№ 832
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110211743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Б. К., с адрес гр. София, ул. „К.“ № 1, вх. Г, ет. 5, ап. 1,
чрез адв. К.У., против наказателно постановление № 21-4332-013867/08.07.2021 г., издадено
от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, за нарушения на
разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, а за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 - глоба в размер на 10 /десет/
лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП.
В жалбата се твърдят допуснати при издаването на наказателното постановление
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Прави се искане НП да бъде отменено изцяло.
За проведеното на 18.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят се
представлява от адв. У., който в дадения ход по същество развива подробни съображения в
насока незаконосъобразността на наказателното постановление в частта относно
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, касаещи нарушаването на реда за изследване на
кръвните проби, довел до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Прави
искане НП да бъде отменено.
С определение № 1929/10.12.2021 г., постановено в закрито заседание, проведено на
10.12.2021 г., съдът е отменил протоколното определение от 18.10.2021 г., с което е даден
ход на делото по същество, и е допуснал изготвянето на токсикологична експертиза, с оглед
правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Заключението на
същата е изготвено и депозирано по делото от вещото лице д-р М..
За проведеното на 14.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители. Постъпило е писмено
1
становище от адв. У., в което не възразява да бъде даден ход на делото. По същество
поддържа съображенията, изложени в съдебното заседание, проведено на 18.10.2021 г. в
насока отмяна на НП. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 27.06.2021 г. около 22:48 ч. жалбоподателят К. се намирал в гр. София. Управлявал
лек автомобил „****“, ДК № ***, движейки се по ул. „Р.“, с посока на движение от бул. „Б.
Б.“ към ул. „Ген. АЛ. В. С.““. Срещу № 3 на ул. „Р.“ бил спрян за извършване на полицейска
проверка от полицейски екип на ОПП СДВР, в чийто състав бил свидетелят П.Н.. При
проверката жалбоподателят не представил свидетелството си за управление на МПС и
контролния талон към него. Освен това полицейските служители извършили на
жалбоподателя проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510, фабричен № ARBA-0137, като уредът отчел положителен резултат, а именно
наличието на 0, 57 промила алкохол в издишания въздух. След извършване на пробата с
техническото средство, свид. Н. издал на К. талон за медицинско изследване № 093606, и
жалбоподателят бил изпратен в УМБАЛ „Св. Анна“, където дал кръвна проба за медицинско
изследване. Резултатът от проведеното изследване, обективиран в протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта лаб. № 4201/29.06.2021 г.,
отчел наличието на 0, 57 промила алкохол в кръвта му.
Въз основа показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7510, фабричен
№ ARBA-0137, проба № 00504, взета в 22:51 ч. на 27.06.2021 г., мл. автоконтрольор при
ОПП СДВР В.С. съставил против жалбоподателя АУАН Серия GA № 443106/27.06.2021 г.,
в който вписал часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер
и показанията на техническото средство - 0, 57 промила, и че при извършване на проверката
водачът не представил СУМПС и контролен талон към свидетелството си за управление на
МПС. Като нарушени законови разпоредби посочил нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл.
100, ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, в това число резултата от
кръвното изследване, обективиран в ПХИ № 4201/29.07.2021 г., при идентично посочване на
времето и мястото на извършване на нарушенията, и отчитайки показанията на химическото
изследване, Началник Група към СДВР, ОПП СДВР издал против жалбоподателя
атакуваното наказателно постановление за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП наложил на К. административно наказание глоба в размер
на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, а
за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 - глоба в размер на 10 /десет/ лв., на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП.
Съгласно заключението на изготвената в хода на производството пред СРС от д-р М.
съдебномедицинска експертиза, изчислената концентрация на алкохол в кръвта на П. Б. К.
към 22:48 ч. на 27.06.2021 г., е 0, 76 промила. Поради липсата на данни за времето на приема
и количеството на приетия алкохол, вещото лице е приело за възможно към същия момент
алкохолната концентрация в кръвта да е отговаряла на показанията на техническото
средство, а именно 0, 57 промила.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
2
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
способите за доказване, както следва: гласни - показанията на свидетеля П.Н., писмени -
талон за медицинско изследване № 093606; протокол за медицинско изследване и изземване
на биологични проби; протокол за химическо изследване № 4201/29.06.2021 г.; справка-
картон на водач; документ от извършена проба за употреба на алкохол с ,,Draeger Alcotest
7510”; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; заповед № 8121к-13180/2019 г., и способите за
доказване - заключението на съдебномедицинската експертиза.
Спирането на водача за проверка от служителите на ОПП-СДВР, констатацията, че не
представил при поискване СУМПС и контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, последвалото от служителите на ОПП СДВР тестване с алкотест дрегер
за употреба на алкохол, констатираната концентрация на алкохол в издишания въздух в
количеството, отчетено от техническото средство, даването на кръвна проба от страна на К.
и отчетената посредством медицинското заключение концентрация на алкохол в кръвта му -
0, 57 промила, се изясняват безпротиворечиво посредством показанията на свидетеля,
писмените доказателства и протокола за медицинско изследване.
Съдебният състав кредитира в цялост както писмените доказателства, които прецени
като обективни и достоверни, така и показанията на разпитания свидетел, доколкото
последните са последователни и логически издържани. При това съдът прие, че тълкувани в
съвкупност, гласните и писмени доказателствени източници убедително и еднопосочно
потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, която не се оспорва и от
жалбоподателя.
Наред с това, съдът прецени като обективно и заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза, посредством което прие за изяснено и доказано, че
алкохолната концентрация в кръвта на жалбоподателя към инкриминирания момент е била
0, 76 промила, като е възможно да е отговаряла на показанията на техническото средство, а
именно 0, 57 промила. Възраженията, релевирани от адв. У. в писменото становище,
относно характера на изготвеното заключение, не се споделят, доколкото релевантно е
съдържанието му, а не начинът, по който е озаглавено, предвид което съдът ги прецени като
неоснователни.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват
съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на
приложените заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-13180/2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъщественото от К. поведение,
реализирало съставите на вменените му нарушения, са описани ясно и недвусмислено, като
по отношение състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е посочена както
концентрацията на алкохол в издишания въздух, отчетена посредством показанията на
техническото средство, така и установената посредством заключението на химическото
изследване, която се явява меродавна. Наред с това в АУАН и НП времето на извършване на
нарушенията - дата, място и час, са точно посочени.
Във връзка с оплакването, че жалбоподателят не е могъл да упражни надлежно правото
си по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., съдът прие следното:
Съгласно цитираната разпоредба, в седемдневен срок от връчване на наказателното
постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б НК,
изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически
анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата.
3
Такова искане действително е направено от страна на жалбоподателя, като видно от
материалите по делото, органът по производството, в случая наказващият орган, не се е
произнесъл в рамките на определения от Наредбата срок, с което се констатира допуснато
нарушение на реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в частта
относно възможността да се поиска повторно химическо изследване на кръвната проба.
Същевременно обаче следва да се прецени дали допуснатото нарушение е довело до
действително ограничаване на правата на санкционираното лице, респективно дали се явява
основание за отмяната на санкционния акт на формално основание. Именно последното
условие в случая според настоящия съдебен състав не е изпълнено, доколкото макар
предоставената от подзаконовия нормативен акт възможност да не е била реализирана, по
делото не се констатират каквито и да било основания да се счита, че проведеното
химическо изследване на пробата е било опорочено. Напротив, заключението на изготвената
в хода на съдебното следствие експертиза кореспондира с резултата от дрегера в насока, че
алкохолната концентрация в кръвта на жалбоподателя към инкриминирания момент е
възможно да е отговаряла на показанията на техническото средство, което се явява в
косвено потвърждение на извода, че алкохолната концентрация в кръвта на жалбоподателя
към момента на проверката е била над законоустановения минимум от 0, 5 на хиляда.
Предвид това и в съответствие с приетото в Постановление № 5 от 1968 г. на Пленума
на ВС, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва
да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с
оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен, съдът прецени, че основания за отмяната на наказателното
постановление в частта относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в случая не се
констатират. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването
му, в конкретния казус са установени категорично на база приобщената в хода на
производството доказателствена съвкупност, като с допускането на съдебномедицинската
експертиза е извършена и съответната надлежна проверка на всичките му съставомерни
признаци.
Поради това съдебният състав прие за доказано, че жалбоподателят К. е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е
нарушил забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
Нарушението е формално и е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Отчетената посредством химическото изследване концентрация на алкохол в кръвта му
е 0, 57 промила. С оглед на това приложима е санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1
ЗДвП, според която предвиденото наказание е глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и 6
/шест/ месеца лишаване от право на управление на МПС.
Наказващият орган е индивидуализирал правилно наложеното на К. кумулативно
административно наказание в предвидения от закона абсолютен размер, предвид което
основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част по този пункт
не се констатират.
По отношение нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото въз основа
свидетелските показания и писмените доказателства се доказа, че на посочените в АУАН и
НП време и място К. не е носил у себе си, респективно не е представил на полицейските
органи СУМПС и контролния талон към него, съдът прие, че е осъществил от обективна
страна състава и на това нарушение.
От субективна страна е действал при непредпазлива форма на вината - съзнавана
непредпазливост, доколкото като правоспособен водач на МПС е следвало да положи
дължимата грижа и да се увери, че при предприемане на управление на МПС носи в себе си
изискуемите по закон документи, в това число СУМПС и контролния талон към СУМПС,
4
въпреки което не го е направил.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП определя санкцията за осъщественото
нарушение в абсолютен размер от 10 /десет/ лв., в който е наложената на К. глоба, при което
наказателното постановление и в тази част и следва да бъде потвърдено. Основания за
приложение хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН не се намериха.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
обосновано и законосъобразно и по двата пункта - издадено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде
потвърдено в цялост. Основания за изменението или отмяната му не се констатираха.
Предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и
направените в хода на въззивното производство разноски за експертиза, а именно 234
/двеста тридесет и четири/ лв., които К. следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по сметка на Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ 21-4332-013867/08.07.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу П. Б. К. за
извършени нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДвП, за
които съответно на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 10 /десет/ лв.
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „К.“ № 1, вх. Г, ет. 5, ап. 1,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на Софийски районен съд, сума в размер на
234 /двеста тридесет и четири/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5