Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.11. 2017Година
гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
16.10. 2017година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 306 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба предявена от „Б.Д." ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С.***, с ЕИК *** против
С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание: чл. 430 от ТЗ във
връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД и цена на иска: 42 220,46 лева - главница; 8
954,40 лева - възнаградителна лихва за периода от 03.09.2014г. до 13.12.2016г.;
36,69 лева - санкционираща лихва за периода от 02.10.2016г. до 13.12.2016г.;
512,51 лева - заемни такси.
Ищецът
твърди, че на 29.09.2008г. „Б.Д."
ЕАД е сключила Договор за ипотечен кредит със С.Г. Г., ЕГН **********, по
силата на който Банката предоставя на С.Г.Г., ЕГН ********** кредит в размер на
42 500 лв., за срок от 360 месеца, при лихва и други условия съгласно клаузите
на договора.
Сочи
се, че „Б.Д." ЕАД е изпълнила задълженията си по Договор за ипотечен
кредит от 29.09.2008г., и е предоставила кредит на кредитополучателя С.Г.Г.,
ЕГН **********, в размер на сумата по т.1 от същия - 42 500 лева.
Ищецът посочва, че кредитът е усвоен в
пълен размер - 42 500 на дата 02.10.2008г, като средствата са преведени
безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя, видно от приложените
към настоящата искова молба извлечения от движения по сметка № 14166331.Твърди
се още, че съгласно клаузите на сключения договор от 29.09.2008г. кредитът
следва да се издължава чрез разплащателната сметка 14166331 на
кредитополучателя на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания
за лихва и главница, съгласно предоставен погасителен план, като същият се
отчита по индивидуална заемна сметка № 16246795.
Сочи се, че за обезпечаване на вземането
на Банката за главница, лихви, такси и други е учредена ипотека в полза на „Б.Д."
ЕАД върху следните недвижими имоти, а именно:
1) Апартамент, находящ се в гр. С.З.***;
2) Масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в с.М.***,
с обща застроена площ на трите етажа 114,22 кв.м.; Жилищна сграда - лятна
кухня, със застроен а площ от 13,75 кв.м. и Гараж със застроена площ 19,80
кв.м., построени с отстьпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен
имот - парцел ІІІ-327, кв.27 по плана на с. М..
Ищецът посочва, че за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален
лихвен процент по програма „Д.". Към датата на сключване на договора
базовия лихвен процент е 4,69 %, стандартната надбавка е в размер на 3,60 %
пункта, или лихвения процент по кредита е общо в размер на 8,29%.
Поради настъпило просрочие в обслужването
на кредита на 04.09.2009г. страните се съгласили да преструктурират остатъка от
задължението, като Б.Д. ЕАД се е съгласила да предоговори изплащането на
дължимите вноски и е предоставила възможност на кредитополучателя за
оздравяване на кредитната експозиция. Съобразно договореното на
кредитополучателя е предоставен нов погасителен план. С него на
кредитополучателя е предоставен гратисен срок за издължаване на главницата по
кредита от 6 месеца без да се променя крайния срок за издължаване на кредита.
Сочи се, че след преструктуриране на
кредитното задължение дължимите вноски са внасяни със закъснение и не в пълен
размер, като кредитополучателят отново е изпаднал в забава даваща основание на
Банката за отнасяне на кредита като предсрочно изискуем. Поради настъпилото
ново просрочие в обслужването на кредита, на 04.07.2014г. страните се
съгласяват да преструктурират отново остатъка от задължението, като Б.Д. ЕАД се
е съгласила да предоговори изплащането на дължимите вноски и е предоставила
нова възможност на кредитополучателя за оздравяване на кредитната експозиция.
С подписаното допълнителното споразумение
е договорена капитализация на неплатената лихва, в размер на 710,52 лева към
остатъка от главницата по кредита. На кредитополучателя е предоставен нов
погасителен план с равни месечни вноски, като крайният срок за издължаване на
кредита се запазва. Запазвал се и лихвеният процент, начисляван по кредита,
който към датата на сключване на споразумението е 9,29%. Преструктурираната
сума към датата на подписване на допълнителното споразумение - 04.07.2014г. е в
размер на 42 320 лева, представляваща главница и текущо начислени лихви.
Сочи се, че въпреки извършените
многократни преструктурирания на задължението, обслужването на кредита отново
бива просрочено.
Твърди, че видно от представеното
извлечение от счетоводните книги по сметка № 16246795 на кредитополучателя - С.Г.Г.,
ЕГН **********, същата е преустановила плащанията по кредита, като последно е
погасена част от дължимата вноска за месец октомври 2014г., като към датата на
подаване на исковата молба не са погасени 27 броя погасителни вноски.
Заявява, че невнасянето на горепосочените
вноски, от страна на кредитополучателя, съставлява неточно и непълно изпълнение
на поетите от последния договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява
с месечни вноски, съгласно предоставения му погасителен план.
В исковата молба се сочи, че при
допусната забава, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта, съгласно т. 20.1. на раздел VI
"Отговорности и санкции", от Общите условия към разписания Договор за
ипотечен кредит и последващите допълнителни споразумения.
На следващо място сочи, че поради
неплащането на изброените месечните вноски, се е достигнало до забава над 90
дни, с оглед на което за Банката е възникнало договореното потестативно право
да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, съгласно т.20.2 от Общите условия към Допълнително споразумение от
04.07.2014г. неразделна част от Договор за ипотечен кредит от 29.09.2008г.
Посочва, че към настоящия момент дългът
съставлява:
- 42 220,46 лева
(четиридесет и две хиляди двеста и двадесет лева и четиридесет и шест стотинки)
- представляващи непогасен остатък на главница;
- 8 954,40 лева (осем хиляди деветстотин
петдесет и четири лева и четиридесет стотинки) - представляващи непогасен
остатък на възнаградителната лихва за периода от 05.09.2014г. - 13.12.2016г.;
- 36,69 лева
(тридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) - представляващи санкционна
лихва върху просрочената главница за периода 02.10.2016г. - 13.12.2016г.;
- 572,51 лева
(петстотин седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки)-начислени заемни
такси, от които 340,56 лева, начислена такса управление, дължима на основание
т. 11 от сключения договор във връзка с 24.1. от ОУ, съгласно Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните на Б.Д. ЕАД и 231,955 лева - такса застраховка,
дължима на основание т.13.6 и т.13.7 във връзка с 28.1 и 28.2 от Общите условия
към Допълнително споразумение от 04.07.2014г., неразделна част от Договор за
ипотечен кредит от 29.09.2008г.
Ищецът посочва в исковата молба, че за
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по отпуснатия банков кредит
на 20.08.2015г. до заявения от кредитополучателя адрес, посочен в Договора за
кредит, е изпратено уведомление чрез “Еконт Експрес” ООД, лицензиран оператор
за доставка на пощенски услуги, с рег.№ 01-20-05985/20.08.2015г. и известие за
доставяне *********, което не е получена от кредитополучателя - С.Г.Г., тъй
като същата не е открита на адреса.
Сочи, че допълнително е извършена справка
в Национална база данни „Население", видно от която постоянният и
настоящият адрес на ответницата, към 13.12.2016г., е с. М., община С.З..
Твърди, че Б.Д. ЕАД е положила дължимата
грижа да уведоми кредитополучателя за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
Доколкото до кредитополучателя С.Г.Г.,
ЕГН ********** не е достигнало волеизявлението на кредитора за отнемане
преимуществото на срока по договора и обявяването на кредата за предсрочно
изискуем и към датата на подаване на настоящата искова молба ответницата не е
погасила просрочените си задължения произтичащи от гореописания Договор, то за
„Б.Д." бил налице правен интерес да предяви с настоящия иск настъпването
на предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя, като се
претендира връщане на остатъка от сумата по отпуснатия банков кредит.
Сочи, че отделно трансформиращ ефект на
нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора, като субективно потестативно право, установено в полза на кредитора,
е уговорен изрично в чл. 21.3. от Общите условия на процесния договор за
кредит.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е
нарушил и клаузата на чл.13, т.10 от Общите условия към сключения договор за
кредит, съгласно която е следвало да уведоми Банката при промяна на
местоживеенето си, а такова уведомление в „Б.Д." ЕАД не е постъпвало.
Заявява, че Б.Д. ЕАД е положила дължимата
грижа да уведоми кредитополучателя за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
Счита, че поканите са изпратени по
надлежния ред и Банката не носи отговорност и не следва да търпи негативи, от
виновното бездействие и незаинтересованост на кредитополучателя, както и
последните да черпят права от своето неизпълнение и нарушение на поетите
договорни задължения., като последният сам се е поставил в положение да не бъде
уведомен.
Ищецът твърди, че исковата молба
имплицитно съдържа изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението, като съдебната практика е константна в разбирането, че макар и в
исковата молба да не е посочен срок за доброволно изпълнение, тя има
самостоятелно значение на покана за доброволно изпълнение. Твърди, че липсата
на изрично формулиран срок за доброволно изпълнение обаче не дерогира
погасителния ефект на уведомлението, когато от обстоятелствата е видно, че
изпълнение няма да има. Сочи, че въпреки ,че Б.Д. е била добросъвестна и е
изпратила уведомление преди подаване на исковата молба, в конкретния случай
претендира правни последици от получаването на исковата молба от ответника,
което полза единствено ответника.
По отношение на направеното от
ответниците в отговора на исковата молба възражение за наличие на неравноправни
клаузи в сключения Договор за ипотечен кредит от 29.09.2008г. и подписаните към
него допълнителни споразумения, счита същото за неправилно, неоснователно и
необосновано.
Оспорва възражението на ответниците, че е
налице едностранно изменение на базовия лихвен процент за неоснователно. Сочи,
че горното твърдение е свързано с искането за обявяване на нищожност на
клаузите на т.9.1. и т.24.3 от ОУ към Договора, тъй като същата позволява на
кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди С.Г.Г., ЕГН ********** да заплати остатъка на неплатеното и изискуемо
задължение по сключения Договор за ипотечен кредит от 29.09.2008г., и
подписаните към него Анекс от 04.09.2009г. и Допълнително споразумение от
04.07.2014г., което съставлява;
- 42 220,46 лева - представляващи
непогасен остатък на главница;
- 8 954,40 лева - представляващи
непогасен остатък на възнаградителната лихва за периода от 05.09.2014г. -
13.12.2016г.;
- 36,69 лева - представляващи санкционна
лихва върху просрочената главница за периода 02.10.2016г. - 13.12.2016г.;
- 572,51 лева - начислени заемни такси,
като претендира и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба, както и
направените по делото разноски.
Ответницата С.Г.Г. чрез назначения особен
представител сочи, че счита предявените искове са допустими, но неоснователни,
като излага съображения.
Счита, че исковете са неоснователни, тъй
като кредитът не е обявен на кредитополучателя за предсрочно изискуем по
надлежен ред, както се твърди с исковата молба. Освен предвидените в Общите
условия предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост, банката следва
да е упражнила надлежно правото си като отправи изрично волеизявление до
длъжника. В настоящия случай счита, че липсва валидно отправено и достигнало до
знанието на кредитополучателя волеизявление за обявяване предсрочната
изискуемост на целия размер на предоставения кредит. Заявява, че обявяването на
предсрочната изискуемост не е достигнало до знанието на С.Г., която с оглед
представените доказателства не е променила нито постоянния, нито настоящия си
адрес, известен на ищеца при подписване на договора за ипотечен кредит и
анексите към него.
Счита предявеният иск за заплащане на
главница в размер на 42 220,46лв. за неоснователен както по основание,
така и по размер. Сочи, че ищецът е изложил в исковата молба, че претендира
главницата въз основа на Договор за ипотечен кредит, сключен с ответницата, на
29.09.2008г., докато към исковата молба е приложен Договор за ипотечен кредит
от 29.09.2007г. Сочи, че в приложение към исковата молба като доказателство са
представени и Общи условия на кредитодателя, за които е посочено, че са версия
към 04.12.2008 година, т.е. почти четири месеца по-късно от датата, на която се
твърди, че е сключен договора за ипотечен кредит, както и че са представени два
анекса, които се твърди, че са към същия договор за кредит. Сочи, че в Анекса
от 04.07.2014г. е посочено, че е той се сключва към Договор за ипотечен кредит
17/16246795 от 29.09.2008г., а е видно, че представеният от ищеца договор няма
такова означение, всъщност - изобщо няма номер. Посочва, че в същия анекс, в
текст, означен с буква „А" е описан договора, към който се сключва анекса,
по следния начин „с договор за ипотечен кредит от 29.09.2009г. сключен между ипотечен
кредит в размер на 42500 лева със срок на погасяване 240 месеца....".
Представеният от ищеца договор е от 29.09.2007г., за кредит в размер на 42500
лева и срок на издължаване 360 месеца. Заявява, че е видно, че представените
документи се отнасят за различни задължения, като в този смисъл е неясно откъде
произтича претендиралото с исковата молба заплащане на главницата в размер на
42220,46 лева.
Видно от изложеното в исковата молба „Б.Д."
ЕАД твърди, че С.Г. е преустановила плащанията като първата непогасена вноска
по кредита е с падеж 02.10.2014 година. Съгласно приложения погасителен план
към Допълнително споразумение към Договор за ипотечен кредит 17/16246795 от
29.09.2008 година остатъкът от главницата към 02.10.2014 година е в размер на
42202,54 лева. Посочва, че е представено извлечение от счетоводни книги, в
което като неплатени са посочени погасителни вноски, които съвпадат като дати с
погасителния план, който ищецът твърди, че е договорен - погасителния план към
Анекса от 04.07.2014г., но не съвпадат по размер с вноските, посочени в този
погасителен план.
Счита, че предявените искове за
присъждане на договорна лихва в размер на 8954,40 лева за периода от 05.09.2014
г. до 13.12.2016 г. и на заемни такси в размер на 572,51 лева също са
неоснователни по основание и размер. Начисляването и претендирането на
договорната лихва и такси по договора за кредит от ищеца се основават на
сключения между страните договор и на Общите условия на банката за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити - чл. 9.1. и сл. и чл. 24.3.1. Заявява, че
посочените текстове от Общите условия представляват неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от Закон за защита на потребителите, тъй като създават
възможност за едната от страните по договора - банката, да изменя едностранно
условията на договора относно лихвения процент, с който се олихвява кредита, и
дължимите такси. Сочи, че нито в договора, нито в Общите условия е предвидена
ясно определена методология за едностранното изменение на лихвения процент.
Нормативната уредба изисква изрично в условията за предоставяне на банковата
услуга да бъдат посочени както методиката /метода/ за изчисляване на
съответната лихва, така и предпоставките за нейната промяна през времетраене на
договора. Твърди, че посочените две кумулативни изисквания е необходимо да са
определени по недвусмислен начин, за да не подвеждат потребителите.
Заявява, че в чл. 58, ал. от ЗКИ изрично
е посочено, че разходите по кредита трябва да бъдат изрично и изчерпателно
определени с договора за кредит. Счита, че в настоящия случай е нарушено
императивното изискване на цитираната разпоредба, тъй като в договора за кредит
и анексите към него се съдържа обща препратка към тарифата за лихвите, таксите
и комисионните, които „Б.Д." ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента.
Клаузата от Общите условия - 24.3.1 създава за банката възможност за
едностранно изменение на дължимите такси и комисионни на непредвидено в
договора основание, поради което е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10
от ЗЗП.
Сочи, че съгласно чл.146 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни. В този смисъл те не са породили действие и
не обвързват страните, поради което въз основа на тях не може да бъде определен
лихвения процент и съответно не може да се начислява договорна лихва или
дължими такси.
Счита, че искът, с който се претендира С.Г.
да бъде осъдена да заплати на „Б.Д." ЕАД сумата в размер на 36,69 лева,
представляваща санкционираща лихва за периода от 02.10.2016 година до 13.12.2016
година, също е неоснователен. Твърди, че не е ясно от изложеното в исковата
молба основанието за нейното претендиране, начина, по който се определя, нито
как е определен периода, за който се претендира. На следващо място, клаузата от
Общите условия относно метода, по който се определя размера на дължимата
санкционна лихва, счита също за неравноправна с оглед изложените по-горе
съображения.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Съдът намира, че искът
е предявен на основание чл. чл. 430 от ТЗ
във
вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
По
делото се установява,че на 29.09.2008 г. е сключен Договор за ипотечен кредит
между ищеца „Б.Д.“ ЕАД и ответника С.Г. за сумата от 42 500 лв. и срок на
издължаване от 360 месеца.По силата на т.3 и т.4 от сключения договор,кредитът
се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка на ответника. За обезпечаване
на вземането на Банката за главница, лихви, такси и други е учредена ипотека в
полза на „Б.Д." ЕАД върху следните недвижими имоти, а именно:
3) Апартамент, находящ се в гр. С.З.***;
4) Масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в с.М.,
обл. С.З., с обща застроена площ на трите етажа 114,22 кв.м.; Жилищна сграда -
лятна кухня, със застроен а площ от 13,75 кв.м. и Гараж със застроена площ
19,80 кв.м., построени с отстьпено право на строеж върху общински урегулиран
поземлен имот - парцел ІІІ-327, кв.27 по плана на с. М../нотариален акт №19 т.4
рег.№5027 н.д. №521/01.10.2008г./.
Дължимите месечни вноски са уточнени с
Погасителен план и падежната дата за изължаването им е 02-ро число от месеца.За
предоставения кредит ответникът заплаща лихва в общ размер на 8,29 %,формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит към датата на сключване на
договора-4,69 % и стандартна надбавка в размер на 3,6 %.Поради просрочие в
обслужването на кредита на 04.09.2009 г. с Анекс към Договор за кредит от
29.09.2008 г. страните преструктурират остатъка от задължението на ответницата
с нов погасителен план.На 04.07.2014 г. страните подписват Допълнително
споразумение към първоначалния договор като в точка 2 се предвижда неплатената
лихва в размер на 710,52 лв. да се капитализира към остатъка от главницата по
кредита.
От приетото като писмено доказателство по
делото заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява,че
последната погасителна вноска по кредита е направена на 11.12.2014 г. и е в
размер на 367 лв.С тази вноска е погасено задължението на ответницата за
м.09.2014 г. и част от дължимата на 02.10.2014 г. възнаградителна лихва в
размер на 2,91 лв.
Особеният
представител на ответницата С.Г. твърди,че Б.Д. ЕАД не е положила дължимата
грижа и да е обявила предсрочната изискуемост на кредита.Действително по своята
правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо е
едностранно волеизявление, което съставлява субективно потестативно право и за
да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението да достигне до неизправния длъжник, т.е предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично
изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при
наличие на изрично уговорени в договора или предвидени в закона обективни
предпоставки.Ищецът твърди,че е извършена справка в Национална база данни
„Население“,видно от която постоянният и настоящият адрес на ответницата към
13.12.2016 г. е с.М.,община Ст.Загора.Уведомлението на Банката за обявяване на
кредитното задължение за предсрочно изискуемо е изпратено на посочения от
кредитополучателя адрес - с.М.,община Ст.Загора.Уведомление рег. №01-20-05985/20.08.2015
г. не е получено от кредитополучателя-С.Г.Г.,т.като
същата не е открита на адреса.
Съдът
намира за основателни възраженията на особения представител на ответницата,че
липсва надлежно уведомление относно предсрочната изискуемост.Волеизявлението на
банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства,уговорени в договора,които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предрочна изискуемост на кредита.В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника,но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.При наличност на
обективните предпоставки,обуславящи изискуемостта предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ
волезявлението на кредитора.В случай,че кредиторът е избрал да връчи уведомление
на длъжника чрез пощенска пратка,то съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 от
Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се
определят според Общи правила,приети с решение №581/27.10.10г. от Комисията за
регулиране на съобщенията.Общите правила и чл.36 ал.2 от Закона за пощенските
съобщения не въвеждат фикция,че при липса на фактическо връчване,дори и при
изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5 ал.3,пратката ще се
счита за доставена на получателя./в този смисъл решение №148/02.12.2016 г. на
ВКС по т.д. №2072/2015 г. І т.о./.
Предвид
изложеното следва да се приеме,че изявлението на кредитора за предсрочна
изискуемост не е достигнало до знанието на длъжника.Предявеният иск за главното
вземане следва да се уважи само до размера на вноските,които са с настъпил
падеж към датата на подаване на исковата молба.Видно от експертното заключение
вноските,които са с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба са
в размер на 9 892,05 лв.,от които 1179,79 лв.-главница и 8 712,26
лв.-възнаградителна лихва.
Особеният представител на ответницата
застъпва становището,че клаузите на чл.9.1 изр.2 и чл.9.4 от ОУ са
неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 от Закона за защита на
потребителите.Съгласно чл.9.1 изр.2 и чл.9.4 от ОУ е договорена възможност
кредиторът да променя базовия лихвен процент,за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин,и възможност при промяна на базовия лихвен
процент,кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или за
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен пран,без да
е необходимо допълнителното му съгласие.В чл.24 т.3 от ОУ се съдържат
определени предпоставки,само при наличието на които Банката-кредитор има право
да променя едностранно базовия лихвен процент и съответните такси,както и,че
така изброените в посочената разпоредба условия са свързани с фактори,чиито
изменения не зависят от доставчика на финансови услуги,доколкото са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от действия на държавен регулатор,т.е.
обосновани са обективно.
Съгласно разпоредбата на чл.143
ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в
негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Доколкото в разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП е предвидено,че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите,в които те не са
уговорени индивидуално,на първо място следва да бъде установено дали посочените
от ответниците клаузи от договора за кредит са индивидуално уговорени с
потребителя.Съдът следва да прецени дали една клауза от договора е
неравноправна към момента на сключване на договора.
По отношение на договорните клаузи,чиято
нищожност се претендира съдът намира,че тези клаузи не са неравноправни. Не
всяка клауза,която е в интерес на банката,следва да се интерпретира като
такава,която непременно е и във вреда на нейните клиенти.След като договорът
при общи условия е сделка,позволена от закона,единствено меродавна при
преценката относно валидността на уговорените при такива общи условия клаузи е
това дали съответната уговорка е във вреда на обслужваното от банката лице като
противоречаща на изискването за добросъвестност и причиняваща значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по конкретната банкова
сделка./в този смисъл решение №546/28.10.2008 г. на ВКС по т.д. №295/2008 г. І
т.о,ТК/.
Съдът
споделя становището на ищеца,че съгласно разпоредбата на чл.58 ал.4 ЗКИ Банката
няма законово задължение да уведомява кредитополучателите за промяната на
лихвения процент,когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на
определен референтен лихвен процент,направен публично достояние.На интернет
страницата на Банката се намира информация за промените в лихвените проценти на
кредитите и за методиката,по която се определя БЛП.
В
предвид изложеното предявеният иск за договорна лихва следва да бъде уважен само
за вноските,които са с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба
т.е до размера на 8712,26 лв. предвид експертното заключение.
Предвид
чл.11 от сключения договор за кредит кредитополучателят заплаща такси,съгласно
Тарифата за лихвите,таксите и комисионите,които Б.Д. прилага по извършвани
услуги на клиента.Съгласно т.24.1 от ОУ кредитополучателят дължи на кредитора
административна такса за обслужване на кредита,която се внася при подписване на
договора за кредит по разплащателната сметка,от която ще се обслужва кредита.Събраната
такса не подлежи на възстановяване,дори кредитът да не бъде усвоен.Видно от т.7
от експертното заключение осчетоводените и претендирани от Б.Д. ЕАД заемни
такси,към датата на депозиране на исковата молба са в общ размер на 572,51
лв.,от които такса управление-507,04 лв. и такса застраховка 65,47
лв.Претенцията на ищеца е за сумата 340,56лв.-начислена такса управление и
231,95 лв.-такса застраховка. Съдът намира,че искът за таксата управление
следва да бъде уважен съгласно ищцовата претенция до размера на сумата
340,56лв.,а искът за таксата застраховка до размера установен от експертизата
-65,47 лв. т.е. общо за сумата от 406,03 лв.Съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответницата,че е нарушено
императивното изискване на чл.58 ЗКИ с общата препратка в договора за кредит и
анексите към него към тарифата за лихвите,таксите и комисионните,които Б.Д. ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиента.Размера на таксите е нормативно уреден
и непосочването на конкретната клауза не е основание за нищожност на
договореното от страните за дължимите такси.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,че начислената
и непогасена санкционираща лихва към датата на депозиране на исковата молба е в
размер на 35,79 лв.Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.
Водим
от изложеното, Окръжен съд – гр. С.З.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „Б.Д." ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
с ЕИК *** сумата 10333,87 лв./десет хиляди триста тридесет и три лева и осемдесет
и седем стотинки/,от които 1179,79 лв./хиляда сто седемдесет и девет лева и
седемдесет и девет стотинки/-непогасена главница към датата на исковата молба
14.12.2016г.,8712,26 лв./осем хиляди седемстотин и дванадесет лева и двадесет и
шест стотинки/-възнаградителна лихва за периода 05.09.2014 г.-13.12.2016г.,406,03лв./четиристотин
и шест лева и три стотинки/-заемни такси,35,79 лв./тридесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки/-санкционна лихва върху просрочената главница за
периода 02.10.2016 г.-13.12.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата на
главното вземане -1179,79 лв.,считано от 14.12.2016 г. до окончателното
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в останалата част до претендирания размер 51 784,06 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.Д."
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, с ЕИК *** сумата 1005,54
лв./хиляда и пет лева и петдесет и четири стотинки/-разноски по делото
съобразно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред АС – гр. П. в двуседмичен срок от получаване съобщение за
постановяването му с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: