Решение по дело №742/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение №112/07.05.2024 г. постановено по АНД № 385/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата/ЗП/ №**********. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. По подробно изложените доводи за наведените касационни основания се иска обжалваният съдебен акт да се отмени и да се постанови друг по същество, с който да бъде потвърден издаденият електронен фиш, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Т. Транспорт“ ООД гр. Казанлък в представен по делото писмен отговор от пълномощника му адв. Л., оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска от съда да потвърди въззивното съдебно решение, с присъждане на направените по делото разноски.

С частна жалба, подадена от „Т. Транспорт“ ООД гр. Казанлък против Определение №346/22.05.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, се иска същото да бъде отменено и да се присъдят в полза на дружеството съдебни разноски в размер на 650лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага въззивното съдебното решение да бъде отменено и да се потвърди издаденият електронен фиш. Подадената частна жалба намира за неоснователна, като при отмяна на въззивното съдебно решение съдът следва да потвърди определението му по отношение на разноските.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение и обжалваното определение, намира за установено следното:

Касационната жалба и частната жалба са подадени в законово установения срок, от надлежни страни, за които съответния обжалване акт е неблагоприятен, поради което с а процесуално допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „Топалов транспорт“ ООД, ЕИК123757483, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №**********, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лв., на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищага, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от същия закон, за това, че на 08.11.2022 г. в 12:02 ч. е установено нарушение №EDBE41063F6D38DDE053021F160A0193 с ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС АКТРОС, рег. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VІ Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Казанлък, за движение по път І-5, км. 199+527, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20582, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-5, км. 199+527. Собственик на когото е регистрирано ППС/ползвател: Топалов транспорт ООД.

За да отмени електронния фиш, въззивният съд е приел, че към момента на установяване на нарушението е било недопустимо да се издават ЕФ за такъв вид нарушения по силата на чл. 189ж,ал.1 от ЗДвП. Отделно от това е направе извод и за допуснато съществено процесуално нарушение, поради липса на конкретизация на изпълнителното деяние, описано в електронния фиш, което препятствало възможността за правилна правна квалификация на същото.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат

Процесният електронен фиш №********** е издаден чрез използване на Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, която създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Следователно това е системата по чл.2 §10 от Директива /ЕС/ 2015/2019г на Европейския парламент и на Съвета, а именно „електронна система за пътно таксуване" и означава система за събиране на пътни такси, в която задължението за ползвателя да плати пътна такса е изключително породено от и свързано с автоматичното откриване на присъствието на превозното средство на определено място чрез комуникация от разстояние с бордовата апаратура в превозното средство или чрез автоматично разпознаване на регистрационния му номер. Електронните фишове за нарушенията по чл.179, ал.3-ал.3в от ЗДвП се издават на основание чл.167а, ал.2 т.7 вр. с т.8 по реда на чл.189ж от ЗДвП, съгласно ред. ДВ бр. 105/2018г в сила от 01.01.2019г и приложима към 08.11.2022г. Разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП е само ред за упражняване на компетентността по чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП. Следователно изпълнено е условието на чл.39, ал.4 от ЗАНН, защото в чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП е предвидено, че за нарушенията по чл.179, ал.3 до ал.3в от ЗДвП могат да бъдат издавани ЕФ, посредством Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от същия закон, чието предназначение е автоматично установяване на нарушението не плащане на пътна такса или недеклариране на пътна такса /деклариране на пътна такса означава подаване на заявление пред структурата, събираща пътна такса, което потвърждава присъствието на МПС в определена област на ЕУЕПТ/. Волята на законодателя за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП е ясно изразена в чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП, а процесуалният ред винаги е подчинен на прилагане на материалната норма, поради което чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в действащата редакция на ЗДвП към 08.11.2022г, не дерогира предвиждането по смисъла на чл.39, ал.4 от ЗАНН за налагане на административно наказание, посредством ЕФ, когато нарушението е установено с технически средства в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Следващият правен аргумент на въззивния съд за отмяна на издадения електронен фиш касае констатацията за непълно съдържание на административното обвинение. Санкционираното дружество е представило маршрутна карта, валидна за часовия диапазон на нарушението, за преминаване през по път І-5, км.199+530, община Казанлък, а според ЕФ МПС е преминало през път І-5, км.199+527. Въз основа на този факт е отправено обвинение за незаплатена изцяло пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Според въззивния съд това отклонение сочи на частично незаплатена тол такса, а не за изцяло незаплатена такса за преминаване през този платен пътен участък, поради което обвинението страда от непълнота на съставомерните факти, която отрича възможността за правилна квалификация на деянието. Този извод на въззивния съд, че обвинението е непълно и не е възможно да се квалифицира деянието под състава на чл.179, ал.3б от ЗДвП не съответства на обективните елементи на административното нарушение. Дали обвинението е пълно се преценява според изпълнителното деяние и фактически обстоятелства при неговото извършване, посочени в административнонаказателната разпоредба, а дали е вярно – установява се или не от доказателствата по делото, е въпрос на материална законосъобразност на наложеното административно наказание. В случая фактическото обвинение съответства на състава на чл.179, ал.3б от ЗДвП, под който е подведено деянието – незаплащане на тол такса, а дали е вярно - че тя не е заплатена, защото се твърди да няма нито маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването през посочения участък, е въпрос на съдебно дирене на обективната истина. Представената маршрутна карта има значението на доказателствен факт, който да отрече обвинението за незаплатена изцяло пътна такса, ако от нея се установява, че деянието не е извършено. Маршрутната карта дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Правото е за изминаване на разстояние, но по предварително заявен маршрут, защото таксата е в размер според изминатото разстояние, класа на пътя и максималната технически допустима маса на превозното средство, съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Въпросът е дали отклонението от маршрута, представляващо преминаване през км.199+527 на път І-5 км. община Казанлък вместо през км.199+530 на път І-5 в община Казанлък представлява неспазване на предварително определения маршрут и поради това да води до извода за липса на маршрутна карта за този участък от платената пътна мрежа. Отклонението в случая е равно на 3 метра, поради което не може да се обоснове, че превозното средство до такава степен се е отклонило от маршрута, през който му е позволено да премине и съотв. това е довело до промяна в изминатото разстояние, послужило като основа за изчисляване на размера на пътната такса. Изложеното налага извод, че в случая не е доказано извършването на деянието за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството.

Отделно от горните съображения решението на въззивния съд за отмяна на Електронния фиш е в съответствие по своя резултат и с Решение на Съда на ЕС по дело С- 61/23г. Според задължителното тълкуване, считано от момента на влизането й в сила, нормата на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално предвидения в административнонаказателната разпоредба следва извода, че националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение поради принципа на примата.

По разноските: Санкционираното дружество е подало частна жалба против Определение №346/22.05.2024г, постановено по реда на чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.63д от ЗАНН, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 112/07.05.2024г в частта му за разноските като вместо определеното възнаграждение за един адвокат в размер на 440лв се присъди възнаграждението в искания размер от 650лв. Искането с правно основание чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е оставено без уважение, защото според съда липсва фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, поради което прекомерно се явява присъждане в тежест на другата страна на сумата от 650лв, която е с 210лв повече от минималния размер от 440лв, определен на основание чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С частната жалба се иска от съда да бъде прието, че Определение №346/22.05.2024г е незаконосъобразно, поради което да бъде отменено и да бъде признато, че на санкционираното дружество се дължи възстановяване на заплатеното на един адвокат възнаграждение в размер на 650лв.

Частната жалба е неоснователна. Своевременно заявеното възражение на страната, срещу която е насочена претенция за осъждането й да понесе разноските по делото на другата, представлява условие съдът да намали размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, въз основа на два критерия: фактическа и правна сложност на делото. Конкретният случай не се отличава от останалите случаи, при които предмет на делото е наложеното, посредством ЕФ административно наказание за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП. Единствената разлика е представянето на маршрутната карта като доказателство по делото, отричащо обвинението за не заплащане на дължимата тол такса за преминаване през същия тол сегмент, съгласно Списъка на пътищата, за които тази такса се събира. Следователно правилно въззивният съд е определил размер на възнаграждението от 440лв, което да се заплати от другата страна – администрацията, от чието име е издаден Електронния фиш.

Пред настоящата съдебна инстанция ответното дружество претендира възнаграждение за един адвокат от 650лв, платено в брой в деня на сключване на договора, но поради своевременно заявеното възражение на касатора за неговата прекомерност и предвид изложеното по-горе мотиви, същото следва да бъде намалено до минималния размер от 440лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №112/07.05.2024 г. постановено по АНД № 385/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №346/22.05.2024г, постановено по АНД №385/2024г по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Т. ТРАНСПОРТ“ ООД ЕИК123757483 сумата от 440лв /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД 742/24г по описа на Административен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.