№
2019 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание
на 19.03.2019
г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д.
№ 2830 / 2018 г. по
описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.54,ал.6 от З-на за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и е образувано по жалба на К.Я.П. и М.Я.Ж.,против
заповед № 18-6801/13.08.2018 г. на началника на СГКК-Варна,с която е извършено
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна /КККР/
състоящо се в : нанасяне като нов обект на сграда с идентификатор
10135.3513.360.5 ; промяна в границите на сграда с идентификатор
10135.3513.360.4 с площ преди промяната от 54 кв.м. и площ след промяната от 51
кв.м. ; промяна в данните за собственост на сграда с идентификатор
10135.3513.360.4 и вписване на А.К.Н. и Н.К.Н. в регистъра като собственици
на същата сграда.
Жалбата
съдържа доводи за : недопустимост на обжалваната заповед, тъй като по същото
заявление адм.орган вече се бил произнесъл със своя заповед №
18-1644/26.02.2018 г. ; неспазване на изискванията на чл.59,ал.2 от АПК за
форма на адм.акт ; грешно посочване на ул.”************като административен
адрес на сгради с идентификатори 10135.3513.360.4 и
10135.3513.360.5,тъй като правилният адм.адрес бил на ул.” ************;
неправилно издирване и конституиране за участие в адм.производство на
заинтересованите лица по смисъла на пар.1,т.13 от ДР на ЗКИР ; не били налице
предпоставките за възобновяване на адм.производство с издадената от началника
на СГКК-Варна заповед № 18-6798/13.08.2018 г. ,а от друга страна след
възобновяването не била дадена процесуална възможност на жалбоподателите за
реално участие в адм.производство ; заявителките Н.Н. и А.Н. не се легитимирали с представеният от
тях нотариален акт като собственици на сграда с идентификатор 10135.3513.360.4
и неправилно били вписани в кадастралния регистър като такива ; обжалваната
заповед не била придружена от необходимата скица-проект.
Иска
се обезсилване на обжалваната заповед,а
в условията на евентуалност отмяната й като незаконосъобразна ,както и присъждане
на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат М.Т.,като в проведеното на 26.02.2019 г. публично съдебно
заседание делото е обявено за решаване,след което в предоставеният от съда срок
е представена от процесуалния представител на двамата жалбоподатели писмена
защита с.д. 4020/6. 03.2019 г.
Ответникът
– началникът на СГКК-Варна ,с внасяне на адм.преписка в съда изразява писмено
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави възражение за
прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите
страни А.К.Н. и Н.К.Н. ,чрез упълномощения от тях адвокат В.С. изразяват
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна,претендират присъждане на
разноски и след обявяване на 26.02.2019 г. на делото за
решаване, представят в определения срок писмена защита с.д.4092/7.03.2019 г.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
При
одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна с
издадената от изпълнителния директор на АГКК- София заповед № РД-18-64/16.05.2008 г., поземлен
имот с идентификатор 10135.3513.360 е записан в регистъра като съсобствен на
жалбоподателите К.Я.П. и М.Я.Ж.. Като съсобствени на двамата
жалбоподатели са вписани в регистъра и отразените в същият имот сгради с
идентификатори 10135.3513.360.1 ,
10135.3513.360.2 и 10135.3513.360.3 – скици на л.19-23 от делото.
Нанесената в имота сграда с идентификатор 10135.3513.360.4 е
била отразена с площ от 54 кв.м. ,а в кадастралния регистър е била вписана на
неустановен собственик. С подадено до СГКК-Варна заявление от Н.К.Н. с вх.№
01-38377/31.01.2018 г. е било поискано изменение в кадастралната карта и
кадастралния регистър за сграда с идентификатор 10135.3513.360.4. Заявлението е придружено с проект за
изменение,съгласно който се променя контура на сграда 360.4,като една част от същата се отделя и се обособява
в нов обект,представляващ сграда с идентификатор 10135.3513.360 .5, в резултат на което площта на сграда 360.4
намалява от 54 кв.м. на 51
кв.м. Предлага се сграда 360.5 да бъде вписана в кадастралния регистър на неустановен
собственик,а сграда 360.4 да бъде вписана като собственост на А.К.Н. и Н.К.Н.
въз основа на нотариален акт № 170 от
3.11.1998 г. , том ХХVІІІ,регистър 10425, дело 9657. Заявлението е уважено,за
което от началника на СГКК-Варна е издадена заповед № 18-1644/26.02.2018 г.
/л.49/. Срещу тази заповед е подадена жалба от П. и Ж.,***/3.07.2018 г.
/л.70-73/. По повод на жалбата, П.
и Ж. подават до началника на
СГКК-Варна заявление с рег.№
05-10539/25.07.2018 г. /л.69/,с което на основание чл.91 от АПК отправят искане за
оттегляне на заповед № 18-1644/26.02.2018 г.
и посочват,че като последица от оттеглянето на оспорената заповед,те ще
оттеглят подадената от тях жалба. Въз основа на това заявление е извършена
проверка от началника на СГКК- Варна, приключила с издаването на заповед № 18-6798/13.08.2018
г. /л.74/, с която на основание чл.99,т.1 , чл.101 и чл.102,ал.1 от АПК е
отменена заповед № 18-1644/26.02.2018 г. и е възобновено адм.производство по
заявлението на Н.Н. с рег.№ 01-38377/31.01.2018 г. След възобновяването е издадена сега
обжалваната заповед № 18-6801/13.08.2018 г. ,която е съобщена на П. на
24.08.2018 г. /л.77/, а съобщението до Ж. е върнато на 22.08.2018 г. с отбелязване от оператора,че адресът не
съществува /гръб на л.78/. Подадената до АС-Варна жалба,срещу заповед №
18-6801/13.08.2018 г. е приета в
СГКК-Варна с рег.№ 06-4802/7.09.2018 г.
При така
установените обстоятелства,съдът намира жалбата на П. и Ж. за недопустима по смисъла на чл.159,т.4 от АПК – оспорващите нямат правен интерес от оспорването. Съображения на съда за
този правен извод са следните :
Видно от
съдържанието на обжалваната заповед,същата е издадена на основание чл.54,ал.4
вр. с чл.54,ал.1 от ЗКИР – изменение в КККР за отстраняване на непълнота и
грешка. Правния интерес от оспорването на заповед с такова правно основание е
регламентиран в трето изречение от разпоредбата на чл.54,ал.4 от ЗКИР като засягане от изменението на правата на
заинтересованите лица. Като собственици
на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.360
двамата жалбоподатели действително са заинтересовани лица по смисъла на
пар.1,т.13 от ДР на ЗКИР,тъй като обектите предмет на разпореденото с
обжалваната заповед изменение на КККР ,а именно сгради с идентификатори
10135.3513.360.4 и 10135.3513.360.5 са отразени в техния собствен имот.
Отсъства обаче съществена за наличието на правен интерес от съдебно оспорване предпоставка,уредена освен
в специалната разпоредба на чл.54,ал.4 от ЗКИР,още и в общата разпоредба на чл.147,ал.1
от АПК,а именно необходимост от засягане
с адм.акт на права ,свободи, законни интереси или създаване на задължения за
оспорващия. Обективното съдържание на волеизявлението в обжалваната заповед е
такова,че то нито създава задължения за двамата оспорващи,нито засяга техни
права,свободи или законни интереси. Правата на двамата жалбоподатели са
единствено върху поземления имот с идентификатор 360 и върху намиращите се в същият имот сгради с
идентификатори 360.1 , 360.2 и 360.3. При одобряването през 2008 г. на КККР ,те не са имали вписани
права върху сграда с идентификатор 10135.3513.360.4, а разпореденото с
обжалваната заповед изменение касае само
и единствено тази сграда. Изменението е в две насоки. Първата касае
кадастралната карта и се състои в
разделянето на сградата на две части,като от едната е обособен нов обект – сграда с идентификатор
10135.3513.360.5, а другата остава със стария
идентификатор 10135.3513.360.4, но
площта й е намалена от 54 кв.м. на 51 кв.м.,в резултат на което
промяна търпят и границите на същата. Втората насока е свързана с изменението в
кадастралния регистър за сграда с идентификатор 10135.3513.360.4, като
вместо на неустановен собственик,собствеността е вписана на заинтересованите в
съдебния процес страни А.К.Н. и Н.К.Н..
Няма изменение по отношение на земята
върху която са построени сгради с идентификатори 360.4 и 360.5, т.е. по отношение на поземлен
имот 360, поради което няма и засягане
на права на двамата жалбоподатели. Съдържанието
на жалбите срещу заповеди № 18-1644/26.02.2018 г. и № 18-6801/13.08.2018 г. е сходно – отрича
се правото на собственост на заинтересованите страни А. и Н. Н. върху сграда с
идентификатор 10135.3513.360.4 с аргумента,че същите били собственици на сграда
с идентификатор 10135.3513.361.1 ,която била отчуждена с влязла в сила заповед
№ 4388/22.12.2017 г. на кмета на община Варна, но не се претендира от жалбоподателите тяхно
право на собственост върху сграда с идентификатор 10135.3513.360.4. Същевременно,по
делото не са налице каквито и да било обективни данни,последните да са заявявали
права върху същата сграда за периода от одобряването на кадастралната
карта,когато както вече бе посочено, сградата е била вписана в КР на неустановен собственик ,до момента на
изменението на КККР с обжалваната заповед. Това правно положение е ясно
потвърдено от жалбоподателя М.Ж. в
първото по делото съдебно заседание,когато той изрично е заявил следното за
сгради 360.4 и 360.5 : „Сградите не са наша собственост. Земята е наша”. Същото
се установява и от приложения към жалбата нотариален акт № 43,том ІІ,рег.№
№2193,дело № 220 от 24.06.2014 г. /л.17 и 18/,според който двамата
жалбоподатели и съпругата на единия от тях са собственици единствено на
сгради с
идентификатори 360.1, 360.2 и
360.3. Съобразно тези обстоятелства и
доколкото двамата жалбоподатели черпят
правата си от един и същи нотариален
акт,то направеното в съдебно заседание изявление от адвокат М.Т.,последвано от
изявлението на К.П.,че сградите с идентификатори 360.4 и 360.5 били собственост по приращение на
двамата жалбоподатели,съдът намира за спекулативно и представляващо явен
израз на злоупотреба с процесуални права – излага се за първи път твърдение за наличие на
спор за материално право по смисъла на чл.54,ал.2 от ЗКИР, каквото не е било повдигано към момента на издаване на обжалваната
заповед – чл.142,ал.1 от АПК. С оглед последното и без да притежава правомощията за разрешаване
на подобни гражданско-правни спорове, адм.съд е
длъжен при проверката за
законосъобразност на оспорения адм.акт да
прецени релевантните за
разпоредбата на чл.54,ал.2 от ЗКИР факти,т.е. дали пред адм.орган е бил
обективиран такъв спор за материално право. Подобни положителни юр.факти са
благоприятни за жалбоподателите,тъй като тяхното наличие би обусловило
незаконосъобразност на оспорения адм.акт, но съществуването на такива към
релевантният момент на издаване на
обжалваната заповед не се е твърдяло от тяхна страна - видно е от съдържанието на процесната жалба,че
отстояваната от жалбоподателите защитна
линия е в съвсем друга насока. Точно по този въпрос,жалбоподателите са
разполагали с процесуалната възможност да повдигнат такъв спор преди издаването
на обжалваната заповед,но не са го направили нито с жалбата им срещу
предходната заповед № 18-1644/26.02.2018 г. ,нито със заявлението им от
25.07.2018 г.,с което са поискали оттегляне на същата заповед на основание
чл.91 от АПК. В тази връзка,ирелевантно за законосъобразността на обжалваната
заповед е по-късното и изложено за първи път от адв.М.Т. и Кр.П. в съдебно заседание твърдение за наличие на спор за материално право – този
новозаявен юр.факт няма обратна
сила,поради което при подобна хипотеза
процесуалният ред е друг,а именно
завеждане на иск пред гражданския съд с последващо изменение на КККР при евентуалното
негово уважаване. При различна ситуация като процесната,когато се отрича правото на един субект без да
се претендира материално право
върху същият обект,то непълнотата и
грешката отстраняването на които се цели с обжалваната заповед ,не е свързано със спор за материално право по
смисъла чл.54,ал.2 от ЗКИР. От своя
страна, отсъствието в хода на
адм.производство на спор за материално право,ясно посочва липсата на правен
интерес от обжалването на процесната заповед –
след като жалбоподателите не са
имали претенция за права върху сграда
360.4, още по-малко върху сграда 360.5,то
за тях няма значение за дали Н. са действителни
собственици на същите сгради,тъй като ако
последните нямат права,това с нищо не би променило правната сфера на П.
и Ж.. Правно значение за последните има единствено факта,че процедираното с обжалваната заповед
изменение не засяга техни права –
изменение по отношение на поземлен имот
360 няма,а преди изменението,както и след него,собствеността върху сграда 360.4 не е била отразена на тяхно име в
кадастралния регистър.
След като
по изложените съображения ,обжалваната заповед не засяга притежавани от жалбоподателите права,то за тях не съществува правен интерес от нейното
оспорване. По същите съображения,правен интерес
за тях не е съществувал и от
оспорване на предходната заповед № 18-1644/26.02.2018 г. ,а възобновяването на
адм.производство със заповед № 18-6798/13.08.2018 г. е било неправилно,но не по
изложените от жалбоподателите съображения,а защото те не са имали право на
участие в същото производство. При
липсата на правен интерес от оспорване на процесната заповед №
18-6801/13.08.2018 г. ,съдебното производство следва да бъде прекратено,поради
недопустимост на жалбата по смисъла на чл.159,т.4 от АПК. За допустимостта на
съдебното производство,съдът е задължен да следи във всеки един момент от хода
на процеса,включително и в рамките на
едномесечния срок по чл.172,ал.1 от АПК. Последното прави процесуално невъзможно решаването на спора по същество с произнасяне
по законосъобразността на обжалваната заповед ,респективно по наведените в тази
връзка доводи на жалбоподателите.
При този
изход от делото,който налага прекратяване на съдебното производство,поради
недопустимост на жалбата на П. и Ж.,заинтересованите страни А. и Н. Н.
имат съгласно чл.143,ал.3 от АПК право
на разноски. Съгласно представеният списък,същите са сторили такива в размер на
605 лв. и следва да им бъда възстановени от жалбоподателите – платени са 5 лв. за издаване на съдебно
удостоверение и 600 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие на л.139. Разноски
на ответника не следва да бъдат присъждани,поради липсата на заявена от него
такава претенция.
Предвид
изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 26.02.2019 г. за даване на ход по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на К.Я.П. и М.Я.Ж.,против заповед № 18-6801/13.08.2018 г. на
началника на СГКК-Варна и
ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на
нея съдебно производство.
ОСЪЖДА К.Я.П., ЕГН
**********, постоянен адрес *** и М.Я.Ж., ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.К.Н., ЕГН **********,постоянен
адрес *** и А.К.Н., ЕГН **********, постоянен адрес *** сумата от 605 лв. за разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :