.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 6338/2016 г./.
Правилата относно медицинското
обслужване на лишените от свобода са уредени в глава Х, раздел II от ЗИНЗС,
глава III от ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, изд. на осн. чл. 128,
ал. 3 от ЗИНЗС.
Медицинското обслужване на лишените от
свобода се осъществява съгласно чл. 129 от ЗИНЗС в медицински центрове и
специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от
свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните
заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и
медицинска помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински
стандарти.
В Наредба № 2/22.03.2010 г., в глава
VI-та, чл. 67, по императивен начин е определен обхватът на осъществяваните от
служителите на Сектор "МОМЛС" /Медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода/ към ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска
практика, като по аргумент от нормите на чл. 66 и сл., администрацията на
затвора няма правомощие да упражнява контрол върху медицинските дейности на
съответния лекар /медицински специалист/, т. е. налице е разлика между дължимата
административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с
медицинска техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГДИН,
и медицинската такава – профилактика, диагностика, лечебна и др., като
качеството на последната се основава на медицински стандарти. Осъществяваните
дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и чл.
4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към
Министерство на правосъдието, както и в чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Наредба №
2/22.03.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според
правната теория административната дейност е синоним на изпълнителната, тя е
властническа дейност, подзаконова и има за цел изпълнението и реализирането на
закона. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно
административно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от
администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Нормативно установеното задължение на
администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е
създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата
изтърпяващи това наказание. В конкретния случай тези изисквания са били
осъществени - на ищеца е осигурявана възможност за посещение в МЦ при Затвора
Л. и в СБАЛЛС при Затвора Л. за провеждане на лечение по лекарско предписание.
По делото не е доказано неосъществяване
на административна дейност, последица от което бездействие да са твърдените
вреди.
Поради това не е налице първата законова
предпоставка за уважаване на предявения иск /чл.285 ал. 1 от ЗИНЗС във вр с чл.
203 ал.2 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/.
Редът за търсене на отговорност за
непозволено увреждане, като последица от качеството на медицинско лечение, е
този по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД пред общите съдилища, тъй като
медицинската помощ и лечение, извършвано в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода, не е административна дейност на специализираните органи по
изпълнение на наказанията. Дейността, свързана с упражняване на лекарска
практика, не съставлява "административна дейност" /така Решение №
7514 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2014 г., Решение № 1415 от
2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 725/2016 г. и др./.
Искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Воден от горното и на основание чл. 285
от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК във вр.с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с
чл.172 от АПК, Ловешкият административен съд, шести административен състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба с
вх.№721/25.02.2021 г. подадена от З.С.С. с ЕГН **********, лишен от свобода, Затвора
Л., гр.Л., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с която
се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв./ за причинените
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода 03.07.2020 г. – 08.02.2021
г. от незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в това, че му се
„дават лекарства, което няма никакво
одобрение и всеки божи ден се влошава“.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез АдмСЛ пред тричленен състав на АдмСЛ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на
страните и ОП-Ловеч.
Административен
съдия: