№ 386
гр. Враца, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200432 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. А. А.
от гр.Враца против Наказателно постановление № 22-1795-000067/13.04.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР- Враца, РУ-Враца, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата, поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП и се иска неговата отмяна. Твърди
се, че неправилно е отразена действителната фактическа обстановка, както и че
жалбоподателят не е извършил умишлено описаните в акта действия.
Ответната страна редовно уведомена, не ангажира представител и становище по
случая. В придружителното писмо до съда предлага НП да бъде потвърдено.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законово установеният 14-дневен срок, от
лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.Разгледана по същество
е и основателна, при следните съображения:
На 25.03.22 г. след 21.00 ч., полицейски екип от служители на РУ-Враца-св.А.К. и
св.Н.Н. се движели със служебния си автомобил в гр.Враца, района на Втора градска
1
болница-ул.“Н.Вапцаров“. Около 21.20 ч., двамата свидетели забелязали движещ се срещу
тях с посока на движение към ул.“Шипка“ л.а.“БМВ 3 ЕР“ с рег.№****** чийто водач
извършил определена маневра. Тъй като счели, че тази маневра е неправомерна, двамата
свидетели последвали въпросния лек автомобил до спирането му в същия район в
автосервиз, стопанисван от жалбоподателя. Там установили, че водач на автомобила е
настоящият жалбоподател, а пътник в автомобила –св.Е.С.. На същото място е съставен
АУАН№74/25.03.22 г. срещу жалбоподателя за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП за това, че „
...при потегляне извършва демонстративни маневри, изразяващи се в хлъзгане и завъртане
на пътното платно.“. Актът е подписан от жалбоподателя без възражение, но такива са били
последващо, писмено подадени до АНО по реда и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. В тези
възражения жалбоподателят изрично е оспорил фактическите констатации, изложени в акта
относно поведението си като водач и е изложил доводи за несъставомерност на
нарушението, свързани с определени технически характеристики на управляваното МПС,
непозволяващи извършването на посочените в АУАН маневри. Във възражението изрично
са направени доказателствени искания за проверка на твърденията му, в т.ч. чрез разпит на
св.Е.С. и изискване и преглед на всички възможни видео-записи от осъществяваното на
местопроизшествието видео-наблюдение.
Съгласно материалите от приложената адвинистративна преписка, и въпреки
правомощията си по чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО не е предприел конкретни действия по повод
възраженията. Директно е издал обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН
словесно и цифрово описание на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, както и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Изложените до тук фактически положения, свързани с време, място и повод за
извършване на полицейската проверка и последващо съставяне на АУАН и НП, принципно
не са спорни между страните и се установяват от приобщените от съда писмени материали
от административно-наказателната преписка и свидетелските показания на ангажираните от
двете страни свидетели-А.К., Н.Н. и Е.С. /само в релевантната им част относно
горепосочените факти/.
В случая остават спорни всички останали, но най-важни факти от предмета на
доказване, а именно тези свързани със съставомерните елементи на конкретно вмененото
нарушение от обективна и субективна страна.
Относно тези спорни факти, състоянието на събрания по делото доказателствен
материал е, както следва:
Налице са показанията на ангажираните от АНО двама свидетели-очевидци-
полицейски служители-А.К. /актосъставител/ и Н.Н. /свидетел по акта/. Разгледани
самостоятелно и съпоставено, въпросните показания разкриват съществена
непоследователност и вътрешна противоречивост по между си. Първият свидетел А.К.
твърди, че бидейки със служебния им автомобил на ул.“Хр.Смирненски“ срещу им се задал
автомобила, управляван от настоящия жалбоподател, който „ пред нас започна да подава
2
умишлено газ, с цел да завърти колата, а оттам се насочи към ул.“Н.Вапцаров“, където също
умишлено подаде газ, започна да върти гуми и да се завърта, при което ние го
проследихме...“.Относно други възможни обстоятелства, свързани с инцидента и условията
на движение на местопроизшествието, този свидетел единствено сочи, че „пътят беше сух,
асфалта не беше мокър“. На свой ред, вторият свидетел Н.Н. сочи съвсем различна
фактология на събитията и инцидента, а именно, че са възприели процесния автомобил на
място „...където е разкопана улицата..., момчето, на което съставихме акта...подаде газ на
автомобила, при което се разхвърчаха камъни и задницата на автомобила се поднесе. Ние
тръгнахме след него...Задницата на автомобила се занесе, тъй като там е разкопано и отдолу
е засипано с камъни.“ По-нататък в показанията си, този свидетел пояснява и обосновава
решението им да последват и санкционират водача на автомобила със субективната
преценка, че „...при една такава маневра, с разхвърчаване на камъни, се чупят стъкла на
други автомобили, увреждат се и все пак не е редно да се кара с такава скорост в града...“.
По делото е налице оформена и втора група гласни доказателствени източници,
изводима от показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел-очевидец-пътник в
автомобила –Е.С.. Този свидетел на свой ред излага трета, различна версия за случилото се,
а именно, че той и жалбоподателят са предприели тестване на процесния автомобил, поради
технически проблем, свързан с изгасването му, „...с диагностиката-това е лаптоп, който се
свърза с автомобила и показва данните в реално време.“. По нататък свидетелят твърди, че
„...Направихме пробата отдолу на улицата, която е на Втора градска болница и след това се
върнахме в сервиза.Колата продължаваше да прави този проблем, за който я
пробвахме.Еднократно потеглихме.Колата има системи против занасяне и боксуване, с цел
да не може да се поднася.Отделно от това е 4х4.Настилката беше абсолютно чиста.Навън
беше сухо и не е имало буксуване на гуми.Там където правихме пробата, пътната настилка
беше разкопана, точно зад автомобила, някакъв изкоп са правили.При потегляне в тази
дупка, колата не е превъртяла... Не мога да преценя с каква скорост сме се движели... не
повече от 50.60 км./ч...От момента, в който излязохме с колата, до момента на идването на
полицаите, в нито един момент колата не е боксувала, превъртала или поднасяла.Карахме си
безпроблемно.“.
В случая по делото липсват други доказателства и доказателствени средства,
позволяващи еднозначна проверка за достоверност и отстраняване на констатираните
съществени противоречия в показанията на тримата горепосочени свидетели. В това
отношение следва задължително да се отбележи, че за разлика от АНО и в изпълнение на
служебните си задължения за разкриване на обективната истина, съдът положи усилия за
събиране на релевантни доказателства, в това число и чрез уважаване исканията на
защитата, направени още в писмените възражения против АУАН за издирване и
приобщаване на евентуално съществуващи записи от видео-наблюдение в района на
местонарушението Тези усилия остават без реален, краен резултат, тъй като се оказа, че
макар и създадени, тези видео-записи към момента на изискването им в хода на съдебното
следствие вече не съществуват, поради автоматичното им унищожаване в 10-дневен срок
3
след записа. Все в тази насока се отбелязва и че отказвайки мълчаливо да осъществи
правомощията си по чл.52, ал.4 ЗАНН по повод направените възражения по реда на чл.44,
ал.1 ЗАНН, в конкретния казус АНО е ограничил пряко и съществено правото на защита на
жалбоподателя, лишавайки го от възможност да докаже своевременно твърденията си. От
друга страна, с това си поведение АНО сам се е поставил в невъзможност да докаже
заложеното в АУАН и НП административно обвинение, с изискуемия се от закона несъмнен
и категоричен интензитет.
При гореизложените фактически положения и доказателствен анализ, съдът намира
от правна страна следното:
Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.104б,т.2 ЗДвП, както и
санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 ЗДвП въвеждат забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В практиката на контролните органи по
ЗДвП се приема, че възможен способ за такова неправомерно и нецелесъобразно изполване
на пътищата е извършено от съответния водач на МПС „дрифтиране“. На свой ред,
понятието „дрифт“ няма своя самостоятелна, легална/законова дефиниция като възможна
форма на изпълнително деяние на нарушение от този вид. Затова и в съдебната практика се
възприема и ползва утвърденото в разговорния български език понятие за „дрифт“, а
именно- техника за шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното
средство извън контрол чрез презавиване, форсиране и др., така довеждайки до загуба на
сцеплението на част от гумите, като по време на движението автомобила е напречно на
завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Също така се
приема и че за съставомерността на нарушението по чл.104б,т.2 ЗДвП е необходимо да се
установи, че поднасянето на автомобила е причинено от умишлени и целенасочени действия
на водача, а не поради непредпазливост, като например-неправилно рязко подаване на газ
при определени обективни условия, свързани със състояние на пътна настилка, климатични
условия, технически неизправности на автомобила и др.
Съотнесено към горното, настоящият съдебен състав приема на първо място, че в
конкретния казус процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на чл.42, ал.1,т.4
и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, изискващи точно, ясно и изчерпателно описание на нарушението от
обективна и субективна страна. Видно от цитираното по-горе текстово описание на
нарушението в акта и НП, в същото поначало липсва квалификация на поведението на
водача като „дрифт“. От друга страна, описанието на нарушението се свежда до общи и
схематични констатации за извършени „при потегляне демонстративни маневри, изразяващи
се в хлъзгане и завъртане на пътното платно.“. От това описание на нарушението става ясно
само, че по време на движението на процесното МПС се е стигнало до неговото завъртане и
хлъзгане по пътното платно. Остава абсолютно неясно какви са конкретните причини
довели до това хлъзгане и завъртане, представляват ли същите маневри, осъществени от
водача, съответно колко на брой и какви конкретни по вид са тези маневри.Още по-малко
става ясно, дали тези причини и евентуални маневри се дължат на конкретно и
4
преднамерено поведение на водача с неправомерна цел. Така констатираното процесуално
нарушение в задължителното съдържание на АУАН и НП, е от категорията на абсолютните
процесуални нарушения, ограничаващи пряко правото на защита на жалбоподателя,
съответно лишаващо и съда от възможност за осъществяване на пълноценен контрол за
законосъобразност на НП, в това число и откъм разглеждане на спора по същество. За това
и атакуваното НП, в случая подлежи на отмяна само на това формално основание.
На второ място и предвид гореизложения подробен анализ на приобщения по
делото доказателствен материал, то и съдът намира, че в случая обжалваното НП се явява и
необосновано. По делото безспорно се установиха единствено фактите, че на
инкриминираните време и място, при движението на управляван от жалбоподателя лек
автомобил е възникнал някакъв проблем/инцидент, възприето от полицейските органи и
субективно квалифицирано от тях като „неправомерно“ и „нецелесъобразно“, довело и до
последваща полицейска проверка на автомобила и водача. Остават изцяло недоказани
всички останали факти, свързани и съответно запълващи от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. При тези съображения обжалваното НП
подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на жалбоподателя принципно се дължи присъждане на
разноски за осъществена правна помощ и процесуално представителство, в лицето на
нарочно упълномощен и участвал в цялото досегашно производство адвокат-В.С.. Съгласно
искането и представените в негова подкрепа договор за правна помощ и списък на разноски,
последните възлизат на 1000.00 лв. Ответната страна на свой ред /още в придружителното
си писмо/, е направила изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с искане за определянето му в размер по-малък от реално платения. При
преценката по същество на въпросните искане и възражение, съдът счете и двете за
частично основателни, при следните съображения:
От материално-правна страна, конкретният казус не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, надхвърляща обичайната за този вид административни
нарушения. Процесуално обаче, производството е претърпяло усложнения и на досъдебната
и в съдебната фаза, като специално тези в съдебната фаза са свързани с провеждане на общо
четири съдебни заседания с непосредственото участие на упълномощения адвокат. В тези
съдебни заседания е провеждано съдебно следствие за събиране на ангажирани и от двете
страни доказателства, но най-вече- за издирване и събиране на тези, които АНО е могъл да
издири още на досъдебната фаза по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН. При тези съображения и по
правилата на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.2, вр. чл.7, ал.9 от НМАВ, съдът счете, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален
общ размер от 640.00 лв. В останалата му част, искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1795-000067/13.04.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Враца, РУ-Враца, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП и за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на А. А. А. от гр. Враца, с ЕГН:********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А. от гр. Враца, с ЕГН:**********
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 640.00 лв., като
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част до пълния размер от 1000.00 лв. като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по реда
на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6