Р Е Ш Е Н И Е
№260002
гр.Перник,
09.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на тридесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура А. ДЖАМАЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 46/2020 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С решение
№ 40/ 05.02.2020 г., постановена по НАХД № 1710/2019 год. по описа на районен
съд Перник са признати:
А.Е.П.,
със снета самоличност и ЕГН, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата в
периода от 01.04.2018 г. до 29.05.2018 г. в гр.Перник съставила неистински
официален документ (Удостоверение образец УП-2 с изх.№ ***, издаден на името на
С.С.З., в който положила подпис за „Гл.счетоводител“) с цел да бъде използван
пред ТП на НОИ-Перник за удостоверяване на осигурителен стаж на лицето С.С. З. (С.С.Д.)
и на основание чл.308, ал.1 от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК съдът я ОСВОБОДИЛ от
наказателна отговорност и й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева /хиляда лева/.
С.С. З.,
със снета самоличност и ЕГН, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.05.2018 г. в
гр.Перник, съзнателно се е ползвал пред Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – гр.Перник от неистински официални документи –
Удостоверение образец УП-2, с изх.№ ***; Удостоверение образец УП-3, с изх.№ ***
и Трудова книжка (продължение) № *** – издадени на негово име, на които е
придаден вид, че са издадени от „Токоми” ООД, като от него за самото съставяне
на документите не може да се търси наказателна отговорност– престъпление по
чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът
го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
Със
същото решение съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е
присъдил съответни разноски.
Против
така постановеното решение, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимата П..
В жалбата се сочи, че същата към момента на деянието не е била наказателно
отговорно лице, поради налично заболяване, което не било отчетено от районния
съд, както и, че о същество обвинението не е доказано по категоричен начин.
Иска се отменяване на решението и постановяване на ново такова с което
подсъдимата да се оправдае изцяло.
Подсъдимият
Д. е заявил изрично, че не желае да се присъедини към жалбата, поради което по
отношение на него решението следва да се счита за влязло в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От
фактическа страна:
А. П. е
родена на *** Има *** образование. Работи като ***. Не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК.
С.Д. е
роден през ***. Има *** образование и е безработен. Не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК.
На
08.03.2012 г. Д. подал заявление до Директора на ТП НОИ, гр.Перник, което било регистрирано
с вх. № ***, с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В същото описал приложените от него необходими документи, вкл. трудова
книжка № *** (продължение) и два броя Удостоверение обр. УП-3 № № *** и *** С
разпореждане № *** от *** административният орган отказал да отпусне исканата
пенсия, поради несъбран изискуемия се сбор от точки от осигулителен стаж и
възраст.
През
2018 г. този подсъдим нямал постоянна работа, не получавал други доходи и бил
във влошено здравословно състояние, поради което решил да потърси начин да се
снабди с необходимите документи, за да се пенсионира. Срещнал се със свидетеля
П.Т.А., с който се познавал добре. Двамата поддържали приятелски отношения, тъй
като работели заедно в ***. Д. споделил на свидетеля, че не може да се пенсионира,
тъй като има проблем с документите за пенсионирането. А. му предложил да го
свърже с обвиняемата П., която познавал и която била споделила с него, че
работи в счетоводна къща и се занимава с изготвяне на документи за
пенсиониране. Д. приел, а другата подсъдима се съгласила да му помогне, като
получила предоставената й от обвиняемия трудова книжка № *** (продължение),
издадена на негово име.
На
неустановена дата в периода от 01.04.2018 г. до 29.05.2018 г. П. изготвила на
името на С.С. З., Удостоверение образец УП-2 с изх. № ***, на което било
придаден вид, че е издадено от „Токоми” ООД, подписвайки се за „гл.
счетоводител” на документа. Съставила и Удостоверение образец УП-3, което
подписала в графата „изготвил”.
Д.
получил предадената от него трудовата книжка (продължение) № ***, ведно
с Удостоверение
образец УП-2, с изх.№ *** и Удостоверение образец УП-3, с изх.№ ***,
издадени от „Токоми”
ООД. В удостоверенията било посочено, че той е работил при този работодател на
длъжност работник, поддръжка машини в периода от 01.06.1992 г. до 02.12.1996 г.
Обвиняемият С.Д. установил, че във върната му трудова му книжка (продължение) № *** има
направени вписвания от л.8 до л.12, удостоверяващи, че той има трудов стаж и
получени доходи от трудово възнаграждение при този осигурител, при който никога
не бил работил.
На
29.05.2018 г. подсъдимият С.Д. лично подал в ТП на НОИ-гр.П. заявление за
отпускане на пенсия с вх. № ***, към което приложил необходимите документи, в
това число и трудовата книжка (продължение) № ***, Удостоверение образец УП-2 с
изх.№ *** и Удостоверение образец УП-3 с изх.№ *** и двете издадени от „Токоми”
ООД. По образуваната осигурителна преписка била извършена проверка, в хода на
която било установено, че заявителят не е работел в „Токоми” ООД, като
посочените по-горе три документа, които били представени от подсъдимия не са
били издавани от този осигурител.
Била
сигнализирана Районна прокуратура Перник, която инициирала наказателното
производство срещу Д. за документно престъпление. В хода на неговото разследване от заключението
на вещото лице В.О. по назначената съдебно-почеркова експертиза се установило,
че подписите, положени за „гл. счетоводител” в Удостоверение
образец УП-2 с изх. № *** и за „изготвил” в
Удостоверение образец УП-3 с изх. № ***, издадени от „Токоми” ООД, са изпълнение от подсъдимата
П.. Същевремнно експертът е обосновал извод, че Д. не е изпълнил останалите
подписи в посочените два образци на документи, както и ръкописните текстове и
подписите в трудова книжка
(продължение) № ***, съдържащи записи за наличен трудов стаж и получен от
него доход при осигурителя „Токоми” ООД.
Така
установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районния съд е установил точно фактите.
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в
пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК,
е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените
правни изводи са правилни.
При
всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимата П. е извършила престъплението,
за което е обвинена, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема
от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото
преповтаряне.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството, правната квалификация и
размера на адм. наказание глоба.
Квалификацията
на извършеното от подсъдимата престъпление е точна.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваното решение, в частта му, с което подсъдимата е призната за виновна по
предявеното й обвинение.
При
определяне на наказанието, районен съд Перник правилно на първо място е приел,
че са налице основанията по чл.78а НК, като е освободил подсъдимата от
наказателна отговорност, а при определяне на адм. наказание глоба, е отчел
всички обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция.
При
тези данни, Районният съд е наложил адм. наказание в минималният размер.
Това
наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо.
Законосъобразно
е решението на Пернишкия районен съд и в частта, с която се е произнесъл по веществените
доказателства и разноските.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваното решение е обосновано,
законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за неговото изменяване
или отменяване.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/ 05.02.2020 г.,
постановена по НАХД № 1710/2019 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.