Решение по дело №2009/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 117
Дата: 9 февруари 2016 г. (в сила от 9 февруари 2016 г.)
Съдия: Албена Янчева Зъбова Кочовска
Дело: 20152100502009
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ V –     117                              09.02.2016г.               град Бургас

                                                 В  ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав

На  девети февруари                              две хиляди и шестнадесета година,

В закрито заседание в следния състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА

                             ЧЛЕНОВЕ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                         мл. с. КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА

гражданско дело  номер 2009  по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.435, ал.3 от ГПК.

         Образувано е по жалбата на „ТИЛНИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КО”- С.А. – акционерно дружество, регистрирано и съществуващо, съгласно законите на Република П, надлежно записано под Микроджакет номер *, документ 636428 от 05.07.04г.- взискател по изп.д.№226/15г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 и район на действие – Окръжен съд Бургас, подадена чрез пълномощник адв. Биляна Христова Димитрова – САК със съдебен адрес: гр.София, ул.”Симеоновско шосе” №24а, ет.1, ап.1, против постановлението за възлагане на движими вещи, от 30.09.15г., постановено по същото дело.

          В жалбата са изложени подробни съображения за неправилността на атакуваното процесуално действие на ЧСИ. Проданта се сочи за  недействителна и това се извлича от хипотезите на чл.490 от ГПК и чл.185  от ЗЗД.

         Твърди се, че купувачът– „Миконос – Алфа” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, кв. Лозенец, представлявано от управител Даньо Атанасов Клинков, на когото са възложени вещите след проведената публична продан по делото, е свързано лице и подставено такова на длъжника „Ню лайн” ООД, защото в дружеството- купувач К е едноличен собственик на капитала и управител, а в дружеството – длъжник – той е управител и съдружник. Така и съобразно с визираното в чл.26 от ЗЗД, участието на този купувач, получил имуществото, заобикаля забраната за участието на длъжника в публичната продан, макар така да не се покриват изцяло хипотезите, развити в чл.490, ал.1 от ГПК. Освен това проданта е осъществена  в нарушение и на чл.185, б. „а” от ЗЗД, защото в изпълнителното производство длъжникът е бил назначен за пазач на отчуждените чрез публичната продан движими вещи, а това е осъществено чрез неговия законен представител  и управител- Д.Клинков.  На тази база се твърди и закупуване на вещите чрез купувач - подставено лице на длъжника. Моли се за отмяна на постановлението. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на гореизложените съображения. Ангажират се допълнителни писмени доказателства.

         По делото не е постъпило възражение в срок от ответника по жалбата- длъжник по изпълнението „Ню лайн” ООД с ЕИК *********  със седалище и адрес за призоваване – гр.София 1421, р-н Лозенец, ул. „Бисер” №2, с управители В А П и Д А К- представляващи го поотделно.

         Постъпил е писмен отговор от ответника - купувач от публичната продан, в чиято полза е издадено обжалваното тук постановление за възлагане на движими вещи- „Миконос-Алфа” ЕООД с ЕИК ********* и управител Д А К, със седалище и адрес за призоваване- гр.София 1421, кв. Лозенец, ул. „Бисер” №2. В него са развити подробни съображения за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Не се спори, че длъжникът и купувачът са търговци- юридически лица, които съгласно пар.1 от ДР на ТЗ са „свързани лица”, но това не е хипотеза, взета под внимание в цитираните по – горе две правни норми. Недопустимо е да се тълкува разширително разпоредбата на чл.490 от ГПК, която не предвижда такова ограничение. Не намира приложение и чл.185 б.”а” от ЗЗД, защото в проданта наддавач не е бил длъжникът, нито неговият управител /законен представител/като физическо лице. Наддавач, спечелил проданта и обявен за купувач е юридическо лице, различно от посочените по-горе и т.к. нормата е ограничителна и не следва да се тълкува разширително, възраженията в жалбата за неправилност на атакуваното процесуално действие са изцяло неоснователни. Неотносими към тях са и останалите доводи на жалбоподателя и не следва да бъдат разглеждани в това производство. В заключение се моли жалбата на взискателя да бъде оставена без уважение. Цитира се съдебна практика в подкрепа на защитаваната правна теза. Не се ангажират доказателства.

         Представени са на основание чл.436, ал.3 от ГПК писмени  мотиви /становище/ на ЧСИ Димитров, че жалбата е недопустима, защото излиза извън обсега на чл.435 от ГПК, както и копие от изпълнителното производство.

         Според БОС производството по делото е допустимо, т.к. всички изисквания на закона за форма, съдържание и приложения на жалбата, съобразно с чл.260 и чл.261 от ГПК са изпълнени и тя да е подадена в срок, от лице имащо интерес от обжалването, чрез адвокат, установил след дадени от съда указания представителната си власт в процеса, а също и с оглед обстоятелството, че взискателят-жалбоподател е участвал в проданта като наддавач, невнасящ задатък, предвид предпоставките, определящи правния му интерес съобразно чл.435, ал.3 от ГПК. Разглеждането на доводите за незаконосъобразност на постановлението по същество обаче, я сочи за неоснователна. Съображенията за това са следните:

         Изп.д.№20158010400226/2015г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с рег.№ 801 с район на действие – този на БОС е образувано по молба на взискателя  „ТИЛНИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КО”- С.А., срещу длъжника му „Ню лайн” ООД, за събирането на парично вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 14.05.15г.на СРС, по гр.д.№22594/15г. по описа на същия съд. То представлява главница по заем за 70000 евро, ведно със законна лихва върху нея от 24.04.15г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по съдебното производство в полза на кредитора- заявител в заповедно производство по чл.417 и сл. от ГПК. По молба на взискателя изпълнението е насочено срещу  всички сметки на длъжника му в определени банки, а ЧСИ е наложил запор върху тях и срещу движими вещи, намиращи се в собствената на дружеството сграда- хотелски комплекс „Грийн парк” в гр.Китен.

         На 24.06.15г. е изпратена ПДИ на длъжника, в която запорът на банковите му сметки е съобщен от ЧСИ, като е насрочен и опис и оценка на движимите вещи, находящи се в хотелския комплекс за 01.07.15г. от 10.00 часа, връчена по „Спиди” на длъжника на 27.06.15г. Видно от протокола, съставен за описа и оценката на горните вещи от дата 01.07.15г., длъжникът е бил представляван при извършването им и именно той е назначен и вписан като техен пазач от ЧСИ Димитров.

         Първа публична продан на движимите вещи е насрочена от ЧСИ за периода от 21.08.15г. до 21.09.15г.- 17.00 часа,  при обща начална тръжна цена за всички тях от 77733,75лв. без вкл.ДДС/ представляваща 75% от пазарната стойност на вещите, дадена от експерта, назначен в изпълнението/, с посочване на дата за обявяване на постъпилите наддавателни предложения- 23.09.15г. от 15.00 часа. 

         За участие в проданта са подали молби-заявления: „Миконос – Алфа”ЕООД, с управител Даньо Клинков – за цена от 162 000лв. по предложение с вх.№139 от 18.09.15г., с внесен задатък от 10%- в размер 7773,40 лв./вж. платежно от 09.09.15г./ по сметка на ЧСИ; „Насцвет” ЕООД – гр.София с управител Даньо Клинков, с предложение за обща цена от 78 000лв./ вх. № 140 от 18.09.15г./ и надлежно внесен на 09.09.15г задатък от 10% по сметката на ЧСИ и взискателят „ Тилни интернешънъл КО” С.А. за общата сума от 81 000лв./ вх.№138 от 18.09.15г./, нямащ задължение да внася задатък.

          В протокола от проведената публична продан, изготвен на предварително обявената дата 23.09.15г. в 15.00 часа, за купувач е обявен „Миконос – Алфа”ЕООД, предложил най-високата цена за продаваните вещи. Представено е доказателство / вж.чл.327 – изп. дело/, че остатъкът от сумата /след внесения задатък/ от 186 626 лв. е изплатен от купувача по сметката на ЧСИ на 29.09.15г.. Постановлението за възлагане на продадените движими вещи е съставено на 30.09.15г. Именно то е предмет на настоящото производство.

         Изнесените по- горе доказателства сочат, че тук се касае до публична продан на движими вещи, извършена по правилата на проданта на недвижими имоти. Тази възможност е предвидена наред с още три способа в чл.474 ал.1 от ГПК, като съгласно 474, ал. 5 ГПК е единствена за  вещи с оценка над 5000 лева, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства. Няма обаче законови ограничения тя да се приложи и за други вещи, с по- ниска стойност, както е в случая. Това би гарантирало законосъобразното придобиване на правата на купувача, т.к. нормативната уредба на този способ е най-пълна и подробно разписана в закона. Насрочването на проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3, чрез обявления, които се поставят на съответните места в РС, в канцеларията на ЧСИ и в местните община или кметство и протоколът за поставянето на обявленията се регистрира в РС, както ЧСИ е постъпил и при настоящото разгласяване. Участниците в ПП са подали в срок предложенията си, внесли са изискуемия задатък, а обявеният за купувач не само е заявил най- високата цена за всички вещи, но и я е внесъл на ЧСИ преди издаването на постановлението му. Следователно според този съд са налице всички предпоставки, обосноваващи извода, че публичната продан е проведена надлежно и имуществото е възложено по най-високата предложена цена, а именно това са обстоятелствата, релевантни за преценката дали постановлението за възлагане е законосъобразно или не и подлежи ли на отмяна като порочен акт на ЧСИ/ вж. в тази връзка и т.8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

         Доводите на жалбоподателя за това, че купувачът е лице, което  попада в категорията, предвидена в чл.490 от ГПК, т.е. в приложението на разпоредба, ограничаваща участието му в проданта, са неоснователни. Данните по делото сочат, че длъжникът и купувачът са различни субекти на правото- юридически лица – търговци, макар да има съвпадение в законните им представители, като физическото лице Даньо Клинков е един от представляващите и съдружник в предприятието на длъжника и единствен представител и едноличен собственик на капитала на купувача. Като пазач на вещите преди продажбата освен това, е бил определен от ЧСИ не Клинков на лично основание, а длъжникът – дружество, представлявано от последния, което означава, че в случая не е налице и ограничението на чл.490 от ГПК, вр.чл.185 от ЗЗД.

         Обстоятелството, че двете търговски дружества се представляват от едно и също лице- управителя Д К, както и че са свързани лица по смисъла на § 1, ДР на ТЗ, няма отношение към разрешаването на настоящия спор. Нормата на чл.490 от ГПК е императивна, рестриктивна- ограничаваща правата на субектите, поради което и не следва да се тълкува разширително, а точно и трябва да се прилага при издирване на действителния й смисъл, заложен от законодателя, т.е. като относима само към лимитативно изброените в хипотезата й лица, с конкретно определени качества. В случая купувачът не е тъждествен на длъжника, нито на представителя му по закон/Д.К не участва в проданта в лично качество,/нито е лице, на което е възложено пазенето на вещите. Последната функция е изпълнявана от длъжника- ЮЛ, определен за това от ЧСИ.

         По делото не се представят и доказателства, подкрепящи доводите, че длъжникът е закупил вещите чрез подставено лице. БОС счита също, че приложените към жалбата писмени доказателства за продажби и наемане на процесните движими вещи от трети лица не подлежат на обсъждане в настоящия акт, защото са неотносими към предмета на спора и биха имали правно значение в производство по евентуално обжалване или исков процес, инициирани от лицата, чийто патримониум е засегнат от оспорваната публична продан/ПП/, а не от взискателя.  

            В обобщение на изложеното дотук БОС заключава, че жалбата на взискателя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид този извод той няма право на разноски за производството по делото.

Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас

 

                            Р  Е  Ш   И  :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ТИЛНИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КО”- С.А. – акционерно дружество, регистрирано в Република П - взискател по изп.д.№226/15г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 и район на действие – Окръжен съд Бургас, подадена чрез пълномощника му адв. Биляна Христова Димитрова – САК със съдебен адрес: гр.София, ул.”Симеоновско шосе” №24а, ет.1, ап.1, против постановлението за възлагане на движими вещи, от 30.09.15г., постановено по същото дело.

Решението е окончателно на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

                                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: