Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 901 11.03.2020 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, XXI – ви граждански състав
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОНИКА ЯХАНАДЖИЯН
Секретар: Жасмина
Славова
Прокурор: Бояна
Кузманова
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №9186
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***.....,
подадена чрез пълномощник – адв.К., съдебен адрес ***, срещу Прокуратура на
Република България, адрес: ..........., с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за обвинение в извършване на престъпление по чл.198, ал.1
от НК и вземане на мярка за неотклонение „Парична гаранция“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство до окончателното издължване.
Твърди се, че ищецът
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК
по ДП №304ЗМ-1346/2015 г. по описа на РУ-Несебър, по което му е била взета и
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 лева, както и че
същото е било прекратено, а за времето от 10 месеца (07.08.2015 г. – 08.06.2016
г.) докато е бил обвиняем, същият е търпял психически и физически дискомфорт,
който се влошил след публикация във „Ф.“ със заглавие „...........“. Според
изнесените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения с публикуваната
статия се сринало достойнството и доброто име на ищеца, същият станал обект на
злобни конментари, преживял емоционален стрес, мъки и страдания, вечер не можел
да спи, бил постоянно потиснат и не желаел да говори с никого, затворил се в
себе си.
В подкрепа на иска
са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.К.,
която поддържа иска и моли за уважаването му. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си на отговор, като е оспорил
исковете по основание и размер. Посочил е, че въведените в исковата молба
обстоятелства не сочат на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между претендираните вреди и дейността на прокуратурата по делото. От съда се
иска да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана на подробно изложените
в отговора аргументи. С допълнение от 12.12.2019 г., ответникът въвежда и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.
В съдебно заседание
отговорът се поддържа от представителя на РП-Бургас, която претендира за намаляване
размера на обезщетението в случай, че съдът приеме иска за основателен и
доказан.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните,
както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Между страните не се
спори по следните факти, за които свидетелства и приетото като доказателство ДП
№304-ЗМ-1346/2015 г. по описа на РУ – Несебър при ОД МВР Бургас, а именно, че е
образувано срещу неизвестен извършител, за това, че на 01.08.2015 г. в к.к.“С.“
до поликлиника „С.“ е отнел чужди движими вещи, като е издърпал със сила
портфейл със сумата от 48 000 рубли от владението на А.И.Б., родена на ***
г. от гр.М., Р., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл.198, ал.1 от НК, както и че в хода на разследването с
Постановление от 07.08.2015 г., ищецът С. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.08.2015 г., в
к.к.“С.“, Община Н., по Главната алея в близост до банка „..............“ АД в
таксиметров лек автомобил, марка „............“, модел „.........“ с рег.№...........,
е отнел чужди движими вещи – портмоне, съдържащо сумата от 48 000 рубли и
сенки за очи от владението на ............... гражданка А.И.Б., родена на ***
г. в гр.Л., ..........., с намерение противозаконно да ги присвои, като
използвал за това сила – блъскал по тялото с ръка, стискал й лявата китка и
ровил в чантата й“.
Между страните не се
спори и по това, че в хода на досъдебното производство, на ищецът е била взета
МНО „Парична гаранция“ в размер на 500,00 лева, както и че с Постановление от 08.06.2016
г. на прокурор при РП-Бургас, прието като доказателство по делото, л.7-10, наказателното
производство по ДП №304 – ЗМ-1346/2015 г. по описа на РУ МВР – Несебър при ОД
МВР Бургас, е прекратено на основание чл.199, вр.чл.243, ал.1, т.1 от НПК, като
е прието, че липсват достатъчно доказателства за съставомерността на деянието,
както от обективна, така и от субективна страна.
От събраните по
делото гласни доказателства - показанията на свидетелите М. и С., първата от
които без родство с ищеца, а втората – негова съпруга, се установява, че по
времето, когато се е водело наказателното производство, ищецът се е затворил в
себе си, не е бил особено контактен и това му състояние на потиснатост и
затвореност е продължило дълъг период от време, което се е отразило на семейния
му живот и отношенията с близките.
Като прецени така
обсъдените доказателства и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира
исковете за основателни.
Фактическият състав
на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран
в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ включва причинени на гражданин вреди от
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността
има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно
обвинение, т. е. във всички случаи, при които образуваното наказателно
производство бъде прекратено, тъй като чл.4 от ЗОДОВ не изисква да са налице
виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и
поддържането на така предявеното обвинение.
В случая по делото
безспорно е доказано, че е осъществен този фактически състав – налице е
обвинение в извършването на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, по отношение на
което с Постановление от 08.06.2016 г. на прокурор при РП-Бургас е прието, че
не е осъществено от обвиняемия С. – ищец в настоящето производство. В случая,
доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането
на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите, от чиито
действия са произтекли вредите – в конкретния случай органите на прокуратурата
доколкото действията на органите на разследването се извършват под
ръководството на съответната прокуратура и именно тя е ръководещият
разследването орган, респективно отговарящ за случващото се в досъдебното
производство.
Съгласно трайно
установената практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД, като
същия се извежда от преценката на конкретните обективни обстоятелства,
настъпили от обвинението – характер, степен, последици от настъпилите вреди, продължителност
и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, срок на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие.
В случая, за да
прецени размерът на дължимото обезщетение, съдът прецени следните
обстоятелства: наказателното производство срещу ищеца е продължило от
привличането му като обвиняем на 01.08.2015 г. до постановяването на прекратителното
постановление от прокурор при Районна Прокуратура Бургас на 08.06.2016 г., т.е в
период по-малък от една година, през който няма данни да е търпял някакви ограничения
с оглед на взетата спрямо него мярка за неотклонение, но по време на който е
бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. При такова тежко
обвинения, нормално е ищецът да е претърпял твърдените вреди, т.е.
наказателното преследване да се е отразило негативно върху емоционалната му
сфера и да има за последица промяна в поведението му, така както твърди
неговата съпруга - свидетелката С.С., включително да се отрази негативно в
общуването му дори и с най-близките.
Поради изложеното,
вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение и срока, през който е продължило
наказателното производство, интензитета на негативните психически преживявания
от незаконното обвинение и тяхното отражение върху личността на ищеца,
наличието на данни за липса на предходни противоправни прояви, съобразявайки
обществения критерий за справедливост и стандарта на живот в страната, съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на сумата от 500 лева.
В останалата част до
предявения размер от 1200 лева, искът се явява недоказан, поради което и следва
да бъде отхвърлен за разликата от 700 лева.
Съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно т.4 от ТР №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни
актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство. От този момент държавните органи
изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.
В случая, поради липса на данни за датата на която е връчено, съдът приема, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в
законна сила на 16.06.2016 г., поради което и обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното й изплащане.
На основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски за заплатена държавна такса в размер на 10,00 лева и платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, или в
размер на 125,00 лева, или всичко в общ размер на 135,00 лева.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, със седалище в .................., представлявана от
Главния прокурор С.Ц., да заплати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***.....,
подадена чрез пълномощник – адв.К., съдебен адрес ***, сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в
извършването на престъпление от общ характер по чл.198, ал.1 от НК по ДП №304 –
ЗМ-1346/2015 г. по описа на РУ МВР – Несебър при ОД МВР Бургас, приключило с
прекратяване на образуваното наказателно производство, поради това, че ищецът С.
не е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението, за които е
привлечен като обвиняем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2016
г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над присъдените 500 лева до претендирания размер от
1200 лева.
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, със седалище в ...................., представлявана от
Главния прокурор С.Ц., да заплати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***.....,
подадена чрез пълномощник – адв.К., съдебен адрес ***, сумата от 135,00 лева (сто тридесет и пет лева), представляваща направени
в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с
оригинала
Ж. С.