Решение по дело №13940/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262999
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20203110113940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

262999

гр. Варна, 29.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание на  двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Д. ЙОРДАНОВА

при секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №13940 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е иск по чл.108 ЗС.

Производството е образувано по предявен от Х.Т.М. и Ц.К.М. срещу Н. Н. П. иск за  признаване за установено, че ищците са собственици и осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на ½ идеална част от правото на собственост върху придобития на 18.12.2009 г. в режим на СИО на основание покупка, след проведена процедура по Параграф 31 ал. 2 т. 1 ал. З, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/ПМС 234 поземлен имот с № **по плана на местност Комлука, с площ 600 кв. м., находящ се в землището на с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, код по ЕКАТТЕ **, при граници на имота по скица № 968/23.10.2009 г. приложена към КНА: имоти с № **, представляващ част от ПИ с идентификатор № **, с площ по скица и данъчна оценка от 4185 кв.м., а съгласно документ за собственост 4791 кв. м. и граници с имоти с идентификатори: **, за което е съставен констативен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 198/2009 г., а в условията на евентуалност да се признае за установено и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението на ½ идеална част от правото на собственост върху описания по – горе имот на основание давностно владение, на основание чл. 108 от ЗС.

Твърди се, че описаният по-горе имот е придобит на 18.12.2009г. в съсобственост, при квоти ½ идеална част от правото на собственост върху имота за ищците и ½ идеална част от правото на собственост за сестрата на ищеца Д. Т. К., на основание покупка, след провеждане на процедура по Параграф 31, ал.2, т.1, ал.З, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/ПМС 234, а именно след подадено искане с вх. № М-2521/ 10.12.2009г., влязла в сила Заповед № 1948/ 18.12.2009г. на Кмета на Община Аврен и заплащане на стойността на земята в размер на 1188 лева по представена сметка от Община Аврен/вносна бележка на ЦКБ № 80802В – АГ - 2334/18.12.2009 г./. Посочва се, че правото на закупуване на имота - лозе по Параграф 4а ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наследено от С. И.Т., ЕГН ********** /майка на Х.Т.М. и Д. Т. К./, починала на 14.10.2003 г, на която приживе с Решение № 18-154/30.06.1989г. на ОНС с. Аврен и по силата на Постановление №26/23.04.1987 г. на МС е било предоставено право на безвъзмездно и безсрочно ползване, с право на наследяване /съгласно удостоверението/ на пустееща земя с площ от 600 кв. м., находяща се в землището на с. Приселци, обл. Варна, м. Черешова градина. Изложено е, че още през 1990 г. в имота ищците са засадили лозе, за което полагали целогодишно грижи. Сочи се, че  от покупката през 2009 г. до 26.05.2020 г. ищците са владели имота явно, необезпокоявано и непрекъснато съвместно с Д. К. /сестра на Х.М./, когато при посещение на лозето /на 26.05.2020 г./, същите са установили, че голям участък от него е трасиран и е поставена табела „Частен имот“. Твърди се, че след проверка в Агенцията по вписванията, ищците установили, че община Аврен е актувала с Акт за ЧОС № 1954/2011 г. лозето и имотите в негово съседство, като е обособен нов ПИ с идентификатор № ** с площ 4791 кв. м. Твърди се, че през 28.10.2015 г. след проведен публичен търг и по силата на Договор за продажба на недвижим имот № 269/28.10.2015 г. новообособеният имот, ведно с лозето е продаден на Д.М., а през 09.08.2019 г. същият е продаден на ответницата, в чието владение е последния към момента на предявяване на иска. Сочи се, че и към настоящия момент имотът - лозе с площ 600 кв. м. е вписан в данъчните регистри на името на ищците, като последните заплащат данък за този имот. В тази връзка са наведени твърдения в условията на евентуалност, че лозето е придобито с изтичане на десет годишната придобивна давност, считано от 18.12.2009 г. до 26.05.2020 г. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се наличието на всички предпоставки за трансформиране правото на ползване в право на собственост в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка се оспорва предоставянето на право на ползване върху процесния имот, като се твърди, че лицето посочено в Удостоверение № 2229/23.09.1989 г. – С И.Т., не е наследодател на ищците. Оспорва се и автентичността на удостоверението 2229/20.09.1989 г., за предоставяне на ползването, като се твърди, че подписа положен в него не е на председателя на ИК на ОбНС Аврен. Изложено е, че по делото не е представен Протокол на ИК на ОбНС Аврен, удостоверяващ взето Решение № 18-154/30.06.89 г., за предоставяне право на ползване на наследодателката на ищците върху имота, описан в удостоверение № 2229/20.09.1989 г. Оспорва се идентичността на предоставения за ползване имот с процесното лозе. Оспорва се, че е налице изискването имота да е застроен, при условията на § 4а ал. 1 или да са налице условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, като се твърди, че в имота към 01.03.1991 г. не е имало построена сграда, същия не е съставлявал единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, както и че земята не е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, нито на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Поддържа се, че е пропуснат 30 дневния срок по § 31 от Постановление на МС № 234/1999 г. за изм. и доп. на ПП на ЗСПЗЗ, като се твърди, че същият е започнал да тече на 09.06.2008 г., когато е одобрен ПНИ на местността със Заповед № РД – 08 – 7706 – 183/09.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, а молбата за закупуване на имота е подадена на 10.12.2009 г. В тази връзка се твърди и че към момента на подаване на молбата ПИ № **не е съществувал, както и че съобразно правилото на § 4 ал. 4 от ЗКИР община Аврен не е разполагала с правомощие да издаде Скица № 968/23.10.2009 г., доколкото към този момент е действала КККР, одобрена със Заповед № РД -18 - 6/06.12.2006 г.на ИД на АГКК и правомощие да издаде такава е имала СГКК Варна. Твърди се, че имота не е придобит по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, доколкото липсва титул за собственост, като се изтъква, че по делото не са ангажирани доказателства, че изготвената оценка на земя е влязла в законна сила, както и доказателства за това, че представената по делото Заповед № 1948/18.12.2009 г. на кмета на община Аврен е съобщавана на заинтересоаните страни или, че същата е влязла в законна сила. Сочи се и че по делото не са представени доказателства за наличието на основание за заплащане на имота. Поддържа се, че цялата процедура по изкупуване на имота по § 4 от ЗСПЗЗ е опорочена, тъй като протоколът за въвод във владение на имота е преждевременно съставен, доколкото същият се извършва въз основа на влязла в сила заповед и скица по чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ, каквито не са представени по делото. По отношение на твърденията на ищеца, че имотът е придобит по давност, се възразява, че към 2011 г. същият е бил общинска собственост, поради което за него е действал наложения с § 1 от ЗС мораториум. Противопоставено е възражение, че имотът е придобит по давност от ответницата, която е присъединила владението на своята праводателка Д.М., която е владяла имота в периода от 28.10.2015 г. до 09.08.2019 г., а ответницата го владее и до настоящия момент. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите  на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Представено е удостоверение за наследници на С И.Т., ЕГН: **********, видно от което нейни наследници по закон са Д Т. К и Х.Т.М..

Представен е препис от протокол 18/30.06.1989 г. на изпълнителния комитет на Общинския народен съвет Аврен, видно от пета точка от дневния ред на което е взето решение ИК да утвърди правото на земеползуване по ПМС 26/1987 г., съгласно приложение, съгласно което на С И.Т. е  даден имот с граници: **.

Представено е удостоверение №2229/20.09.1989 г.  от председателя на  ИК на ОНС Аврен, видно от което ОНС – с.Аврен е предоставил в изпълнение на постановление 26/23.04.1987 г. на МС правото на ползване на С И.Т. на пустееща земя в размер на 600 кв.м. в землището на с. Приселци, м. „Черешова градина“, при граници **, като земята може да се ползва за трайни насаждения.

Представена е молба от Д. К., депозирана на 10.12.2009 г. в Община Аврен, с която лицето в качеството на ползвател на поземлен имот е поискало изготвянето на оценка и закупуване на имот в м. „Комлука“ в землището на с. Приселци.

От представена оценка за земя урбанизирана територия – селищно образувание, изготвена  от община Аврен, на основание пар.31, ал.2, т.1 от ПЗР на ППЗДПЗЗ към постановление 234 с възложители на наследниците на С. И.Т., се установява, че имот в местност „Комлука“ с ПИ ***, площ 600 кв.м. е оценен на 1188 лв.

Представена е заповед 1948/18.12.2009 г., издадена от кмета на община Аврен, на основание пар.31, ал.3 от ПМС 234/16.12.1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, във връзка с пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от която е одобрена оценката на част от имот № **по ПНИ на м. „Комлука“, земл. с.Приселци с площ от 600 кв.м. в размер на 1188 лв., която следва да бъде заплатена от наследниците на С. И.Т., ЕГН: **********.

По делото е представен нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот №**, том 3, рег. №12685, дело № 547/18.12.2009 г. с което Д. Т. К. и Х.Т.М. са признати за собственици при равни квоти на поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в землището на с. Приселци, съставляващ имот №**по плана на м. Комлука, при граници на имота по скица: имоти №** – полски път на община Аврен, № ** – лозе- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, №**- лозе- земи по чл.19 ЗСПЗЗ и №** – лозе- земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Към исковата молба е представено преводно нареждане за сумата от 1189,19 лв. с основание за плащане „ покупка на земя по заповед №1948/18.12.2009 г.“, в което като задължено лице е посочена Д. К..

От ищците е представено протокол от 2009 г. за въвод във владение на новообразуни имоти в землището на с. Приселци, видно от който наследниците на С. И.Т. са въведени в имот кад. р-н 104, имот № **, с площ от 600 кв.м., индивидуализиран в скица 840/23.10.2009 г.

Представен е акт за частна общинска собственост 1954/13.12.2011 г.  касаещ имот в общ. Аврен, с. Приселци, ПИ **., местност „Комлука“ с площ от 4791 кв.м. с граници север-ПИ №**., изток-ПИ №**., юг- ПИ№** и запад – ПИ №** и ПИ №**.съставен на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС,чл.45г, ал.1 и ал.2 ППЗДПЗЗ и протоколно решение 3/06.02.2009 г. на ОД „Земеделие“ гр. Варна

Видно от представения по делото договор 269/28.10.2015 г. Община Аврен е продала на Д.И.М. следния свой собствени недвижим имот- частна общинска собственост, представляващ ПИ с площ от 4791 кв.м., с начин на трайно ползване- лозе съставляващ ПИ **., находящ се в м. „Комлука“ по КККР на с. Приселци при граници на имота: север ПИ №**.**, изток Пи №**, юг ПИ№**. и запад – ПИ №** и ПИ №**., притежаван с АОС 1954/13.12.2011 г.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том 1, рег. № 1983, дело № 125 от 09.08.2019 г. се установява, че  Д. И.М. е продала ПИ **. на Н.Н.П..

По делото са разпитани петима свидетели във връзка с установява твърденията на страните за придобиване на имота по давност – трима по искане на ищците и двама по искане на ответника

От показанията на свид. К. Д. се установява, че се познавала със С. Т. от 1979 г. и имат съседни лозя, като сочи, че С. винаги е живяла в с. Приселци със семейството си. Излага, че е виждала Х.- сина на С. на лозето. Разказва, че нае, че С. получила лозето от АПК, обработвала го докато можела, а после Х. го обработвал.

От показанията на свид. Б П се установява, че познавал С. от 50 години. Сочи, че след като С. взела лозето, заедно са работи по него, тя помагала за обработката на лозето, Х. и мъжа ѝ рязали и изнасяли пръчки. Знае, че е било на С., а след смъртта ѝ останало за Х.. Разказва, че от една съседна страна лозето било купено от един мъж, а от другата от жена от с. Приселци.

От показанията на свид.  С Т. / син ищеца/ се установява, че процесния имот бил даден на баба му през 1979 г. за ползване от кмета и заедно с баща му за засадили лозе в имота и са се грижили за него, като в последната година той се грижи за него, тъй като баща му има здравословни проблеми. Излага, че през последната година 12 пъти е ходил да извършва дейности по лозето – рязане на пръчки, резитба, беритба. Разказва, че когато разбрал за някакъв собственик на масива бил спокоен, тъй като баща му има нотариален акт, но се указало, че е пропуснато лозето да бъде вписано в кадастъра. Описва кои са съседите на лозето от четирите страни, като от три то тях масивите се обработват. Излага, че познава хората, които обработват съседните три лозя.

От показанията на свид. И Р / живее на семейни начала с ответницата/ се установява, че  Н. закупила през 2019 г. в землището на община Аврен имот около 4200 кв.м., който от четирите страни граничи с път. Излага, че в същия парцел, от западната страна има едно парче и от югоизток две парчета от по 600 кв.м., които не попадат в имота на Н.. Сочи, че в източната страна има лозе от 600 кв.м., което обработват. Излага, че обработват, лозята, които Д. е обработвала преди тях. На свидетелят е предявена скица, находяща се на л.63 от делото, на която той е посочил, че се обработва имот №8 в югозападната му част / по-малката част/, а в североизточната – по-голяма част имота не се обработва.

От показанията на свид. С Д се установява, че познава ответницата и знае, че тя има лозя, които е виждал да обработва. Сочи, че процесният имот представлява лозе, част от лозов масив, който не е разделен с огради. Сочи, че има лозе близо до имота и Н. и мъжът ѝ обработват лозето в последните 2-3 години,  а преди това го е обработвала една жена в продължение на 3-4 години. Свидетелят не се ориентира за местоположението на имота по предявена скица, като сочи, че в деня преди съдебното заседание ходил да види процесното лозе и то е това, което се обработва от Н. и мъжа ѝ

С определение 262659/08.03.2021 г. е открито производство по оспорване автентичността на удостоверение 2229/23.09.1989 г. на ОбНС Аврен, а определение 264337/21.05.2021 г. е открито производство по оспорване автентичността на представената по делото заповед 1948/18.12.2009 г. на кмета на община Аврен. В тази връзка е изслушана и приета съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която подписите и в двата посочени документи не са положени от председателя на ИК на ОбНС – с. Аврен К Т..

Във връзка с тези констатации на вещото лице по делото са изисквани и приети заповед 1961/28.12.2007 г., видно от която кмета на с. Аврен е оправомощил зам, кметът Т Т. да допуска изработването на ПУП, както и да одобрява със заповед същите, съгласно ЗУТ; да одобрява със заповед изменения в кадастралните планове по реда на ЗКИР, както и да отменя издадени от него незаконосъобразни актовете, свързани с дадените правомощия. Представена е и заповед 558/04.04.2008 г. видно от която кмета на община Аврен –Красимир Т. е оправомощил по време на отсъствието му, поради ползване на отпуск, командироване или болничен да бъде заместван от зам. кмета Т Т..

По делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че за описания в н.а. 198/18.12.2009 г. имот идентификатор **.**представляващ земеделска земя в м. „Комлука“ в землището на с. Приселци, за която е одобрена КВС на землището на с. Приселци / 1999 г./ не са установено данни  за попълване в картата на възстановената собственост, която е интегрирана в КК без промени. Сочи се, че в КК на с. Приселци, одобрена със заповед РД-18-6/06.02.2006 г. също не е посочен имот с идентификатор **., както и съседните му имоти с ид. **.и **., но в КК са отразени два от съседните имоти- **.и **. / път/. С оглед факта, че не могат да се определят другите съседи на процесния ПИ, които са описани в Н.А. от 1999 г., вещото лице излага, че не може да се твърди, че процесния имот попада в ПИ **.104.8, а съгласно цитираната заповед РД-08-7706-183/09.06.2008 г. на областния управител на обл. Варна, имотът попада в с.о. „Пазарлията II”. Вещото лице е посочило, че при извършване на оглед на място и заснемане на гранични точки на ПИ, както са посочени от ищците, при комбиниране на цифров модел между заснетия имот и КК се установява, че имотът е с площ от 600 кв.м. и попада в ПИ **.. Вещото лице е посочило, че за м. „Комлука“ в землището на с. „Приселци“ няма изработен и влязъл в сила ПНИ, а такъв е одобрен със заповед РД-08-7706-183/09.06.2008 г. за с.о. „Пазарлията II”, което се намира на 2 км. северно от процесния имот. При огледа на място в имота е установено, че се ползва за лозе, като при заснемането се установява, че е част от ПИ **., който е с граници: на северозапад ПИ **./път/, а на севетоизток – ПИ **./ комбинирана скица - приложение 1/. Вещото лице е посочило, че процесния имот с ид. **.** не е вписан в Акт за частна общинска собственост 1954/13.12.2011 г.,но в последния  е вписан имот с ид. **.в който попада процесния имот. Към момента на огледа не е установено наличие на застрояване в процесния имот, както и няма графични данни в КВС за землището на с. Приселци, от които да е видно застрояване на имота. Заключено е, че процеснияимот се намира на отстояние по права линия до входа на гр. Варна на 9 км. и на 8 км. от морската брегова линия. Вещото лице е посочило, че не може да се отговор на въпроса идентичен ли е предоставения за ползване имот с протокол 18-154/30.06.1989 г. и описания в удостоверение 2229/23.09.1989 г.  на ОбНС на С. И.Т. и имота, придобит от ищците / описан в н.а. от 2009 г./, тъй като предоставения за ползване имот през 1989 г. не може да се съпостави с план на който е ненесени имота, описан в Н.А. от 2009 г.,неговите съседи и вписаните собственици.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна

Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Организирайки защитата си по предявения срещу него иск, ответникът следва да изчерпи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения.

Исковата защита на правото на собственост предполага посочване на основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава предмета на спора и на доказване и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Само в рамките на посоченото придобивно основание може да се произнесе съдът, защото това е предмет на иска и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението / Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2009 г., I г. о., ГК./

В конкретния случай в тежест на ищците е да докажат, че са носители на право на собственост на сочените основания – покупко-продажба или придобивна давност и да установят, че ответникът осъществява  фактическа власт върху имота, а в тежест на ответника е да установи, че има основание да осъществява фактическа власт върху имота.

По отношение на първото твърдяно от ищците придобивно основание – покупка на имота на основание пар.4 от ЗСПЗЗ.

Пар. 4-4л ПЗР ЗСПЗЗ, съответно чл. 28, 28а-в ППЗСПЗЗ уреждат специални правила за възстановяване, респ. придобиване право на собственост в случаите, когато земеделски земи са били предоставени за ползване на граждани по реда на някои от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ПМС № 456 / 1997 г., с което се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122 / 1997 г.). Предпоставките за придобиване на земята са следните: 1. Земеделски имот е бил предоставен за ползване по реда на някои от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ПМС № 456 / 1997 г., с което се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122 / 1997 г.); 2. по §4а - имотът е застроен със сграда към 01.03.1991 г.; 3. § 4б - имотът е лозе, овощна градина или единствена на семейството земеделска земя и ползвателят живее постоянно в населеното място, в землището на което се намира имота и имотът се намира на по-повече от 30 км от градове с население до 300 000 души и на по-повече от 10 км от крайбрежната морска ивица; 4. ползвателят заяви правото си на придобиване на собствеността пред общината в срок - до 31.01.1998 г. - § 4а, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, редакция от ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г. или в 30-дневен срок от влизане в сила на плана за новообразуваните имоти - § 31 ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г.; 5. ползвателят изплати стойността на земята чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката - § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ / съобразно редакцията на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ към момента на плащането/

Доказването на първата посочена по-горе предпоставка се осъществява с протокол за предоставяне правото на ползване, респ. одобряване на списък на лицата с предоставено право на ползване, имащ характер на официален диспозитивен документ и издадено на бенефициера удостоверение (препис-извлечение) за предоставено право на ползване, имащо характер на официален свидетелстващ документ. 

От представения по делото протокол 18/30.6.1989 г.на ИК на ОНС Аврен се установява, че ИК е утвърдил правото на земеползване по ПМС 26 от 1987 г., което попада сред актовете, посочени в § 63 от ПЗР към Постановление № 456 на Министерския съвет от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ: Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г., като по т.5 от дневния ред на събранието е съставен протокол 18-154/30.06.1989 г., в който е посочено, че на С. И.Т. се предоставя за ползване земя в местност „Черешова градина“, район „Приселци“ при граници **. Истинността на този протокол не е оспорена и доколкото той представлява официален  документ същият удостоверява настъпването на отразените в него факти и в частност взетото решение за одобряване списъка на лицата, на които е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26/1987 г.

Представено е и удостоверение за предоставено право на ползване, издадено на С. Т., в което предоставения имот е допълнително индивидуализиран – вид-пустеешо, размер 0,6 декара, като границите са посочени, както в протокола от събранитето на ИК на ОНС. Истинността на това удостоверение, в частта, в която то е подписано от Кр.Т. като председател на ОНС е оспорена от ответника, като от приетата съдебно-почеркова експертиза, на която съдът дава вяра като компетентно дадена, се установява, че подписът не е положен от посоченото лице, т.е. представения официален свидетелстващ документ е неистински, следва да се изключи от доказателствания материал и не може да бъде вземано предвид от съда при формиране на изводите му. Това обстоятелство обаче не обуславя извод, че на наследодателя на ищците не е предоставен имот в м. Черешова градина, район Приселци за ползване по реда на ПМС № 26/1987 г., като този факт съдът намира за доказан в достатъчна степен от неоспорения протокол 18-154/30.06.1989 г. В практиката на ВКС се приема, че  правопораждащ факт за правото на ползуване е списъкът на лицата, приет от специализираната комисия по чл. 3 от Наредба № 6/1978 г. и разгледан и утвърден от ИК на ОНС. Протоколът, обективиращ решението на ИК на ОНС, съставлява официален диспозитивен документ, удостоверяващ осъществяването на правопораждащите юридически факти. Удостоверението, което се издава въз основа на това решение има само удостоверителен характер. Същото може да конкретизира границите на предоставения имот, но не и да подменя волята на разпореждащия орган. При разминаване в съдържанието на официален диспозитивен документ и на издаден въз основа на него официален свидетелстващ документ, породените права се преценяват с оглед удостоверените от официалния диспозитивен документ правопораждащи юридически факти. /Решение № 350 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 2624 по описа на V г.о. за 2008 г., ВКС, II г.о./. При доказаната неистинност на удостоверение 2229/20.09.1989 г., съдът намира, че следва да основава изводите на представеното решение на ИК на ОНС Аврен, обективирано в протокол от 30.06.1989 г., съгласно което на наследодателя на ищците е предоставено ползването на имот в м. „Черешова градина“ в с. Приселци.

При наличие на писмен документ за предоставено право на ползване, са допустими и гласни доказателства относно границите на имота, в който е бил въведен ползвателя и за идентичността на процесния по делото и предоставения за ползване имот /Решение № 25 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 1035 / 2010 г., ВКС, I г.о./, допустимо е и изслушване на експертно заключение за установява на тази идентичност. В конкретния случай обаче, от приетата по делото СТЕ, на която съдът дава вяра като компетентно дадена и отговаряща на поставените въпроси, не може да се установи идентичност между предоставения за ползване на С. И.Т. имот през 1989 г. и процесния имот, описан в нотариалния акт от 2009 г., доколкото имотът, с идентификатор **.**не фигурира в КВС и КККР на с. Приселци.. Съмнение в идентичността на имота, предоставен за ползване на наследодателя на ищците / което качество се установява от представеното удостоверение за наследници/ и процесния имот се поражда и от представените писмени доказателства във връзка с извършеното плащане на стойността на земята в полза на община Аврен – протокол за въвод във владение и оценка на земя, в което е посочено, че дадения за ползване на Т. имот се намира в м. Комлука, като не е установена идентичност на тази местност с местността, в която е даден имота за ползване съгласно протокола от 1989 г.- м. „Черешова градина“. Следва да се отчете и че съгласно експертното заключение за м. Комлука не е съставян ПНИ, противно на изложеното в протокола за въвод и оценка на земя, в които е посочен ПНИ одобрен със заповед РД-08-7706-183/09.06.2008 г., за която вещото лице е намерило, че се намира за с.о. „Пазарлията II”.

При изложеното- не може да се установи идентичност на предоставения за ползване през 1989 г. имот на С. Т. и процесния имот, което е основание за отхвърляне на иска.

На следващо място, следва да се посочи, че съгласно приетото експертно заключение, не се установяват предпоставките за възстановява на имота по пар.4а и пар.4б от ЗСПЗЗ. Не се установява имотът да е бил застроен със сграда към 01.03.1991 г., каквито твърдения и не са наведени от ищците, които в исковата молба поддържат, че още през 1990 г. в имота е засадено лозе. С оглед така посочения характер на предоставената за ползване земя, следва да са налице предпоставките за възстановяване на собственост на осн. пар 4б от ЗСПЗЗ, а именно имотът да се намира на по-повече от 30 км от градове с население до 300 000 души и на по-повече от 10 км от крайбрежната морска ивица, които също не са налице, с оглед заключенията на вещото лице, че процесния имот, индивидуализиран в исковата молба се намира на отстояние по права линия до входа на гр. Варна / град с население над 308 хил. души към 1992 г. по данни на НСИ/ на 9 км. и на 8 км. от морската брегова линия.

Съдът намира, че не е налице и още един елемент от фактическия състав на наведеното главно придобивно основание от ищците – ползвателят да  заявил правото си на придобиване на собствеността пред общината в срок - до 31.01.1998 г./§ 4а, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, редакция от ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./ или в 30-дневен срок от влизане в сила на плана за новообразуваните имоти - § 31 ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г. Видно от представената по делото молба за закупуване на имота, предоставен за ползване до общ. Аврен, същата е подадена на 10.12.2009 г., за който момент не може да се заключи, че попада в законоустановия срок, тъй като съобразно заключението на вещото лице за посочената в молбата м. „Комлука  не е налице влязъл в сила ПНИ.

При изложеното, съдът намира за недоказано придобиването на процесния имот от ищците на първото сочено от тях основание и следва да разгледа евентуално наведеното такова – придобивна давност, текла в периода 18.12.2009 г. до 26.05.2020 г.

За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната давност/ следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. За да е налице обективния признак -  упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т. е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и "чрез другиго", т. е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца. Щом като това друго лице няма намерение да държи вещта като своя, то е просто държател. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

С оглед представените писмени доказателства – ищците са се снабдили с констативния нотариален акт 18.12.2009 г.  за процесния имот с ид.**.**на тази дата. Ищците поддържат, че фактически обработват този имот, представляващ лозе от 1990 г., когато за засели лозовите насаждения.

От оглед на място, извършено от експерта изготвил СТЕ се установява, че имот с ид. **.**с площ от 600 кв.м. попада в границите на имот **. с площ от 4791 кв.м., като между първия както е описан в нотариалния акт от 2009 г. и втория, съгласно описанието му в договора за продажба от 28.10.2015 г. е налице съответствие между две от границите му.

По делото е представен акт за частна общинска собственост от 13.12.2011 г. за имот с ид. **.., с оглед съставянето на който съдът намира, че дори да се приеме за установено по делото, че ищците са установили владение върху имота със съставяне на нотариалния акт от 18.12.2009 г., за което не са събрани безспорни доказателства вкл. от свидетелските показания от които не се установява, къде точно се намира имотът обработван от ищците, не може да бъде прието, че имотът е придобит по давност, тъй като общински имоти не могат да бъдат придобивани по давност.

За да достигне до такъв извод, съдът взема предвид, че достигна до извод, че ищците не са придобили имота по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ, а по делото не е установено в сроковете по ЗСПЗЗ, други лица да са заявявали реституция на спорния имот / бивши собственици/. Представения по делото акт за общинска собственост /АОбС/ е съставен на основание чл.45г, ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ, съгласно който за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост. Последно посочения гласи, че Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Чл. 19 от ЗСПЗЗ е частна хипотеза на на основание чл. 25 ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на който земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на нормата се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 25 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Приетият по делото АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание. Той няма конститутивно действие, съставянето му не е основание за придобиване правото на собственост, но имайки констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината, в тежест на ищеца, претендиращ собствеността на имота на лично придобивно основание, е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на общината като праводател на ответника. Данните по делото и изводът, че ищците не са придобили чрез покупка имота, не опровергават отразеното в акта, а именно, че собствеността е била на общината, която от своя страна е прехвърлила на третото лице-помагач в настоящото производство, а то на ответника, който е станал собственик на процесния имот.

Ищците основават правото си на собственост на придобивна давност, което се оспорва от ответника, но от друга страна освен наведените основания за преобразуване на правото му на ползване върху имота в право да го изкупи, за което съдът намери, че не са били налице основания, не са наведени доводи за липса на основания за придобиване на имота от общината през 2011 г. или незаконосъобразно на АОС. По делото не са навеждани твърдения и не са събрани доказателства процесния имот  да е бил заявен за реституция в предвидените срокове, а ищците не доказаха да е изкупен от тях като ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради което съдът намира, че е станал общинска собственост. От 31.05.2006 г. обаче е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г. /, с който е постановено спиране на давността за определен период от време. Последно с доп., бр. 18 от 2020 г. действието на мораториума е удължено, като давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. При това положение е невъзможно понастоящем придобиването по давност на общински или държавен имот, независимо дали въздействията върху него са могли да бъдат квалифицирани като фактическа власт. В конкретния случай, процесният имот е бил общинска собственост до 28.10.2015 г., когато е продаден на физическо лице – Д.И.М., което от своя страна го е продало на ответника Н.Н.П. на 09.08.2019 г. Дори да се докаже, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят за себе си в период от 28.10.2015 г. до 26.05.2020 г. / както е заявена крайната дата на осъщественото владение/, то не е изтекъл достатъчен срок за придобиването му по давност. Доколкото не са налице основания ищците при доказано владение да са осъществявали такова от вида на добросъвестното при което то е следвало да продължи пет години непрекъснато, то Маринови следваше да докажат, че са владели явно и необезпокоявано имота в продължение на 10 години считано от 28.10.2015 г., което е обективно невъзможно с оглед депозирането на исковата молба през 2020 г.

При така изложените доводи по отношението на придобивната давност, съдът намира, че не следва да анализира събраните гласни доказателства, тъй като дори да се приеме за установено по делото, че ищците са обработвали процесното лозе необезпокоявано, тези действия няма да са продължили достатъчно дълъг период и спрямо субект на който могат да бъдат противопоставени така че правото на собственост да е преминало в полза на ищците.

Искът по чл.108 съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. / т. А1 Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК/. Съдът достигна до извод, че ищците не са собственици на сочените в исковата молба придобивни основания на процесния имот, който е придобит от ответника и съответно се владее на годно правно основание от него, поради което ревандикационни иск и в двете негови части подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. Същият е направил искане за присъждане на разноски, като е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. – посочено в договор за правна защита и съдействие  /л. без номер между л.73 и л.74 от делото/, който договор служи за разписка съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е отразено, че възнаграждението е уговорено и заплатено в брой.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС предявен от Х.Т.М., ЕГН: ********** и Ц.К.М., ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес: ***,    срещу на Н.Н.П., ЕГН: ********** ***  за  признаване за установено, че ищците са собственици на основание  придобиване на 18.12.2009 г. в режим на СИО чрез  покупка, след проведена процедура по Параграф 31 ал. 2 т. 1 ал. З, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/ПМС 234, за което е съставен нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот №**, том 3, рег. №12685, дело № **/18.12.2009 г. или на основание придобивна давност текла в периода от 18.12.2009 г. до 26.05.2020 г. на правото на правото на собственост и осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на ½ идеална част от поземлен имот с № **по плана на местност Комлука, с площ 600 кв. м., находящ се в землището на с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, код по ЕКАТТЕ **, при граници на имота по скица № 968/23.10.2009 г. приложена към КНА: имоти с № **-полски път на община Аврен, № ** - лозе-земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № ** - лозе-земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и № ** – лозе-земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, представляващ част от ПИ с идентификатор № **., с площ по скица и данъчна оценка от 4185 кв.м., а съгласно документ за собственост 4791 кв. м. и граници с имоти с идентификатори: **., **., **., **. и **..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Х.Т.М., ЕГН: ********** и Ц.К.М., ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес: ***,  да заплатят на Н.Н.П., ЕГН: ********** ***  сумата от 600,00 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Решението е постановено при участието на  Д.И.М., ЕГН:**********- трето лице-помагач на страната на ответника Н.Н.П., ЕГН:**********.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: