Мотиви към Решение №111 от 15.05.2014г. по АНД №12/2014г. на Районен съд Луковит
Производството пред съда е по реда на Глава двадесет и
осма от НПК и е образувано по Постановление от 06.01.2014г. на прокурор Весела
Дакова при Районна прокуратура гр.Луковит, с което се прави предложение за
освобождаване на обвиняемия Ц.С.Х. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК за извършено от него
престъпление по чл.309, ал.1 НК - за това, че на неустановена дата в периода
28.09.2012г.- 19.10.2012г., в гр. Луковит, обл. Ловеч, съставил неистински частен
документ – обратна разписка, като му придал вид, че е съставен и подписан за
получател от Ц. Йорданов Ц. ***, и го употребил, за да докаже, че е прекратено
задължението му за връчване на Ц. на препоръчано писмо с подател ОД на ДФ
„Земеделие” – Плевен.
За Районна прокуратура Луковит, редовно призована, не
се явява прокурор.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно
заседание, дава обяснения, не се признава за виновен. При последната си дума
заявява, че не е виновен и моли съдът да го оправдае.
Защитникът на
обвиняемия навежда доводи за несъставомерност на деянието. Позовава се на това,
че документът, съставен от Х., не е обратна разписка, а товарителница и че
подзащитният му не е съставил целия текст на този ненаименован документ, тъй
като по-голямата част от текста е изписана на печатащо устройство и че
графологичната експертиза е установила, че подписът, положен в графа „лична
карта”, е на доверителя му, но това не е графата за получателя. Моли за
постановяване на решение, с което Ц.С.Х. да бъде оправдан.
Съдът, след като
обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Ц.С.Х. е роден на *** г. и е български
гражданин, българин, със средно образование, женен, работи като „дежурен за
сигурността на Общински съвет“.
Към процесния период
28.09.2012г.- 19.10.2012г. обвиняемият Ц.С.Х. работел на граждански договор в
„Стар пост” ООД – лицензиран пощенски оператор. По силата на договора Х. се
задължавал да извършва за сметка на възложителя „Стар пост” ООД доставки, пренасяне
и получаване на пратки (писма, колети и др.) до и от клиенти на „Стар пост”
ООД. Районът на действие на Х. обхващал територията на гр. Луковит и околните
села в общината. Пратките, които трябвало да доставя, получавал от офиса на
„Стар пост” ООД в гр. Ловеч, като същите му били пращани чрез транспорт на
възложителя или по автобуси, преминаващи през гр. Луковит. Офис мениджър в гр.
Ловеч към този период била свидетелката Б.Д.Р., която разпределяла писмата по
куриери и им ги изпращала за разнос. Основните задълженията на Ц.Х. към „Стар
пост“ ООД се изразявали в това да приеме пратката от офис-мениджъра, което да
удостовери с подписа си върху примо-предавателен протокол, да пренася пратката
по подходящ маршрут; да доставя пратката на получателя и да му я предава срещу
подписа му, удостоверяващ получаването й, като отбелязва датата и часа на
получаване и име на получателя; да връща на офис-мениджъра подписаната от получателя товарителница.
Писмата, изпращани от
ДФ „Земеделие“ чрез „Стар пост“ ООД били придружавани от обратна разписка по
образец. В практиката офис-мениджърът на „Стар пост“ ООД приемал, че куриерът е
изпълнил задължението си да връчи писмото, когато установи, че върху обратната
разписка има изписана дата на връчване, подпис и две имена на получател, а в
долния десен ъгъл куриерът трябвало да изпише името си. В случай, че някой от
тези реквизити липсвал, офис-мениджърът отправял запитване към куриера за
причините поради които не е надлежно попълнена разписката. Освен това правел
проверка чрез телефонен разговор с адресата, дали писмото е достигнало до него.
Свидетелят Ц. Й. Ц.
бил управител на „Ц.Ц. 67” ЕООД и извършвал дейност като земеделски
производител, обработвайки земи в землището на с. Бежаново, обл. Ловеч. По
повод дейността си той често осъществявал кореспонденция с Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие” – Плевен. ДФ „Земеделие“ използвал куриерското обслужване
на „Стар пост” ООД, като за адресатите на територията на Област Ловеч, пратките
се изпращали чрез офиса на „Стар пост” ООД в гр. Ловеч. В процесния период Ц.Ц.
очаквал да получи писмо от ОД на ДФ
„Земеделие” – Плевен относно участието му в кампанията за подпомагане на
земеделските производители по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по
схемата за национални доплащания за площ.
На 28.09.2012г. в
офиса на „Стар пост” ООД в гр. Ловеч била получена пратка с подател ДФ
Земеделие – Плевен и получател „Ц.Ц. ***. Същия ден тя била разпределена за гр.
Луковит за куриера Ц.Х., който имал задължение да достави писмото на посочения
адресат.
Обвиняемият не доставил писмото, предназначено за „Ц.Ц. 67” ЕООД, въпреки това съставил
обратна разписка, в която отразил, че на 02.10.2012г. е връчил писмото лично на
Ц.Ц., като в графата „получател” изписал с ръкописен текста „Ц. Ц.”, а под него в графата „л. карта”
положил подпис. След това изпратил обратната разписка в офиса на „Стар пост”
ООД в гр. Ловеч, където същата пристигнала на 19.10.2012г. От там свидетелката Б.Р.
препратила обратната разписка на ДФ Земеделие – Плевен. По този начин било
удостоверено, че „Ц.Ц. 67” ЕООД е получил изпратената за него от ДФ Земеделие –
Плевен пратка.
Известно време след това Ц. разбрал, че останалите
земеделски производители от региона са получили писма от ДФ „Земеделие“ във
връзка със застъпвания на заявените площи и започнал да се интересува защо той
не е получил. Така установил, че в ДФ „Земеделие“ е върната обратна разписка, в
която било отразено, че той е получил писмото, от който момент течал срок за „Ц.Ц.
67“ ЕООД за изпълнение на допълнителни условия по схемата за единни плащания. Ц.
подал жалба до ДФ „Земеделие“ и срокът за изпълнение на задължението,
произтичащо от получаване на писмото, бил удължен.
Обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Глава двадесет и осма от НПК във вр. с чл.78а НК.
Горната фактическа
обстановка се установява въз основа на събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени и
ценени в съответствие с правилото на чл. 378, ал.2 НПК, даващи право на съда в
отклонения на общия принцип за непосредсвеност, да се позове на тези
доказателства - обратна разписка № 70165881 – л.34 от ДП, експертна справка №6
– л.37 от ДП, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване –
л.41-45 от ДП, съдебно-почеркова експертиза – л.46-56 от ДП, протоколи за
разпит на свидетели – л.64, 67 от ДП, постаноление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение – л.74-75 от ДП, протокол за разпит на
обвиняем – л.76 от ДП, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние – л.77 от ДП, справка за съдимост – л.81 от ДП/. Отделно от тези
доказателства съдът събра и нови такива в хода на съдебното следствие -
показанията на свидетелите Ц. Йорданов Ц. и Б.Д.Р., обясненията на подсъдимия Ц.С.Х., съдебно-почеркова експертиза, съдебно-икономическа
експертиза, от писмените доказателства – копие на граждански договор
№12161/01.10.2012г., копие на инструкция към граждански договор
№12161/01.10.2012г., копие на граждански договор № 1216/01.07.2012г., копие на инструкция
към граждански договор № 1216/01.07.2012г., копие на приемо-предавателен
протокол №392/25.09.2012г., копие на приемо-предавателен протокол от
19.10.2012г., писма от „Стар пост” ООД с приложено копие на товарителница, писмо
от ДФ Земеделие – Плевен с приложени копия на документи, представени пред ОД на
ДФ Земеделие – Плевен от „Ц.Ц. 67” ЕООД, копие от разпечатка на изходящите
повиквания, осъществени от мобилен номер 354899970285 за периода м. септември –
м. октомври 2012г., справка от НБД Население, писмо с изх.№
АО-01-189/25.04.2014г. и писмо с изх.№ АО-01-218/12.05.2014г. от кметство с.
Бежаново, 9 бр. приемо-предавателни протоколи с приложените към тях обратни
разписки, представени към заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Доказателствените
източници не противоречат съществено помежду си относно основния факт от
предмета на доказване, взаимно се допълват и затова съдът им дава вяра. Съдът
кредитира изцяло заключенията на изготвените и приети по делото експертизи,
като намира, че същите са обективни, пълни и изготвени от лица, притежаващи
специалните знания за това, както и относими към основния факт на доказване в производството.
При преценката на обясненията на обвиняемия Ц.Х. съдът отчете двойнствената им
природа – доказателствено средство и същевременно - средство за защита, като
подложи същите на стриктен анализ, съпоставяйки ги със съвкупността на другите
доказателства, събрани по делото и частично ги кредитира.
Задълженията на обвиняемия към пощенския оператор „Стар пост“
ООД се установяват от представените договори помежду им и обясненията на
обвиняемия. От показанията на свидетелката Б.Р. се установяват утвърдените
практики в работата между оператора и куриерите, включително и обвиняемия Ц.Х..
Това, че в образецът на обратна разписка, придружаваща писмата на ДФ
„Земеделие“, в графата „л. карта:“ е бил поставян подпис на адресата, а в
графата „Получател“ е било изписвано името на последния, а над „Вх. Клеймо“
куриерът Ц.Х. е изписвал името си, се установява и от 144-те копия на обратни
разписки, отчетени и съставени от обвиняемия в рамките на един месец – 18.09.2012
г. до 19.10.2012 г., които вещото лице е установило в архива на пощенския
оператор. Тези документи още на опровергават другата защитна теза на
обвиняемия, че имало неяснота в образците, които използвал ДФ „Земеделие“ и
куриерът имал задължение да изпише собственото си име и да положи собствения си
подпис в графите „Получател“ и „Л.карта“.
От външния вид на документите и без използване на специални знания от
областта на криминалистиката, в частност на графическата експертиза, може да се
установи, че в тези графи на всещи един от 144-те документа са изписани с
различен почерк имената на получателите и са полагани различни подписи в
графата „Л.карта“. единственото съвпадение в документите, както и в процесната
разписка, е изписването в долния десен ъгъл на фамилното име на куриера –
обвиняемия „Х.“.
От показанията на
свидетеля Ц. съдът установи отрицателния факт – че не му е връчено писмо от ДФ
„Земеделие“ и че той не е полагал подпис върху разписката за това. В
противоречие с този фактически извод са единствено обясненията на Х., който
твърди, че е връчил писмото на друг човек, който е бил на адреса в с. Бежаново,
посочен в разписката. Съдът достигна до извод, че по отношение на този факт
обясненията на Х. имат изцяло защитна форма и не са доказателствен източник.
Това съдът прие, като събра доказателства, които опровергават тази теза – от
справката от кмета на с. Бежаново се установи, че на посочения адрес живее само
и единствено Ц.Ц., в каквато посока са и свидетелските показания на последния.
Голословна остана и защитната позиция на Х., че е връчил на другиго писмото и е
положил подпис от името на Ц., след като е получил неговото съгласие по
телефона. От изисканите телефонни справки се установи, че на датата, изписана
от обвиняемия на разписката като дата на връчване – 02.10.2012 г., от служебния
телефон на обвиняемия не е направено изходящо повикване към телефонния номер на
Ц., посочен в самата разписка. Такъв разговор не е провеждан и в близките дни
преди и след това. В подкрепа на това е и обстоятелството, което е видно от
изисканите документи от досието на земеделския производител „Ц.Ц. 67“ ЕООД, от
които се установява, че управителят му – Ц.Ц. е подавал жалби от ДФ „Земеделие“
относно нередовно връчване на писмо за застъпване на площи, в резултат на което
срокът бил удължен.
Главният факт – съставянето на процесната разписка от
обвиняемия, се установява от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата
експертиза на съдебното следствие, а именно, че подписът, положен в графата
„лична карта” е положен от Ц.С.Х. и същият е изписал ръкописния текст „Ц.Ц.“. Съдът оцени заключението като
обективно и напълно възприема изводът на вещото лице. Самият обвиняем не
отрича, че той лично е попълнил името на получателя и е положил подпис,
защитната му теза се гради върху обстоятелствата, свързани със субективната
страна на извършеното, а не с отричане на това, че той е положил подпис и е
изписал името на адресата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Престъплението по
чл.309, ал.1 НК, в извършването на което е обвинен Ц.Х., от обективна страна
изисква да са налице два акта – деецът да е съставил неистински частен документ
и да го е употребил, за да докаже съществуването на определено право или правоотношение. От събраните
доказателства се установи, че Х. е съставил разписката и я е употребил – за да докаже,
че е прекратено задължението му към „Стар пост“ ООД да достави на Ц.Ц. писмо с
подател ДФ Земеделие – Плевен.
Съставянето на
неистински документ представлява обективиране на изявление с определено правно
значение по начин, по който му се придава вид да е написано/подписано от друго
лице, а не онова, което фактически го е съставило.
Наименованието на документа – товарителница или обратна
разписка, няма съществено значение, което да влияе върху неговия характер на
неистински частен документ. Товарителницата по правило е документ, придружаващ
товари и служеща за доказване наличието на договор за превоз на товари. Легална
дефиниция има в Закона за автомобилния транспорт и др. специални нормативни
актове, включително и международната товарителница има своето определение. В
настоящия случай действията по получаване, пренасяне и предаване на писмото
(пратката) се уреждат по правилата на Закона за пощенските услуги, защото
пратката няма характер на товар. В цитирания закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му е уредена възможността да се изпращат препоръчани
пратки, каквато е пратката на ДФ „Земеделие“, в който случай пощенския оператор
следва да върне документ на изпращача, удостоверяващ с подписа на получателя,
че пратката е била доставена. По тези съображения употребата на двете понятия
„товарителница“ и „обратната разписка“ по никакъв начин не влияе върху характера
на процесния документ – неистински частен. Предаването на пощенската пратката на
получателя се удостоверява с неговия подпис. Полагането на подпис от получателя
представлява стандартизирано волеизявление, с което се удостоверява
правнозначимия факт - получававане на
пратката. Затова с полагането на своя подпис на място, на което е следвало да
бъде поставен подписа на Ц.Ц., Ц.Х. е съставил неистински частен документ.
Следва да бъде посочено, че върху материалната основа на процесния документ се
съдържат и други волеизявления със самостоятелно значение – получаването на
пратката от куриера е удостоверено с отпечатък – клеймо, куриерът – обвиняемият
Х., също прави волеизявления върху същата материална основа – изписвайки дата и
час, както и името си. С приемане на разписката обратно в офиса на куриера се
прави ново волеизявление, материализирано чрез полагането на втори отпечатък –
клеймо.
Само по себе си
съставянето на неистински частен документ не е престъпно деяние, ако същото не
бъде последвано от ползването на този същия документ. От доказателствата по
делото се установи, че обвиняемият Х. е използвал документа, като го е
представил в офиса на „Стар пост” в гр. Ловеч, от където разписката била
препратена на подателя на писмото до „Ц.Ц. 67” ЕООД – ДФ Земеделие - Плевен,
като по този начин било удостоверено връчването на пратката на адресата й,
което от своя страна установявало, че обвиняемият е изпълнил задължението си
към „Стар пост“ ООД да връчи предоставените му пратки.
От субективна страна деянието
е извършено виновно при пряк умисъл. Обвиняемият Ц.С.Х. е съзнавал всички
обективни елементи от състава на престъплението, имал е ясна представа за
естеството и значението на товарителницата /обратната разписка/, за което
свидетелства не само полагането му на подпис от договора с пощенския оператор, който
изрично е предвиждал, че това е негово задължение, но и практиката му по
връчване на писма, придружавани от същия документ – 114-те броя разписки
показват, че Х. е знаел, че на това място подпис следва да положи получателят.
Съзнавал е, че съставя документ от чуждо име и придаването на вид, че изхожда
от друго лице, както и че употребява същия документ пред „Стар
пост” ООД, клон Ловеч с цел да докаже, че е прекратено задължението му да
достави на Ц. препоръчаното писмо от ДФ Земеделие - Плевен.
Съдът служебно събра
доказателства – изиска подробни справки за провежданите разговори от
обвиняемия, за това, кой живее на адреса на Ц.Ц. ***, какви образци на
придружаващите документи са били използвани в същия период от време, разпита
непосредствене свидетели, за да провери защитните версии на обвинямия.
Събраните доказателства не подкрепят
нито една от тезите на Х., а ги опровергават. Съдът се увери, че
обвиняемият не се е обадил по телефона на адресата Ц., не е връчил пратката на
друго лице, които обстоятелства не променят характера на съставения от него
неистински частен документ, но биха дали основание на съда да приеме, че е
налице маловажност на деянието, която да изключи престъпния му характер. Не
намери подкрепа и позицията, застъпена в хода на съдебното следствие от
обвиняемия – че не е знаел предназначението на всеки един от стандартизираните
текстове, срещу които е изписал името на Ц.Ц. и е положил подпис от негово име.
От 144-те приложени от вещото лице обратни разписки, съхранявани в архива на
„Стар пост“ ООД, касаещи дейността на обвиняемия в рамките на един месец около
деянието, се обори тази защита.
При тези съображения съдът прие, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.309, ал.1 НК, за което е обвинен, и затова съдът го призна за виновен.
По отношение на обвиняемия са налице условията, предвидени в
чл.78а НК. Той е пълнолетно лице, извършил е умишлено престъпление, за което в
чл.309, ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV от
Глава осма от Общата част на НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Затова обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление и да му бъде наложено предвиденото в чл.78а НК
административно наказание глоба. При определяне размера на глобата съдът отчете
невисоката степен на обществена опасност на деянието, поради това, че не са
настъпили вредни последици за адресата на писмото (ДФ „Земеделие“ е предоставил
нов срок за изпълнение на указанията, дадени с процесната недостигнала до него
пратка), ниската обществена опасност на обвиняемия, чистото му съдебно минало и
служебна ангажираност, липсата на данни за други негови противообществени
прояви и нарушения на трудовата дисциплина и семейното му положение. При това,
съдът счита, че административното наказание следва да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като на обвиняемия бъде
наложена глоба в минималния размер от 1000 /хиляда/ лева, който е съобразен с
данните за доходите му и имотното му състояние. Съдът счита определеното
наказание за най-подходящо с оглед личността на обвиняемия и постигане целите
на административнонаказателната отговорност.
На досъдебното
производство са сторени разноски в размер на 71,45 лева, които Ц.С.Х. следва да
заплати в полза на ОД МВР Ловеч на основание чл. 189, ал.3 НПК.
Съгласно чл.189, ал.3 НПК, Ц.С.Х. следва да заплати по сметка
на Районен съд Луковит разноските по делото за експертизи в размер на 144,15 лева.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК във вр.
с чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...........................