Решение по дело №2545/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

18.07.2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2545/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.358, ал.1,т.1, вр.чл.357, ал.1 от КТ.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.Ц.Я., чрез адв. Ю. С., против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***, която се твърди, че със заповед № РД-365/19.03.2017г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, за извършено нарушение на трудова дисциплина по чл. 187, т.3, предл. първо от КТ- за неизпълнение на възложената работа. Твърди се, че при издаване на заповедта не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ. Посочва се, че в процесната заповед е отразено, че с ищцата е преведена беседа на 14.03.2018г, отразена в протокол №З-18942/15.03.2018г., като същата писмено е декларирала съгласие с отразените констатации. Твърди се, че на проведената беседа, е извършен своеобразен разпит от страна на работодателя, като протокола е съставен и връчена на следващия ден- 15.03.2018г. Посочва се също, че процесната заповед не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, като в нея не е посочен момента на извършване на нарушението, като в мотивите и в диспозитива на заповедта, са посочени две различни дати. Посочва се също, че в случая не е налице неизпълнение на възложената работа, от страна на ищцата, с оглед на конкретните задължения, по длъжността характеристика, в които не фигурират действия по изготвяне на каквато и да е било кореспонденция с институции, да бъде секретар на комисия, в т.ч. и посочената в заповедта, да изготвя обявления и др. Посочва се, че в случая не може да се установи, кое свое конкретно задължение е нарушила. Твърди се също, че е налице нарушение и на нормата на чл. 189 от КТ. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да отмени заповед № РД-365/19.03.2017г. на командира на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***, за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***, изразява становище за недопустимост и за неоснователност на предявеният иск. Посочва се, че заповед за налагане на дисциплинарно наказания „забележка”, на ищцата Я., с № РД-365/19.03.2017г., не съществува, поради което съдът следва да остави без разглеждане предявеният иск и да прекрати делото, респ.- да отхвърли иска като  неоснователен, поради погасяване правото на иск, тъй като се иска отмяна на заповед, издадена преди повече от една година.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че между страните съществуват трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор № 5013-4427/02.11.2009г, въз основа на който ищцата М.Я., заема длъжността „старши експерт” в отделение „личен състав”. Представена е и длъжностна характеристика, подписана от ищцата.

Безспорно е по делото, че предмет на същото е заповед № РД-363/19.03.2018г. на Командира на В.ф.5.М. с която на ищцата М.Я., е наложено ДН „забележка”, за извършени нарушения на трудова дисциплина по чл. 187, т.3, предл. първо от КТ- за неизпълнение на възложената работа. В обстоятелствената част на процесната заповед е посочено, че служителя Я., е изготвила на 07.03.2018г, проект на писмо до директора на ИО „Военни клубове  и военно- почивно дело”, регистрирано под № 3-1624/07.03.2018г, което не отразява точно решенията на комисията за разпределение на  картите за почивка във Военно формирование ***, съобразно протокол №3-1586/06.03.2018г. В мотивите на заповедта е посочено, че при съпоставка на съдържанието на протокол №3-1586/06.03.2018г., с изготвеното от ищцата писмо с рег. № 3-1624/07.03.2018г., са установени следните несъответствия: 1. комисията е определила карта за х-л „***”, за посочен период, да се ползва от оф.канд. Р. ***, а в писмото е посочено друго лице- оф.канд. Л. ***, който не е подавал заявление до комисията за тази карта; 2. титуляр за карта за х-л „***”, за конкретен период, в писмото е посочен цивилен служител- ищцата М.Я., а в протокола на комисията липсва разпределение на тази карта. Констатирано е също, че информация за тази карта е нямало в изготвената от Я. обява, поради което картата е останала неизвестна за останалите служители. Посочено е, че поради липса на подадени заявления от желаещи кандидати, тази карта не е разпредена; 3. за титуляр за карта за х-л „***”, за конкретен период, в писмото е посочен цив. сл. И. Ангелова, а в протокола на комисията липсва разпределение на тази карта, като за нея също не е имало информация в изготвената от Я. обява. В диспозитив на процесната заповед е посочено, че служителката е наказана, за извършено от нея на 17.03.2018г., нарушение на трудовата дисциплина- неизпълнение на възложената работа, по смисъла на чл. 187, т.3 от КТ.

Заповедта за налагане на ДН, е връчена на ищцата на 20.03.2018г., порази което, съдът приема, че настоящата ИМ, с щемпел- дата 16.04.2018г.  е депозирана в едномесечният давностен срок, по чл. 358, ал.1, т.1 от КТ.

 По делото се установява също, че със заповед № РД-467/30.04.2018г. на Командира на поделението, е допусната поправка на ОФГ, в заповед № РД-363/19.03.2018г., в частта й относно посочената дата на извършване на  дисциплинарното нарушение, като вместо 17.03.2018г, да се чете 07.03.2018г. Копие от заповедта е връчено на ищцата на 30.04.2018г. –след датата на образуване на настоящето производство.

По делото се установява също, видно от представеният по делото протокол за проведена беседа от 14.03.2018г, на ищцата М. Я., са искани обяснения, по смисъла на чл. 193, ал.1 от КТ, във връзка с констатираното нарушение, подробно описано в самия протокол, като същата не е дала обяснения.

Съобразно нормата на чл. 193, ал.1 от КТ, работодателят, преди налагане на дисциплинарното наказания, е длъжен да изслуша работника, или да приеме и оцени писмените му обяснения, като при неизпълнение на това задължение от страна на работодателя, съдът отменя издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без да разглежда спора по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая, от страна на работодателя В.ф.5.М. е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ и са изискани обясненията на служителя М.Я., преди налагането на дисциплинарното наказание, с процесната заповед, поради което следва спорът да бъде разгледан по същество. Законът е въвел изискване преди налагането на ДН, да бъдат изискани обяснения от страна на работника/ служителя, във връзка със самото нарушение, като недаването на обяснения от страна на служителя, не опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

По делото се установява, че от Командване на военновъздушни сили,  гр. София, до Командира на  Военно формирование ***, е изпратено писмо, относно карти за почивка за страната, за сезон „лято 2018”, с което е изпратена информация относно броя на картите за почивка, разпределени по почивни бази, смени и видове помещения, съгласно Приложение №1. Установява се също, че въз основа на заповед № РД-101/02.01.2018г, е назначена комисия за разпределение на картите за почивка за сезони „лято 2018” и „ зима 2018/2019” и картите за почивка в чужбина, като за член на комисията е определена и ищцата Я..

По делото е представена също изготвена обява -.78- за заявяване на желаещи да ползват карти за почивка, за сезон „Лято 2018” и „зима 2018/2019”, съобразно която, желаещите следва да представят заявление пред цив. служител М.Я., в срок до 26.02.2018г. Към обявата има приложен списък на картите, които подлежат на разпределени, от който списък се установява, че за периода 20.08-29.08.2018г за х-л Созопол- МО, няма обявени карти.

По делото е представен протокол от 02.03.2018г., изготвен от назначената комисия и утвърден на 06.03.2018г от Командира на военното формирование, със задача- разпределение на получените карти за почивка, в почивните бази на МО, за сезон „лято 2018”, при посочени критерии за разпределение. Към протокола е съставен списък на лицата- военнослужещи и цивилни служители на Военно формирование ***, които ще ползват карти за почивка. В списъка е посочено, че за х-л „ ***”, за периода 11.07-20.07.2018—стая в две легла, ще се полза от оф. канд. ******. От съдържанието на списъка се установява също, че за х-л ***, няма разпределен карти за почивка, за периода 20.08-29.08.2018г.

По делото е представено писмо, изх.№ 3-1624/07.03.2018, до изп. директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, в което, за х-л „***”, за периода 11.07-20.07.2018—стая в две легла, за титуляр на картата е посочено друго лице- оф. канд. Л. ***. За х-л ***, за периода 20.08-29.08.2018г., като титуляр на карта на почивка е посочена ищцата М.Я. – стая с две легла; за същия период е посочен като титуляр на карта цив. сл. ***. Безспорно се установява също, съобразно направеното отбелязване, че писмото е изготвено от ищцата М.Я., на  07.03.2018г.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С процесната заповед №РД-363/19.03.2018г. на Командира на В.ф.5.М. на ищцата М.Я., е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, за извършени от нея нарушения на трудова дисциплина по реда на чл. 187, т.3, предл. първо от КТ- „неизпълнение на възложената работа”. Нормата на чл.187, т.3 от КТ е бланкетна и следва в заповедта за налагана на ДН да се съдържа точно описание на нарушението, в което се изразява неизпълнението на възложената работа, съобразно нормата на чл.195 от КТ, изискваща заповедта за налагане на ДН да е мотивирана. Съдът намира, че процесната заповед отговоря на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, а именно: заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и съдържа посочване на: нарушителя, пълно, подробно и ясно описание на нарушението и кога е извършено, наказанието и законният тест, въз основа на който се налага. Съдът намира, че факта, че  в диспозитива на процесната заповед е допусната ОФГ, при посочване на датата на извършване на нарушението, поправена по съответния ред- чрез издаването на нарочна заповед, връчена на служителката, не опорочава заповедта за налагане на ДН, и не може да обуслови нарушение на нормата на чл. 195, ал.1 от КТ. Следва да се  отбележи, че в обстоятелствената част на процесната заповед, е посочена правилната дата на нарушението- 07.03.2018г. и подробно изписване в какво именно се състои то. Законовите изисквания по реда на чл. 195, ал.1 от КТ, са предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За законосъобразността на наказанието, от значение е текстовото индивидуализиране нарушението – т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание, чрез посочване на извършените от работника действия, респ. бездействия, които са в разрез със закона и/или с въведените от работодателя, при осъществяване на трудовата си функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. При преценка законността на дисциплинарното наказание, съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. /арг. Решение 304/02.07.2010г. по гр.д.№ 723/2009г. на ІV г.о., Решение № 395/01.06.2010г. по гр.д.№ 1629/2009г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Съдът приема, че описаното в процесната заповед, дисциплинарно нарушение- неотразяване в изготвеното от ищцата М.Я., писмо до изх.№ 3-1624/07.03.2018, до изп. директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело, на приетото от страна на формираната комисия, член на която е и ищцата, и обективирано в протокол от 02.03.2018г. ,класиране на желаещи да ползват карти за почивка, се установява безспорно по делото, като извършени от страна на ищеца, при осъществяване на трудовата му функция. Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца Я., че с оглед на конкретните задължения, по длъжността характеристика, в които не фигурират действия по изготвяне на каквато и да е било кореспонденция с институции, да бъде секретар на комисия, в т.ч. и посочената в заповедта, да изготвя обявления и др.,  поради което не може да се установи кое конкретно свое  задължение е нарушила, за неоснователно. В случая безспорно се установи, че ищцата Я. е включена, с нарочна заповед, в комисия, за разпределение на картите за почивка за сезони „лято 2018” и „ зима 2018/2019” и картите за почивка в чужбина, като съобразно изготвената обява, заявленията се подават при нея. Именно в качеството си на член на комисията, същата е изготвила и посоченото по- горе писмо  от 07.03.2018г., в която е следвало да отрази извършеното от същата комисия класиране на желаещите кандидати, подали заявления. Безспорно се установява по делото факта, че  в изготвеното от Я. писмо, като обективен факт, за който няма спор по делото, констатациите на комисията по протокол от 02.03.2018г., не са правилно и адекватно отразени, в частта им относно картите за почивка за х-л „ ***”, за периода 11.07-20.07.2018—стая в две легла- за която карта е посочено друго лице, различно от класираното от комисията, и за х-л ***,-две карти за почивка- за периода 20.08-29.08.2018г.- за които като титуляри са посочени самата ищца- М.Я. и цив. сл. ***, които не фигурират по никакъв начин в протокола от 02.03.2018г. Следва да се отбележи също, че  част от трудовите задължения на ищцата- по длъжностна характеристика- са организиране взаимодействието с изпълнителните агенции към МО, в интерес на военнослужещите и техните семейства, а също и съдействие при планиране на мероприятия по мотивацията, качеството на живот на личния състав и подпомагане командирите и началниците, при тяхното изпълнение. Именно с оглед трудовите й функции, ищцата е включена в състава на комисията, с нарочна за това заповед, като изготвянето на писмо до изп. директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, което е следвало да обективира класирането на желаещите от комисията, съдът приема, че е част трудовите задължения на ищцата, възложени й от работодателя. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че е налице безспорно неизпълнение на същите.

С оглед изложеното, и събраните по делото доказателства, съдът намира, че  наложеното на ищцата М.Я. дисциплинарно наказание „забележка”, отговаря на критериите по чл.189, ал.1 от КТ, като при налагане на същото, работодателят е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено и поведението на служителката. Съдът приема, че същото е адекватно на установеното като извършено от страна на служителката.

На основание гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед № РД-363/19.03.2018г. на Командира на В.ф.5.М. е законосъобразна, издадена съобразно изискванията на чл. 193, ал.1, чл. 189, ал.1 и чл. 195, ал.1 от КТ,  поради което предявеният иск за отмяна на същата, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, следва в полза на ответник да бъдат присъдени направени разноски по делото. В последното по делото с..з, от страна на ищеца е възразено против юрк. възнаграждение на  процесуалният представител на  ответника, като се посочва, че същото е определено по Наредбата за адв. възнаграждения, която е неосносима и моли същото да бъде редуцирано. С оглед на направеното възражение, което съдът приема, че е по чл. 78, ал.5 от ГПК, намира за установено следното: съобразно нормата на чл. 78, ал.7 от ГПК, в полза на ЮЛ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПрП. В случая съдът приема, че е приложима нормата на чл. 23, ал.1 т.4 от Наредбата за правната помощ, установяващ максимален размер на възнаграждението- сумата от 120лв. Следва юрк. възнаграждение на процесуалният представител на ответника, да  бъде редуцирано до сумата от 120лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.Я., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.358, ал.1, т.1, вр.чл.357, ал.1 от КТ, за признаване незаконосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-363/19.03.2018г. на Командира на Военно формирование ***, и нейна отмяна, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.7 от ГПК, М.Ц.Я., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ НА В.ф.5.М. представлявано от Командир ***, сумата от 120лв.- разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: