№ 255
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
в присъствието на прокурора Росица Христова Чернева (СГП-София)
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603518 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда № 20088745/07.04.2021г., постановена от СРС, НО, 12-ти
състав по НОХД 4343/2020г. съдът е признал К. А.А. ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 23.08.2019г, около 07,45 часа, в гр. София, на бул. **** в района пред
автогара „Сердика“, отнел чужди движими вещи - текстилна раница „Zero
point“ със съдържащите се в нея 2 бр. текстилни блузи с къс ръкав, ,
1бр.хавлиена кърпа на стойност, 1 бр. шарен дълъг панталон, 1бр.мъжки
шорти, 1 бр. покривало за раница -противодъждовно, 1 бр. калъф за чадър -
текстилен, 1бр. метална чаша, 1 бр. метална поставка за ароматни пръчици, 1
бр сапун, 1 бр.паста за зъби, 2 бр. шампоан за еднократна употреба, 2
бр.несесери, 1 бр. зарядно устройство „Ricoh“ за фотоапарат, 1 бр.батерия за
фотоапарат, 1 бр.ролон, 4 бр. маркери, , 1 бр.катинар за заключване, 1 чифт
връзки за обувки, 2 бр.одеяла, 1 бр.тоалетна хартия, 1 бр. блуза с дълъг ръкав
, сива на цвят с надпис „The North Face“, 1 бр. блуза с дълъг ръкав- оранжева,
2бр. мъжки бански, 1 чифт червени ръкавици без пръсти, 7 бр. туристически
справочника, 1 бр.компас, 1 бр.лупа, 1 бр.термометър, 1 бр.ключодържател, 1
1
бр.ножичка, 1 бр.лъжица, 1 бр. пластмасови клечки за хранене, 1 бр.мини
поставка за фотоапарат, 1 бр.пинцета, 1 бр.батерия 1,5 волта, 1 бр.изолирбанд,
1 чифт маратонки, 1 чифт джапанки, 6 чифта чорапи на обща стойност 235,00
лева, от владението на К.С. с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301,
ал. 4 от НПК и чл.194, ал3З вр. чл. 218б, ал. 1 от НК му е наложил
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева, като го е
оправдал с деянието да е осъществил престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. С
оглед изхода на делото съдът е осъдил подсъдимия К. А.А. да заплати
разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СРП в който се
сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, постановен при
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати при събиране,
допускане и оценка на доказателствата. Прокурорът сочи, че СРС не е
извършил анализ на доказателствата, а изначално е приел част от тях за
абсолютно негодни. Прокурорът заявява, че неправилно СРС не е прочел по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показанията на пострадалите, дадени пред
съдия. Сочи се и противоречие в присъдата, доколкото от една страна
подсъдимият бил признат за виновен и наказан административно, а според
прокурора, в тази хипотеза по аргумент от чл. 30, ал. 4 от НК, същият е
следвало да бъде оправдан.
Постъпило е и допълнение към протеста в който се сочи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви. СРС
бил приел изцяло посочената в обвинителният акт фактическа обстановка, но
е постановил изцяло несъответстващи на нея правни изводи за което не бил
изложил никакви мотиви. В заключение се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за разглеждането му от друг състав, респективно,
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание по делото прокурорът поддържа протеста и
допълнението към него, не прави нови искания по доказателствата.
Адв. Г. оспорва протеста и допълнението към него, не прави
доказателствени искания и искания за отводи.
В хода по същество прокурорът счита, че при провеждането на
първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на
2
процесуалните правила, доколкото изготвените към присъдата мотиви не
отговарят на изискванията на НПК. Сочи, че СРС е приел като фактическа
обстановка, която съответства на престъплението Грабеж, за което е
повдигнато и съответното обвинение, но от правна страна е приел, че се касае
за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като липсвал и
доказателствен анализ. В заключение прокурорът прави искане да се отмени
присъдата на СРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Адв. Г. счита, че присъдата на СРС не страда от посочените от СГП
пороци, а мотивите са ясни. Сочи се и за липса на доказателства по делото.
Подсъдимият А. поддържа казаното от неговия адвокат.
В последната си дума, подсъдимият А. моли да бъде оправдан, тъй като
не е виновен. Отрича да е ограбил пострадалите, а сочи, че е станал скандал,
тъй като клиентът не искал да плати.
Съдът, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както
и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда намира, че при постановяването на
същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Съображенията на настоящата инстанция са следните :
Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваната присъда е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 във
вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, свеждащо се до липса на мотиви.
При постановяване на присъдата съдът решава точно определени
въпроси – посочени в чл. 301, ал.1 от НПК, между които : има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно;
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. В
мотивите на присъдата /чл.305, ал.3 от НПК/ се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение.
Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.107, чл. 301 и чл.305, ал.3 от
НПК съдът е длъжен след като направи внимателна проверка на всички
събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно убеждение, основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото като се ръководи от закона.
3
Съдът е задължен да посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за
безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали,
събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени
средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът следва
да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква
причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Съдът не може да игнорира едно или друго доказателствено средство,
както е направил СРС, без да изложи задълбочени мотиви за своите
основание. Неизпълнението на задължението за доказателствен анализ винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави
мотивите формални и декларативни, освен това може да доведе до
ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на
прокуратурата. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса
на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните
въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно
правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране
на окончателната воля на съда.
Основателни са оплакванията на прокуратурата за допуснати от СРС
съществени процесуални нарушения. Мотивите на протестираният съдебен
акт не отговарят и на най-занижените стандарти за мотиви. В същите
доказателствен анализ напълно липсва, като дори не е посочено, въз основа на
кои доказателства съдът е извел фактическите си изводи. Този въпрос е
важен, доколкото съдът не е прочел по реда на чл. 281 от НПК показанията на
двамата свидетели – японски граждани, основни свидетели на обвинението, и
ги е изключил от доказателствената съвкупност. Това е съществено
нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл.14,
ал.1 от НПК. Съдът е длъжен да формира вътрешното си убеждение на
основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната присъда това не е
сторено. При всяко положение следва да се мотивира така, че да позволи на
горната инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз
на което е постановената присъда.
В мотивите към първоинстанционната присъда реално липсва и правен
4
анализ, като не са изложени подробни правни аргументи относно всеки един
от обективните и субективните признаци на деянието.
Видно от текста на мотивите на първоинстанционния съд, СРС е приел от
фактическа страна, че на 23.08.2019г. подсъдимият К. А.А. е отнел чужди
движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила – издърпал раницата със съдържащите се в нея вещи от К.К.. В
същото време, от правна страна, съдът декларативно е посочил, че
подсъдимият е осъществил маловажен случай на кражба по чл. 194, ал. 3 от
НК и в този смисъл е постановил и присъдата си. СРС обаче не е изложил
никакви мотиви, защо приема тази правна квалификация, особено в
светлината на приетата от него фактическа обстановка, сочеща на извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, за което е било повдигнато и
съответното обвинение от прокурора.
Посочените процесуални нарушения са довели и до вътрешно
противоречие между изводите на съда от фактическа и правна страна,
респективно до противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата.
Доколкото мотивите на СРС са бланкетни, не съдържат анализа на
доказателствата, а приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата
инстанция, поради липса на всякаква връзка между събраните по делото
доказателства и направените от съда фактически и правни изводи, то според
настоящия състав е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на
делото на друг състав.
Допуснатите нарушения са отстраними, но не може да бъдат санирани от
въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, от стадия на
разпоредителното заседание.
Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл.334,
т.1 от НПК въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите
доводи, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и
изложените в съдебно заседание от страните, но те следва да бъдат взети
предвид при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 20088745/07.04.2021г., постановена от СРС, НО,
12-ти състав по НОХД 4343/2020г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6