№ 16724
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110152350 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. С. Т., ЕГН **********,
съдебен адрес: град С против „ТС” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
С, представлявано от ............., заедно.
Твърди се, че ищецът не дължи по отношение на ответника „ТС” ЕАД, сумата за
потребена топлинна енергия и лихвата за забава за нея, по изпълнителен лист от 23.02.2015
г., издаден по Определение за влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично
задължение от- 15.12.2014 г. по ч.г.д. № 68568/2014 г. на 128-ми състав на СРС, въз основа на
който било образувано изпълнително дело № 20198380400538 на ЧСИ - ........, поради
обстоятелството, че присъдената на ответника сума е погасена по давност. Твърди, че спрямо
него е било проведено заповедно производство, което е завършило с влизане в сила на
Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.12.2014 г. по ч.г.д. № 68568/2014 г. на
128-ми състав на СРС, въз основа на която е издаден горепосочения изпълнителен лист, по
който от ищеца се изисква посочената сума. Въз основа на него е било образувано
изпълнително дело № 20198380400538 на ЧСИ - ......... Твърди, че са изтекли 5 години от
влизането в сила на заповедта за изпълнение без да били извършени никакви действия от
страна взискателя. Твърди, че поради двегодишно бездействие от страна на взискателя и
делото по силата на закона е трябвало да бъде прекратено. Сочи, че всякакви изпълнителни
действия, включително запори и възбрани след двугодишно бездействие не прекъсват
давността. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника в настоящото производство „ТС" ЕАД, че Р. С. Т.,
не дължи сумата от 696,03 лв. /шестстотин деветдесет и шест лева и 3 стотинки/ от които
главница в размер на 610,69 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. със законна лихва
в размер на 85,34 лв. за периода 30.06.2013 г. до 26.11.2014 г., поради обстоятелството, че
претендираните суми са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Счита, че с образуването на изпълнителното дело на 05.02.2019 г. е
1
била прекъсната давността, тъй като с молбата за образуването било поискано извършването
на конкретни изпълнителни действия. Сочи, че са извършени множество действия от частния
съдебен изпълнител. Посочва, че в периода на извънредното положение давностни срокове
не са текли. Моли предявения от ищеца иск да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Доказва се, че срещу ищецът е бил издаден изпълнителен лист на 23.2.2015 година, въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
15.12.2014 година по ч.гр.дело № 68568/2014 година по описа на Софийски районен съд за
следните суми: сумата от 1221,39 лева, представляваща главница за доставена от ответника
топлинна енергия през периода м.5.2013 година до м.4.2014 година, ведно със законната
лихва за периода от 11.12.2014 година до изплащане на вземането, лихва в размер на 85,34
лева за периода от 30.6.2013 година до 26.11.2014 година и сумата от 326,13 елва, разноски
по делото, а именно: 26,13 лева държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
Изпълнителният лист е издаден срещу ищеца Р. Т. и срещу Марин С. Т., като е указано,
че всеки от тях следва да заплати по 1/2/една втора/ от сумите.
Установява се, че на 5.2.2019 година въз основа на молба от ответника „ТС“ ЕАД пред
ЧСИ ........ е било образувано изпълнително дело № 20198380400538 въз основа на горния
изпълнителен лист.
Доказва се, че в хода на изпълнителното производство са поискани и извършени –
възбрана на недвижим имот – на 18.2.2019 година, запор на банкови сметки – на 12.2.2019
година, държавата е присъединена като взискател и с обезпечителна заповед, издадена по
настоящето дело е спряно производството по изпълнителното дело – на 17.10.2022 година.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните писмени
доказателства, които съдът приема за достоверни, доколкото не са оспорени и са
безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава
твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По същество
По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е
да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца вземане.
В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника,
признати в производство по чл.410 от ГПК. С оглед конкретно наведеното в исковата молба
основание за недължимост на вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали
след издаване на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с
изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да установи
настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
С уважаването на заявлението по чл.410 от ГПК и издаването на изпълнителен лист
започва да тече давността за вземането по издадената заповед за изпълнение. В казуса тя е
тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е петгодишна, като не следва да се прилага давността за
периодичните плащания, тъй като съдът приема, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК – се следва приложението на давността предвидена
2
законодателно в чл.117, ал.2 от ЗЗД.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът е
могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК
на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва
вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва
да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно
гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и
принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в
минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по-
неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той
направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на
влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение,
доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила
съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността.
Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове,
които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр.
д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на
ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО,
определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2019 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че в настоящия случай не е текла
погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, като същата е била
3
прекъсната.
След извършване на последното валидно изпълнително действие – наложената
възбрана на недвижим имот на 18.2.2019 година до спиране на изпълнителното
производство – 17.10.2022 година – взискателят не е поискал и не са били извършвани
дружи изпълнителни действия. В този смисъл по аргумент от чл. 488, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се е перимирало ex lege.
От перимирането на изпълнителното производство започва да тече нова 5 годишна
давност за вземането по изпълнителния лист, която не е изтекла към датата на образуване на
настоящето производство – 28.9.2022 година и към датата на приключване на съдебното
дирене – 15.11.2023 година.
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането на
действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). В разглеждания случай с
молбата за образуването на изпълнителното производство кредиторът, е поискал
предприемането на изпълнителни действия, поради което давността е била прекъсната и
оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1
ЗЗД.
Действително, със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител
осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Предприемането
на подобни изпълнителни действия по инициатива на съдебния изпълнител, щом по волята
на кредитора са били възложени на съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в
този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния
„перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ
юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни
действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според
която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до
прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната
незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него.
От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване
на правото на взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната
незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са
предприети въпреки изтичането й.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение
след перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната
давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД (в
този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.;
решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл
са цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 1836 от
2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение).
В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да докаже, че давността е
спирана или прекъсвана, като с оглед на ангажираните доказателства в тази посока,
настоящият състав приема, че не са изтекли пет години и вземанията предмет на процесния
изпълнителен лист не са погасени по давност.
По разноските
При изводите на съда за неоснователност на исковата претенция на ищеца не се
дължат разноски.
4
На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
според съда в размер на 100,00 лева, платими от ищеца - по аргумент от чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Р. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: град С
против „ТС” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от
............., заедно, с който се иска да се признае за установено в правоотношенията между Р. С.
Т., ЕГН **********, съдебен адрес: град С и „ТС” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от ............., заедно, че Р. С. Т., ЕГН **********, съдебен
адрес: град С не дължи на „ТС” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ............., заедно – 1/2/една втора/ от сумите, за които е бил издаден
изпълнителен лист на 23.2.2015 година, въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 15.12.2014 година по ч.гр.дело № 68568/2014
година по описа на Софийски районен съд , а именно: сумата от 696,03 лв. /шестстотин
деветдесет и шест лева и 3 стотинки/, от които главница за доставена топлинна енергия от
дружеството в размер на 610,69 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. със законна
лихва в размер на 85,34 лв. за периода 30.06.2013 г. до 26.11.2014 г.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: град С да заплати на „ТС” АД,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ............., заедно –
сумата от 100,00 лева, представляваща сторените по гр.дело № 52350/2022 година по описа
на Софийски районен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5