Р Е Ш Е Н И Е
№ 230 14.06.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен
състав,
на осемнадесети май през две хиляди
и осемнадесета
година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Диляна Славова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 376 по описа на
Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Монолит Транспорт” ООД град Хасково,чрез управителя Г.И.С. срещу Наказателно постановление № 45-0000030 от 28.02.2018 г. на Началник ОО“АА“ - Хасково, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Навеждат се конкретни доводи за липса на задължителни реквизити в съставения АУАН и издаденото НП , несъответствие на изложените факти с дадената правна квалификация на описаното в АУАН деяние и на приложената в НП санкционна разпоредба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв.С. С. – М. ,която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган – Началник ОО“АА“ - Хасково, редовно призован се представлява от С. Колева ,която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното с нея НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 16.11.2017 г.въз основа на Заповед №РД-01-910/10.11.2017г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“ била извършена от свид. С.К.М. , на длъжност инспектор в ОО „АА” Пловдив , съвместно със свид.П.Т.Г. *** и св.Ж.И.С. *** комплексна проверка на дейността на „Монолит Транспорт ” ООД град Хасково, притежаващ лиценз на Общността № 5059, валиден до 31.01.2026 г. за международен превоз за товари. В хода на проверката се установило, видно от разпечатка на дигиталната карта на водача М. Т. Х. с ЕГН:********** на МПС с рег.№ *****, че за дата 02.01.2017г. същия е допуснат до управление на ПС , без да отговаря на изискванията за психологическа годност. След справка в регистъра за психологически изследвания на водачите в база данни на водачите в ИА“АА“, контролните органи констатирали, че М. Т. Х. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. С оглед на това, на „Монолит Транспорт „ООД , град Хасково е съставен на същата дата, на която била извършена проверката – 16.11.2017 г., в присъствие на законния представител на дружеството –Г.И.С. от св.С.М. Акт за установяване на административно нарушение № 222208 за деяние, извършено на 02.01.2017г., квалифицирано като нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ, който управителят на дружеството подписал лично, без да впише обяснения или възражения в съответната графа. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от съставяне на АУАН.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните в хода на делото
свидетели С.М.
,Ж.С. и П.Г.
, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал ,
безпротиворечиви и
последователни. Същите
се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти,констатирани
в хода на извършената проверка , поради което съдът
ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 57, ал.
1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от Министъра на
транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в редакцията й към датата на твърдяното
нарушение, лицето по чл.
2, ал. 1 от
същата наредба допуска
до управление на превозните средства
за международни превози на пътници
и товари само водачи, които са
психологически годни. Според чл. 105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози/действаща към момента
на нарушението/,за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията
за превоз на опасни товари,
за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция 200 лв.
При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,които ще бъдат коментирани по-долу в настоящото изложение. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на законния представител на дружеството - жалбоподател. На управителя на „Монолит Транспорт ” ООД, град Хасково е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съдът не споделя оплакванията в жалбата , че в АУАН не са посочени дата и място на извършване на нарушението.Видно от съдържанието на съставения срещу дружеството-жалбоподател АУАН за дата на нарушението е приета 02.01.2017г. ,когато се твърди да е управлявано ПС с водач М. Т. Х.,а като място на нарушението е посочено гр. Хасково , пл.“Градска болница“, комплекс „21 век „№1 №5,съвпадащо със седалището на дружеството- превозвач .Със съставяне на АУАН на 16.11.2017 г. са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН - както тримесечния, започващ да тече от установяване на нарушението, на която дата следва да се приеме, че е открит и нарушителя –16.11.2017 г., така и едногодишния срок - от извършване на нарушението. С оглед събраните данни при извършената проверка, актосъставителят е възприел и описал факта на осъществяване на управление на МПС от водач, който към момента на превоза не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и е подвел тези факти като нарушение по чл. чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, осъществено от превозвача „Монолит Транспорт“ ООД, град Хасково, като лице по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, явяващо се адресат на задълженията по нея. Разпоредбата на посочената за нарушена норма –чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен превоз на товари от своя страна предвижда задължение за лицата по чл.2, ал.1 от същия нормативен акт да допускат до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.Следователно ,за да е осъществен състава на това нарушение от обективна страна е необходимо посочените в чл.2, ал.1 от Наредбата субекти, да са допуснали до управление на превозно средство за международен транспорт водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност . В този смисъл при фактическото описание на нарушението, в АУАН и НП следва да се съдържа посочване на всеки един от тези признаци. В случая такова посочване на съставомерен от обективна страна признак на вмененото нарушение по чл.57 ал.1 от горепосочената Наредба не е налице , тъй като в АУАН, не е намерил отражение факт, дали с моторното превозно средство е осъществяван именно международен превоз. Всъщност това нарушение е пренесено и в НП, където този съставомерен елемент отново липсва при фактическото описание на нарушението . По този начин и двата административни акта страдат от процесуален порок,изразяващ се в допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като препятства наказаното лице да упражни в пълен обем правото си на защита, а съда да осъществи контрол за законосъобразност на санкционният акт и е самостоятелно основание за отмяната на последния. Отделно от това от събраните в съдебното производство доказателства не се доказва дружеството да е осъществило състава на нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11. На първо място не е спорно обстоятелството, че „Монолит транспорт“ООД попада в кръга лица визирани в чл.2, ал1 и притежава лиценз на Общността за международен превоз на товари. Безспорно е също така,че удостоверението за психологическа годност на визираният в АУАН и НП водач на МПС не е било валидно към датата на нарушението ,а видно от приобщената към АНП разпечатка от дигиталната карта е ,че на 02.01.2017г. М. Т. Х. е управлявал МПС с рег. № **** . Недоказано обаче по делото е останало обстоятелството, че с процесният автомобил на 02.01.2017г. е
осъществяван именно
международен превоз. Съгласно легалното определение за „международен превоз„ дадено в параграф 1 ,
т.14 от ДР на ЗАвП“Международен превоз“ е всеки превоз на
товари или пътници, при които
се преминава през държавна граница.Нито
в хода на административно-наказателното производство,
нито в хода на съдебното производство
са събирани доказателства удостоверяващи факта,че с конкретното ПС
е преминавана държавна граница. В дигиталната карта на водача не е визирано какъв е бил маршрута по
който се е движело превозното средство, липсват представени товарителници
и командировъчни заповеди.
Този факт не се установява
и от събраните гласни доказателства, а наличието
на това обстоятелство, би могло да е само
предмет на предположения, което в
санкционното производство е
недопустимо.
На последно
място,според настоящия съдебен състав е налице и материална незаконосъобразност на издаденото НП, доколкото административно наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е ангажирана за допустителство.
Съгласно чл.10 ЗАНН при административни нарушения допустителите се наказват само
в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Посочената възможност изрично следва да е намерила
отражение във въведената и съответваща на конкретното нарушение санкционна норма. В разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗАвП обаче не е предвидена санкция за допустителство,а санкция за нарушения на ЗАвП и подзаконовите актове по приложението
им ,за които
не е предвидена изрична такава. Дори и да бъде установена
санкционна норма със съответно съдържание,
същата задължително следва да е съобразена
с обстоятелството, че разпоредбата на чл.10 ЗАНН винаги се
тълкува във връзка с нормативния регламент на чл.25, ал.2 ЗАНН, съгласно
който за административни нарушения, извършени при осъществяване
дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги
извършили, както и ръководителите, които са допуснали да
бъдат извършени.Поради допуснатите процесуални нарушения
,които са съществени обжалваното НП следва да бъде отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0000030 от 28.02.2018 г. на Началник ОО“АА“ – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.