Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 24.08.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти граждански
състав в публично заседание на шести
август, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7193 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че бил сключен договор за кредит „Бяла
карта“ № 413393 от 31.07.2014 г. между „Аксес Файнанс” ООД, като кредитор и
ответника М.Е.М.. Кредитополучателят удостоверил, че е получил
и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което предявявали настоящата искова
молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 26.02. 2019 г. между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор, „Аксес
Файнанс" ООД, се задължавал да предостави на М.Е.М. револвиращ кредит в
максимален размер на 100.00 (сто) лева - главница, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Ассеss Finance/iСагd/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо било да се уточни, че
с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена субективната
възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от
месеца, съобразно чл. З, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта Ассеss Finance/iСагd/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Ассеss Finance/iСагd/Visa.
М.Е.М. усвоил сума в общ размер на 400.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит (400.00 лева), предвид предоставената
възможност на ответника за увеличаване на лимита му посредством три анекса ,
както следва: Анекс от 21.10.2014г., с който кредитния лимит е увеличен на
200.00 лева, Анекс от 25.09.2015г., с който кредитния лимит е увеличен на
300.00 лева и Анекс от 10.08.2016г., с който кредитния лимит е увеличен на
400.00 лева. Вследствие на извършените движения по картата дължимата от
ответника към настоящия момент главница била в размер на 331.72 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент
в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 10.08.2014 г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.08.2018 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на
същата били визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата
договорна лихва била в размер на 56.32 лева.
В чл.16 от Договора страните се съгласили, в случай че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите по чл. З, ал. З, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. З, ал.
2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължавал да предостави
на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение
чрез поръчителство при конкретно посочените в чл.16, ал.1, т.1-5 предпоставки,
за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство
за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл.21 от процесния договор при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл.16
срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. З, ал. З, т. 1 и т. 2 от
Договора. Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в
случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение.
В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 66.34 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно
чл.22, ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна
на кредитополучателя или на сумата по чл.12, ал. 1 - 15% от максималния
кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се
начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.
12, ал. 1. В случай че кредитополучателят
не предостави обезпечението по чл.16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката
по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумели (чл. 22, ал.
5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в
размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя. В настоящия случай М.Е.М. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 200.00
лева. Следвало да се има предвид, че разходите и таксите за
извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало
предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 6 август 2018
г. Считано от тази дата М.Е.М. дължал
заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 38.33 лева за периода от 7 август
2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на
предсрочната изискуемост до 24 септември 2019 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
През целия срок на валидност на договора, ответникът
се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение
за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист М.Е.М. продължавал да не
изпълнява задълженията си.
Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи сумата от 331,72 лева – главница, 56,32 лева – договорна лихва за периода
от 10.08.2014 г. до 06.08.2018 г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 66.34 лева, 200,00 лева- разходи и такса за извънредно
събиране на просроченото задължение, лихва за забава върху непогасената главница
в размер на 38,33 лева за периода от 07.08.2018 г. до 24.09.2019 г.
Ответникът М.Е.М.,
чрез процесуалния си представител е
представил отговор на исковата молба, оспорва иска и моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни
съобразно изложените в отговора съображения. Оспорва да е бил уведомен за
извършената цесия преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и оспорва да е получил представеното по делото
уведомление. Поради това към момента негов кредитор е “Аксес Файнанс” ООД.
Счита, че не е налице и действителен договор за цесия, тъй като няма заплащане
на покупната цена от ищеца на “Аксес Файнанс” ООД. Оспорва, че Приложение №1 от
26.02.2019г. съдържа информация за извършеното плащане, поради което счита, че
вземането срещу ответника не е цедирано. Оспорва настъпването на предсрочна
изискуемост на вземането поради липса на доказателства, че кредитът е
предсрочно изискуем от 06.08.2018г. и уведомлението за предсрочната изискуемост
да е достигнало до знанието му преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Оспорва да е получил сумата по Договор за кредит ”Бяла
карта” № 413393 от 31.07.2014 г., както и кредиторът по същия да му е
предоставил кредитна карта и той да е получил такава. Поради това оспорва да е
ползвал суми по процесния договор, не е усвоил сума в размер на 400 лв., поради
което претенцията за връщането й е неоснователна, както и претенцията за лихви
върху главницата. Прави възражение за недействителност на процесния договор на
основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.2 ЗПК. Дори да се приеме, че договорът в
неговата цялост е действителен, то клаузите, регламентиращи размера на
договорната лихва и за заплащане на неустойка при непредставяне на поръчител,
са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства,
приложено е ч. гр. дело №5900/2019г. на Русенски районен съд и е назначена
счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №5900/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2863/04.10.2019г.
срещу М.Е.М. да заплати на
кредитора “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София сумите 331.72
лв главница по Договор за кредит №413393/31.07.2014г., сключен с “Аксес
Файнанс” ООД, заедно със законната лихва, считано от 03.10.2019г. до
окончателното изплащане, 56,32 лева – договорна лихва за периода от 10.08.2014
г. до 06.08.2018 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер
на 66.34 лева, 200,00 лева- разходи и такса за извънредно събиране на
просроченото задължение, лихва за забава върху непогасената главница в размер
на 38,33 лева за периода от 07.08.2018 г. до 24.09.2019г., както и за 25 лв.
разноски по производството за заплатена държавна такса плюс 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Предмет на настоящия иск са сумите 331.72 лв. главница,
заедно със законната лихва от 03.10.2019г. до окончателното изплащане, 56,32
лева – договорна лихва за периода от 10.08.2014 г. до 06.08.2018 г., неустойка
за неизпълнение на договорно задължение в размер на 66.34 лева, 200,00 лева-
разходи и такса за извънредно събиране на просроченото задължение, лихва за
забава върху непогасената главница в размер на 38,33 лева за периода от
07.08.2018 г. до 24.09.2019г.
Установено е, че “Аксес Файнанс” ООД и М.Е.М. са сключили на 31.07.2014г.
Договор за кредит ”Бяла карта” №413393, съгласно който “Аксес Файнанс“ ООД му е
предоставило револвиращ кредит в максимален размер 400.00 лв, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa, а М.Е.М.
се е задължил, съгласно чл.3, ал.2 да заплаща текущото си задължение до всяко
2-ро число на месеца, дължимо за предходния месец. Съгласно чл.3, ал.3,
“текущото задължение” на кредитополучателя включва усвоената и непогасена
главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоената и непогасена
главница между 20-то и последното число на предходния месец, начислена и
непогасена договорна лихва върху сумите по т.1 и т.2 на същата алинея на база
посочения в договора ГЛП, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи
за събиране на задължението, ако такива са начислени през текущия месец.
Съгласно чл.4, предоставеният на кредитополучателя кредит е за срок от 2 години
при фиксиран годишен лихвен процент 43.2
% (0.12 % лихвен процент на ден) и годишен процент на разходите 45.9 %.
С подписването на договора за кредит кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя кредитна карта №413393, издадена от “Интеркарт
Файнанс” АД (картоиздател), заедно с отделен запечатан плик, съдържащ ПИН кода
за ползване на картата – чл.2 от договора.
Съгласно чл.16 от договора, при незаплащане на
текущото си задължение на падежа кредитополучателят се е задължил в 3-дневен
срок след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение
поръчител, отговарящ на определени условия. Съгласно чл.21, при неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, включена в текущото задължение за месеца, която се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението. Начислената на кредитополучателя неустойка
в случая е в размер на 66.34 лв.
Съгласно чл.22 от договора, при забава от страна на
кредитополучателя за плащане, на което и да е парично задължение с повече от 10
дни или при незаплащане минимум 15 % от одобрения му кредитен лимит в рамките
на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение за предсрочно изискуемо. Поради забава и виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на кредитополучателя, кредитодателят е обявил
предсрочна изискуемост на цялото му задължение на 06.08.2018г.
Съгласно чл.22, ал.4, при забава за плащане на текущо
задължение или на сумата по чл.12, ал.1 кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв за всеки ден. След
настъпване на предсрочната изискуемост, според уговореното в чл.22, ал.4,
кредитополучателят дължи на служител, осъществяващ административна дейност,
такса 200 лв за извънсъдебно събиране на задължението.
Договорът е подписан от договарящите страни, които не
са оспорили подписите си.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Н.Х. в съдебно заседание на 06.08.2020г., се установява,
че М.Е.М. е усвоил отпуснатия му
кредитен лимит и е извършвал транзакции по картата в поредността, посочена в
табличен вид – л.86-90. Експертизата установява, че след отпускане/усвояване на
сумата по кредита са установени плащания от кредитополучателя-ответника по
договора от 31.07.2014г. за периода от 10.08.2014г. до 06.07.2018г., след което
е преустановил плащанията. Размерът на непогасеното задължение на ответника по
посочения договор възлиза на 692.71 лв., от които главница 331.72 лв.,
договорна лихва 56.32 лв. за периода от 10.08.2014г. до 06.08.2018г., 66.34 лв.
неустойка за неизпълнение, 200.00 лв. разходи по действия за събиране на
задължението и 38.33 лева – лихва за забава.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016г. “Аксес Файнанс” ООД е прехвърлило на “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД възмездно станалите ликвидни и изискуеми
вземания по договори за потребителски кредити и по договори за паричен заем,
сключени от продавача с физически лица, които не са изпълнили задълженията си
по тях. От Приложение №1 от 26.02.2019г. към цесионния договор от 11.11.2016г.
(л.25-26), се вижда, че по силата на договора за цесия вземането на “Аксес
Файнанс” ООД срещу ответника в размер 331.72 лв. главница, 18.45 лв. лихва за
забава към 26.02.2019г., 56.32 лв. договорна лихва и 266.34 лв (66.34+200.00)
такси и неустойки е прехвърлено на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. По делото е представено и потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99 ЗЗД – л.29.
Първоначалният кредитор “Аксес Файнанс” ООД е
упълномощил новия кредитор – ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г. между “Аксес Файнанс” ООД
като цедент и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД като цесионер,
видно от приложеното на л.30 нотариално заверено пълномощно №11767/29.12.2016г.
на нотариус с рег. №260 на Нотариалната камара в район РС гр. София.
Представено е писмено уведомление до ответника по реда
на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането, което не му е било
изпратено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В хипотезата на настъпило частно правоприемство на
страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на
правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата на правоприемството
същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно
правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на
законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание
трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в
противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него
(чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване на закона в Тълк. реш.
№4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.
За да бъде уважен установителният иск, е необходимо да
бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането
на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След като цесионният
договор не е съобщен на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на него. За него
старият кредитор - “Аксес Файнанс“ ООД е единственият кредитор и цесионният
договор с нищо не го обвързва. Макар да е загубил качеството си на кредитор по
отношение на цесионера-“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
цедентът се счита за кредитор до съобщаването на цесията не само спрямо
длъжника, но и по отношение на третите лица.
Поради това уведомяването на длъжника по кредита за
извършената цесия едва с получаване на препис от исковата молба с приложеното
към нея уведомление е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно ищецът в случая
не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване
на вземането му срещу ответника по Договор за кредит ”Бяла карта” №413393/31.07.2014г.
и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите
възражения на процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника 210 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС
по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ищеца следва да заплати на
ответника сумата от 120,00 лева – разноски по ч.гр.д №5900/2019г. по описа на
РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
“Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, ЕИК
*********, срещу М.Е.М., ЕГН **********,
иск да се признае за установено съществуването на вземането му за сумите 331.72
лв. главница по Договор за кредит ”Бяла карта” №413393/31.07.2014г., 56,32 лева
– договорна лихва за периода от 10.08.2014 г. до 06.08.2018 г., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 66.34 лева, 200,00 лева-
разходи и такса за извънредно събиране на просроченото задължение, лихва за
забава върху непогасената главница в размер на 38,33 лева за периода от
07.08.2018 г. до 24.09.2019г.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД да заплати на М.Е.М., ЕГН **********,***
сумата в размер на 120.00 лева-
разноски по ч.гр.д №5900/2019г. по описа на РРС, както и сумата 210.00 лв -разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: