Р Е Ш Е Н И Е
№ 352/03.12.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на трети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 308 по описа за
2020 г. на Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.24 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и чл.61г във вр. с чл.21, ал.2, т.16 от Наредба
№ 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в
рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено
от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., наричана за краткост Наредба №22/2015 г. и във връзка с Наредба № 9 от 21 март
2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014 – 2020 г.
Образувано е по
жалба на „Есеншъл Ойлс“ ООД, ЕИК 20537654, със седалище и адрес на управление в
с.Божан, община Тервел, област Добрич, ул.“Втора“ № 12, представлявано от Б.Т.М.,
подадена чрез адв.Е.Ф. - САК, срещу Уведомително писмо № 190/19.2 с изх. №
01-2600/2496 от 17.06.2020г., издадено от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, Васил Грудев, в частта му, с която не са одобрени за
финансиране разходи в размер на 34 492,32 лева, определени като недопустими
на основание чл.21, ал.2, т.16 от Наредба № 22/2015 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното УП в частта му за неодобряване на част от заявените за финансиране
разходи. Жалбоподателят възразява, че писмото е издадено при съществени
процесуални нарушения. Твърди, че активът, за чието закупуване е кандидатствал
- Прикачен комбайн за лавандула Bonino
ВЕ400 - не бил включен в Списъка на активите с определени референтни цени към
момента на кандидатстването по мярката. Активът бил включен едва след изтичане
на срока за кандидатстване по мярката и след изтичане на срока за оценка на
проектните предложения, предвиден в чл.47 от ПМС № 161 от 04.07.2016 г. и чл.60
от Наредба № 22/14.12.2015 г. За първи път, от настоящото уведомително писмо
жалбоподателят узнал, че определената референтна цена за Прикачен комбайн за
лавандула Bonino ВЕ400 била в размер на 55 507,68 лева. Жалбоподателят счита,
че недопустимо при преценката на допустимите и недопустимите разходи, административният
орган е приложил референтни цени, обявени след приема на заявленията за
кандидатстване. Възразява, че заповедите за определяне на референтните цени за
активите са издадени в нарушение на административно-производствените правила и
в нарушение на материалния закон, понеже същите не били публикувани. В жалбата
се твърди, че процесната селскостопанска техника има различни модификации,
които водят до съществена разлика в цената. Жалбоподателят сключил договор и
съответно закупил комбайн от тази марка и модел, но с автоматичен разтоварващ
механизъм, която модификация се отбелязвала с индекс HD, т.е. Bonino
BE400 HD.
Тази модификация се предлагала на по-висока цена от обикновената модификация,
която е без автоматичен разтоварващ механизъм. Дори и цената на обикновената
модификация на този вид селскостопанска техника според жалбоподателя, е много
по-висока от определената референтна цена от административния орган, което
налагало извода, че референтната цена е произволно занижена, не кореспондира с
реалните цени и не съответства на изискванията на чл.41 от Постановление № 189
на МС от 28.09.2016 г. В тази връзка твърди в молбата си от 19.10.2020г.
(л.357), че пазарната цена на процесната земеделска техника е минимум
90 000 лева без ДДС за 2019 г., а за 2020 г. е вече 95 000 лева без
ДДС. С представени по делото писмени молби от 14.09.2020г. (л.292), от
19.10.2020 г.(л.357) и от 20.10.2020г. (л.439) заявява, че поддържа жалбата и
моли УП в оспорената му част да бъде отменено, а преписката да се върне на
ответника със задължителни указания да предостави БФП в размера по проекта на жалбоподателя. Претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът по жалбата, изпълнителният директор на
Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт
М.П., редовно упълномощена (л.28), в молби-становища от 14.09.2020г. (л.342),
от 19.10.2020 г. (л.349) и от 02.11.2020г. (л.447), изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заявява, че
процесният актив бил включен под № 187815 в
„Списък с активи, дейности или услуги, за които са определени референтни
разходи (списъка) на ДФЗ. Валидността на офертата на „Агромашина БГ Добрич“ ЕООД
била 6 месеца. Същата била дадена на 12.11.2018г. и била със срок до
12.05.2019г. В този срок цената на актива по списъка била в размер на
55 507,68 лева. В молба-становище от 02.11.2020 г. (л.447) ответникът,
позовавайки се на чл.32, ал.9 и ал.10 от Наредба № 9/21.03.2015 г. заявява, че
за ДФЗ не съществува задължение нито да съгласува с министъра на земеделието и
храните референтните стойности на активите по одобрения Списък с активи,
дейности и услуги, нито да публикува на електронната си страница самите
референтни разходи. Референтните разходи се създавали за нуждите на
административния орган. Публичната достъпност на списъка с референтните цени
било в противоречие с принципите и целите на финансирането затова същият не бил
предоставен по делото. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и на
ответника да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира следното:
От
фактическа страна
Жалбоподателят, „Есеншъл Ойлс“ ООД, е регистриран земеделски
производител за 2018 г., който е подал на 15.11.2018 г. в ИСУН проектно
предложение с идентификационен № BG06RDNP001-19.076-0017 по процедура чрез подбор с код в ИСУН BG06RDNP001-19.076 на
МИГ (местна инициативна група) „Тервел-Крушари“ по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в
рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено
от общностите местно развитие“ (ВОМР) от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г. по реда на Наредба № 22 / 14.12.2015 г.
Видно от представения по делото бизнес-план
инвестицията, за финансирането на която жалбоподателят кандидатства, предвижда
закупуването на специализирана земеделска техника – Прикачен комбайн за
лавандула Bonino ВЕ400 с единична цена без ДДС от 90 000 лева. В
бизнес-плана се сочи, че „Есеншъл Ойлс“ ООД отглежда лавандула на 122,223 дка в
землището на с.Божан, община Тервел. Към датата на кандидатстването по мярката
жалбоподателят е заявил, че обработва 87,222 дка лавандула, но в проекта е предвидил засаждане на още 35 дка с
лавандула през първата година като тези разходи не са включени в искането за
финансиране.
При изготвянето на проекта са отчетени показателите
нетна настояща стойност, вътрешна норма на възвръщаемост, индекс на
рентабилност и срок на откупуване, според чиито стойности проектът се определя
като икономически жизнеспособен (стр.31-36 от бизнес- плана).
Съгласно представеното по делото Приложение № 1
„Основна информация за проектното предложение“ (л.236 и сл.), подадено в ИСУН
на 30.11.2018 г. чрез Сдружение „МИГ-Тервел-Крушари“, дружеството-жалбоподател
е кандидатствало по мярката за финансиране на 50 % от общия размер на
допустимите разходи по проекта като е заявило получаване на безвъзмездна
финансова помощ от 45 000 лева, т.е. половината от извършената инвестиция на стойност от 90 000
лева без ДДС.
Проектното предложение на жалбоподателя е подадено до
Комисията за подбор на проектни предложения, създадена със Заповед №
11/16.11.2018г. В процеса на оценка на проектното предложение на етап
административно съответствие Комисията е направила забележки за отстраняване на
нередности с писмо от 26.11.2018 г. чрез ИСУН. Със заявление от 30.11.2018 г.
(л.284) жалбоподателят е отстранил несъответствията в подадените документи като
е подал ново коригирано Приложение № 1, преработен бизнес-план Приложение 3,
инвентарна книга и писмо от 19.11.2018 г. на РИОСВ-Варна (л.288), в уверение,
че инвестицията, предмет на проекта, не подлежи на процедура по оценка на
въздействието върху околната среда и на екологична оценка.
Към документите на кандидата е приложен Договор за
покупко -продажба от 13.11.2018 г. (л.102), от който е видно, че „Есеншъл Ойлс“
ООД е закупило от „Агромашина БГ Добрич“ ЕООД прикачен комбайн за лавандула
марка Bonino BE400 на стойност от 90 000 лева без ДДС.
Договорът е сключен, след като на 09.11.2018г. жалбоподателят, чрез МИГ
Тервел-Крушари, е направил запитвания за оферти към трима доставчици за
доставка на машина за косене на лавандула- прикачен комбайн (ремарке-косачка) с
вместимост на коша 15 куб.м. и саморазтоварващ механизъм (л.162-168).
Установява се, че жалбоподателят е избрал офертата на
доставчика предложил най-ниската цена.
На 11.01.2019г. жалбоподателят е платил авансово
цената от 10 800 с ДДС, видно от преводно нареждане, за което е получил фактура
№ **********/11.01.2019 г., а окончателното плащане е извършил на 16.05.2019 г.
с преводно нареждане за сумата от 97 200 с ДДС по фактура №
**********/20.05.2019г. л.303-304).
Закупеният прикачен комбайн за лавандула марка Bonino
BE400 е получен в стопанството на жалбоподателя на 07.06.2019 г. с приемо-предавателен
протокол, Приложение № 8, (л.305), от който е видно, че закупената модификация
е Bonino BE400 HD, както се твърди в жалбата.
С уведомително писмо от 18.02.2020 г. (л.312) до
жалбоподателя изпълнителният директор на ДФЗ е посочил наличие на нередности в
проектното предложение и е предоставен 10 дневен срок за отстраняване на
пропуските. В това писмо няма забележки по отношение цената на закупената селскостопанска
машина.
Със заявление от 09.03.2020г. (л.315) представляващият
дружеството е предоставил исканите документи и обяснения.
На 17.06.2020г. изпълнителният директор на ДФЗ-РА е
издал оспореното Уведомително писмо с № 190/19.2 и с изх. № 01-2600/2496, в
което е заявил, че по проектното предложение на жалбоподателя одобрява
инвестиционни разходи не в заявения размер от 90 000 лева, а в размер на
55 507,68 лева, като съответно одобреният размер на безвъзмездната финансова
помощ, представляващ 50 % от одобрените инвестиционни разходи ще е в размер на
27 753,85 лева, а не заявената в проектното предложени БФП от 45 000
лева.
От данните по делото се установява също, че Методиката
за определяне на референтни разходи при закупуване на земеделска техника, които
да се прилагат при обработка на заявленията за подпомагане по процесната мярка,
е утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ към 28.03.2019 г., видно от писмо
на Атидже Алиева-Вели до Живко Живков,
лица на длъжности заместник - изпълнителен директор и изпълнителен
директор на ДФЗ.
От представения Списък на активи с определени
референтни цени за 2018 г., публикуван на страницата на ДФЗ, л.297, се
установява не е всключена в списъка селскостопанската машина, за закупуването
на която жалбоподателят е кандидатства по мярката, т.е прикачен комбайн за
лавандула марка Bonino BE400. Въпросната машина е включена в списъка, одобрен
след 24.04.2019 г., както и в този за 2020 г. (л.298-299), т.е. след
сключването на договора за покупко-продажба между жалбоподателя и доставчика на
селскостопанска техника от 13.11.2018 г.
От
правна страна
По допустимостта на жалбата
Оспореното УП е връчено на 24.06.2020г., видно от
известие за доставяне, л.34, а жалбата е постъпила в съда по електронен път,
подписана с електронен подпис на 07.07.2020г., т.е. подадена е в
законоустановения срок. Жалбата изхожда от адресата на акта и е срещу акт за
частично неодобрение на заявление за подпомагане, издаден по реда на Глава
Четвърта от ЗУСЕСИФ и затова подлежи на оспорване пред съд на основание чл.27,
ал.1 от същия закон. По тези съображения съдът намира, че жалбата е допустима.
По основателността на жалбата
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Подаването на проектните предложения по процесната
подмярка е извършено по електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр
за кандидатстване и придружителните документи чрез Информационната система за
управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН),
съгласно чл.24, ал.4 от Наредба № 22/2015 г.
Процесната подмярка, по която е подадено заявлението
за подпомагане, попада в кръга на изброените в чл. 9а, т. 3, съответно чл. 9б,
т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Нормата на чл.9б, т.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители определя, че когато производствата пред управляващия
орган или Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., се провеждат
посредством, информационната система за управление и наблюдение на средствата
от ЕСИФ (ИСУН), то тогава се прилагат реда и условията на Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Предоставянето на безвъзмездната помощ по мярката се
извършва по правилата на Постановление №
161 от 04.06.2016 г. за определяне правилата за координация между УО на
програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи
във връзка с изпълнението на подхода „Водено от общностите местно развитие“ за
периода 2014-2020г., наричано за краткост Постановление № 161/2016 г., както и
по правилата на Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2
„Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно
развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана за краткост Наредба
№22/2015 г. и Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи от ПРСР 2014 – 2020 г.
Предвид създадената хаотична правна уредба,
разпръсната в множество подзаконови нормативни актове, при решаването на спора
за законосъобразност на оспореното УП действа принципа за прилагане на
нормативния акт от по-висока степен, установен в чл.15, ал.1-3 от Закона за
нормативните актове, в чл.5, ал.1 от АПК.
Компетентност
на издателя на акта
Оспореното УП, с което е отказано частично финансиране
по мярката, изхожда от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ,
който е определен за управляващ орган, отказващ или одобряващ предоставянето на
БФП, съгласно чл.42, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г.
Спазване
на изискванията за форма на акта
Оспореното уведомително писмо е издадено в нарушение
на изискванията за форма на акта.
Съгласно чл.42, ал.1 от Наредба № 9/2015г., изпълнителният
директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или
отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Заповедта за частично
одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) и заповедта за
отказ от финансиране на заявлението за подпомагане подлежат на оспорване по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Приложим в административното производство по
одобряване на проектните предложения по подмярка 4.1 „Подкрепа за инвестиции в
земеделски стопанства“ на мярка М04“Инвестиции в материални активи“ от
Стратегия за ВОМР на МИГ Тервел-Крушари е ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.25, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя чрез: 1. подбор на
проектни предложения, включително на интегрирани проектни предложения и на
проектни предложения въз основа на одобрени стратегии за водено от общностите
местно развитие, наричани по-нататък "стратегии за ВОМР", както и на
големи проекти по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Видно е, че и двата нормативни акта изискват
частичният отказ за финансиране да бъде издаден под формата на заповед, а не на
уведомително писмо.
Оспореният административен акт е и с непълни и неясни
мотиви, тъй като в УП не се сочи въз основа на какви критерии, кога и как е
определен референтен разход за процесния вид земеделска техника в посочения
размер.
Спазване
на административно-производствените правила
Оспореното УП е издадено в нарушение на чл. чл.61в от Наредба №
22/2015 г. и в нарушение на чл.26, ал.7 от ЗУСЕСИФ
Съгласно чл.61в от Наредба № 22/2015 г., постъпилото
проектно предложение се оценява в ИСУН съгласно критериите за оценка, посочени
в стратегията за ВОМР. Съответствието с критериите за оценка се преценява към
датата на подаване на проектното предложение съобразно приложените към
формуляра за кандидатстване документи.
А съгласно чл.26, ал.7 от ЗУСЕСИФ, след откриване на
процедура чрез подбор утвърдените документи по ал. 1 в частта, определяща условията
за кандидатстване, може да се изменят само: 1. при промени в правото на
Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско
и/или национално ниво, основана на стратегически документ или в съответната
програма, които налагат привеждане на документите в съответствие с тях; 2. за
увеличаване на финансовия ресурс по процедурата; 3. за удължаване на срока за
подаване на проектни предложения; случаите, в които може да се удължава срокът,
се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1.
По делото се установява, че Условията за
кандидатстване по подмярка 4.1 „Подкрепа за инвестиции в земеделски стопанства“
на мярка М04“Инвестиции в материални активи“ от Стратегия за водено от
общностите местно развитие на МИГ Тервел-Крушари, първи прием, са утвърдени със
заповед на изпълнителния директор на ДФЗ-РА и председател на Управителния съвет
на ДФЗ на 10.08.2018 г. (л.317).
По делото не се спори, че разходът, за който е кандидатствал жалбоподателя е определен като допустим. От доказателствата в представената преписка се установява, че разходът, за който се кандидатства не е бил включен с референтни разходи на ДФЗ към момента на подаване на проектното предложение през м.ноември 2018г.
Към момента на обявяване на първия прием на проектните
предложения и публикуването на Условията за кандидатстване по мярката м.август
2018г. прикачен
комбайн за лавандула марка Bonino BE400 не е включен в публикувания на
страницата на ДФЗ Списък на активи с определени референтни цени за 2018 г., представен
на лист л.297 от делото. Видно е, че тази машина е включена в списъка много
по-късно, на 24.04.2019г., след като вече жалбоподателят е сключил с доставчика
„Агромашини БГ Добрич“ ЕООД договор за покупко-продажба при цена от 90 000
лева без ДДС.
Съдът счита, че условията, при които може да бъде
финансирано закупуването на процесната селскостопанска техника са променени в нарушение
на забраната по чл.26, ал.7 от ЗУСЕСИФ след откриване на процедурата за
кандидатстване по мярката да се променят съществени условия от нея.
В одобрените Условия за кандидатстване по мярката
(л.317 и сл.) в раздел 14.2 в девета точка на стр.18 е прието, че ако разходът,
за който се кандидатства не е включен в списъка с референтни разходи на ДФЗ, то
кандидатът следва да извърши пазарно проучване за гарантиране на пазарната цена
на съответния актив.
Видно е, че в изпълнение на това изискване на
09.11.2018г. жалбоподателят, чрез МИГ Тервел-Крушари, е направил запитвания за
оферта към трима доставчици за доставка на машина за косене на лавандула- прикачен
комбайн (ремарке-косачка) с вместимост на коша 15 куб.м. и саморазтоварващ
механизъм (л.162-168).
Доставчикът
„Агромашина БГ Добрич“ ЕООД е представил оферта за 90 000 без ДДС за
закупуването на прикачен комбайн за лавандула от марката и модела Bonino BE 400
(л.163), доставчикът „Меркурий Агро и Ко“ ЕООД е представил оферта за
закупуване на прикачен комбайн за лавандула от марката и модел CLIER RPP13 RPP20 при цена от 199 000 лева без ДДС, а
третият доставчик, „КББГ“ЕООД, е
представил оферта за прикачен комбайн за лавандула ONG di Naldoni Domenico§C. TH8M на цена от 185 000 лева без ДДС.
От данните по делото е видно, че жалбоподателят е
сключил след събирането на офертите на 13.11.2018 г. договор с доставчика, „Агромашина БГ Добрич“
ЕООД, предложил най-ниската цена за прикачен комбайн за лавандула от
90 000 лева (л.102), съобразно
утвърдените условия за кандидатстване, публикувани, съгласно изискването на
чл.26, ал.1-6 от ЗУСЕСИФ.
В оспореното уведомително писмо се сочи, че одобрените
по мярката референтни разходи за прикачен комбайн за косене на лавандула са до
размера на сумата от 55 507,68 лева, но доказателства за това въз основа
на какви пазарни проучвания е определена тази цена, не се представят, въпреки
дадените изрични указания. В приложените списъци на активи, публикувани на
страницата на ДФЗ, след като жалбоподателят вече е подал проектното си
предложение е включен процесния комбайн за косене на лавандула от марката
Bonino BE 400, но цена в списъка не е посочена.
Ответникът не представя доказателства нито, че цената
от 55 507,68 лв. е пазарна, нито, че е определена съобразно някой от
критериите, установени в Заповед № 03-РД/2910 от 19.07.2018г. т. ІІІ на
изпълнителния директор на ДФЗ (л.35-47).
По делото по искане на жалбоподателя бе проведено
пазарно проучване на цените в страната като от третите неучастващи лица,
Министерство на земеделието храните и горите и от Областна дирекция „Земеделие“
–Добрич бе изискана информация относно регистрираните в страната и област
Добрич нови машини от вида комбайн за косене на лавандула от марката Bonino BE
400, с данни за продажните им цени.
С писма с изх. № РД-12-02-657-1 от 02.10.2020г. и с
изх. № 70-4369/06.10.2020г. на ОДЗ-Добрич и на Главна дирекция „Земеделие и
регионална политика при МЗХГ (л.363 и л.373) по делото като доказателства бяха
приети договори за покупко-продажба, ведно с фактурите към тях, от които се
установява, че за периода 10.01.2018 – 13.07.2020г. има извършени продажби и
съответно регистрации на 19 бр. прикачни комбайна за лавандула от марката Bonino
BE 400 в областите Добрич, Варна, Силистра, София, Стара Загора, които са били
закупени от земеделските производители на цени от 70 000 до 95 000
лева.
С оглед горното обстоятелство, съдът намира за
доказано твърдението в жалбата, че цената на ДФЗ определена за финансиране
закупуването на този вид техника от 55 507,68 лева не е пазарна, определена е
на произволен принцип, след подаването на проектното предложение на
жалбоподателя и в нарушение на основен принцип при предоставянето на БФП,
установен в чл.26, ал.7 от ЗУСЕСИФ, че предварително обявените условия не се
променят произволно, а само в изчерпателно посочени в закона хипотези.
Нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗУСЕСИФ посочва в кои
случаи след откриване на процедура чрез подбор може да се изменят утвърдените
документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (Условията). В конкретния случай нито
едно от условията на чл. 26, ал. 7 от ЗУСЕСИФ не е налице. Нещо повече, липсва
яснота кой орган и въз основа на какви критерии е определил референтна цена за
този актив, след като безспорно се установи, че цената от 55 507,68 лева
не е определена на пазарен принцип, а самите списъци и данни за тяхното
утвърждаване не бяха представени по делото от ответника.
Ответникът неправилно и превратно тълкува нормите на чл.32,
ал.9 и ал.10 от Наредба № 9/2015 г. Тези разпоредби определят, че Разплащателната
агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране
разходи по ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА
референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване
на представени оферти. Според ал.10, чл.32 от Наредба № 9/2015 г., Списъкът с активите, дейностите и услугите, за
които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието
и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата
на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на
заявления за подпомагане.
Видно е, че текстовете от наредбата не са в
противоречие със задължението на административния орган, установено в чл.26,
ал.4 от ЗУСЕСИФ проектите на документи по ал. 1, при процедура чрез подбор, се
публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН преди
внасянето им за утвърждаване. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на
управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за
всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за
кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите
трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. А според чл.59, ал.2
от ЗУСЕСИФ, за всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1.
допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има
такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за
изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за
тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4; 3. при проекти, които
генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите
за проекта;4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се
третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за
осъществен извън програмния район.
Законът е установил пълна прозрачност и достъпност на
начините и критериите за определяне на референтни разходи и е въвел изискване
за предварително обявяване стойността на самите разходи, одобрени за
финансиране. Затова не се споделя, изразеното от ответника становище, че публичната
достъпност на списъка с референтните цени било в противоречие с принципите и
целите на финансирането затова същият не бил предоставен по делото и че за
ДФЗ-РА не съществувало задължение да публикува на електронната си страница
самите референтни разходи, тъй като те били създавани само за нуждите на
административния орган.
Съответствие
на оспорения акт с материалния закон
Оспореното УП е издадено в нарушение на материалния
закон. Като правно основание за издаването му е цитирана нормата на чл.21,
ал.2, т.16 от Наредба № 22/2015 г., съгласно която от стратегията за ВОМР не са
допустими за финансиране от ЕЗФРСР и разходи надвишаващи определените по реда на чл. 41 от
ПМС № 189 референтни разходи.
Съгласно чл.41, ал.1 от Постановление № 189 на МС от 28.07.2016
г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по
програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 -2020 г., базата данни, съдържаща референтни цени,
приложима към разходите по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, с изключение на принос
в натура и разходи за амортизация, трябва да отговаря на следните условия:
1. обновяване на базата данни всяка календарна година
до 31 март, а в година на прием на заявления за подпомагане по съответната
мярка или подмярка - в месеца, предхождащ обновяване на приема, и в случай, че
са изминали повече от 4 месеца от последното обновяване на базата данни;
2. определяне на референтни цени и обновяване на
базата данни въз основа на информация за предлагани цени на активи, дейности и
услуги от поне трима производители, доставчици и изпълнители, при наличие на
такива в страната, чрез ползване на статистически данни и информация за
усреднени цени, експертни заключения за действителна пазарна стойност на
активи, дейности и услуги или други подходящи способи;
3. веднъж на две години се извършва пазарно проучване
въз основа на информация за предлагани цени на активи, дейности и услуги от
производители, доставчици и изпълнители от поне три държави - членки на ЕС, за
съпоставяне със съдържащите се в базата данни референтни цени; при установени
съществени отклонения се анализират причините за тези отклонения и доколко те
налагат промени в подхода за определяне на референтни цени и обновяване на
базата данни.
В случая не се доказа от ответника, че базата данни за референтните стойности на допустимите за финансиране разходи, в частност прикачен комбайн за косене на лавандула Bonino BE 400 от 55 507,68 лева, е определена при спазване на правилата, установени в чл.41 ал.1 от Постановление на МС № 189 от 28.07.2016г.
Установи се обаче, че при определянето на стойността
от 55 507,68 лева нито е спазен срокът по чл.41, т.1 от Постановлението, нито е
спазено изискването стойността да се определи по критериите в чл.41, т.2 въз основа на информация
за предлагани цени на активи, дейности и услуги от поне трима производители,
доставчици и изпълнители. А относно наличието на извършено проучване на пазара
по реда на чл.41, т.3 от Постановлението, не се представят доказателства.
Затова посоченото в УП правно основание за частичен
отказ по чл.21, ал.2, т.16 от Наредба № 22/2015 г. не е правилната правна
квалификация при положение, че не се доказва законосъобразното определяне на
фактическото основание - недопустим размер за финансиране.
По тези съображения, съдът намира оспореното
уведомително писмо за неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да се
отмени, а преписката да се върне на административния орган за издаване на
решение по подаденото проектно предложение от жалбоподателя, съобразно
предварително обявените условия за кандидатстването по мярката.
Разноски
Жалбоподателят претендира разноски за държавни такси
от 60 лева по представен списък на стр.362, които му се следват с оглед чл.143,
ал.1 от АПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Административен съд - Добрич и следващият се остатък от държавната такса за
образуване на съдебното производство от 310 лева, определена по реда на чл.27,
ал.6 от ЗУСЕСИФ на 0,8 % от материалния интерес по делото от 45 000 лева
минус 50 лв., внесени от жалбоподателя при насрочване на делото.
Водим от горното съдът и на основание чл.172, ал.1,
чл.173, ал.1 и чл.174 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Есеншъл Ойлс“ ООД Уведомително писмо №
190/19.2 с изх. № 01-2600/2496 от 17.06.2020г., издадено от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, Васил Грудев, в частта му, с която не са
одобрени за финансиране разходи в размер на 34 492,32 лева, определени като
недопустими.
ВРЪЩА административната преписка на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за издаване на заповед по проектно
предложение на жалбоподателя с идентификационен № BG06RDNP001-19.076-0017 по
процедура чрез подбор с код в ИСУН BG06RDNP001-19.076 на МИГ „Тервел-Крушари“, която да е съобразена с
предварително обявените условия за кандидатстване по подмярка 19.2 „Прилагане
на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на
мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ 30 (тридесет) дневен срок за изпълнение на
административния орган, считано от влизането на решението в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“- София да заплати на Есеншъл
Ойлс“ ООД, ЕИК 20537654, със седалище и адрес на управление в с.Божан, община
Тервел, област Добрич, ул.“Втора“ № 12, представлявано от Б.Т.М. сумата от 60
(шестдесет) лева разноски по делото за държавни такси.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“- София да заплати на
Административен съд –Добрич сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски за
държавна такса, определена по реда на чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез Административен
съд –Добрич, пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: