№ 18702
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110122240 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС $ **, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, съдебен адрес: АДРЕС срещу
„ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на Управление АДРЕС, с която се
иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузите в Договор за потребителски кредит
№ ********, сключен между Б. Г. Б. и „ЮЛ” ЕООД, предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение за услуги и
- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева
/частичен иск от 4200,00 лева/, представляваща недължимо платени суми за
допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит №********, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба/16.04.2024 г./ до окончателното заплащане.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
******** с „ЮЛ” ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставя на потребителя парични
средства в размер на 3500 лв. В договорът било посочено, че Б. ще ползва допълнителна
услуга - „***“, за която следва да заплати сумата в размер на 1400,00 лв. и допълнителна
услуга „*****", за която следва да заплати сумата в размер на 2800,00 лв. или общото
възнаграждение по двете допълнителни услуги е в размер на 4200,00 лв. тоест
възнаграждението по двете клаузи е в размер на 120% от отпуснатата главница.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1,
т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
1
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа се, че липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие
с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Прави
се позоваване на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС. Сочи се, че
допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата,
която е начислена от кредитора.
Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК „ЮЛ” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„допълнителна услуга“.
Оспорват се като нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност. Сочи се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит
да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самите
клаузи предвиждащи допълнително възнаграждение за допълнителни услуги.
Представят се писмени доказателства.
Иска се на основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответното дружество да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредит № ********, разписки, извадка от
счетоводните книги, от страна на лицето Б. Г. Б. по Договор за кредит № ********,
включително да предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна
услуга, погасителен план и СЕФ, от където ще се установят всички компоненти, които
следва да се включат в ГПР.
Иска се да бъде да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза,
по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното
дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е
общата сума, която Б. Г. Б. е изплатила на ответното дружество по Договор за кредит №
********, да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване
на начислени задължения на всяко извършено от Б. Б. плащане на ответника по Договор за
кредит № ********. 2.Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената
от Б. Г. Б. сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на
ГПР по Договор за кредит № ********?
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред БАНКА с код
по Булстат ******** със седалище и адрес на управление: АДЕРС на базата на което ищецът
да се снабди с информация относно сключените сделки между „ЮЛ” ЕООД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от СНН и Б. Г. Б. с
ЕГН: ********** и движението по тях.
2
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който се признава предявения иск за установяване нищожност на клаузата, съдържаща се в т.
VI от процесния договор, която предвижда заплащане на възнаграждение за закупена услуга
*** в размер на 1400 лв. и възнаграждение за закупена услуга ***** в размер на 2800 лв.
Признава се и предявения осъдителен иск от Б. Г. С, за заплащане на сума в размер на
5.00 лева, заплатена по допълнителни услуги *** и ***** по Договор за кредит № ********.
Сочи се, че кредитът е погасен предсрочно и не са заплатени суми в размер на 4200.00
лева по допълнителни услуги *** и *****, както се сочи в исковата молба. Кредитът е
предсрочно погасен по молба на ищеца, т.е. всички задължения по кредита, дължими към
датата на предсрочно погасяване на кредита са погасени и кредитът е приключен, а не
задълженията в размера, уговорен между страните в договора за кредит. В тази връзка се
моли съдът да не допуска евентуално направено изменение на размера на осъдителния иск.
Иска се съдът да се произнесе с решение при условията на признание на иска съгласно
чл. 237 ГПК. Иска се да бъдат възлагани разноски в тежест на ответника. Сочи се, че ищецът
не е подавал до дружеството искания, молби, претенции за неоснователно заплатени от него
суми. Ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска,
поради което и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските се възлагат върху ищеца.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1931.26 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № ********, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба/16.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********, като в ГПР на същия е
включена само уговорената възнаградителна лихва, но не и възнагражденията за услугите
„***“ и „*****“, както и че по възнагражденията за допълнителни услуги ищецът е заплатил
сумата от 5 лева
Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит „№ ********.. Със
същия договор ответното дружество е предоставило на Б. Г. Б. потребителски кредит в
размер на 3500 лева при следните условия: срок на кредита 30 месеца, размер на вноската
по кредита 188.11 лева, ГПР: 48.98 %, ГЛП: 41%, лихвен процент на ден 0.11% и обща
дължима сума по кредита 5643.38 лева. Посочено е възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „***“: 1400 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„*****“ 2800 лева.
По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
3
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора *** -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от
допълнителни услуги- *****- право на промяна на погасителния план при специфични
условия/т.15.2 от ОУ/.
По делото е допусната съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието по делото. Вещото лице е установило, че в счетоводството на „ЮЛ”
ЕООД за периода от 14.06.2023г. до 19.12.2023г. са отразени постъпили суми по Договор за
потребителски кредит № ********/12.05.2023г., общо в размер на 5 431,26 лв. /пет хиляди
четиристотин тридесет и един лв. и 26 ст./. Общо постъпилите суми в размер на 5 431.26 лв.
са отнесени по пера както следва: Главница- 3500.00лв., Договорна лихва -780.15 лв., Такса
за предсрочно погасяване - 29.63 лв., Услуга *** - 420.02 лв., Услуга ***** - 653.31 лв.,
Такси по Тарифа - 30.00 лв. и Лихва за забава -18.15 лв. Кредитът е погасен предсрочно - на
дата 08.12.2023 г. Сумата по кредита е ползвана за период от 211 дни. Общият размер на
платените разходи по кредита е 1931.26 лв.При погасяване на задълженията по процесния
договор за кредит, се наблюдава забавяне на плащанията за погасяване месечните вноски от
3-та до 6-та, поради което са начислени лихви за забава, които не следва да се включват при
изчисляване на ГПР. Разходите, които се включват при определяне размера на ГПР при
поставените условия, са следните: Договорна лихва -780.15 лв., Услуга ***- 420.02 лв.,
Услуга ***** - 653.31 лв. При така поставеното условие ГПР е в размер на 168.79 %
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
4
свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговореното възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги „*** и
*****“, разписани детайлно и в сключеното между страните споразумение се дължи за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж. . В случая длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 –
148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена на услуга по пакет „***“ и по
пакет „*****“ е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора *** -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от
допълнителни услуги- *****- право на промяна на погасителния план при специфични
условия/т.15.2 от ОУ/.Макар и оформени като допълнителни услуги, по съществото си
предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест
не е налице самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането
на посочените възнаграждения е уговорено предварително и е дължимо без значение дали
тези услуги ще бъдат използвани.Това води до нарушение на принципа на добросъвестност
и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено
навежда на извода за противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана
за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, каквито несъмнено са „услугите” *** и *****. На следващо място
чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
случая е предвидено едно общо възнаграждение за всички евентуални услуги, което е в
нарушение на цитираната норма.
Тези разпоредби от договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а
ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват
кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е
гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за
които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени. Ето защо тази клауза е нищожна
поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне
на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като
5
това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е
сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния
размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент,
като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за услуги, която е
сигурна печалба за кредитора.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност на
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото
същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на
дружеството. Само привидно те са включени в отделно споразумение. След като това е така,
във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в
сферата на кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.00%, както е записано, а следва
да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от общо 4400 лева, формално
уговорено като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „***“ и „*****“.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 4200 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става 168.78 % /изчислен с кредитен калкулатор за ГПР /
https://www.calculator.bg/ по реда на чл. 162 ГПК, надвишаващ законовия максимум, а имено
представлява близо седмнадесет пъти размера на законна лихва към момента на сключване
на договора -/чл.19, ал.4 ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са налице нарушения
на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен
– чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния
случай 3500 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
6
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай е безспорно между страните, че ищцата е заплатила в полза на
ответника сума в размер на 5 лева по допълнителни услуги *** и ***** по Договор за
кредит № ********.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
3500 -чистата стойност на недействителния на основание чл. 23 от ЗПК Договор за
потребителски кредит № ********.
Дори и да се приеме, че договорът за потребителски кредит № ******** не е
недействителен на основание чл. 23 от ЗПК то недействителна е клаузата, възлагаща в
тежест на ищцата заплащане на възнаграждение на допълнителни услуги на основание
чл.21, ал.1 ЗПК. Дори и да не се приложи специалната норма същите клаузи биха били
7
нищожни като противоречащи на добрите нрави поради изложените по-горе съображения
по общите правила на ЗЗД.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 5 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Доколкото се установява, че сумата от 1931.26 лева е платена при начална липса на
основание, то предявения иск следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска – 16.04.2024 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 100 лева държавна такса Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира и, че такова възнаграждение
съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в
решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК на клаузата съдържаща се в т. VI от, Договор за потребителски кредит №
******** която предвижда заплащане на възнаграждение за закупена услуга *** в размер на
1400 лв. и възнаграждение за закупена услуга ***** в размер на 2800 лв. по предявения от
Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС № ** срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на Управление АДРЕС иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕСД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на основание чл. 55, ал.1, предл 1 ЗЗД и чл. 78, ал.
1 ГПК, да заплати на Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС № **, сумата в размер
на 1931.26 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит № ********, ведно със законната лихва върху сумата от 1931.26 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба /16.04.2024г./ до окончателното й изплащане както и
8
сума в размер на 100 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕСД, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА 480 лева- адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9