№ 274
гр. Ямбол, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Я. В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500224 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“АД
гр.София, подадена от юр.к.Й.С., против Решение №101/08.03.2023г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д. №3122/2022г. по описа на този съд, в частта, с която въззивното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление-Ямбол, сумата 2073,84лв.- обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 02.08.2021г. застрахователно
събитие по ЗЗ“Гражданска отговорност“, сумата 262,11лв. – обезщетение за забава на
главницата за периода от 24.08.2021г. до 21.11.2022г. и законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2022г., както и разноските по делото.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция в
оспорената му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Въззивникът излага, че между страните не е имало спор за механизма на
ПТП, тъй като от данните по делото е установено, че инцидентът е настъпил поради
внезапно възникнала техническа неизправност на превозното средство, изразила се в
отлепване на протектора на лява гума, което е довело до загубата на контрол на водача
върху автомобила. Поради това застрахователят счита, че ПТП не може да се вмени на
водача, който не е имал практическата възможност да предвиди и предотврати спукването
на гумата и произшествието се дължи на случайно събитие. С оглед тези установени факти,
неправилен и необоснован бил изводът на районния съд за противоправно поведение от
страна на водача и нарушение на правилата за движение - на разпоредбата на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, която според въззивника е бланкетна. Също неправилно съдът оставил без уважение
възражението на застрахователя за приспадне вторичната стойност на увредените пътни
съоръжения, за която е дадено заключение от вещите лица, тъй като целта на приспадането
й от застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното обогатяване на
увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на
действителните вреди.
По тези съображения въззивникът моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд в оспорената му осъдителна част и вместо него да постанови друго
1
решение, с което да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност моли съдът
да отмени решението в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
на ищеца обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 1 752.53 лева до
пълния присъден размер от 2073.64 лева и обезщетение за забава за процесния период за
разликата над 221.50 лева до пълния присъден размер от 262.11 лева, с присъждане на
разноските по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“, ОПУ-Ямбол, чрез
юр.к.Я.П., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като
неоснователна, излагайки доводи, според които като ищец агенцията е доказала всички
елементи от фактическия състав на предявения иск и решението на първоинстанционния
съд в оспорената му част е правилно. Моли за потвърждаването му и за присъждане на
разноските за тази инстанция,включително за юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез юр.к.Я.П., пледира
за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните и намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявените от Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, чрез ОПУ-Ямбол, против ЗД“Евроинс“АД гр.София обективно
съединени осъдителни искове – главен иск по чл.432, ал.1 КЗ и акцесорен иск по чл.86, ал.1
ЗЗД. Главният иск е за заплащане на сумата 2 073,84лв., съставляваща разликата над
изплатената на ищеца сума от 3 345,84лв. до размера на сумата 5419,68лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП от 02.08.2021г., което е настъпило на
Автомагистрала Тракия при км.274+000 и е причинено виновно от водача на лек автомобил
"Джип Чероки" с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, които имуществени вреди са се изразили в увреждане на 56
метра единична оградителна система за пътища в пътната част. Акцесорният иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД е за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода
02.08.2021г.-21.11.2022г. в размер на 274,78лв.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с основното
възражение, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на застрахования
при ответника водач на лекия автомобил „Джип Чероки“, тъй като ПТП е възникнало в
резултат на техническа неизправност на превозното средство – отлепяне на протектора на
задна лява гума и се касае за случайно събитие, което е било непредотвратимо.
Застрахователят е оспорил главния иск и по размер с възражение за приспадане на
вторичната стойност на увредените съоръжения, предавани от ищеца и изкупувани на
нарочни търгове за изкупуване на мантинели.
Установената пред първата инстанция фактическа обстановка не е спорна между
страните и същата правилно е разкрита от районния съд.
С представените протокол за ПТП № 1617509/02.08.2021г. и протокол за ПТП №
1617510/02.08.2021г., двата съставени от мл.инспектор в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на
МВР-Ямбол е установено, че процесното ПТП е настъпило на 02.08.2021г. на километър 274
от АМ Тракия в посока гр.Бургас, като водачът на лек автомобил „Джип Чероки“ с ДКН
******, поради внезапна техническа неизправност – отлепване на протектора на задната
лява гума, е навлязъл в съседната лява пътна лента, където се е сблъскал с лекия автомобил
„Шкода –Скала“ с ДКН СВ 52 39 АС, в резултат на което двете МПС са се блъснали в
ограничителния стоманен парапет (ОСП), като са причинени материални щети на двата
автомобила и на ограничителния парапет.
За настъпилото ПТП е било образувано ДП №174/2021г. по описа на РУ на МВР –
Тунджа, което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9, вр. с чл.199
НПК с влязлото в сила Постановление от 04.04.2022г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП,
тъй като пострадалите от ПТП са заявили искане за прекратяване на производството.
Със заключението на вещите лица инж.Д. – автоексперт и С. Д. – икономист,
2
извършили назначената комплексна съдебно-техническа оценителна експертиза, по делото е
установено, че описаните от ищеца увреждания по неподвижната ограничителна стоманена
единична предпазна ограда тип „мантинела“, нанесени в пътния участък на АМ Тракия при
километър 274, са в пряка-причинно следствена връзка с настъпилото на 02.08.2021г. ПТП и
могат да се получат в следствие на удар с дясната част на автомобила в процес на напускане
на пътното платно за движение и удар в неподвижната предпазна ограда. Според
експертното заключение, общата стойност на нанесените материални щети по 56 метра от
„мантинелата“ е в размер на сумата 5 419, 68 лв. с ДДС, в която сума са включени
дейностите по демонтаж на компрометираната предпазна ограда за пътища тип „мантинела“
(11,90лв. за 1 метър без ДДС) и доставка и монтаж на предпазна ограда тип мантинела
(68,75 лв. за 1 метър без ДДС), като вещите лица са описали и технологията по
възстановяване на пътните принадлежности на пътя. Вещите лица са дали отговор и на
поставения им въпрос за изкупната цена на компрометираната мантинела, според който
средната изкупна цена за предаване на пътни съоръжения за скрап, и в частност на 56м.
компрометиран парапет, продаден на пунктовете за вторични суровини би била в размер на
321,31лв., с уточнението, че съоръжения като процесните – мантинели, не се изкупуват в
пунктове на дребно.
По делото не е имало спор между страните, че към датата на настъпване на ПТП
от 02.08.20221г. за лекия автомобил „Джип Чероки“ е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника-застраховател, с действие на застрахователната
полица до 31.01.2022г. Не е имало спор и за това, че ищецът е отправил извънсъдебно
претенцията си към ответника – застраховател, който е образувал щета №**********, по
която на 07.10.2021г. е изплатил на ищеца обезщетение в размер на сумата 3 345,84лв.
При тази фактическа обстановка, с произнесеното по спора решение ЯРС е
уважил изцяло предявения главен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 2 073,84лв., уважил е
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 262,11 лв. – мораторна лихва върху главницата,
изчислена с онлайн калкулатор, дължима за периода от датата на подаване на
застрахователната претенция 24.08.2021г., до датата на предявяване на иска 21.11.2022г.,
като е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 262,11лв. до предявения
размер от 274,78лв., в която отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в
сила. За да постанови този резултат, съдът е приел за осъществен фактическия състав на
чл.432 КЗ, изложил е мотиви, според които механизмът на ПТП е изяснен от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и е налице противоправно поведение от
страна на водача на застрахования лек автомобил „Джип Чероки“, който е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато
пътните преводни средства, които управляват. Относно размера на застрахователното
обезщетение съдът е приел, че същият е ограничен от стойностния размер на причинените
вреди, който следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, като
е намерил за неоснователно възражението на застрахователя за приспадане от
обезщетението на сума, реализирана на пазара за вторични суровини на увреденото
имущество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
извършва проверка за валидност, за допустимост на решението в обжалваната част и за
спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 от Тълкувателно решение
№1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед тези правомощия на въззивната инстанция, ЯОС намира решението на
районния съд за валидно и допустимо в обжалваната част, а с оглед оплакванията в жалбата
за правилно, като съображенията са следните:
Правилно предявените от ищеца искове са квалифицирани от първата инстанция –
главния по чл.432, ал.1 КЗ и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ урежда и гарантира правото на увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликт срещу застрахователя, с когото деликвентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
"Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ обхваща три групи материални
предпоставки: 1.застрахованият виновно и противоправно да е увредил ищеца; 2. наличието
на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
3
от претърпяното увреждане и 3. наличието на застрахователно правоотношение, което да
произтича от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника – застраховател. Процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432, ал.1
КЗ е заявяване извънсъдебно на претенцията към застрахователя, която предпоставка в
случая е налице, тъй като няма спор, че преди подаване на исковата молба ответникът е
образувал щета по претенцията на ищеца и е заплатил обезщетение частично, което е
основанието за предявяване на иска.
В случая страните не спорят относно наличието на част от материално-правните
предпоставки за уважаване на главната ищцова претенция – наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП между причинителя на ПТП –
водача на лекия автомобил „Джип Чероки“ и ответника; не е спорно и е установено
посредством съдебната експертиза причиняването на имуществени вреди на ищеца, които са
в пряка причинна връзка с ПТП.
Спорният по делото и пред настоящата инстанция въпрос е за виновното
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил за
настъпване на процесното ПТП от 02.08.2021г., като част от механизма на ПТП. За
установяване на тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, по
делото са представени два протокола за ПТП от 02.08.2021г., съставени от длъжностно лице
– полицай при ОД на МВР-Ямбол, които са подписани без възражения от участниците в
ПТП –то. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП, като: местоположението на МПС, участниците в
ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Когато удостовереният в протокола факт съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането е
този, който носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава.
В случая от протоколите за ПТП от 02.08.2021г. е установено, че полицаят е
пристигнал на местопроизшествието след ПТП и е извършил оглед, при който
непосредствено е могъл да възприеме голяма част от обстоятелствата около произшествието
и при гореизложеното, обвързваща съда доказателствена сила имат вписаните в протокола
констатации относно причинените имуществени щети върху наличната пътна мантинела,
върху автомобилите, участвали в ПТП, както и разположението на автомобилите на
пътното платно след ПТП, което се установява от начертаната схема на ПТП и описанието в
този смисъл, включително констатираната техническа неизправност – отлепването на
протектора на задната лява гума на автомобила „Джип Чероки“. Останалите вписани в
протокола обстоятелства относно механизма на ПТП не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, поради което следва да бъдат ценени с цялата доказателствена
съвкупност. Основателно в тази връзка е оплакването на въззивника, че противоправното
поведение на водача на автомобила „Джип Чероки“, установено с механизма на ПТП, не е
бил безспорно установен пред първата инстанция факт и необосновани са изводите на
районния съд за противоправното деяние от страна на водача на застрахования автомобил.
По този въпрос е била извършена експертиза в досъдебното производство, но същата не
може да бъде ценена в настоящия граждански процес, предвид принципа на
непосредственост в гражданския процес при събиране на доказателствата.
Независимо от основателността на това оплакване, за установяване механизма на
ПТП въззивната инстанция е допуснала съдебно-техническа експертиза, извършена от
вещото лице инж.Д., чието заключение настоящият състав намира за компетентно и
обективно дадено и го кредитира. От експертното заключение се установява, че причина за
настъпване на ПТП е загубата на управление от страна на водача на автомобила „Джип
Чероки“ в следствие на отлепване на протектора на задна лява гума, което е настъпило при
движение на автомобила в активната лента за движение, при допустима скорост на
движение, при висока температура на въздуха и нагрята пътна настилка, в резултат на което
автомобилът е навлязъл в лявата скоростна лента, където е настъпил удар с движещия се в
тази лента автомобил Шкода. Така е настъпило увличане на автомобилите и навлизането им
4
през предпазния парапет тип „мантинела“ в ограничителната ивица между платната за
движение на Автомагистрала Тракия. От техническа гледна точка, според вещото лице е
било възможно и правилно водачът на автомобила „Джип“, независимо от отлепването на
протектора на задната лява гума и иницииране на загубата на устойчивост на същия, да
запази чрез волана контрола над управлението на автомобила и да не допуска същият да
навлезе в съседната лява скоростна лента, в която се е движил другият автомобил, в който
случай ПТП е било предотвратимо. Според експерта, технически правилно е било водачът
да следи и за състоянието и времето на експлоатация на гумите и своевременното им
подменяне с нови.
При този установен пред въззивната инстанция механизъм на ПТП, изводът който
се налага е, че с действията си при управление на лекия автомобил марка "Джип Чероки",
водачът му е причинил пътнотранспортното произшествие, като по този начин е осъществил
хипотезата на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Действията на водача на този автомобил са противоправни,
тъй като е налице неизпълнение на задължението, установено в чл.20, ал.1 ЗДвП да
контролира непрекъснато пътното превозно средства, което управлява, като навлизането в
крайното ляво платно за движение е нарушение и на установената в чл. 16, ал.2 ЗДвП
забрана и по делото не са установени предвидените в закона изключения, даващи
възможност при определени условия да се навлезе в лявата лента за движение за
изпреварване. Що се касае до вината на деликвента, същата се предполага по силата на
оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Доказателствената тежест за оборването на
презумпцията е на ответника-застраховател, който не е ангажирал доказателства за
установяване на противното. Със заключението на вещото лице инж.Д. по делото е
установено, че независимо от отделянето на протектора на задната лява гума, водачът на
автомобила „Джип Чероки“ е могъл да запази чрез волана на автомобила контрола над
управлението му – обстоятелство, което не дава основание за изключване отговорността на
деликвента поради наличието на "случайно деяние" по смисъла на чл.15 от НК и обосновава
виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС, изразяващо се в
нарушаване изискванията на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неоснователно въззивникът счита
настъпването на произшествието за случайно събитие и това негово възражение е
неоснователно, тъй като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК е налице, когато един
водач е изпълнил изискванията на закона и правилника за приложението му и въпреки това
са настъпили обществено опасни последици, каквото поведение в случая не е налице.
Предвид изложените съображения, при наличие на елементите от фактическия
състав на чл.432, ал.1 КЗ, предявеният главен иск е основателен.
Другият спорен въпрос, който е въведен в предмета на въззивното обжалване, е
за размера на дължимото на ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“ обезщетение за
причинените в резултат на ПТП имуществени вреди. Въззивният съд приема, че приложима
е разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, вр. с чл.499, ал.2 КЗ която предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните
последици, като дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на
настъпване на събитието - чл.499, ал.2 КЗ. Нормата на чл.499, ал.2, изр.1 КЗ установява, че
при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение
следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът
на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ означава, че обезщетението има за цел да
постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние,
в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ (отм.) и чл.499, ал.2
КЗ (норми с идентично съдържание) съдебна практика на ВКС (Решение № 115/9.07.2009 г.
по търг. дело № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010г., І ТО;
Решение № 153/22.12.2011г. по т.д. № 896/2010г., І ТО и др.). За постигане на
горепосочената цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови
части или в конкретния случай - след увреждане на процесната ограничителна система за
пътища (ОСП, мантинела)- с дължина 56 м., на съответния пътен участък следва да бъде
монтирана нова ОСП със същите характеристики и същата дължина. Действителната
5
стойност на вредата по смисъла на чл.499, ал.2 КЗ е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по
търг. дело № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О).
Със заключението по съдебната комплексна техническа и оценителна експертиза
по делото е установено, че стойността на ремонта на увредената пътна мантинела по средни
пазарни цени възлиза на 5 419,69лв., поради което и при съобразяване на обстоятелството,
че ответникът е заплатил на ищеца преди предявяване на иска сумата 3 345,84лв.,
законосъобразно районният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца разликата от
2 073,85лв. и главната претенция се явява изцяло основателна и доказана. Доколкото
процесната ОСП (мантинела) не представлява вещ за търговско потребление, т.е. не се касае
за съоръжение в обхвата на осъществяваната на свободния пазар търговия и при липса на
събрани доказателства ищецът да е продал на търг увредената и демонтирана мантинела, не
може да се приеме, че от действителната стойност на причинената вреда се дължи
приспадане на евентуалната вторична стойност на увреденото съоръжение.
При уважаване на главния иск, правилно е уважен и акцесорният иск за
мораторна лихва, като в част въззивната жалба срещу осъдителното решение на първата
инстанция е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания и въззивния съд не дължи
произнасяне.
Предвид всички изложени съображения, въззвината жалба на застрахователя
следва да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС - потвърдено като правилно в
обжалваната му част.
При този изход на спора, на основание чл.273, вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата общо 400лв. – 300лв. разноски
за вещо лице и 100лв. разноски за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение (чл.25 от НППрП).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №101/08.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №3122/2022г. по описа на този съд, в частта, с която Застрахователно
дружество “Евроинс“АД е осъдено да заплати на ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“,
Областно пътно управление-Ямбол, сумата 2073,84лв.- обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 02.08.2021г. застрахователно събитие по
застраховката “Гражданска отговорност“, сумата 262,11лв. – обезщетение за забава на
главницата за периода от 24.08.2021г. до 21.11.2022г. и законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2022г., както и разноските по делото.
Решение №101/08.03.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.
№3122/2022г., в останалата му част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Евроинс“АД гр.София, р-н „Искър“,
бул.“Христофор Колумб“№43, с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров,
РумЯ. Бетова, Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, бул.“Македония“, БУЛСТАТ *********, представлявана от
председателя на УС Иво Иванов, чрез ОПУ-Ямбол, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 , изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7