Определение по дело №19757/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28956
Дата: 7 юли 2025 г. (в сила от 7 юли 2025 г.)
Съдия: Виктория Николаева Недева
Дело: 20251110119757
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28956
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110119757 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 28
306,56 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, извършено със заповед № 1308/30.10.2023 г., за периода от 16.02.2024 г. до
16.08.2024 г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г.
- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 10 461,12 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 51 дни, от които: 2
работни дни за 2022 г., 20 работни дни за 2023 г., 20 работни дни за 2024 г. и 9 работни дни за
2025 г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г.
В исковата молба на ищеца Р. Р. Ч. са изложени твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 2924 от 03.11.2022 г.
за длъжността „монтажник“, код по НКПД 7215, със срок - до завършване на определена
работа на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, при 8-часов работен ден и 5-дневна работна
седмица. Било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - по
0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, както и размер на основния платен
годишен отпуск - 20 работни дни. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено със
заповед за дисциплинарно уволнение № 1308/30.10.2023 г., връчена на ищеца на 16.02.2024
г., както и че уволнението е признато за незаконосъобразно и посочената заповед е отменена
с влязло в сила решение № 21490/27.11.2024 г. по гр. д. № 22002/2024 г. на СРС. Поддържа
се, че ищецът не е встъпвал в ново трудово правоотношение след незаконното уволнение
през първите 6 месеца след това, тоест до 16.08.2024 г. Ищецът твърди, че последното
начислено и изплатено му брутно трудово възнаграждение за месец август 2023 г. е в общ
размер от 3897,28 лв. за 19 отработени дни, следователно брутното трудово възнаграждение
за пълен месец възлиза на 4717,76 лв., с оглед на което отправя искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 28 306,56 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г.,
1
ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. Претендира се и сумата от 10 461,12 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 51 дни, от които: 2
работни дни за 2022 г., 20 работни дни за 2023 г., 20 работни дни за 2024 г. и 9 работни дни за
2025 г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба oт ответника „Сънотех“ ЕООД, с който исковете се оспорват по основание и по
размер. Поддържа се, че ищецът не е доказал оставането си без работа и неправилно е
изчислил размера на дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ, като се
е позовал на сума, включваща изплатени за същия месец командировъчни пари и бонуси,
които суми не са елемент от брутното му трудово възнаграждение. Сочи се, че последното
начислено и изплатено на ищеца трудово възнаграждение преди уволнението е за м. август
2023 г. Излагат се подробни съображения, че съгласно НСОРЗ при определяне на основата за
изчисляване размера на обезщетенията по чл. 228 КТ, в брутното трудово възнаграждение се
включва основното трудово възнаграждение, както и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които не включват командировъчните пари и
бонусите, в която връзка се цитира и съдебна практика. Изтъква се, че изплащаните на ищец
бонуси са в различен размер за всеки месец и не зависят от отработеното време, с оглед на
което не са допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. По отношение на
иска по чл. 224, ал. 1 КТ се поддържа, че обезщетението за неплатен годишен отпуск се
изчислява пропорционално на отработените дни през съответната година и се дължи до
датата на незаконното уволнение, т.е. до 16.02.2024 г., до която дата неизползваният от
ищеца платен годишен отпуск е в размер на 22 дни. Поради това се отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.

Съдът констатира, че ищецът претендира лихва за забава върху обезщетенията по чл.
225, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ, считано от 11.02.2025 г., т.е. за период преди предявяване
на исковата молба на 04.04.2025 г., без тези претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да са
индивидуализирани по размер и период. Поради това на ищеца следва да бъдат дадени
указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба в едноседмичен срок от
уведомяването.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени и указания да
посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

С оглед твърденията на страните,на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата относно
наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „монтажник“, като със заповед № 1308/30.10.2023 г., връчена
на ищеца на 16.02.2024 г., същото е било прекратено, както и че последното начислено и
изплатено на ищеца трудово възнаграждение преди уволнението е за м. август 2023 г.
2
По разпределянето на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за периода 16.02.2024 г. до
16.08.2024 г., вследствие на незаконно уволнение; размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без
работа през целия исков период.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ;
В тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото правоотношение, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
В тежест на ответника е докаже ползването на отпуск за процесния период или
изплащане на обезщетението за неползването му.

По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети, като
доказателствената стойност и относимост на същите подлежи на преценка по същество на
спора с крайния съдебен акт.
Следва да бъде уважено искането на ищеца да се изиска гр. д. № 22002/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 119 състав.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените с исковата молба въпроси следва да бъде уважено. Основателно е и искането на
ответника за поставяне на въпрос на вещото лице за размера на брутното трудово
възнаграждение без включване на командировъчните и бонусите. Поради това на вещото
лице следва да бъде указано при изчисляване на базата на начисляване на обезщетенията да
изготви варианти с включване на всички начислени суми, с оглед твърденията на ищеца,
както и без включване на командировъчните и бонусите, с оглед на оспорванията на
ответника. Не следва да се допуска първият въпрос на ответника дали изплатените пари за
командировъчни и бонуси са възнаграждения с постоянен характер по чл. 15, ал. 2 НСОРЗ,
доколкото същият е правен по своята същност.
Исканията на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК да бъде задължено ответното
дружество да представи преписи от трудовото му досие и ведомости за работна заплата за
периода ноември 2022 г. - август 2023 г. са допустими, относими са към предмета на спора и
са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване
на делото, поради което следва да бъдат уважени.
По същите съображения следва да бъде уважено и искането на ищеца по чл. 190 ГПК
за задължаване на ответника да представи фишовете за работна заплата за периода ноември
3
2022 г. - юни 2023 г., доколкото фишовете за месеците юли и август 2023 г. вече са
представени в отговора на исковата молба.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 120449/04.04.2025 г.
УКАЗВА на ищеца Р. Р. Ч., в двуседмичен срок от съобщението, с писмена молба с
препис за насрещната страна, да уточни претенцията си за заплащане на лихва за забава
върху претендираните обезщетения, като посочи изрично:
- претендира ли заплащане на законна лихва върху сумите от датата на исковата молба;
- периода (с начална и крайна дата) и размер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (за времето,
предхождащо подаването на исковата молба), в случай че предявява такъв иск, като има
предвид, че иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за бъдещ период (след датата на
депозиране на исковата молба) е недопустим;
При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба подлежи на връщане в
посочената й част.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане.

За процесуална икономия НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 02.10.2025 г. от 12:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през целия исков
период.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 22002/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав, за
послужване.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в
исковата молба, като при изчисляване на базата на начисляване на обезщетенията вещото
лице следва да изготви варианти с включване на всички начислени суми за последния пълен
отработен месец преди уволнението, с оглед твърденията на ищеца, както и без включване
на командировъчните и бонусите, с оглед на оспорванията на ответника.
НАЗНАЧАВА вещо лице Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
4
размер на 400 лв., от които 200 лв. - вносими от бюджета на съда, и 200 лв. – вносими от
ответника в двуседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в двуседмичен срок да представи
трудовото досие на ищеца, ведомости за работна заплата на ищеца за периода ноември 2022
г. - август 2023 г. и фишовете за работна заплата на ищеца за периода ноември 2022 г. – юни
2023 г.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация.
При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията, съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България;
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщил по делото или на който веднъж;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5