РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.а
Членове:Радослав П. Радев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. В.ева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300502920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 308 ГПК във вр. с чл. 258 – 273 ГПК.
Производството по делото е образувано след отмяна на влязлото в сила решение №
911/07.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1362/2017 г. на ПОС с решение № 60227/09.11.2021г. по гр.д.№
1952/2021 г. на ВКС, като делото по въззивна жалба от Н.И. против решение №
1124/12.04.2017 г. по гр. д. № 14958/2016 г. на ПдРС е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ПОС, с указание новото въззивно производство да започне от етапа на
разпоредителното заседание по чл.267 от ГПК и съдът даде относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.
Указания в съответствие с решението на ВКС са връчени на жалбоподателя, като в
указания срок е представено становище от адв. Б., с искане за приемане на писмени
доказателства. Иска се да бъдат приети като писмени доказателства, а именно: определение
от 31.3.2021 г.; ЕР на НЕЛК от 13.5.2021 г. и протокол от открито съдебно заседание
15.3.2017 г. по гр.д. № 14958/2016 г. на РС - ПЛОВДИВ. В становището си адв. Б. е посочил,
че по отношение на влошаването на здравословно състояние на доверителя му, както и че
това влошаване се намира в причинна връзка с увреждането, в молбата до ВКС са
приложени съдебни решения на АдмС – ПЛОВДИВ касаещи ЕР на НЕЛК.
Излагат се в хронологичен ред извършените действия по обжалване на това решение,
както и че е постановен влязъл в сила административен акт, с който са определени 30 %
1
неработоспособност, вследствие на трудова злополука. Относно указанието да се ангажират
доказателства за претърпените в резултата на ексеца болки и страдания се моли да се вземе
под внимание обстоятелството, че в І-инстанционното производство в изпълнение на
същите указания вече е разпитан свидетел, а именно В. И., като в тази връзка се представя и
протокол открито съдебно заседание от І–инстанционното производство.
Представените документи са приети като писмени доказателства по делото.
Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по делото е образувано след отмяна на влязлото в сила решение №
911/07.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1362/2017 г. на ПОС с решение № 60227/09.11.2021г. по гр.д.№
1952/2021 г. на ВКС, като делото по въззивна жалба от Н. Д. И. против решение №
1124/12.04.2017 г. по гр. д. № 14958/2016 г. на ПдРС е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ПОС, с указание новото въззивно производство да започне от етапа на
разпоредителното заседание по чл.267 от ГПК и съдът даде относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.
В Решение № 60227/09.11.2021г. по гр.д.№ 1952/2021 г. на ВКС е прието, че актът, с
който въззивният съд при първоначалното въззивно разглеждане е обвързал своите изводи е
индивидуален административен акт, който е отменен именно в частта, която гражданският
съд зачита в своето решение, като отмяната следва датата, на която решението е
постановено, поради и което въззивното решение е отменено и делото върнато за ново
разглеждане. Прието е, че решението на ТЕЛК установява тежестта на заболяванията на
молителя като материално- правна предпоставка на вземането по чл. 200 КТ, като правното
му действие следва да се зачете и от съда, като аргумент за това сочи разпоредбата на чл. 17,
ал.2, изр. 2 АПК.
От приложените съдебни актове по образуваните административни дела се установява,
че Решение на ТЕЛК от 22.02.2017 г., с което е определена 15 % неработоспособност,
вследствие на трудова злополука, каквато е била и първоначално определената и на което
основават правните си изводи, както първоинстанционния, така и предходния въззивен
състав е било обжалвано пред НЕЛК, а впоследствие е обжалвано и решението на НЕЛК от
24.04.2017 г. С влязло в сила на 21.08.2018 г. решение на Административен съд – Пловдив
решението на НЕЛК, с което е определена 15 % неработоспособност, вследствие на трудова
злополука е отменено и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне. В изпълнение
на това решение на съда е постановено Решение № *** г. НЕЛК, което също е обжалвано
и е прогласено за нищожно. Преписката отново е върната на НЕЛК за произнасяне по
жалбата на Н.И. срещу ЕР № *** г. с влязло в сила на 05.07.2019 г. решение на
Административен съд Пловдив.
Експертно решение № ***, зас. № 049/19.03.2019 г. на НЕЛК също е обжалвано от
Н.И., като с влязло в сила 11.12.2019 г. решение на Административен съд Пловдив, същото
2
е обявено за нищожно. Преписката отново е върната на НЕЛК за произнасяне.
Експертно решение № *** г. на НЕЛК също е обжалвано от Н.И., като с влязло в сила
24.10.2020 г. решение на Административен съд Пловдив, същото е обявено за нищожно.
Преписката отново е върната на НЕЛК за произнасяне. С Експертно решение № *** г. е
отменено ЕР на ТЕЛК и е издадено ново по оценката, като е определен процент на
нерабопоспособност, вследствие на трудовата злополука 30 % с дата на инвалидизация –
24.04.2008 г.
От приетите от настоящия въззивен състав писмени доказателства се установява, че с
Определение от 31.03.2021 г. по адм. дело № 427/2021 г. по описа на Административен съд –
Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на Н. Д. И. против Решение № 0117 от
18.01.2021 г. на специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ. В мотивите на
постановеното определение се посочва, че специализираният състав по Нервни, Очни и ССЗ
е оттеглил обжалваният акт и съответно жалбата се явява безпредметна. Посочва се, че за
НЕЛК след извършеното оттегляне на акта е налице задължение да разгледа отново по
същество жалбата на Н.И. от гр. Пловдив, с която е оспорено Решение на ТЕЛК ІІІ-ти състав
при УМБАЛ „Пловдив“ АД от 22.02.2017 г.
В експертно решение № *** г., издадено от Специализиран състав на НЕЛК по Нервни,
Очни и ССЗ е прието, че процентът неработоспособност от трудова злополука е 30 %. С това
решение се отменя обжалваното решение от 22.02.2017 г. и се издава ново по оценката, като
се оттегля собственото ЕР № *** г. Определено е за заболяване в причинна връзка с
трудовата злополука 30 % ТНР с дата на инвалидизиране 28.10.2006 г., определена в ЕР №
*** от 16.02.2009 г. на НЕЛК по очни болести.
При постановяване на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е взел
предвид, че съгласно Решение на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ № *** г. не се променя
процента на неработоспособност, вследствие на трудовата злополука, поради и което и с
оглед липсата на други безспорни доказателства за влошеното здравословно състояние на Н.
Д. И. е отхвърлил предявения иск за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на екцес
на настъпила на 14.08.2006 г. трудова злополука, изразяващ се в усложнение на
заболяването и влошаване на здравословното състояние на дясното око, ведно със законна
лихва от 12.09.2016 г. до окончателното заплащане. В мотивите на решението е отчетено
обстоятелството, че до датата на приключване на устните състезания Решение на ТЕЛК от
22.02.2017 г. не е влязло в сила, като се сочи, че при евентуалното определяне на по- голям
процент неработоспособност ищецът би могъл да ангажира доводи във въззивната жалба
или ново съдебно производство.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 200 КТ във връзка с твърдения за влошено здравословнo състояние /ексцес/ от
трудова злополука от 14.08.2006 г.
Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за
3
всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на
Пленума на ВС/.
Даденото разрешение от Пленума е в синхрон с чл. 51, ал. 1 ЗЗД – „Обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането“.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и
страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би
дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях. Ако въпреки
влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново
обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи и, ако при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването е било предвидено и съобразено /т. 10 ППВС №
4/30.10.1975 г./.
Влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена
качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополуката, съответно при
професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с
увреждането. Причинната връзка следва да бъде установена, а влошаването следва да не е
било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди.
В решение № 196/2011 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 1724/2009 г. по реда на чл.
290 ГПК е изяснено, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение.
Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя за
причинени вследствие на ексцес неимуществени вреди на работника или служителя, имаща
по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие
на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2)
трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) влошаване на здравословното
състояние на работника/служителя или наличието на ново състояние, което се отклонява от
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, 4) качествено
нови неимуществени вреди, претърпяни от пострадалото лице, които не са били налице при
първоначалното обезщетяване на пострадалото лице и 5) причинна връзка между трудовата
злополука и неимуществените вреди, породени от ексцеса;
Не е спорно по делото, а и от приложеното гр. д. № 18296/2009 г. на РС Пловдив,
XVIII гр. с-в. се установява, че между страните е налице влязло в сила решение,
постановено по в. гр. д. № 1082/2012 г. на Окръжен съд Пловдив, IX гр. с. /недопуснато до
касационно обжалване виж определение № 403 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 1304/2012 г. на
ВКС/, с което ответникът Община Пловдив, е осъден да заплати на ищеца Н. Д. И., сумата
4
от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
трудова злополука от 14.08.2006 г. В този смисъл, вече установеното с влязлото в сила
решение относно настъпването на трудовата злополука, наличието на трудово
правоотношение между страните, наличието на увреждания за ищеца в причинна връзка с
настъпилата трудова злополука /трайно намалена трудоспособност с 15 % във връзка със
състоянието на дясното око/, както и за съпричиняване на вредите от пострадалия и за
неговото дялово (процентно) участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо
и не е предмет на установяване по новото дело /арг. от чл. 298 ГПК/ - в този смисъл решение
№ 307 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 773/2012 г. на IV г. о. на ВКС.
Установява се от предходното решение, че ищецът към датата на трудовата
злополука е работил в ПОАП по трудов договор на длъжност „***“, както и, че Община
Пловдив е универсален правоприемник на Пловдивска общинска агенция за приватизация,
закрита с решение № 513 взето с протокол № 29 от 15.12.2011 г. на Общински съвет гр.
Пловдив / в. гр. д. № 1082/2012 г. по описа на ПОС, IX гр. с-в/.
В конкретния случай, за да се ангажира отговорността на работодателя за претърпени
вреди от ексцес е необходимо да се установи, че след приключване на съдебното дирене по
в.гр.д. 1082/2012 г. на ПОС е настъпило влошаване на състоянието на ищеца или наличието
на ново състояние, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение, което влошаване/състояние се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилата на 14.08.2006 г. трудова злополука и че вследствие на това състояние
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди.
При постановяване на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1082/2012 г. по описа
на ПОС, IX гр. с-в съдът е отчел и необходимостта от периодични на шест месеца прегледи
за очите се явяват задължителни за ищеца и за в бъдеще, независимо, от това дали ще има
влошаване на състоянието му или не. Отчетено е, че констатираното състояние на ищеца в
здравословно отношение е стабилно. От изложеното не може да се направи извод, че са
взети предвид и бъдещи усложнения в здравословното състояние на ищеца в причнно –
следствена връзка с трудовата злополука. Изложените от въззиваемата страна възражения в
тази насока са неоснователни. Не се споделят и изводите на първоинстанционния съд, че
при определяне на първоначалното обезщетение е съобразена и възможността за
извършване на манипулации. Съобразена е единствено необходимостта от извършване на
периодични прегледи.
Съгласно константата съдебна практика след присъждане на обезщетение за вреди
от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за
влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е
било предвидено и съобразено/т. 10 ППВС № 4/30.10.1975 г./.
Предвид гореизложеното следва да се преценят събраните в хода на гр. д. №
5
14958/2016 г. на ПдРС доказателства, както и приетите такива от настоящата въззивна
инстанция.
Според решение № 226 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2008 г., III г. о. и
решение № 185 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о., наличието на
влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябва да са
установени с решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за
медицинската експертиза на трудоспособността /НМЕТ- ДВ, бр. 47/7.06.2005 г./ ТЕЛК е
медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно
причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова
злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на
съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред
да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова
злополука/ и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на
ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия
процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-
работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или
непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на
влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя
отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Приема се, че липсата на решение на ТЕЛК преклудира възможността за
установяване на влошаване на здравето на служителя, а инцидентното установяване на
ексцеса в рамките на исковия процес е недопустимо предвид специалния ред за деклариране,
разследване и класифициране на злополуката като трудова пред административния орган.
Тази практика се възприема и от съставът на ВКС, постановил Решение № 60227
от 09.11.2021 г. по гр.д. № 1952/2021 г. по описа на ВКС, ІV-то гр.о., с което е отменено
влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1362/2017 г. по описа на ПОС и делото е върната за
ново разглеждане от друг състав на ПОС. Приема се, че решението на ТЕЛК или съответно
на НЕЛК представлява материално – правна предпоставка на вземането по чл. 200 КТ и
обвързва съда.
От приетите писмени доказателства, включително и последното Решение на
НЕЛК и заключения на съдебно – медицинските експертизи се установява, че през периода
от 2013 г. до 2016 г. са извършвани от ищеца ежегодно лазер – терапии на ретината на
дясното около по повод индикации за дърпане на ретината и с цел предотвратяване на
нейното разкъсване.
При определяне на по – висок процент на неработоспособността са взети предвид
всички процедури, извършвани през този период. Дърпането на ретината е установено и от
вещото лице Г., което е изготвило приетото по първоинстанционното дело на 26.01.2017 г.
6
заключение на съдебно – медицинската експертиза. Не се установява ново разкъсване на
ретината. Вещото лице посочва, че новите физически страдания са свързани с дискомфорт и
болки при лазер – терапията, както и от субективното усещане за движещо се мътнини и
„светкавици“ при погледа на двете очи. Вещото лице Г. посочва, че самата лазер – терапия е
слабо болезнена, като евентуалната болезненост може да бъде в резултат от това, че се
работи в близост до субретинални нерви.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства
чрез разпита на св. В. И. се установява, че ищецът се е чувствал зле от това, че е физически
неспособен, като след операциите с лазер, които са му правени се налагало да носи слънчеви
очила. Ищецът се оплаквал на свидетеля, че го е боляло при правените му многократно
манипулации в периода от 2012 до 2016 г.
Доколкото с експертно решение № *** г., издадено от Специализиран състав на НЕЛК
по Нервни, Очни и ССЗ е увеличен процентът неработоспособност от трудова злополука на
30 % и предвид цитираната съдебна практика, съдът счита, че се установява по делото, че
предявеният иск за присъждане на допълнително обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на трудовата злополука поради влошаване на състоянието
на ищеца, се явява доказан по основание.
При определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид процентът на
увеличената нерабоспособност, като и събраните в хода на делото гласни доказателства за
претърпените болки и страдания. На основание чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав
определя като справедливо обезщетение сумата от 20 000 лв., който размер напълно
съответства на претърпените допълнително болки и страдания извън предвидените и взети
предвид от съда при първоначалното определяне на обезщетението. Доколкото по
отношение на процента на съпричиняване е налице влязло в сила решението, то
възраженията в тази насока не следва да се разглеждат като се намали определеното
обезщетение с 50 % и се определи допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв.
На основание подробно изложените доводи предявеният иск се явява основателен
и доказан до размер от 10 000 лв., поради и което първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен иска до този размер следва да се отмени. В останалата част решението, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед основателност на иска за главница до посочения размер, то съдът счита за
основателно и искането за присъждане на законна лихва от датата на екцеса 12.09.2016 г.-
дата на постановяване на решението на ТЕЛК до окончателното изплащане на сумата от
10 000 лв.
За разликата над размера от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.,
ведно със законна лихва, обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед частичната основателност на въззивната жалба, то на основание чл. 78, ал. 1 и
7
ал. 3 ГПК се дължат разноски в полза на всяка от страните по делото.
Ищецът – жалбоподател претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за първоинстанционното производство,
въззивното производство по в.гр.д. № 1362/2017 г. по описа на ПОС, касационното
производство по гр.д. № 3927/2017 г. по описа на ВКС – ІІІ –то г.о., касационно
производство по гр. д. № 1952/2021 г. по описа на ВКС – ІV – то г.о. и настоящото въззивно
производство по в.гр.д. № 2920/2021 г. по описа на ПОС. В решение № 60227/09.11.2021г.
по гр.д.№ 1952/2021 г. на ВКС е прието, че при новото решаване на спора следва да се
прецени и отговорността за разноските на страните, включително по тези, направени в
производството по извънредния способ.
В случая ищецът е представляван от адвокат при условията на чл. 38 от ЗАдв.,
поради и което адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда и да се присъди,
съразмерно на уважената част в полза на упълномощения адвокат. В чл. 38, ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за
разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство пред първа
инстанция и двете въззивни инстанции е 2330 лв., като съразмерно на уважената претенция
в полза на упълномощения адвокат следва да се присъди възнаграждение за
представителство в първоинстанционното производство в размер от по 388 лв. за всяко от
производствата. За производството пред ВКС по гр.д. № 3927/2017 г. по описа на ВКС – ІІІ
–то г.о. адвокатското възнаграждение съдът определя на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата
в размер от 1747,50 лв., от което съразмерно на уважената претенция в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер от 291 лв. За процесуално представителство по гр. д. № 1952/2021 г. по описа на
ВКС – ІV – то г.о. адвокатското възнаграждение съдът определя на основание чл. 9, ал. 3 от
Наредбата в размер от 1747,50 лв., като същото следва да се присъди изцяло, доколкото
молбата за отмяна е уважена от ВКС по реда на извънредния способ.
Предвид изложените съображения в полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА следва да се присъди общо сумата от 3202,50 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство,
въззивното производство по в.гр.д. № 1362/2017 г. по описа на ПОС, касационното
производство по гр.д. № 3927/2017 г. по описа на ВКС – ІІІ –то г.о., касационно
производство по гр. д. № 1952/2021 г. по описа на ВКС – ІV – то г.о. и настоящото въззивно
производство по в.гр.д. № 2920/2021 г. по описа на ПОС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна Община Пловдив, следва
да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. В
8
първоинстанционното производство ответникът е представил доказателства и е претендирал
разноски за съдебно – медицинска експертиза в размер на 60 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение, което правилно е определено от първоинстанционния съд на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер от
200 лв. Съразмерно на отхвърлената претенция в полза на въззиваемата страна ответник в
първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски в размер от 216 лв.,
поради и което обжалваното решение в тази част следва да се потвърди до този размери и да
се отмени за разликата над този размер до пълния уважен размер на разноските от 260 лв.
За процесуално представителство по в.гр.д. № 1362/2017 г. по описа на ПОС, по
което решението е отменено от касационната инстанция е определено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв., като съразмерно на уважената част от жалбата в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от
83 лв., които с оглед отмяната изцяло на решението на първата въззивна инстанция следва
да се присъдят с настоящото решение.
За настоящата въззивна инстанция съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лв., от което съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба следва да
се присъди сумата от 83 лв.
В производството по извънредния способ разноски в полза на въззиваемата страна не се
дължат. С оглед на така изложеното в полза на въззиваемата страна - ответник в
първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски за първата и втората
въззивна инстанция в общ размер от 166 лв. За процесуално представителство пред първата
инстанция следва да се отмени решението в частта за разноските, присъдени в полза на
Община Пловдив над размер от 216 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК въззиваемата страна ответник в
първоинстанционното производство следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената
част от исковата претенция дължащите се такси и разноски, както следва: сумата от 400 лв.-
държавна такса за първоинстанционното производство, сумата от 200 лв. – държавна такса
за въззивното разглеждане на делото и сумата от 26 лв.- съразмерно на уважената претенция
сума за платени депозити за вещи лица от бюджета на съда. Общият размер на таксите и
разноските, които следва въззиваемата страна да плати в полза на ПОС е в размер на 626 лв.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1124 от 12.04.2017 г. по гр.д. № 14958 по описа за 2016 г. на
ПРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. *** против Община Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
9
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 иск за заплащане за сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ексцес от настъпила на 14.08.2006 г. трудова злополука, изразяващ се в
усложнение на заболяването и влошаване на здравословното състояние на дясното око,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на Община Пловдив,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за разликата между сумата от 260 лв. и сумата от 216 лв. –
разноски по съразмерност на отхвърлена част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. *** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ексцес от настъпила на 14.08.2006 г. трудова
злополука, изразяващ се в усложнение на заболяването и влошаване на здравословното
състояние на дясното око, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2016 г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1124 от 12.04.2017 г. по гр.д. № 14958 по описа за 2016 г.
на ПРС, в останалата част.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на адв. С.Л. Б., ЕГН **********, АК –
Пловдив, гр. П., ул. *** сумата от общо 3202,50 лв.- сбор от адвокатски възнаграждения на
основание чл. чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от
исковата претенция за процесуално представителство по гр.д. № 14958 по описа за 2016 г.
на ПРС, въззивното производство по в.гр.д. № 1362/2017 г. по описа на ПОС, касационното
производство по гр.д. № 3927/2017 г. по описа на ВКС – ІІІ –то г.о., касационно
производство по гр. д. № 1952/2021 г. по описа на ВКС – ІV – то г.о. и производството по
в.гр.д. № 2920/2021 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *** да заплати на Община
Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1 сумата от общо 166 лв.- разноски по съразмерност на отхвърлената част от
исковата претенция за процесуално представителство по в.гр.д. № 1362/2017 г. по описа на
ПОС и в.гр.д. № 2920/2021 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл.
83, ал.1, т.1 ГПК по сметка на ПОС сумата от общо 626 лв. – разноски и държавни такси,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11