МОТИВИ ПО НЧХД №279/2018г. на ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
И.Д.И. и Д.И. *** са предадени на съд по частно обвинение от тъжителя
И.Б.И. ***, за извършено от тях престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.21 ал.2 от НК, за това, че на
01.03.2018 г., около 02:00-03:00 часа, в с.К., община В., на ул.”***”
чрез удари с дървени колове по главата и ръцете на И.Б.И., са му
нанесли лека телесна повреда, изразяваща се в оток в окосмената част на главата
и 1-ви пръст на лявата ръка и лява длан, оток кръвонасядане в дясно
челно, охлузване на лява предмишница, оток, кръвонасядане и охлузване на двете
устни с разклащане на 1-ви зъб горе в ляво, охлузване и оток в областта
на лява лопатка, оток и кръвонасядане на дясно бедро и дясно коляно и
кръвонасядане на лява бедро, с което са реализирали медикобиологичния признак
ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
По делото е предявен в законоустановения по чл.85 ал.3
от НПК преклузивен срок, от лице активно легитимирано и с изявен правен интерес
и притежаващ качеството на пострадал от престъплението - тъжителя И.Б.И. *** граждански
иск срещу подсъдимите баща и син - И.Д.И.
и Д.И.И., с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
деянието по чл.130 ал.1 от НК за сумата от 3000.00 лева, платим
солидарно от двамата, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на деянието 01.03.2018г. до
окончателното и изплащане, като иска е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес и пострадалият е конституиран, като граждански ищец по
делото, претендират се и направените разноски по делото.
Тъжителя лично
и чрез процесуален представител – адв.Т. ***, поддържа обвинението и
гражданският иск така, както са предявени.
ПОДСЪДИМИТЕ И.Д.И. и Д.И.И., дават обяснения по делото, в който както и в
предоставената им последна дума, не се признават за виновни по така предявеното
обвинение, отричат същото и молят съда за постановяване на оправдателна
присъда.
Районният
съд, преценявайки заедно и поотделно събраните в хода на съдебното следствие по
делото доказателства, и вземайки в предвид доводите на страните в процеса
констатира, следната фактическа обстановка:
ПОДСЪДИМИТЕ И.Д.И. и Д.И.И. са баща и син.
Подсъдимият И.Д.И., към месец март
2018г. бил на 54г. Същият е родом от с.Б.И.обл.В., но живее в с.К., общ.В. на
ул.„***“ **, заедно със семейството си - съпруга си Н.Г.И. и сина си – Д.И.И.. Доведеният син на този подсъдим Х.Х.М. живеел в дома на чичо си - св.И. Г.И. находящ се в с.К. на ул.*** ***. На посочения адрес понякога оставал да
преспива и другият подсъдим по делото - Д.И.И., който към месец март 2018г. е на 24 г. и е родом от гр.В..
Тъжителят И.Б.И. също живеел в с.К., общ.В., на ул.“***“ **, със семейството си – съпругата си П.М.И.
и трите си деца. Тъжителя работел на длъжност хлебар във фирма за производство
на хляб - „Житара“ в град В..
Подсъдимите и тъжителя се познавали, тъй като живеели
в едно село от дълги години. Вечерта на 28 февруари 2018 г. около 23,30 часа св.С.М.
жител на селото и приятел на тъжителя му се обадил, като го помолил като си
тръгне към село да вземе един топъл хляб и заедно със съпругата си да дойдат в
дома му, където са се събрали компания от общи познати и пият.
Свидетелката П.М.И. отишла да прибере съпруга си от
град В., където последния работел със семейният им автомобил, марка „Пежо 406”с
рег.№ ***, като малко по-късно същата вечер двамата отишли на гости в дома на
св.М. ***. Там заварили св.Х.М. по прякор “***“, и св.В.В.по прякор“***“, като
последният бил пийнал повечко и за това си тръгнал пръв от компанията, а малко след
това на св.М. му звъннал телефона и той
излязъл да говори навън, а след като се върнал заявил, че си тръгва, при което
тъжителят и съпругата му П. му предложили да изчака няколко минути да си
допушат цигарите и ще си го закарат до тях.
Св.Х.М. обаче не пожелал да изчака и си тръгнал
припряно, като от бързане си забравил в дома на св.М. якето и суйчъра. След около
5-10 минути и семейство И.също си тръгнало от дома на св.М., като автомобила
отново се управлявал от съпругата му св.П.М.И.. При качването си в автомобила,
нито един от съпрузите не забелязал някакви видими проблеми по него, но
тръгвайки от дома на св.М. - П. усетила,
че автомобила губи мощност и не върви добре, като стигайки на една пряка от
кметството на селото автомобила изобщо преустановил движението си. Двамата
слезли от него и го огледали, като едва тогава забелязали, че три от общо
четирите гуми на автомобила били срязани. Констатирайки срезовете по гумите
тъжителят предположил, че това е сторено от св.Х.М., с който независимо от това, че били в една компания
имали пререкания от години.
От своя страна и прибирайки се в дома си малко след
полунощ вече на дата 01.03.2018г. св.Х.М. казал на брат си, че тъжителя И.Б., неговата
съпруга - св.П.И. и св.М. са му причинили изгаряне по гърба с нагорещена тухла
докато бил в дома на М.. Възприемайки казаното му - подсъдимият Д.И., решил да накаже тези, които
причинили болка на брат му Х. и от своя страна отишъл и нарязал гумите на
автомобила на тъжителя.
След констатираното увреждане на гумите на автомобила
св.П.М.И. останала при автомобила, като междувременно извикала св.М. да ги
изтегли с неговия автомобил, а съпруга и`, и настоящ тъжител И.Б.И. по прякор“***“
отишъл до дома на вуйчото /св.И.Г./ на св.Х.М., в който последният живеел, за
да поиска обяснение за случилото се.
Било вече след 02.00 часа през нощта, когато тъжителя И.Б.И.
пристигнал до дома на св.М. и започнал да чука и блъска на вратата и да вика, там
го посрещнал брата на св.М. – подсъдимият Д.И., който обяснил на тъжителя, че
лично той е срязал гумите на автомобила му, за което двамата изпаднали в
словесен конфликт, който приключил след разменените между двамата остри
реплики, с тръгването на тъжителя И.Б.И., който се отправил към автомобила си,
където в това време св.П.И. вече била извикала св.М., за да ги изтегли до дома
им. Двамата мъже започнали да връзват автомобилите с
въжета. След което се качили по автомобилите, за да тръгнат към дома на
тъжителя.
Междувременно подсъдимият Д.И. съобщил на родителите
си - на баща си - подсъдимият И.И. и на майка си св.Н.И. за случилото се с брат
му, както и че И.Б. - “***“ е разбил
вратата на Х., при което и тримата въоръжени с дървени колове тръгнали към дома
на св.М., за да се саморазправят И.Б.И..
Докато тъжителят И.Б.И. и свидетеля св.С.М. се
опитвали да изтеглят авариралия автомобил, на мястото,/на кръстовището на ул.***и
ул.***, на една пряка от центъра/, но от различни посоки, пристигнали двамата
подсъдими и св.Н.И., тъй като подсъдимият Д.И. идвал от дома на вуйчо си, а
родителите му идвали от към центъра на селото, тъй като идвали от техният дом
находящ се на ул.“***“ ** в селото. Там на самото кръстовище заварили тъжителя
и двамата свидетели. Подсъдимият Д.И., ударил с колеца автомобила на св.М., който
излязъл от автомобила си, за да поиска обяснение за действието му, но подсъдимият
Д.И. вместо да се обяснява директно нанесъл удари по главата и ръката на
свидетеля, от които последният паднал на земята облян в кръв. По същото време подсъдимият
И.Д.И. нападнал тъжителя И.Б., като му нанесъл удари с дървен кол по гърба,
главата и лявата ръка, която тъжителя вдигнал, за да се предпази, като
виждайки, че св.С.М. е в кръв тръгнал към него и извикал по подсъдимия Д.И.,
който също му нанесъл удар с колеца по главата, при което колеца се счупил, а
тъжителя паднал на земята.По същото време св.Н.И. нападнала съпругата на
тъжителя - св.П.И., като започнала да я скубе, удря и рита в областта на
главата и тялото. Успявайки да се отскубне от ръцете на св.Н.И., съпругата на тъжителя - П.И. подала сигнал за
случващото се на телефон 112 искайки съдействие от полиция
и бърза помощ. Чувайки разговора и`, подсъдимите - баща и син И.и св.Н.И. се оттеглили от мястото на физически
сблъсък, като се прибрали в дома си.
Св.С.М. обаче, тъй като главата му била разцепена и
силно кървяща не пожелал да дочака идването на спешен екип, а се прибрал в дома
си, за да се погрижи за раните си, след което св.П.И. се обадила повторно на
112, за да откаже идването на бърза помощ. След това заедно със съпруга си се прибрали
като авариралия автомобил изоставили на кръстовището, там където последно
същият спрял през нощта.
Същевременно малко по късно Св.Н.И., съпруга на първия
подсъдим и майка на втория също, подала сигнал до тел.112 като на адреса им
пристигнали екип полицейски служителите - К.В.К. и Г.М.П. и екип на ЦСМП, като
в последствие на подсъдимият И.Д. бил издаден фиш за спешна помощ с диагноза
контузия на гърба и дясно рамо.
На 02.03.2018г., тъжителят И.Б. посетил първо личният си лекар
които му издал болничен лист за седем дни с
диагноза - повърхностна травма на главата, а в последствие и
съдебен лекар, който въз основа на извършения преглед издал СМУ №56/02.03.2018г., в което отразил констатираното при
прегледа, а именно наличието на видими травматични увреждания в областите на
физическо въздействие — лицето, тялото и по конкретно оток в
окосмената част на главата и 1-ви пръст на лявата ръка и лява длан,
оток кръвонасядане в дясно челно, охлузване на лява предмишница, оток,
кръвонасядане и охлузване на двете устни с разклащане на 1-ви зъб
горе в ляво, охлузване и оток в областта на лява лопатка, оток и кръвонасядане
на дясно бедро и дясно коляно и кръвонасядане на лява бедро, както и че по механизъм тези
увреждания отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени по начин и време посочени в тъжбата на пострадалия И.Б..
В последствие тъжителя
подал в рамките на същият ден и жалба в РП - В. - в която, посочил че
безпричинно физически и вербално е нападнат от подсъдимите, който му нанесли
удари с колци, като са му причинени физически увреди. По този повод била
образувана Пр.Вх.**254/2015г., съдържаща - СМУ № 354 от 20.11.2015г., жалбата на тъжителя и снети обяснения от
него, и останалите участници и свидетели в инцидентите, като след разглеждането на преписката полицейски служител е
изготвил Докладна Записка в която е посочил, че изнесеното в жалбата отговаря
на истината и съставил на подсъдимия предупредителен протокол, с цел да не
влиза в пререкания с тъжителя и да урежда спорните въпроси по установения ред.
Съгласно назначена и изготвена СМЕ по писмени данни, № 138/25.04.2018г., в.л. – съдебен
лекар е направил заключение, че при възникналият инцидент на 01.03.2018г. Тъжителят И.Б.И. е получил в резултат на
действието на твърди тъпи предмети: оток
в окосмената част на главата и 1-ви пръст на лявата ръка и лява
длан, оток кръвонасядане в дясно челно, охлузване на лява предмишница, оток,
кръвонасядане и охлузване на двете устни с разклащане на 1-ви зъб
горе в ляво, охлузване и оток в областта на лява лопатка, оток и кръвонасядане
на дясно бедро и дясно коляно и кръвонасядане на лява бедро, причинили му ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Съдът след внимателна преценка и разбор на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните по делото
свидетели П.М.И., С.П.М., Н.Г.И., И. Г.И., Х.Х.М., И.Н.Н., Г.Г.Л., Л.Х.К., К.В.К., Г.М.П., Т.В. К.и П.Л.К., както и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: тъжба, Постановление за отказ да се образува наказателното производство от 13.04.2018г. по
Пр.пр. №790/18г. и материалите по преписката в копие, 2 бр.болничен лист от ЕТ Кр.Г., гаранционна карта на
автомобилни гуми, Писмо - Справка от
НС 112, Писмо - Справка от РУП–В.,
2бр. характеристики, СМУ №56 от 02.03.2018г., 2 бр. договори за правна помощ и
пълномощни, вносна бележка, СМЕ по писмени данни № 138/25.04.2018г., както и
приложените по делото 2бр.справки за съдимост, молба с приложени към нея копия
от съобщение и Решение на ВДС на адвокатурата, Епикриза, Писмо от ОС – В., и
копие от Протокол на ОС – В., Писмо справка от РУ В., Писмо
- Справка от ЦСМП и Фиш от ЦСМП, Епикриза от 21.06.2019г., 2бр.фактури и болничен лист, и
др.приобщени по реда на чл.283 от НПК, счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано
и направи следните правни изводи:
В хода на съдебното
следствие са събрани достатъчно доказателства относно авторството на деянието,
безспорно установено е, че същото е извършено на инкриминираната дата и място
от подсъдимите пред настоящата инстанция, който не признават извършеното
деяние.
В обясненията си подсъдимият И.Д.И.: излага една по-различна фактическа обстановка от
описаната в тъжба, а именно, че той е потърпевш от поведението на тъжителя, че не
е нападал, нито бил тъжителя, а напротив, че той е пострадалия и че от тогава
непрекъснато ходи по лекари. За това и сочи, че не се счита за виновен.
Подсъдимия Д.И.И.: Също твърди, че е невинен.
Сочи че, поведението му е било провокирано от тъжителя И.Б., но че не го е удрял, а напротив, че именно тъжителят е посегнал на баща му.
Съдът
подложи на анализ и обясненията на подсъдимите
баща и син И. и Д. И., като не се довери на разказаното от тях.Следва да се
отбележи и че то съществено се различава от изложеното от останалите свидетели касателно същият случай в извършената
полицейска проверка и образувано по подадена жалба за увредено имущество, при
това, вярно е че доказателствата по същото немогат да бъдат ценени в настоящото
производство, но констатираните съществени различия са индиция за съмнение в
заявеното от тях. Вярно е, че обясненията на подсъдимите съгласно чл.115 НПК са гласно доказателствено
средство. Същите обаче са и средство за защита, поради, което се депозират без
страх от наказателна отговорност и е възможно да съдържат множество неверни
обстоятелства. Видно е, че обясненията на
подсъдимите, пред настоящата инстанция не кореспондират, нито с изложеното в
тъжбата, нито с показанията на по-голямата част от разпитаните свидетели, някои
от които очевидци, нито със събраните по делото писмени доказателства, те са в
противоречие, дори със показанията на свидетелите /И. Г.И., Х.Х.М., И.Н.Н./, които иначе са доведени да поддържат градената от тях защитна линия част
от които включително сочени, като очевидци на част от събитията в процесната
нощ. Тези противоречия се изразяват, както в твърдението на подсъдимите, че са
били предизвикани от тъжителя, така че тъжителят първи е посегнал да удари, а
също и
че случилото се е поради поведението и казаното от тъжителя при срещата им на
кръстовището.
Ето защо
кредитирането на обясненията на подсъдимите винаги следва да се извършва много
внимателно и само в случаите, когато версията им се подкрепя от останалата
събрана и кредитирана доказателствена маса. Твърденията, че подсъдимите са били
предизикани от пострадалия, чрез казаните от него думи и извършени действия предхождащи
случая се опровергава от кредитираната доказателствена маса, при което
настоящата инстанция не се довери на така разказаното и го възприе като защитна
версия.
И двамата подсъдими
отричат авторството на деянието като твърдят, че са невинни.Настоящият състав
намира, че с изключение на обясненията на подсъдимите и показанията на малка част
от свидетелите /Н.Г.И. и частично от показанията на Св.Х.Х.М. /подкрепящи защитната теза,
доказателствените материали за авторството на деянието и за начина на
извършването му са поначало последователни, логични, взаимно допълващи се и
разкриват една достоверна картина на случилото се.
Съдът не възприема за правдива версията на подсъдимите,
че тъжителя И.Б.И. първи е нападнал подсъдимия И.И., както и че той може и да е нанесъл удар на пострадалият
случайно, целейки да се защити. Тези обяснения съдът не възприема за
достоверни, тъй като са твърде не съответствени и нелогични съотнесени към
останалите доказателства, при все, че пострадалият не е имал никаква видима
причина да напада или предизвиква подсъдимите било с думи, било с действия, още
повече, че не е очаквал по това време на денонощието идването на подсъдимите на
посоченото място, при това именно последните са дошли въоръжени с колове за
разлика от тъжителя, който до идването им не е имал представа, нито за появата
им, нито за намеренията им, като единствено усилията му са били насочени в това
да промени место положението на авариралият му личен автомобил от мястото на
аварията, за да не препятства пътното движение.
Свидетелят Н.Г.И.
– съпруга на подсъдимия И.И. и майка на подсъдимия Д.И. поддържа
версията на подсъдимите, като установява с показанията си, че след като другият
и син - св.Хр.М. се прибрал на 01.03.2018 г. между 02.00 и 03.00 часа с
изгаряния по гърба, и споделил с брат
си - подсъдимия Д.И., той се обадил на
родителите си и им съобщил за случилото се, при което те тръгнали към дома на
вуйчо им, къде се намирали и двамата им сина. По пътя на кръстовището в близост
до центъра на село, св.И. и съпруга и били пресрещнати от тъжителя, неговата
съпруга П.И. и св.М., които ги нападнали и им нанесли побой с дървени колове,
след което съпругът и` И. и синът и` Д., се почувствали зле и посетили личният
си лекар.
Посочените
твърдения съдът не възприема, като съответни на обективната истина. Това е така,
тъй като първо не става на въпрос за събития, които да се случват във времето
между 14.00 – 15.00 часа следобед, а за такива които се случват в тъмната част
от денонощието при това в малките часове на деня, когато логично повечето хора
спят, а не се разхождат по улиците. Ето защо буди недоумение твърдените, че
тъжителят, неговата съпруга и св.М. са „пресрещнали“
подсъдимите и св.Н.И. и то именно с
цел да им нанесат побой с дървени колове. Първо поради, както вече се
посочи ранният сутрешен час, и второ защо, за да предприемат това
действие посочените три лица е следвало да имат знанието, че подсъдимите
и св.Н.И. са будни, че се намират извън
домовете си и не на последно място, че се движат по улиците на селото в
посоката, в която се намират - тъжителя и посочените свидетели П.И. и М., а именно кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“.
Освен това, за да причакат подсъдимите - тъжителят, съпругата му и св.М.
е следвало да имат и причина, поради която да причакват подсъдимите, за да ги „бият“
както се твърди.
В конкретният случай тъжителят
не е имал причина да търси саморазправа с
подсъдимите и св.Н.И., тъй като към този момент същият е
предполагал че гумите му са нарязани от св.Х.Х.М., а не от някои от подсъдимите, за да търси разпра с тях.
Очевидно, е че нито
тъжителят, нито неговата съпруга, а още по малко св.М. са имали начин да
узнаят, че подсъдимите от две различни посоки на населеното място/единият от
ул.***, а другият от ул.***/ са тръгнали към кръстовището, къде се е намирал
авариралият автомобил на тъжителя, за да търсят саморазправа, освен ако някой
от тях не притежава ясновидски /гадателски/ възможности, каквито по делото не
са установени. Освен това следва и тъжителят предвидливо да е возил в
автомобила си и две - три тояги с размери 1.50 – 1.60 м,/ тоест, като
предадените с протокола за доброволно предаване л.149 от делото/, за да може,
когато някой му направи беля, с цел защита да има и с какво да го „понатупа“.
С оглед на констатираните
противоречия съдът не кредитира показанията на свидетелката Н.И. която твърди,
че между подсъдимите и тъжителя не е имало физически сблъсък и удари от страна
на подсъдимите към тъжителя. Тази свидетелка освен, че е заинтересована от
изхода на делото като близка на подсъдимите/съпруга на първия и майка на
втория/, но и дадените от нея показания противоречат на събраните по делото
писмени и гласни доказателства в тази част, както и на изготвена СМЕ.
Св.И. Г.И. твърди, че
е възприел за случилото се това, което
са му казали зет му И.Д.И. и племенника му Д.И./тоест от подсъдимите/ от които
е научил, както за изгарянето на племенника си Х., така и за побоя, между зет му, тъжителя И.Б. и св.С.М..
Св.Х.Х.М. твърди,
че вечерта срещу 01.03.18г. отишъл в дома на св.М. там заварил освен домакина и
общите им приятели В.и И., с които седнали да пият. По някое време там дошли
тъжителят и неговата съпруга, която малко по късно изгорила гърба му с
нагорещена на печката тухла, от което много го заболяло и той си тръгнал. Сочи
и че като се прибрал малко след 02.00 часа разказал на брат си Д. за станалото,
след което си легнал, а Д. излязъл, като не след дълго се върнал. Малко по
късно дошъл Тъжителя И.Б., които блъскал по входната врата и викал на Х. да
излезе, за да го бие, но той не излязъл. След като тъжителя И.Б. си тръгнал, Д.
отново излязъл като към 03.00 часа през нощта се върнал заедно с родителите им
и полиция.
Св.Хр. М.
също така съобщава в показанията си и че подсъдимите и майка му не са му
казвали същата нощ да са имали конфликт с тъжителя, нито че той ги е нападал
или пък да са се били с него или пък да е забелязал някакви наранявания по тях.
Съдът възприема показанията на тези свидетели в по
голямата им част, като единствено не ги възприема досежно причината за
инцидента – твърдяното изгаряне с тухла, тъй като по делото са налице показанията
и на други свидетели /очевидци/установяващи, че изгарянето на св.Хр.М. е
получен по начин различен от твърденият от него. Освен това пристигналите на
място полицейски служители изнасят данни, че този свидетел към момента на
пристигането им е бил в такава степен на алкохолно опиянение, че е бил
неадекватен, в този смисъл и възприятията му по повод на този именно факт, е
възможно да се дължат именно на прекомерното количество приет алкохол, както
самият свидетел споделя.
В депозираната пред ВРС тъжба частният тъжител И.Б.И. твърди, че на 01.03.2018 г. за
времето от 02.00 до 03.00 часа в село К. подсъдимите /баща и син/И. и Д. И.са
му нанесли лека телесна повреда, чрез нанасяне на удари с дървени колове, с
ръце и посредством нанасяне на удари с крак в областта на главата, лицето и тялото. Внимателния анализ на
приложената доказателствената съвкупност установява, че изложеното в тъжбата
касателно описаната фактическа обстановка е вярно отразено и като такова се
възприема от настоящият съдебен състав, като следва да се посочи, че фактологическата
последователност на събитията се поддържа от показанията на по-голямата част от
свидетелите, а именно: П.М.И., С.П.М., К.В.К., Г.М.П., Т.В.К., П.Л.К., Г.Г.Л., Л.Х.К., И. Г.И., Х.Х.М., голяма
част от които свидетели лично са възприели случващото се или части от него, за
което са дали подробни показания, като се потвърждава и от приложените и
приобщени писмени доказателства и назначената съдебномедицинска експертиза.
От показанията на св.П.М.И.
- съпруга на тъжителя И.Б. се установява изцяло и безпротиворечиво гореописаната
фактическа обстановка и хронологията на събитията, като И. установява с
показанията си, че на посочените в тъжбата дата и място подсъдимите И.И. и Д.И. и св.Н.Г.И. съпруга на първия от подсъдимите
и майка на втория държейки в ръцете си дървени колове са се приближили към тях
тримата съответно към /тъжителя И.Б., св.С.П.М. и към нея П.М.И./. Свидетелката
установява, че това се е случило в момент, когато тя заедно със съпруга си и
св.М. са се опитвали да изтеглят личният им автомобил от мястото където същият
бил аварирал малко по рано, поради срязване на гумите му. Свидетелката
установява, че конфликта е бил започнат от подсъдимия Д.И., които с
пристигането си първо е нанесъл удар с дървен кол по автомобила на св.М., а след това и че е нанесъл удари по тялото
му, по същото време неговият баща - подсъдимият
И.Д.И. нападнал тъжителя И.Б., като му нанесъл удари с дървен кол по гърба,
главата и лявата ръка, която тъжителя вдигнал, за да се предпази, като
виждайки, че св.С.М. е в кръв тръгнал към него и извикал по подсъдимия Д.И.,
който също му нанесъл удар с колеца по главата, при което колеца се счупил, а
тъжителя паднал на земята.По същото време св.Н.И. нападнала съпругата на
тъжителя - св.П.И., като започнала да я скубе, удря и рита в областта на
главата и тялото, за което има приложени СМУ в приложената в /копие преписка на ВРП/. Успявайки да се отскубне от
ръцете на св.Н.И., съпругата на тъжителя - П.И. подала сигнал за случващото се
на телефон 112 искайки съдействие от полиция и бърза помощ с което конфликта се
преустановил.
От
показанията на св.С.П.М. също се
установява последователно гореописаната фактическа обстановка. Същия
установява, че на посочените в тъжбата дата и място подсъдимият Д.И. го е
нападнал и удрял с дървен кол по главата и тялото, а подсъдимият И.Д.И. удрял с
дървен кол по главата и тялото тъжителя И.Б.И., които се вардел, след което
двамата борейки се паднали в снега. Св.М. твърди, и че видял как съпругата на
подсъдимия И.И. - св.Н.И. е нападнала и
удряла съпругата на тъжителя – свидетелката П.И. с кол. Св.М. твърди, също така и че
вечерта преди побоя в дома си имал гости, един от които бил и св.Х.Х.М., които
е доведен син на първия подсъдим и брат на втория. Св.М. сочи, че още при
идването си в дома му св.М. споделил пред него и пред намиращите се в дома му В.и
И.Н., че предната вечер е бутнал кюнците на печката в дома си, които при
падането си са изгорили гърбът му, като дори им показал полученото изгаряне.
Съдът кредитира показанията на св.П.М.И., като отчита, че същата е съпруга на тъжителя и принципно
би могла да е пристрастна, както и тези на св.С.П.М. като последователни, логични и достоверни. Същите
кореспондират с изложеното в тъжбата и на представените и приети по делото
писмени доказателства и на изготвената СМЕ.
Св.И.Н.Н.:сочи че е в приятелски отношения с двете страни в процеса и че
докато е бил в дома на св.С.М. не се е случило нищо съществено. Че е разбрал на
другият ден сутринта, че Х. е бит, и че са го изгорили с тухла. Твърди, че
докато е бил в дома на св.М. - Х. е бил облечен с тениска, която не е събличал,
както и че едва на другият ден е разбрал, че подсъдимите И. и М.и С., и
тъжителя са се били.
Св. Г.Г.Л. установява, че на 01.03.2018 г. около 02.30-03.00
часа през нощта е бил извикан от подсъдимия Д.И. и неговата майка да излезе от
дома си, поради възникнал скандал между тях и други лица. По думите на Д. са
натиснали баща му на бой. Свидетелят установява, че когато е пристигнал на
мястото на инцидента е видял само, как автомобилът на тъжителя е бил оставен в
кръстовището, а той заедно със св.М. се отдалечавали от мястото с друг
автомобил. Установява още, че малко по късно дошла полиция и след като дошли
полицейските органи, той самият си тръгнал.
Св.Л.Х.К. *** установява, че познава както тъжителя И.Б.И.,
така и подсъдимите и с всички е в приятелски отношения, че е запознат със случая,
тъй като сутринта след случката тъжителя И.Б. и съпругата му П. са отишли при него,
при което св.К. извикал кварталните полицаи К.и К., които снели сведение от
участниците в конфликта. Св.К. установява още, че след направен от негова
страна преглед на записите на камерите от видео-наблюдение в селото е
установил, че наличните не са годни.
Полицейските служители свидетелите К.В.К. и Г.М.П., сочат че са били
изпратени след сигнали подадени на тел.112 на адрес в село К., като при
пристигането си на адреса са били посрещнати от под. И.И. и съпругата му Н.И., които пред тях споделили, че синът им бил
на събиране на което други лица след употреба на алкохол упражнили над него
насилие посредством нанасяне на побой и изгаряне
на гърба му с напечена тухла, бил извикан и екип на ЦСМП, които направил
преглед на пострадалото лице но установили единствено зачервяване на увредената
част, след което медиците си тръгнали, а подалите сигнала лица били насочени за
подаване на жалба пред компетентните органи при наличието на телесни или
имуществени увреди. И двамата свидетели сочат, че по подс.И.И. и
съпругата му Н.И. не са видели видими
следи от наранявания по лицата или по телата им, както и че са видели
единствено зачервяване /което се дължало на изгаряне с тухла както им било
казано по гърба на по младото момче/
като и двамата свидетели не могат да посочат със сигурност дали пострадалият е
подс.Д.И. или е друго лице, но със сигурност същото лице било във видимо
нетрезво състояние и им било представено
като син на подс.И.И. и съпругата му Н.И.. Пред полицейските служители подалите оплакването заявили и че човека
с които пострадалият им син е пил, е разбил вратата на къщата та им, но самите
свидетели К. и П., не помнят
да са видели такова увреждане по входната врата на жилището, което са посетили
в процесната нощ, нито пък самите И. и Н.И.да са им заявили спрямо тях да е
упражнено насилие.
Полицейските
служители - свидетелите Т.В. К.и П.Л.К. - районни инспектори на с.К.
съобщават, че са били уведомени за възникнал скандал с побой в почивният ден, като
те са отишли на следващият ден. Сочат, че колегите им посетили случая са изготвили
докладна записка за възникнал скандал с побой.На място в близост до имота на С.,
на кръстовището заварили автомобила на И. и П. със срязани гуми. След проведена
беседа със св. С. М. същият пред тях потвърдил, че са се събирали предната
вечер в дома му, че същата вечер Х. е бил прекалил с алкохола, и заваляйки се
си е изгорил гърба на кюнеца на печка на твърдо гориво, която се е намирала зад
него поради което и Х. си е тръгнал по-рано. Малко след него си тръгнали и
останалите И. и П., като потеглили с колата си, като усетили нередност в
поведението на колата на пътя. Спирайки на мястото на което автомобила е бил
установен са видели, че гумите на колата са били нарязани. Тези данни се
установяват и след проведена беседа със И. и П. И..
Пред тях И. Б.И. потвърдил, разказаното
от св.М. и от съпругата си П. съобщил и че след като предположил, че виновника
за нарязването на гумите е Х., който си е тръгнал по-рано отишъл да му търси
сметка в дома на чичо му където живеел. Но
Х. не излязъл и И. си е тръгнал. Малко след като тъжителя И. Б.И. отишъл
към колата си там излезли роднините на Х. - майка му, баща му и брат му и там
вече е станал боя, за който двете страни се обвиняват взаимно.
Полицейските служители К.и К. сочат и че по късно в хода на проверката под.Д.И. - брат на Х. споделил
пред тях, че лично е срязал гумите на автомобила на П., тъй като е бил
афектиран от споделеното от брат си Х., че е бил изгорен с нагорещена тухла от
печката на твърдо гориво. И двамата свидетели сочат, че добитата информация по
случая е поради извършената от тях предварителната проверка и снетите сведения
от двете страни – Х., Д.И., баща му - И. Д.И., майка му, И. Г.И., С. М., П.И. и
И. Б.И. и както и че Други свидетели -
очевидци на случая не са установили. И тези полицейски служители твърдят че не
са видели видими белези от нараняване по посочените лица с изключение на С. и Х..
Показанията на свидетелите
св.И.Н.Н., Г.Г.Л., Л.Х.К., К.В.К., Г.М.П., Т.В. К.и П.Л.К., който нямат никакви родствени връзки с тъжителя или
с подсъдимите и като такива не биха могли да се третират като пристрастни се възприемат като достоверни и съответни на
обективната истина по делото поради което и съдът ги кредитира, като счита, че
тези показания допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото и
действителната фактическа обстановка. Изложените факти от визираните седем
свидетели взаимно се допълват, като надграждат отделни фрагменти от събитията
случили се на процесната дата и заедно изграждат цялостната картина на
случилото се, което пък се припокрива изцяло с показанията и на свидетелите
очевидци М. и И. и изнесеното в тъжбата, като то се потвърждава и от изложеното
в приложеното заверено копие от Прокурорско Постановление за прекратяване на
наказателното производство. В обобщение съдът изцяло дава вяра на показанията
на посочените девет свидетели, като всеки по отделно в показанията си потвърди,
че именно подсъдимите са инициирали с действията си случилото се, като са
нанесли удари по лицето, главата и тялото
на тъжителя - довели, като краен
резултат до установените процесни наранявания.
От изготвената СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА по писмени данни № 138/25.04.2018г., чието
заключение съдът възприема за обективно, пълно и вярно се установява, че тъжителят И.Б.И. при възникналият инцидент
на 01.03.2018г.
е получил в резултат на действието на
твърди тъпи предмети: оток в окосмената
част на главата и 1-ви пръст на лявата ръка и лява длан, оток
кръвонасядане в дясно челно, охлузване на лява предмишница, оток, кръвонасядане
и охлузване на двете устни с разклащане на 1-ви зъб горе в ляво,
охлузване и оток в областта на лява лопатка, оток и кръвонасядане на дясно бедро
и дясно коляно и кръвонасядане на лява бедро, причинили му ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Според вещото лице по
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърд тъп
предмет и по начин и по време, посочени от тъжителя, като няма съмнение относно
времето и давността на получените наранявания, а и разпитаният по делото
експерт не установява нещо различно, което да обективира по някакъв начин
съмнения в тази посока, като що се отнася до механизма на получаване на част от
процесни наранявания предвид направените съждения в тази насока експерта е
категоричен, че увреждания отговарят да бъдат получени от действие на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени от действието на около 5-6 удара, по
начина и време посочени в тъжбата, като е възможно и някое от нараняванията да
е получено и в следствие на падането след нанесен преди това удар с дървен кол
от страна на подсъдимите И.. Съгласно експертното заключение, получените
наранявания са причинили на тъжителят болки и страдания, отшумели в порядъка на
3 седмици при липсата на усложнения.
По делото са приобщени писмени доказателства, част от
които са представени още с тъжбата: съдебно медицинско удостоверение № 56/2018 г. със заключение, че И. е получил описаните
наранявания; 2 бр.болнични листа от който е видно че тъжителят е претърпял лечение; Характеристични данни за подсъдимите, които са
положителни; Справка от РУ на МВР - В.
от 17.10.2018 г., видно от която на 01.03.2018 г. екип
213 от ППД в РУ-В. е посетил дом на улица ******, като установеното на място
лице Хр.М. заявил че му е нанесен побой от П. И., С.М. и И.Б.И..
Както и че на 02.03.2018г. П. И. е подала сигнал за
срязани гуми, за което са изготвили Докладна записка и случат е изпратен на РП-В.;
Видно от Справка от РЦ 112 – М.на 01.03.2018 г. в
периода от 03, 00 до 05, 00 часа за възникнал конфликт в село К. са подали
сигнал общо трима души, а именно – Н.Г.И., П.К.Г.а и Д.И.;
Справка за съдимост по отношение на подсъдимите
установява, че същите са с чисто съдебно минало; Справка от РУ на МВР - В. от
25.06.2018 г., която установява, че преписка ЗМ – 268/02.03.2018 г. по описа на
РУ В. е изпратена на ВРП с мнение за прекратяване; СМУ № 58/2018 г., видно от
което на 01.03.2018 г., около 03, 00 часа при битов инцидент св.Х.М. е получил
изгаряния първа степен по задната повърхност на гръдния кош. По отношение на
свидетеля М. е представена и Епикриза на л.78-79, Медицинска документация от л.
78-85 вкл. Представена и приета по делото е и медицинска документация по
отношение на подс. Н.И.. Приложена за послужване към делото е и преписка №
790/2018г. по описа на ВрРП – 27 броя листа, съдържаща писмени сведения,
протоколи за доброволно предаване, протоколи за предупреждение, докладни
записки. Тази преписка е образувана по жалба на тъжителката П.И. и е приключила
с Постановление за отказ да се образува НП от 13.04.2018 г.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по един
безспорен и категоричен начин се установява факта на извършване на
инкриминираното деяние, неговият механизъм, времето и мястото на извършването
му и участието на всеки от подсъдимите в него. В хода на делото е установен
характера на причинената телесна повреда на пострадалото лице И.Б.И.. Горното
се установява категорично и от показанията на разпитаните по делото свидетелите,
очевидците от които непосредствено са видели ударите и лично са установили
нападението над тъжителя, като установяват и начина, по който се е отразил
този инцидент върху пострадалото лице. Твърденията на тъжителят се подкрепят от
показанията на горепосочените свидетели, които кореспондират както помежду си,
така и с останалите събрани по делото доказателства.
От събраните по делото доказателствена съвкупност
съдът намира, че подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И., от обективна и субективна страна са извършили престъпление по член 130, ал.1, от НК – причиняване на лека
телесна повреда, за което се предвижда наказание - до ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА или ПРОБАЦИЯ.
По дефиниция „Лека телесна повреда–
чл.130, ал.1 НК има, когато увреденият претърпява болки или страдания с
временно разстройство на здравето, което е неопасно за живота на пострадалия,
които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото.”
Непосредствен
обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и
физическа цялост на личността.
От обективна
страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И. в съучастие и чрез действия,
изразяващи се в нанасяне на удари с тояга в областта на лицето и тялото на пострадалия
категорично установено от доказателствата по делото, с което са осъществени
всички признаци на престъпния състав.
Чрез действията на подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И. – нанасяне на
удари с тояга, по главата и тялото и с ръце и крака по тялото на пострадалото
лице тъжителя - И.Б.И. са му причинени
телесни увреждания, които като краен престъпен резултат по вид и характер
следва да се квалифицират като причиняване на лека телесна повреда, изразяваща
се съгласно назначената по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени
данни в установен - оток в
окосмената част на главата и 1-ви пръст на лявата ръка и лява длан,
оток кръвонасядане в дясно челно, охлузване на лява предмишница, оток, кръвонасядане
и охлузване на двете устни с разклащане на 1-ви зъб горе в ляво,
охлузване и оток в областта на лява лопатка, оток и кръвонасядане на дясно
бедро и дясно коляно и кръвонасядане на лява бедро, с което му е причинена болка и страдание, протекли с
нормален оздравителен процес, като съгласно експертизата на вещото лице д-р Р.А.
по механизъм увреждането отговаря да е получено от действието на твърди тъпи
предмети в посочените части от тялото, по време и място, посочени в делото. Съдът
възприема експертното заключение, като обективно, пълно, вярно и не оспорено от
страните в процеса.
От
субективна страна престъпното деяние
е извършено в условията на пряк умисъл. От събраните в тази насока
доказателства се установява безспорно, че подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И., са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването
им.Точният анализ на фактите в тази връзка, водят до безспорните изводи, за
съпричастността на подсъдимите - баща и син - И.И. и Д.И., в инкриминираната престъпна дейност. И двамата не само са разбирали
какво правят с потърпевшият, но и сами са предприели и извършили, действията
срещу него, нещо повече цялото стълкновение е предизвикано именно от тях, като
всеки от двамата подсъдими е съзнавал, както своя принос и участие в случващото
се така и това на другия подсъдим. В тази връзка са без значение неустановените
обстоятелства свързани с това, с каква сила, респективно колко точно на брой,
сила и интензитет удари са нанесли на пострадалия при извършване на деянието,
тъй като в крайна сметка и двамата са действали именно с умисъла да наранят
пострадалият и като краен резултат са постигнали с общите си волеви усилия целеният
противоправен резултат - причинените на пострадалият тъжител телесни увреди.
Подсъдимият И.Д.И. на 55 години, е роден
на ***г. в гр.В., българин, български гражданин, със средно образование, женен,
безработен, ЕГН **********,*** неосъждан, с чисто съдебно минало и добри характеристични данни
по местоживеене.
Подсъдимият Д.И.И., на 25 години, роден на ***г***, българин, български гражданин,
средно-специално образование, неженен, безработен, живущ ***, с ЕГН **********, неосъждан/ с чисто съдебно минало и
добри характеристични данни по местоживеене.
Предвид изложеното, подсъдимите
И.Д.И. и Д.И.И. и двамата от с.К., са
осъществили с поведението си от обективна и субективна страна състава на
престъплението, визирано в чл.130, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като на
01.03.2018 г., около 02:00-03:00 часа, в с.К., община В., на ул.”***”
чрез удари с дървени колове по главата и ръцете на И.Б.И., са му
нанесли лека телесна повреда, изразяваща се в оток в окосмената част на главата
и 1-ви пръст на лявата ръка и лява длан, оток кръвонасядане в дясно
челно, охлузване на лява предмишница, оток, кръвонасядане и охлузване на двете
устни с разклащане на 1-ви зъб горе в ляво, охлузване и оток в
областта на лява лопатка, оток и кръвонасядане на дясно бедро и дясно коляно и
кръвонасядане на лява бедро, с което са реализирали медикобиологичния признак
ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
За
престъплението извършено от подсъдимите по
делото както вече се посочи по горе се предвижда наказание - лишаване от свобода до две години или пробация,
но тъй като са налице условията на чл.78а
от НК, а именно и дамата подсъдими не са осъждани за престъпление от общ
характер и не са освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма
на НК и от деянието няма причинени имуществени вреди, съдът следва да ги
освободи от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и да им наложи административно
наказание ГЛОБА в полза на държавата в пределите от 1000 до 5000 лв., каквото нормата на чл.78а от НК предвижда.
При определяне на вида и размера на наложеното административно наказание - ГЛОБА по отношение на всеки от подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И., съдът
отчете, както смекчаващите отговорността
обстоятелства - че подсъдимите са с не обременено съдебно минало, с
позитивни характеристични данни по местоживеене и ниската степен на обществена
опасност, така и отегчаващите
отговорността обстоятелства – степента на обществена опасност на деянието,
доколкото се засяга телесната цялост и неприкосновеност на личността.
Съдът като съобрази горните обстоятелства намери, че
за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 НК, по отношение на всеки от подсъдимите следва да се наложи наказание ГЛОБА, определено в рамките на предвидената в закона санкция, в
размер под средния и близко до минимума, а именно – в размер на по 1
500 /хиляда и петстотин/ лева за
всеки от тях. Така определеното наказание съдът намира за справедливо и
счете, че с него ще бъдат изпълнени целите на индивидуалната и генералната
превенция.
На основание изложеното, съдът призна с присъдата си подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И. и двамата от с.К. за виновни в извършване на престъплението,
визирано в чл.130, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Що се касае
до предявения граждански иск, съдът
счита, че е безспорно установено по делото авторството на инкриминираното
деяние, причинената вреда и причинната връзка между поведението на подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И. и вредата претърпяна от пострадалият И.Б.И.. Досежно размера на предявения иск, съдът отчете характера и степента
на нараняванията, продължителността на оздравителния процес /около три
седмици/при липса на усложнения и нормален оздравителен процес/, според СМЕ/ и
претърпените от пострадалият краткотрайни болки и страдания, както и душевните
такива в пряко следствие от нараняванията/преживеният стрес, уплаха и
неудобство/, които разбира се са отшумели в кратък период от време и определи
обезщетение с оглед посочените обстоятелства в размер на 3000/три хиляди/ лева, платими от подсъдимите солидарно, ведно с
лихвите от датата на деянието до окончателното и изплащане.
Съдът също така осъди подсъдимите И.Д.И. и Д.И.И., да
заплатят по равно на тъжителя направените по делото разноски за
завеждане на делото, експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 662,00
лв., както и да заплатят по
равно по сметка на ВРС, държавната такса върху уваженият гражданския иск в
размер на 120.00 лв. или по 60.00лв. за всеки от тях.
Причина за
извършване на деянието е незачитането от страна на подсъдимите на неприкосновеността
на човешката личност.
При изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
13.12.2019г. РАЙОНЕН СЪДИЯ :