Решение
гр. София, 10.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3423
по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата А.П.Ж. - Й. твърди, че в СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД във
връЗ.а с карцином на шийката на матката била извършена операция на 10.11.2015
г. и матката била отстранена. На 16.11.2015 г. ищцата била изписана, въпреки че
търпяла силни болки. Още същия ден била приета в МБАЛ „Н.“. След съответни
изследвания на ищцата били направени още две
последователни операции в други лечебни заведения, тъй като се
установило значително количество асцитна течност в долния чернодробен ръб и
около чревните бримки, лезия на десни уретър, събиране на урина в коремната
кухина, непроходимост на десния уретър 2 см, като се наложило реимплантация на
десния уретър, който се катеризирал със стент и били отстранени десния яйчник и
дясната маточна тръба. В периода от 28.12.2015 г. до 5.01.2016 г. ищцата отново
провела болнично лечение поради остър пиелонефрит, а на 14.01.2016 г. била
извършена процедура по екстракция на стента. Ищцата сочи, че неправилното,
небрежно и непрофесионално изпълнение на задълженията на служители на ответника
довели до отстраняване на втори орган и нарушаване целостта на трети. Твърди,
че тя не била информирана за рисковете от операцията, че не са й били извършени
необходимите изследвания при подготовката, била изписана със силни болки, а в
документацията незаконосъобразно било отразено, че няма оплаквания. За
претърпения шок, болки и страдания в продължение на три месеца, увредата на
органите, влошаването на здравето, ищцата претендира обезщетение в размер на 40
000 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2015 г., както и разноски.
Ответникът СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД оспорва иска. Твърди, че
ищцата била запозната с цялостния процес на медицИ.ката процедура и на същата
са извършени необходимите изследвания. Претендира разноски.
Третото лице помагач З. „Л.И.“ АД оспорва фактическите
твърдения и иска.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От представените по делото медицински документи,
епикризи, изследвания и въз основа на приетата по делото комплексна СМЕ се
установява, че на 10.11.2015 г. в СБАЛАП „М.Д.“ ищцата А.Ж. е оперирана от доц.
С., като е извършена хистеректомия, по повод карцином на маточната шийка в
ранен стадий. Ищцата е използвала възможността за „избор на лекар“ срещу
съответно заплатена такса, като е подписано и информирано съгласие относно
възможните усложнения (отговор на въпрос 5 от СМЕ). Според отговора на въпрос 2
в СМЕ, тази операция е била абсолютно наложителна, като според описанието в
оперативния протокол е извършена по стандартен начин и няма отбелязване на
отклонения, поради което е прието от експертите, че е правилно извършена.
Отразено е още (отговор на въпрос 10), че при ревизиране на оперативното поле
би могло да се открие лезията на уретера и корекцията да се извърши още в „М.Д.“.
В отговор 3 в СМЕ е отразено, че може да
се предполага, че при такива операции поради близостта на маточния сегмент
до уретера последният може да се засегне. До 13.11.2015 г. в историята на
заболяването на Ж. не са извършени отбелязвания за оплаквания в следоперативния
период, но на 14.11.2015 г. вечерта ищцата е съобщила за болки във вулвата,
ирадииращи към хипогастриума. След консултация с доц. С., е предписан Диазепам 10
мг., като на следващия ден е извършен преглед с ехограф и е констатирано наличие
на течност в коремната кухина. Според отговора на допълнителните въпроси 5 и 6
в СМЕ, наличието на такава течност в коремната кухина не е обичайна находка, но
съставлява отклонение от нормалното протичане на следоперативния процес. В
отговора на въпрос 8 на СМЕ е посочено, че настъпилите усложнения могат да се
тълкуват като случайно събитие, съпътстващо високо рискова дейност, като е
посочено че в случая операторът е бил с висока квалификация, а лечебното
заведение – висок ранг. В документацията е отразено, че на 16.11.2015 г. ищцата
е изписана от клиниката без оплаквания
и афебрилна. След няколко часа обаче тя е приета в друго медицинско заведение –
МБАЛ „Н.“, със силни болки в корема. При направеното там ехографско изследване
отново е открита течност в коремната кухина, поради което е направена ревизия
на раната и евакуация на течността. Тази интервенция според експертите е била навременна и наложителна, но не и
животоспасяваща (отговор на въпрос 1). Поради съмнение за лезия на уретер
пациентката е консултирана с уролог и е преведена в МБАЛ „Доверие“ за
урологична интервенция. При извършването на интервенцията са установени
множество сраствания в малкия таз и наличие на лезия (увреждане, нарушение) на
десния уретер, поради което е направена реимплантация на уретера, освободени са
сраствания и е извършена резекция (отстраняване) на десния яйчник и маточната
тръба. Поставен е и уретрален стент. Според вещите лица тази интервенция също е
била наложителна и навременна, без да
е животоспасяваща, а поставянето на стента е обичайна практика с оглед
съхраняване проходимостта на уретера. Реимплантацията на уретера се е наложила,
поради това, че увредата е в близост до пикочния мехур и не е имало възможност
за анастомоза (съединяване). Разяснено е, че отстраняването на яйчника и
маточната тръба се е наложило вследствие на описаните сраствания около тях и
обхващането им.
В отговора на въпрос 9 е посочено, че съществуват
методи, които могат да бъдат използвани във връзка с предотвратяване или
разкриване на лезия на уретера – профилактично предварително въвеждане на
катетър в уретера, който се откроява, респ. постоперативни различни методи за
инжектиране на контрастно вещество, при изтичането на което се установява
лезията.
След тази операция ищцата е изписана на 30.11.2015 г.
без усложнения. След месец, поради възникнали болки в дясна поясна област и
фебрилитет, тя била хоспитализирана по спешност в клиника по нефрология на МБАЛ
„Александровска“, където е диагностицирана с остър пиелонефрит в дясно. След
проведената терапия състоянието й било овладяно и тя е изписана без оплаквания.
През м. януари 2016 г. е свален стента на десния уретер в МБАЛ „Доверие“, след
което няма данни да е имала урогинекологични проблеми.
При разпита в о.з. в.л. Р. е посочил, че при наличие
на течност, се проследява количество, местонахождение, наличие на болка,
естество на същата, тъй като е възможно да се окаже лимфа (която в последствие безопасно
се резорбира). Изтъкнато е, че е нормално след тотална хистеректомия да има
болки, но силните болки (които са субективно усещане) са отклонение от оперативния процес и те следва да се тушират със
по-силни опити и да се търси причината за тях. Изтъкнато е, че в случая се
касае до оперативна интервенция, провокирана от карцином, а в такъв случай
тъканите са променени, лесно късливи и
податливи на външни въздействия, анатомията е променена. В тези хипотези се
налага активно наблюдение. В.л. М. е допълнил, че обективното състояние на
пациентката не е дало основание за притеснение в „М.Д.“ и тя е изписана.
Наличието на течността само по себе си е създала условие за влошаване на
състоянието й, като то има прогресия след изписването.
Разпитан е съпругът на ищцата – А.Г.Й.. Същият
разказва, че преди операцията, която д-р С. препоръчал на жена му поради рак на
шийката на матката, тя била в добро физическо и психическо здраве. След операцията
обаче тя имала жестоки болки в слабините, плачела от болка, но никой не й
обръщал внимание, тя не можела да ходи. Макар, че били платили за ВИП стая в
нея нямало бутон за да се извика спешна помощ. Това наложило ищцата да звъни на
съпруга си, а той – на тел. 112, но тъй като там нямали телефон на „М.Д.“, Й.
открил такъв в интернет. Той се опитал да се свърже с дежурна сестра, която да
окаже помощ на А.. Когато отишъл в болницата били повикани лекари от „Родилно отделение“,
които да прегледат ищцата. Тя само ревяла, била чисто гола, все едно имала гърчове,
изпитвала страдание и болки. Свидетелят разказва, че съпругата му останала в
болницата седем дни, през които нищо не можела да прави – не можела да ходи,
била с катетър, той я водел до тоалетната, поел всички хигиенни нужди, тя не
ядяла, пиела само вода, а заради болката й давали аналгин. Когато я изписвали
свидетелят попитал не виждат ли, че има болки, но те му казали, че това е
нормално следоперативно състояние. Когато се прибрали в къщи състоянието на А.
не се подобрявало, тя сякаш се напикавала, нещо червено и жълто течало от нея,
отдолу била цялата синя, все едно имала отоци. Свидетелят се обадил на други
лекари и я закарал в болницата в Овча купел. Лекарят там искал да я прегледа, а
тя само пищяла, все едно, че я дерат и не можело да я пипнат. Веднага я приели
в болничното заведение и според свидетеля установили, че при операцията на д-р С.
е пробит пикочния мехур. Свидетелят сочи, че след това само ходели по болници, като
били в „Н.“, „Доверие“, „Александорвска“. Разказва, че ищцата била вече психически
смазана, защото само я режели, нищо не можела да върши, постоянно изпитвала
болки. Понастоящем обаче тя вече не пиела лекарства и наскоро се върнала на
работа.
Св. Весела Цветанова Цонкова-С., близка на ищцата,
разказва, че посетила А. в първия ден след операцията. Тя била на легло, с
катетри и лежала, плачела и изпитвала много силни и нетърпими болки, като обаче
не й били предоставили обезболяващи. Поради това лично С. й купила течен
аналгин от аптеката. Антибиотик бил назначен едва ден преди изписването на
пациентката, но не й било разяснено как да го пие. Свидетелката разказва, че
болките при А. били по различно време, с различен интензитет, като сочи, че
когато веднъж я посетила те били толкова силни, че още през вратата се чувало
как тя вие. Ищцата споделила на свидетелката, че болката била толкова непоносима,
че ако имала хапчета е щяла да ги изпие през нощта за да посегне на живота си. А.
не можела да се храни, пиела само вода, не можела да става от леглото, само с
помощ можела да се изправя. Ищцата
казала, че тъй като нямало бутон за спешна помощ, тя съобщавала на сестрите,
когато минавали за състоянието си или на лекарите. Свидетелката сочи, че други
пациенти, оперирани също като А., си седели на масите, а тя не можела да излезе
и от стаята. При разговор със сестрите й казали, че приятелката й малко се
глезотела и че било нормално да изпитва болки. Св. С. опитала да разходи А., но
стигали само до коридора, тъй като тя държала десния си крак непрекъснато свит,
не можела да стъпи и плачела. Свидетелката също разказва за случката, когато
спешно е бил търсен лекар през нощта и когато пристигнал съпругът й, като сочи,
че след това на А. била включена система за болките. Когато изписали ищцата от
болницата, св. Й. се обадил на св. С. още докато пътували, и тя чула как А.
плаче в колата, а свекърва й я успокоява. Два часа след това А. била приета в
болница „Н.“, където се установил огромен хематом, тя била пълна с кръв, от нея
течала урина. Била направена ревизия на операцията, повикан бил уролог и е
решено да се извърши нова интервенция в болница „Доверие“. Установен е срязан десен уретер, което е
наложило поставяне на стент. Направена била реимплантация, тъй като се установило,
че частта, която е срязана се пълнела с кръв и урина. На втория-третия ден след
тази операция болката започнала да се тушира и А. започнала да става. Всички
тези събития много стресирали ищцата, тя била травмирана, депресирана и
допускала до себе си само съпруга си, свекърва си и св. С., като отказвала
контакт с други хора.
Разпитан е св. С.Ч.С., който работи като
акушер-гинеколог в „М.Д.“, Клиника по оперативна гинекология и тазова хирургия,
и е участвал в проследяването на ищцата като пациент след операцията. Същият
сочи, че при такава операция традиционно имало оплаквания от болки и тежест
ниско долу в корема, като в случая с А. нямало нещо необичайно и не се налагало
да се прави нещо различно. На едно от дежурствата си Славов е бил повикан за да
консултира ищцата поради силни болки – той извършил съответния преглед, но не
установил нищо нестандартно или патологично. Свидетелят е посочил, че синини
имат около 99 % от оперираните. Уточнено е, че с предписване на аналгетична
терапия не се прибързва, за да не се замаскира по-сериозен процес, най-вече заради
усложнение от обилно кръвотечение, възпалителни изменения, перитонит и пр. Св.
Славов изтъква, че е проверил параклиничните показатели – кръв, хемоглобин,
левкоцити, и при А. не са били налице индикации за следоперативен проблем.
Свидетелят сочи, че статистически при такъв тип операции съществува риск от
увреда на уретера, като основни данни за наличие на такава са болки в кръста, в
областта на бъбреците, а такива при пациентката не са били налице. След като
при А. е открита с ехограф течност в корема са назначени кръвни изследвания, но
не е констатирано отклонение от нормите. Лекарят е посочил, че не знае дали във
ВИП стаите има бутон, с който болните да повикат лекар. Св. Славов е разяснил,
че пациенти не се изписват поради изтичане на срокове, а тогава когато се
установи, че са налице условията за това с оглед състоянието им.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й. В случая следва да се установи, дали ответникът СБАЛАГ „М.Д.”
АД е възложил работа на екип от лекари, които (или лице от който) с поведението
си при или по повод изпълнението на работата, виновно е причинил вреди на
ищцата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД не е обвързана непременно и не зависи от
това дали конкретният извършител ще бъде установен. В настоящия казус следва да
се изясни дали при извършената в ответната болница операция за отстраняване на
матката е допуснато отклонение от добрите медицински практики, което да е
причинило на ищцата, твърдените от нея вреди, дали това е резултат от противоправно
и виновно поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла.
Страните не спорят, че при ответника е извършена процесната
операция на ищцата, от лекар, който изпълнява функциите си като такъв именно в
СБАЛАГ „М.Д.” АД. Няма спор, че следоперативният период в следващите седем дни
е протекъл в ответната болница. В този смисъл налице е визираното по-горе
възлагане на работа.
На следващо място настоящият състав приема, че в хода
на процеса събраните доказателства категорично установиха, че при извършената
операция за отстраняване на матката е причинена лезия на десния уретер на
ищцата. Посочената увреда е установена от приетото заключение на СМЕ. Според
мнението на експертите при извършения конкретен вид оперативна дейност,
засягането в някаква степен на съседния орган – уретер, не е необичайно
събитие, което го прави предвидим риск. Именно това обстоятелство е следвало да
бъде взето предвид при проследяването на ищцата в следоперативния период, още
повече, че както се установи в случая се касае до тъкани, засегнати от
онкологичен процес, което ги прави значително по-късливи и податливи на външно
въздействие. В СМЕ е посочено, че във връзка с така съществуващата опасност от
засягане на уретер съществува практика за профилактична и предварителна манипулация
(чрез поставяне на катетър в уретера, който да е видим) или за последващо
провеждане на допълнително изследване след операцията (посредством контрастни
вещества). Няма данни предварително да е поставен катетър. Няма данни и след установяване
на течността в корема на ищцата да са предприети действия по прилагане на някои
от посочените методи за проверка на целостта на уретера чрез контрастни
изследвания. Следва да се има предвид становището на вещите лица, които са
посочили, че наличието на течност в коремната кухина е често срещано след
такива операции, но само по себе си то съставлява отклонение от обичайното развитие на следоперативното
възстановяване. Съдът приема, че лекарският екип при ответника е следвало да
проведе съответните допълнителни изследвания за да отстрани съмнения относно
лезия на уретера. Този пропуск е още по-укорим и поради изнесените данни, че
операторът и лечебното заведение са от висок ранг, което предполага, че подобен
пропуск е необичаен. Следва да се изтъкне, че св. Славов е посочил, че проверка
за засегнат уретер са предприема при оплаквания на оперираната от болки, но
само в конкретни области - на бъбреците и на кръста. Тези показания обаче, не
могат да бъдат ползвани като заключение на експерт, тъй като лекарят е разпитан
в качеството му на свидетел. От друга страна, имайки предвид факта, че той
изпълнява трудовите си функции при ответната болница, степента на достоверност
на показанията следва да бъде критично преценена. При наличие на течност в
корема и при общ силно изразен болков синдром е следвало да се предприемат
съответни действия за проверка на източника на следоперативното отклонение. В
о.з. от експерт на СМЕ е изтъкнато, че силните болки след интервенцията са отклонение от оперативния процес и те
следва да се тушират със по-силни опити и да се търси причината за тях.
Именно установената лезия на уретера е създала
усложнение в здравословното състояние на ищцата. При полагане на дължимата
грижа лекарският персонал на ответника е можел да открие настъпилата увреда и да
предприеме действия по възстановяването й. Факт е, че след като е извършена
ревизия на операцията, но вече в друго
лечебно заведение, в самия ден на изписване на ищцата, и след поставянето на стент
на уретера (действия, които са посочени от СМЕ като наложителни и навременни),
състоянието на ищцата (с оглед болковия синдром) е било драстично променено в
рамките на дни, силната болка е била туширана и тя в кратки срокове е
възстановила възможността си за ставане и придвижване. Следва да се изтъкне, че
лезията на уретера не е открита не само в следоперативното наблюдение на
пациентката. Тя не е диагностицирана и в процеса на проверка на състоянието й
при нейното изписване. Както е разяснил св. Славов, практиката на лечебното
заведение е да не изписва пациенти, които не отговарят на определени стандарти
за добро състояние. В случая е пропуснато да се установи, че при ищцата е настъпило
усложнение, което е налагало (видно и от СМЕ) предприемане на ревизия на
операция и други оперативни процедури.
Събраните гласни доказателства установяват, че при
престоя си в болничното заведение ищцата е търпяла изключително силни болки, непрекъснато
е страдала от тях, виела, плачела, имала е спонтанно желание да сложи край на
живота си, поради интензивността на страданието й. В случая се установява още,
че ищцата не е имала адекватна и практична възможност да повика специалист или
служител от обслужващия персонал в случай, че състоянието й се влоши. При всички
случаи това води до извода, че тя е била в безпомощно състояние (поради
невъзможност да става от леглото самостоятелно) и е била оставена на
въздействието на нетърпимите за нея болки. Както е посочено от експертите възприемчивостта
на болките е различна и субективна за всеки пациент, но в случая ищцата
очевидно е страдала, поради по-нисък праг на търпене на болки и тези, които тя
е изпитвала, за нея са били от значителна и висока степен. Фактът, че в
помещението, в което ищцата е пребивавала в болницата не е имало бутон за
спешна помощ, не може да бъде отчетен, като противоправно нарушение на законови
правила, тъй като не се установи наличието на такива. При всички случаи обаче това
е нарушение на добрата практика на лечебни заведения, в които пребивават лежащо
болни и оперирани лица, тъй като възможността им да сигнализират за промяна или
криза в състоянието им практически е сведена до минимум.
Необходимо е да се изтъкне, че горните изводи на съда
не могат да бъдат променени от факта, че в медицинската документация не е
отбелязано, че при ищцата е налице отклонение от нормите на проверяваните
параметри и резултати на изследвания.
Както е прието в решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011
г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, липсата на
данни за тези обстоятелства, не може да е в ущърб на пострадалата и да обоснове
извод за недоказаност на предявения иск, след като е безспорно установено, че
именно извършената в ответната болница интервенция е предизвикала усложнението
и че последващите операции в други лечебни заведения, са в резултат от нея. В
същото решение на ВКС е прието още, че при нарушаване на принципа на адекватните
очаквания и при несъблюдаване на добрите практики е налице противоправно
поведение на лекуващите специалисти спрямо пациента. Върховният съд е изтъкнал,
че „при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща
за помощ към доктор, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и
осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите
практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на
пациента.“
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на
твърденията в исковата молба, ищцата не е била информирана предварително за
рисковете от операцията. Напротив – наличните данни налагат извода, че тя е
подписала информирано съгласие относно възможните усложнения (видно от отговор
на въпрос 5 в СМЕ).
Друга част от твърденията на ищцата също са останали
изцяло недоказани. Тезата, че извършената операция в ответната болница е
станало причина за интервенции във връзка със сраствания в малки таз, респ. е
довела до отстраняване на маточна тръба и десен яйчник, не е подкрепена от
никакъв доказателствен материал. От ищцовата страна не са поставени на
обсъждане от медицинската експертиза въпросите от какво са причинени констатираните сраствания, дали тяхното
наличие е обусловено именно от
извършената хистеректомия, дали отстраняването на яйчника и маточната тръба се
намира във връзка с последната, дали операцията при ответната болница е
засегнала тръбата и яйчника и пр. Ищцовата страна е следвало да установи тези
факти, с оглед направените възражения, че срастванията не са причинени от
процесната хистеректомия. Причинно следствената връзка между
установеното по-горе поведение на служители в ответната болница и последвалите
неблагоприятни последици във връзка със срастванията и отстраняването на органи
е следвало да бъде доказана от ищцата, съобразно дадените указания в първото по
делото заседание. Процесуална активност в тази насока не е проявена.
Казаното по-горе важи с още по-голяма сила досежно
настъпилият след време пиелонефрит при ищцата. Вещите лица от СМЕ се посочили,
че това е станало месец след операцията в „М.Д.“, като не са дали никакво
заключение относно връзката на това заболяване с проведените оперативни
интервенции по-рано в „М.Д.“. Единствената индикация, че би могло да е налице
свързаност е факта, че възпалителния процес е в дясно (където се е намирал и
увредения уретер) и че заболяването пиелонефрит също е свързано с отделителната
система. Тези данни обаче не са достатъчни за да мотивират извод, че е налице
пряка причинна връзка между събитията. Отделно от това при наличие на повторни
операции в посочената анатомична област, проведени вече в други лечебни
заведения, пряката причинно следствена връзка между събитията в „М.Д.“ и
усложнението с пиелонефрит може да бъде поставена под съмнение. Това съмнение е
следвало да бъде категорично отстранено чрез преки доказателства, но ищцовата
страна не е инициирала събиране на такива – липсват поставени задачи за СМЕ в
тази насока.
Всички събрани и обсъдени по-горе доказателства
категорично установяват, че в резултат на проявена груба небрежност ищцата е
получила увреда на уретера, довела до редица неблагоприятни за лицето събития,
които са й нанесли неимуществени вреди. Последните подлежат на обезщетение на
основание чл. 49 ЗЗД от ответника, като за определяне на размера на същото
съдът следва да съобрази както вида, характера и обема на търпените болки и
страдания, така и принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Въз основа
на събраните доказателства съдът приема, че ищцата е търпяла изключително силни
болки и страдания, била е в състояние на силен шок, чувствала се е безпомощна и
не е получила очакваната помощ в медицинското заведение, където е проведена
хистеректомията. Установени по делото са множество негативни и травмиращи
преживявания, които са довели до стрес, депресивни прояви, промени в живота на
пострадалата и емоционален дисбаланс. Отчитайки посоченото до тук, както и като
съобрази, че част от твърденията в исковата молба (визирани в изложените мотиви
по-горе) са останали недоказани, като взе предвид периода, в който са търпени
болките и страданията, провокирани от увредата на уретера, респ. процеса по
неговото възстановяване, момента на настъпване на вредните последици през 2015
г., възрастта на ищцата, данните, че същата макар и със закъснение е в процес
на възстановяване на социалния си живот поради завръщане на работното й място, съдът
приема, че за търпените от същата неимуществени вреди следва да бъде определено
обезщетение в размер на 30 000 лв. (приблизително 80 минимални работни
заплати). До този размер искът се явява доказан и основателен и следва да бъде
отхвърлен за горницата от 40 000 лв.
Посоченото обезщетение следва да бъде заплатено със
законна лихва от 10.11. 2015 г. На тази датата е обективирано деликтното
поведение, което е провокирало последвалите болки и страдания, допълнителните
оперативни интервенции по корекция на увредения уретер и пр. С оглед казаното
лихвата следва да се начисли от посочената дата на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изхода на спора на ищцата се следват съответни
разноски в размер на 450 лв. за СМЕ и 160 лв. за внесена в началото на
производството държавна такса. Няма данни обаче ищцата реално да е сторила разходи
за адвокатска защита. В представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК е претендираната сумата от 1600 лв. като платен хонорар, но депозираният на
л. 7 договор за правна защита не съдържа отбелязване, че договорената сума от
1800 лв. (или поне част от нея) е реално заплатена. Предвид константната
практика на ВКС разноски на страната се дължат само, когато такива реално са
били платени.
На ответника се следват разноски в размер на 150 лв.
за СМЕ. Казаното по-горе относно внасянето на адвокатския хонорар важи и по
отношение на ответната болница. В депозирания на л. 49а договор е отразено, че
размера на адвокатското възнаграждение е 2249 лв., което е следвало да бъде
платена по банков път – данни за такъв превод няма. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1040
лв., тъй като ищцата е внесла сумата от 160 лв. като такса в началото на
производството.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА СБАЛАГ
„М.Д." ЕАД, да заплати на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД на А.П.Ж. - Й., ЕГН **********,
сумата от 30 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 10.11.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА СБАЛАГ
„М.Д." ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.П.Ж. - Й. сумата от 610 лв.
ОСЪЖДА А.П.Ж.
- Й. да заплати на СБАЛАГ „М.Д." ЕАД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА СБАЛАГ
„М.Д." ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
СГС сумата от 1040 лв.
Решението е постановено при участие в производството
на ЗК „Л.И.“ АД като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: