№ 118
гр. Ямбол, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20252300500185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба и уточняваща молба с вх. № 5372/07.04.2025 г. на Л.
Д. Г., ЕГН **********, подадени против Решение №150/ 27.03.2025 г. по гр. д. №98/2025 г.
по описа на PC Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционния съд:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от Семейния кодекс, размера на месечната издръжка,
определена с Решение № 702/10.11.2017 год., постановено по гр.дело № 2654/2017 год. по
описа на Районен съд Ямбол, в сила от 10.01.2018 год., която Л. Д. Г. с ЕГН **** е осъдена
да заплаща на детето Ф. Я. Я. с ЕГН **********, родено на *** год., чрез неговия баща и
законен представител Я. Г. Я. с ЕГН ********** от гр.*, ул."*****, в размер на 120 лева,
считано от 01.08.2017 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 120.00 /сто и двадесет/ лева на 270.00/двеста и седемдесет/ лева месечно,
считано от 14.01.2025 год., дължима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или
прекратяване на задължението за издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. Д. Г. с ЕГН **** ДА ЗАПЛАТИ на Я. Г.
Я. с ЕГН ********** сумата от 500,00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Л. Д. Г. с ЕГН **** ДА ЗАПЛАТИ в полза
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на
216,00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
1
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува с твърдения за неправилност,
като постановено при съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на
доказателствата по делото и необосновано. Въззивницата твърди, че съдът неправилно и
необосновано не е възприел обстоятелството, че на детето държавата е отпуснала пенсия в
размер на 800 лв. – признато от ищеца в съдебно заседание, и обстоятелството, че на детето
е отпусната и издръжка от Община Ямбол. Направено е възражение, че ЯРС не е съобразил
разпоредбата на чл. 142 от СК; че жалбоподателката е безработна, има регистрация в
Бюрото по труда и че няма никакви доходи, а живее от пенсията на майка си. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и искът за увеличаване на издръжката да
бъде отхвърлен като необоснован и недоказан.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Я. Г. Я. с ЕГН ********** в качеството му на
баща и законен представител на малолетното дете Ф. Я. Я. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. М.Г. от АК–Ямбол е депозирал писмен отговор, в който е заявил
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, като счита че същата следва
да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано със съответните законни последици. Твърди, че правилно и
законосъобразно съдът е преценил изцяло събраните доказателства по делото и е приел
предявения иск за основателен. Сочи, че в мотивите на решението са обсъдени абсолютно
всички твърдения и възражения на страните по делото, както и представените писмени
доказателства, като съдът ги е взел предвид при постановяване на решението си. Моли ЯОС
да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение
като правилно, законосъобразно и обосновано със съответните законни последици. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивницата Л. Д. Г. се явява лично и поддържа депозираната жалба.
В о.с.з. въззиваемият Я. Я., като законен представител на Ф. Я., се явява лично и с
адв.Б.Ч., редовно преупълномощена от адв. Г.. Поддържат депозирания отговор. Оспорват
депозираната жалба.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд и
не е спорна между страните. Във въззивното производство не се представиха нови
доказателства, които да оборят фактическите изводи на Ямболския районен съд.
Така не е спорно и се установява от представеното по делото удостоверение за
раждане на детето Ф. Я., че Л. Д. Г. и Я. Г. Я. са родители на детето Ф. Я. Я., родено на *** г.
с ЕГН ****. Не е спорно, че упражняването на родителските права по отношение на детето
Ф. Я. е предоставено на бащата Я. Я., като непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от бащата.
Видно от Решение № 702/10.11.2017 год., постановено по гр.дело № 2654/2017 год.
по описа на Ямболския районен съд, упражняването на родителските права върху детето Ф.
Я. Я. е предоставено на бащата Я. Г. Я.. На майката Л. Д. Г. е определен режим на лични
контакти с детето, като същата е осъдена да заплаща на детето Ф. Я. чрез неговия баща и
законен представител Я. Я. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 01.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
От представената по делото служебна бележка № 216 от 13.01.2025 г., издадена от
ОУ „Йордан Йовков" гр.Ямбол, детето Ф. Я. Я. е записано като ученик в дневна форма на
обучение в ** клас през учебната 2024/2025 год., като същия посещава редовно учебни
занятия. Видно от представеното по делото Експертно решение № 90864, зас.№76 от
2
28.08.2023 год., детето Ф. Я. Я. страда от двустранна невросензорна загуба на слуха и е с
91.00% ВСУ.
От представеното по делото Разпореждане № 28242078832/30.06.2024 год. на НОИ,
Териториално поделение – Ямбол, се установява, че на бащата Я. Г. Я. е била определена
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 493.48 лева.
От представеното по делото копие на страница от регистрационна карта на майката
Л. Д. Г., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ Ямбол е видно, че
последната е била регистрирана и е провеждала срещи с трудова борса и КПР.
Видно от изготвения по делото социален доклад за детето Ф. Я. Я., съответния
социален работник е провел среща с детето и бащата, а майката е отказала да сътрудничи за
изготвяне на доклада. Основни грижи за детето се полагат от баща му Я. Я., който
задоволява всички ежедневни потребности на детето, както и тези свързани със
здравословното му състояние. Осигурил е добри условия за живот на детето в общинско
жилище, което представлява апартамент, в който е направено преустройство и ремонт, за да
се обособят удобства за Ф.. В жилището се поддържа нужната хигиена и ред. Посочено е, че
детето се обгрижва с любов и внимание от бащата. Облечено е с чисти дрехи, подходящи за
сезона и съобразени с възрастта и пола. Общото здравословно състояние на детето е добро,
жизнено е и не боледува често. Сочи се, че доходите на семейството са от получаваната
пенсия и месечни помощи по ЗСПД и ЗИХУ. За учебната 2024г. - 2025г. Ф. е записан и
посещава ОУ "Йордан Йовков" в пети клас, като по информация на бащата изпитва
затруднения при общуване и адаптация. Твърди се, че детето общува с баща си и с
роднините по бащина линия, които изразяват загриженост към съдбата му и добри чувства
към Ф.. В хода на социалното проучване детето показало привързаност към баща си и
спокойствие в негово присъствие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона
преклузивен и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Въззивникът е легитимиран
и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество въззивната жалба се намери за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.150 от СК. Предявения
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в тази връзка са правилни и
изцяло се споделят мотивите на ЯРС, които на осн. чл.272 ГПК въззивния съд възприема и
препраща към тях.
Разпоредбата на чл.150 от СК създава законова възможност за изменение на
определена издръжка при промяна на обстоятелствата, при които е била определена.
Относима в случая е разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, съгласно която родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. При определяне на
размера на дължимата издръжка съдът следва да се съобрази с разпоредбите на чл.142 от
СК, където ал.1 предвижда, че размерът на издръжката се определя, според нуждите на
лицето, имащо право на такава и възможностите на този, който я дължи. Това съотношение
следва да се вземе предвид от съда, според конкретните данни, без оглед на изтеклия период
от време от първоначалното определяне или предходно изменение на същата. Съдът следва
да съобрази и нормата на чл.142, ал.2 СК, където законодателят е определил минималния
3
размер на издръжката (не и максималния такъв), като равен на една четвърт от минималната
работна заплата за страната.
Безспорно е между страните в настоящото производство, а и от доказателствата е
установено, че Л. Г. и Я. Я. са родители на детето Ф., родено на *** г., в момента малолетно.
Установено е, че упражняването на родителските права по отношение на детето са
предоставени на бащата, при който живее и който полага непосредствените грижи по
неговото отглеждане и възпитание. Установен по делото факт е и че предходния размер на
издръжката – 120 лв., считано от 01.08.2017 г. е определен със Решение по гр.д.№2654/2017
г. по описа на ЯРС, като от тогава е изминал период от повече от 7 години, през които
безспорно са настъпили промени, както в социално-икономическите условия в страната,
така и в материалните възможности на родителите и във възрастта на детето и неговите
нужди, т.е. предявения иск е доказан по основание.
За да определи размера на дължимата издръжка, въззивния съд съобрази събраните
по делото доказателства, взе предвид възрастта на детето (към момента на навършени 12
години), което безспорно е пораснало от момента на предходното определяне на издръжката,
при което съответно са нараснали и неговите нужди. Съдът съобрази и обстоятелствата, че
детето е ученик в 5 клас в ОУ „Йордан Йовков" гр. Ямбол, заболяването му, както и
тенденциозното повишаване цените на стоките и услугите в страната.
Действително жалбоподателката е безработна, има регистрация в Бюрото по труда и
няма данни за доходи, но ЯОС се солидаризира с изложеното от първостепенния съд, че
задължението за издръжка се разпределя между родителите според възможностите им. В
тази връзка обосновано ЯРС е посочил, че според т.5 на ППВС №5/16.11.1970г.
възможностите на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи,
имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност.
Според постановлението не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които макар
и трудоспособни неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат
издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Въззивният съд споделя и изложеното, че в настоящия
случай ответницата не реализира доходи от трудова дейност, но същата е в трудоспособна
възраст, няма данни да страда от заболявания, които да я възпрепятстват да реализира за
напред доходи от трудова дейност или да има задължения за издръжка към свои възходящи
или низходящи. Същевременно доходите на бащата са единствено от получаваната от него
пенсия за инвалидност в размер на 493.48 лева месечно, които не стигат за задоволяване
нарасналите потребностите на детето, поради което и другият родител дължи издръжка, с
оглед обективната възможност на майката на детето да реализира трудови доходи.
Не са налице основания за освобождаване на майката от задължението за плащане
на издръжка, тъй като липсват представени по делото доказателства за обективна
невъзможност същата да полага труд и да реализира трудови доходи, с които да изпълнява
задължението за издръжка спрямо малолетното си дете. В заключение, правилно ЯРС е
изтъкнал, че липсват доказателства, от които да се заключи, че ответницата се намира в
абсолютна невъзможност да поеме присъдения размер на увеличената издръжка, който в
случаят възлиза на 150 лева.
При всичко изложено до тук въззивния съд счита, така както е приел и
първоинстанционния съд, че нужната на детето издръжка предвид неговата възраст, пол и
нужди следва да се определи на сумата от 500 лева месечно, от които ответницата да поеме
издръжката на детето в размер на 270 лева, а разликата до 500 лева (230 лв.) да се поеме от
бащата, предвид обстоятелството, че той полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.
Така мотивиран, въззивния съд намира за неоснователни възраженията на
4
въззивницата за невъзможност да заплаща издръжка в изменения размер, възлизащ на
сумата от 270 лева. За да достигне до такива правни изводи, съда взе предвид нормата на
чл.143, ал.2 СК, където законодателят е уредил една безусловност на издръжката по
отношение на ненавършили пълнолетие деца: родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
При изложеното до тук и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение, като законосъобразно и правилно,
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на въззивното производство право за присъждане на разноски има
въззиваемата страна, която е направила надлежно искане за присъждането им, като е
представила и доказателства за сторени такива в размер на 250 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 98/2025 г.
по описа на PC-Ямбол.
ОСЪЖДА Л. Д. Г. с ЕГН **** да заплати на Я. Г. Я. с ЕГН ********** сумата от
250,00 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5