РЕШЕНИЕ
гр. София …….. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд - Наказателно
отделение, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на секретаря Албена Арсова, след като
разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНЧХД № 743/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 11.10.2018г. по НЧХД №
21704/2016 г. Софийски районен съд- Наказателна колегия, 2 състав е признал
подсъдимата К.Н.Б. за невиновна по обвинението за извършено престъпление по чл.
148, ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
Срещу съдебния акт е депозирана
жалба и допълнение към нея от частния тъжител Е.П.Н. и нейния повереник. В
допълнението към въззивната жалба се твърди, че така постановената присъда е
незаконосъобразна, необоснована, постановена в разрез със събраните
доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Обстойно се
анализират наличните по делото доказателствени източници и се прави правен
анализ на поддържаното от частното обвинение. Иска се въззивната инстанция да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
поради релевираните допуснати процесуални нарушения или да бъде отменена
атакуваната присъда и вместо нея – постановена нова, с която подсъдимата Б. да
бъде призната за виновна по въведените в тъжбата обвинения.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимата
и/или свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства. Същевременно е оставил без уважение и доказателствените искания
от страна на частния тъжител, като е счел, че за нуждите на наказателното
производство не е необходимо попълване на доказателствената съвкупност с
изискваните от частния тъжител годишни отчети.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд повереникът на частната тъжителка - адв. Ж. поддържа жалбата по
изложените в нея подробни съображения. Моли съдът да постанови нова присъда, с
която да признае подсъдимата за виновна или, ако прецени, че са налице
съществени процесуални нарушения, да отмени акта на контролирания съд и да
върне делото за ново разглеждане на друг състав.
Защитата на подсъдимата - адв. Ч.
моли въззивният съд да потвърди присъдата на СРС, тъй като в същата са изложени
подробни аргументи досежно несъставомерността на така повдигнатите с тъжбата
обвинения. Счита, че е недопустимо междуличностни отношения между магистрати да
се решават по наказателноправен път, поради което отново моли за потвърждаване
на така постановената атакувана присъда.
Подсъдимата Б. не се явява като
правото й на защита е надлежно обезпечено чрез защитника й – адв. П.Ч..
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства счита, че жалбата
следва да бъде оставенa без уважение, а постановената присъда - потвърдена.
Въззивният съд като обсъди събраните
в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените в
жалбата доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и
правилността на атакуваната присъда, установи следното:
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка като районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Контролираният
съд е обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни
доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил
подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. При
изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил
възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес като е
изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства. Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично
изяснена, ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд чрез събрани,
проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие доказателства.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, извършен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
След извършен
собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи
следната фактическа обстановка, тъждествена с приетата от първата инстанция:
С акт под №640 от 28.10.2010г. на Административния ръководител
на Апелативен съд - София тя заела длъжността „Административен ръководител -
Председател на Благоевградски окръжен съд“. След изтичането на мандата й към
месец юни 2016г., въз основа на акт за изпълнение на функциите на
„Административен ръководител – Председател“ на Благоевградски окръжен съд под
№970 от 04.11.2015г. тя продължила да изпълнявала заетата длъжност до
провеждането на конкурс за нея, съобразно правилата, разписани от Висшия
съдебен съвет.
Частната тьжителка Е.П.Н.
изпълнявала длъжността „Административен ръководител - Председател на Районен
съд – Благоевград“, която заела след спечелен конкурс, с решение на ВСС от
11.11.2010г. и въз основа на акт за встъпване в длъжност от 22.11.2010г. на
Председателя на Окръжен съд - Благоевград. Със Заповед №30/19.01.2016г. на
Председателя на PC -
Благоевград, след изтичане на мандата й на ръководител, тя продължила
изпълнението на задълженията си като „съдия" в PC - Благоевград. На 10.11.2010г. и.ф.
Председател на PC -
Благоевград - съдия С.А.отправила молба до ВСС - Комисия „Бюджет и финанси“ за
отпускане на средства в бюджетната сметка на PC - Благоевград за провеждане на текущ ремонт - подмяна
на дограмата на втория етаж от Съдебната палата в града, където се помещавала
съдебната институция. Сградата била стопанисвана от ОС - Благоевград. Със
Заповед №467/12.11.2010г., на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗСВ, и.ф. Председателят
на PC -
Благоевград наредила изготвянето на количествена сметка за подмяна на
дограмата, както и разпоредила осигуряване на минимума ценови предложения за
това, респ. обявяване на процедура по набиране на такива в регионален
ежедневник съобразно режима по чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за възлагане на малки
обществени поръчки (отм.) и по реда на чл.2а от същия подзаконов нормативен
акт. Количествената сметка била изготвена и разписана от изпълняващата
функциите административен ръководител на съда - възложител. Пристъпило се към
събирането в определен срок на ценовите предложения от различни търговци, сред
които и „РЕМ"ООД. Дружеството вече било изпълнило подмяна на дограма на
друг етаж в Съдебната палата по процедура, открита от ОС - Благоевград. За
качественото си изпълнение получило и референции, датирани от 12.10.2010г., от
Председателя на ОС - Благоевград - подс. К.Б.. Последните дружеството
ангажирало в своята документация при предлагането на кандидатурата си за
участие в процедурата, открита от PC - Благоевград. Съдружник и управител на юридическото
лице бил братът на съпругата на един от съдиите в районния съд - св. В.П..
Със Заповед №485/25.11.2010г.
вече новият председател на PC - Благоевград - Е.Н., като представляващ възложителя
по специфичната процедура по НВМОП, назначила комисия, която да извърши
класирането на кандидатите, подали ценови предложения, като определила нейния
персонален състав. Всеки от членовете, включени в нея, попълнили декларации за
частен интерес по конкретен повод по чл.12, т.4 от Закона за предотвратяване и
разкриване на конфликт на интереси. На 29.11.2010г. подбраната комисия
приключила възложената й задача, като оформила класиране и излъчила като
спечелил кандидат дружество „РЕМ“ ООД. Предложила на възложителя да сключи
договор за изпълнение на ремонтните дейности. Протоколът на комисията бил
одобрен от Председателя на PC - Благоевград в лицето на съдия Н.. На 30.11.2010г. до
всички кандидати било изпратено писмо с направеното от Комисията класиране. На
09.12.2010г. PC -
Благоевград поискал увеличаване на бюджетната сметка със сумата, посочена като
ценова оферта на първия класиран кандидат. С нарочно решение от същата дата по
Протокол №45/2010г. ВСС уважил молбата. Бил сключен и договор с дружеството
като изпълнител на 15.12.2010г., подписан от ръководителя на съда - частната
тъжителка. На 13.04.2011г. между комисията, назначена от представляващия
възложителя - Председателя на PC - Благоевград и изпълнителя - „РЕМ“ООД бил подписан и
приемо-предавателен протокол, с който след оглед и констатация за пълното и
точно изпълнение на предмета на договора, била приета извършената работа. Още в
началото на своя мандат Н. започнала с подбора и попълването на своя екип. Така
въз основа на решение на ВСС от 30.05.2011г. на длъжността „Заместник на
административния ръководител на PC - Благоевград" бил назначен св. В.П.. Същият
встъпил в изпълнение на функционалните си задължения въз основа на нарочен акт
от 01.06.2011г. След изтичане на мандата на Н. като административен
ръководител, за периода от 23.11.2015г. до 27.04.2016г. изпълняващ функциите
Председател на РС - Благоевград бил св. П..
В периода между избора на
административните ръководители на ОС и приключването на техните мандати през
2016г. често между двамата титуляри възниквали спорове по отношение стопанисването
на общата им сграда. Израз на това неразбирателство били множеството инициирани
както от Н., така и от Б. преписки, касаещи различни въпроси, включително
командирования на магистрати с оглед кадровото обезпечаване на съдилищата.
Повод за конфликт станали и помещения, които по силата на заповед на
Министерство на правосъдието били предоставени за ползване на РС - Благоевград,
но Председателят на ОС - Благоевград отказвал да ги освободи. Спорове породил и
разработеният график за създадения в сградата Медиационен център и планираните
за провеждане в него, включително публични, мероприятия. Напрежение провокирали
и преназначения на част от административния персонал на РС- Благоевград в
администрацията на по- горестоящата инстанция. Междувременно и от двете страни
били подавани сигнали и становища по тях по различни поводи до други институции
като Комисията за защита на личните данни, Инспектората на ВСС, ГДО - МП и пр.
Работната атмосфера между двамата административни ръководители била накърнена и
поради забавата на атестацията на съдия Н., респ. депозираните от съдия Б.
предложения за налагане на дисциплинарно наказание срещу нея с твърдения за
нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. От своя
страна, частната тьжителка също завела сигнали персонално срещу
административния ръководител на Окръжен съд - Благоевград с твърдения за
нарушения на етичните правила на магистратите.
По всяка от образуваните по повод
протичащата кореспонденция между съдилищата и между тях и външни институции
преписки фигурирали множество писмени становища с приложения от Е.Н., в които
тя излагала своята позиция по съответно засегнатите въпроси. С оглед различията
в тематиката тя изразявала и възражения, респ. неодобрение на действията и
инициативите на Б.. Своята позиция частната тьжителка споделила и в отправени
питания до ВСС относно кандидатурата на съдия Б. за втори мандат на поста
„Административен ръководител на ОС - Благоевград".
На 07.06.2016г. била насрочена и проведена процедура по изслушване пред Съдийска
колегия на ВСС на кандидата за административен ръководител - председател на
Окръжен съд - Благоевград - К.Н.Б.. Пред колегията същата следвало да защити
предложената от нея концепция за управление на Окръжен съд - Благоевград.
Процедурата се протоколирала. Изслушването се излъчвало и онлайн през
официалната интернет - страница на Съвета, което позволило на трети
заинтересовани лица, сред които и частната тьжителка, да го възприемат в реално
време. В неговите рамки към кандидата бил зададен следният въпрос от член на
Съвета - Г.Г.: „...известно ли Ви е какви обществени поръчки, провеждани в
Районен съд - Благоевград, макар че това е извън Вашите задължения), известно
ли Ви е дали роднини на съдии от Районен съд - Благоевград са печелили
обществена поръчка? Ако знаете коя е тя, кажете чий е роднината. Това, за да
спре с етичните нарушения и намеците, за които непрекъснато се говори." На
отправеното запитване Б. предоставила следния отговор: „...Що се отнася, г-жо Г.Г.
за втория въпрос във връзка с обществените поръки, на мен последния месец ми
стана известно това, което заявихте във връзка с встъпването на новия
изпълняващ функциите председател, който започна да проверява всички служби. Да,
има обществена поръчка. Това е за дограмата в Районен съд - Благоевград. Да и
тази дограма е изпълнявана от близък на съдия П. (Реплика: Какво значи близък?)
Съпруг, чакайте сега, шурей, братът на съпругата на съдия П.." Членът на
Съвета К.К.се намесил, запитвайки подсъдимата: „Кога е осъществено това?" Б.
отвърнала: „Повече подробности - след като се запознае с тях. Кога е
осъществявано? По времето на съдия Н., значи някъде 2012 - 2013г., но...“ (не
довършва мисълта си). След това продължила с думите: „Били са отпуснати
средства за смяна на дограмата. Как е станало, по какъв начин, на мен не ми е
известно. Затова тръгнах с отговора на въпроса, че в последния месец разбрах за
тази, не че не съм видяла, че е сменена дограмата, но как е извършена самата
процедура, не съм имала достъп до документацията... Поръчката е правена от
Районен съд“. В този момент председателят на ВКС - Л.П.отправил въпрос: „Да
уточним. Това е в периода, когато сградите се стопанисваха от Министерство на
правосъдието. Обществената поръчка е осъществена, доколкото разбрах, от Районен
съд - Благоевград в период, в който изпълняващ длъжността не е бил г-н П.. Или
вече е бил изпълняващ длъжността? Да уточним този въпрос." Б. отговорила:
„Съдия Е.Н. е председател, а съдия П. е неин заместник." П. настоял: „В
този период?“ Подсъдимата заявила: „Повече подробности, като разгледаме
документацията“.
Отговорите на подсъдимата били изречени пред всички членове на съдийската
колегия на ВСС. Изказванията й били материализирани дословно в изготвения от
проведеното събрание Протокол №7 от 07.06.2016г., публикуван на по - късен етап
в електронната страница на институцията. Съдържанието на репликите на Б. било
възприето непосредствено от частната тьжителка както в поднесения видеоформат,
така и на хартиен носител след прикачването на протокола от заседанието на
Съдийската колегия в официалния сайт на ВСС.
Изслушването и анонсираната проблематика относно реда за провеждане на
процедурата по чл.2 от НВМОП в РС - Благоевград породило в следващите месеци
редица публични обсъждания в медиите, включително сериозни спекулации с
изнесената информация, което мотивирало частната тьжителка да изготви и обяви
публично опровержение на придобилата общественост интерпретация на фактите.
Същевременно била инициирана и проверка пред Дирекция „Вътрешен одит“ във ВСС.
Последната завършила с доклад, в който било споделено становище, че не се
констатират нарушения по реда за провеждане на процедурата. Предизвикана била и
проверка за установяване наличие на частен интерес от процедурата пред
Инспектората на ВСС по искане на Н. и П., завършила също с писмен акт на
инспектор, в който било споделено становище за липса на нарушения.
Междувременно, на 01.07.2016г. била публикувана статия в печатното издание
на ежедневника вестник „Труд“ под надслов „Съдии да политиканстват - това е
срамно и жалко“, съдържаща интервю с подс. Б.. На зададен журналистически въпрос:
„Между другото, от ВСС съобщават, че кандидати за административни ръководители
от съдебната система почти няма именно, защото няма уважение към тях. Що за
началник е, който нито назначава, нито уволнява, нито пък наказва подчинените
си, а отговаря за тяхната работа?“, подсъдимата отговорила: „Права сте. Не
случайно на избора за административен ръководител на нашия съд аз бях единствен
кандидат. Кандидатирах се, защото имах подкрепата на колегите, с които сме като семейство, ако изключим странното поведение
на Н.. Тя беше изписала по едно време 4000 страници със заядливи преписки по
мой адрес. Ту й трябват две стаи от нашите, ту това, ту онова, даже за
чистачките на тоалетните има претенции - ако не изнервяше атмосферата, щеше да
е смешно." Интервюто било публикувано и в електронното издание на
всекидневника, като видно от неговото оформление, отговорът на зададения към Б.
въпрос е модифициран откъм съдържание, включително и откъм граматическа редакция
на неговите елементи, както следва: „Права сте. Той може само да предложи свой
подчинен, който безобразничи, за дисциплинарно наказание. Само това. Неслучайно
на избора за административен ръководител на нашия съд аз бях единствен
кандидат. Кандидатирах се, защото имах подкрепата на колегите, с които сме като
семейство, ако изключим странното поведение на Н., която беше маниакално
изписала по едно време 4 хиляди страници със заядливи преписки по мой адрес.
Срещу нея има и оплакване в етичната комисия за неетично поведение и срещу друг
колега. Ту й трябват две стаи от нашите, ту това, ту онова, даже за чистачките
на тоалетните има претенции - ако не изнервяше атмосферата, щеше да е смешно.
Така публикуваните варианти на статията станали достояние на частната
тъжителка.
Няколко месеца след узнаване съдържанието на отговорите на подс. Б. пред
Съдийската колегия на ВСС и публикуваното с нея интервю в печатното и онлайн -
изданието на в. „Труд", на 12.12.2016г. частният тъжител Е.Н. депозирала
тъжба в CPC-НО по
повод така обективираните изявления на подсъдимата, въз основа на която било
образувано НЧХД №21704/2016г. по описа на СРС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства – свидетелските показания
на В.П. и Т.А., както и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК: заверени копия от следните
документи: писмо до ВСС № 138/10.11.2010г. от и.ф. Председател на БлРС, Заповед
№467/12.11.2010г. на и.ф. Председател на БлРС, количествена сметка за подмяна
дограма - втори етаж на съдебната палата Благоевград, изготвена от и.ф. Председател
на БлРС, акт за встъпване в длъжност от 22.11.201Ог. на Е.Н., Заповед
№479/23.11.2010г. за разрешаване ползването на платен годишен отпуск от Е.Н.,
извлечение от протокол №41 от заседание на ВСС, проведено на 11.2010г., приемо
- предавателен протокол от 13.04.2011г. на комисия относно подмяна на дограма -
Втори етаж в Съдебна палата Благоевград, уведомление изх. № 149/30.11.2010г. за
класиране на предложения относно подмяна на дограма на втори етаж в съдебна
палата Благоевград, Заповед №485/25.11.2010г. на Председателя на БлРС,
декларации за частен интерес по конкретен повод - чл.12, ал.4 от ЗПУКИ,
протокол от дейността на комисията, назначена за разглеждане и класиране на
ценови предложения от 29.11.2010г., референция за „РЕМ“ ООД - Благоевград,
извлечение от онлайн - издание на в. „Труд“ от дата 01.07.2016г., пълен
стенографски протокол № 7 от заседанието на съдийската колегия на Висшия
съдебен съвет, проведено на 7 юни 2016г., извлечение от статия, публикувана в
онлайн издание на „Правен свят“ от 07 юни 2016г., извлечение от онлайн издание
на „Съдебни репортажи“ от 07.06.2016г., извлечение от Defacto.bg от 07.06.2016, извлечение от
онлайн вестник „Струма“ от 20 юни 2016г., извлечение от онлайн издание на в. „Капитал“
от 16 юни 2016г., извлечение от онлайн вестник „Струма“ от 08.12.2016г.,
извлечение от Court News от 17 ноември 20161., екземпляр от национален всекидневник - в. „Труд“ от
дата 01.07.2016г., доклад за извършена проверка на основание решение по
протокол № 42 от 17.11.2016г., т.22.1. на Пленума на ВСС в Районен съд -
Благоевград, Заповед № СР-17-82/23.03.2017г. на Главен инспектор Теодора
Точкова, писмо изх. № СР -17-86/28.03.2017г. до Е.Н., писмо изх. № СР
-17-229/23.05.2017г. до Е.Н., писмо изх. № СР -17-230/23.05.2017г. до В.П.,
публично опровержение до медиите от 15.06.2016г. от Е.Н., извлечение от онлайн
издание „Blagoevgrad news", извлечения от Defacto.bg от 16.06.2016г., от 17.11.2016г., заявление от Е.Н. ***/01.07.2016г.,
копие на страница от издание на в. „Струма“ от 28 февруари 2013г., грамота на Е.Н.
от 27.02.2013г., извлечение от онлайн издание на в. „Струма“ от 16.03.2015г.,
извлечение от електронно издание www.blitz.bg от 25 февруари 2013г., извлечение
от електронно издание „Blagoevgrad news" от 23.03.2016г., становище до Комисията по предложенията
и атестирането на съдии, прокурори и следователи от 07.10.2015г. по повод
атестационна процедура на Председателя на PC - Благоевград, грамота на PC - Благоевград от 28.06.2012г.,
грамота на Е.Н. от Американска агенция за международно развитие, писмен отговор
от ВСС, изх. № ВСС-15805/01.12.2017г., с приложения: заверени копия от акт за
встъпване в длъжност „Административен ръководител - председател" - PC Благоевград от 22.11.2010г.,
Заповед №30/19.01.2016г. за определяне работна заплата на Е.Н., Акт за заемане
длъжност „Административен ръководител - председател" на ОС - Благоевград
от 02.11.2010г., акт за изпълнение на функциите на „Административен ръководител
- председател" на ОС - Благоевград от 03.11.2015г., акт за встъпване в
длъжност „Административен ръководител - председател" на ОС - Благоевград
от 22.06.2016г., съпроводително писмо вх. № 1092287/19.12.2017г. с приложения
към него - тридесет папки с материали от кореспонденция между ОС Благоевград, PC - Благоевград и други районни
съдилища в района, съгласно описанието в писмото, писмен отговор от
Председателя на Комисията по професионална етика при Окръжен съд - Благоевград,
изх. №26/30.11.2017г., писмен отговор от Председателя на КПЕПР към ВСС до Е.Н.,
изх. № 94-00-1151/2013г., извлечение от протокол № 2 от заседание на ВСС от 15
януари 2015г., Решение № 5976/25.05.2015г. на ВАС по адм.дело№1553/2015г.,
Решение № 14164/22.12.2015г. на ВАС по адм.дело№8731/2015г., извлечение от
Протокол №40 от заседание на Комисия по анализ и отчитане степента на
натовареност на органите на съдебната власт към ВСС от 19 ноември 2013г.,
извлечение от протокол №18 от заседание на Комисия по анализ и отчитане
степента на натовареност на органите на съдебната власт към ВСС от 20 май
2014г., становище на Председателя на Комисия по анализ и отчитане степента на
натовареност на органите на съдебната власт към ВСС изх.№
11-07-1674/03.12.2013г., Решение № Ж-125/2015г. от 08.03.2016г. на Комисия за
защита на личните данни, писмен отговор от Министерство на правосъдието, изх.№
11-00-487/2015г. до К.Б. в качеството й на административен ръководител -
Председател на БОС, Протокол № 16 от заседание на КПЕПК към ВСС, проведено на
27.04.2015г., протокол от Общо събрание на съдиите при PC - Благоевград от 01.07.2014г.,
решение № 1165/04.02.2016г. на ВАС, по адм. дело № 5537/2015г., кратък
стенографски протокол от заседание на ВСС на 17.07.2014г., искане от Е.Н. до
Комисията по дисциплинарни производства при ВСС от 28.12.2015г. ведно с извадка
от регистър на дисциплинарните производства за 2015г., Заповед №
33/19.01.2016г. на Председател и Административен ръководител на PC - Благоевград, писмо от Главния
секретар на МП до Административния ръководител на БлРС изх. №
11-00-1636/22.07.2015г., Заповед на Министъра на правосъдието № JIc-04-l016/17.07.2015г., Заповед №
М03-510/14.02.1995г. на министъра на правосъдието, протокол от 17.09.2015г.,
подписано от Председателите на БлОС и БлРС и Министъра на правосъдието относно
разпределение на работни помещения в Съдебната палата Благоевград, електронни
съобщения от Е.Н. до съдиите от БлРС в периода 30.07.2015г. - 14.09.2015г.,
писмо от ИВСС до административните ръководители на БлРС и БлОС изх. №
Ж-02-13/2014г., становище от Главния инспектор на ИВСС изх.№
Ж-02-13/08.07.2014г., писмо от Главния инспектор на ИВСС до Председателя на
БлОС, изх. № Ж-02-13/15.07.2014г., доклад на Дирекция Вътрешен одит във ВСС за
извършена проверка в Окръжен и Районен съд - Благоевград на основание Решение
по протокол № 25/22.06.2015г. от проведено извънредно заседание на комисия
„Съдебна администрация“ на ВСС и протокол № 41/16.07.2015г., т.148 на ВСС,
извлечение от протокол № 55 от заседание на ВСС, проведено на 05.11.2015г.,
становище и въпроси от Е.Н. към К.Б. в рамките на конкурсна процедура по избор
на нов Председател на БлОС, депозирани чрез Комисията по правни въпроси на ВСС,
писмо от Председателя на PC -
Благоевград до Е.Н. изх. 369/16.11.2017г. относно съхранявана в съда
кореспонденция с БлОС, уведомление от Заместник - председателя и и.ф.
Председател на PC -
Благоевград П. до ВСС изх.№ 506/25.11.2015г., протокол № 47 от заседание на КДП
на ВСС, проведено на 24.11.2015г., справка за съдимост на подсъдимото лице,
справки от ОПП - СДВР per. №433200-68631/26.07.2018г.
и №433200-68341/26.07.2018г., справка от Агенция по вписванията, изх. №
11-00-1687/02.08.2018г.; заверено фотокопие от статия от електронно издание на
„Правен свят“, извлечение от сайта на РС-Благоевград с новината и снимка за
проведеното годишно отчетно събрание за 2010г., извлечения от годишни доклади
на РС-Благоевград и ОС-Благоевград за 2010г.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на районния съд, направени въз основа на подробния анализ на
доказателствената съвкупност, като този анализ безсъмнено установява фактите, включени в предмета на доказване по
настоящото наказателно производство. Досежно пространните възражения, посочени
в жалбата, касаещи допуснати нарушения на чл.283 от НПК, които частният тъжител
намира за съществени, както и ограничено право на равенство, равни права и
състезателност в наказателния процес, с последица - отмяна на атакуваното
решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния
съд, настоящият състав ги преценява като неоснователни. Видно от протокола от
съдебно заседание, проведено на 01.03.2018г. (л.281-282 от съдебното
производство) първоинстанционният съд е изслушал становището на страните по
допустимостта и относимостта на предадените от защитата документи (в 28 бр.
папки), като е определил, че относно тяхната относимост ще се произнесе с
крайния съдебен акт. Съгласно установената практика съдът е длъжен да се
произнесе по допустимостта на изисканите доказателства в хода на съдебното
следствие, но касателно тяхната относимост – не е процесуално нарушение, ако
това бъде сторено при изготвянето на крайния съдебен акт. Дали дадено
доказателство е относимо или не, е
въпрос по същество, по който съдът може да вземе отношение и при произнасяне по
същество на спора след като анализира и прецени поотделно и в съвкупност цялата
налична по делото доказателствена маса и реши кои точно от приетите доказателства
да кредитира като достоверни, респ. и въз основа на които да изгради
фактическите си и правни изводи. Контролираният съд е обезпечил делото с
необходимата доказателствена съвкупност, която да удостовери, че е взел решение
по делото в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Не може да се приеме и че съдът не е достигнал до
обективната истина по делото, след като е приел така представените от защитата
на подсъдимата Б. документи. По този начин съдът е положил максимални усилия,
за да гарантира разкриването на
обективната истина по делото съгласно чл.13 и чл.107 от НПК. Съгласно
тази норма съдът е длъжен да събира както доказателства, които разобличават
подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които
оправдават подсъдимия или смекчават отговорността му. Отделно от това,
въззивният състав счита за необходимо да обърне внимание на правото на
справедлив процес. Важен аспект се явява именно
състезателността на наказателното производство, равенството между
обвинението и защитата по отношение на процедурните средства, непосредственото
и лично участие на страните при установяване на включените в предмета на
доказване факти. Състезателността е важна предпоставка за всестранното и пълно
изследване на всички факти от предмета на доказване по делото и е закрепена
като основен принцип на наказателния процес (чл. 12 от НПК). Това е така,
защото всяка от страните по делото е в пълна степен запозната с фактите и
доказателствата и пряко заинтересована за тяхното установяване или оборване, а
всестранното изследване и пълнотата на събрания и проверен доказателствен
материал осигурява на съда възможност обективно и задълбочено да прецени
фактическата страна на делото и да вземе обективно и безпристрастно решение.
Като е приобщил документите, представени от подс. Б. и нейната защита, съдът е
дал възможност на частния тъжител и неговия повереник да изразят своето
отношение по така представените доказателства, което те са и направили,
депозирайки писмено становище от 26 стр. (л.160-172 от съдебното производство),
обстойно разискващо съдържанието и относимостта на така представените
документи. В този смисъл правото им на състезателен процес, включващо и
възможността за противопоставяне на ответната теза, не е нарушено.
Отделно от това, в принципен план, не
всяко нарушение на правилата за събиране на доказателствата е съществено и води
до ограничаване на правата на страните в процеса, а само ако съответното
доказателство, на което съдът се е позовал, има съществено значение за
правилното решаване на делото и не е включено в доказателствената съвкупност по
реда на НПК. В процесния случай, дори да се изключат представените в 28 тома
документи от страна на защитата, то крайният извод за оправдаването на подсъдимата
не се разколебава и от останалите налични по делото доказателствени източници.
Съдържанието на инкриминираните
изрази е видно от приложеното по делото писмено доказателство - препис от протокол от проведено ОС на ВСС от
07.06.2016г., както и от приложена по делото публикация с интервю с подс. Б.
във вестник “Труд“ (онлайн издание и такова на хартиен носител).
Подобно отношение въззивният състав
има и към релевираните в жалбата твърдения за необоснованост на контролирания
съдебен акт поради съществуващи противоречия с ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства, както и с установената съдебна практика. Правилно и
обстойно първостепенният съд е обсъдил приложените по делото документи и
съдържащата се в тях информация, касаеща ескалиращите във времето отношения
между частния тъжител Н. и подс. Б. в качествата им на административни
ръководители на районен и съответно – окръжен съд Благоевград. Така
анализираните документи в своята съвкупност свидетелстват за противоборства между
двете жени, които са засягали различни аспекти от работата им - ползването на
помещения в съдебната палата, назначения и командировки на служители,
атестационни процедури и съобразяване на етични правила, провеждане и
изпълнение на процедура по подмяна на дограмата в двете съдилища. Видно е, че
първостепенният съд правилно е отразил съдържанието на събраните пред него
писмени доказателства. Въпрос на правна интерпретация е тяхното съдържание във
връзка именно и с инкриминираните изказвания от страна на Б.. Така
представените по делото документи свидетелстват, че с годините напрежението
между Н. и Б. е ескалирало като е намирало различни проявления – сигнали до
компетентни органи, изисквани справки, депозирани становища и обяснения, касаещи
различни аспекти от дейността на двете съдилища, помещаващи се в една и съща
сграда. Така направеният извод се намира в пълна корелация със свидетелските
показания на П. и Андонова – и двамата съдии, имащи преки наблюдения върху
развитието на отношенията между подсъдимата и частната тъжителка. Показанията
им са достатъчно подробни, ясни и взаимодопълващи се. В този смисъл въззивният
съд счита, че визираните в жалбата писмени доказателства, макар и не всички да
касаят частния тъжител Н., по никакъв начин не опровергават показанията на св. П.
и Андонова, а напротив -
макар и косвено - подкрепят същите. В този смисъл и като се е позовал на тях,
за да обоснове своето становище по несъставомерността на конкретното
инкриминирано деяние, първостепенният съд не е направил превратно и изопачено
тълкуване на същите, а точно обратното - коментирал е писмените доказателства,
съпоставяйки ги с гласните такива като по този начин е достигнал и до правилни
фактически и правни изводи.
Безспорно в процесния случай
фундаментален е въпросът дали изразеното от подс. Б. по време на събранието на
Съдийска колегия във ВСС и даденото от нея интервю за вестник „Труд“ представляват лична оценка и част от правото
свободно да се изразява мнение, съответно - дали е в допустимите предели на
негативната критика с оглед на факта, че частния тъжител Н. заема публична
длъжност – магистрат и административен ръководител на съд. Съгласно практиката
на ЕСПЧ недопустимо е ограничаване свободата на изразяване в случай, че
отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в
нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице.
Инкриминираните изрази по разглежданото дело по своето естество представляват
част от свободната обществена дискусия,
необходима за оптимизиране на работата в съответната област. Заявеното и
протоколирано изказване на подс. Б. от проведеното събрание във ВСС е следствие
от поредица от въпроси от страна на членове на съдийската колегия на ВСС по
повод кандидатурата на подс. Б. за административен ръководител на ОС –
Благоевград. Законосъобразно районният съд е разгледал изложените в тъжбата
изказвания от страна на Б. в контекста на задаваните й въпроси от страна на
различни съдии от ВСС, а не ги е разгледал фрагментарно поради опасност за
изопачаване на смисъла им. Видно от протокола от събранието на ВСС подс. Б. е
попитана от Г.Г. – „Известно ли Ви е какви обществени поръчки, провеждани в
Районен съд- Благоевград (макар че това е извън Вашите задължения), известно ли
Ви е дали роднини на съдии от РС-Благоевград са печелили обществена поръчка?Ако
знаете коя е тя, кажете чий е роднината.“. Така формулиран въпросът не индицира
за провеждане на конкретни обществени поръчки в конкретен времеви отрязък, а
генерално засяга изпълнението на обществени поръчки от страна на роднина на
някой от съдиите в РС-Благоевград, без да посочва време/мандат. Видно от
отговора на подс. Б. тя е отговорила позитивно на въпроса, като е споменала
името на съдия П., чийто роднина е изпълнил поръчката за смяна на дограмата в
РС-Благоевград. След доуточняващ въпрос е допълнила, че става въпрос за
„съпруг, чакайте сега, шурей, братът на съпругата на съдия П..“. При последващ
въпрос от страна на Л.П.дали поръчката е изпълнена в период, в който изпълняващ длъжността заместник на
административния ръководител в РС- Благоевград е бил съдия П., подс. Б.
декларативно е отбелязала – „ Съдия Е.Н. е председател, а съдия П. е неин
заместник.“ Логичен се явява изводът на контролирания съд за чисто декларативно
излагане на факти от страна на Б., в които тя самата не е категорично убедена
как са се развили времево и съответно посочва, че може да сподели повече
подробности след разглеждане на документацията. Законосъобразно районен съд е
заключил, че така изнесеното пред събранието на ВСС от страна на Б. не може да
се квалифицира като клевета, тъй като Б. няма намерение да засяга честта и
доброто име нито на П., нито на Н., а единствено конкретно да отговори на директно
поставени й въпроси, осветлявайки известното й по случая. Отделно от това,
констатирането на реално стекли се събития, въпреки времевите несъответствия в
така заявеното от подс. Б., не може да бъде причина за търсене на наказателна
отговорност от същата поради изразяване на мнение, което само по себе си не
съдържа нито неверни позорящи честта
факти, нито приписва престъпление. По какъв начин и посредством какъв словесен
подбор медиите са отразили изказването
на Б. е част от редакторската политика на всяка медия и зависи от посланието,
което същата желае да отправи до крайния си потребител – читателя. Действително статиите в различните медии съдържат коментар
на развилите се отношения между Б. и Н., но не отразяват информацията така, че
да засегнат личната и/или професионална сфера на пострадалата Н. по един язвителен
и/или унизителен начин. Заявеното от подс. Б. и последвалите публикации в
медиите могат да се тълкуват в светлината на един приемлив обзор при обсъждането
на професионалното развитие на магистрат, който съвместява и представителните
функции на административен ръководител.
Възражението на повереника, че заявеното от подс. Б. по своето
съдържание е клевета и далеч надхвърля разумните предели на свободата на
словото не се споделя от настоящия съдебен състав. Изказванията на Б.
представляват чисто оценъчни съждения от страна на последната, част от
необходимата обратна връзка и осветляване на работата в съдебната система.
Обстоятелството, че подс. Б. е съдия и административен ръководител на окръжен
съд a priori не определя по-различни параметри по отношение на възможността й
да се изказва по различни теми в обществото и свободно да изразява субективните
си оценки и възприятия, още повече, когато в основата им стоят дългогодишни
наблюдения.
По отношение на изявлението от
страна на подс. Б. „На мен последния месец ми стана известно това. Да, има
обществена поръчка. Това е за дограмата в Районен съд – Благоевград. Да, и тази
дограма е изпълнявана от близък на съдия П.… съпруг, чакайте сега, шурей,
братът на съпругата на съдия П.… Били са отпуснати средства за смяна на
дограмата. Как е станало, по какъв начин, на мен не ми е известно. Затова
тръгнах с отговора на въпроса, че в последния месец разбрах за тази, не че не
съм видяла, че е сменена дограмата, но как е извършена самата процедура, не съм
имала достъп до документацията. Поръчката е правена от Районен съд –
Благоевград… по това време, когато съдия Е.Н. е председател, а съдия П. е неин
заместник“ настоящият състав счита, че по своето естество не позори честта и
достойнството на частната тъжителка Н. нито в личен, нито в професионален план.
Така заявеното и протоколирано изказване от страна на подс. Б. няма негативен
оценъчен характер, а е просто констатация на така развилата се процедура по
смяна на дограмата в РС – Благоевград. Наистина по делото е безспорно
установено, че при стартирането на процедурата по подмяна на дограмата Н. не е
заемала длъжността на административен ръководител на РС-Благоевград, но в края
на същата – при определяне на комисия по класирането и сключване на договор с
класиран кандидат по подадени оферти, частният тъжител Н. вече е била наясно с
конкретните параметри на сделката. Дори да не е натоварена с изпълнението на
тази поръчка от самото й начало, Е.Н. все пак в един по-късен момент се е
запознала с нея в качеството й именно на административен ръководител. По
отношение на релевираното от повереника, че
горецитираното изказване от страна на подс. Б. „и смислово, и
лексикално, и стилистично“ представлява информация, която позори личността на частния
тъжител Н., въззивният съд счита за неоснователно. Констатирането на факти,
макар и несъвпадащи изцяло във времето, но отговарящи на обективната
действителност, не може да бъде субсумирано под състава на престъплението
клевета. Подсъдимата чисто декларативно е заявила пред Съдийската колегия на
ВСС по време на изслушването си за административен ръководител на
ОС-Благоевград единствено факти, които са известни както на нея самата, така и
на частния тъжител Н. и св. П.. Така заявеното от Б. не съдържа нито неверни
обстоятелства, свързани с личността на Е.Н., още по-малко позорящи такива.
Субективното усещане на тъжителката за начина, по който е възприела думите на Б.
като позорящи я както в личен, така и в професионален аспект, въззивният съд
счита за неоснователно, поради обстоятелството, че при клеветата изреченото
трябва да се възприема като позорящо и неотговарящо на обществените разбирания
за морал от обществото, а не да почива на чисто субективен прочит.
По отношение другия пункт от
жалбата, че не се касае за „обществена поръчка“, а за процедура по договаряне,
като съзнателно подс. Б. чрез изказването си е създала „внушението, че е
извършено нещо освен неправомерно според ЗОП и КЕПМБ и „тайно и невидно“,
настоящият съдебен състав счита за неоснователен. Подборът на думи от страна на
Б. за онагледяване на смяната на дограмата в съда не може да бъде окачествен
като съзнателен опит за оклеветяване на частния тъжител Н.. Дори подсъдимата да
е била наясно, че не става въпрос за обществена поръчка по смисъла на ЗОП, но
въпреки това словесно именно по този начин е окачествила извършеното в съда,
това само по себе си не означава, че е имала желанието да уязви тъжителката и
да накърни честта и достойнството й, а единствено индицира за непрезицен подбор
на думи при описването на събития.
По повод втория пункт от обвинението
– част от продължаваното престъпление, повдигнато с частната тъжба, въззивният
съд изцяло се солидализира с анализа и изводите на първостепенния съд.
Контролираният съд подробно е разгледал и анализирал вкл. и семантичното
значение на използваните от подс.Б. изрази, към които въззивният съд се
присъединява. Акуратно районният съд детайлно е анализирал и този пункт от
обвинението, като е отчел и различията в статията на вестник „Труд“ – тази на
онлайн страницата на изданието и тази в печатното издание на вестника. На съда
прави впечатление отсъствието на думата „маниакално“ в печатното издание на ежедневника,
като не може да се установи по един безсъмнен начин причината за това – дали е
решение на редакторите или подс.Б. не е изричала тази дума изобщо. В този
смисъл и след като се отчетат особеностите на казуса – време, начин, подбор на
изразни средства на изказванията от страна на подсъдимата, настоящият състав
също счита, че заявеното от подс. Б. по адрес на Е.Н. – „маниакално изписала по
едно време 4000 страници заядливи преписки по мой адрес… Ту й трябват две стаи
от нашите, ту това, ту онова, даже за чистачките има претенции – ако не
изнервяше атмосферата, щеше да е смешно“ също по никакъв начин не уронва
престижа на тъжителя Н. или репутацията й като магистрат и административен
ръководител на РС-Благоевград, а представлява умерена хиперболизация на факта
на изострени взаимоотношения в комуникацията между председателите на РС и ОС –
Благоевград, която хиперболизация обаче не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл.148 от НК. Досежно посочения обем от „4000 страници заядливи
преписки“ правилно районният съд е констатирал формалната липса на такъв брой
страници, разглеждайки цялостната документация в 28-те броя папки с участието
на частния тъжител Н. и подсъдимата Б.. Въпреки числовото несъответствие в броя
на страниците, логично първостепенният съд ги е разгледал в светлината на ярка
образна лексика от страна на подсъдимата, внушаваща представата за продължила
дълго във времето кореспонденция между двете административни ръководителки,
включваща и участието на трети лица и институции. Касателно употребата на
прилагателното „заядливи“ настоящият съдебен състав също счита за фигуративна
форма на изказване и вземане на отношение от страна на подсъдимата, илюстриращ
различните по своята причина и естество професионални противопоставяния между
двете административни ръководителки - помещения в Съдебната палата, поведение
между магистрати и ръководители, публични инициативи от страна на съдилищата,
както и по отношение на служители и тяхното преназначаване или командироване в
двете съдилища. Освен това,
смисълът на самия израз и употребата на думите „4000 страници заядливи преписки“
доказват, че тя е целяла не да оклевети тъжителката, а да изрази личната си
оценка за напрегнатите мандати на двете административни ръководителки.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че първият съд е достигнал до
обосновани правни изводи, като е признал подсъдимата Б. за невиновна в
извършването на престъпление по чл. 148, ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2, т.З и т.4
вр.чл.147, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
Преди навлизане в конкретиката на случая
следва да се направи известно уточнение, свързано с прогласените в
Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) основни права и свободи на гражданите.
Преди всичко, изхождайки от обекта на защита, охраняван от наказателноправните
норми при престъпленията по Глава ІІ, Раздел VІІ, а именно - правото на лична
чест и достойнство, на същия пряко противостои свободата на словото, правото на
мнение, разпространявано чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение
или по друг начин, провъзгласено в ЕКЗПЧОС (чл. 10) и конституционно
гарантирано (чл. 39-41 от Конституцията на РБ). Практиката е еднопосочна, че
свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на „информация“
или „идеи“, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни
или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни,
шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Многократно ЕСПЧ
е имал възможност да се произнесе, че ограниченията на свободата на словото
трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат необходими в едно демократично
общество. Именно поради тази причина и като е взел под внимание установените
европейски стандарти, касаещи правото на свободно изразяване и гаранциите за
свобода на словото в едно плуралистично общество, правилно и законосъобразно
контролираният съд е оправдал подс. Б..
За съставомерността на
престъплението клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна да бъде безспорно установено проявление в обективната
действителност на съзнателен и целенасочен волеви акт от страна на дееца,
изразяващ се в довеждане до знанието на поне едно лице, което би могло да
възприеме значението на извършеното, на неистинско позорно обстоятелство
относно конкретно лице или да му припише извършването на конкретно
престъпление. Позорно обстоятелство е твърдение за съществуването на определен
факт, свързан с личността на пострадалия, което е от естество да накърни
неговото добро име в обществото от гледна точка на морала - необходимо е да
посочва извършено от конкретно посочено лице действие, проявено поведение или
негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на
лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка
за него. Клеветата, в тази си форма, винаги представлява изнасяне на факти и не
е израз на лична оценка за другиго. Конкретиката на употребените изрази от
подс. Б. както от гледна точка на самостоятелното им проявление в
действителността, така и в контекста на мястото и начина на обективирането им
от гледна точка на изострените отношения между подсъдимата и частната
тъжителка, не установяват излагане на твърдение за съществуването на определен
факт, свързан с личността на Н., който е от естество да накърни нейното добро
име в обществото. За да е налице клевета в случая, трябва фактите и
съпровождащите ги обстоятелства да са обективно позорни, а нито един от
гореанализираните изрази и изявления не е позорящ. При преценката за позорния
характер на фактите първостепенният съд правилно е изходил не от субективните
възприятия на пострадалата Н., а от общоприетото разбиране в обществото.
Както правилно е отбелязал
решаващият съд, с което становище въззивният се солидаризира, употребените
изрази са отражение на личната оценка на подс. Б. относно качествата на
тъжителката като административен ръководител на Районен съд Благоевград и са
проекция на различни противопоставяния между частната тъжителка и подсъдимата.
Личните възприятия на частния тъжител досежно такъв факт са ирелевантни,
доколкото нужно е той да е позорен от гледна точка на обществения морал, а не
от гледна точка на дадено субективното мнение. Именно поради това
обстоятелство, заявеното от подс. Б. първо пред ВСС, а после и в интервю за вестник
“Труд“ не е позорящ тъжителката факт, а форма на оценъчно съждение и по никакъв
начин не злепоставя личността на Н. от
гледна точка на господстващия морал.
Инкриминирните изявления от страна
на подсъдимата Б. единствено създават внушение за личността на тъжителката Н..
Използването на изрази и думи, чрез които може само да се създава внушение,
респ. на база на които могат да се правят различни изводи - различни в
зависимост от лицето, което ги възприема, а не се твърдят конкретни неверни и
едновременно с това позорящи факти и обстоятелства, не могат да бъдат
клеветнически по своето естество, тъй като чрез тях не се разгласяват позорящи
неверни твърдения. По съдържание тези изрази носят единствено оценка на
влошените отношения между частния тъжител Н. и подс. Б. в рамките на свободно
изразената воля. Тази оценка не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от
последваща проверка на фактите, защото е плод на вътрешни преживявания и
възприятия на засегнатите лица. Налице са съждения, умозаключения, функция от
правото на свободно изразяване на гражданите. За разлика от фактите и
обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението,
оценката и анализът на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за
истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат средство за осъществяване
на изпълнителното деяние на клеветата и не са елемент от престъплението.
Използваната от подс. Б. лексика и
формулировка способства за онагледяване на дадената от нея оценка на
настъпилите събития в процеса на работа между двете съдилища, съответно – между
административните им ръководители.
За пълнота и с оглед нуждата да се
отговори на всички възражения, съдържащи се във въззивната жалба на частната
тъжителка, следва да се обсъди и изложеното от нея, че подсъдимата Б. е
съзнавала неистинността на разгласените от нея факти, съзнавала е, че
разгласява позорните обстоятелства с цел уронване престижа и доброто име на Н..
Съдът намира, че по делото не може да се установи умисъл за клевета, било то
пряк или евентуален. Увереността на подсъдимата относно твърденията, които се
установи, че са изнесени от нея, е основана на обективни факти. По делото беше
установено, че частната тъжителка и подсъдимата, в различни моменти от периода,
през който са били административни ръководителки на РС и ОС-Благоевград, са имали
различни възгледи относно организацията и развитието на двете съдилища като в
комуникацията помежду им е натрупано значително количество документация.
Отделно, безспорно установено е, че подмяната на дограмата на сградата на
Съдебната палата в Благоевград наистина е извършена от близък на съдия П.,
макар и към момента на процедурата същият да не е заемал поста на заместник на
административния ръководител на РС-Благоевград. Декларативното оповестяване за
това кой е изпълнителят на поръчката от страна на подс. Б. по никакъв начин не
индицира за каквото и да е положение на зависимост, натиск или
незаконосъобразност в поведението на частния тъжител Н. и св. П. – т.нар.
„шуробаджанащина“. Всички гореизложени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, дават основание на въззивния съд да приеме, че
подс. Б. е била убедена, че така изнесената в медиите и пред членовете на ВСС
информация са напълно достоверни твърдения, които не са имали за цел да се
злепостави и наклевети частната тъжителка Н., а единствено представляват
фактически изводи от страна на подс. Б., до които тя е стигнала в качеството си
на административен ръководител на Окръжен съд-Благоевград при интензивната си
комуникация с частния тъжител Н. като административен ръководител на
РС-Благоевград. Отделно от това, така заявеното от подс. Б. е информация,
представена по повод задавани от страна на членовете на ВСС въпроси относно
кандидатурата й за втори мандат като административен ръководител на ОС –
Благоевград и респективно – журналист от вестник „Труд“, а не са дадени
единствено с цел да уронят престижа на Н..
Доколкото се установява
несъставомерност на инкриминираните деяния от обективна и субективна страна по
основния състав на престъплението „клевета", анализът на квалифициращите
му признаци се явява безпредметен. По същите съображения настоящият състав не
намира за нужно да обсъжда наличието на предпоставките на чл. 26, ал. 1 НК.
С оглед на гореизложеното
проверяваната присъда, с която подсъдимата Б. е призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за извършено
престъпление по чл. чл. 148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.2, т.З и т.4, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК не е
необоснована, не е постановена при непълнота на доказателствата или при
съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните в
процеса, поради което тази присъда следва да бъде потвърдена.
Поради това и на основание чл.334,
т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава присъда от 11.10.2018г.
по НЧХД № 21704/2016г. на Софийският районен съд - Наказателна колегия, 2
състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.