РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430101728 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от АЛ. Н. Н. от
***, ЕГН **********; Н. М. ЛЮБ. от ***, ЕГН **********; ЕЛК. Й. ЛЮБ. от
***, ЕГН **********; П. В. АЛ. от ***, ЕГН **********; В. АЛ. ЛЮБ. от
***, ЕГН **********; ЛЮБ. АЛ. ЛЮБ. от ***, ЕГН **********, всички чрез
адвокат Я.А. от *** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***.
Ищците твърдят, че са наследници на А.Н. *** б.ж. на ***, починал на
*** и част от съсобствениците на имот с идентификатор *** по плана на ***,
местност ***, представляващ Лозе с площ от 11866 кв.м., което било
възстановено с Решение на *** *** по пр. с вх.№ *** Излага се, че идеалните
части, които ищците притежават от описания по- горе имот са както следва:
АЛ. Н. Н. - 6/72, Н. М. ЛЮБ. - 3/72, ЕЛК. Й. ЛЮБ. — 3/72; П. В. АЛ. - 2/72, В.
АЛ. ЛЮБ. - 2/72 и Л.А.а Л. - 2/72 ид. ч. Твърди се, че през 2014г. част от
наследниците на общия наследодател *** ***, а именно: ***, ***, *** и ***,
прехвърлили на *** притежаваните от тях общо 1/3 идеална част от
описаното по- горе лозе. Същата година, на основание чл. 4а от ЗСПЗЗ,
1
преобретателят *** отдал под наем на фирмата си - ЕТ „*** ЕИК ***,
ползването върху целия имот. Сочи се, че от 2014г. до сега, процесният
недвижим имот се ползвал възмездно от ответника ***, но ищците не били
получили дължимият им се наем, съгласно идеалните части, които
притежавали. Излага се, че т.к. ищците не били страна по договора за наем, не
разполагали с копие от него, но считат, че наемната цена следва да е близка
до пазарната или по 80 лв. на декар/година, т.е общо 950 лв. на година.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение,
с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците полагащата им се част
от наемната цена за процесния период, както следва : 1. На АЛ. Н. Н. -
сумата от 633 лв. представляваща сбор от неплатения годишен наем в размер
на 79.20 лв./година, за периода от 2014 година до 2022г. включително и
сумата от 50 лв. лихва за забава върху главницата от 633 лв., представляваща
сбор от дължимата годишна лихва за забава върху всяка неплатена годишна
наемна цена, считано от датата на падежа - края на стопанската година, за
която се дължи /01.10./ до датата на подаване на подаване на исковата молба;
2. На Н. М. ЛЮБ. - сумата от 316.67 лв. представляваща сбор от
неплатения годишен наем в размер на 39.60 лв., за периода от 2014 година до
2022г. включително и сумата от 50 лв. лихва за забава върху главницата от
633 лв., представляваща сбор от дължимата годишна лихва за забава върху
всяка неплатена годишна наемна цена, считано от датата на падежа - края на
стопанската година, за която се дължи /01.10./ до датата на подаване на
подаване на исковата молба; 3. На ЕЛК. Й. ЛЮБ. - сумата от 316.67 лв.
представляваща сбор от неплатения годишен наем в размер на 39.60 лв., за
периода от 2014 година до 2022г. и сумата от 50 лв. лихва за забава върху
главницата от 633 лв., представляваща сбор от дължимата годишна лихва за
забава върху всяка неплатена годишна наемна цена, считано от датата на
падежа - края на стопанската година, за която се дължи /01.10./ до датата на
подаване на подаване на исковата молба; 4. На П. В. АЛ. - сумата от 211.11
лв. представляваща сбор от неплатения годишен наем в размер на 26.39 лв., за
периода от 2014 година до 2022г. включително и сумата от 50 лв. лихва за
забава върху главницата от 633 лв., представляваща сбор от дължимата
годишна лихва за забава върху всяка неплатена годишна наемна цена,
считано от датата на падежа - края на стопанската година, за която се дължи
/01.10./ до датата на подаване на подаване на исковата молба; 5. На В. АЛ.
2
ЛЮБ. - сумата от 211.11 лв. представляваща сбор от неплатения годишен
наем в размер на 26.39 лв., за периода от 2014 година до 2022г. и сумата от
50 лв. лихва за забава върху главницата от 633 лв., представляваща сбор от
дължимата годишна лихва за забава върху всяка неплатена годишна наемна
цена, считано от датата на падежа - края на стопанската година, за която се
дължи /01.10./ до датата на подаване на подаване на исковата молба; 6. На
ЛЮБ. АЛ. ЛЮБ. - сумата от 211.11 лв. представляваща сбор от
неплатения годишен наем в размер на 26.39 лв., за периода от 2014 година до
2022г. включително и сумата от 50 лв. лихва за забава върху главницата от
633 лв., представляваща сбор от дължимата годишна лихва за забава върху
всяка неплатена годишна наемна цена, считано от датата на падежа - края на
стопанската година, за която се дължи /01.10./ до датата на подаване на
подаване на исковата молба. Претендира се и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции за наемна цена по размер. Релевира
възражение за погасяване по давност на исковете за неплатен наем за периода
2013г. – 2018г. Оспорва исковете за мораторна лихва, като счита, че не е бил
поставен в забава.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна :
Между страните не е налице спор и се установява от приложените
преписи на Решение *** на *** по преписка по заявление *** и
удостоверение за наследници с изх.***., изд. от ***, че ищците имат права на
собственост върху процесния имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, в местността ***, предназначение на
територията: земеделска и начин на трайно ползване: Лозе, с площ от 11866
кв.м., в обема, сочен в исковата молба, както следва: АЛ. Н. Н. - 6/72 ид.ч, Н.
М. ЛЮБ. - 3/72 ид.ч., ЕЛК. Й. ЛЮБ. — 3/72 ид.ч.; П. В. АЛ. - 2/72 ид.ч., В.
АЛ. ЛЮБ. - 2/72 ид.ч. и Л.А.а Л. - 2/72 ид. ч.
Безспорно е също така и се установява от приложения препис на нот.акт
за дарение на земеделска земя *** на нотариус с рег.***, че на 29.10.2014г.
3
*** е придобил чрез дарствена сделка права на собственост върху
гореописания имот в обем на 1/3 ид.ч. Не се спори, че същото лице е
регистрирано като *** с ЕИК ***.
От приложения препис на Договор за наем от 14.01.2014г., сключен
между *** в качеството на наемател и от друга страна в качеството на
наемодател *** и *** се установява, че по подписано с част от
съсобствениците съглашение e било постигнато съгласие ответника да ползва
процесния имот под наем за стопанската 2014/2015г. при уговорена наемна
цена от 25лв. на дка.
От представените преписи на Договори за наем на земеделска земя от
14.01.2015г., 14.01.2016г., 14.01.2017г., 14.01.2018г., подписани между ***, в
качеството на наемател и *** *** ***, в качеството на наемодател (на л.153-
л.156), се установява, че ответника е ползвал процесния имот по подписан
договор с регистрираното като същия търговец физическо лице и през
стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., като в
съглашенията не е посочена дължима наемна цена.
Видно е от приложения препис на нот.акт за дарение на недвижим имот
*** на нотариус с рег.***, че на ***. *** е прехвърлил на трето за спора лице
- *** притежаваните права на собственост върху процесното лозе в обем на
1/3 ид.ч.
От представения препис на Договор за наем на земеделска земя от ***.,
подписан между ***, в качеството на наемател и ***, в качеството на
наемодател (на л.158), се установява, че притежаващия права на собственост
в обем 1/3 ид.ч. от имота съсобственик *** е предоставил ползването му на
ответника за срок от 10 стопански години – до 30.09.2029г., като първата
стопанска година е 2019/2020г. При това е била уговорена наемна цена от
10лв. на декар.
По делото са изискани и представени от *** копия от Протоколи за
определения размер на средното годишно рентно плащане за землището на
*** за процесните стопански години по правилата на §2е, ал.1 от ДР на
ЗСПЗЗ – приложени на л.91 – л.146, от които се установява, че за стопанската
2014/2015г. не е определено средно годишно рентно плащане за декар за
лозови насаждения за землището на ***, а за следващите стопански години е
определено такова, което е в размер както следва: за стопанската 2015/2016г.
4
– 22лв. за декар; за стопанската 2016/2017г. – 22лв. за декар; за стопанската
2017/2018г. – 22 лв. за декар; за стопанската 2018/2019г. – 30лв. за декар; за
стопанската 2019/2020г. – 30лв. за декар и за стопанската 2020/2021г. – 23лв.
за декар.
Представените от ответника договори за наем с предмет различни от
процесния имоти в *** в землището на *** (приложени на л.38 – л.43) не
изясняват релевантни за настоящия спор обстоятелства. Представените
договори за наем за процесния имот, сключени на 01.10.2012г. и 14.01.2013г.
(на л.150-л.151) също се явяват ирелевантни, т.к. са относими за стопански
години, предхождащи процесия период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се безспорно по делото, че през процесния период от време от
м.октомври 2014г. до датата на завеждане на исковата молба ищците са били
съсобственици на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, находящ се в местността ***, предназначение
на територията: земеделска и начин на трайно ползване: Лозе, с площ от
11866 кв.м. Установи се също така, че правата им в съсобствеността са били в
претендирания обем: за АЛ. Н. Н. - 6/72 ид.ч., за Н. М. ЛЮБ. - 3/72 ид.ч., за
ЕЛК. Й. ЛЮБ. — 3/72 ид.ч.; за П. В. АЛ. - 2/72 ид.ч., за В. АЛ. ЛЮБ. - 2/72
ид.ч. и за Л.А.а Л. - 2/72 ид. ч.
Установи се, че за стопанската 2014/2015г. ответника *** е подписал на
14.01.2014г. договор за наем с част от съсобствениците на процесния имот –
*** и *** Този договор не обвързва ищците, като участници в
съсобствеността, а само страните по него.
Стана ясно обаче от представения нот.акт за дарение на земеделска земя
*** на нотариус с рег.***, че на 29.10.2014г. *** е придобил чрез дарствена
сделка права на собственост върху процесния имот в обем на 1/3 ид.ч.
След тази дарствена сделка е възникнала съсобственост между ищците
и ***, в която първите са притежавали посочените по-горе права, а последния
1/3 или 24/72 ид.ч.
Тази съсобственост е продължила да съществува до ***., когато
съсобственика *** е дарил притежаваните от него права в полза на трето за
5
спора лице ***.
Установи се, а е и безспорно по делото, че за периода, обхващащ
стопанските години 2014/2015г.; 2015/2016г.; 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. ответника *** е ползвал целия процесен имот, основавайки
ползването си на сключени договори за наем с физическото лице ***.
Съдът намира, че тези договори се явяват нищожни на основание чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД, като противоречащи на нормата на чл.8, ал.1 от
ЗЗД, регламентираща, че договорът е съглашение между две или повече лица,
за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. По
смисъла на чл.228 от ЗЗД, по договорът за наем е задължително участието на
две страни – продавач и купувач. Несъмнено е и прието в правната теория и
съдебната практика, че според търговското право „едноличен търговец” е
само определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита
с факта на регистрация в търговския регистър без да се създава нов правен
субект, различен от физическото лице, което действа като търговец. Т.е.
едноличният търговец е физическо лице с разширена правоспособност и
безспорно не се касае за различни правни субекти (така решение № 1012 по
дело № 1853/1994 г., решение № 478 по дело № 1399/1993 г. на V г.о.,
определение № 389 по ч.гр.д.№ 269/1996 г. на V г.о. , решение № 855 по гр.д.
№ 123/2003 г. на ІІ г.о., определение № 3709 по ч.гр.д.№ 1654/2008 г. на V г.о.,
решение № 437 по гр.д.№ 70/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 80 по т.д.№
287/2011 г. на І т.о. на ВКС, решение №26 по т.д.№1853/2017г.на I т.о. и др.).
Налице е и съдебна практика, приемаща че нищожни са договори,
сключени между физическото лице и регистрирания от него едноличен
търговец, като противоречащи на нормата на чл.8 от ЗЗД, доколкото тези
съглашения нарушават императивното изискване на закона да са сключени
между две или повече лица. В случая, сключените между физическото лице и
едноличния търговец договори нямат и съществен елемент – цена, какъвто
договора за наем задължително следва да има.
Вярно е, че от страна на ищците няма позоваване на нищожност на тези
договори, но съдът следи и служебно за нарушаване на императивни правила
и не би могъл да приеме за съществуващо нарушаващо ги съглашение.
С оглед горното, съдът приема, че за периода на посочените стопански
години от 2014/2015г. до 2018/2019г., включително, ответника *** е ползвал
6
процесния имот без правно основание. Вярно е, че физическото лице,
регистрирано като ЕТ е съсобственик на имота, но съдът счита, че не може да
се приеме осъществено лично ползване от съсобственика, т.к. ползването е за
осъществяване на упражняваната от едноличния търговец дейност по
отглеждане на лозови масиви, вписана и при регистрацията му в търговския
регистър. В същото време търговеца, макар и да не е различен правен субект,
следва да се разграничи от физическото лице, когато извършва дейност,
свързана с разширената му правоспособност, получена вследствие
търговската регистрация.
Ето защо, съдът счита, че следва да се приеме, че ответника дължи
обезщетение на съсобствениците за ползването на имота им без основание.
Претенцията за него стъпва на плоскостта на неоснователното обогатяване по
чл.59 от ЗЗД, а на предявените искове не е дадена такава правна
квалификация в доклада по делото, но съдът намира, че тя съответства на
обстоятелствата, изложени в исковата молба – ползване на имота от
търговеца без ищците да разполагат с данни за сключен договор, на който да
се основава ползването и в същото време търсене заплащане на суми за това
ползване, съизмерими с пазарния наем.
С оглед на това, съдът намира, че ответника дължи на ищците
обезщетение за ползване на частта от имота, съответна на правата им на
собственост. Това обезщетение следва да се съизмери с пазарния наем за
съответния период.
При съобразяване релевираното от ответника възражение за давност,
съдът намира, че погасена по давност е претенцията на всеки от ищците за
стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. С оглед характеристиките на
процесния имот като земеделски, наемът за същия е дължим на стопанка
година, която обхваща времето от 01.10. на текущата година до 01.10. на
следващата (§2 от ЗАЗ). Така наемът за първата от посочените стопански
години е бил дължим към 01.10.2015г., а за следващата към 01.10.2016г.
Приложим в случая е петгодишния давностен срок и той е изтекъл към датата
на завеждане на исковата молба – 31.03.2022г.
Съдът счита, че ответника дължи соченото обезщетение на ищците за
ползване на имота в обема на притежаваните от тях права за периода на
стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г., когато го е ползвал без
7
основание – по подписаните нищожни договори с физическото лице,
регистрирано като търговец.
През периода на стопанските 2020/2021г. и 2021г./2022г. ответника ***
е ползвал имота по сключен договор за наем с трето лице ***, т.е. на правно
основание. Този договор обвързва само страните по него и ответника дължи
плащане на уговорената наемна цена на наемодателя. Последният е
съсобственик на ищците и същите следва да реализират правата си срещу
него, претендирайки с иск по чл. 30, ал. 3 ЗС тези части от наема, които
съответстват на притежаваните от тях дялове, а ако договорената от
съсобственика наемна цена е по-ниска от средната пазарна, могат да искат
също от него обезщетение за пропуснатите ползи, които се изразяват в
разликата между стойността на сключения договор за наем и средната пазарна
стойност на наема (Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС).
Дори да се приеме, че ищците са обвързани от този договор за наем, те могат
да претендират наемни плащания срещу наемателя, както и развалянето на
договора поради неизпълнение от свое име, но само с косвени искове, в
качеството им на кредитори на сключилия договор съсобственик съгласно чл.
134 от ЗЗД. Касае се обаче до друг иск, в производството по който
задължително участва и наемодателя, а в настоящото производство не е
предявен такъв косвен иск. С оглед претенцията на ищците за заплащане на
пазарен наем, който е по-голям от уговорения в договора между ответника и
третото лице, ищците най-добре биха реализирали тези търсени права с
посочения по-горе иск срещу съсобственика по чл.30, ал.3 от ЗС. Ответникът
обаче, не е материално-правно легитимиран да отговаря за вземанията на
ищците за стопанските 2020/2021г. и 2021г./2022г. по предявеният в
настоящото производство иск. Насочен срещу него при посочените в исковата
молба обстоятелства, той се явява неоснователен за тези две стопански
години.
Както се прие по-горе, за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. ответника дължи на ищците обезщетение за ползване на имота,
съответно на правата им в съсобствеността. Размерът на това обезщетение е
както следва:
За ищеца А.Н., притежаващ права на собственост в обем 6/72 ид.ч.,
обезщетението се изчислява на 73,25лв. При това съдът съобразява среден
8
пазарен наем за процесното лозе, установен от обсъдените по горе писмени
доказателства, както следва: в размер на 22лв. за декар за стопанската
2016/2017г. – общо за имота 261,05лв. и съответно на правата на ищеца А.Н. –
21,78лв.; в размер на 22лв. за декар за стопанската 2017/2018г. – общо за
имота 261,05лв. и съответно на правата на ищеца А.Н. – 21,78лв.; в размер на
30лв. за декар за стопанската 2018/2019г. – общо за имота 355,98лв. и
съответно на правата на ищеца А.Н. – 29,69лв.
За ищцата Н.Л., притежаваща права на собственост в обем 3/72 ид.ч.,
обезщетението се изчислява на 36,60лв. При това съдът съобразява среден
пазарен наем за процесното лозе, установен от обсъдените по горе писмени
доказателства, както следва: в размер на 22лв. за декар за стопанската
2016/2017г. – общо за имота 261,05лв. и съответно на правата на ищцата Н.Л.
– 10,89лв.; в размер на 22лв. за декар за стопанската 2017/2018г. – общо за
имота 261,05лв. и съответно на правата на ищцата Н.Л. – 10,89лв.; в размер
на 30лв. за декар за стопанската 2018/2019г. – общо за имота 355,98лв. и
съответно на правата на ищцата Н.Л. – 14,82лв.
За ищцата Е.Л., притежаваща права на собственост в обем 3/72 ид.ч.,
обезщетението се изчислява на 36,60лв. При това съдът съобразява среден
пазарен наем за процесното лозе, установен от обсъдените по горе писмени
доказателства, както следва: в размер на 22лв. за декар за стопанската
2016/2017г. – общо за имота 261,05лв. и съответно на правата на ищцата Е.Л.
– 10,89лв.; в размер на 22лв. за декар за стопанската 2017/2018г. – общо за
имота 261,05лв. и съответно на правата на ищцата Е.Л. – 10,89лв.; в размер на
30лв. за декар за стопанската 2018/2019г. – общо за имота 355,98лв. и
съответно на правата на ищцата Е.Л. – 14,82лв.
За ищцата П.А., притежаваща права на собственост в обем 2/72 ид.ч.,
обезщетението се изчислява на 24,40лв. При това съдът съобразява среден
пазарен наем за процесното лозе, установен от обсъдените по горе писмени
доказателства, както следва: в размер на 22лв. за декар за стопанската
2016/2017г. – общо за имота 261,05лв. и съответно на правата на ищцата П.А.
– 7,26лв.; в размер на 22лв. за декар за стопанската 2017/2018г. – общо за
имота 261,05лв. и съответно на правата на ищцата П.А. – 7,26лв.; в размер на
30лв. за декар за стопанската 2018/2019г. – общо за имота 355,98лв. и
съответно на правата на ищцата П.А. – 9,88лв.
9
За ищеца В.Л., притежаващ права на собственост в обем 2/72 ид.ч.,
обезщетението се изчислява на 24,40лв. При това съдът съобразява среден
пазарен наем за процесното лозе, установен от обсъдените по горе писмени
доказателства, както следва: в размер на 22лв. за декар за стопанската
2016/2017г. – общо за имота 261,05лв. и съответно на правата на ищеца В.Л. –
7,26лв.; в размер на 22лв. за декар за стопанската 2017/2018г. – общо за
имота 261,05лв. и съответно на правата на ищеца В.Л. – 7,26лв.; в размер на
30лв. за декар за стопанската 2018/2019г. – общо за имота 355,98лв. и
съответно на правата на ищеца В.Л. – 9,88лв.
За ищеца Л.Л., притежаващ права на собственост в обем 2/72 ид.ч.,
обезщетението се изчислява на 24,40лв. При това съдът съобразява среден
пазарен наем за процесното лозе, установен от обсъдените по горе писмени
доказателства, както следва: в размер на 22лв. за декар за стопанската
2016/2017г. – общо за имота 261,05лв. и съответно на правата на ищеца Л.Л. –
7,26лв.; в размер на 22лв. за декар за стопанската 2017/2018г. – общо за
имота 261,05лв. и съответно на правата на ищеца Л.Л. – 7,26лв.; в размер на
30лв. за декар за стопанската 2018/2019г. – общо за имота 355,98лв. и
съответно на правата на ищеца Л.Л. – 9,88лв.
С оглед горното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищците следните суми:
На ищеца А.Н. сумата от 73,25лв., представляваща обезщетение,
съизмеримо с пазарния наем за ползването на притежаваните от този ищец
права на собственост върху процесния имот за стопанските 2016/2017г.;
2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното плащане. Искът за главница на същия
ищец за разликата до пълния претендиран размер от 633лв. следва да се
отхвърли като погасен по давност за периода на стопанските 2014/2015г. и
2015/2016г. и като неоснователен и недоказан за периода на стопанските
2019/2020г. и 2020/2021г.
На ищцата Н.Л. следва да се присъди сумата от 36,60лв.,
представляваща обезщетение, съизмеримо с пазарния наем за ползването на
притежаваните от тази ищца права на собственост върху процесния имот за
стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Искът
10
за главница на същата ищца за разликата до пълния претендиран размер от
316,67лв. следва да се отхвърли като погасен по давност за периода на
стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като неоснователен и недоказан за
периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г.
На ищцата Е.Л. следва да се присъди сумата от 36,60лв.,
представляваща обезщетение, съизмеримо с пазарния наем за ползването на
притежаваните от тази ищца права на собственост върху процесния имот за
стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Искът
за главница на същата ищца за разликата до пълния претендиран размер от
316,67лв. следва да се отхвърли като погасен по давност за периода на
стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като неоснователен и недоказан за
периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г.
На ищцата П.А. следва да се присъди сумата от 24,40лв.,
представляваща обезщетение, съизмеримо с пазарния наем за ползването на
притежаваните от тази ищца права на собственост върху процесния имот за
стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Искът
за главница на същата ищца за разликата до пълния претендиран размер от
211,11лв. следва да се отхвърли като погасен по давност за периода на
стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като неоснователен и недоказан за
периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г.
На ищеца В.Л. следва да се присъди сумата от 24,40лв., представляваща
обезщетение, съизмеримо с пазарния наем за ползването на притежаваните от
този ищец права на собственост върху процесния имот за стопанските
2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Искът за главница
на същия ищец за разликата до пълния претендиран размер от 211,11лв.
следва да се отхвърли като погасен по давност за периода на стопанските
2014/2015г. и 2015/2016г. и като неоснователен и недоказан за периода на
стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г.
На ищеца Л.Л. следва да се присъди сумата от 24,40лв., представляваща
обезщетение, съизмеримо с пазарния наем за ползването на притежаваните от
този ищец права на собственост върху процесния имот за стопанските
11
2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Искът за главница
на същия ищец за разликата до пълния претендиран размер от 211,11лв.
следва да се отхвърли като погасен по давност за периода на стопанските
2014/2015г. и 2015/2016г. и като неоснователен и недоказан за периода на
стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г.
Претенциите на ищците за заплащане на мораторна лихва върху
главниците в размер на по 50лв. се явяват неоснователни и недоказани. За да
бъде поставен ответника в забав е необходимо отправяне на покана за
плащане, т.к. дължимото на ищците вземане не е с определен падеж. По
делото не са представени доказателства за отправяне на покана за плащане
преди завеждане на исковата молба, поради което неоснователно е искането
за заплащане на обезщетение за забава.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищците съответна на
уважената част от иска част от разноските, направени от тях. Неоснователно е
възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото.
Отправянето на покана е необходимо единствено за поставянето му в забава,
което е свързано с търсенето на мораторна лихва, но възникването на
задължението за плащане на главница на разгледаното основание не е
обусловено от поканата за плащане. Ищците са направили разноски за
държавна такса в размер на по 50лв. и с оглед уважената част от исковете им
са дължими част от тези разноски в размер на по 5,50лв. На ищеца А.Н. са
дължиими съразмерно уважената част от иска и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 44лв. Ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. и с оглед отхвърлената част от
исковете ищците му дължат част от тях в размер на 267лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на АЛ. Н. Н. от ***, ***, ЕГН **********, сумата от 73,25лв.,
представляваща пазарния наем за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. за ползването на притежаваните от ищеца 6/72 ид.ч. от имот с
12
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
местност ***, представляващ лозе с площ от 11 866 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 49,50лв. за разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния претендиран размер от
633лв. като погасен по давност за периода на стопанските 2014/2015г. и
2015/2016г. и като неоснователен за периода на стопанските 2019/2020г. и
2020/2021г., както и иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 50лв., представляваща
мораторна лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. М. ЛЮБ. от ***, ЕГН **********, сумата от 36,60лв.,
представляваща пазарния наем за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. за ползването на притежаваните от ищцата 3/72 ид.ч. от имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
местност ***, представляващ лозе с площ от 11 866 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 5,50лв. за разноски за държавна
такса съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата до пълния претендиран размер от 316,67лв. като погасен по
давност за периода на стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като
неоснователен за периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г., както и
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 50лв., представляваща мораторна лихва,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛК. Й. ЛЮБ. от ***, ЕГН **********, сумата от 36,60лв.,
представляваща пазарния наем за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. за ползването на притежаваните от ищцата 3/72 ид.ч. от имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
местност ***, представляващ лозе с площ от 11 866 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 5,50лв. за разноски за държавна
такса съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата до пълния претендиран размер от 316,67лв. като погасен по
13
давност за периода на стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като
неоснователен за периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г., както и
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 50лв., представляваща мораторна лихва,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. АЛ. от ***, ЕГН **********, сумата от 24,40лв.,
представляваща пазарния наем за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. за ползването на притежаваните от ищцата 2/72 ид.ч. от имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
местност ***, представляващ лозе с площ от 11 866 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 5,50лв. за разноски за държавна
такса съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата до пълния претендиран размер от 211,11лв. като погасен по
давност за периода на стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като
неоснователен за периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г., както и
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 50лв., представляваща мораторна лихва,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В. АЛ. ЛЮБ. от ***, ЕГН **********, сумата от 24,40лв.,
представляваща пазарния наем за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. за ползването на притежаваните от ищеца 2/72 ид.ч. от имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
местност ***, представляващ лозе с площ от 11 866 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 5,50лв. за разноски за държавна
такса съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата до пълния претендиран размер от 211,11лв. като погасен по
давност за периода на стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като
неоснователен за периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г., както и
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 50лв., представляваща мораторна лихва,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. АЛ. ЛЮБ. от ***, ЕГН **********, сумата от 24,40лв.,
14
представляваща пазарния наем за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и
2018/2019г. за ползването на притежаваните от ищеца 2/72 ид.ч. от имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
местност ***, представляващ лозе с площ от 11 866 кв.м., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 5,50лв. за разноски за държавна
такса съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата до пълния претендиран размер от 211,11лв. като погасен по
давност за периода на стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и като
неоснователен за периода на стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г., както и
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 50лв., представляваща мораторна лихва,
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, АЛ. Н. Н. с ЕГН
**********, Н. М. ЛЮБ. с ЕГН **********, ЕЛК. Й. ЛЮБ. с ЕГН
**********, П. В. АЛ. с ЕГН **********, В. АЛ. ЛЮБ. с ЕГН ********** и
ЛЮБ. АЛ. ЛЮБ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, от ***, сумата от 267лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15