№ 34990
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110111143 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „К.Б.“ ЕАД срещу „Е.Б.П.“ ЕООД и К. М. К. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за суми дължими
по Договор за издаване и ползване на банкова карта от 14.01.2020г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 120 лева неплатени разходи по уведомление.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В заявлението е претендирана сумата от 120 лв., като не е посочено основанието, от
което произтича вземането. Не са представени доказателства за извършени разходи във
връзка със събиране на вземането/уведомяване. Единствено може да се презумира, че сумата
от 120 представлява фиксиран размер на разходи, т.е. такса, опредена по тарифа на банката.
Следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се
съдържа в договора за потребителски кредит. Липсват данни за ясно уточнение на
съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във формуляр,
съдържащ дължимата преддоговорна информация, и в самия договор за кредит. Това се
явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в
предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално
извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за сумата от 120 лева неплатени разходи по уведомление.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 219,14 лева (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
1
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
57017/01.03.2023г. подадено от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу „Е.Б.П.“ ЕООД, ЕИК:
... и К. М. К., ЕГН: **********, В ЧАСТТА за сумата от 120 лева неплатени разходи по
уведомление, както и в частта за разноските за разликата над сумата от 219,14 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2