№ 11854
гр. С, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110156472 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на последващо евентуално съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.410 от КЗ от
ЗК Л И,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление С,представлявано от В И
и М Д.,срещу С О,ЕИК ......,с адрес С,представлявана от кмета В Т,с искане да
бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 507,31 лева,както и обратен
иск,който С О предявява срещу „Г“АД,ЕИК ......,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от Т А Г и Г И К за осъждане на ответника по
обратния иск,ако исковата претенция по първоначално предявения иск бъде
уважена.
В исковата молба по първоначалния иск ищецът Л И твърди,че на
10.07.2019 г. в гр.С водачът Ю. Й. на л.а.“Х“ с рег. № ..... на ..... пред номер
176 попада в необозначена и несигнализирана дупка,за което е съставен
протокол № 1717855/10.07.2019 г. Ищецът сочи,че е застраховател по договор
за застраховка каско и е образувал преписка по щета № ...... Ищецът
твърди,че след извършване на оглед на щетите на собственика на увредения
автомобил е изплатено обезщетение в размер от 497,31 лева. В исковата
молба са изложени твърдения,че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря за възстановяване стойността на щетите,защото отговаря за
поддържането на пътищата. Исковата претенция е основана на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес
от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е подаден такъв от С О със
становище,че искът е допустим,но неоснователен. Твърди се,че не е доказан
1
искът по основание,защото не е установен механизмът на настъпване на
ПТП,както и дали щетите за автомобила са настъпили при този механизъм,а
не по друг начин – напр.при удар в бордюр,сочи се,че не е доказано да е
имало дупка на пътното платно. Формулирано е възражение,че вината за
настъпване на ПТП е на водача,който не е положил достатъчно усилия,за да
избегне настъпването на произшествието. Ответникът твърди,че не е доказано
да са заплатени дължимите вноски по застрахователната премия,респективно
дали съществува застрахователно правоотношение. Ответникът изтъква,че е
изпълнил задължението си да осигури поддържането на пътищата като е
сключен договор за абонаментна поддръжка. Ако първоначалният иск бъде
уважен,при условията на евентуалност ответникът формулира искане да бъде
осъден ответникът по обратния иск да възстанови паричната сума.
В срока за подаване на писмен отговор по обратния иск ответникът по
обратния иск изразява становище,че обратният иск е неоснователен.
Ответникът не отрича,че е страна по договор,сключен със С О,но счита,че не
отговаря по исковата претенция,защото е реализирана поддръжка на ..... и
работата е приета от възложителя без забележки,както и възложителят е
заплатил дължимото възнаграждение.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Л И претендира от С О сумата
от 507,31 лева главница,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане като вземането представлява
регресно вземане вследствие изплатено обезщетение по застраховка каско за
настъпило ПТП на 10.07.2019 г. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 44341/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е протокол за .....,съставен на 10.07.2019 г.,като МПС с рег.
№ .....,движейки се по ..... пред № 176 попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно.
От свидетелство за регистрация на МПС автомобил Х с рег. № ..... се
установява,че е собственост на Ю. Й. Й..
Представена е застрахователна полица по застраховка каско,издадена от
Л И,валидна за периода 29.08.2018 г. до 29.08.2019 г. за автомобил Х с рег. №
......
Видно от преводно нареждане от 14.08.2019 г.,“Л нарежда в полза на
Ю. Й. Й. сумата от 497,31 лева.
С покана от 10.10.2019 г. Л И претендира от С О възстановяване на
сумата от 497,31 лева вследствие на изплатеното обезщетение по щета № ......
Поканата е доставена чрез куриерска услуга на 15.10.2019 г.
Приет е договор,сключен на 14.06.2019 г. между С О и „Г“АД,съгласно
който С О възлага на дружеството реализиране на дейности по поддържане и
текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения,за което се задължава да
заплаща уговорената цена.
По делото са представени протокол за месечна инспекция за първи
2
месец по договора,както и констативен протокол за приемане на
работа,извършена на ..... от 18.07.2019 г.,съгласно който обектът се приема.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства –
от разпита на свидетеля Й. се установява,че към 2019 г. е управлявал
автомобил Х с рег. № ..... и при движение по ..... автомобилът преминал през
дупка,която се намирала в средата на пътното платно и била с дълбочина
около 30 см. Според свидетеля Й. на това място движението е с по една лента
за всяка посока,в последния момент видял дупката и набил спирачки.
Разпитан в съдебно заседание,свидетеля Й. е казал,че дупката не е била
обезопасена,след инцидента свидетелят повикал КАТ като щетите на
автомобила били спукана гума и изкривен амортисьор.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че възможният и вероятен механизъм на настъпване
на ПТП е при движение на автомобил Х по .....,където попада в
несигнализирана и необозначена дупка,пълна с вода,щетите по автомобила
могат да бъдат получени при описания механизъм,стойността на щетите по
средни пазарни цени възлиза на 515,08 лева,а с включени ликвидационни
разноски – 525,08 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение. С оглед регламентирането на иска като положителен
установителен иск в тежест на ищеца е възложено провеждането на доказване
за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,а
именно ищецът да докаже,че съществува правоотношение по застраховка
каско,да бъде доказано,че е настъпило застрахователно събитие,да бъде
установено,че са възникнали вреди,да бъде установен размерът на вредите,да
бъде доказан факта на изплащането на застрахователно обезщетение,при
което застрахователят встъпва в правата на увредения спрямо причинителя на
вредата,спрямо възложителя на работата,по повод на която е причинена
вредата или спрямо собственика на вещта,предизвикала настъпването на
вредата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата
на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за иск,т.е. в настоящия случай искът
се счита предявен на 07.08.2023 г.
Софийският районен съд счита,че от съвкупния анализ на
доказателствата може да бъде направен извод за основателност на исковата
претенция. Със сключването на договор за застраховка каско застрахователят
се задължава да осигурява покритие по време на действие на договора за
уговорените покрити рискове,за което застрахованият се съгласява да
заплаща застрахователна премия,а при настъпването на застрахователно
събитие задължението на застрахователя се трансформира в задължение да
определи и изплати застрахователно обезщетение. Легалната дефиниция на
понятието застрахователен риск е регламентирана съгласно § 1,т.3 от ДР на
КЗ и предвижда,че застрахователен риск е възможното настъпване на
3
вредоносно събитие,което е непредвидимо и несигурно и не зависи от волята
нито на застрахователя,нито на застрахования,а т.4 предвижда,че
настъпването на събитие,което е покрит риск представлява застрахователно
събитие. Съдът приема,че договорната отговорност на застрахователя по
имуществената застраховка каско,респективно възникването на регресно
вземане на застрахователя срещу друго лице е обусловено от доказване,че е
настъпило застрахователно събитие. Правата и задълженията на страните по
договора за застраховка се уреждат според клаузите на индивидуално
сключения договор под формата на застрахователна полица и от общите
условия,приложими към същия договор. Уважаването на иск с правно
основание чл.410,ал.1,т.2 от КЗ е обусловено от провеждане наличието на
следните материалноправни предпоставки – да съществува застрахователно
правоотношение по договор за застраховка каско,да е настъпило
застрахователно събитие,да са възникнали вреди,с чието възстановяване на
увредения собственик застрахователят по договора за застраховка каско
придобива право на регресно вземане спрямо причинителя на вредата,а
именно срещу възложителя на работата,при или по повод на която са
възникнали щетите.
Страните не спорят,а и от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че дружеството ищец е застраховател по
застраховка каско за автомобил Х към процесния период,в която насока по
делото е представена и застрахователната полица,установяваща,че към датата
на настъпване на ПТП съществува валидно застрахователно правоотношение.
С договора за застраховка каско застрахователят приема да осигурява
покритие по време на действие на договора,а ако възникне застрахователно
събитие задължението му се трансформира в задължение за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение за възникналите щети,а
застрахованият приема да заплати застрахователната премия. Следователно в
изпълнение на своите договорни задължения дружеството ищец е образувало
преписка по щета и е определило и изплатило обезщетение. За да счете,че е
доказан фактът на изплащане на обезщетението по щета,съдът взе предвид
представеното преводно нареждане,с което дружеството ищец възстановява
парична сума на собственика на увредения застрахован автомобил Х.
Отговорността на застрахователя по застраховка каско включва всички
покрити рискове,а пътнотранспортното произшествие представлява покрит
застрахователен риск,предвид което при настъпването на ПТП възниква
застрахователно събитие. Попадането на моторно превозно средство в
препятстие на пътя представлява пътнотранспортно проишествие и поражда
правото на застрахования да претендира от застрахователя възстановяване на
щетите. Не може да бъде споделен доводът на ответника,че не е доказан
механизмът на настъпване на ПТП. Съдът намира,че при съобразяване
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й.,както и
представения по делото протокол за ПТП се явява доказано,че автомобилът Х
е попаднал в несигнализирана и необозначена дупка като свидетелят Й.
депозира показания,че служители на КАТ са посетили
местопроизшествието,а и според заключението по съдебно-автотехническата
експертиза щетите могат да бъдат получени при описания механизъм –
попадане в дупка. С оглед обстоятелството,че описаните щети са пряка
последица от настъпилото ПТП по описания механизъм тези щети подлежат
4
на обезвреда от страна на застрахователя по каско и в конкретния случай
застрахователят в изпълнение на задълженията си е възстановил стойността
на щетите. Предвид наличието на доказателства – преводно нареждане,че
ищцовото дружество е възстановило стойността на щетите на собственика на
увредения автомобил,за ищеца е възникнало правото на регресно вземане.
Софийският районен съд намира,че ответната община е пасивно
легитимирана да отговаря за възстановяване на щетите. Съгласно чл.3 от
Закона за пътищата пътищата са републикански и общински като общинските
пътища са публична общинска собственост. В конкретния случай
произшествието е настъпило на улица в рамките на гр.С – ..... пред №
176,поради което следва да бъде възприето,че улицата е общинска
собственост,а и ответникът не формулира оспорване в тази насока. При това
положение и като бъде съобразено,че изграждането и поддържането,както и
гарантиране състояние на пътната настилка,което осигурява безопасност на
движението са възложени на общината съгласно чл.31 от Закона за
пътищата,съдът счита,че ответната страна отговаря за възстановяване на
вредите. Наличието на несигнализирана и необозначена дупка,която
представлява нарушаване целостта на покритието и поражда опасност от
възникване на произшествия,означава,че ответната страна е допуснала
бездействие,което дава основание за ангажирането на отговорността й.
Изводът на съда,че ответната община отговаря за възстановяване на щетите
не се променя предвид довода на ответника,че е сключил договор за
възлагане дейности по поддържане и ремонт на пътната
настилка,включително за района,където се намира улицата,на която е
настъпило произшествието. Следва да бъде отчетено,че законът
регламентира,че задължението за поддържане на пътищата е възложено на
общината,поради което в отношенията с увреденото лице,респективно със
застрахователя по имуществена застраховка каско общината отговаря,а
наличието на договорно правоотношение и възлагането на тази дейност на
друго лице има значение за отношенията между съдоговорителите,но не може
да доведе до отпадане отговорността на ответника спрямо ищеца по
настоящото дело. По изложените съображения и като отчете,че според
заключението по съдебно-автотехническата експертиза стойността на щетите
по средни пазарни цени е по-висока спрямо претендираната от ищеца с
исковата молба парична сума,предявеният иск подлежи изцяло на уважаване
– за сумата от 507,31 лева. Разбирането на съда,че искът е доказан по
основание и размер изцяло не се променя предвид възражението за
съпричиняване,формулирано в писмения отговор. За да е налице
съпричиняване,следва водачът на автомобила със свои действия или
бездействия да е допринесъл за възникване на вредоносния резултат. В хода
на производството не се доказва водачът да е допринесъл за възникване на
вредите. Съпричиняване може да бъде реализирано или ако водачът
бездейства в хипотеза,в която е длъжен да извърши определени действия,или
ако предприема неправомерни действия. В хода на производството не са
ангажирани доказателства водачът на автомобил Х да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат,поради което формулираното от
ответника възражение се явява неоснователно. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме,че искът подлежи изцяло на уважаване.
Изводът на съда,че е основателна исковата претенция,предявена срещу
5
С О,означава,че е настъпила процесуалната предпоставка да бъде разгледан
предявеният от С О обратен иск срещу „Г“АД. Уважаването на иск за вреди
от допуснато договорно неизпълнение е обусловено от провеждането на
доказване,че между страните е сключен договор,от установяване уговорените
права и задължения за всяка от страните по договорното правоотношение,от
доказване,че едната страна е допуснала неизпълнение на договорно
задължение,при което другата страна има право на обезщетение за всички
преки и непосредствени вреди,които са предвидими към сключване на
договора. Страните по обратния иск не спорят, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че е налице сключен договор,
съгласно който ответникът е приел да извършва дейности на част от
територията на С О,вкл. в района,в който е настъпило произшествието. От
представения по делото договор се установява,че се отнася до няколко района
на С като има две групи улици -за някои улици съгласно приложение към
договора е възприето,че следва да бъдат достигнати стандартите за
състоянието на пътя,определени от нивото на поддържане,докато за всички
останали участъци изпълнителят извършва дейности по поддържане и текущ
ремонт по възлагане на С О. Анализирайки клаузите на сключения
договор,съдът приема,че в зависимост от това дали съответния участък от
пътя е включен в съответното приложение или не,възниква постоянно
задължение по време на действие на договора за реализиране на дейности или
възниква конкретно задължение за реализиране на дейности по възлагане от
възложителя. В хода на производството ищецът по обратния иск – С О не е
провел доказване,че ..... е включена в улиците,за които ответникът по
обратния иск дължи постоянно поддържане в състояние,което гарантира
безопасността на движението,тъй като по делото е представен единствено
сключеният договор,но не и приложението,което да позволява да бъде
възприето относно кои пътни участъци съдоговорителят на С О осигурява
постоянно и непрекъснато поддържане. С оглед това,че съдът не може да
счете за доказано,че ответникът по обратния иск е имал задължението за .....
да осигурява непрекъснато поддържане,то исковата претенция по обратния
иск е недоказана по основание. Съдът намира,че при съобразяване,че извън
посочените в съответното приложение към договора ответното по обратния
иск дружество отговаря само при наличието на изрично възлагане на работа
от страна на общината,както и предвид наличието на констативен
протокол,съгласно който на 18.07.2019 г. работа е приета без
възражения,обратният иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът по първоначално
предявения иск претендира присъждането на съдебноделоводни разноски
съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 25 лева за
заповедното производство и в размер от 515 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.410 от КЗ по отношение на С О,ЕИК ......,с адрес
С,представлявана от кмета В Т,че съществува вземане на ЗК Л И,ЕИК .....,със
6
седалище и адрес на управление С,представлявано от В И и М Д.,в размер от
507,31 лева ( петстотин и седем лева тридесет и една стотинки
),представляваща главница за регресно вземане по щета № ..... по
имуществена застраховка каско вследствие попадане на застрахования
автомобил Х с рег. № ..... в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на 10.07.2019 г. на ..... пред № 176,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 07.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 44341/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск от С О,ЕИК ......,с адрес
С,представлявана от кмета В Т срещу „Г“АД,ЕИК ......,със седалище и адрес
на управление С,представлявано от Т А Г и Г И К за осъждане на ответника
да заплати сумата от 507,31 лева (петстотин и седем лева тридесет и една
стотинки ).
ОСЪЖДА С О,ЕИК ......,с адрес С,представлявана от кмета В Т да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ЗК Л И,ЕИК
.....,със седалище и адрес на управление С,представлявано от В И и М Д.
сумата от 25 ( двадесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски за
заповедното производство и сумата от 515 ( петстотин и петнадесет ) лева
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Г“АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7