Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.07.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5401 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5401/2020 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.И.” гр.София срещу решение №55517 от 01.03.2020 г по гр.д.№6619/2017 г на СРС , 161 състав , с което въззивникът е осъден да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК *******от гр.София
на основание чл.213 ал.1 пр.1 КЗ /отм./ сумата от 123,60 лева – заплатено застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт“ за вреди върху л.а.Пежо 508 с рег.№ЕН *******от
ПТП на 20.05.2016 г на
Околовръстен път преди базата на „Чипита“ от дупка на пътното платно ; ведно със законната
лихва от 01.02.2017 г до окончателното заплащане на главницата
; както и е отхвърлен
обратният иск на въззивника с правно основание чл.79 ал.1 пр.3 ЗЗД срещу „И.“
АД ЕИК *******гр.Варна за посочената сума от 123,60 лева , поради неизпълнение на задължения по договор за
обществена поръчка №РД-38-18 от 12.09.2015 г за обозначаване и ремонтиране на
пътния участък с дупка .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е съставен протокол за ПТП или
двустранен констативен протокол и не са уведомени органите на МВР . Не е
изяснен механизма на ПТП , евентуална вина на трети лица , размерът на дупката
, а съставените от ищеца снимки и документи и свидетелските показания не трябва
да се кредитират . Водачът на МПС е съпричинил
вредите , защото се е движел с несъобразена скорост . САТЕ е работила само по
твърдения на ищеца и виновния водач и не е убедително доказателство . Водачът
на МПС не е тестван за алкохол и може да
има изключени рискове . Представените ОУ на ищеца не са актуални и не е налице
допълнително покритие „Гуми“ т.е. липсва основание за плащане и за суброгиране в правата на увредения .Третото лице-помагач е
следвало да поддържа пътя и носи пълна отговорност за наличието на дупка на
пътя
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Липсата на констативен протокол за ПТП не е пречка да се доказва същото с
допустими доказателства по ГПК . В декларацията за събитието е посочено , че
ПТП е настъпило на 20.05.2020 г , което се установява и от свидетелските
показания . По „Пълно Каско“ се покриват до две увредени гуми и джанти /Глава
Четвърта , т.6.3 стр.12 от ОУ/ . Допълнителното покритие „Гуми“ е с по-широк
обхват като рискове и брой на гумите . Всички предпоставки за деликтна
отговорност на ответника са налице . Няма данни за съпричиняване от водача на
МПС поради движение с превишена скорост , употреба на алкохол и пр.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск „И.“ АД ЕИК *******гр.Варна счита въззивната
жалба за неоснователна . Не са възлагани дейности по поддържане на конкретния
пътен участък за процесния период .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
12.03.2020 г и е обжалвано в срок на 20.03.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания
не се констатират
. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи главният иск със законните последици
първоинстанционният съд е приел следното . Ищецът е застраховател по „Каско“ за
увредения автомобил , като по време на действието на имуществената застраховка
е настъпило процесното ПТП и ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
Липсата на протокол по Наредба №IЗ-41 от 12.01.2009 г не е пречка да се докаже ПТП с допустими
доказателствени средства по ГПК . ПТП е доказано с показанията на разпитаните
свидетели , описа на щетите и САТЕ. На
ответника е възложено управлението на републиканските пътища и поддържането им
с грижата на добър стопанин – чл.19 ал.1 и чл.14 ал.2 от Закона за пътищата
/ЗП/. Според чл.30 ал.1 ЗП ответникът трябва да поддържа пътя в годно за
безопасно ползване състояние , което не е сторено. Неоснователен е обратният
иск , защото съгласно чл.5 от договор за обществена поръчка №РД-38-18 от
12.09.2015 г , третото лице може да извършва дейности само след изрично
възлагане от ответника . Данни за такова възлагане по делото няма .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при следните
уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Към датата на ПТП
е в сила редакция на чл.6 т.4 от Наредба
№IЗ-41 от
12.01.2009 г, според която не се посещават от органите на МВР и не се
съставят документи за ПТП , които не са причинени от друго ППС .
Следователно не е било възможно да се състави протокол от органите на „Пътна
полиция , нито двустранен протокол , защото няма участие на друго превозно
средство по чл.2 от Наредбата .
Механизмът на ПТП е доказан с
показанията на св.Л.Ц. , като същите се потвърждават и от САТЕ . Спекулативни и
недоказани с никакви доказателства са твърденията на въззивника за вина
на трети лица или за умисъл и съпричиняване от ищеца поради превишена скорост ,
употреба на алкохол и пр. Абсурдно е позоваването от въззивника на Наредба №I-167
от 24.10.2002 г - същата
е била отменена към датата на ПТП.
Преклудиран е доводът във въззивната жалба , че
ОУ на ищеца не са актуални - същите са
представени към исковата молба и не са оспорени в отговора . Размерът на обезщетението е доказан със САТЕ.
Процесната застраховка е сключена при
условия на „Пълно Каско“ и покрива вреди
от ПТП причинени от дупки на пътя . Осъществен е фактическия състав на чл.213
ал.1 пр.1 КЗ /отм./ . Възникнало е регресно право на
ищеца /застраховател по имуществена застраховка „Каско“/ срещу ответника ,
който е отговорен за деликта по чл.49 ЗЗД във чл.19 ал.1 , чл.14 ал.2 и чл.30
ал.1 ЗП . Налице са : право на
увредения за обезщетение за имуществени вреди срещу лице , което носи
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД за действия/бездействия на причинителя
на вредата ; валиден договор за имуществено застраховане с увредения с
период на покритие към датата на настъпване на вредите ; и е плащане на
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Главният иск законосъобразно
е уважен от СРС.
Също правилно е отхвърлен от СРС обратният
иск . Съгласно чл.5 от договор за обществена поръчка №РД-38-18 от 12.09.2015 г
, третото лице може да извършва дейности само след изрично възлагане от
ответника на месечни , допълнителни и извънредни задания . Ответникът , а не
третото лице , контролира състоянието на пътя и решава какви дейности трябва да
се извършат от третото лице . Третото лице не може самоволно да извършва
ремонти на пътя .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноски на въззиваемата страна в размер на 360 лева
адвокатско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с
оглед материален интерес по всеки от исковете под 20 000 лева по търговско
дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №55517 от 01.03.2020 г по гр.д.№6619/2017 г на СРС , 161 състав .
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” гр.София да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК *******от гр.София сумата от 360 лева разноски
пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „И.“ АД ЕИК *******гр.Варна като трето лице помагач на Агенция „П.И.” гр.София .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.