РЕШЕНИЕ
№ 998
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330111198 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
********** срещу „Агенция пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление-
Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, с който се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 251, 74
лв., от която изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка
„Каско +” във връзка с щета № ************ в размер на 236, 74 лв. и ликвидационни
разходи в размер на 15лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 30.06.2020г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „Нисан Ноут” рег. № ****** е
застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка „Каско+”,
обективирана в застрахователна полица № *********** в период на валидност от
26.07.2017г. до 25.07.2018г. На дата ********* г., на път *********** между гр. П. и
гр. П, посоченото МПС било управлявано от водача Д. П. Д., когато попаднало в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по
горепосоченото МПС настъпили материални увреди по предна и задна дясна гума,
като увредени били и двете джанти. Щетите били описани в Протокол за ПТП №
********** г., изготвен от СТ. СТ. К.- ************** при РУ- **********. Въз
основа на това, ищцовото дружество изготвило опис- заключение по щета №
************. Ищцовото дружество изчислило увредите на сума в размер от 236, 74
лв., която сума била преведена на 18.12.2017г. на собственика на увреденото МПС-
лицето Ц. А. П. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва
в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който
стопанисва пътната отсечка- Агенция пътна инфраструктура, ОПУ- Пловдив.
Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от АПИ, чрез Областно пътно
управление- Пловдив, със становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се надлежното възникване на правоотношение между увреденото лице и
застрахователя по имуществената застраховка. Оспорва се факта на настъпване на
ПТП на републикански път, по описания в исковата молба механизъм. Оспорва се вида
и размера на претърпените имуществени увреди, както и факта на извършване на
плащане от страна на ищеца в полза на увреденото лице, с което да репарира
претърпените имуществени вреди. Излага се становище в насока съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на МПС на процесната дата, като се твърди да не е
контролирал управляваното от него МПС, както и че се е придвижвал с несъобразена с
пътната обстановка и условия скорост. Моли се, така предявеният иск да бъде
отхвърлен в своята цялост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца
е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно
обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване
на ПТП, вследствие на което са нанесени увреди по застрахованото имущество ( в
случая МПС, с рег. № ********* ), както и размерът на дължимото обезщетение.
От приетата по делото справка, представена от АПИ / л. 86- 92/ се изяснява, че
***********************“, участък ******** попада в границите на област Пловдив.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и
собственика на МПС рег. № ****** за застраховка „Каско +”, обективирана в полица
№ **********, с период на валидност от 26.07.2017г. до 25.07.2018г. Същата е била
валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие- ****** г.
Съобразно заключението по приетата по делото ССчЕ / л. 43- 44/,
застрахователната премия по горепосочения застрахователен договор възлиза на сума
в размер от 469, 20 лв., която е заплатена еднократно и изцяло от застрахованото лице
на дата ***** г. В заключението е отразено, че застрахователното обезщетение във
връзка с настъпилото процесно ПТП, определено от застрахователя е в размер на 236,
74 лв. и е преведено по банкова сметка на увреденото лице на дата ***** г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като счита същото за
пълно, обосновано и кореспондиращо с останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната
дата- 15.08.2017 г. е настъпило ПТП – управляваният от Д.Д. лек автомобил рег. №
******* попада в необезопасена дупка на пътното платно ( ***********************
), вследствие на което са настъпили увреди по лекия автомобил- предна дясна гума и
2
задна дясна гума са напълно увредени и за подмяна, а предна дясна и задна дясна
джанта са деформирани. От заключението по изготвената СТЕ / л. 63- 73/, което съдът
кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на
експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията
по автомобила са вследствие от установената неравност на пътя, като същата е в
състояние да причини описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото
ПТП се установява от приложения протокол за ПТП и се потвърждава от изводите на
вещото лице. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който
установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред *********
действия, както и направените от него констатации, които почиват на
непосредствените му възприятия. В тази връзка ************* пряко е констатирал
процесната дупка на пътното платно, както и състоянието на процесния автомобил,
който е бил на място.
По делото, в качеството на свидетел е разпитан С.К. / л. 49 гръб- л. 50/-
************ съставил протокола за ПТП. Свидетелят е категоричен, че на процесната
дата се е отзовал на сигнал за настъпил инцидент на пътя между гр. П. и гр. П. - малко
след ****** на с. *****. На място е констатирал, че управляваният от Д. лек автомобил
е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Свидетелят изтъква, че дупката е
около 30- 40 см в дълбочина. Свидетелят е установил и че вследствие на контакта
между пътната неравност и автомобила, последният е с увредени гуми и джанти от
дясната страна. Изложеното от св. К., се потвърждава и от думите на св. Д. / л. 34 гръб/.
Последната изтъква, че на ******* г. се е придвижвала с около 50 км/ч по процесния
пътен участък с автомобил рег. № *******, когато е попаднала в дълбока дупка на
пътното платно. Св. сочи, че вследствие на удара били увредени двете гуми и джанти
на колата от дясната страна. Автомобилът не е можел да се придвижи на собствен ход,
поради което свидетелката е повикала „Пътна помощ“. След това е предявила
имуществена претенция към застрахователя „ДЗИ“ ЕАД и е било изплатено
застрахователно обезщетение. Св. изтъква, че дупката на пътното платно не е била
обозначена или обезопасена по друг начин.
Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелите, като счита поднесената от
тях информация за обективна и логически последователна. Допълнително, същите са,
както преки, така и първични информационни източници досежно събитията от
процесната дата. Предвид изложеното, възраженията на ответника за липса на пряка
причинно- следствена връзка между неравността на пътя ( необезопасена дупка ) и
настъпилите увреди по процесното МПС са неоснователни.
На ********* г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, водачът на
автомобила, е съобщил на ищцовото дружество за настъпилото застрахователно
събитие, като е представил автомобила за оглед. В изпълнение на задълженията си по
сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените
вреди върху застрахования автомобил, като заплатил по сметка на увреденото лице
сумата от 236, 74 лв. ( видно от заключението по изготвената ССчЕ ). От представените
по делото общи условия е видно и че настъпилото събитие представлява покрит риск
съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия договор ( договор
Автомобилна застраховка „Каско +“ ).
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
3
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е **********по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата (писмо,
представено от АПИ- л. 86), поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.
1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на
настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна
стойност възлиза на 303. 10 лв. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае
до частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава ( тотална щета- чл. 390
КЗ ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е
именно възстановителната стойност.
Горепосочената възстановителна стойност ( 303, 10 лв. ), не съответства на
изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от
251, 74 лв. Ищецът претендира именно сумата в размер от 251, 74 лв., предвид което и
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, така предявеният иск следва да
се уважи изцяло до претендирания размер.
Не може да се сподели възражението на ответникът, че водачът на увреденото
МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се
установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било
сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в
хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре
„пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа
при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя
или презюмиране за наличие на такива. Още повече, че скоростта на придвижване на
водача на увредения лек автомобил не е била несъобразена. Изясни се, че св. Д. се е
придвижвала със скорост от около 50 км/ч по **********, която скорост не може да
бъде дефинирана като неподходяща. Всъщност, водачът е взел всички зависещи от
4
него предпазни мерки и както вече бе посочено, за него не съществува задължение да
има познание за всяка една неравност по пътя. Задължението да се поддържа
процесната пътна отсечка в добро състояние, годно за безопасно придвижване е в
тежест на АПИ- Областно пътно управление Пловдив. Съобразно изложеното, то
съдът не счита за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносното събитие от страна на водача на МПС.
Предвид гореизложеното, предявената претенция с правно основание чл. 410,
ал. 1 КЗ се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло за претенцираната сума
от 251, 74 лв. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 30.06.2020г./ до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в размер на 518 лева за държавна такса, адв. възнаграждение, ССчЕ и
САТЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, чрез Областно
пътно управление- Пловдив, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 251, 74 лева /двеста петдесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки/- главница съставляваща размера на застрахователното обезщетение, платено
от ищцовото дружество по щета, на основание договор за застраховка "Каско +”,
обективиран в застрахователна полица № ***********, за лек автомобил „Нисан
Ноут”, с рег. № ******* във връзка с настъпило застрахователно събитие на ******* г.
при движение по *******************************, при което лекият автомобил,
преминава през необезопасен и необозначен участък с липсващ асфалт, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 30.06.2020г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура”,
ЕИК *********, чрез Областно пътно управление- Пловдив, да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 518 лева /петстотин и
осемнадесет лева/, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5