№ 245
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000215 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Въззивното производство по настоящото дело е образувано по:
1.Въззивна жалба № 4961 от 16.12.2019г. на ответника „Българска
банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д.
№ 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният
при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“
ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и
„Българска банка за развитие“ АД-гр.София с правно основание чл.135 ал.1
вр.чл.649 ТЗ, и в частта за разноските, с която е осъдена „ББР“ АД да заплати
по сметка на ГОС държавна такса в размер на 3944622,70 лв., дължима на
осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ;
2.Въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за
развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/
2018г. по описа на ОС-Габрово, с което са оставени без уважение:
-молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с
вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка,
1
изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение №
276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово,
- и молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК
с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските,
присъдени в тежест на „ББР“ АД-гр.София;
3. Въззивна частна жалба № 1401 от 26.05.2020г. на „Българска
банка за развитие“ АД-гр.София срещу определение № 216 от 15.05.2020г. по
т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без разглеждане
като недопустима молбата на „ББР“ АД-гр.София с вх.№ 1090/ 23.03.2020г. с
искане за допълване на решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по
описа на ОС-Габрово с произнасяне по молба вх.№ 4841/09.12.2019г. по т.д.
№ 71/ 2018г. на ОС-Габрово.
След образуване на въззивното производство, на 15.10.2020г. с вх.№
3922, е депозиран от ищеца-синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-
гр.София Ц. В. М. на осн.чл.233 ГПК отказ от иска с правно основание чл.135
от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, с искане да бъде обезсилено постановеното от
първоинстанционния съд решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г.
по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при
условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД
/н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и
„Българска банка за развитие“ АД-гр.София с правно основание чл.135 ал.1
вр.чл.649 ТЗ, и в частта за разноските.
С протоколно определение от 18.11.2020г., с оглед заявения отказ от
иска по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ и наличието на законовите условия за
това, ВТАС е прекратил производството по делото в частта относно
предявения иск по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ и е обезсилил
постановеното от първоинстанционния съд решение № 276 от 18.11.2019г. по
т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен
предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор
Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-
гр.София и „Българска банка за развитие“ АД-гр.София с правно основание
чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, предмет на обжалване от жалбоподателя „Българска
банка за развитие“ АД-гр.София. Присъдил е в полза на „ББР“ АД-гр.София
2
разноски по делото в размер на 970 лв. от масата на несъстоятелността на
„Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София.
В съдебното заседание на 18.11.2020г. жалбоподателят „Българска
банка за развитие“ АД-гр.София, чрез процесуалния си представител, е
посочил, че поддържа всички останали жалби-въззивната жалба срещу
решението в частта за разноските, въззивната жалба срещу решението на ГОС
по чл.247 и чл.248 ГПК и частната жалба срещу определението на ГОС по
чл.250 ГПК. ВТАС е посочил, че по тези жалби ще се произнесе в закрито
съдебно заседание.
С молба № 4545/ 23.11.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД е
направено искане по чл.250 ГПК за допълване на протоколно определение от
18.11.2020г. в частта, с която съдът не се е произнесъл досежно присъдената
дължима държавна такса-като правна последица, настъпила в резултат на
прекратяване на производството. Излага се, че ищецът-синдикът на
несъстоятелния длъжник е направил искане за обезсилване на решението
както в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.135 от ЗЗД вр чл.649
ал.1 ТЗ, така и в частта за разноските-присъдената държавна такса. Сочи, че
ВТАС не се е произнесъл по заявеното искане на синдика на несъстоятелния
длъжник за обезсилване на решението и в частта за разноските, а е обезсилил
същото само в частта относно уважения иск. Сочи, че „ББР“ АД в резултат на
отказа от иска и обезсилване на решението в частта относно този иск,
преставала да има качеството „осъдена страна“ по смисъла на чл.649 ал.6 ТЗ,
предвид на което дължимите държавни такси следва да се съберат от масата
на несъстоятелността, в който смисъл се иска да бъде допълнено
протоколното определение от 18.11.2020г.-дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство да се присъди за сметка на масата на
несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./. В случай, че съдът
приеме молбата за недопустима или неоснователна, то моли същата да бъде
приета като жалба срещу определението на ВТАС от 18.11.2020г. в частта, с
която съдът не се е произнесъл досежно възлагане на дължимата държавна
такса.
В законоустановения срок е постъпило становище по молбата по
чл.250 ГПК от „Юробанк България“ АД-гр.София-трето лице-помагач на
ищеца.Счита молбата за основателна по изложени за това доводи и моли да се
3
уважи същата.
ВТАС като обсъди доводите, посочени в жалбите, молбата, и
отговорите им, и доказателствата по делото, приема за установено следното:
1.По въззивна жалба № 4961 от 16.12.2019г. на „Българска банка за
развитие“ АД-гр.София срещу решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/
2018г. по описа на ОС-Габрово: предвид обезсилване на
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен евентуалния иск по
чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, и прекратяване на производството по делото
по този иск, след като предмет на жалбата е решението в тази му част, то
съдът не дължи произнасяне по въззивната жалба в тази й част. В частта, с
която е обжалвано решението на ОС-Габрово в частта за разноските, жалбата
е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй
като жалбоподателят е депозирал молба пред ОС-Габрово с правно основание
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, а въззивна
жалба срещу решение в частта за разноските има характера на молба по
чл.248 ГПК, т.е. е със същия предмет. По молбата по чл.248 ГПК
първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си с № 79 от
04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена
без уважение молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от
ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за
разноските-дължимата държавна такса, присъдена в тежест на „ББР“ АД-
гр.София, което решение е също предмет на обжалване с въззивна жалба №
912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София, също
предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.
2. По въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за
развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/
2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без уважение молбата на
„ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№
4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се
в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от
18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово: С оглед
обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
искът по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, заявеното от процесуалния
4
представител на жалбоподателя в с.з. на 18.11.2020г., че подкрепя искането на
ищеца за отказ от иска и също заема становище във връзка с това да бъде
обезсилено решението, както и с оглед наведените основания на искането по
чл.247 ГПК-противоречие между посоченото в мотивите и диспозитива
/каквото не е налице/, искането е лишено от правен интерес, поради което
следва жалбата да бъде оставена без разглеждане. Следва да се отбележи и че
изложеното в молбата по чл.247 ГПК по съществото си представлява
несъгласие с постановеното от ГОС решение с твърдения за неправилност на
същото, а не за погрешно изразена воля на съда и несъответствие между
мотивите и диспозитива.
3. По въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка
за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/
2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без уважение молбата на
„ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/
10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в
тежест на „ББР“ АД-гр.София: същата е частично основателна. На първо
място следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно, в
съответствие с разпоредбата на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК е определил размера на
дължимата по водене на делото държавна такса-размерът на цената на иска
при иск за обявяване недействителност на сделка е стойността на договора.
Видно от делото е, че стойността на договора за поръчителство, предмет на
иска, е 51574082,63 лв., а стойността на договора за особен залог е
47041484,63 лв. Ирелевантен за цената на иска е фактът на отчуждаване на
част от имотите, предмет на двата договора, относима е само стойността на
договорите. Въз основа на това, правилно и в съответствие с разпоредбата на
чл.71 ал.1 и чл.73 ал.3 ГПК ОС-Габрово е определил размера на дължимата
държавна такса по водене на делото-4% върху стойността на двата договора,
предмет на иска-3944622,70 лв.
В съдебно заседание на 18.11.2020г. процесуалният представител на
„ББР“ АД-гр.София е заявил, че поддържа тази жалба и с довода, че с оглед
обезсилване на решението държавната такса не се дължи от банката-
ответник, а следва да се възложи на ищеца. Съгласно чл.649 ал.6 ГПК в
производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички
инстанции не се внасят предварително; ако искът бъде уважен, следващите се
5
държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Действително,
с първоинстанционното решение ОС-Габрово правилно е присъдил
разноските в тежест на осъдената страна „ББР“ АД-гр.София. С оглед обаче
на последващия отказ от иска и обезсилване на решението на
първоинстанционния съд от въззивната инстанция, ответникът „ББР“ АД-
гр.София губи качеството си на „осъдена страна“ по смисъла на чл.649 ал.6 ТЗ
и предвид на това не дължи държавната такса по водене на делото. Общото
правило на чл.73 ал.3 ГПК предвижда събирането на държавната такса при
предявяване на искането за защита или съдействие. Съгласно правилото на
чл.621 ТЗ, доколкото в тази част /Част Четвърта „Несъстоятелност“ на ТЗ/
няма особени разпоредби, се прилагат съответните разпоредби на ГПК, а
разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ не съдържа уредба относно държавната такса
при прекратяване на производството по делото. Безспорно е, че такава се
дължи /не се дължи връщането й/, тъй като съгласно разпоредбата на чл.4б
ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо
платените държавни такси, т.е. само таксите, по които исково или
охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани
въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените
такси. Предварително внесената държавна такса не се връща на ищеца при
оттегляне, отказ от иска и при връщане на исковата молба. В този смисъл
отхвърлянето на иска е приравнено по правни последици на десезирането на
съда /поради отказ или оттегляне/ и на сезирането му с недопустим иск.
Предвид на това, следва държавната такса по водене на делото предвид
направения отказ от иска, да бъде присъдена в тежест на ищеца, но тъй като в
случая това е синдикът, следва дължимата държавна такса да се събере от
масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник. Това налага отмяна
на атакуваното решение от 04.02.2020г. в частта досежно произнасянето по
искането по чл.248 ГПК, имащо характера на определение, вместо което-
постановяване на изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските, като бъде постановено дължимата държавна такса да се събере от
масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник.
4. По въззивна частна жалба № 1401 от 26.05.2020г. на
„Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу определение № 216 от
15.05.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена
6
без разглеждане като недопустима молбата на „ББР“ АД-гр.София с вх.№
1090/ 23.03.2020г. с искане за допълване на решение № 79 от 04.02.2020г. по
т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово с произнасяне по молба вх.№
4841/09.12.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. на ОС-Габрово: същата е
неоснователна. Правилно ОС-Габрово е оставил без разглеждане молбата по
чл.250 ГПК предвид на факта, че същата е преждевременно подадена-преди
влизане в сила на определението, с което съдът е отказал да извърши
поправка на твърдяна допусната очевидна фактическа грешка, а искането е
направено при условие, че съдът уважи това искане по чл.247 ГПК. Предвид
на това, следва да бъде оставена без уважение жалбата срещу това
определение и същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
5. По молба № 4545/ 23.11.2020г. на „Българска банка за
развитие“ АД по чл.250 ГПК за допълване на протоколно определение от
18.11.2020г. в частта, с която съдът не се е произнесъл досежно присъдената
дължима държавна такса: същата е процесуално недопустима, тъй като
искането за обезсилване на решението на ГОС и в частта за разноските е
направено от синдика, а не от жалбоподателя „ББР“ АД-гр.София, а съгласно
чл.26 ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи /какъвто настоящият не
е/, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Следва да
се посочи, че съгласно чл.250 ГПК съдът няма задължение служебно да
постановява допълване на акта си, а само по искане на страна, ако съдът не се
е произнесъл по цялото й искане.Освен това, обезсилването на постановеното
от първоинстанционния съд решение следва да обхване само същинската
негова част, а не и тази, имаща характера на определение досежно
присъдените разноски /в този смисъл Определение № 167 от 06.06.2013г. по
т.д. № 2038/ 2013г. на Първо т.о. на ВКС/. Следва да се отбележи и факта, че в
случая се касае за присъдена в тежест на един от ответниците държавна такса
по водене на делото-„ББР“ АД-гр.София, която съгласно чл.649 ал.6 ТЗ не се
внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на
спора /в случая в тежест на осъдената страна, тъй като искът е уважен/. Да
бъде обезсилено решението в тази му част означава на практика да не бъде
събрана държавна такса по водене на делото, което съобразно чл.71 ал.1 ГПК
е недопустимо, или приравнено като резултат на връщане на заплатена
държавна такса поради отказ от иска и прекратяване на производството по
7
делото /тъй като искането на ищеца е направено с оглед отказа от предявения
иск/, което е също недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ по
искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените
държавни такси, т.е. само таксите, по които исково или охранително
производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки че
ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси.
Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени,
т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 ЗДТ.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса,
която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване
на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа,
за който се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена от
Министерски съвет. Основанието за внасянето на държавната такса
следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или
имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респективно-
за издаване на определен документ в изрично предвидените случаи. Законът
не свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със
задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т.е. основанието за
внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат.
Прекратяването на производството по делото поради отказ от иска след
завеждане на производството по делото не е основание за връщане на
внесената държавна такса за водене на делото. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл.4 буква”а” ЗДТ изрично предвижда,че държавната такса
се заплаща за искови молби, т.е. предявяването на иск чрез подаване на
искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено
действие от страна на съда, е основание за заплащането й. В този смисъл е
трайната съдебна практика. Не на последно място следва да се отбележи, че
относно присъждането на дължимата държавна такса за образуване и водене
на делото настоящата инстанция се произнася по въззивната жалба на „ББР“
АД-гр.София срещу решението на ГОС по чл.248 ГПК.
Водим от горното, ВТАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа
8
на ОС-Габрово, с което е оставена без уважение молбата на „ББР“ АД-
гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за
изменение на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на
ОС-Габрово в частта за разноските-дължимата държавна такса, присъдена в
тежест на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София, вместо което
постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа
на ОС-Габрово в частта за разноските, с която е осъдена „Българска банка за
развитие“ АД-гр.София да заплати по сметка на ОС-Габрово държавна такса
в размер на 3944622,70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по
чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, както следва:
ОСЪЖДА „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ************, да заплати държавна такса по сметка на ОС-Габрово
по образуване и водене на делото в размер на 3944622,70 лв. /три милиона
деветстотин четиридесет и четири хиляди шестотин двадесет и два лева и
седемдесет стотинки/, която да се събере от масата на несъстоятелността.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба № 4961 от
16.12.2019г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение №
276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с
която е осъдена „ББР“ АД да заплати по сметка на ГОС държавна такса в
размер на 3944622,70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по
чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба № 912 от
09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение
№ 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, в частта, с
която е оставена без уважение молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно
основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и
диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа
на ОС-Габрово, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба № 4545/ 23.11.2020г. на
„Българска банка за развитие“ АД по чл.250 ГПК за допълване на протоколно
9
определение от 18.11.2020г. в частта, с която съдът не се е произнесъл
досежно искането на синдика за обезсилване на решението в частта за
разноските, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба № 1401 от
26.05.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу
определение № 216 от 15.05.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-
Габрово, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на
„ББР“ АД-гр.София с вх.№ 1090/ 23.03.2020г. с искане за допълване на
решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово с
произнасяне по молба вх.№ 4841/09.12.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. на ОС-
Габрово, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10