Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 24.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №840 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание : чл. 405, ал.1 от КЗ.
Цена на иска: 900.00лв.
Съдът
е сезиран с ИМ, подадена от подадена от Б.Ц.Е.,
с адрес: ***, чрез адв.И. Кривошиена – ЛАК,
съд.адрес:*** против 4ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№68, представлявана от
Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров – винаги заедно по двама.
Ищецът излага в исковата молба, че на 07.06.2018 г. за автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ ОВ 3754 ВН, собственост на Б.Ц.Е. е сключена застраховка „Каско” в „Дженерали застраховане”АД - полица № 0320180410011935 с период на действие от 09.06.2018 г. до 08.06.2019 г. Наведени са твърдения, че на 18.10.2018 г. на пътя Ловеч – Казачево, ищецът при управление на собствения си автомобил, губи контрол над него и след завъртане реализира ПТП, вследствие на което застрахованият автомобил е увреден. Посочва се, че след настъпването на произшествието, в съответствие с изискванията на ОУ на договора за застраховка, незабавно са уведомени както органите на полицията, така и застрахователя. Тъй като автомобилът не можел да се движи на собствен ход, ищецът извикал „Пътна помощ”, която да транспортира автомобила до гр. Ловеч, като за услугата заплатил сума в размер на 90.00лв.
Твърди, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение в ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско”, въз основа на което е образувана щета №10017030112415/2018 г. Излага, че по образуваната щета са представени всички необходими и изискани от застрахователя документи за установяване на застрахователното събитие. С писмо от 19.11.2018 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение с мотив, че ищецът не е представил съставен Протокол за ПТП от органите на МВР, поради което е налице неизпълнение на ОУ по договора за застраховка. Позовава се на съдебната практика относно задължението на застрахования за уведомяване на органите на МВР, както и за представянето на Протокол за ПТП, според която липсата им би обосновала отказ от изплащане на застрахователно обезщетение при положение, че е налице „ значително с оглед интересите на застрахователя” неизпълнение на договора за застраховка. Счита, че в случая непредставянето на Протокол за ПТП не е довело до настъпване на събитието, нито застрахованият е допринесъл с това за реализиране на риска. Твърди, че липсва „значително с оглед интересите на застрахователя” неизпълнение на задълженията от страна на ищеца и ответникът неоснователно е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
МОЛИ съдът да постанови решение, с
което да осъди „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД да заплати на Б.Ц.Е. сума в размер на
900.00 лв. – дължимо застрахователно обезщетение по щета №10017030112415/2018
г., ведно със законна лихва върху тази сума от момента на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Претендирани са и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, като е заявил, че оспорва изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на основание застраховка „Каско” на МПС. Не оспорва наличието и валидността на цитирания в ИМ застрахователен договор. Не оспорва факта, че през време на действие на същия – на 19.10.2018 г. ищецът е подал в „Дженерали застраховане”АД Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС” с твърдение за настъпило застрахователно събитие на 18.10.2018 г., в резултат на което бил увреден застрахования автомобил. Ответникът твърди, че от страна на ищеца е налице неизпълнение на задължението по застрахователния договор за уведомяване на застрахователя в срок. Твърди също, че ищецът не е представил никакъв документ, установяващ настъпването на застрахователното събитие – обстоятелствата, при които е настъпило то, такива, каквито ищецът ги е описал в Искането за оценка на вреди, както и в подадената искова молба. Според ответника, обстоятелствата, при които ищецът твърди да е настъпило процесното произшествие, попадат в хипотезата на т.58.1 от Общите условия на застраховката – застрахователни събития, доказани само с декларация от застрахования. Изтъква, че съгласно изречение второ на посочената точка от Общите условия на застраховката в тези хипотези застрахованият има право да получи застрахователно обезщетение, само ако застрахованото МПС се движи на собствен ход и щетите са незначителни. Сочи, че в конкретния случай вредите по МПС не са позволявали движение на собствен ход, като отделно същите не са незначителни. Застъпено е становище, че съгласно чл.125, ал.8 от ЗДвП процесното събитие е следвало да се документира с Протокол за ПТП, издаден от органите на МВР и задължително с оглед клаузите на застрахователния договор - застрахованият няма право на застрахователно обезщетение за твърдяното произшествие, доказано само по негова декларация без документ от официалните власти.
Ищецът Б.Ц.Е.
не взема лично участие в процеса, като се представлява от договорно упълномощен
представител - адв. И.К.. Поддържа предявения иск и моли същият, като
основателен и доказан, да бъде уважен в пълния претендиран
размер.
Ответникът– „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД не
изпраща представител в с.з.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Легитимацията
на ответника се установява при служебно извършена справка в търговския регистър,
съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР.
Страните не спорят, че ищецът Б.Ц.Е. е собственик на лек автомобил марка „Опел”, водел „Астра” с рег.№ ОВ 3754 ВН, което се установява и от приложения препис от свидетелство за регистрация на МПС.
По
делото не е спорно, че на 07.06.2018 г. между Б.Е. и „Дженерали
застраховане”АД е сключен договор за застраховка „Каско”
на гореописания лек автомобил по силата на застрахователна полица № 0320180410011935.
Съгласно представения препис от Застрахователната полица, срокът на валидност
/период на покритие/е 12 месеца – от 00.00 ч. на 09.06.2018 г. до 23.59 ч.на
08.06.2019 г. При сключването на договора за застраховка ищецът е декларирал,
че Общите условия по застраховка „Каско на МПС” са му предадени, както и че приема същите.
Твърдението на ищеца,
че на 18.10.2018 г. на пътя Ловеч – Казачево, управлявайки собствения си лек
автомобил е изгубил контрол и е реализирал ПТП, се потвърждава от постъпилото писмо от Дирекция”Национална
система
Тъй като автомобилът не можел да се движи на
собственост ход, ищецът потърсил
услугите на „Пътна помощ”, като за извършената дейност по товарене,
разтоварване и рапатриране на л.а. Опел Астра с рег.№ ОВ 3754 ВН ищецът заплатил сумата от 90.00
лв. с вкл.ДДС. Този факт се доказва от представената и приета като писмено
доказателство по делото фактура
№********** от 25.10.2018 г., издадена от ЕТ”Симона ЕН-Ева Крумова” – гр.Ловеч
и фискален бон от същата дата.
Страните не спорят, че ищецът като собственик на застрахования
автомобил е уведомил застрахователя „Дженерали
застраховане”АД за настъпилото застрахова- телно
събитие и е отправил искане за оценка на
вреди по застраховка „Каско на МПС, по повод на което
е образувана щета № *********. Причинените в резултат на ПТП увреждания на
автомобила са описани в приложения опис
– заключение за вреди на МПС по щета №*********. Констатирани са увреждания по
предна броня, основа предна броня, фар преден лян, халоген
пр.ляв, решетка халоген ляв, кормилна щанга и
накрайник ляв.
Установява се, че до ищеца
е изпратено писмо с Изх.№ *********/09.11.2018 г, в което е обективиран
отказ на застрахователя да изплати обезщетение по заявените претенции. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че не е
представен никакъв документ от компетентните органи, удостоверяващ настъпването
на застрахователното събитие. В писмото
се сочи, че описаното от ищеца събитие в „Искането за оценка на вреди” може да
се квалифицира към случаите по т.58.1 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС”, в които застрахователят изплаща обезщетение
за вреди/щети, признати само въз основа на декларация от Застрахования и без
документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи
настъпването на застрахователното събитие, като в този случай Застрахованият
има право да получи обезщетение само ако МПС се движи на собствен ход и щетите
са незначителни. Застрахователят е изтъкнал, че в конкретния случай автомобилът
не е бил в движение, а щетите, настъпили вследствие на декларираното събитие не
са незначителни. Наред с това, е цитирана е разпоредбата на чл.125, ал.8 от ЗДвП, според която службите за контрол
на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. В писмото си застрахователят е отбелязал, че след настъпване на ПТП-то на ЕЕНСП 112 ищецът
е следвало изрично да посчи, че автомобилът не е в
състояние да се придвижва на собствен ход и да изчака екип на КАТ.
По искане на ищеца по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че общата
стойност на разходите по репатриране и възстановяване на щетите по лекия
автомобил, вследствие претърпяното ПТП е 901,60 лв. Според вещото лице, предвид
описания механизъм на настъпване на ПТП е логично да се получат щети по
автомобила, констатирани при двете опис – заключение за вреди на МПС по
застраховка „Каско” от дати 12 и 19 октомври
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 386
от Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в този кодекс.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност./ал.2/. Според нормата на чл.394 от КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор,
като съгласно чл.405, ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да плати
обезщетението в уговорения срок.
Уважаването на предявения иск с правна квалификация по чл.405, ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение по процесния Договор за застраховка „Каско” е обусловено от пълното и главно доказване на
валидно сключен застрахователен договор, осъществяването на застрахователно
събитие в срока на действие на договора, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили описаните щети по застрахованото МПС в претендирания размер.
В конкретния случай по делото не е
спорно, че за периода от 09.06.2018 г. до
08.06.2019 г. страните са били обвързани от валиден застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № 0320180410011935 по
застраховка „Каско на МПС”.
Съдът приема за безспорно установено, че на
18.10.2018 г., в периода на действие на договора, при управление на собствения
си лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ ОВ 3754 ВН ищецът е претърпял ПТП, в което
не е имало друг участник – загубл контрол над
автомобила и се ударил в дърво. В резултат на удара автомобилът е увреден и не
е бил в състояние да се придвижва на собствен ход. Ищецът е подал незабавно сигнал на ЕЕНСП 112 , след което е
потърсил услугите на „Пътна помощ” за репатриране на автомобила. Събраните по
делото доказателства са категорични, че в случая мястото на ПТП не е било
посетено от службите за контрол на МВР, въпреки че в хипотезата на произшествие
с един участник, когато МПС-то не е в състояние да се придвижва на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди, задължително мястото следва да
бъде посетено от служители на МВР, респ.да е съставен съставен
протокол за ПТП /чл.125, т.8 от ЗДвП/. Именно
липсата на съставен документ от компетентните органи, удостоверяващ
настъпването на застрахователното събитие, е дало основание на Застрахователя да откаже изплащане на обезщетение по преписка №
*********, като отказът е обективиран в писмо
изх.№********* от 09.11.2018 г. Законодателят е приел, че не са изпълнени условията
на т.58.1 от Общите условия за застраховка „Каско на
МПС”, в сила от 01.02.2018 г., които са неразделна част от застрахователния
договор, тъй като тази клауза предвижда възможност за изплащане на обезщетение
за вреди, признати само въз основа на декларация от Застрахования без
документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи
настъпването на застрахователното събитие, но само ако МПС се движи на собствен
ход и щетите са незначителни. Счел е, че тези две условия в случая не са налице.
Право на Застрахователя е да
откаже да изплати обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от
отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в
рамките признатата автономия на волята в чл.9 от ЗЗД. Тези клаузи обаче не
могат да излизат извън рамките на
кумулативно предвидените от закона изисквания, закрепени в правилото на чл.408,
ал.1 т.3 от КЗ –„ Застрахователят може да откаже плащане само при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахования, било е предвидено в закон ли в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие”. Следователно, за да
възникне правото на застрахователя да откаже плащането на обезщетението, задължително
трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие.
Съдът приема, че в настоящия казус
липсата на съставен протокол за ПТП не е обстоятелство, което да е в причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие , поради което не обуславя
изключване отговорността на застрахователя. От страна на ответника не са
ангажирани доказателства, които да навеждат на извод, че неизпълнението на
договорното задължението на застрахования е допринесло настъпването на
застрахователното събитие или да е довело до невъзможност вредите от събитието
да бъдат предотвратени. Данните по делото са категорични, че ищецът незабавно след
възникване на ПТП е уведомил съответните оторизирани органи, подавайки сигнал
на телефонната линия на 112, откъдето е бил уведомен, че дежурният екип на КАТ
е на оглед на тежко ПТП и е в невъзможност да посети мястото в близките часове.
Застрахователят/ответник възразява, че ищецът не е изпълнил точно задължението
си по т.46.3 от Общите условия да поиска да му бъде направена проба за алкохол,
което наред с обстоятелството, че в резултат на събитието лекият автомобил не е могъл да се движи на собствен ход, са
налагали изчакването на органите на КАТ с оглед съставяне на протокол за ПТП, удостоверяващ
настъпилото застрахователно събитие. Съдът счита обаче, че в конкретния случай
следва да бъде съобразена трайната и непротиворечива съдебна практика, според
която не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за
отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за
договорено в съответствие с разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ. В Решение
№192/02.10.2012 г. по т.д.№ 615/2011 г., ІІ т.о на ВКС, Решение №15/12.04.2012
г. по т.д.№ 454/2011 г. на ІІ т.о на ВКС,
Решение № 185 /05.03.2014 г. по т.д.№ 350/2012 г. на І т.о. на ВКС,
Решение №77 от 16.07.2015 г. на ВКС по
т.д.№ 1048/2014 г., ІІ т.о. и др. е прието, че за да бъдат защитени интересите
на застрахования, не всяка неизпълнение на договорно задължение води до
изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е също да не е изпълнено
задължение /предвидено в закона или договора/, което да е значително с оглед
интересите на застрахователя и неизпълнението да е било в пряка причинна връзка
със съществено увеличаване на риска или да е довело до неговото реализиране.
Т.е , за да е налице основание за отказ
според нормата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ посочените по-горе предпоставки
следва да са налице кумулативно. В случая не е установена причинна връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования да изчака органите на КАТ,
респ.да представи протокол за ПТП по застрахователната преписка, като именно това да е обусловило като закономерна своя
последица настъпването на застрахователното събитие. Съдът приема за недоказано
от ответника и обстоятелството, че неизпълнението на посочените в договорни
задължения е значително с оглед интересите на застрахователя. Посочените от
застрахователя задължения, не въздействат пряко върху размера на риска и
обхвата и размера на вредите, с оглед на което не възпрепятстват доказването
им.
Поради изложените съображения
съдът приема, че възражението на застрахователя за наличието на предпоставки за
отказ за плащане се явява неоснователно, тъй като по делото не са доказани
елементите от фактическия състав някоя
от хипотезите за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, предвидени
в нормата на чл.408 от КЗ.
С оглед на изложеното предявеният
от Б.Ц.Е. против „Дженерали Застраховане”АД иск за
заплащане на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско на МПС” – полица
№ 0320180410011935/07.06.2018 г. се явява основателен.
По отношение размера на дължимото от
ответното дружество застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.400, ал.1 от КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество или това е пазарната стойност на
имуществото. Възстановителната стойност е тази, необходима за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж,
труд и други, без прилагане на обезценка. В случая
дължимото обезщетение следва да е равно на размера на вредата към настъпване на
застрахователното събитие, респ.пазарната стойност на ремонта за отстраняване
на настъпилата вреда. От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, коментирана по-горе в
мотивите, се установи, че констатираните
в представените опи-заключения щети са в пряка и непосредствена зависимост от
настъпилото ПТП. Съгласно заключението общата стойност на щетите по лекия автомобил, вследствие претърпяното
ПТП е 901,60 лв. С оглед принципа на диспозитивното
начало в процеса иска следва да бъде уважен в претендирания
от ищеца размер от 900.00 лв.
Върху уважената главница, като
законна последица, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване
на исковата молба пред СРС/19.12.2018
г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в процеса. Видно от приложения по делото списък по чл.80 от ГПК ищецът претендира разноски в настоящото призводство, както следва: 50.00лв. – държавна такса, 120.00 лв. – депозит да изготвяне на СТЕ, 10.00 лв. – ДТ за 2 бр. съдебни удостоверения и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г. е видно, че упълномощения от ищеца адвокат И.К. е оказал правна помощ при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата и е осъществил процесуално представителство по делото безвъзмездно. Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. да минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай с оглед цената на иска, а именно 900.00лв. следващото се съгласно чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата №1/04 г. адвокатско възнаграждение се изчислява на сумата от 300.00лв. лв. и в такъв размер възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адв. К..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца останалите разноски по делото в общ размер на 180.00 лв. – за заплатени ДТ и депозит за СТЕ.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.405,
ал.1 от Кодекса за застраховането, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№68, представлявано от
Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров – винаги заедно по двама ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, съд.адрес:*** / чрез адв.И.К./
сумата от 900.00 лв /деветстотин
/лева, представляваща
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско на МПС” – полица № 0320180410011935/07.06.2018 г. за
настъпилите щети по лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”
с рег.№ ОВ 3754 ВН от реализирано на 18.10.2018 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /19.12.2018 г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№68, представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров – винаги заедно по двама ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ц.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, съд.адрес:*** / чрез адв.И.К./ сумата от 180.00 лв/ сто и осемдесет/лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№68, представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров – винаги заедно по двама ДА ЗАПЛАТИ на адв.И.К. *** сумата от 300.00 лв/ триста/лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца Б.Е..
Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: