Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 24.02.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Цветана Чакърова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1300 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.109 ЗС, предявен от Д.Д.Д.
с ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.К. против Я.В.Н., ЕГН: **********, Д.Г.Н.,
ЕГН: ********** и В.Я.Н., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че по силата на НА №
14, том V, дело №1620/1997 г. издаден от PC К. бил собственик на част от къща с
административен адрес: гр. К., ул. „Д. ш.“ №****, построена в имот с
идентификатор 36498.502.969 по КККР на гр. К., както и на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 36498.502.969.1.1, представляващ жилище, апартамент с
две нива – НИВО 1: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
36498.502.969.1.2, под обекта:няма, над обекта: 36498.502.969.1.3; ниво 2: съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 36498.502.969.1.3, под обекта: 36498.502.969.1.2, над
обекта: 36498.502.969.1.4, както и на два броя сгради с идентификатори
36498.502.969.4 със застроена площ от 34 кв.м и 36498.502.969.2 със застроена
площ от 30 кв.м.
Твърди, че заедно с ответниците били
съсобственици на описаната по-горе жилищна сграда, но подпокривното ѝ
пространство се ползвало само от тях. Въпреки устните молби и независимо от
изпратената до тях и получена на 22.08.2017 г. Нотариална покана, те не го
допускали и не му позволявали да ползва идеалната част, на която бил собственик.
Липсвали уговорки и съгласие на ищеца само ответниците да ползват подпокривното
пространство, което било обща собственост. По този начин ищецът не можел да
почиства комините и да извършва ремонтни дейности, когато се налагало. Ето защо
за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
моли съда
да постанови решение и да осъди ответниците да прекратят неоснователните си
действия, препятстващи упражняването на правото му на собственост, по отношение
на собствената му идеална част от подпокривното пространство на следния
недвижим имот: къща с административен адрес: гр. К., ул. „Д. ш.“ №****,
построена в имот с идентификатор 36498.502.969 по КККР на гр. К.. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответниците, чрез адв. Т.Д., с отговора си на
исковата молба оспорват иска с твърдението, че не препятстват по никакъв начин
ищеца да ползва сочените в исковата молба части от къщата. В хода на делото
поддържат тезата, че цялото подпокривно пространство е тяхна собственост и е със
статут на складово помещение към два обекта, единият от които е собственост на
ответника Я.Н., а другият на – ответника В.Н.. Твърдят, че с Нотариален акт
№100, том I, дело
№231/1986 г. на Д.Н. било отстъпено правото на строеж по отношение на процесния
имот и собствеността на ответниците по отношение на подпокривното пространство
възникнала вследствие на пристрояване и надстрояване към вече съществуваща
сграда.
С оглед изложеното ответниците молят
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да им се присъдят
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №14, том.V, дело № 1620/1997 г.
издаден от К. р. съдия Д. Х. се установява, че срещу задължение за гледане и
издръжка ищецът е закупил следния недвижим имот: къща, състояща се от призем
/избен етаж/ и един нормален етаж, застроена площ около 70 /седемдесет/ кв.
метра, заедно с тоалетната и банята в двора, навес и други стопански сгради,
находящи се в дворно место, без пристройката към къщата, както и всички
подобрения в дворното место: асмалъци, насаждения, огради, външни врати и др.,
заедно с правото на строеж върху дворното место дадено от общината върху
държавно место цялото с площ 639 кв. м., находящо се в гр. К., ул. „Д. ш.“ №****,
който според регулационния план на гр. К. има пл. №3022 и за него е отреден
парцел XII в кв.99.
От представените
скици е видно, че имотът понастоящем представлява къща с идентификатор 36498.502.969.1.1, построена в имот с идентификатор 36498.502.969 по КККР на
гр. К., първият етаж от която е собственост на ищеца.
От представения Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №167, том.II, дело № 804/1989 г.
издаден от К. р. съдия А. Г. е видно, че вторият етаж от къщата е собственост
на ответника В.Я.Н., като по делото не е спорно, че той живее в него заедно с
родителите си – ответниците Я.В.Н. и Д.Г.Н..
Представен е като
доказателство Нотариален акт №100, том I, дело №231/1986 г., от който е видно,
че ответницата Д.Г.Н. е закупила от родителите си право на строеж по отношение
на: пристройка и надстрояване на съществуващия приземен етаж и първи жилищен
такъв, построени в парцел XII, имот 3022 в кв. 99 по плана на гр. К., като
строителството следва да бъде осъществено изцяло от Д.Н. и съпругът ѝ Я.В.Н.,
които стават единствени собственици на всичко построено – приземен етаж, първи
жилищен и построеният втори жилищен етаж, като правото на строеж бъде
конкретизирано в бъдещият архитектурен проект.
От представената
нотариална покана рег. №4687, том I, акт №119 от 22.08.2017 г. е видно, че
същата е изпратена от ищеца чрез нотариус С. Р. до тримата ответници, с която
ги кани в тридневен срок от получаването ѝ, да му осигурят достъп до
стълбището и подпокривното пространство в съсобствената им жилищна сграда, построена
в имот с идентификатор 36498.502.969 по КККР на гр. К.. Посочено е в поканата,
че въпреки многократните настоявания, ответниците противозаконно отказват на
ищеца достъп, а по закон стълбището и подпокривното пространство са общи части
и се ползват от всички собственици. В нотариалната покана е отбелязано и от
приложените разписки е видно, че адресатите са я получили на 28.08.2017 г.
По делото е изготвена
и приета съдебно - техническа експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че в обема на жилищната сграда с идентификатор 36498.502.969.1.1
съгласно одобрената КК на гр. К. има изградена стълбищна клетка, осигуряваща
топла връзка – достъп до призмения етаж, първия етаж и втория етаж. Стълбищната
клетка дава свободен достъп и до изграденото подпокривно пространство на
жилищната сграда. Според вещото лице замисълът при построяване на подпокривното
пространство е бил, то да се използва по-скоро като складово помещение.
От показанията на
свидетелката Х. М. Т. се установява, че познава страните по делото. Била много
близка с ищеца и майка му и им ходела на гости в къщата на ул. „Д. ш.“ №*** в
гр. К.. От разговорите с тях знаела, че нямали достъп до тавана, но повече
подробности за взаимоотношенията им с другото семейство, живеещо в къщата –
сем. Н., не ѝ били известни.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Искът по чл.109 от ЗС
е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което
без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според
предназначението ѝ. За да докаже исковата си претенция, ищецът следва да
установи наличието на две предпоставки: На първо място – че е собственик на
имота или че притежава ограничено вещно право върху него. На второ място – че
ответникът е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие.
Следва да се докаже не само, че ответникът е извършил някакви действия върху
имота на ищеца, но и че тези действия са противоправни – такива, с които се е
нарушила възможността или попречило на ищеца да ползва и владее собствения си
имот по предназначение.
Както е прието в
съдебната практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 634/2010
г. на ВКС, ІІ г. о./ не всяко въздействие върху имот може да обоснове
основателност на негатория иск, а само такова, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки
за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват
правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен
обем.
Установените факти в
настоящето производство обосновават извод за основателност на иска, предявен от
обитателя на самостоятелен обект в сградата, етажна собственост, като същият
разполага с процесуална легитимация да предяви иска за защита на правото му да
ползва стълбището и подпокривното пространство по предназначението им.
В настоящия случай
ищецът сочи, че повод да иска петиторна защита е отказът на ответниците да му
осигурят достъп до тези части на сградата, които са общи по смисъла на закона.
Според ответниците подпокривното пространство не е обща част, а лична
собственост на Д.Н. и Я.Н. по силата на Нотариален
акт №100, том I, дело №231/1986 г.
От разпоредбата на
чл.38, ал.1 от ЗС и задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно
решение №34/15.08.1983 г. на ВС, ОСГК следва, че при възникнала етажна
собственост общо на всички собственици са: дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици,
комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и
избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.
Съгласно Решение
№95/24.06.2015 по дело №524/2015 на ВКС, ГК, I г.о. „Подпокривното пространство между покривната плоча на
втория етаж и покривната конструкция представлява обща част на сграда по
естеството си, когато в нея не могат да бъдат обособени тавански помещения, а
когато с оглед височината му това е възможно, но такива не са изпълнени то е
обща част по предназначение. В този смисъл са и разясненията дадени в т. 1 на
ТР № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС“.
В решение от
04.07.2008г. по гр.д.№ 745/2005г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че общи части по
предназначение са тези части от сградата, без които тя може да съществува, но
които са предназначени за общо ползване на етажните собственици и доколкото не
е променено предназначението им изрично или подразбиращо се.
Следователно подпокривното
пространство, на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е
изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови
помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща
част от сградата. Подпокривното пространство – обща част от сградата, което има
нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и
от което могат при спазване на съответните законни изисквания да се изградят
отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част
по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или
сервизни помещения може да стане единствено по съгласие на всички етажни
собственици при спазване на законните изисквания за извършване на
преустройството.
В разглеждания случай
се установи по категоричен начин, че подпрокривно пространство е обща част по
естеството си, служи за поддръжка на покрива и не е изгубило това си
предназначение. Поради това то не може да е самостоятелен обект на вещни права,
включително на право на ползване. Твърденията на ответната страна, че то е
тяхна лична собственост и е построено по силата на учреденото право на строеж и
надстрояване останаха недоказани. Представеният нотариален акт №100, том I,
дело №231/1986 г. сам по себе си не доказва това обстоятелство, доколкото в
същия изрично е посочено, че „самото
строителство и обемът на правото на ползване ще бъде конкретизиран в бъдещият
архитектурен проект“. Доказателства за извършеното строителство,
разпределението на правото на ползване и за промяната в предназначението на
тази обща по естеството си част не са представени по делото.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът счита, че процесното подпокривно пространство се
явява обща част на сградата по предназначение, до което, видно от свидетелските
показания, ответниците отказват достъп на ищеца.
Изложените
съображения налагат извода, че предявеният негаторен иск е основателен и следва
да се уважи.
При този изход на спора ответниците
следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 900.00 лева, от
които: 700.00 лева за платен адвокатски хонорар; 50.00 лева за платена ДТ за
образуване на делото; 150.00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.109 ЗС Я.В.Н., ЕГН: **********, Д.Г.Н.,
ЕГН: ********** и В.Я.Н., ЕГН: **********,*** да осигурят на Д.Д.Д. с ЕГН: ********** *** достъп до стълбището и подпокривното пространство на жилищната сграда с
идентификатор 36498.502.969.1.1 съгласно одобрените КККР на гр. К., находяща се
в гр. К., ул. „Д. ш.“ №****.
ОСЪЖДА Я.В.Н., ЕГН: **********,
Д.Г.Н., ЕГН: ********** и В.Я.Н., ЕГН: **********,*** да заплатят на Д.Д.Д. с ЕГН: **********
*** направените по делото разноски в размер на общо 900.00 лв. (деветстотин лева).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.
о. с.
в двуседмичен срок от връчване на
съобщението.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: