№ 108
гр. Казанлък, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20225510200155 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0284-000318 от 26.02.2021 г. на
Началника на ВПД група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. Жалбоподателят Д.
П. М., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва
извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но жалбата се поддържа от адв. Г., която моли съда да
отмени НП. В писмено становище се излагат доводи за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП от др. участник в ПТП. Претендират се разноски по делото, за което се
представя списък за направени разноски в размер на 700 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е основателна, но по съображения, различни от посочените в нея и
писмените становища.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
1
09.02.2021 г. в 14.45 часа в гр. Казанлък на бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“
жалбоподателят е управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № *** в посока запад-изток като
е предприел маневра завой наляво за навлизане в паркинга на магазин К. и не
пропуснал движещия се насрещно т.а. „Форд Транзит“, управляван от св. Б.Х., с което
виновно е бил нарушен чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Настъпва ПТП с пострадали лица.
Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от АУАН № 322045 от
09.02.2021 г., констативен протокол за ПТП, план-схема, докладна записка, справка, 27
бр. фотоснимки, две експертни заключения на автотехническата експертиза, АТЕ с вх.
№ 2600 от 08.03.2022 г., показанията на свидетелите С.К., М.С., З.М., Б.Х. и Д.Р. и
обясненията на жалбоподателя Д.М..
В писменото становище фактическата обстановка и приетата правна
квалификация се оспорва от адв. Г., доколкото се излагат доводи за виновност на др.
водач.
Съдът не споделя напълно доводите на адв. Г..
От обясненията на жалбоподателя се установява, че е предприел маневра завой
наляво към паркинга на магазин К.. От паркинга е имало излизащи автомобили. След
предприемане на маневрата, първият от спрелите автомобили на знак „Стоп“
предприел завой наляво, което принудило жалбоподателя да преустанови маневрата си
за кратко, за да не се ударят, но след продължаване на движението към паркинга
настъпил страничен за управляваното МПС-во удар с автомобила на св. Х., който не
бил забелязан от жалбоподателя и движещ се срещу него.
От показанията на св. З.М. се установява, че дъщерята предприела маневра
завой наляво, пътят бил чист, др. автомобил, излизащ от паркинга вместо да я чака
пресякъл пътя. Тя проследила с поглед др. автомобил и забелязала, че автомобилът на
св. Х. се движи с висока скорост към тях, уведомила за това жалбоподателя, но
въпреки това настъпил удар.
От показанията на св. К. се установява, че пред него жалбоподателят се
еоплакал, че имало др. автомобил, който обаче поради липса на камери в района не бил
установен.
От показанията на св. С. се установява, че жалбоподателят му е казал, че изчакал
да излезе др. автомобил от паркинга, явно не е видял др. автомобил, който е трябвало
да пропусне.
От показанията на св. Х. се установява, че видял автомобила на жалбоподателя с
включен ляв пътепоказател, но в последния момент е завила. Той не си спомнял от
паркинга да е тръгвал др. автомобил, но жалбоподателят му е казал, че др. кола му е
попречил да го види.
От показанията на св. Р. се установява, че е проверявала възражението на
2
жалбоподателя само по сведения на колегите , но не е събирала външни
доказателства, които да проверят основателността на възражението.
От експертните заключения на автотехническите експертизи (л. 58 и л. 88 - АНД
№ 408/21) се установява в първи вариант, че водачът на т.а. „Форд Транзит“ не е могъл
да предотврати настъпването на ПТП при минимална скорост 32 км/ч и във втори
вариант, че е могъл да предотврати настъпването на ПТП, но от разпитът на вещото
лице К. се установява, че изготвените от него експертни заключения са условни,
поради липса на спирачни следи. Методът за изчисление „Делта-V“ (метод, използващ
само размера на деформациите по автомобилите – вж. „Разследване на ПТП.
Технически коментар за юриста“, проф. Карапетков, стр. 190) бил приложим, но
поради стари щети по т.а. на св. Х. би бил неточен. Вещото лице установява също, че
т.а. на св. Х. не се е движил с повече от 60 км/ч и двата предложени от него варианта
(със и без включване на неизвестният автомобил от паркинга) в заключението били
правдоподобни. Посочената скорост от 32 км/ч на т.а. била минимална.
От план-схема за действащата вертикална сигнализация в участъка се
установява, че няма ограничения на скоростта, въведени с пътен знак В26 „Забранено
движението със скорост по-висока от означената“, от което следва, че е налице
законоустановената скорост за движение на ППС в населените места – 50 км/ч (чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП).
От разпитът на участниците в ПТП се установява, че след ПТП автомобилите не
са били местени. В тази връзка от фотоснимка на л. 35 (АНД № 408/21) се установяват
следи от стъкла в най-северната лента на платното за движение в зоната на
кръстовището. Това е обективно и безспорно доказателство, че ударът не е настъпил в
изпреварващата лента посока запад, както установява св. Х., а в най-северната лента.
Логично е при удара да има взаимно отместване на автомобилите, което ги е
установило след ПТП, както е видно от снимката на л. 32.
Съгласно чл. 102, т. 1 от НПК главният предмет на доказване във всяко едно
наказателно производство е извършеното нарушение и неговото авторство.
Безспорно допускането на ПТП води до извод за нарушение на ЗДвП от някой от
водачите.
От цитираните доказателства обаче могат да се направят изводи за три хипотези
за авторството на ПТП:
Първа хипотеза. Жалбоподателят без да е възпрепятстван от др. автомобил,
излизащ от паркинга на магазин К., предприемайки маневра за навлизане в паркинга в
нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, независимо дали е възприел т.а. на св. Х., който се
е движил със съобразена скорост (неизвестна), не го е пропуснал и не му е осигурил
предимство. В този случай жалбоподателят е автор на ПТП, тъй като св. Х. не е могъл
предотврати ПТП.
3
За да е налице обаче тази хипотеза, трябва първо да се отхвърли твърдението на
жалбоподателя и св. М., че др. автомобил е възпрепятствал маневрата му, но в случая
по аналитичен път не може да се достигне до извод за недостоверност на тези гласни
доказателства, тъй като липсват безспорни др. доказателства, които да ги опровергаят.
Обратно, налице са косвени доказателства от свидетелите К., С. и св. Х., че пред тях
жалбоподателят се оплакал от възпрепятстване маневрата му от др. автомобил. Др.
пряк участник в ПТП – св. Х. установява, че не си спомня дали е имало такъв
автомобил, което също не отхвърля категорично установените от жалбоподателя и св.
М. обстоятелства и поради това, че съдът не установи др. доказателства за противното,
следва да приеме, че в тази част обясненията на жалбоподателя и показанията на св.
М., са достоверни. На следващо място от разпита на вещото лице и експертните
заключения не могат да се установят скоростите на автомобилите, от което да се
направи извод, че жалбоподателят е могъл да предотврати настъпването на ПТП, като
не предприеме маневра завой наляво или ако е предприел такава да може да я завърши,
независимо от скоростта на др. автомобил (превишена или не).
Следователно тази хипотеза не намира категорична и несъмнена опора в
доказателствата, а съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК обвинението следва да бъде доказано
по несъмнен начин, а съдебният акт не бива да почива на предположения (чл. 303, ал. 1
от ЗДвП);
Втора хипотеза. Жалбоподателят, предприемайки маневра за навлизане в
паркинга на магазин К. в нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, без да е възпрепятстван
от др. автомобил, излизащ от паркинга, независимо дали е възприел т.а. на св. Х.,
който се е движил в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с превишена за пътната
ситуация скорост (неизвестна), не го е пропуснал. В този случай жалбоподателят не е
автор на ПТП, тъй като св. Х. е могъл предотврати ПТП ако се е движил със скорост,
дори и превишена, позволяваща му да спре при възникване на опасност при
движението му. Тук принципът е, че когато двамата участници в ПТП извършват
нарушения на ЗДвП, автор на деянието е този, чието поведение води до настъпването
на ПТП, тъй като в разглежданата хипотеза ако жалбоподателят не е могъл да завърши
маневрата си поради високата скорост на др. участник в ПТП, то автор на деянието е
участникът с превишена скорост, макар и да се ползва с предимство (Р 509-89-III, Р
1467-74-III и др.). Подобен случай е бил разгледан в Решение № 420 от 28.11.2018 г. по
АНД № 404/2018 г. на РС-Казанлък, потвърдено с Решение № 74 от 21.03.2019 г. по
КАНД № 46/2019 г. на АС-Стара Загора.
Тази хипотеза няма потвърждение в доказателствата поради липса безспорни
доказателства за скоростта на св. Х., но сама по себе си хипотезата води до изводи за
невиновност на жалбоподателя; и
Трета хипотеза. Жалбоподателят е бил възпрепятстван да извърши маневрата си
4
от водач на др. автомобил, излизащ от паркинга на магазин К. и извършващ нарушение
на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, ограничило възможността на жалбоподателя да предотврати
ПТП с т.а., независимо дали последния се е движил със съобразена или превишена
скорост. В този случай автор на деянието е водачът, извършващ нарушение на чл. 37,
ал. 3 от ЗДвП, което също оневинява жалбоподателя – жалбоподателят не е длъжен да
предвиди незаконосъобразното поведение на др. водач – случайно деяние по см. чл. 15
от НК – обстоятелство, изключващо отговорността на дееца.
Тази хипотеза намира опора в доказателства предвид обстоятелството, че при
разглеждане на първата хипотеза, съдът прие обясненията му за достоверни вкл. и
показанията на св. М.. Освен това и разпитът на вещото лице и изготвената от него
експертиза (извод на л. 88) установява, че ако се приемат за правдоподобни тези
обяснения, то жалбоподателят не е могъл да предотврати ПТП.
Направените дотук изводи от анализа на доказателствата, водят до извод, че НП
се явява необосновано, но дори и да се приеме противното, нарушението на
жалбоподателя следва да се квалифицира по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП (навлизане в
паркинг), а не по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП (навлизане в път).
В обстоятелствената част на НП АНО е приел, че жалбоподателят навлиза в
паркинг и това съответства на доказателствата.
Следователно допуснато е съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Поради констатираната необоснованост на НП, направените по делото разноски
от съда и от жалбоподателя за експертизи и повереници, следва на осн.чл. 63д от ЗАНН
да се присъдят за сметка на ОДМВР-Стара Загора.
В наказателното производство съдът е направил следните разноски:
1) В настоящото производство – 60 лв. за явяване на вещото лице в с.з.;
2) По АНД № 408/21 г.:
- 388 лв., от които за изготвяне на експертиза 320 лв. (без размера на депозита);
50 лв. за явяване на вещото лице; 10 лв. дневни 8 лв. пътни разноски – л. 66;
- 150 лв. за допълнителна АТЕ – л. 100
В наказателното производство жалбоподателят е направил следните разноски:
1) По АНД № 408/21 г.:
- 200 лв. депозит за изготвяне на експертно заключение – л. 41;
- 300 лв. за адвокатско възнаграждение на адв. Г. съгласно списък на за разноски
и договор за правна защита и съдействие;
2) По настоящото дело:
- 200 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно списък на разноските.
5
С писменото становище по делото гл. юрисконсулт А. е направил възражение за
прекомерност на разноските.
С НП е било наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение
при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая платеното общо възнаграждение е в размер
на 500 лв. Участието на повереници включва защита в четири съдебни заседания и
изготвяне на писмени становища по настоящото дело и по КАНД № 491/21 г. на АС-
Стара Загора като може да се приеме, че делото е от фактическа и правна сложност,
характерни за този вид дела.
Следователно платеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0284-000318 от 26.02.2021 г. на
Началника на ВПД група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на
жалбоподателя Д. П. М. ЕГН ********** е било наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Стара Загора, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя сумата от 700 лв. за направени по делото разноски за адвокат и депозит
за експертиза.
ОСЪЖДА ОДМВР-Стара Загора, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на РС-
Казанлък сумата от 598 лв. за направени по делото разноски за експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6