№ 8393
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110141037 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК - Застраховане” АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявени кумулативно съединени
установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1539,32 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и сумата516,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
13.03.2021 г. до 13.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. No
15141/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 16.01.2019 г. в
**************************** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е
бил увреден застрахован при ищеца по имуществена застраховка Каско л.а. „*********“,
модел „**********“, с per. № **********, със специален режим на движение. Ищецът
твърди, че произшествието настъпило вследствие на поведението на водача на л.а. „******“,
модел „*******“, с per. No ********, които при извършване на маневра заобикаляне на
спрял на пешеходна пътека автомобил, навлезнал в лява пътна лента и засича движещия се
по нея с включена светлина и звукова сигнализация л.а. „*********“, модел „**********“, с
per. No ********** и му нанеся щети. Водачите на катастрофиралите автомобили съставили
Двустранен констативен протокол. Пред „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД била образувана
щета №o 0020- 175-0007-2019, извършен е оглед и опис на причинените щети. Бил извършен
ремонт на застрахования по имуществена застраховка автомобил в доверен сервиз, като за
извършените ремонтни деиности била издадена фактура на стоиност 696, 12 лв. и същата
била заплатена от възложителя. За закупуване на частите, ноебходими за ремонта на
автомобила била издадена и заплатена фактура на стоиност 828, 20 лв. Общо изплатената
сума за извършения ремонт била в размер на 1 524, 32 лв. Ответникът бил застраховател по
„Гражданска отговорност“ на л.а. „******“, модел „*******“, с per. № ********, управляван
от водача, причинил произшествието за периода от 22.03.2018 г. до 22.03.2019 г. Поради това
1
и ищецът му изпратил регресна покана за възстановяване на изплатените на застрахованото
лице суми, както за сторените ликвидационни разноски в размер от 15 лв., общо 1 539, 32 лв.
Регресната покана била връчена на ответното дружество на 21.05.2019 г., но с писмо от
01.07.2019. г. „ЗК Лев Инс“ АД отказало да възстанови сумата, поради което изпаднало в
забава и дължи мораторна лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ЗК „Лев Инс“
АД чрез юрисконсулт Л.. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по риска „Гражданската отговорност“ по отношение на л.а. „******“,
модел „*******“, с per. No ******** към датата на настъпване на произшествието. Оспорва
твърдения механизъм на ПТП, вината и пртотивоправното поведение на водача на на л.а.
„******“, модел „*******“, с per. № ********. Сочи, че произшествието е причинено от
водача на л.а. „*********“, модел „**********“, с per. No **********, които реализирал
ПТП с вече спрелия на пешеходна пътека л.а. „******“, модел „*******“. Твърди, че във
връзка с получената регресна покана при него била образувана щета No 0000-5123-19-5-
02530, но ищцовото дружество не представило поисканите доказателства по отношение на
вината на застрахования при ответника водач и причинно-следствената връзка между
описания в уведомлението механизъм на ПТП и установените щети. Оспорва размера на
претенцията. Твърди, че към деиствителната стоиност на уврежданията трябва да се
приложи коефициент на овехтяване. Оспорва иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне
на исковете, претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните изпращат свои процесуални
представители. Ищецът поддържа исковата молба. Ответникът поддържа отговора, като не оспорва
извършеното от страна на ищцовото дружество плащане по имуществената застраховка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за фактите относно сключената имуществена застраховка с ищеца
„ОЗК-Застраховане“ АД по отношение МПС „********* **********“ с рег № ******** за
периода 01.04.2018 г. – 31.03.2019 г. и сключената застраховка Гражданска отговорност с
ответника по отношение на л.а.“****** *******“ с рег. № ******** за периода 23.03.2018 г.-
22.03.2019 г., като същите се установят и от събраните писмени доказателства –
застрахователна полица № 00201752001800089 и справка от Гаранционен фонд.
По делото е приет като доказателство Двустранен констативен протокол за пътно-
транспотно произшествие /ДКП за ПТП/ от 16.01.2019 г., съставен и подписан от водачите К.
С., управлявал л.а. ********* **********“ с рег № ВА******** и Е. Й., управлявал
л.а.“****** *******“ с рег. № ********. Отразено е в протокола, че първият автомобил е
осъществил удар в задната част на втория автомобил, който е бил спрял при движение в една
посока и в една и съща лента.
За изясняване на обстоятелствата относно механизма на ПТП са събрани гласни
доказателства чрез разпита на участниците в произшествието. Свидетелят С. дава показания,
че произшествието е настъпило в момент, когато управляваната от него линейка се е
движила с пуснат звуков и светлинен сигнал, тъй като е отивал на адрес за пациент с нужда
от спешна медицинска помощ. В това време автомобилът л.а.“****** *******“, който се е
движил в дясна лента в двулентовия път се е престроил вляво и спрял на пешеходна пътека.
В това време линейката била на около 5 метра преди престрояващия се автомобил, но
водачът не могъл да спре, защото било хлъзгаво и защото автомобилът се престроил
внезапно, вследствие на което се и се осъществило произшествие. След което шофьорът на
линейката отишъл на адреса на нуждаещия се от помощ пациент, с водача от ПТП съставили
ДКП на паркинга във ВМА. За да попълнят протокола, водачите се разбрали, че водачът на
2
автомобилът не е чул линейката, а водачът на линейката не е могъл да спре.
Свидетлят Й. дава показания, че в деня на произшествието се движил в лява лента на
пътното платно. Видял, че зад него има „бял бус“, който го „натиска“, затова се престроил в
дясна лента. Продължил движението си напред и не след дълго забелязал, че пред него в
дясна лента има друг спрял автомобил. Погледал в огледалото и преценил, че може да
извърши безопасно маневра престрояване, вследствие на което преминал в лява лента.
Наближил пешеходна пътека и видял, че автомобилът в дясната лента бил спрял, погледнал
напред и видял, че до пешеходната пътека има пешеходец, който бил спрял, поради което и
той спрял, за да му позволи да премине. В този момент възприел, че необратимо движещият
се зад него бус щял да го блъсне. След удара забелязал, че всъщност превозното средство,
което го ударило било линейка и чул сирените й, които не могъл да чуе поради силната
музика, която слушал в колата си. Счита, че вероятно затова жената пешеходка е чакала на
тротоара преди да премине пешеходната пътека. Спомня си, че попълнили протокола така,
че другият водач да е виновен за ПТП, а самият той считал себе си за невиновен, поради
което предложил да извикат КАТ. Отишли да вземат пациента, който чакал линейка и след
това попълнили проткола за ПТП.
При извършена очна ставка между двамата свидетели същите се съгласяват, че
маневрата престрояване от л.а.“****** *******“ е осъществена около 5 до 10 метра пред л.а.
„********* **********“.
Във връзка с механизма по делото е изслушаната и съдебно техническа експертиза,
чието заключение съдът намира за обосновано и непротиворечиво и го кредитира с доверие,
като го поставя в основата на своите правни и фактически изводи. Според вещото лице,
уточнило заключението си след изслушване на разпитаните по делото свидетели,
механизъмът на произшествието е следният: водачът на л.а.“****** *******“ предприема
маневра престрояване в лява лента за движение и спиране на пешеходна пътека без да
пропусне движещия се в лява лента с включена звукова и светлина сигнализация специален
автомобил л.а. „********* **********“. Според експертът причината за произшествието е
несъобразяването на водача на л.а.“****** *******“ с разположението на специалния
автомобил и включената му сигнализация за специален режим на движение.
Съдът приема за достоверени показанията на свидетеля С. по отношение както на
настъпването на произшествието, така и по отношение на причините за това. Разказаното от
свидетеля се подкрепя от изследванията и анализа на вещото лице. Нещо повече другият
свидетел Й. не дава различни сведения за фактите относно предприетата от него маневра и
разстоянието, на която се е осъществила, както и че не е разбрал за специалната
сигнализация на автомобила, а единствено споделя своите виждания относно
обстоятелствата, свързани с вината за настъпване на произшествието, като отрича той да
носи отговорност. Съдът не се доверява на показанията на свидетеля Й. относно уговорката
между двамата водачи, че само водачът на линейката има вина за произшествието, доколкото
те противоречат на останалия събран доказателтвен материал, освен това не се доказа
наличие на действителна такава уговорка между водачите в ПТП, а и сама по себе си тя не
обвързва съда.
Видно от приетите по делото писмени доказателства:Уведомление за щета от
17.01.2019г., 3бр. опис-техническа експертиза от 17.01.2019 г., 21.01.2019 г. и 29.01.2019 г.,
възлагателно писмо от 17.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от 18.02.2019 г., фактура
от 19.02.2019 г., издадена от „Амаратант 2003“ ООД, доклад по щета, фактура от 25.02.2019
г. от „Тандер корпорация“ ЕАД през ищеца „ОЗК-Застраховане“ АД е образувана щета №
0020-175-0007-2019, извършен е оглед и опис на причинените щети, възложен е ремонта на
увредените части и са закупени необходимите нови такива. Отремонтираният автомобил е
приет без възражения от застрахования по имуществената застраховка.
В отговор на поставени въпроси вещото лице е посочило, че всички увреждания по
3
специалния санитарен автомобил „********* **********“ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 16.01.2019 г. произшествие в ********, а стойността,
необходима за възстановяване на вредите, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е 1 921, 34 лв., т.е. изплатеното застрахователно обезщетение е в по-нисък размер.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15
лв. и 25 лв.
Страните не спорят и с протоколно определение от 11.02.2025 г. е прието за безспорно
по делото, че ищецът е заплатил по имуществената застраховка на увреденото лице сумата
от 1 524, 32 лв.
С регресна покана, получена в дружеството на ответника на 21.05.2019 г., ищецът е
поканил застрахователя по „Гражданска отговорност“ да възстанови заплатената сума по
имуществената застраховка. С Писмо с изх. № от 01.07.2019 г. ЗК „Лев Инс“ е отказал
плащане.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове намират правната си
квалификация в чл. 422 ГПК във вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 86, ал.1. ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № № 15141/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 15.05.2024
г. Заповедта е получена от ответника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той е подал възражение,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на
вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си
отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на
валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Каско" между ищеца и
увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което
ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са
настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му
задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено
да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в
момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо.
Страните не спорят, а и вВидно от приетите писмени доказателства, застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение на увреденоро лице в размер на 1524, 32 лв. В
настоящия случай регресното право на ищеца - застраховател по имуществена застраховка
„Каско“, е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“
4
на делинквента.
Съдът намира за установено, че на 16.01.2019 г. между л.а. „*********“, модел
„**********“, с per. № **********, със специален режим на движение и л.а. „******
*******“, с per. No ******** е настъпило произшествие в ********, при движение по
********, вследствие на поведението на водача на л.а. „****** *******“, който
противоправно при извършване на маневра заобикаляне на спрял на пешеходна пътека
автомобил, навлиза в лява пътна лента и засича движещия се по нея с включена светлина и
звукова сигнализация л.а. „*********“, модел „**********“, с per. № ********** и му
нанеся щети. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за движение по пътищата моторно превозно
средство със специален режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал. Съгласно чл. 104, ал. 1
ЗДвП при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение
водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място
на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено
преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни
средства. В случая водачът на л.а. „****** *******“ не само, че не е изпълнил нормативно
вмененото му задължение да освободи място на линейката с пусната сигнализация, а и е
попречил на движението й, като внезапно се е престроил в лява пътна лента и е предизвикал
ПТП, което водачът на линейката не е могъл да избегне /видно от уточненията на вещото
лице по САТЕ в проведеното открито съдебно заседание/. Самият водач на л.а. „******
*******“ при провеждане на очната ставка заявява, че пешеходката не е предприела маневра
пресичане поради приближаващата линейка. Не само че поведението на водача представлява
пряко нарушение на правилата за движение по пътищата, но същото е и дотолкова
възмутително от морална гледна точка, че съдът не може да пропусне да изложи свой
коментар. Дори при разпит като свидетел водачът Й. поддържа тезата, че не е отговорен за
произшествието. Няма съмнение, а и се подкрепя от показанията на свидетелите, че
линейката се е отивала към подаден сигнал за спешна медицинска помощ на пациент, дори
водачът на л.а. „****** *******“ е съпроводил линейката до адреса и до ВМА след това,
въпреки това обаче водачът на л.а. „****** *******“ не намира нищо укоримо в поведението
си. При ноторно известната на съда влошена пътна обстановка в страната, при която
всекидневно хора губят живота си и здравето им бива тежко увредено, както и данните за
недостиг на линейки и медицински персонал, невъзмутимото неспазване на разпоредбите на
ЗДвП и несъобразяването с пътните условия, както и неразбирането на отговорността за
правомерно шофиране – дейност от която могат да възникнат непоправими вреди, не следва
да бъде подминавано.
Само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че възражение за
съпричиняване не е направено в срока за отговор на исковата молба, а едва в устните
състезания се иска постановяване на решение в този смисъл, поради което съдът го намира
за преклудирано и не дължи да излага мотиви относно несъстоятелността му.
По отношение на нанесените щети, съдът намира, че същите се установяват по делото
от събраните доказателства. Вещото лице категорично заявява, че причинените в предната
лява част вреди на линейката с в пряка причинно-следствена връзка с доказания механизъм
на процесното ПТП. Този извод не се разколебава от други установени по делото данни или
събрани доказателства.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Възстановяването се
извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
5
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените
вреди. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то и каква е
стойността за отстраняването им. Изчислената именно по този начин стойност съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. Изплатеното и претендирано застрахователно
обезщетение е в по-нисък размер от определеното по пазарна стойност от вещото лице,
поради което и възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Освен това
противно на твърденията на ответника към датата на застрахователното събитие процесният
автомобил е бил в експлоатация 5 години, 4 месеца и 27 дни.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че обичайният размер на
ликвидационните разноски по имуществени застраховки е от 15 лв. до 25 лв.
При това положение съдът намира, че регресната претенция на ЗАД “ОЗК -
Застраховане” АД е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
Доколкото съдът намира за основателен предявения главен иск, то се сбъдва
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на акцесорния с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от представянето на всички доказателства
застрахователят трябва: да определи и изплати размера на своето задължение по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането, а според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случая регресна покана е получена от ЗК „Лев Инс“ АД
21.05.2019 г., следователно ответникът е изпаднал в забава в плащането на обезщетението на
21.06.2019 г. Лихва се трупа до деня, предшестващ подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 13.03.2024 г., но доколкото ищецът претендира лихва за
забава за периода 13.03.2021 г. до 13.03.2024 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК същата
възлиза на исковата сума от 516, 42 лева, същият се явява основателен.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца.
Ищецът е направил съответно искане за присъждането им, както и е представил
доказателства за направата на разноски. Пред заповедния съд са направени разноски 30, 78
лв. за държавна такса и 540 лв. – адвокатско възнаграждение, а пред исковия 80, 79 лв. –
държавна такса, 50 лв. – депозит за свидетел, 350 лв. – депозит САТЕ, 630 лв. – адвокатски
хонорар. В отговора на исковата молба е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът намира за основателно по отношение на адвокатския хонорар претендиран за
заповедното производство и счита, че същият следва да бъде редуциран до сумата от 240 лв.
с ДДС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Света София“ № 7, ет. 5 срещу
ЗАД „Лев Инс“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411, ал. 1 КЗ,
че ЗАД „Лев Инс“ дължи на ЗАД „ОЗК - Застраховане“сумата в размер на 1 539, 32 лева -
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0020-175-0007-2019, образувана по повод на пътно-транспортно произшествие от 16.01.2019
г. в ******* на ******** за причинени вреди на л.а. “********* **********“ с рег. №
********** със специален режим на движение и ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 516, 44 лв. -
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.03.2021 г. до. 13.01.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15141/2024
г. по описа на СРС, 88 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Света София“ № 7, ет. 5 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 100, 79 лв. – разноски в исковото производство и
сумата от общо 270, 78 лв. - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 15141/2024
г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7